/проповед/
Eто, че
достигаме до последната 17-тa тема от поредицата „Христос е достатъчен“
върху Посланието на ап. Павел към колосяните. За мен беше едно вълнуващо
пътуване и не ми се иска то да свършва. Какво видяхме дотук накратко?
Основната тема е, че като
вярващи ние имаме пълнота в Христос. В първа глава видяхме, че Христос е образ
на невидимия Бог и в Него Отец е благоволил да всели съвършената пълнота. Ако
разберем това, тогава няма да търсим други източници на духовна сила и спасение,
но ще имаме пълнота в Него. Христос е достатъчен!
Във 2 гл. Павел защитава
благовестието от (коронавируса на) празните философии, нахлули в Колоската
църква. Нито аскетизмът, нито легализмът, скритото познание на гностицизма,
нито човешките традиции могат да ни донесат спасение и удовлетворение в
духовния ни живот. В 3 гл.
и началото на 4 гл. Павел ни показва как можем да приложим истината, че ние
имаме пълнота в Христос в 5 области от нашия живот – в личните ни
взаимоотношения с Бог, в църквата, в дома, на работното място и във
взаимодействието ни с невярващите.
Днес ще разгледаме Колосяни
4:7-18. Така че, може да си отворите Библиите (стр. 1697 от изданието на Библията
в нашата църква, ако използвате такова). Днес ще говорим за това как трябва да
изглежда църквата според ап. Павел. Нарекъл съм проповедта „Църквата през очите
на ап. Павел.“
Когато се чуваме с роднини или
приятели по телефона, се питаме как сте, как са всички в семейството, предаваме
поздрави, пожелаваме им приятно прекарване на празниците и т.н.
Нещо подобно прави Павел тук,
той изпраща поздрави до хора в църквата. Може те да ни изглеждат
много тривиални и да не виждаме нищо особено в тях. Това са тези пасажи, през
които обикновено преминаваме транзит.
Все едно пътуваме с колата от
Варна за Велико Търново, няма почти нищо интересно, за да спираме, освен да
налеем бензин на ОМВ в Търговище. Не си губим времето да спираме, за да имаме
повече време в Търново. По подобен начин се чувстваме, когато четем и тези 12
стиха.
Но от тези поздрави можем да
научим важни истини за това как според апостола трябва да изглежда една местна
църква. Също като нашата църква, църквата в Колос е само на няколко години,
когато Павел пише писмото. И Павел им пише това писмо, за да им напомни да
останат верни на Христос.
х 4 Нека прочетем Колосяни
4:7-18. Молитва за словото.
За много хора църквата е сграда. Но в България много църковни сгради са били
превърнати в джамии при завладяването ни от Османската империя. Явно църквата не
е сградата.
За други тя се свежда до традицията.
В нашето семейство имаме някои традиции. Например, да се снимаме пред елхата на
Рождество. Това е страхотна традиция, но тя не е съществен елемент от нашето
семейство. Ако я пропуснем някоя година, пак ще сме си семейство. Същото е и с
църквата. В църквата има някои традиции, без които тя не може, като кръщение и
Господна трапеза, но църквата е много повече от това.
За трети църквата е конспирация
на богатите, за да държат в подчинение бедните. Но тогава защо в началото в нея
е имало изключително само бедни хора, а богатите са се опитвали да унищожат
църквата? Църквата не е спазване на определени правила. Правила има и извън
църквата.
И накрая, църквата не е
светски клуб или място за развлечение. Църквата не може да се мери с развлекателния
продукт, който създават медиите. И не е нейна работа. Целта на съществуване на
нашата Църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и да разширяваме
Царството. Точка.
Сега нека видим какво църквата
е. В тези стихове виждаме, че местната църква трябва да функционира като семейство
и отбор, основани на Словото и посветени на молитва.
1.
Църквата
е семейство.
В заключителните си поздрави,
Павел използва два пъти израза „любезен брат“ и общо три пъти думата „братя“
(ст.7,9,15). В цялото послание той използва местоимението „вие“ (с формите му
ви и вас) общо цели 46 пъти!
