Каква е Божията воля за моето семейство?

/проповед/

Дядо Стойко празнувал 100-тния си юбилей. Един от дошлите на празника роднини го попитал, „Дядо Стойко, кажи ни как така изглеждаш толкова запазен на 100 години?“ Той отговорил, „Много просто, всеки ден се разхождам на чист въздух вече 75 години.“

Хората били впечатлени и попитали как успява да поддържа този строг спортен режим. Той отговорил, „С жена ми сме женени от 75 години. На първата брачна нощ тържествено си обещахме, че когато имаме спор, този който загуби спора ще излиза да се разходи.“

Има какво да научим от нашите дядовци и баби. Но днес семейството не е това, което беше!

Днес то е под непрекъснат артилерийски обстрел от дявола. Той се опитва да го предефинира така, че вече семейството да не е един мъж, една жена и деца. В някои страни всичко вече трябва да минава за семейство – съжителството на съвместни начала било семейство, две жени, двама мъже... Може да е мъж и някой друг, който е бил мъж, но вече не е. Почти всяко отклонение, за което можете да се сетите, и за което не можете да се сетите, днес се счита от някои за семейство...

Но ние знаем от Божието слово, че семейството е Божия идея. То е първата институция, създадена от Бог.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Виждаме, че семейството се състои от един мъж, една жена и техните деца. И каква е целта, с която Бог създаде семейството? Изобщо, каква е целта на нашия живот?

Често, увлечени в ежедневието ние забравяме, че сме тук на земята с цел. И целта на живота ни трябва да бъде да познаем Бога и да правим познат от другите. Или най-общо казано, ние сме създадени, за да прославяме Бога с живота си.

Същото е валидно и за семейството. Божията воля е всяко семейство да носи слава на Бога. Но преди да разгледаме как можем да прославяме Бога в християнския си брак, нека видим каква е Божията воля за брак на християнин с невярващ.

1.     Как да почитаме Бога в брак с невярващ?

Първо, ако ти си повярвал след сватбата и съпругът/а ти е невярващ/а, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:12-14 „А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж.“

С други думи, макар и Божието слово да не ни обещава това във всички случаи, невярващият брачен партньор може да бъде променен чрез благочестивото поведение на партньора си и да повярва в Исус.

Но как да бъдем наистина ароматно ухание и да влияем за Исус на нашия брачен партньор?

Известният християнски апологет Лий Стробъл е бил дълго в подобна ситуация разказва как жена му Лесли е повлияла да приеме Исус. Един ден тя обявява, че е станала последовател на Исус. За него това е ужасна новина и така започва една турбулентна фаза в брака им.

Той непрекъснато ѝ се подиграва, тя също е правила много грешки. Той обмисля развод, но малко преди да се разделят Лесли започва да живее по начин, който вече го привлича към вярата, а не го отблъсква. Ето някои от нещата, които той споделя за промяната, която е настъпила в нея:

„Лесли никога не се опитваше да скрие, че обича Исус и че иска да израства във взаимоотношенията си с Него. Но тя беше достатъчно мъдра да работи върху духовния си растеж, когато не съм в стаята.

Второ, забелязах че с времето посвещението ѝ на Христос всъщност усилваше любовта ѝ към мен и я караше да удвои усилията си да бъде грижовна и съобразителна съпруга. Виждах, че за нея все още бях най-важният човек в живота ѝ.

Също, Лесли не се съсредоточаваше върху моите недостатъци и най-вече върху това, че не съм християнин. Тя осъзна, че това ме огорчава и започна да набляга на това, което харесва у мене. Тя отказваше да ме дефинира като атеист, опитваше се да ме вижда през Божиите очи – като ценно Негово създание, за което Бог копнее да се върне при него.

Тя отказа да отговаря на моя сарказъм по същия начин. Прощаваше ми, говореше истината, проявяваше смирение, беше истински слуга – с една дума, прилагаше християнски принципи в живота си.

И не на последно място, тя имаше реалистични очаквания за мен. Не си въобразяваше, че като стана християнин ще бъда съвършения съпруг. Така и стана...“

Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Но започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си.“

Дотук говорихме за семейства между християнин и невярващ. Освен ако Бог не ти е дал дарбата безбрачие, Божията воля за всеки несемеен новоповярвал човек е той или тя да се ожени/омъжи за християнин.

2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?“

След като сме се съединили в брачен съюз пред Бога и свидетели,

2.     Божията воля е да Го прославяме в нашето семейство.

Eто как изразява това Малахия:

Малахия 2:15-16 „ Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство.“

Това е Божията воля за семейството. Той свързва мъж и жена в плът и дух, за да имат набожно потомство, което да обича Бога и да го прославя в живота си.

Така че, целта на семейството, подобно на целта на живота ни, е да прославяме Бога. Това не става от самосебе си. То не става дори просто защото ходиш на църква и децата ти ходят на неделно училище и на тийн група. То става, когато показваш Божията любов в семейството си.

Един журналист изучавал живота на амишите, за да напише статия за тях. Докато наблюдавал децата в двора на училището, той забелязал че те не викали и не крещели. Това го удивило. Отишъл при директора и споделил, че нито веднъж не е чул едно дете на амиши да крещи. После попитал директора защо според него е така. Директорът отговорил, „Ами, някога чувал ли сте възрастен амиш да крещи?“

Можеш да възпитаваш деца, които да прославят Бога по много начини. Когато разказваш на децата си как Бог е бил верен към теб и ти е помагал в живота. Когато насочваш вниманието им към прекрасното творение, което е създал и как Той действа дори в малките неща в живота. Когато си пример за децата си като служиш ентусиазирано в църква.

Защо Бог иска ние да имаме семейства, които да носят слава на Бога? Защото християнското семейство е най-доброто средство за евангелизиране на света. След като сме чули благата вест и сме познали Бога, Бог ни заповядва да донесем тази вест до хората, които не Го познават.

Ние не сме познали Бога, за да бъдем благословени само ние и нашите семейства, а за да бъдат благословени и тези около нас. Бог иска чрез нашите семейства да показваме Неговата любов и простителност. Иска да служим на тези около нас. Така отдаваме славата на Бога.

Преди десетина дни Рита и Тони ми казаха, че тяхна съседка е болна от рак в напреднал стадий и може да умре скоро. Рита ме попита дали мога да се срещна с нея и аз с радост отидох.

Говорихме известно време, обясних ѝ защо трябва да вярва, че Исус Христос е наистина Божият Син, който умря и възкръсна, и че само вярата в триединния личностен Бог може да ѝ даде спасение, дори да не бъде изцелена сега. Тя изповяда, че вярва, след което се помолихме за нея.

Рита и Тони са добър пример за семейство, което показва Божията любов. Тя е видна не само от болната им съседка. Защото тя ще разкаже на другите съседи, на своите деца и внуци. Бог се прославя, когато показваме Неговата любов към тези около нас.

3. В семейството получаваме любов и грижа.

Първо, Божията воля за нас е да сключим брак с християни. Второ, Бог иска да възпитаваме набожно потомство.

Трето, семейството трябва да е място, където ние да получаваме любов и грижа. Любовта и грижата изискват време. Те не се случват между другото. Не можеш да показваш любов, докато гледаш телевизия или стоиш пред компютъра.

Не можеш да показваш любов и грижа, ако не си говориш с човека до тебе. Духовната грижа изисква да четете заедно Библията, да се молите заедно, да хвалите Бога заедно, да се храните и общувате помежду си, дори да играете заедно.

Когато децата ни бяха малки най-любимото ни време беше, когато играехме на настолни (и не само) игри с тях. Заедно със забавлението имахме възможност да ги опознаваме, да си говорим за християнски ценности и да прекарваме време с тях.

Колкото повече време имате с вашите деца, толкова по-голямо ще е влиянието ви върху тях. С развитието на технологиите някои родители днес общуват повече по месинджър с децата си, отколкото на живо. Така техните взаимоотношения стават все по-плитки и неангажиращи.

