/проповед/
Всеки ден ние чуваме различни гласове. Като в онзи виц: Понякога чувам гласове... после си спомням, че живея в панелен блок. Но не за тези гласове искам да говорим днес.
Днес искам да се спрем на два въпроса, зададени от вас в „Щом питаш“, как да чуваме Божия глас и как да сме сигурни, че това, което чуваме, е от Бога?
Общо взето има три гласа, които ни говорят. Първият е гласът на света. Той може да се проявява като натиск да се слееш с тълпата, за да бъдеш приет, обичан, разбиран. Или може да е гласът на моловете, Била или Кауфланд, който ти казва, че „тук си на правилното място“ и колкото повече купуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш.
Материализмът и консумеризмът са постоянен мотив в речитатива на света. Но в него присъства и багажът от миналото, който носиш със себе си: грешен светоглед, повлиян от комунистическото възпитание или моралния релативизъм.
Той ти казва, че е ОК да гледаш неморални предавания по тв или интернет, да не си плащаш данъците или да караш с превишена скорост.
Най-накрая, гласът на света ми казва, че Бог не съществува, но дори да съществува, имам много време да правя каквото си искам, преди да реша дали да повярвам.
Вторият глас е на нашия враг Сатана. Този глас заблуждава хората, че няма грях, че те са бог и могат да правят каквото си искат. Успял е да подлъже мнозина, че Божието слово е архаизъм, конспирация на църквата, за да държи в подчинение хората.
Този глас казва на блудния син, че той не се нуждае от дома на баща си. Че границите на дома на баща ни ни ограничават.
Той ти казва, че може да пропуснеш и тази неделна служба, защото навън ръми дъждец или е прекалено горещо... Той е онзи шум, който те разсейва, докато върви хвалението и поклонението, и ти пречи да се концентрираш върху проповедта. Който ти казва, че няма смисъл да се молиш, или че спокойно можеш да пропуснеш хвалението и да дойдеш на църква за края на проповедта.
Третият глас е гласът на Бога. В Стария завет Бог говореше на Израел чрез пророци. Когато Бог призова Езекиил, му каза: „Сине човешки, Аз те изпращам при израиляните, при бунтовния народ, който се разбунтува против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите думи до ден днешен.“ (Езекиил 2:3)
Седем века преди това Фараонът на Египет не беше чувал за Бога на Израел. И когато Мойсей отиде при него и каза, „Така говори Яхве, Израеливият Бог: Пусни людете Ми. Но Фараон отговори: Кой е Яхве, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Яхве и няма да пусна Израел.“ (Изход 5:1,2)
Когато не познаваш Бога няма как да разпознаеш Неговия глас. Понякога обаче не искаш да слушаш гласа на Бога, въпреки че имаш интелектуалното знание за Него.
Израелтяните знаеха за Бога, но имаха много периоди в историята си, когато не искаха да слушат гласа на Бога. В края на 7 в.пр.Хр. Юда живееше в относителен мир и благоденствие. Но вместо това да укрепи вярата на народа, те изоставиха закона на Господа и започнаха да се покланят на чужди богове. Това доведе до насилие, беззаконие, грабителство, раздори и изопачено правосъдие.
Кулминацията на Божия гняв беше, че Бог ги остави да бъдат изпратени в плен във Вавилон. Тогава Бог изпрати Езекиил да обясни причината за плена, да върне сънародниците си обратно при Бога и да им даде надежда, че Бог ще ги възстанови като нация.
Исус каза: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 13:9)
Една жена подала молба за развод и обвинила мъжа си, че не й е говорил пет години. „Какво имате да кажете?“ попитал съдията. Съпругът отговорил смирено, „Ами, аз не исках да я прекъсвам.“
Днес по форумите всеки има мнение по всеки въпрос. Високоумстваме в своите гордост и егоизъм и Бог не може да прекъсне нашите тиради на глупостта.
Също като евреите от времето на Езекиил, ние сме загубили гласа на Господа от духовния си хоризонт.
Затова имаме народно събрание, което вместо да се събира да работи за народа, събира народа да работи за себе си. Имаме информационни медии, които вместо да информират, манипулират. Имаме полиция, която вместо да ни пази от престъпници, пази престъпниците от нас. Имаме университети, които вместо да произвеждат лидери, са лидери в производството на фалшиви дипломи. Имаме здравеопазване, което вместо да се грижи за здравето ни, ни взема здравето. Имаме училище, което вместо да просветли ума, го покрива с мрак (по архим. Борис Разумов). Имаме семейства, които вместо да изграждат добродетелни деца, произвеждат малки диктатори.
Ето защо ние имаме вопиюща нужда да чуем гласа на Бога.
Бог ни говори с определена цел.
Всеки път, когато Бог ни говори, Той го прави с определена цел или причина. Може да ни говори, за да ни предупреди за надвиснала опасност. Малко преди Деби да се роди Бог ни предупреди чрез телефонно обаждане на една наша приятелка християнка, че е нужно Ваня да се прегледа. Тя отиде на преглед и се оказа, че трябва да се направи секцио, иначе животът на Ваня и на бебето ще бъдат застрашени.
