Добрият Пастир

/проповед/

Продължаваме с поредицата „Великият Аз съм“ върху изявленията „Аз съм“ на Исус Христос в евангелието от Йоан. Това са седем или осем изявления, ако включим „Преди да се е родил Авраам, Аз съм“. Вече говорихме за изявленията „Аз съм Хляба на живота“, „Аз съм Светлината на света“, „Преди Авраам Аз съм“, „Аз съм Вратата“. Днес ще разгледаме едно от най-известните Му изявления, „Аз съм Добрият Пастир“.

Нека прочетем

Йоан 10:11-15 „Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.​ Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва.​ Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.​ Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават,​ както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете.​“

Пастирите или овчарите се грижат за овце. Aз разбирам от овце толкова, колкото разбирам и от шиене на гоблени. Но съм чел, че за овцете са характерни няколко неща.

Първо, овцете са склонни да се отлъчват. Дори да са в среда, в която имат всичко необходимо – зелени пасбища, вода, ако пастирът не ги наблюдава, рано или късно те ще се изгубят от погледа му.

Второ, овцете са беззащитни и плашливи. Оставени сами на себе си, овцете не могат да оцелеят дълго. Всяко друго опитомено животно, пуснато в гората, ще се бори за живота си. Но не и овцете. Оставете в дивото овце и бъдете сигурни, че те са послужили за обяд на някой хищник.

Те нямат нокти, нямат остри зъби, шипове, игли или отрова, за да се бият. Не могат да бягат бързо, за да избягат от вълк или мечка. И доколкото знам, нямат крила, за да полетят.

Откъм стойка също не го докарват. Кучето лае и ръмжи срещу опасността. Лъвът реве, котката извива гърба си в дъга и съска, гърмящата змия шуми с дрънкалката, разположена в края на опашката ѝ. В най-добрия случай овцата може да каже „баа-аа-а“. Не вярвам с това да впечатли някоя мечка. Не съм чувал и някой да сложи овца да му охранява имота.

И накрая, овцете са глупави. Не могат да се оправят сами в този свят.

В източна Турция стотици овце последвали овцата-лидер, която тръгнала към скала и се разбили след нея пред изумените погледи на пастирите. Това се случило в провинция Ван до границата с Иран. Четиристотин овце паднали от 15 метра и намерили смъртта си, но спасили останалите 1100 животни. Как се случило? Пастирите били оставили овцете да се реят наоколо, докато закусват. Загубите се изчисляват на 74000 долара.

Една овца се заблудила и паднала от скала, и 1499 я последвали. Можете ли да си го представите? Всяка от тези 1500 овце да пада една след друга. Скоро планината от овце станала толкова голяма, че тези отдолу били смачкани под тежестта на другите, а тези отгоре лежали на голямо меко одеяло.

Звучи като абсурд, но ни показва защо овцете се нуждаят от пастир – те не са най-умните животни на света. Възможно е да са най-тъпите животни.

В Библията Бог ни нарича овце, защото ние също сме без посока, беззащитни сме и сме глупави. А себе си Исус нарича Добрия Пастир. „Аз съм Добрия Пастир.“ Какво означава това?

Още в началото на нашата поредица казахме, че когато Исус казва „Аз съм“, Той всъщност заявява, че е едно с Бог Отец, с Яхве. Израелтяните смятаха името Аз съм/Яхве за прекалено свято, за да могат да го произнесат с устни. Фразата се произнасяла само веднъж годишно, в деня на изкуплението. Ако е трябвало да се напише, писарят се изкъпвал преди да я напише и след това унищожавал перото.  

По-нататък, за думата „добрият“ е използвана думата „kalos“ на старогръцки, която означава красив и ценен. Значението е, че Исус е не само морално добър, но е също прекрасен и превъзходен във всяко отношение.

Той е добър във всеки свой атрибут точно както Бог Отец е добър и не е способен да направи нищо лошо. Освен това, думата kalos (добър) означава, че Той не е просто един добър пастир, като че ли има други. Той казва, че Той е единственият Добър Пастир!

За слушателите Му това твърдение трябва да е било скандално. В тяхната представа само Бог е добър, а цар Давид е техният пастир. Въпреки това, Исус обявява, че Той е техният Пастир и Бог.

В цялото евангелие на Йоан сякаш Исус сравнява Себе Си с героите на еврейската вяра – Авраам, Мойсей и Давид, за да изтъкне, че Той е много повече от тях, защото Той е Бог.

Това е било възмутително за фарисеите. Те са възприемали тези твърдения на Исус като еретични. Освен това, самите те са се смятали за пастири на Израел. И сега се появява отнякъде Исус и ги изобличава като измамници.

Затова веднага след изявлението „Аз съм Добрият Пастир“, в ст. 12 и 13 Исус подчертава огромния контраст между Себе Си и религиозните водачи. Нека още веднъж видим тези стихове:

Йоан 10:12-13 „Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.“

Исус казва, Аз съм Пастирът, а фарисеите са наемници. И веднага след това се залавя да го докаже.