В Америка издали книга със съвети на децата към техните родители. Редакторът събрал в нея неща, които децата искат да кажат на родителите си. Книгата се казва, „Винаги ме целувай за лека нощ: напътствия за отглеждане на съвършения родител.“ Ето някои от нещата, които децата казали:

„Връщай се рано у дома.“ „Не говори по телефона, докато разговаряш с мен.“ „Може ли понякога да си поиграеш с мен, вместо да ми казваш „не“?“ „Ако ми се ядосаш не забравяй да ми простиш.“

Децата искат да знаят, че са обичани. Те се нуждаят от нашето внимание с грижи.

Днес обаче много майки убиват децата си още в утробата. Други си мислят, че като им сложат бутилка с мляко пред тях това са достатъчни грижи. Трети изобщо не искат да имат деца, за да не им пречат на плановете и кариерата.

Истината е, че егоизмът притъпява нашата човечност, разрушава нашите семейства и разкъсва самата тъкан на цивилизацията. Само Бог може да обърне тази тенденция и това може да стане, когато го пуснем в живота си и в нашите семейства.

4. Семейството трябва да изгражда Божиите ценности и характер.

Накрая, Божията воля за семейството е в него ние да се научаваме на християнски ценности и христоподобен характер.

Каква е основната задача на всеки родител-християнин? Да помогне на децата си да осъзнаят, че те не са центърът на вселената. Те не са тука, за да им служат, но за да служат. От нас се иска да ги научим да не са егоисти и да уважават другите хора. Да ги научим да се грижат за другите. Да бъдат почтени. Всичко това те трябва да научат от вас, родители, не от училище и не дори от църквата.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“

Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Като учиш детето си да ти се покорява, един ден то ще знае как да се покорява на Бога. Покорството е един от най-важните уроци в живота. Ако учиш децата си да ти се покоряват само когато им харесва, те няма да са подготвени за живота. И със сигурност няма да са подготвени за взаимоотношения с Бога.

Аз с удивление слушам как някои родители казват, „Не мисля, че трябва да карам децата си да идват на църква, когато не им се ходи. Страхувам се, че ако го направя, ще ги отблъсна от християнството. Нека сами да решат.“

Искам да ви задам въпрос: могат ли децата да преценят на ранна детска възраст кое е добро за тях и кое не? В състояние ли са те да направят информиран избор? Ако не познават Божията любов и Неговия морален закон как очаквате по-късно да правят морален избор? Как ще станат добри хора, когато нямат страх от Бога?

Понякога родителите повярват по-късно, когато децата са вече по-големи. Нормално е ако никога не са идвали на църква да не им се ходи. Все едно да очакваме от едно дете, което никога не е яло сладолед, да обича сладоледа.

Не можем да очакваме училището и църквата да правят това, което ние трябва да правим в семейството си. Ако искаш да подобриш семейния си живот, ето някои простички неща, които могат да ти помогнат.

Като за начало, изградете навика да четете Библията и да се молите с децата си всяка вечер преди лягане. Можете да им прочитате пасаж от Словото, след което да им задавате 2-3 въпроса за наблюдение, разбиране и приложение на текста. Накрая можете да се помолите те да прилагат научения урок в живота си.

Например, ако четете притчата за талантите, може да ги питате дали са доволни от начина, по който те използват талантите си за Божия слава. Ако четете Господнята молитва в Матей 6, можете да ги насърчите да я научат и да си я казват всеки ден.

С нашите деца организирахме състезания по учене на Библейски стихове. Можете освен Библията да четете и друга християнска литература – Хрониките на Нарния, например. Можете да говорите за разликата между Библейските ценности и ценностите в нашата култура. Да обсъждате случки от живота им в училище и да ги питате как според Исус би трябвало да реагират.

Можете да ги запознаете с Библейския възглед за брака, за хомосексуализма, за секса и т.н. Можете да говорите за това колко важно е да служим на другите. Важно е децата ви да виждат, че и вие имате тихо време с Бога. След много години на семейни срещи с Бога, когато пораснаха, нашите деца започнаха сами да имат тихо време за четене на Словото и молитва.

Можете да ги вземате със себе си, когато помагате на някого в нужда. Внимавайте колко време децата ви прекарват в интернет и телевизията и какво гледат. Гледайте заедно някои предавания и обсъждайте моралните въпроси, повдигнати в тях.

Макс Лукадо разказва в книгата „Окото на бурята“ история за два кораба, които напускат пристанището на Мемфис по едно и също време и тръгват по р. Мисисипи към Ню Орлиънс. Докато пътували успоредно един на друг, моряците от единия кораб започнали да отправят закачливи подмятания към другия кораб, че се движил като охлюв. Онези им отвърнали.

Разменили си предизвикателни реплики и решили да се състезават. И състезанието започнало. Била яростна надпревара, докато единият кораб започнал да изостава. Имал достатъчно въглища за пътуването, но не и за състезание. Тогава един изобретателен моряк взел част от товара на кораба и го хвърлил в пещта.

Когато другите моряци видели, че товарът горял като въглища, започнали да хвърлят в пещта материалите, които трябвало да транспортират. Накрая победили в състезанието, но изгорили товара си.

Лукадо казва, „Бог е поверил и на нас товар: деца, съпрузи... Нашата задача  е да свършим своята част от работата, за да може нашият товар да стигне до своята дестинация.“ Твоето семейство е ценен товар и Бог ти е дал отговорността да избягваш да се състезаваш в живота, но да успееш да донесеш до него този скъпоценен товар.

Бог иска да го прославяме в браковете си, като възпитаваме децата във вяра, като показваме любов и грижа и изграждаме християнски ценности и характер у себе си и у децата си. Амин!

 ________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.07.2022 г.

Църквата през очите на апостол Павел (Колосяни 4:7-18)

/проповед/

Eто, че достигаме до последната 17-тa тема от поредицата „Христос е достатъчен“ върху Посланието на ап. Павел към колосяните. За мен беше едно вълнуващо пътуване и не ми се иска то да свършва. Какво видяхме дотук накратко?

Основната тема е, че като вярващи ние имаме пълнота в Христос. В първа глава видяхме, че Христос е образ на невидимия Бог и в Него Отец е благоволил да всели съвършената пълнота. Ако разберем това, тогава няма да търсим други източници на духовна сила и спасение, но ще имаме пълнота в Него. Христос е достатъчен!

Във 2 гл. Павел защитава благовестието от (коронавируса на) празните философии, нахлули в Колоската църква. Нито аскетизмът, нито легализмът, скритото познание на гностицизма, нито човешките традиции могат да ни донесат спасение и удовлетворение в духовния ни живот. В 3 гл. и началото на 4 гл. Павел ни показва как можем да приложим истината, че ние имаме пълнота в Христос в 5 области от нашия живот – в личните ни взаимоотношения с Бог, в църквата, в дома, на работното място и във взаимодействието ни с невярващите.

Днес ще разгледаме Колосяни 4:7-18. Така че, може да си отворите Библиите (стр. 1697 от изданието на Библията в нашата църква, ако използвате такова). Днес ще говорим за това как трябва да изглежда църквата според ап. Павел. Нарекъл съм проповедта „Църквата през очите на ап. Павел.“

Когато се чуваме с роднини или приятели по телефона, се питаме как сте, как са всички в семейството, предаваме поздрави, пожелаваме им приятно прекарване на празниците и т.н.

Нещо подобно прави Павел тук, той изпраща поздрави до хора в църквата. Може те да ни изглеждат много тривиални и да не виждаме нищо особено в тях. Това са тези пасажи, през които обикновено преминаваме транзит.

Все едно пътуваме с колата от Варна за Велико Търново, няма почти нищо интересно, за да спираме, освен да налеем бензин на ОМВ в Търговище. Не си губим времето да спираме, за да имаме повече време в Търново. По подобен начин се чувстваме, когато четем и тези 12 стиха.

