Monday, April 13, 2015

Трите "празни" обещания на Великден

/проповед/

  
Едно момиченце се оплакало на майка си, че я боли корема. Майка й отговорила: „Това е, защото е празен. Може би трябва да сложиш нещо в него.” На следващия ден пасторът дошъл у тях за обяд. Той се оплакал, че го боли глава, на което момиченцето веднага отговорило: „Това е, защото е празна. Може би трябва да сложиш нещо в нея.”

Днес ще си говорим за някои празни неща, защото днес е Великден, Възкресение Христово. Днес отбелязваме най-големия християнски празник. Той е свързан с три голели обещания за нас, вярващите в Исус. Нарекъл съм проповедта си «Великден – три 'празни' обещания»

Свикнали сме да чуваме празни обещания. Миналата седмица си купих хляб от фурна. Често купувам хляб от там и обикновено той е пресен и много вкусен. Но когато този път отидох у нас, установих, че са ми дали вчерашен хляб. От фурната претендират, че за тях клиентът е номер едно, затова реших да ги подложа на тест. Прииска ми се да видя дали и те като много други фирми дават празни обещания. Отидох и направих рекламация. Жената зад щанда се усмихна и ми даде днешен хляб. Фурната спази обещанието си да уважава клиента. И то за един нищо и никакъв хляб.

Днес много от хората са скептични относно обещанията на другите. Това е така, защото ние не вярваме на това, което хората обещават. Затова подобни прояви правят впечатление. Може би поради този скепсис много не вярват и на църквата и нейното свидетелство. Но нека обърнем страниците на непогрешимото Божие Слово.
Нека прочетем...
Текст: Марк 16:1-8

От всички ученици на Исус на кръста беше само Йоан. Другите се бяха разбягали от страх. Евангелистите споменават, че там, на гроба, бяха и жените-сподвижници на Исус (15:40,41). На погребението му в гроба на Йосиф от Ариматея отново имаше жени (Марк 15:47). Марк казва, че „когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия (майката на Яков и Йоан) купиха аромати, за да дойдат и Го помажат” (16:1). Помазването на мъртъвците се извършваше обикновено преди погребването им, но тъй като Исус бе умрял малко преди шабат или съботата, то беше отложено за деня след това.

Жените стават много рано, може би преди 5 ч. Отиват да купят аромати от най-ранобудните търговци, и още по тъмно тръгват за гроба, за да пристигнат там при изгрев слънце, около 5:30 – 6 ч.
Интересен факт е, че сред тези жени не беше Мария, майката на Исус. Някои богослови смятат, че първият човек, на който възкръсналият Исус се е появил е именно тя. Възможно е тя да е знаела вече за възкресението. Това не е споменато от евангелистите. Но може би те се интересуват именно от хора, които са били убедени, че Исус е мъртъв.

ПРАЗНИЯТ КРЪСТ

Жените вървят към гроба, движени от своята любов към Исус, не от надежда да го видят жив. Първо, по пътя те преминават край празния кръст на Голгота. Исус е бил там допреди няколко часа. Сега той стърчи ПРАЗЕН.

Но на него все още още личи засъхналата кръв на Исус. Жените виждат следите от ручеите кръв, стичала се по самото дърво и застинала в подножието на кръста. И всичко отново оживява пред очите им. Сърцата им се свиват при мисълта за болката, която Той изпита тогава. Но още по-непоносима трябва да е била агонията и погнусата от досега до греха.

Защо дойде Исус на земята? Защо трябваше да умре? Защото никой друг не можеше да реши нашия проблем. Ако ние имахме нужда от лечение, Бог щеше да изпрати лекар. Ако имахме нужда от образование, Бог щеше да изпрати професор. Ако имахме нужда от по-добра философия, щеше да изпрати философ. Ако имахме нужда от финансова стабилност, Бог щеше да изпрати финансист. Ако имахме нужда от политическо разрешение, щеше да изпрати политик. Ако имахме нужда от забавление, Бог щеше да изпрати клоун.

Не. Нашата нужда е духовна. Ап. Павел казва: „Защото всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави от Бога” (Рим. 3:23), а после добавя: „Заплатата на греха е смърт.” В това е проблемът – този, който съгрешава, ще умре. Ние заслужаваме вечно наказание, заслужаваме да отидем в ада. Но като погледнем на празния кръст, той ни напомня за Божието обещание, че сме простени.

