В живота често възникват спорове и конфликти. Като
християни често най-добре е да се смирим и да отстъпим. Но не винаги
това е лесно!
Едно момче се скарало със сестра си за
това кой ще изяде последната курабийка. Майка им чула шумния спор в
кухнята и дошла да разреши конфликта. Двете ѝ деца били силно възбудени и всяко
настоявало, че то трябва да вземе курабийката. Майката решила да използва
случая, за да им предаде важен урок и им задала въпроса: „Какво
би направил Исус?“ Момчето веднага отговорило, „Това е лесно – Исус би
разчупил курабийката и би направил още 5000 курабийки от нея.“
***
Двадесет и седем години след Възкресение Христово, в 57
г.сл.Хр. Благовестието е достигнало до почти цяла Мала Азия и Гърция.
Павел завършва Третата си мисионерска обиколка и пристига в Ерусалим.
Там той се среща с брата на Господа, Яков, и всички останали
презвитери на църквата.
Миналият път п-р Джош говори за сбогуването на Павел
с църквите след тази мисионерска обиколка. Тогава разбрахме, че в ранната
църква презвитер и епископ днес е равнозначно на пастир – човека,
който проповядва Словото и се грижи за духовното здраве на стадото.
Най-вероятно Яков е бил единственият останал апостол в Ерусалим, затова
Павел бърза да се срещне с него.
Тази среща и последвалите събития са описани в Деяния
21:17-34. Този пасаж ни показва как растежът на църквата води до противоречия
вътре в нея, но и до конфликт с културата и представителите на властта.
От примера на Павел тук можем да научим как можем да отстояваме
християнските си принципи и да взаимодействаме с обкръжаващата ни
култура така, че да печелим нови души за каузата на благовестието.
Противоречия в църквата
И така, Павел се среща с Яков и другите презвитери.
Макар и Лука да не споменава това, предполагам че Павел първо е дал
даренията, събрани от другите църкви за вярващите в Ерусалим. След това той
разказва за делата, които Бог е извършил сред езичниците във Филипи,
Солун, Берея, Атина, Коринт, Ефес и на други места. Смирено изтъква,
че всички тези новосъздадени църкви са дело на Бога. Всички ръководители
на църкви в Ерусалим прославят Бога, след което най-вероятно Яков се
обръща към тях с думите:
Деяния 21:20-25: „Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди
повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона. А за тебе са
уведомени, че си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят
от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат
старите обреди. И тъй, какво да се направи? (Без друго ще се събере тълпа,
защото) те непременно ще чуят, че си дошъл. Затова направи каквото ти кажем.
Между нас има четирима мъже, които имат оброк; вземи ги, извърши очистването си
заедно с тях и плати разноските им да си обръснат главите; и така всички ще
знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш
порядъчно и пазиш закона. А колкото за повярвалите езичници, ние писахме
решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв и удавено, също и от
блудство. Тогава Павел взе мъжете при себе си; и на следващия ден, като извърши
очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога ще се свършат дните,
определени за очистването, когато ще се принесе приносът за всеки един от тях.“
Какъв беше проблемът? В църквата в началото имаше
само юдеи. Но с напредъка на благовестието и вливането на много езичници
в нея, се появиха противоречия и
търкания. Църковният събор (Деян. 15) реши да не се налага върху езичниците
изискването да се спазва Мойсеевия закон. Но юдеите все още обрязваха децата
си, извършваха жертвоприношения, спазваха съботата, следваха своите
ритуали и традиции.
И сега до тях бяха достигнали слухове, че Павел учи
евреите, които живеят сред езичниците, да не спазват Закона. Това
беше много болезнено за евреите. Тези ритуали бяха част от тяхната култура
и идентичност. Апостолите не бяха поставили въпроса за тяхното отказване от
Закона. Това би предизвикало много по-голяма опозиция срещу
християнството и щеше да забави напредъка на благовестието.
С разрушаването на храма от римляните през 70-та
година обаче, Бог щеше да даде категоричен знак на евреите, че ритуалната
страна на Мойсеевия закон не трябва повече да се спазва. Просто нямаше
да има къде вече да се правят жертвоприношения. Но това все още не се беше
случило.
Затова Яков предлага на Павел да докаже, че тези
слухове са неверни, като се присъедини към четиримата мъже, дали
оброк, да се очисти с тях и да плати разноските за жертвоприношенията, които те
трябва да дадат в края на оброка си.
Как реагира Павел? Той се смири и извърши
ритуала. Той направи това не защото мислеше, че трябва да изпълни Закона, а
за да задоволи слабите във вярата, като отстрани техните
предразсъдъци и ги спечели на своя страна.
И с това Павел стана пример за нас. Днес в църквата
също има разногласия и търкания по различни въпроси. Въпросът е как
реагираме ние, ако имаме спор с някого в църквата?
Понякога спорът може да е между вярващи от различни
деноминации. Например, повечето българи се смятат за православни вярващи и
за тях е неразбираемо защо не кръщаваме бебета, защо при нас няма
свещи и икони, и защо не правим кръстния знак.