Бог ни говори също, за да ни спре преди да съгрешим. В своето упорство понякога ние не забелязваме, че се движим по наклонената плоскост и отиваме към гибел. Гордостта ни води към кладата на греха. Предразсъдъците ни са воденичен камък, който ни тегли към дъното. Ной предупреждаваше своите съвременници 100 години. Искаше да ги спаси от потоп.
Бог ни обича. Затова Той е дал своите заповеди, за да живеем в здравословните граници, които Той е определил. Когато ние ги пристъпим, страдаме ние, нашите съпрузи и съпруги, нашите деца и родители.
Бог може да ни говори не само с цел да ни предупреди за опасност или да ни предпази от съгрешаване. Той може да ни вдъхне сили и надежда, когато преминаваме през долината на мрачната сянка.
П-р Харалан Попов разказва в "Изтезаван заради вярата си" за мъченията, на които е подложен в "Белия дом", както са наричали тогава Главното управление на Държавна сигурност. След десет денонощия на изтезания и безсъние, в момент когато мъчителят му е заспал, той вижда отражението си в прозореца. Той пише: "Видях една страхотно измършавяла фигура, с отекли крака, с очи като празни дупки в главата, с голяма брада със засъхнала кръв по нея от напуканите и ужасно подути устни. Истинско плашило! Изпитах отвращение... Внезапно се почувствах смазан, бях толкова сам, съвсем сам... И в този миг на смазваща безнадеждност той чува ясен глас: "Няма да те оставя, нито ще се отрека от тебе..."
Харалан продължава: "Божието присъствие изпълни килията за мъчения, обгърна ме с благословена топлина и вля сили в обвивката, която бе мое тяло... Следователят се събуди стреснат... усети, че нещо е станало... втурна се навън и се върна с още един офицер... Чух тревожния им шепот зад гърба си. Опитваха се да разгадаят случилото се. Изглеждах тъй освежен и живнал, изпълнен с нови сили."
Когато Бог говори, ние знаем, че не сме сами, но Той е с нас и в най-големите изпитания.
Дотук видяхме, че Бог ни говори с определена цел. Но по какъв начин го прави? Нека сега видим...
Как ни говори Бог? Дайте примери от вашия живот. (кратка дискусия в групи по двама и трима)
Но най-вече Бог ни говори чрез Словото Си.
Родителите на едно момченце отишли до супермаркета. През това време в апартамента избухнал пожар. Момченцето излязло на балкона на апартамента, който бил на четвъртия етаж, пламъците застрашително го приближавали и то плачело и викало за помощ.
Пожарникарите дошли и се опитвали всячески да го убедят да скочи върху опънатото платнище. Викали го по име, обещавали му да го спасят, но нищо не помагало. Изведнъж от тълпата един мъж извикал детето по име и му казал да скача. Детето скочило и се спасило. Пожарникарите били удивени и попитали мъжа: „Защо детето скочи, когато вие му извикахте, а не искаше когато ние го карахме?Мъжът отговорил: „Защото аз съм неговия баща и той познава моя глас.“
Божият глас ни говори, когато четем Неговото слово, Библията.
2 Тим. 3:16: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“
Четеш ли Словото? Изучаваш ли го? Използваш ли плана за четене на църквата ни? Ходиш ли на група за изучаване? Слушаш ли неделната проповед?
Интересно, че не пише „част от Писанието е боговдъхновено и полезно“. Не! Пише „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно.“ Забелязал съм, че някои християни играят на Библейска рулетка. Не четат редовно, а когато изпаднат в нужда, отварят напосоки, с надеждата, че Бог ще им даде изход.
Един християнин отворил Библията и прочел: „И Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Казал си, това е странен стих, Господи, не разбирам защо ми го даваш. Я да отворя на друго място.
И като отворил на другото място, там пишело: „Иди и ти направи така.“ (Лука 10:37).
Освен чрез Словото, Бог ни говори и чрез съвестта. Съвестта е чуден инструмент в Божията ръка. Когато чуем проповедта или приятелски съвет, ние долавяме глас в себе си, който казва „Това слово е за мен.“
Бог говори и чрез сънища и видения.
Йов 33:15: “В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си, тогава Той отваря ушите на човеците и запечатва поука в тях.“
Един атеист сънувал, че Бог му се явява и му казва: „Ако не се покаеш, ще погинеш.“ Станал рано, отишъл при един проповедник и поискал Библия. Поискал да се покае, защото не искал да погине.
Според Яворов, Гоце Делчев разказвал на другарите си, че загива в битка с турците.
Жената на Пилат пострада на сън за Исус. Жената на Юлий Цезар сънува мъжа си облян в кръв и не иска да го пусне да участва в битката, но той отива и е прободен.