Първо, казва Той, Добрият Пастир дава живота си за овцете. Той поставя овцете преди себе си и ако е необходимо, се жертва. Наемникът не е истински пастир. Овцете не означават нищо за него. Ако види, че идва вълк, той бяга от него и оставя овцете да бъдат разкъсани от вълка. Той е там само заради парите.

Обратно, Добрият Пастир дава живота си за овцете. Тук предлогът „за“ може да се преведе и „вместо“. Исус умря вместо нас – не като мъченик, не като жертва на трагедия или нелепа случайност, а защото доброволно зае нашето място като наш заместник, за да плати заплатата за нашия грях.

К.С. Луис казва, „Доколкото знаем, на Бог не струва нищо да създаде прекрасни неща, но Му струва Неговото разпване, за да обърне нашата бунтарска воля.“

Някой трябваше да плати цената.

В Старозаветно време в Ерусалим се отглеждаха овце специално за жертването им в храма. Хората, които се стичаха за Пасха и другите празници можеха да си купят жертвено агне на място, вместо да го носят от дома си. Но сега Добрият Пастир щеше да даде живота си веднъж завинаги за овцете.

Точно обратното правеха наемниците. Наемникът получава пари за свършена работа. Той няма дългосрочен интерес. Aко се появеше проблем или нещата не се развиваха според очакванията, той изоставяше овцете.

Наемникът бяга, когато надвисне опасност. Той оставя овцете беззащитни от нападателя. Той е там само заради парите.

Но много лесно е да сочим с пръст и да обвиняваме другите. Да поставяме под съмнение тяхната лоялност. Но вместо да гледаме на другите, нека погледнем към себе си.

Ти казваш, Аз съм посветен на Бога. Посветен съм на църквата. Наистина ли?

Имаш ли тихо време с Бог всеки ден? Направил ли си приоритет участието си в поклонение в църква? Стремиш ли се да си покорен на Бога във всяка област от живота си? Използваш ли дарбите си за Царството? Казваш ли на другите за Исус?

Главният въпрос е, кого следваш – Добрия Пастир или някой наемник?

Дотук казахме, че Добрият Пастир дава живота си за овцете.

Второ, Добрият Пастир познава овцете.

Йоан 10:14-18 „Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават, както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.“

Исус познава Своите овце. Думата, употребена за „познава“ е ginosko. Смисълът е да познаваш някого от опит, да имаш интимно познание за него. Библията използва тази дума, за да опише взаимоотношения на любов. Като например в израза „Каин позна жена си“ (Битие 4:17). Така, че когато Исус казва, че познава своите овце, Той има предвид, че има лични взаимоотнoшения на любов с нас. Той ни обича нежно.

Един екскурзовод развеждал с автобус туристи в Израел и докато обяснявал историята, разказал как пастирите в древността се отнасяли към овцете – как ги хранили и се грижили за тях, как не ги тикали с тояги, но ги водели, как не били груби с тях, но овцете следвали техния глас. Но докато говорил забелязал, че хората не го слушат, а гледат през прозореца на автобуса как един мъж гони стадо овце. Той хвърлял пръчки и камъни по тях, удрял ги с тояга и дори насъсквал куче по тях. Това било точно обратното на онова, което екскурзоводът разказвал.

Гневен, той скочил от автобуса и попитал човека, „Ти разбираш ли какво правиш? Аз разказвах една очарователна история за нежните пастири, а ти тук биеш и тормозиш тези овце. Какъв си ти, бе?“ Лицето на мъжа придобило учудена гримаса. Накрая той казал, „Човече, ти нещо си се объркал. Аз не съм пастир. Аз съм касапин.“

Исус обича своите овце. Можеш ли да си представиш какво означава това? Добрият Пастир има милиони овце, но познава всяка от тях интимно. Според Йоан 10:3 той знае имената им, а те познават гласа Му.

Един пастор разказва за една случка във Витлеем. Рано една сутрин видял как двама пастири, които очевидно били прекарали нощта със стадата си в пещера и всички овце били заедно, трябвало да се разделят и да тръгнат всеки в своята посока. Един от пастирите отишъл на известно разстояние от овцете и започнал да ги вика. Първо една, след това друга, след това четири-пет животни изтичали към него и така нататък, докато цялото му стадо го последвало.

За властите ти си само един номер, но Богът на вселената те познава по име. Той знае силните и слабите ти страни, знае и най-големите ти тайни и грехове. И въпреки това те обича толкова, че умря за теб.

Той познава и нуждите ни. Псалм 23 дава поетичен израз на Божията грижа за нас. Докато Добрият Пастир се грижи за овцете, овцете Го опознават. Те го познават по-добре, докато слушат гласа Му (Божието Слово). Като Го следват, овцете се научават да Го обичат и да Му се доверяват.