Ако някой ме попита за иконите и свещите, аз
обяснявам, че нямаме нищо против иконите като произведение на изкуството и
срещу свещите като символ на Божията светлина и на въздигащата се към Бога
молитва, но просто наблягаме на същността, не на символа.
А ето и най-добрият начин да разсееш съмненията и
спечелиш доверието на някого – когато те питат защо протестантските църкви
изглеждат толкова различно, предложи им заедно да отидете в православна църква
и там запали свещ и се помоли. Лично аз нямам нищо против да направя
и кръстния знак (в който отново има дълбок символизъм), ако пропускът да го
направя би бил пречка за тях да ме приемат като християнин.
Павел се смири и извърши ритуала на
очистване. Чрез него тук Святият Дух ни насърчава да приемаме смирено нещата,
които са второстепенни за вярата и да не спорим за тях. Да не
съблазняваме слабите, за да не спъваме благовестието.
Римляни 14:1 „Слабия във вярата приемайте, но не за да се
припирате за съмненията му.“ Или както още е казано,
„В съществените неща единство, в несъществените –
свобода, във всяко нещо – любов.“
Макар и често да се приписва на Августин Блажени, тази
сентенция е изречена от йезуитския свещеник Марко Антонио де Доминис в началото
на 17 век. Този принцип може да ни помогне в ревността ни да защитим
Словото да не се превръщаме в спънка или съблазън за слабите във вярата
(Римляни 14:13).
Ние не можем да отстъпваме от съществените неща –
тези християнски доктрини, от които зависи нашето спасение. Същевременно, нормално
е в църквата да има разнообразие от мнения по въпроси, които не се
отнасят до спасението. Като например дали да пеем стари християнски
химни или съвременни песни. Но във всичко – без значение дали става
въпрос за съществени или несъществени неща, Исус иска да показваме любов.
Йоан 13:35: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици,
ако имате любов помежду си.“
Ако прилагаме този принцип, ще бъдем истински миротворци
и ще станем по-ефективни благовестители.
През 1986 г. два кораба се сблъскали край
черноморския бряг на Съветския съюз. Стотици пътници умрели, удавяйки се
в ледените води. Разследването установило, че проблемът не бил повреден
радар или гъста мъгла. Причината била човешкият инат. И двамата
капитани знаели за приближаването на другия кораб. И двамата можели да
отклонят курса, но никой не искал да даде път на другия. Всеки бил
твърде горд, за да отстъпи. Когато разбрали какво ще се случи, било
твърде късно.
Първо, Павел ни показа как да показваме любов чрез
смирение и ако е нужно да отклоняваме курса си временно, за да може корабът
на благовестието да напредва необезпокояван към нови морета и океани от духовно
невежество.
Култура и християнска
контракултура
Но противоречия и търкания има не само между вярващите
в църквата, но и между християните и културата, в която живеем. Затова
говорим за нуждата от християнска контракултура. Нека прочетем
Деяния 21:27-29 „И когато седемте дни бяха на свършване,
юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, сложиха ръце на
него и викаха: О, израиляни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи
всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това
въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. (Защото преди това бяха
видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)”
Павел спази точно закона на Мойсей и
юдейските традиции, но това не успокои юдеите. Тъкмо обратното - точно
тогава отнякъде се появявиха хора, които го хванаха и искаха да се
саморазправят с него.
Понякога лоялността ни на Христос ще предизвиква
недоволство и дори гняв у невярващите.
Може много да обичаш Бога, но да си отхвърлен
като „сектант“ от твоите приятели и познати. Може да обичаш България и
българите, но да те избягват и да се срамуват да ги виждат в твоята
компания, защото негласно ти си обявен за „национален предател“.
Но защо е това отношение? Защо сме трън в плътта
на обществото? Влиза ли в противоречие нашата християнска култура с
българската култура, обичаи и традиции? Има ли неща в нашата култура, които
не можем да приемем като християни и от които трябва да се отделяме?
На първо място, ние трябва да се отделяме от греха
във всичките му разновидности – идолопоклонство във всичките му форми, окултизъм,
материализъм, алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания, порнография,
лъжата, прелюбодейство, хомосексуализъм, данъчни измами, нарушаване
на законите и т.н.
Освен греха, в нашия бит и култура има много езически
обичаи и традиции. Например, поставянето на вещи и пари в ковчега
при погребение, закриването на огледалата в дома на покойника или
подавките на храна. На последното погребение, на което бях, ми подадоха пликче
с думите „За Бог да прости“. Вежливо отказах, като обясних че Божията
прошка не зависи от това дали ще взема подавка, а от това дали починалият
приживе е вярвал в Бога. След погребението бяхме поканени на обяд и там
имах възможност за разговори с хората за това как се спасяваме, какво
означава да си християнин и какво иска Бог от един свой последовател.
Дават се курбани за здраве, което е пренебрегване на
жертвата на Исус Христос на кръста. Има много други поверия, суеверия и традиции,
които културата безкритично прегръща, но ние трябва да отхвърляме, ако
противоречат на християнските ни разбирания.
От тези и много други практики ние, християните, трябва да
се отделяме. Да сме „контракултурни“. Исус ни призовава да се отделяме
от греха в света, защото “приятелството със света е вражда против Бога” (Як.