Но от тези поздрави можем да научим важни истини за това как според апостола трябва да изглежда една местна църква. Също като нашата църква, църквата в Колос е само на няколко години, когато Павел пише писмото. И Павел им пише това писмо, за да им напомни да останат верни на Христос.

х 4 Нека прочетем Колосяни 4:7-18. Молитва за словото.

За много хора църквата е сграда. Но в България много църковни сгради са били превърнати в джамии при завладяването ни от Османската империя. Явно църквата не е сградата.

За други тя се свежда до традицията. В нашето семейство имаме някои традиции. Например, да се снимаме пред елхата на Рождество. Това е страхотна традиция, но тя не е съществен елемент от нашето семейство. Ако я пропуснем някоя година, пак ще сме си семейство. Същото е и с църквата. В църквата има някои традиции, без които тя не може, като кръщение и Господна трапеза, но църквата е много повече от това.

За трети църквата е конспирация на богатите, за да държат в подчинение бедните. Но тогава защо в началото в нея е имало изключително само бедни хора, а богатите са се опитвали да унищожат църквата? Църквата не е спазване на определени правила. Правила има и извън църквата.

И накрая, църквата не е светски клуб или място за развлечение. Църквата не може да се мери с развлекателния продукт, който създават медиите. И не е нейна работа. Целта на съществуване на нашата Църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и да разширяваме Царството. Точка.

Сега нека видим какво църквата е. В тези стихове виждаме, че местната църква трябва да функционира като семейство и отбор, основани на Словото и посветени на молитва. 

1.     Църквата е семейство.

В заключителните си поздрави, Павел използва два пъти израза „любезен брат“ и общо три пъти думата „братя“ (ст.7,9,15). В цялото послание той използва местоимението „вие“ (с формите му ви и вас) общо цели 46 пъти!

Ние вече видяхме, че в първа глава Павел споменава, че се труди неуморно, за да представи всеки човек съвършен в Христос (1:28,29). Той е в „голяма борба“, тоест, е загрижен за духовното здраве на братята и сестрите в църквата. От всяка негова дума личи, че за него те са неговото духовно семейство!

Принадлежността ни към Божието семейство е още по-ясно изявена в Римляни 8:18, където Павел казва, че сме приели Дух на осиновение. С други думи, ние сме осиновени в Божието семейство. В Ефесяни 2:19 казва, че вярващите не са вече странници и пришълци, а „членове на Божието семейство.“

Ние сме семейство, а семейството е общност от хора, които се познават, обичат и подкрепят. Точно това е значението на думата „църква“. На гръцки език еклесия, означава „общност от вярващи.“ Не сградата, а ние сме храм на Святия Дух. Той обитава там, където „двама или трима са събрани в Негово име“.

В ранната църква вярващите се събираха по домовете, не в специални сгради. В нашия текст Павел споменава „Нимфа с домашната църква.“ Филимон също е приемал църква да се среща в дома му в Колос (Филимон 2).

Това не означава, че ние трябва да се откажем от идеята да построим сграда и да започнем да се събираме само по домовете. Но трябва да разглеждаме Църквата като събрание от вярващи. Църквата сме ние, заедно с нашите братя и сестри. А братята и сестрите се познават по име.

Когато българският национален отбор по футбол спечели бронзовите медали на световното през 1994 г., бе ръководен от треньора Димитър Пенев. Стратегът, както галено всички го наричат, е много добър треньор, но има една слабост – трудно помни имена. По време на разбор на един мач изтърсва прочутия си бисер „Жоро Вратаря, тези двамата и онези тримата.“ За разлика от него, вярващите в Колос знаеха имената си. Затова и Павел ги споменава поименно.

Понякога членовете на едно семейство могат да бъдат много различни и това да води до конфликти. Един баща казал: „Кой може да забрави безсмъртните думи на Уинстън Чърчил: Ще се бием на плажовете, ще се бием на площадките за приземяване, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием в хълмовете.“ Звучи точно като нашата семейна ваканция.

Различия и конфликти има и в църковните семейства, но те могат да бъдат преодолявани с помощта на възкръсналия Христос, който е между нас. В Колос имаше евреи като Аристарх, Марк и Исус Юст, а останалите бяха езичници. Извън църквата тези две групи не общуваха помежду си, но в църквата бяха братя. Някои бяха свободни граждани, други като Онисим – роби. Имаше образовани и необразовани. Имаше всякакви хора. Но всички те бяха едно семейство.

Сред нас е същото. В „Нов живот“ имаме българи, англичани, македонци, руснаци, украинци и германци. Имаме бебета, деца, младежи, възрастни и хора на преклонна възраст. Имаме образовани и по-малко образовани. Имаме хора от най-различни професии, с различни таланти и дарби. Но имаме един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“ (Ефесяни 4:6). Ние сме различни, както пръстите на моята ръка са различни. Поотделно не могат да направят почти нищо, но когато се свият в юмрук, стават сила!

В Колосяни 3:11 видяхме, че в „новия човек „няма ни грък, ни юдеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободен; но Христос е всичко и във всичко.“ Единството, което никоя човешка институция не може да постигне – нито ООН, нито УНИЦЕФ, нито ЕС, е възможно само поради благата вест.

Нашата църква е малка, но тепърва ще расте по брой. Затова нека внимаваме да няма хора, които да остават без внимание и без любов. Насърчавам те да се сприятеляваш с хора, които може би не те привличат много. Покани някого на вечеря. Разкажи му как си повярвал. Оглеждай се за хора, които не са твоя тип и ги поздрави след службата. На небето ще бъдеш с хора „от всеки народ, и от всички племена, хора и езици“ (Откр. 7:9). Защо не се запознаеш с тях още сега! Всички ние сме едно семейство!

2.     Църквата е отбор.

Църквата е семейство. Но Църквата е и отбор. Нужни са общи усилия, за да може една местна църква да изпълнява целта си да прави ученици на Христос. Ако използваме футболна аналогия, можем да кажем, че в Църквата в Колос Павел беше играещ треньор, но освен него имаше още много други играчи. И тук Павел изрежда един еклектичен списък от 11 различни играчи в отбора на Колос, които Павел назовава по име.

Първо, това беше Тихик. Смята се, че той е бил един от седемдесетте ученици. Павел го нарича „любезният брат и верен служител и съработник в Господа“ (ст.7). Тихик е роден в Мала Азия. Той придружава Павел по време на третото му мисионерско пътуване (Деян. 20:4). Той е с Павел по време на първото му затворничество в Рим. Очевидно Павел му има голямо доверие, защото на него е поверено да занесе писмата до Ефесяните и Колосяните и да им съобщи за състоянието на апостола.

Следващият съотборник на Павел е Онисим. Той е избягал роб от Колос, когото Павел довежда до Христа по време на домашния си арест в Рим. Сега Павел го изпраща с Тихик обратно на господаря му Филимон и моли Филимон да го приеме като брат в Христа. Това разбираме от писмото на Павел до Филимон. В нашия пасаж Павел нарича Онисим „верния и любезен брат“ (ст.9).

В ст. 10 Павел предава поздрави от „Аристарх, който е затворен с мене“. Аристарх е евреин от Солун. Той е ревностен последовател на Павел, следвал го е във всички пътувания, служел му е в затвора и му е помагал да проповядва в Рим. Вероятно затова е бил хвърлен в затвора. Обезглавен е с Павел в Рим при Нерон.

Следва Марк, за когото в ст. 10 научаваме, че е племенник на Варнава. По време на първото мисионерско пътуване Марк изоставя Павел и Варнава (Деян. 13:13). Варнава иска да го вземат на второто пътуване, Павел е против и това води до тяхното разделяне (Деян. 15:36-41). Но тук, 12 години по-късно, Павел казва на Колосяни да го приемат и той да бъде насърчен и възстановен.