Но ти може да кажеш, „Пасторе, аз мислех, че познавам Добрия Пастир, но не съм чувал Неговия глас и не познавам Неговата любов“, тогава или си заблуден от някой наемник, или си се отделил от стадото. Ако това е така, Библията ни казва, че Добрият Пастир изоставя стадото, за да търси теб.

Днес Той те вика да се върнеш обратно при Него. Утешава те с Неговия жезъл и тояга и те връща в кошарата. Спри да се съпротивляваш и Му позволи да се грижи за теб. Ела и познай Добрия Пастир.

Трето, Добрият Пастир не само дава живота си за овцете и ги познава интимно, но и ги пази за вечността.

Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Това е една от най-великите истини в Библията. Тези, които продължават да слушат гласа на Христос и да Го следват, няма да погинат. Исус живее в техните сърца.

1 Йоан 5:11-12 „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот.“

Тук става ясно, че само тези, в които Христос живее и които са управлявани от Него, и които имат Неговия ум, са Негови овце. Те са тези, които няма да погинат, защото вечният живот обитава в тях. Но ако човек живее в грях и няма Христос в сърцето си, ако не е приемал Божията благодат или е отпаднал от нея, е против всякаква логика, че Той няма да бъде отскубнат от ръката на Бога. Божието слово казва, че този, който издържи докрая, ще се спаси и ще получи венеца на живота.

Заключение

Исус е Добрият Пастир. Въпросът е, познаваш ли Го? От това как ще отговориш на този въпрос зависи къде ще прекараш вечността. Разликата е не от небето до земята, а от рая до ада.

Ако познаваш Добрия Пастир можеш да си уверен, че Той винаги ще бъде с теб и ще се грижи за теб. Ако не Го познаваш, те каня да дойдеш при Него още сега. Недей да отлагаш! Ела при Исус днес и Той ще спаси твоята душа. Ще те постави в Божието стадо. Ще ти даде нов живот и ново раждане. Ще дойдеш ли при Него?

Добрият Пастир умря за своите овце. Той ги познава по име и ги обича, и Неговите овце Го познават. И трето, Добрият Пастир ще пази Своите овце за вечността.

Един известен актьор бил поканен на официално събитие и много хора го помолили да изрецитира откъси от известни литературни произведения. Един стар проповедник, който също бил там, помолил актьора да изрецитира Псалм 23. Актьорът се съгласил при условие, че проповедникът също ще го каже.

Рецитацията на актьора била направена с прекрасна интонация и голям драматизъм. Дълго го аплодирали. Гласът на проповедника бил груб и пресипнал от много години проповядване и интонацията му изобщо не била изгладена. Когато свършил, в залата нямало аплодисменти, но нямало и очи, които не са насълзени. След галавечерята някой попитал актьорът какво било различното при двете рецитации. Той отговорил, „Аз знам псалма, а той познава Добрия Пастир.“

Познаваш ли Добрия Пастир?

_______________________

04.02.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Как да чувам Божия глас?

/проповед/

Всеки ден ние чуваме различни гласове. Като в онзи виц: Понякога чувам гласове... после си спомням, че живея в панелен блок. Но не за тези гласове искам да говорим днес.

Днес искам да се спрем на два въпроса, зададени от вас в „Щом питаш“, как да чуваме Божия глас и как да сме сигурни, че това, което чуваме, е от Бога?

Общо взето има три гласа, които ни говорят. Първият е гласът на света. Той може да се проявява като натиск да се слееш с тълпата, за да бъдеш приет, обичан, разбиран. Или може да е гласът на моловете, Била или Кауфланд, който ти казва, че „тук си на правилното място“ и колкото повече купуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш.

Материализмът и консумеризмът са постоянен мотив в речитатива на света. Но в него присъства и багажът от миналото, който носиш със себе си: грешен светоглед, повлиян от комунистическото възпитание или моралния релативизъм.

Той ти казва, че е ОК да гледаш неморални предавания по тв или интернет, да не си плащаш данъците или да караш с превишена скорост.

Най-накрая, гласът на света ми казва, че Бог не съществува, но дори да съществува, имам много време да правя каквото си искам, преди да реша дали да повярвам.

Вторият глас е на нашия враг Сатана. Този глас заблуждава хората, че няма грях, че те са бог и могат да правят каквото си искат. Успял е да подлъже мнозина, че Божието слово е архаизъм, конспирация на църквата, за да държи в подчинение хората.

Този глас казва на блудния син, че той не се нуждае от дома на баща си. Че границите на дома на баща ни ни ограничават.

Той ти казва, че може да пропуснеш и тази неделна служба, защото навън ръми дъждец или е прекалено горещо... Той е онзи шум, който те разсейва, докато върви хвалението и поклонението, и ти пречи да се концентрираш върху проповедта. Който ти казва, че няма смисъл да се молиш, или че спокойно можеш да пропуснеш хвалението и да дойдеш на църква за края на проповедта.

