Всеки грешник има бъдеще (Исус Навиев 2)

 /проповед/

Миналият път започнахме с новата поредица „Смела вяра“ върху Исус Навиев. Разгледахме 1 глава и видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото, ако го споделяме и размишляваме върху Него, и най-вече, ако постъпваме според него.

Mного хора, дори християни, се борят с неща от миналото си. Тези хора са се молили за прошка, но самите те не са простили на себе си и затова им е трудно да повярват, че Бог наистина им е простил. И мислите за предишните им грехове ги преследват. 

Те се обвиняват и казват, ако бях направил това или онова, сега животът ми щеше да е различен. Днес ще изследваме живота на една жена, която се е справила с миналото си. Тя се казва Рахав. Рахав е вземала лоши решения в миналото си. Била е проститутка. Въпреки това, всичко в живота ѝ се промени, когато дойде вярата.

Нека прочетем...

Исус Навиев 2:1 „Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“

След като в края на предходната глава Исус Навиев заповядва на Израил да се подготвят за пътя, тук той прави необходимата подготовка – изпраща двама съгледвачи. Това не е поради липса на вяра, напротив. Божиите обещания за успех не бива да ни приспиват и да водят до бездействие.

Освен това, Исус показва мъдрост, като ги изпраща тайно. Когато последният път съгледвачи бяха изпратени публично, те трябваше да доложат на целия народ и това доведе до обезсърчение и отказ да завладеят земята.

Макар и в текста да не е казано изрично, имаме основания да вярваме, че Исус Навиев е изпратил съгледвачите в покорство на Божия заповед. Забележете, че освен да огледат цялостния терен на земята те трябваше да отидат в най-големия и укрепен град, Ерихон.

Може би Бог искаше те не просто да отидат, за да получат информация, но и с още по-важна мисия. Така, както Исус трябваше по-късно да мине през Самария, за да се спаси самарянката, така и двамата съгледвачи трябваше да отидат в Ерихон, за да се спаси една блудница.

1.     Вярата може да се роди в най-неочаквани места.

Бог вече работеше в сърцето на Раав, беше я изобличил за грях, за правда и съд, и тя беше повярвала. Благата вест е за тези, които признават, че са грешници. И сега Бог изпращаше при нея пратеници, за да утвърди вярата ѝ.

Така че, първото нещо, което виждаме тук е как оперира Божията благодат. Тази глава е свидетелство за това, че Божият план за спасение надхвърля всякакви национални и етнически граници. Божията благодат е за всички – дори за най-безперспективните от човешка гледна точка хора.

Раав живееше в един езически град, в езическа култура. Нямаше откъде да получи подробна информация за живия Бог на Израел. На всичко отгоре беше проститутка. Но тя повярва и Бог я употреби.

Рик Уорън пише: „Авраам бе стар, Яков бе изпълнен с несигурност, Лия не бе привлекателна, Йосиф бе онеправдан, Мойсей заекваше, Гидеон бе беден, Самсон бе зависим, Раав бе неморална, Давид имаше извънбрачна връзка и различни семейни проблеми, Илия мислеше за самоубийство, Йеремия бе депресиран, Йона бе неохотен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител в най-добрия случай бе ексцентрик, Петър бе импулсивен и избухлив, Марта много се безпокоеше, самарянката имаше няколко неуспешни брака, Закхей бе мразен, Тома се съмняваше, Павел имаше лошо здраве, Тимотей бе срамежлив. Доста разнородни и неподходящи хора, но Бог употреби всеки един от тях в служението Си.”

Както казва народът ни, неведоми са пътищата Господни. Когато Бог иска да обърне някого към себе си, Той намира средства и начини. Понякога прави нестандартни неща.

„И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“ Макар и изборът им да изглежда странен, той не беше свързан с някакви неморални съображения. Това беше перфектното място да се скрият и останат анонимни.

Вярата може да се роди в най-неочаквани места. Второ,

2.     Вярата се основава на истината.

За да разберем мотивите на Раав, нека прочетем

Исус Навиев 2:9-11 „и им каза: Зная, че Господ ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; понеже чухме как Господ е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. “

Тези думи показват вярата на Раав. Поради професията си тя е в уникалната позиция да е добре информирана за случващото се в съседство на Ерихон. Тя беше чула вестта за чудодейното преминаване през Червено море и унищожаването на армията на фараона преди 40 години.

Тя беше чула за неотдавнашното завладяване на двамата аморейски царе от Израел. Другите се ужасяваха от тези новини, но тя разбираше, че щом Израел се радваше на такова благоволение свише и печелеше победа след победа – очевидно истинският Бог бе на тяхна страна.

Раав бе убедена в това. Вярата идва от слушане. Може Раав да нямаше много знание, но тя беше размисляла над това, което бе чула, бе повярвала и сега вярата ѝ доведе до дела.

Много хора в България си мислят, че като отидат на литургия веднъж в годината и са взели причастие, вече са ОК с Бога и могат да правят каквото си искат. Други пък ходят на църква, но от живота им не личи, че са християни. Един новоповярвал човек написал до Данъчната служба: „Уважаеми господине, наскоро станах християнин и открих, че не мога да спя през нощта. Ето стоте лева, които ви дължа. Послепис: Ако продължа да страдам от безсъние, ще ви изпратя и останалите.”