4:4).
Отделянето от греха трябва да е неизменна част от
християнската контракултура. Бог е отделен от греха, той е морално
съвършен, затова отделянето от греха принася слава на Бога.
Но достатъчно ли е само да се отделяме от злото?
Ако отделянето не е допълнено и балансирано с преобразяване
и съхранение, християните могат неразумно да се отделят до степен на
пълно оттегляне от участие в културните процеси.
Християнската контракултура е насочена не сляпо срещу една
култура, а срещу онези тенденции и прояви в нея, които са в разрез с
библейските заповеди. Ако отделянето ни предпазва от следването на
грешни практики на падналата човешка култура, преобразяването ни
вдъхновява да прилагаме вярата си и християнския си мироглед в света за
Божия слава (1 Кор. 10:31).
Например, аз често казвам на познати, които организират
погребение, че вместо да раздават храна „за Бог да прости“,
по-добре да предложат обяд или скромна почерпка, на която да се съберат
роднините и познатите на починалия и да си спомнят за него. Това е своего рода преобразяване
на един погрешен културен модел.
Разбира се, в нашата култура има не само
практики, от които трябва да се отделяме. Има и неща, които са отражение на
християнския светоглед и ние трябва да ги утвърждаваме и съхраняваме.
Например, въпреки опитите на ЛГБТИ общността да предефинира пола като социален
конструкт, в обществото ни има консенсус относно това, че полът е биологически
заложен.
Дотук говорихме за противоречия и напрежение вътре в
църквата и между християните и нехристиянската култура. Но има още
едно отношение, между църквата и държавата, между християните и
политиците.
Противоречия с
политическата класа (31-34).
Деяния 21:31-34: „И когато щяха да го убият, стигна
известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен; и той завчас взе
войници и стотници, и се спусна срещу тях. А те, като видяха хилядника и
войниците, престанаха да бият Павел. Тогава хилядникът се приближи, та го хвана
и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е сторил.
А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да
разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.“
Хилядникът не можеше да разбере на
какво се дължи гнева на тълпата срещу Павел. Повечето политици и държавни
служители днес също са невежи относно християнство. Но те разбират, че Църквата
е инструмент за просвещаване на народа, а това не влиза в техните
планове.
Колкото по-невежи са хората,
толкова по-лесно управляеми са те. Затова и властите по дефиниция не
долюбват Църквата и се стремят да установят контрол над нея.
Как се осъществява този контрол? Най-пресен пример са предложенията
за изменение и допълнение на закона за вероизповеданията, внесен от
вицепремиера Каракачанов. В същността си измененията са тоталитарни мерки
срещу основни и неотменими човешки права и свободи, които целят ограничаване
на вярата и нейното публично проповядавне, споделяне и
практикуване.
Друг начин да се контролира църквата
от политиците е като внедряват агенти в църквата. По време на
комунистическата диктатура почти всички владици и много пастори са били
агенти на Държавна сигурност. Макар, че противоречи на свободата на религиите,
днес пасторите продължават да се подслушват и негласно се смятат за
врагове на народа.
Защо? Защото Църквата говори истината. Църквата
проповядва Божието Слово, а то изобличава лъжата и корупцията в
централната и местните власти. Ние сме опасни за политиците. Истинският
християнин не може да бъде заплашен, подкупен и корумпиран. Затова
политиците се страхуват от силната и независима Църква и се
стремят всячески да запушат устата ѝ.
Затова когато евангелските църкви се напълниха в началото
на 90-те години се поде кампания за очернянето им пред обществото.
Затова и днес ние сме поставени в ситуация на информационно затъмнение
от медиите, които са купени от властта.
Но истината не може да бъде заглушена. Можеш да
заблуждаваш някои хора през цялото време, можеш да заблуждаваш всички за кратко
време, но не можеш да заблуждаваш всички през цялото време.
Всеки, който вдига ръка срещу църквата един ден ще
бъде съден от най-честния Съдия, който не може да бъде подкупен. И, както
казва пастор Тим Отри, политиците си идват и заминават, но Църквата
стои!
Ние не бива да се изненадваме от опитите да се унищожи
Църквата, но трябва да се молим атаките на нечестивия да се провалят
и враговете на Исус Христос да коленичат пред Него и да се покаят за
греховете си. Да се молим за напредъка на благовестието въпреки
манипулирането на обществото. И да не преставаме да говорим истината
въпреки опитите да ни накарат да мълчим!
В този пасаж Павел се сблъска с разногласия в църквата,
опозиция в обществото и неразбиране от властите. Може би и ти
имаш проблем с брат или сестра от църквата? Ако е така, смири се, поеми
инициативата да говориш с тях и ако трябва, поискай прошка от тях.
Или може би страдаш от отхвърляне от страна на твои
приятели и познати заради това, че не приемаш някои културни практики и
традиции? Или се чувстваш дискриминиран от властите заради вярата си?
Тогава първо търси Неговото царство и Неговата правда, направи Бог
приоритет и не прави компромис с вярата си. Ако го направиш, Бог ще ти даде
всичко останало и ще се прослави в твоя живот.
край