Третият глас е гласът на Бога. В Стария завет Бог говореше на Израел чрез пророци. Когато Бог призова Езекиил, му каза: „Сине човешки, Аз те изпращам при израиляните, при бунтовния народ, който се разбунтува против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи до ден днешен.“ (Езекиил 2:3)

Седем века преди това Фараонът на Египет не беше чувал за Бога на Израел. И когато Мойсей отиде при него и каза, „Така говори Яхве, Израеливият Бог: Пусни людете Ми. Но Фараон отговори: Кой е Яхве, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Яхве и няма да пусна Израел.“ (Изход 5:1,2)

Когато не познаваш Бога няма как да разпознаеш Неговия глас. Понякога обаче не искаш да слушаш гласа на Бога, въпреки че имаш интелектуалното знание за Него.

Израелтяните знаеха за Бога, но имаха много периоди в историята си, когато не искаха да слушат гласа на Бога. В края на 7 в.пр.Хр. Юда живееше в относителен мир и благоденствие. Но вместо това да укрепи вярата на народа, те изоставиха закона на Господа и започнаха да се покланят на чужди богове. Това доведе до насилие, беззаконие, грабителство, раздори и изопачено правосъдие.

Кулминацията на Божия гняв беше, че Бог ги остави да бъдат изпратени в плен във Вавилон. Тогава Бог изпрати Езекиил да обясни причината за плена, да върне сънародниците си обратно при Бога и да им даде надежда, че Бог ще ги възстанови като нация.

Исус каза: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 13:9)

Една жена подала молба за развод и обвинила мъжа си, че не й е  говорил пет години. „Какво имате да кажете?“ попитал съдията. Съпругът отговорил смирено, „Ами, аз не исках да я прекъсвам.“

Днес по форумите всеки има мнение по всеки въпрос. Високоумстваме в своите гордост и егоизъм и Бог не може да прекъсне нашите тиради на глупостта.

Също като евреите от времето на Езекиил, ние сме загубили гласа на Господа от духовния си хоризонт.

Затова имаме народно събрание, което вместо да се събира да работи за народа, събира народа да работи за себе си. Имаме информационни медии, които вместо да информират, манипулират. Имаме полиция, която вместо да ни пази от престъпници, пази престъпниците от нас. Имаме университети, които вместо да произвеждат лидери, са лидери в производството на фалшиви дипломи. Имаме здравеопазване, което вместо да се грижи за здравето ни, ни взема здравето. Имаме училище, което вместо да просветли ума, го покрива с мрак (по архим. Борис Разумов). Имаме семейства, които вместо да изграждат добродетелни деца, произвеждат малки диктатори.

Ето защо ние имаме вопиюща нужда да чуем гласа на Бога.

Бог ни говори с определена цел.

Всеки път, когато Бог ни говори, Той го прави с определена цел или причина. Може да ни говори, за да ни предупреди за надвиснала опасност. Малко преди Деби да се роди Бог ни предупреди чрез телефонно обаждане на една наша приятелка християнка, че е нужно Ваня да се прегледа. Тя отиде на преглед и се оказа, че трябва да се направи секцио, иначе животът на Ваня и на бебето ще бъдат застрашени.

Бог ни говори също, за да ни спре преди да съгрешим. В своето упорство понякога ние не забелязваме, че се движим по наклонената плоскост и отиваме към гибел. Гордостта ни води към кладата на греха. Предразсъдъците ни са воденичен камък, който ни тегли към дъното. Ной предупреждаваше своите съвременници 100 години. Искаше да ги спаси от потоп.

Бог ни обича. Затова Той е дал своите заповеди, за да живеем в здравословните граници, които Той е определил. Когато ние ги пристъпим, страдаме ние, нашите съпрузи и съпруги, нашите деца и родители.

Бог може да ни говори не само с цел да ни предупреди за опасност или да ни предпази от съгрешаване. Той може да ни вдъхне сили и надежда, когато преминаваме през долината на мрачната сянка.

П-р Харалан Попов разказва в "Изтезаван заради вярата си" за мъченията, на които е подложен в "Белия дом", както са наричали тогава Главното управление на Държавна сигурност. След десет денонощия на изтезания и безсъние, в момент когато мъчителят му е заспал, той вижда отражението си в прозореца. Той пише: "Видях една страхотно измършавяла фигура, с отекли крака, с очи като празни дупки в главата, с голяма брада със засъхнала кръв по нея от напуканите и ужасно подути устни. Истинско плашило! Изпитах отвращение... Внезапно се почувствах смазан, бях толкова сам, съвсем сам... И в този миг на смазваща безнадеждност той чува ясен глас: "Няма да те оставя, нито ще се отрека от тебе..."

Харалан продължава: "Божието присъствие изпълни килията за мъчения, обгърна ме с благословена топлина и вля сили в обвивката, която бе мое тяло... Следователят се събуди стреснат... усети, че нещо е станало... втурна се навън и се върна с още един офицер... Чух тревожния им шепот зад гърба си. Опитваха се да разгадаят случилото се. Изглеждах тъй освежен и живнал, изпълнен с нови сили."