Ние вече видяхме, че в първа
глава Павел споменава, че се труди неуморно, за да представи всеки човек съвършен
в Христос (1:28,29). Той е в „голяма борба“, тоест, е загрижен за духовното
здраве на братята и сестрите в църквата. От всяка негова дума личи, че за него
те са неговото духовно семейство!
Принадлежността ни към Божието
семейство е още по-ясно изявена в Римляни 8:18, където Павел казва, че сме приели
Дух на осиновение. С други думи, ние сме осиновени в Божието семейство. В
Ефесяни 2:19 казва, че вярващите не са вече странници и пришълци, а „членове на
Божието семейство.“
Ние сме семейство, а семейството
е общност от хора, които се познават, обичат и подкрепят. Точно това е
значението на думата „църква“. На гръцки език еклесия, означава „общност от вярващи.“ Не сградата, а ние сме храм
на Святия Дух. Той обитава там, където „двама или трима са събрани в Негово
име“.
В ранната църква вярващите се събираха
по домовете, не в специални сгради. В нашия текст Павел споменава „Нимфа с домашната
църква.“ Филимон също е приемал църква да се среща в дома му в Колос (Филимон
2).
Това не означава, че ние
трябва да се откажем от идеята да построим сграда и да започнем да се събираме
само по домовете. Но трябва да разглеждаме Църквата като събрание от вярващи.
Църквата сме ние, заедно с нашите братя и сестри. А братята и сестрите се познават
по име.
Когато българският национален
отбор по футбол спечели бронзовите медали на световното през 1994 г., бе
ръководен от треньора Димитър Пенев. Стратегът, както галено всички го наричат,
е много добър треньор, но има една слабост – трудно помни имена. По време на
разбор на един мач изтърсва прочутия си бисер „Жоро Вратаря, тези двамата и
онези тримата.“ За разлика от него, вярващите в Колос знаеха имената си. Затова
и Павел ги споменава поименно.
Понякога членовете на едно семейство
могат да бъдат много различни и това
да води до конфликти. Един баща казал: „Кой може да забрави безсмъртните думи
на Уинстън Чърчил: Ще се бием на плажовете, ще се бием на площадките за
приземяване, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием в хълмовете.“ Звучи
точно като нашата семейна ваканция.
Различия и конфликти има и в
църковните семейства, но те могат да бъдат преодолявани с помощта на възкръсналия
Христос, който е между нас. В Колос имаше евреи като Аристарх, Марк и Исус Юст,
а останалите бяха езичници. Извън църквата тези две групи не общуваха помежду
си, но в църквата бяха братя. Някои бяха свободни граждани, други като Онисим –
роби. Имаше образовани и необразовани. Имаше всякакви хора. Но всички те бяха
едно семейство.
Сред нас е същото. В „Нов
живот“ имаме българи, англичани, македонци, руснаци, украинци и германци. Имаме
бебета, деца, младежи, възрастни и хора на преклонна възраст. Имаме образовани
и по-малко образовани. Имаме хора от най-различни професии, с различни таланти
и дарби. Но имаме един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на
всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“ (Ефесяни 4:6). Ние сме
различни, както пръстите на моята ръка са различни. Поотделно не могат да
направят почти нищо, но когато се свият в юмрук, стават сила!
В Колосяни 3:11 видяхме, че в
„новия човек „няма ни грък, ни юдеин, ни обрязване, ни необрязване, ни
варварин, ни скит, ни роб, ни свободен; но Христос е всичко и във всичко.“ Единството,
което никоя човешка институция не може да постигне – нито ООН, нито УНИЦЕФ,
нито ЕС, е възможно само поради благата вест.
Нашата църква е малка, но тепърва
ще расте по брой. Затова нека внимаваме да няма хора, които да остават без
внимание и без любов. Насърчавам те да се сприятеляваш с хора, които може би не
те привличат много. Покани някого на вечеря. Разкажи му как си повярвал.