Ние имаме нужда от Спасител. И то не от какъв да е спасител. Но този Спасител трябваше да бъде съвършен и безгрешен, за да може да плати тази цена. Това не можеше да бъде никой друг освен самият Божи Син, „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата.” (1 Пет. 2:24).

Когато Исус издъхна, Той извика: „Свърши се!” Наказанието беше платено. Неговата кръв беше проляна за нашето спасение на този кръст, който сега беше празен.
Днес много хора казват: „Откъде да съм сигурен, че Той наистина е умрял на кръста?” Мюсюлманите смятат, че Исус е само пророк и че друг е умрял на Неговото място. Но всички са знаели и е имало много свидетели, че именно Исус е бил съден от Санедриона, че е получил 39 удара с камшик, че е отведен до Голгота, където е разпънат.
Други твърдят, че той не е умрял на кръста, а само загубил съзнание.

Една жена писала в интернет форум за въпроси и отговори: „Уважаеми господа, нашият проповедник каза на Великден, че Исус само е загубил съзнание на кръста и че учениците му са се погрижили за него, докато той оздравее. Какво мислите? Искрено ваша озадачена дама.”

Тя получила отговор: „Скъпа озадачена госпожо, нанесете 39 удара на вашия проповедник с камшик от 9 ремъка, приковете го на кръст, оставете го да виси на слънцето 6 часа, промушете ребрата му с копие, положете го в запечатан обезвъздушен гроб за 36 часа и вижте какво ще стане. Искрено ваш, Чарлз.”

Вярваш ли, че Исус умря за твоите грехове? Ако да, ти си умрял за греховете и жив за правдата. Ти си спасен по благодат, чрез вяра! Празният кръст ни напомня, че ако вярваме в Христовата смърт и възкресение, ние сме спасени.
Това е първото обещание на Великден – обещанието на празния кръст.

ПРАЗНИЯТ ГРОБ

И така, жените продължават към гроба. Вече започва да се развиделява. Мария Магдалина е видяла в петък следобяд къде го полагат и знае мястото. По пътя се питат кой ще им помогне да преместят камъка. Имат причина да се тревожат. Камъкът е тежък тон и половина. Не само това, но и римляните са го запечатали и всеки, който наруши този печат, рискува да получи смъртно наказание.

Изведнъж чувстват как земята под краката им започва да се движи. Уплашени, те се споглеждат и се питат какво е това. След малко продължават и стигат до мястото. Камъкът е отвален, а войниците са в несвяст. 

Един ангел им казва: „Не се страхувайте; Вие търсите Исус Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука” (Марк 16:6).

Жените са шокирани и не знаят как да реагират. Това е последното нещо, което са очаквали. Те знаят какво да направят с един мъртвец, но не знаят какво да правят с живия Исус.

Струва ми се, че това се отнася и за нас, българите. Често, когато отивам на гробищата, си мисля, че хората знаят как да се погрижат за гроба на един мъртвец по-добре, отколкото са се грижили за него приживе. Приживе хората се карат, развеждат, бият се, убиват се, вдигат скандали, правят се, че не се познават. А като умре някой, за него или добро, или нищо!

Жените са там, при празния гроб и не могат да осъзнаят какво е станало. Та те са видели със собствените си очи, че след смъртта на Исус, тялото му е повито с плащеница и положено тук, в каменния гроб. На входа му са поставени римски войници, които отговарят с живота си за тялото.  Жените са видели как на входа с помощта на специални лостове е поставен огромен камък и как римската стража поставя печат на гроба. А сега, в неделя сутрин, камъкът е преместен, печатът – счупен, а гробът – празен!
Празният гроб е най-силното доказателство, че Исус е възкръснал. Защо? Никой не смеел да наруши римски печат, защото попадал под жестокия удар на Римското право. Разпръсналите се след смъртта на Исус негови ученици са последните, които биха дръзнали да го направят. Евреите и римляните не са имали интерес да го правят, тъкмо напротив.

Възможно ли е тялото да е скрито някъде другаде? Паул Алтхаус посочва, е фактът на възкресението „не би могъл да бъде поддържан нито ден, нито час дори, ако хората бяха открили, че гробът не е празен.”
Да не говорим, че тежкият тон и половина камък е бил преместен на значително разстояние от гроба, а между тях имало леко възвишение. Сякаш някой го е вдигнал и поставил на новото място.

„И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели” (Марк 16:8). Жените са уплашени от срещата с ангела, но започват да осъзнават, че се е случило нещо невероятно. Техният Господ е възкръснал от мъртвите. Спомнят си за Лазар, за момчето на вдовицата от Наин, за дъщерята на Яир. Сега Бог е възкресил своя Син! Затова гробът е празен!