Когато Бог говори, ние знаем, че не сме сами, но Той е с нас и в най-големите изпитания. 

Дотук видяхме, че Бог ни говори с определена цел. Но по какъв начин го прави? Нека сега видим...

Как ни говори Бог? Дайте примери от вашия живот. (кратка дискусия в групи по двама и трима)

Но най-вече Бог ни говори чрез Словото Си.

Родителите на едно момченце отишли до супермаркета. През това време в апартамента избухнал пожар. Момченцето излязло на балкона на апартамента, който бил на четвъртия етаж, пламъците застрашително го приближавали и то плачело и викало за помощ.

Пожарникарите дошли и се опитвали всячески да го убедят да скочи върху опънатото платнище. Викали го по име, обещавали му да го спасят, но нищо не помагало. Изведнъж от тълпата един мъж извикал детето по име и му казал да скача. Детето скочило и се спасило. Пожарникарите били удивени и попитали мъжа: „Защо детето скочи, когато вие му извикахте, а не искаше когато ние го карахме?Мъжът отговорил: „Защото аз съм неговия баща и той познава моя глас.“

Божият глас ни говори, когато четем Неговото слово, Библията.

2 Тим. 3:16: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Четеш ли Словото? Изучаваш ли го? Използваш ли плана за четене на църквата ни? Ходиш ли на група за изучаване? Слушаш ли неделната проповед?

Интересно, че не пише „част от Писанието е боговдъхновено и полезно“. Не! Пише „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно.“ Забелязал съм, че някои християни играят на Библейска рулетка. Не четат редовно, а когато изпаднат в нужда, отварят напосоки, с надеждата, че Бог ще им даде изход.

Един християнин отворил Библията и прочел: „И Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Казал си, това е странен стих, Господи, не разбирам защо ми го даваш. Я да отворя на друго място.

И като отворил на другото място, там пишело: „Иди и ти направи така.“ (Лука 10:37).

Освен чрез Словото, Бог ни говори и чрез съвестта. Съвестта е чуден инструмент в Божията ръка. Когато чуем проповедта или приятелски съвет, ние долавяме глас в себе си, който казва „Това слово е за мен.“

Бог говори и чрез сънища и видения.

Йов 33:15: “В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, тогава Той отваря ушите на човеците и запечатва поука в тях.“

Един атеист сънувал, че Бог му се явява и му казва: „Ако не се покаеш, ще погинеш.“ Станал рано, отишъл при един проповедник и поискал Библия. Поискал да се покае, защото не искал да погине.

Според Яворов, Гоце Делчев разказвал на другарите си, че загива в битка с турците.

Жената на Пилат пострада на сън за Исус. Жената на Юлий Цезар сънува мъжа си облян в кръв и не иска да го пусне да участва в битката, но той отива и е прободен.

Неотдавна в Сирия жена вижда насън мъж, който ѝ казва, че трима човека ще дойдат и ще ѝ донесат добри вести. Тя вижда този сън 6 поредни нощи. На седмия ден един от тимовете на Christian Aid Mission, който посещава домове, решава да се отбие в нов дом.

Когато жената отваря вратата и вижда трима мъже, бързо ги въвежда в стаята. Те отварят Библията, за да прочетат нещо и тя веднага пада на колене. Идват мъжа и децата ѝ и тя извиква: „Това са хората, които човека който видях насън ми каза да срещна.“

Християните ѝ разказват за спасителната смърт на Исус на кръста и за Неговото възкресение от мъртвите. Молят се за семейството и всички те повярват.

Oткакто е избухнала гражданската война в Сирия хиляди са повярвали в Христос.

Верни са думите на Клайв Стейпълс Луис, „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”

Дотук говорихме за това с каква цел и по какъв начин ни говори Бог. Споменахме, че освен Бог има още два гласа– на света и на дявола. 

Накрая, нека видим как да различаваме Божия глас?

Йоан 10:27: „Моите овце чуват Моя глас и те ме познават и Ме следват.“ 

Първо, за да чуем и разпознаем Божия глас, трябва да сме Негови овце, Негови люде. Да се наричаме с Неговото име. Да Го обичаме и да Го следваме навсякъде. Отец каза, „Това е Моят Син. Него слушайте!“ (Лука 9:35) Когато слушаме Исус, ние слушаме Божия глас.

Второ, ние сме уверени, че Бог ни говори, ако този глас е в синхрон с цялостното послание и дух на Писанието и съдейства за извършване на Неговата воля.

Бог е абсолют, Той е непроменим. Той не ни казва едно нещо днес и друго утре. Бог не е като комунистическата партия, която изменя линията си и винаги е „права, дори когато греши“. Той е същият вчера, днес и завинаги.

Бог никога няма да ти каже да излъжеш или да откраднеш нещо. Никога няма да ти каже да убиеш някого. Никога няма да ти каже да извършиш прелюбодейство. Никога няма да ти каже, че ти си по-важен от Него, че смисълът на човешкия живот е да намериш щастието. Никога няма да ти каже, че можеш да обиждаш, злословиш или кълнеш другите. Никога няма да ти каже да напуснеш съпругата си и децата си когато си поискаш. Бог мрази напускане.