Следващият в отбора е Исус Юст. Той е евреин. Юст е латинско име, с него е бил известен между римляните, а Исус – еврейско. Споменат е единствено тук в Библията. Павел го нарича „съработник за Божието царство“ и един, който му е носил утеха.

За Епафрас вече говорихме в Кол. 1:7-8. Вероятно той е повярвал по време на двугодишния престой на Павел е Ефес, когато той е поучавал в училището на Тираний (Деян. 19:1-10). След това се връща в Колос и основава църква там, както и в съседните Лаодикия и Йерапол. Когато възникват проблеми с лъжеучителите, Епафрас отива в Рим, за да получи напътствия от Павел. Павел го нарича „служител на Исус“ (ст.12), който „усърдно се моли... и се труди много за вас и за тези, които са в Лаодикия и в Йерапол“ (ст.12,13).

Следващият в списъка е Лука. Тук научаваме, че той е бил лекар. Лука е сподвижник на Павел. Той е от езически произход, роден в Киринея, умрял в Ахая. Той е освен това историк. На него дължим почти ¼ от Новия завет. Умрял е след мъченичеството на Павел на 84 г. Като лекар е придружавал Павел и вероятно се е грижил за неговото здраве.

Димас е споменат на още две места, Филимон 1:24 и 2 Тим. 4:10. Във Филимон Павел го нарича съработник, но във 2 Тимотей съобщава: „Димас ме остави, като обикна сегашния свят...“ Може би Павел вече е предчувствал измяната на Димас, затова в нашия пасаж не казва нищо насърчително за него. Докато Марк ни показва, че винаги има надежда за възстановяване, Димас е предупреждение, че и най-верният ни приятел може да ни изостави.

Като част от отбора Павел предава поздрави и до църквата в Лаодикия и домашната църква на Нимфа. Архип, който е споменат в ст.17 вероятно е син на Филимон и може да е пастирувал църквата в Колос в отсъствието на Епафрас. Павел го насърчава да изпълнява поетата отговорност.

Виждаме, че Павел не е бил „човекът-оркестър“. За него църквата е отбор. Той е разчитал на отборните усилия на много съработници. В Колос и Лаодикия е имало много активни играчи и треньорът е можел да прави много смени, ако се наложи.

От Павел днес могат да се учат не само футболните треньори, но и лидерите в църквата. Той е знаел как да насърчи и мотивира хората да работят за каузата на благовестието. Защото църквата трябва да е отбор, не да зависи от уменията и усилията само на един човек.

Казват, че в много църкви днес 80 % от работата се върши от 20 % от хората. Останалите 80% идват на църква, слушат хвалението и проповедта и после си тръгват без да дават нищо от себе си.

Аз благодаря на Бог за всички, които с радост се включвате в живота на църквата според дарбите, дадени ви от Святия Дух. Имаме проповедници, водещи дискусии, лектори, хваление, евангелизатори, медиен тим, учителки в неделното, разпоредители, отговорници за молитвата, отговорниците за дарението, тим по чистотата...

Ако ти още търсиш своето място в нашия отбор, просто виж на коя позиция още няма играч и дали Бог не те призовава да я заемеш. После ела и говори с мен или някой друг от лидерите. Насърчавам те да преминеш курса по ученичество. За проповедниците и лидерите на служения сме изготвили специална стажанска програма, която ще ни помогне да се мултиплицираме като църква и да изпратим още отбори, които да се борят за каузата на благовестието.

3.     Църквата се основава на Словото и молитвата.

Ап. Павел пише това писмо под диктовката на Святия Дух, то става част от Божието слово и го изпраща чрез Тихик до църквата в Колос, като им казва:

Колосяни 4:16 „И като прочетете това послание помежду си...“

Още от създаването на църквата на Петдесетница, местната църква винаги се основава върху живото и непогрешимо Божие Слово. Църквата в Колос щеше да прочете това писмо пред всички, след това вярващите щяха да го научат наизуст и да го прилагат в живота си и да го предадат на другите и да получат друго писмо.

За църквата в Ерусалим в Деяния 2:42 се казва, че „те постоянстваха в поучението на апостолите“. Те се посветиха на Библията. Ако една църква пренебрегне Божието слово и не постоянства в поучението на Библията, от смъртта ѝ я дели само едно поколение. Когато една църква издигне традицията и преданието над Словото, тогава тя престава да е жива църква, в която действат дарбите на Духа.

В „Нов живот“ ние обичаме Библията. „Това слово е боговдъхновено и и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ (2 Тим. 3:16,17). Ние трябва да се отнасяме сериозно към Божието слово. Не вземай себе си насериозно, но вземай Божието слово насериозно. Sola Scriptura!

Ако искаме нашата църква да расте, ние трябва да постоянстваме в поучението. Един от любимите ми стихове като повярвах беше Колосяни 3:16, „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се...“

Евангелизаторът Джордж Мюлер, който бил известен със силната си вяра, споделил: „Първите три години след обръщението си аз пренебрегвах Божието слово. Но откакто започнах прилежно да го изследвам, Бог ме благославя по невероятен начин. Чел съм Библията стотина пъти и всеки път с нарастващо удоволствие!“

Освен че се основаваше на Словото, църквата в Колос вярваше и в силата на молитвата. Павел се молеше често за колосяните (1:3,9), а тук той поощрява Епафрас „който ... всякога усърдно се моли за вас“ (4:12). Тук за „усърдно се моли“ на гръцки е употребен глагола агонидзо, от който идва нашата дума ‚агония‘, а значението буквално е „боря се в ръкопашен двубой“.

А в следващия ст.13 се казва, че „той (Епафрас) се труди много за вас.“ Тези думи буквално описват болката, която се изпитва по време на борбата. От това разбираме, че служението на Господа не е игра. Ние участваме в битка с невидимите сили на злото, които искат да унищожат Божието дело.

В духовните битки някои отговори се дават само след усърдна борба. Така че, продължавай да се бориш. Може да ти се струва, че Бог не го е грижа за неспасения ти съпруг, продължавай да се бориш. Може да ти се струва, че Бог не чува молитвите ти за непослушното ти дете, за неспасените ти приятели, за това че нямаш работа – продължавай да се бориш.

Не се съмнявай в Неговата милост. Продължавай да се бориш.

Знаете ли каква е разликата между световно известните цигулари-солисти, професионалните цигулари и добрите цигулари? Музикантите от всяка група посвещават различно време на свиренето. До 20-годишна възраст добрите музиканти имат натрупани 4000 часа свирене; много добрите – 8000 часа, а елитните музиканти – 100000 часа. Постоянството е ключът към успеха. Това е вярно за всяка професия. Вярно е и за молитвата.

Някои неща Бог дава само след упоритост. Както Яков се бори с Бога във Фануил, за да придобие благословение от Него, Павел се бореше за колосяните. По същия начин Той иска ние също да сме усърдни и упорити в молитва.

Не че Бог не иска да ни даде благословенията си. Но подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно искаме да ни отговори. Ако съдията, който изобщо не го беше грижа дали бедните ще получат справедливост, в крайна сметка отдаде правото на вдовицата, колко повече Небесният Съдия, който те обича толкова много и който е платил твоя дълг, ще те чуе, когато се молиш.

Eдин пастор имал папагал. Папагалът повтарял само едно, „Нека да се молим, нека да се молим.“ Пасторът се опитвал да го учи да казва други неща, но без успех. Той научил, че един от неговите дякони също имал папагал. Онзи папагал казвал само „Нека да се целунем. Нека да се целунем.“

Пасторът решил да покани дякона и неговия папагал на гости. Когато дяконът пристигнал, те сложили папагалите в една клетка, за да видят какво ще стане. Папагалът на дякона казал, „Нека да се целунем. Нека да се целунем.“ Папагалът на пастора казал, „Благодаря ти, Господи. Молитвите ми са отговорени.“

Виждаме, че за Павел Църквата трябва да е посветена на Словото и молитвата. Ние можем да имаме пълнота в Живото Слово Христос чрез усърдно изучаване на писаното Слово, Библията и практикуване на изреченото Слово, молитвата.