Неотдавна в Сирия жена вижда насън мъж, който ѝ казва, че трима човека ще дойдат и ще ѝ донесат добри вести. Тя вижда този сън 6 поредни нощи. На седмия ден един от тимовете на Christian Aid Mission, който посещава домове, решава да се отбие в нов дом.
Когато жената отваря вратата и вижда трима мъже, бързо ги въвежда в стаята. Те отварят Библията, за да прочетат нещо и тя веднага пада на колене. Идват мъжа и децата ѝ и тя извиква: „Това са хората, които човека който видях насън ми каза да срещна.“
Християните ѝ разказват за спасителната смърт на Исус на кръста и за Неговото възкресение от мъртвите. Молят се за семейството и всички те повярват.
Oткакто е избухнала гражданската война в Сирия хиляди са повярвали в Христос.
Верни са думите на Клайв Стейпълс Луис, „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”
Дотук говорихме за това с каква цел и по какъв начин ни говори Бог. Споменахме, че освен Бог има още два гласа– на света и на дявола.
Накрая, нека видим как да различаваме Божия глас?
Йоан 10:27: „Моите овце чуват Моя глас и те ме познават и Ме следват.“
Първо, за да чуем и разпознаем Божия глас, трябва да сме Негови овце, Негови люде. Да се наричаме с Неговото име. Да Го обичаме и да Го следваме навсякъде. Отец каза, „Това е Моят Син. Него слушайте!“ (Лука 9:35) Когато слушаме Исус, ние слушаме Божия глас.
Второ, ние сме уверени, че Бог ни говори, ако този глас е в синхрон с цялостното послание и дух на Писанието и съдейства за извършване на Неговата воля.
Бог е абсолют, Той е непроменим. Той не ни казва едно нещо днес и друго утре. Бог не е като комунистическата партия, която изменя линията си и винаги е „права, дори когато греши“. Той е същият вчера, днес и завинаги.
Бог никога няма да ти каже да излъжеш или да откраднеш нещо. Никога няма да ти каже да убиеш някого. Никога няма да ти каже да извършиш прелюбодейство. Никога няма да ти каже, че ти си по-важен от Него, че смисълът на човешкия живот е да намериш щастието. Никога няма да ти каже, че можеш да обиждаш, злословиш или кълнеш другите. Никога няма да ти каже да напуснеш съпругата си и децата си когато си поискаш. Бог мрази напускане.
Никога няма да ти каже да укриеш данъци, да минеш на червено или да гледаш порнография. Ако чуваш такива гласове, това не е гласът на Бога.
Чуваш ли Неговия глас? Четеш ли Словото Му? Общуваш ли с християни? Посветен ли си на тялото Христово? Редовен ли си на богослужение?
Бог говори по различен начин. Понякога идва с мощен глас, но обикновено е тих и едва забележим глас – както говори на Илия в пещерата 3 Царе 19. Това е гласът на Святия Дух.
Ако след всичко казано пак си объркан дали чуваш Божия глас, моли се за мъдрост.
Яков 1:5: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде.“ Но колкото повече време прекарваме с Него и Го опознаваме, толкова по-лесно ще различаваме гласа Му.
Изобщо, винаги когато обмисляме дали да направим нещо, трябва да се научим да „изпитваме духовете“ (1 Йоан 4:1). Следните въпроси ще ни помогнат да разберем дали това е Божият глас:
Ще ми помогне ли това да израсна в христоподобие? Ако мисля тези неща, това ще донесе ли плода на Духа в мен? Святият Дух никога не ни води да угаждаме на грешните желания на плътта (Галатяни 5:16). Той винаги ни води към освещение (1 Петър 1:2).
Също, тези вътрешни желания внасят ли объркване? Бог не причинява объркване, Той носи мир (1 Коринтяни 14:33) и неземна радост (Деяния 13:52).
Чували ли сте за кохлеарните импланти? Това са електронни устройства, чрез които хора които никога не са чували или са със силно увреден слух могат да чуват. Чрез тях звуковите вълни от околната среда се приемат чрез процесор, преобразуват се в електрически импулси и чрез електроди се предават така, че заобикалят увредените част в средното и вътрешното ухо и достигат до слуховия нерв.
Гледах клип, в който показват хора в момента, в който за пръв път включват устройството. Реакцията е неописуема! Изразът на лицето им, когато за първи път чуят своя глас и гласа на своите родители показва изненада, шок, удивление, въодушевление, огромна радост...
Само допреди секунди те са мислели, че техните слухови органи са мъртви, а ето, че сега в тях има живот!
Същото става с душата на човек, който чува за първи път Божия глас чрез благата вест, когато тя е имплантирана дълбоко в него. Неговото мъртво сърце бива съживено и той заживява нов живот в Христос.
Чуваш ли Божия глас? Разказваш ли за Него на духовно глухите и слепите?
Нека се помолим.
--------------
БПЦ Нов живот - Варна
06.08.2017 г.