Никога няма да ти каже да укриеш данъци, да минеш на червено или да гледаш порнография. Ако чуваш такива гласове, това не е гласът на Бога.

Чуваш ли Неговия глас? Четеш ли Словото Му? Общуваш ли с християни? Посветен ли си на тялото Христово? Редовен ли си на богослужение?

Бог говори по различен начин. Понякога идва с мощен глас, но обикновено е тих и едва забележим глас – както говори на Илия в пещерата 3 Царе 19. Това е гласът на Святия Дух.

Ако след всичко казано пак си объркан дали чуваш Божия глас, моли се за мъдрост.

Яков 1:5: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде.“ Но колкото повече време прекарваме с Него и Го опознаваме, толкова по-лесно ще различаваме гласа Му.

Изобщо, винаги когато обмисляме дали да направим нещо, трябва да се научим да „изпитваме духовете“ (1 Йоан 4:1). Следните въпроси ще ни помогнат да разберем дали това е Божият глас:

Ще ми помогне ли това да израсна в христоподобие? Ако мисля тези неща, това ще донесе ли плода на Духа в мен? Святият Дух никога не ни води да угаждаме на грешните желания на плътта (Галатяни 5:16). Той винаги ни води към освещение (1 Петър 1:2).

Също, тези вътрешни желания внасят ли объркване? Бог не причинява объркване, Той носи мир (1 Коринтяни 14:33) и неземна радост (Деяния 13:52). 

Чували ли сте за кохлеарните импланти? Това са електронни устройства, чрез които хора които никога не са чували или са със силно увреден слух могат да чуват. Чрез тях звуковите вълни от околната среда се приемат чрез процесор, преобразуват се в електрически импулси и чрез електроди се предават така, че заобикалят увредените част в средното и вътрешното ухо и достигат до слуховия нерв.

Гледах клип, в който показват хора в момента, в който за пръв път включват устройството. Реакцията е неописуема! Изразът на лицето им, когато за първи път чуят своя глас и гласа на своите родители показва изненада, шок, удивление, въодушевление, огромна радост... 

Само допреди секунди те са мислели, че техните слухови органи са мъртви, а ето, че сега в тях има живот!

Същото става с душата на човек, който чува за първи път Божия глас чрез благата вест, когато тя е имплантирана дълбоко в него. Неговото мъртво сърце бива съживено и той заживява нов живот в Христос.

Чуваш ли Божия глас? Разказваш ли за Него на духовно глухите и слепите?

Нека се помолим. 

--------------

БПЦ Нов живот - Варна

06.08.2017 г.

Та-ра-та-та! Христос воскресе!

/проповед/

През последните няколко месеца разгледахме почти цялото евангелие на Йоан. Спряхме се на всички чудеса и знамения от гл.1-12 (Книга на знаменията), с които Исус показа превъзходството си над Стария Завет, храма, Мойсей, Авраам и природата, след като видяхме как Исус подготви учениците за своята смърт и възкресение и беше арестуван и предаден на Понтий Пилат, от гл.13-19, днес завършваме Книгата на славата с 20 гл, в която ще говорим разбира се за Възкресение Христово. Нека прочетем Йоан 20:1-16,19,24-28.

Една неделна учителка тъкмо завършвала урока за това как Исус умрял и бил поставен в гроба, а отпред сложили огромен камък.

И за да предаде вълнението си от възкресението, попитала: „И какви според вас са били първите думи на Исус, когато е излязал от гроба?” Едно момиченце вдигнало ръка, скочило и развълнувано започнало да вика: „Нека аз, нека аз да кажа!” „Добре”, казала учителката, „Кажи ни, Криси, какво според теб е казал Той?” Протягайки ръцете си високо във въздуха, тя казала: „Та-ра-та-та!”.

Възкресението на Исус за света беше наистина едно „Та-ра-та-та.” То е променяло живота на вярващите през всички векове.

Да.... Та-ра-та-та. Христос воскресе!

В онзи Великден Христос излезе от гроба и влезе в живота ни мощно и победоносно.

Великден е велик празник на възкресението на Исус Христос от мъртвите.

И от Великден до Петдесятница вярващите в България прогласяват възкресението на Исус Христос с един чудесен поздрав: „Христос воскресе!” И хората отговарят: „Воистина воскресе!”

Но откъде знаем, че това е вярно?

Проф. Чарли Мул, известен богослов и специалист по Нов Завет, казва: „Раждането и бързият възход на Христовата Църква ... остава неразрешима загадка за всеки историк, който отказва да вземе насериозно единствено възможното обяснение, с което разполагаме ... възкресението.”

Истината на възкресението възпламени ранната Църква.

Всяка седмица ние изповядваме вярата си във възкресението на Исус Христос от мъртвите, докато го хвалим с песните си, докато отправяме молитви към него и се храним с Неговото слово.