Често църквата прилича на футболен стадион, в който 22 човека, които отчаяно се нуждаят от почивка, играят пред очите на 22000 зрители, които отчаяно се нуждаят от раздвижване. Но това не би трябвало да е така! За Павел църквата не е сграда.

Тя е семейство, в което макар и да са много различни, всички се познават, подкрепят и обичат. Тя е отбор от съмишленици, в която всеки е посветен да служи на Христос и на останалите. Християнството не е за зрители. Бог иска да излезеш на терена. И накрая, църквата е основана на Словото и усърдната молитва едни за други. Само тогава една църква може да расте в зрялост и да печели духовни битки за умовете и сърцата на хората. И само тогава можем да преживеем истината, че Христос е достатъчен. Амин!

______________________ 

БПЦ "Нов живот" - Варна
10.05.2020 г.

7. Не прелюбодействай

/проповед/

Някой е казал, „Като погледна към шоколад, чувам два гласа. Единият казва: „Трябва да изядеш този шоколад.“ Другият глас казва „Чу добре. Изяж шоколада.“

Човек трябва да се бори с изкушения цял живот! Затова е важно да познаваме Десетте заповеди.

Знаете ли защо Бог е дал на евреите Десет заповеди? Бог отишъл първо при египтяните и ги попитал дали биха искали една заповед от Тората. „Каква заповед?“, попитали те. „Не прелюбодействай“, отговорил Бог. „А, не, благодаря.“

После Бог отишъл при ханаанците и ги попитал дали биха искали да им даде една заповед от Тората. „Каква заповед?“, попитали те. „Не убивай“, отговорил Бог. Ханаанците помислили и казали, „Не, благодаря, ще пропуснем.“

Накрая Бог отишъл при евреите и ги попитал дали искат една заповед.“ Те попитали, „Колко струва?“ „Ами, заповедите са безплатни“, Бог. „Добре, ще вземем десет.“

Дотук говорихме за 6 от Десетте заповеди. Нека си припомним всички, кои бяха те? (Да нямаш други богове, не си прави кумир, не споменавай напразно Божието име, пази съботата, почитай баща си и майка си). Казахме, че първите 4 се отнасят за святостта на Бога, а следващите 6 – за святостта на ближния.

Днес ще говорим за третата от заповедите, които се отнасят до ближния. Това е Седмата заповед: „Не прелюбодействай“. Подобно на предишната, шеста заповед, тя се състои само от две думи.

Когато Бог забранява нещо, Той го прави за наше добро. Той цели да ни предпази от болка. И когато ние приемаме да играем по Неговите правила, печелим.

Седмата заповед забранява прелюбодейството. Нищо не разрушава едно семейство по-бързо от прелюбодейството. Дори споменаването на тази дума сигурно предизвиква болезнени спомени за някои от вас. Но целта на това послание не е да възкресяваме миналото. Ако си изповядал един грях на Бога, ти си простен. Аз искам да говоря за бъдещето.

Бог няма за цел да отнеме всяка радост от живота ни. Бог е този, който изобрети секса. Но като всяко добро нещо, той трябва да бъде контролиран. Всички Божии дарове се дават, за да се използват в някакви граници.

Един такъв дар е водата. Ние се нуждаем от вода. Но твърде много вода може да ни удави.

Огънят може или да те стопли, или да те изгори. Всичко зависи от това как боравиш с него.

Бог е вложил в тебе сексуалното желание. Той ти е дал дара на секса. Ако той е под контрол и се употребява само в брака, той е прекрасен. Но извън брака той е разрушителен за твоето емоционално, физическо и духовно здраве.

Бог иска да използва секса като инструмент за изграждане на брака, не за разрушаването му.

Евреи 13:4 „Бракът трябва да се почита от всички и брачното легло да се пази неопетнено, защото Бог ще съди сексуално неморалните и прелюбодейците.“

По-лесно е да се ожениш, отколкото да останеш женен. Днес на изневярата се гледа много по-леко, отколкото преди 100 години. Дори тя се приема като нещо нормално.

Гледах един филм, който се казва „От 5 до 7“. В него един американски евреин се запозна с французойка на улицата в някакъв американски град. Тя му каза, че няма нищо против да започнат да излизат от 5 до 7. Той я попита защо само тогава и тя му отговори, че е омъжена с две деца, но в нейната страна съществувало негласно правило, че между 5 и 7 съпрузите можели да излизат с друг партньор.

Ченето на мъжа увисна от учудване, но малко по малко той се поддаде на изкушението и те извършиха греха прелюбодейство. И това се представи като нещо напълно нормално във филма. Така, чрез киното и медиите, малко по малко се подкопава и се променя морала, пазен дълго време в едно общество.

Ние сме бомбардирани от сексуални образи навсякъде – във филми, риалити формати, интернет, литература... Даже четох, че в Амазон се продава книга на някой си Х. Камерън Барнс със заглавие „Как да направляваш всеки аспект на извънбрачната ти връзка със страст, дискретност и достойнство“...

Медиите са изоставили Бога, подиграват християните и заменят християнските ценности с безбожни такива. И те бавно навлизат и в църквата.

Затова искам да говоря главно за три неща днес – какво точно забранява Седмата заповед, второ - как можем да не се поддаваме на греха прелюбодейство и трето, как да бъдем изцелени от прелюбодейство.

1. Какво точно забранява Седмата заповед.

Първо, тя забранява акта на прелюбодейство. Прелюбодейството е сексуален акт извън брака, извършен от женени хора. С други думи, прелюбодейството е изневяра на твоя съпруг или твоята съпруга.

Когато Бог даде Ева на Адам в Едемската градина, Адам я погледна и каза:

Битие 2:23,24 „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета. Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Това твърдение е толкова важно, че е повторено в Библията 4 пъти, два от които от Исус. И когато Исус го повтаря, добавя „Каквото Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“ (Марк 10:9)

Бог ни е дал тази заповед, защото иска да съхраним святостта на брака. Бракът е завет и съюз между един мъж и една жена, сключен пред Бога. Затова изисква посвещение и пълно отдаване един на друг.

Ако сме неверни към брачния си партньор, ние по нищо не се различаваме от съвокупляващи се животни. Така ние превръщаме брака в карикатура.

Ако не можем да бъдем верни на нашия брачен партньор, на човека който е най-важен за нас, тогава няма да сме верни на никой друг. Хората избират на ръководни постове в държавата политици, които са извършили прелюбодейство и са показали, че не държат на думата си. И след изборите се чудят защо тези политици ги лъжат и не изпълняват предизборните си обещания.

Седмата заповед е важна за цялото общество!

Може да се каже дори, че Седмата заповед се отнася и за неженени хора. Защо? Защото когато извършваш греха блудство (секс преди брака), ти съгрешаваш срещу бъдещата си съпруга или съпруг.

При нас на църква идваше жена, за която се разбра, че живее в блудство. След няколко разговора и липса на покаяние, тя беше отстранена от църква. Разбира се, при доказана промяна в начина ѝ на живот тя ще бъде възстановена. Но туморът на греха е нужно да се изреже от тялото Христово.

Днес е прието когато се срещнат едно момче и едно момиче, след няколко срещи да спят заедно. Това е моралът на новото време.

1 Коринтяни 6:18-19 „Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си...“

Ако ти си повярвал в Христос, твоето тяло е храм на Святия Дух. Бог иска ти да го запазиш чисто за своя брачен партньор. Някой ще каже, „Това е мъчна работа в наше време.“ Да, мъчна е, но не е невъзможно.

Днес някои християни са преследвани заради вярата си. Хвърляни са в затворите, обезглавявани са. Така че, Бог не иска много от нас, когато ни казва да пазим сексуална чистота преди брака.