Оглеждай се за хора, които не са твоя тип и ги поздрави след службата. На
небето ще бъдеш с хора „от всеки народ, и от всички племена, хора и езици“
(Откр. 7:9). Защо не се запознаеш с тях още сега! Всички ние сме едно семейство!
2.
Църквата
е отбор.
Църквата е семейство. Но Църквата
е и отбор. Нужни са общи усилия, за да може една местна църква да изпълнява
целта си да прави ученици на Христос. Ако използваме футболна аналогия, можем
да кажем, че в Църквата в Колос Павел беше играещ треньор, но освен него имаше
още много други играчи. И тук Павел изрежда един еклектичен списък от 11
различни играчи в отбора на Колос, които Павел назовава по име.
Първо, това беше Тихик. Смята
се, че той е бил един от седемдесетте ученици. Павел го нарича „любезният брат
и верен служител и съработник в Господа“ (ст.7). Тихик е роден в Мала Азия. Той
придружава Павел по време на третото му мисионерско пътуване (Деян. 20:4). Той
е с Павел по време на първото му затворничество в Рим. Очевидно Павел му има голямо
доверие, защото на него е поверено да занесе писмата до Ефесяните и Колосяните
и да им съобщи за състоянието на апостола.
Следващият съотборник на Павел
е Онисим. Той е избягал роб от Колос, когото Павел довежда до Христа по време
на домашния си арест в Рим. Сега Павел го изпраща с Тихик обратно на господаря
му Филимон и моли Филимон да го приеме като брат в Христа. Това разбираме от
писмото на Павел до Филимон. В нашия пасаж Павел нарича Онисим „верния и
любезен брат“ (ст.9).
В ст. 10 Павел предава
поздрави от „Аристарх, който е затворен с мене“. Аристарх е евреин от Солун.
Той е ревностен последовател на Павел, следвал го е във всички пътувания,
служел му е в затвора и му е помагал да проповядва в Рим. Вероятно затова е бил
хвърлен в затвора. Обезглавен е с Павел в Рим при Нерон.
Следва Марк, за когото в ст.
10 научаваме, че е племенник на Варнава. По време на първото мисионерско
пътуване Марк изоставя Павел и Варнава (Деян. 13:13). Варнава иска да го вземат
на второто пътуване, Павел е против и това води до тяхното разделяне (Деян.
15:36-41). Но тук, 12 години по-късно, Павел казва на Колосяни да го приемат и
той да бъде насърчен и възстановен.
Следващият в отбора е Исус Юст.
Той е евреин. Юст е латинско име, с него е бил известен между римляните, а Исус
– еврейско. Споменат е единствено тук в Библията. Павел го нарича „съработник
за Божието царство“ и един, който му е носил утеха.
За Епафрас вече говорихме в
Кол. 1:7-8. Вероятно той е повярвал по време на двугодишния престой на Павел е
Ефес, когато той е поучавал в училището на Тираний (Деян. 19:1-10). След това
се връща в Колос и основава църква там, както и в съседните Лаодикия и Йерапол.
Когато възникват проблеми с лъжеучителите, Епафрас отива в Рим, за да получи
напътствия от Павел. Павел го нарича „служител на Исус“ (ст.12), който „усърдно
се моли... и се труди много за вас и за тези, които са в Лаодикия и в Йерапол“
(ст.12,13).
Следващият в списъка е Лука.
Тук научаваме, че той е бил лекар. Лука е сподвижник на Павел. Той е от езически
произход, роден в Киринея, умрял в Ахая. Той е освен това историк. На него
дължим почти ¼ от Новия завет. Умрял е след мъченичеството на Павел на 84 г.
Като лекар е придружавал Павел и вероятно се е грижил за неговото здраве.