Нашата вяра чудесно е предадена от Апостолското символ верую, прието на събора в Никея (325 г.): „Вярвам в Господ Исус Христос, единородния Син Божий, заченат от Святия Дух, роден от Дева Мария, който бе разпнат за нас при Понтий Пилат и страда, и бе погребан, и възкръсна в третия ден.”

В центъра на нашата вяра е Възкресението. В Първото си послание към Коринтяните, ап. Павел го казва така: „ако Христос не е бил възкресен, суетна (напразна) е вашата вяра.” (1 Кор. 15:17).

Божието слово свидетелства за историческата достоверност на Възкресението:

„Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока” (1 Кор. 15:3-8).

Павел пише, че повече от 500 човека са видели възкръсналия Господ.

Чудили ли сте се някога защо Йоан споменава само 4 след възкресенски явявания на възкръсналия Исус?

В тази 20-та глава на евангелието на Йоан, ние четем за три от тях. Той се явява на Мария Магдалина, на всички ученици с изключение на Тома и накрая на Тома.

А в следващата 21-ва глава четем, че Исус се явява на 7 ученици: на Петър, Яков и Йоан, Тома, Натанаил и двама неназовани ученици, и закусва с тях.

Ако възкресението е толкова важно, защо Йоан не разказва за повече от тези срещи в евангелието си? Мисля, че причината Йоан да не опише повече от след възкресенските срещи е тази: не такава е била целта за написване на евангелието.

Каква е всъщност тя? Йоан обобщава така целта на написване на книгата:

„Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са записани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Йоан 20:31) КРАЙ.

С други думи, Йоан не пише исторически справочник; той пише Книга, която да събуди вяра у хората.

Следователно, тези три след възкресенски събития в Йоан 20 са предадени, за да се събуди вяра у нас.

Все едно Йоан казва: „От вас зависи дали ще повярвате или не. Аз съм написал достатъчно, за да повярвате.”

Но защо Йоан е избрал точно тези срещи на учениците с възкръсналия Христос в гл. 20? Според мен той е избрал точно тези срещи, защото всяка от тях разкрива някаква бариера за вярата, която може да бъде преодоляна чрез среща с Исус Христос.

И всички тези бариери са нещо, което и ние ще преживяваме като християни от време на време.

Първата от тези бариери за вярата е СКРЪБТА... Тя беше преодоляна ... от гласа на Исус.

Мария Магдалина не можеше да види Исус ясно поради скръбта си. Чак когато чу Исус да я вика по име, когато чу „Марийо” тя разбра, че Той е възкръснал. И извика „Равуни!”, което означава „Учителю!”

Исус й говори и я неговите думи прогониха нейната скръб.

Приятели, ще има моменти, когато ще изпитваме скръб. Скръб по загуба на близък човек. Родител, съпруг/а, дете, приятел. И точно тогава ние се нуждаем да чуем... да чуем гласа на Исус.

Помните ли обещанието на Исус, дадено на тези, които са от неговото стадо?

Моите овце слушат гласа ми. Не казва „Може би те ще чуят гласа ми, ... или трябва да чуят гласа ми, ... или те биха могли да чуят гласа ми.”

Думите на Исус към нас са много ясни, неговото обещание е кристално ясно: „Моите овце слушат гласа ми.”

Един християнин загубил работата си по време на рецесията, изгубил значително състояние и прекрасната си къща. След време се поминала и неговата съпруга. Скръбта му била огромна. Един ден, докато отчаяно се скитал в търсене на работа, се спрял да погледа няколко мъже, които обработвали големи камъни за строежа на голяма църква. Един от тях дялал един триъгълен камък. „Къде ще слагаш това?”, попитал християнинът.

Работникът отговорил: „Виждаш ли онзи малък отвор там горе до кулата? Е, аз оформям този камък тук долу, за да пасне там горе.” Докато се отдалечавал, в очите на човека нахлули сълзи. Защото той чул как Бог му говори чрез думите на работника. „Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.”

Приятели, можем да преодоляваме скръбта като слушаме гласа на Исус: Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.

Втората бариера за вярата е СТРАХЪТ. Страхът се преодолява като преживеем присъствието на Исус.

Има много и различни страхове. Това може да е страх от неизвестното, от промяната. Страх от неща, които не разбираме напълно.

Библията казва, че където двама или трима са събрани в неговото име ... Исус е посред тях, Исус присъства сред тях (Мат. 18:20).

Осемгодишният Филип, роден с Даун синдром, посещавал неделно училище с още няколко момчета и момичета на негова възраст. И като на всички други деца на тази възраст, на тях им било трудно да приемат Филип, защото бил различен от тях и те често си правили майтап с него.

Една неделя учителката донесла празни пластмасови яйца без шоколада от Киндер Сюрприз. След това казала на всички деца да излязат навън в двора на църквата и да намерят някакъв символ на новия живот, и да го сложат в яйцето.