Едно изследване показва, че хора които са имали сексуален живот преди брака е много по-вероятно да не са верни на брачния си партньор. Млади хора, ако искате щастлив брак, шансът да имате такъв е много по-голям, ако се пазите чисти до брака.

Когато спазваш Седмата заповед, ти предпазваш себе си и своя брачен партньор. И обратно, когато превръщаш брака в карикатура, ти не само нарушаваш брачната клетва, но разрушаваш другия човек. Ти разкъсваш връзките на доверието. Ти извършваш светотатство срещу свещения брачен съюз.

2. Как тогава да се предпазваме от прелюбодейство?

Първо, посвети се да спазваш Божия стандарт за чистота в брака. Библията казва, че сексът е само за брака – не преди брака и не извън брака.

Псалм 119:9 „Как ще очисти младежът пътя си? – Като му отдава внимание според Твоето слово.“

Изключи прелюбодейството като възможност. Избий си го от главата. Нищо не може да го оправдае.

Йосиф можеше да се поддаде. Можеше да си каже, „Аз съм млад, привлекателен, живея в чужда страна. Тук това е в реда на нещата. Жената на Петефрий ме желае, аз го искам, това може да ми помогне за бъдещата ми кариера. А и аз съм емоционално наранен. Братята ми ме мразят, продадоха ме в робство. Майка ми умря когато бях малък, животът ми е ужасен, никой не ми показва любов. Заслужавам го!

Вместо това Йосиф се обърна и избяга. Каза „Няма да съгреша срещу моя Бог!“

Притчи 5:15 „Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.“

В контекста на цялата 5 глава този стих трябва да се тълкува така: Бъди верен на собствената си жена. Давай любовта си само на нея.

Мъже, не правете комплименти на други жени за красотата им или облеклото им. Изобщо, внимавайте какво казвате на жените. Ако не знаете какво да кажете, по-добре не казвайте нищо, отколкото да създадете погрешно впечатление.

Съответно омъжените жени не бива да очакват комплименти от чужди мъже. Жени, не флиртувайте.

Всички ние, където и да се намираме – на работа, сред приятели, в църква е добре да избягваме продължителни прегръдки, погледи очи в очите и докосване.

Както казва една поговорка, ако не искаш да бъдеш ужилен, стой далеч от пчелите. Пий вода само от своя водоем.

Тази 5 глава в Притчи е най-добрият пътеводител за удовлетворяващ секс в брака. Тези от вас, които сте семейни или планирате да сключите брак, препоръчвам ви да я прочетете.

Така че, първо, посвети се на Божия стандарт за чистота в брака. Второ,

Мисли за последствията

А те са разрушителни. Срамът и съжалението никога няма да те напуснат.

Притчи 6:27-29 „Може ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят? 28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат? 29 Така е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.“

Исус каза, „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.“ (Йоан 14:15) Ако обичаш Исус, ще бягаш от прелюбодейството. Ако обичаш жена си (или мъжа си), ще внимаваш да не паднеш в капана на прелюбодейството. Ако обичаш децата си, няма да им причиниш това. Само мисълта, че може да ги нараниш по този начин, трябва да е спирачка за теб. Ако обичаш близките си и църквата си, няма да нарушаваш Седмата заповед.

Най-накрая, помисли за Божия съд. Библията казва:

Евреи 13:4 „Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“

Притчи 6:32 „Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа.“

В същността си прелюбодейството е егоистичен акт. Прелюбодеецът си казва: „Не ме интересува как се чувстват другите, аз искам сексуално задоволяване.“ И всичко това може да започне от много ранна възраст.

Гледах как една лекторка на фондация „Асоциация Анимус“ на организиран от тях още през 2011 г. форум „Родителство“, насърчава хората да оставят децата си да мастурбират като си легнат, защото така се успокоявали. За нея дори кръвосмешението и педофилията са нещо нормално!

Тези хора свеждат смисъла на живота до удоволствието и задоволяването на сексуалния нагон. Това е чиста проба егоизъм. Те явно не са чували нищо за християнските добродетели и издигат на пиедестал човешките пороци. И те се опитват да наложат демонизирания си и извратен начин на живот на нашите деца. Тези хора трябва да се покаят, докато е време.

Марк 9:42 „Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията.“

Друга опасност, на която са изложени не само децата, но и всички ние, е порнографията. Тя е една от причините за нарастване броя на разводите. Порнографията е дехуманизираща и принизяваща жената до плът за продан. Тя действа като наркотик, води до пристрастяване. Тя е епидемия, която разрушава обществото ни.

Вместо да се стремят да подобрят сексуалния си живот в брака, много мъже гледат порнография в интернет.

В резултат тяхното желание за интимност със съпругите им намалява. Освен това, порнографията постепенно лишава бащата от любов към неговата съпруга и деца и впоследствие го води към други грехове.

Така че, порнографията е също форма на прелюбодейство. Затова тя е разрушителна.

Ние сме говорили за това с младежи и знаем колко трудно е за тях да се освободят от оковите на порнографията. Затова ще продължаваме да говорим и да предупреждаваме за последствията. Предполагам, че на семинара за семейства този въпрос също ще бъде засегнат.

И така, казахме, че можем да се предпазим от греха прелюбодейство, когато се придържаме към Божия стандарт и второ, като мислим за последствията.

Tрето, ние неутрализираме изкушението на прелюбодейството, като работим върху брака си.

Работи върху брака си.

Когато задълбочаваш взаимоотношенията си със своя брачен партньор, прелюбодейството загубва силата си.

1 Коринтяни 7:3 „Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.“

Д-р Уилям Харли посочва 5-те най-големи нужди на мъжете и 5-те най-големи нужди на жените.

Мъже: 1. Сексуално удовлетворение 2. Приятел в свободното време 3. Привлекателна съпруга 4. Помощ в дома 5. Възхищение

Жени: 1. Любов 2. Разговори 3. Честност и откритост 4. Финансова стабилност 5. Посвещение на семейството.

Откривате ли някакви прилики? Не! В такъв случай решението е просто – разбери от какво се нуждае съпругът или съпругата ти и се захвани да посрещнеш неговите/нейните нужди.

Много проблеми в браковете днес се дължат на липсата на интимност.

1 Коринтяни 7:5 „Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.“

Направили едно „научно“ изследване, за да установят в кои дни мъжете обичат да имат интимност с жена си. Открили, че те обичат дните, които започват с буквата „с“ - сряда, събота, сторник, сетвъртък, сетък, седеля.

Отдаваш ли дължимото на твоя съпруг или съпруга?

Друга цел в брака е да си най-добрия приятел за него или нея. Една съпруга на актьор е казала: „Много е лесно да напуснеш своя брачен партньор. Но не е лесно да напуснеш най-добрия си приятел.“ Разговаряйте заедно, разхождайте се заедно, прекарвайте време заедно.

И така, дотук казахме, че ние трябва да се стремим към Божия стандарт за чистота, да мислим за последствията и да работим над брака си.

Четвърто, всеки от нас е нужно да се грижи за ума си. Моралът се изгражда. Човек не се ражда морален. Обратното също е вярно – не можеш изведнъж да станеш от праведен човек - прелюбодеец.

Матей 5:27-28 „Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“

Мислите раждат чувства, чувствата водят до действия, действията до прелюбодейство.

Яков 1:14-15 „А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

Първо приемаш грешните помисли в ума си. След това се привързваш емоционално към друг човек. Накрая стигаш до физическа връзка. Когато това стане е трудно да се откъснеш. Нужни са много усилия и Божията благодат. Силата на прелюбодействието е огромна. Накрая идва и последната стъпка – започваш да се оправдаваш пред себе си за стореното.