Димас е споменат на още две
места, Филимон 1:24 и 2 Тим. 4:10. Във Филимон Павел го нарича съработник, но
във 2 Тимотей съобщава: „Димас ме остави, като обикна сегашния свят...“ Може би
Павел вече е предчувствал измяната на Димас, затова в нашия пасаж не казва нищо
насърчително за него. Докато Марк ни показва, че винаги има надежда за
възстановяване, Димас е предупреждение, че и най-верният ни приятел може да ни
изостави.
Като част от отбора Павел предава
поздрави и до църквата в Лаодикия и домашната църква на Нимфа. Архип, който е
споменат в ст.17 вероятно е син на Филимон и може да е пастирувал църквата в
Колос в отсъствието на Епафрас. Павел го насърчава да изпълнява поетата отговорност.
Виждаме, че Павел не е бил
„човекът-оркестър“. За него църквата е отбор. Той е разчитал на отборните
усилия на много съработници. В Колос и Лаодикия е имало много активни играчи и
треньорът е можел да прави много смени, ако се наложи.
От Павел днес могат да се учат
не само футболните треньори, но и лидерите в църквата. Той е знаел как да
насърчи и мотивира хората да работят за каузата на благовестието. Защото църквата
трябва да е отбор, не да зависи от уменията и усилията само на един човек.
Казват, че в много църкви днес
80 % от работата се върши от 20 % от хората. Останалите 80% идват на църква,
слушат хвалението и проповедта и после си тръгват без да дават нищо от себе си.
Аз благодаря на Бог за всички,
които с радост се включвате в живота на църквата според дарбите, дадени ви от
Святия Дух. Имаме проповедници, водещи дискусии, лектори, хваление, евангелизатори,
медиен тим, учителки в неделното, разпоредители, отговорници за молитвата, отговорниците
за дарението, тим по чистотата...
Ако ти още търсиш своето място
в нашия отбор, просто виж на коя позиция още няма играч и дали Бог не те
призовава да я заемеш. После ела и говори с мен или някой друг от лидерите. Насърчавам
те да преминеш курса по ученичество. За проповедниците и лидерите на служения сме изготвили специална
стажанска програма, която ще ни помогне да се мултиплицираме като църква и да
изпратим още отбори, които да се борят за каузата на благовестието.
3.
Църквата
се основава на Словото и молитвата.
Ап. Павел пише това писмо под
диктовката на Святия Дух, то става част от Божието слово и го изпраща чрез
Тихик до църквата в Колос, като им казва:
Колосяни 4:16 „И като
прочетете това послание помежду си...“
Още от създаването на църквата
на Петдесетница, местната църква винаги се основава върху живото и непогрешимо
Божие Слово. Църквата в Колос щеше да прочете това писмо пред всички, след това
вярващите щяха да го научат наизуст и да го прилагат в живота си и да го предадат
на другите и да получат друго писмо.
За църквата в Ерусалим в
Деяния 2:42 се казва, че „те постоянстваха в поучението на апостолите“. Те се
посветиха на Библията. Ако една църква пренебрегне Божието слово и не
постоянства в поучението на Библията, от смъртта ѝ я дели само едно поколение.
Когато една църква издигне традицията и преданието над Словото, тогава тя престава
да е жива църква, в която действат дарбите на Духа.
В „Нов живот“ ние обичаме
Библията. „Това слово е боговдъхновено и и полезно за поучение, за изобличение,
за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек
усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ (2 Тим. 3:16,17). Ние
трябва да се отнасяме сериозно към Божието слово. Не вземай себе си насериозно,
но вземай Божието слово насериозно.
Sola Scriptura!
Ако искаме нашата църква да
расте, ние трябва да постоянстваме в поучението. Един от любимите ми стихове
като повярвах беше Колосяни 3:16, „Христовото слово да се вселява във вас
богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се...“
Евангелизаторът Джордж Мюлер,
който бил известен със силната си вяра, споделил: „Първите три години след
обръщението си аз пренебрегвах Божието слово. Но откакто започнах прилежно да
го изследвам, Бог ме благославя по невероятен начин. Чел съм Библията стотина
пъти и всеки път с нарастващо удоволствие!“
Освен че се основаваше на
Словото, църквата в Колос вярваше и в силата на молитвата. Павел се молеше
често за колосяните (1:3,9), а тук той поощрява Епафрас „който ... всякога
усърдно се моли за вас“ (4:12). Тук за „усърдно се моли“ на гръцки е употребен
глагола агонидзо, от който идва
нашата дума ‚агония‘, а значението буквално е „боря се в ръкопашен двубой“.