След като ги оставила известно време да бягат около църквата и да търсят предмети, децата се върнали в неделното училище и поставили яйцата си на масата.

Обградена от децата, учителката започнала да отваря яйцата едно след друго. При всяко вадене на различни неща от яйце – било то цвете, пеперуда, лист ... всички деца издавали вик на възхищение или одобрение. Накрая учителката отворила последното яйце, но в него нямало нищо.

Децата се развикали: „Ама че глупаво! Не е честно! Някой не е изпълнил задачата!”

Тогава Филип казал: „Това е моето!”

Децата се нахвърлили върху него: „Филип, едно нещо не можеш да свършиш както трябва! В яйцето ти няма нищо!”

Но Филип настоявал: „Аз също съм го направил! Празно е. Гробът беше празен!”

Последвала тишина. Оттогава децата започнали да приемат Филип като напълно нормално дете.

Скоро след това той умрял от инфекция, която повечето деца нямаше и да забележат.

На погребението в църква цялата група от 8-годишни деца, заедно с учителката, отишли да, но не за да положат цветя на ковчега, а за да сложат там празно яйце.

Страхът от неизвестното или от различното може да ни парализира. Ако му позволим.

Учениците се бяха събрали и заключили от страх.

Исус бе разпънат и те се страхуваха, че с тях може да се случи същото.

Исус влезе при тях и ги утеши. Исус каза: „Мир вам!”

След това им показа прободените си ръце. Йоан пише: „Зарадваха се учениците, като видяха Господа.” (Йоан 20:20)

Страхът може да ни парализира. Може да ни накара да реагираме ирационално.

В тези моменти ние се нуждаем от присъствието на Исус. Нуждаем се той да влезе в живота ни, както влезе в онази стая. Да застане пред нас, както застана посред тях.

Защото само в Неговото присъствие можем напълно да познаем мира.

(1) Бариерата на скръбта беше преодоляна от гласа на Исус.

(2) Бариерата на страха беше преодоляна от присъствието на Исус.

И (3) третата бариера за вярата е СЪМНЕНИЕТО, което се преодолява от докосването ... на Исус.

Малко незаслужено Тома си е спечелил лошо име през последните 2000 г. Словосъчетанието „Тома неверник” дори е навлязло в българския и в другите езици и с него наричаме човек, който не вярва в нищо.

Но спомнете си, че Тома не беше с другите ученици, когато те видяха възкръсналия Господ. Той не можа да види това, което видяха те.

Той не можеше да си представи, че Исус е възкръснал. Това беше извън неговите възприятия.

Скъпи приятели, нашата вяра не е нерационална вяра. Нашата вяра се основава на здрава основа, на историческия факт на смъртта и възкресението. Исус знаеше, че Тома се нуждае от потвърждение.

Тома поиска нещо много разумно и Исус му даде това, от което се нуждаеше – да го докосне.

И когато Тома видя Исус, той просто каза: „Господ мой и Бог мой!”

Ако сме искрени, трябва да си признаем – има моменти, когато се нуждаем от специално докосване от Бога.  

Един мъж вървял по улицата, когато забелязал във витрината на магазин прекрасна репродукция на разпятието на Исус Христос.

Картината толкова го пленила, че останал да я наблюдава дълго време. След доста време усетил, че някой стои зад него. Обърнал се и видял едно момченце.

Погалил по главата момченцето и го попитал: „Знаеш ли какво означава тази картина?”

Малкото момченце казало: „Ти не знаеш ли?”

Този човек там е Исус, жената дето плаче е майка му, а тези там са римските войници. Те го убиха.

Човекът се усмихнал и си тръгнал.

След няколко секунди чул някой да бяга след него, обърнал се и видял че е малкото момченце.

То стигнало задъхано до мъжа, поело си дъх и казало: „Господине, господине, забравих да ви кажа ... той не остана мъртъв.”

Скъпи приятели, Слава на Бога, Той не остана мъртъв!

Та-ра-та-та, Христос воскресе!

Исус среща всеки човек по индивидуален начин.

Исус среща всеки човек по различен начин.

(1) Мария се нуждаеше само да чуе гласа на Исус ... и нейната скръб отлетя.

(2) Учениците се нуждаеха да получат мира на Исус ... и техният страх отлетя.

(3) Тома се нуждаеше да види ... да почувства докосването от Възкръсналия Христос ... и то изцели съмненията му.

Всеки от нас има различни нужди – всички ние имаме различни въпроси, но за всички тях има само един отговор – Исус Христос, възкръсналият Господ.

Нека Великден да е ден, в който ние да потърсим и да получим докосване от възкръсналия Исус.

Докосване, което ще ни преобрази.

Докосване, което ще ни направи повече като Исус.

Това докосване преобрази учениците в онази първа великденска утрин. Това докосване е достъпно и за вас днес.

Скъпи приятели, ТА-РА-ТА-ТА,  Христос воскресе!

Амин и амин!

Служба на Възкресение Христово,

Варна, 20.04.2014 г.