Еремия 17:9 „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“

Човек си казва: „Ако съпругът/съпругата ми посрещаше моите нужди нямаше да го направя.“ „Ние се обичаме един друг“. „Бог ни обича без значение какво правим.“ „Бог ще ми прости.“

Но Павел каза: „Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? 2 Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?“ (Римляни 6:1-2)

И така, дотук дефинирахме прелюбодейство като сексуален акт извън брака, извършен от женени хора. Казахме, че за да се предпазим от прелюбодейство е нужно да се посветим да спазваме Божиите стандарти за чистота, да мислим за последствията, да работим за брака си и да се грижим за ума си.

Но ако прелюбодейството вече е факт, какво тогава, има ли надежда човекът да се възстанови?

3. Възстановяване след прелюбодейство.

Винаги има надежда за възстановяване. Прелюбодейството не е смъртен грях. И не е нужно да убие брака на този човек. Според една статистика, 64% от двойките запазват брака си след прелюбодейство (изневяра). Какво трябва да направи извършилият прелюбодейство:

Първо, да признае греха си.

Псалм 51:3,4 „Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене. 4 Пред Тебе, само пред Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло.“

Второ, този човек трябва да прекъсне тази връзка и да избягва контакт с отсрещната страна. Не можеш да останеш приятел с някого, с когото си бил интимен.

Жената, хваната в прелюбодейство, Симон Петър, Св. Августин, oснователя на йезуитския орден Игнатий Лойола и много други – всички те са поискали прошка и са били опростени и възстановени от Бог и днес дори са примери за подражание. 

В заключение, Бог е измислил секса. Той е негова идея. Бракът може да е вълнуващо преживяване, когато всеки се стреми да посрещне нуждите на своя съпруг или съпруга. Бракът е прекрасен преобраз на взаимоотношенията на Христос с Църквата. Бог е постановил правилата и ние сме благословени, когато ги спазваме. Със Седмата заповед Бог забранява прелюбодейството и го прави за наше добро. Прелюбодейството разрушава брака, теб, твоя партньор и твоите деца.

Вместо това Бог иска да имаш благословен брак. Той иска да съхраним святостта на брака.

Може би досега не си си давал сметка, че в брака ти има проблеми. Може би мислите ти са насочени към друг човек. Може би вече си изградил емоционална връзка с човек извън брака. Дай всичко на Бога. Сложи край докато е време. Посвети се да спазваш Божия стандарт за чистота в брака, мисли за последствията, работи върху брака си и се грижи за ума си.

Дори някой да е в прелюбодейство, бракът му може да бъде спасен. Иди при Исус.

Когато Хенри Форд и съпругата му празнували златната си сватба, един репортер го попитал, „На какво отдавате успешния си петдесетгодишен брак?“ Г-н Форд отговорил, „Успешната формула е същата, каквата винаги съм използвал в производството на автомобили – придържам се към един модел.“

Нека да се помолим.

_____________
БПЦ "Нов живот" - Варна
10.11.2019 г.

Най-великата семейна среща (Битие 45:16-46:29)

/проповед/

Виждали ли сте хора да се срещат след дълги години раздяла? Гледката е неописуема – прегръдки, целувки, възгласи, сълзи от радост... Възбудата е огромна, без значение дали раздялата е била по собствено желание или е била наложена насила.

През седмицата гледах документалния филм „В сянката на Георги Марков“. В него съпругата на Марков, Анабел Маркова, разказва как големият български писател е споделял, че иска да се опита да влезе в България със сменена самоличност, само и само да види родителите и приятелите си. В „Задочните репортажи“ Георги Марков пише за този синеосъществим копнеж да види баща си и майка си и за неразбирането на свободните хора на запад на тази абсурдна ситуация по време на комунизма:

„Всеки българин, който живее на Запад, неведнъж е попадал в компании, където се е водил горе-долу следният абсурден диалог:

          — Често ли се виждате с вашите родители?

          — Не. Не съм ги виждал от двайсет години.

          — Как? В лоши отношения ли сте?

          — Не, но нито аз мога да отида да ги видя, нито те могат да дойдат тук!

          — Как! Защо да не могат?

          — Защото режимът е комунистически и не разрешава на хората да пътуват свободно.

          — Но аз чета по вестниците, има хора от Източна Европа, които пътуват… Даже веднъж видях съветска група тук, на главната улица.

          — Вярно, има някои, които могат да пътуват, но не и моите родители.

          — Защо?… Извинявайте, може би те да са лишени от граждански права…?

          — Те никога не са ги имали!

          — Как! Нали България членува в ООН, нали е подписала Хартата за правата на човека, споразумението в Хелзинки…

          — Моите родители не могат да пътуват просто защото са мои родители. Режимът смята, че по този начин наказва и мене, и тях!...

          — Значи възможно е вие да не видите родителите си живи до края?

          — Да! — казва нашенецът и се отдалечава.“

Георги Марков така и не успя да види повече родителите си и България, защото беше убит от ДС през далечната 1978 г.

Подобна история, но с хепи енд, се случи и в стиховете, които ще разгледаме днес в нашата поредица „Евангелието в книгата Битие“.

Какво се случи досега: Йосиф бе продаден в робство от братята си, защото им се похвали какво е сънувал и после баща му Яков му подари бутиково палтенце. Продаден на началника на телохранителите Петефрий, той бързо спечели неговото доверие и стана управител на дома му. Жената на Петефрий се опита да го прелъсти и макар че устоя на изкушението, Йосиф попадна в затвора.

Там разтълкува сънищата на хлебаря и виночерпеца на фараона, но минаха още 2 години, докато беше освободен. След като изтълкува съня на фараона и предложи екшън план за избягване на хуманитарната катастрофа, фараонът го направи премиер на Египет.

Икономическият план на Йосиф осигури препитание на Египет и към страната заприиждаха хора от третия свят, подгонени от глада. Яков също изпрати синовете си да купят зърно, Йосиф ги позна и след поредица невероятни обрати, накрая им разкри своята самоличност.Те разбраха, че брат им не само е жив, но е станал министър-председател на Египет.

Нещо повече, разбраха че Йосиф им е простил, че са го продали на исмаиляните. Сега Йосиф искаше само да види баща си и семейството му да се пресели в Египет, за да може да се грижи за него. Новините за това достигнаха до ушите на фараона.

Битие 45:16-18: „И известие се чу във фараоновия дом, че Йосифовите братя са пристигнали; и драго беше на фараона и на слугите му. И фараонът рече на Йосиф: Кажи на братята си: Ето какво направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. И като вземете баща си и семействата си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.“

Освен че се съгласи да им даде статут на бежанци и ги изпрати да живеят в най-добрата земя на Египет, фараонът заповяда на Йосиф да вземе коли, с които да бъдат транспортирани всички. Като се има предвид отвращението на египтетските граждани от семитските овчари, тази щедрост говори за респекта, с който се е ползвал Йосиф в двора на фараона.

Битие 45:21-24: „И синовете на Израил сториха така; и Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из път. На всекиго от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. А на баща си изпрати: десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. Така изпрати братята си, та си отидоха; и поръча им: Не се скарвайте по пътя.“

Представяте ли си радостта им? Те бяха дошли в Египет с тревожни сърца, а сега си тръгваха подскачащи от радост и с усмивка на лицата. Посред всемирен глад те се връщаха у дома с изобилие от храна и то с колесници и облечени в последна мода египетски костюми.

И познавайки човешката природа и своите братя в частност, Йосиф им заръча: „Не се скарвайте по пътя.“ Той знаеше, че те могат да започнат отново да се обвиняват кой крив и кой прав.

Битие 45:25,26: „И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков. И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше.“

130-годишният Яков за малко да получи сърдечен удар! Те не му се бяха обадили по телефона, нито бяха изпратили смс – вероятно защото беше забранено да се обаждаш или изпращаш съобщение докато караш.