Буда умира през 483 г.пр.Хр. Конфуций умира през 479 г.пр.Хр. Мохамед умира на 6 юни 632 г.сл.Хр. Всички те са погребани и гробовете им все още са места за поклонение на милиони. Исус умира през 33 г., но три дни по-късно възкръсва и се явява на повече от 500 човека. Гробът на Исус е празен! „Бог (Го) възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.” (Деян. 2:24)
Той възкръсна; няма Го тука!

Един мюсюлманин от Африка станал християнин. Някои от приятелите му го попитали: „Защо стана християнин?” Той отговорил: „Ами, представете си, че вървите по пътя и на едно място той се разклонява в две посоки и вие не знаете накъде да продължите. Но там, на разклона, има двама човека – един мъртъв и един жив. Кого ще попитате накъде да продължите?

Празният гроб е доказателство за възкресението на Исус Христос и обещание за всеки от нас, че ще бъдем възкресени за вечен живот. За повярвалите в Исус като Господ и Спасител смъртта е изгубила жилото си, няма защо вече да се страхуваме от нея. Ние ще живеем завинаги с Бог на новото небе и новата земя.

Баща и син пътували по междуградски път един пролетен следобед, когато внезапно в колата влязла пчела. Тъй като момчето било силно алергично към ужилване от пчела, то се паникьосало докато пчелата хвърчала в колата. Виждайки ужаса в очите на сина си, бащата се протегнал и хванал пчелата с ръка. След малко разтворил ръка и пчелата отново излетяла. Момчето пак се паникьосало. Бащата протегнал ръка към сина си и разтворил ръката си, за да му покаже че жилото е още там. „Спокойно, сине”, казал бащата. „Аз взех жилото, пчелата не може да те нарани повече.”

С празния гроб Бог ни казва: „Спокойно, детето ми, аз взех жилото, смъртта не може да те нарани повече.”

Гробът беше празен, защото Исус беше жив. „Той възкръсна!” И обещанието към нас е, че ние също можем да живеем, даже да умрем. Първото обещание на Великден е, че ние сме спасени и простени – обещанието на празния кръст. Второто обещание на Великден е, че ние имаме вечен живот – обещанието на празния гроб. Но това не е всичко. Има още едно обещание, за което искам да ви кажа.

ПРАЗНАТА ПЛАЩЕНИЦА

Ангелът казва на жените да отидат да кажат на учениците, че Исус е възкръснал и че ще ги чака в Галилея. Жените са уплашени, но и радостни (трепет и ужас бяха ги обзели – Марк 16:8). Те тичат да кажат на апостолите. Петър и Йоан се втурват към гроба, Йоан стига първи, но спира вън. Петър влиза и открива празната плащеница. Тя е оставена така, като че ли в нея все още е тялото на Исус Христос. И въпреки това, тя е празна! Тази гледка би направила от всеки невярващ вярващ. Това означава само едно нещо, че Исус е жив.

Скоро Исус щеше да се яви на повече от 500 човека – щеше да седне и да говори с тях, да ходи с тях, да разговаря с тях, да яде с тях. Това е обещанието на Исус, той обещава чрез празната плащеница, че ще общува с теб. Той не е просто сила, а Личност. Кръстът не го задържа, гробът не го затвори, плащеницата беше ненужна, защото Исус е жив.
Искам да те попитам: познаваш ли Исус? Не те питам чувал ли си за него и дали знаеш за Него. Може да знаеш и да си чувал за Чавдар войвода. Можеш да знаеш кой е Плевнелиев, може да си чувал за Иван Портних, може да си гледал по телевизията Григор Димитров, да си слушал Лили Иванова да пее...  Но това не е същото като да ги познаваш. Това не означава, че ги познаваш. Но ти можеш да познаваш Исус. Жените на кръста нямаха идея какво се случва.      

На Великден Бог направи три обещания – обещанието за простените грехове; обещанието за вечен живот; обещанието за личните взаимоотношения с Исус Христос.
Моят въпрос към вас тази сутрин е: ще повярвате ли на дадената от него дума? Ако да, чуйте последното обещание, дадено в Рим. 10:13 – всеки, който призове името на Господа, ще се спаси. Ако не си вярвал досега на Божиите обещания за твоя живот, тази сутрин можеш да го направиш.

БПЦ "Нов живот" - Варна
12.04.2015 г.