А в следващия ст.13 се казва,
че „той (Епафрас) се труди много за вас.“ Тези думи буквално описват болката,
която се изпитва по време на борбата. От това разбираме, че служението на
Господа не е игра. Ние участваме в битка с невидимите сили на злото, които
искат да унищожат Божието дело.
В духовните битки някои
отговори се дават само след усърдна борба. Така че, продължавай да се бориш.
Може да ти се струва, че Бог не го е грижа за неспасения ти съпруг, продължавай
да се бориш. Може да ти се струва, че Бог не чува молитвите ти за непослушното
ти дете, за неспасените ти приятели, за това че нямаш работа – продължавай да
се бориш.
Не се съмнявай в Неговата
милост. Продължавай да се бориш.
Знаете ли каква е разликата
между световно известните цигулари-солисти, професионалните цигулари и добрите
цигулари? Музикантите от всяка група посвещават различно време на свиренето. До
20-годишна възраст добрите музиканти имат натрупани 4000 часа свирене; много
добрите – 8000 часа, а елитните музиканти – 100000 часа. Постоянството е ключът
към успеха. Това е вярно за всяка професия. Вярно е и за молитвата.
Някои неща Бог дава само след
упоритост. Както Яков се бори с Бога във Фануил, за да придобие благословение
от Него, Павел се бореше за колосяните. По същия начин Той иска ние също да сме
усърдни и упорити в молитва.
Не че Бог не иска да ни даде
благословенията си. Но подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко
силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно
искаме да ни отговори. Ако съдията, който изобщо не го беше грижа дали бедните
ще получат справедливост, в крайна сметка отдаде правото на вдовицата, колко
повече Небесният Съдия, който те обича толкова много и който е платил твоя
дълг, ще те чуе, когато се молиш.
Eдин пастор имал папагал.
Папагалът повтарял само едно, „Нека да се молим, нека да се молим.“ Пасторът се
опитвал да го учи да казва други неща, но без успех. Той научил, че един от
неговите дякони също имал папагал. Онзи папагал казвал само „Нека да се целунем.
Нека да се целунем.“
Пасторът решил да покани
дякона и неговия папагал на гости. Когато дяконът пристигнал, те сложили
папагалите в една клетка, за да видят какво ще стане. Папагалът на дякона
казал, „Нека да се целунем. Нека да се целунем.“ Папагалът на пастора казал,
„Благодаря ти, Господи. Молитвите ми са отговорени.“
Виждаме, че за Павел Църквата
трябва да е посветена на Словото и молитвата. Ние можем да имаме пълнота в
Живото Слово Христос чрез усърдно изучаване на писаното Слово, Библията и практикуване
на изреченото Слово, молитвата.
Често църквата прилича на футболен
стадион, в който 22 човека, които отчаяно се нуждаят от почивка, играят пред
очите на 22000 зрители, които отчаяно се нуждаят от раздвижване. Но това не би
трябвало да е така! За Павел църквата не е сграда.
Тя е семейство, в което макар
и да са много различни, всички се познават, подкрепят и обичат. Тя е отбор от
съмишленици, в която всеки е посветен да служи на Христос и на останалите.
Християнството не е за зрители. Бог иска да излезеш на терена. И накрая, църквата
е основана на Словото и усърдната молитва едни за други. Само тогава една
църква може да расте в зрялост и да печели духовни битки за умовете и сърцата
на хората. И само тогава можем да преживеем истината, че Христос е достатъчен.
Амин!
10.05.2020 г.