Когато ги изпращаше, Яков се чудеше дали няма да загуби и тях като Йосиф и Симеон. Той смяташе Йосиф за умрял. Но ето, че синовете му се върнаха с разтърсващи новини! Не само, че си дойдоха от Египет с тонове храна, нови дрехи и нови коли, но и донесоха вестта, че Йосиф е жив.

В началото Яков не повярва на синовете си, което е разбираемо. Иронията е, че им повярва, когато те го излъгаха, а сега не им повярва, когато те му казаха истината. За съжаление, бяха забравили да снимат с телефоните си Йосиф. Но разполагаха с други доказателства.

Битие 45:27,28: „Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.“

След като чу разказа им и видя доказателствата, Яков разбра, че синовете му казват истината. Йосиф наистина бе жив! Духът на Яков се съживи и той реши да отиде да го види. Яков беше на 130 г., но нищо нямаше да го спре да отиде и да прегърне сина си!

И в началото на 46 гл. виждаме, че

„Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак. И Бог говори на Израил в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не се бой да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз ще те върна пак. И Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.“ (ст.1-4)

Яков принесе жертви на Бога във Вирсавее неслучайно. Той Го нарича тук „Бог на баща ми Исаак“. Вирсавее беше главното седалище на баща му. Очевидно Яков искаше да покаже, че приема призива към своето семейство да стане велик народ в Ханаан. Но искаше Божието благословение по пътя и Неговото разрешение временно да напусне Ханаан.

Трябва да е било неописуемо преживяване за Яков, когато Бог му се яви в нощно видение. Той му каза да не се бои да слезе в Египет, защото един ден Бог ще го върне пак. Това беше потвърждение на пророчеството, дадено на Авраам в Битие 15:13-16, че наследниците му ще отидат и ще бъдат поробени в чужда земя 400 г., тъй като грехът на аморейците още не е достигнал върха си.

Но тук Бог спести тези подробности на Яков, моментът не беше подходящ за тях. Но само по себе си, това беше ново пророчество за изхода от Египет. И най-хубавото от всичко беше, че Бог щеше да е с него по пътя до Египет и обратно.

Ние също можем да се запитаме: спираме ли днес преди всяко важно начинание, за да се допитаме до Бога? Имаме ли увереност, че той е с нас по време на нашето пътуване?

Бог каза на Яков, че ще е с него по време на неговото пътуване, без да му съобщава подробностите. Той не знаеше, че това пътешествие ще трае повече от 400 г. и че когато семейството му се върне в Ханаан, то ще бъде вече нация, наброяваща 2 млн. души! И той нямаше как да знае, че от тази нация ще се роди Спасителя, Исус Христос.

И Бог също му потвърди, че Йосиф е жив, защото той щеше да затвори очите на Яков, когато умре. За него трябва да е било утеха, че Йосиф ще бъде до него на смъртния му одър.   

Смъртта е реалност и за нея трябва да се говори. Днес хората избягват темата за смъртта, защото смятат, че тя е краят на всичко хубаво. За нас, християните, най-доброто предстои след смъртта. Тя е само вход към небето. А този живот е само пътуване към вечността.

Един американски турист искал да види как живее известния полски равин Хофетс Хаим. Когато влязал в стаята му, той с удивление видял, че там имало само много книги, маса и бюро. Туристът попитал: „Рави, къде са мебелите?“ „А къде са твоите?“, попитал равинът. „Моите?“, казал озадачено американеца. „Аз съм само посетител. Само минавам оттук.“ „Аз същo“, казал Хофетс Хаим.

Яков знаеше, че само минава оттук. Но искаше преди да напусне планетата земя, да види сина си.

Битие 46:5-7: „Тогава Яков тръгна от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът бе пратил, за да го доведат; събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си – цялото си семейство.

Яков получава потвърждение и тръгва с дълъг керван към Египет заедно със синовете си, техните жени, деца, животни и покъщнина.

Яков изпраща Юда напред, за да придружи Йосиф до семейството им в Гошен. Можем да сипредставим как жените и децата са гледали в захлас богатите и красиви градове с внушителна архитектура. И не е трудно да се досетим какво са си мислили египтяните, когато са видели този керван от селяни.

Вероятно са ги сочели с пръст и са се смеели, без да знаят, че Бог Яхве е с Яков и семейството му. И разбира се, не са можели да знаят кой на кого ще се смее след 400 г. Който се смее последен се смее най-добре.

През това време Йосиф е крачел нервно напред назад в дома си, очаквайки семейството си и чудейки се дали застарелият му баща му ще издържи на дългото пътуване. И кой знае дали изобщо е повярвал на братята му?

Накрая му съобщават, че на хоризонта се е появил дългоочакваният от него керван. Юда е дошъл, за да го заведе при баща му.

Битие 46:29: „Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гошен да посрещне баща си Израил; и като му се представи, хвърли се на врата му, и плака дълго време на врата му.“

След повече от 20 години Яков държеше в обятията си сина си, когото смяташе за мъртъв. И след всичко преживяно, Йосиф прегръщаше своя баща, който му липсваше толкова много и когото мислеше, че повече няма да види. Това е невероятна семейна среща! 

Като стана въпрос за семейна среща обаче, се сещам за най-великата семейна среща, за която се надява всяко Божие дете.

Апостол Павел казва:

1 Солунци 4:13-18: Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и първо ще възкръснат мъртвите в Христос; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тези думи.

Каква утеха и какъв славен момент ще бъде, когато ние, цялото Божие семейство, се съберем заедно с живия Бог! Ще се съберем заедно с вярващите от всички поколения. Йосиф и Яков също ще бъдат там! Най-накрая ще отидем при Бога, за да царуваме с Него.

Както се пее в една стара християнска песен,

И когато всинца ний се срещнем
На небесний пир във дома на Отца, 
Непрестанно с радост там ще пеем
Хвала на Спаса наш Христа. 

В този велик ден цялото Божие семейство ще се събере завинаги в Господнето присъствие. Единственото нещо, което ще има значение е, че познаваш и обичаш Господ, и си му останал верен.

Няма значение колко много е трябвало да страдаш. Единственото нещо, което има значение е, че си бил приветстван в Божието царство.

Записано ли е твоето име в списъка на семейството? Приготвил ли е Исус и за тебе място във вечния Ерусалим? Повярвал ли си в Господ Исус Христос?

Аз завърших гимназия през 1987 г. повярвах след промените в началото на 90-те. Когато отидох на среща на випуска 20 г. след завършване, изпитвах смесени чувства. От една страна, подобно на Йосиф, се радвах да видя бившите си съученици и съвипускници. Имахме толкова много общи спомени, радостни, смешни и тъжни моменти за тези 5 години в гимназията! Ние бяхме като семейство! Това си беше едно радостно семейно събиране!

От друга страна, ми беше тъжно. Не толкова защото виждах някои хора, преждевременно състарени от прекалена употреба на алкохол и цигари. Най-тъжното нещо беше, че въпреки външната промяна, повечето вътрешно изобщо не се бяха променили! Същите безсмислени разговори, същите плоски шеги и цинични намеци, същия атеизъм и духовна слепота... За някои хора промените сякаш не бяха настъпили! Бяха се записали за срещата на випуска, но имената им не фигурираха в списъка на най-великата семейна среща!

Беше ми тъжно за тях, но същевременно колко благодарен бях за промяната, която Исус беше започнал в мене!

Ние раснахме в атеистичен режим. Но сега сме свободни. Би било тъжно, ако останем непроменени. Променен ли си ти? Приел ли си свидетелството на Библията за смъртта и възкресението на Исус?

Ако е така, тогава можеш да гледаш с увереност към тази най-велика семейна среща. А ако името ти не е записано в списъка на семейството, какво чакаш? За да си поканен на тази най-велика семейна среща, трябва да си член на семейството – на Божието семейство.

Йоан 1:12: А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в Неговото име.

Аз планирам да присъствам на тази най-велика семейна среща. А ти?

Нека да се помолим.

----

БПЦ "Нов живот" Варна

07.05.2017 г.