Раав разбираше, че вяра без дела е мъртва вяра. В Новия завет тя е спомената сред героите на вярата в Евреи 11 гл.

Евреи 11:31 „С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.“ А Яков казва:

Яков 2:25 „Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?“

Ако Бог можа да спаси една религиозно непросветена жена, която носеше със себе си багажа от неморалното си минало, Той може да спаси всеки. Ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси (Исая 59:1). Нищо не е невъзможно за Бог!

Днес Раав обвинява всички, които чуват благата вест и разполагат с достатъчно информация, и въпреки това, отхвърлят поканата за спасение.

Първо, вярата идва на най-неочаквани места. Второ, вярата се основава на действие според истината. Трето,

3.     Вярата изисква решение и действие. (Вярата изисква решителност)

Исус Навиев 2:2-3 „Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да ѝ кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.“

Когато царят ти заповяда да изведеш навън съгледвачите, това не е молба. Тя можеше да се откаже от вярата си и да предаде съгледвачите или да им помогне. Тя избра да следва Бога, каквото и да ѝ струва това решение. Нещо повече, тя не можеше да разчита на ничия подкрепа.

По-лесно е да вярваш, ако хората около теб вярват. Тя имаше смелостта да се застъпи за правилната кауза дори когато никой не споделяше вярата ѝ. Хора като Раав са рядкост!

Раав зачеркна миналото си заради новооткритата си вяра в Бога на Израел. Тя не беше еврейка, но тъй като беше повярвала в Бога на Израел, тя разбираше че мястото ѝ е при Божия народ. В духовния смисъл на думата тя бе по-еврейка от много други, които се бяха родили евреи.

Исус Навиев 2:4-8 „Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете. Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града. А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата.“

Раав не само скри съгледвачите от техните преследвачи, но и както казваме, изпрати последните „за зелен хайвер“. Нейният живот нямаше да струва и пукната пара, ако нейната лъжа беше открита. Няма начин да не е съзнавала какъв риск поема, но тя рискува дори живота си заради своята вяра. Вярата ѝ бе толкова силна, че бе готова да направи каквото трябва дори ако трябва да плати с живота си.

Животът на един християнин или демонстрира автентичността на неговата вяра, или не. Когато животът на някой показва обратното на това, което изповядва, той няма спасителна вяра. Истинската вяра винаги има преобразяващ ефект върху живота на един човек.

И като прати преследвачите към р. Йордан, Раав отиде на покрива на къщата, за да поговори със съгледвачите.

Исус Навиев 2:12 „И сега, моля ви, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.“

Тя беше напълно открита относно желанието си нейното семейство да бъде пощадено.

Раав действа решително и според истината заради вярата си. И накрая тя трябваше да демонстрира вярата си.

Исус Навиев 2:14 „Мъжете ѝ отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената, и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.”

Мъжете ѝ се заклеват, че ще ѝ покажат милост, ако тя не ги издаде. Между другото, според преданието, а и според много изследователи, Салмон от племето на Юда, който се жени за Раав, е бил единият от съгледвачите. Ако е така, нищо чудно че се заклева да умре вместо Раав. Тук може да е имало нещо повече от чувство за дълг и справедливост.

Както и да е. Раав ги спуска с въже от къщата и им дава напътствия накъде да продължат, за да избегнат преследвачите. После завързва въже от червена прежда за прозореца, през който ги е спуснала, което ще е знак за израелтяните да пощадят тази къща и нейните обитатели. После съгледвачите изчезват и след тридневен престой в гората, се завръщат при Исус Навиев и докладват, че Господ вече е предал цялата земя в ръцете им.

Забележете, че Раав трябва да доведе семейството си в къщата. Трябва да е било голямо изпитание за нея да ги убеди да дойдат и да останат там. Не знаем колко дълго е трябвало да чакат до началото на нападението.

След това можете да си представите растящия натиск, докато за седем дни израелтяните маршируват около стените на Ерихон. Всеки ден, израелтяните са обхождат в кръг около целия град в пълна тишина, след което се връщат в лагера. Но на седмия ден стените падат – с изключение на онази част от стената, където се намира къщата на Раав, с червеното копринено въже, висящо от прозореца.

Заключение

В заключение, можем да кажем че вярата може да се роди на най-неочаквани места. Има бъдеще за всеки грешник, който се покае и се обърне към Бога. Вярата се основава на истината. Вярата трябва да доведе до решение, а решението – до действие. В резултат на това, вярата винаги бива възнаградена.

Исус Навиев 6:25 „А блудницата Раав, бащиното ѝ семейство и всичко, което имаше тя, Исус остави живи. Раав живее сред Израил и до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да съгледат Йерихон.“

Тук виждаме, че Раав и семейството ѝ са спасени, както им обещаха. Тя не само получи избавление за себе си и семейството си, но бе напълно включена в общността на Божия народ. Тя се омъжва и има деца. Ако проследим родословието на Исус, ще видим че Раав е спомената в него. Ето това е Божия благодат!

Защото всеки грешник има бъдеще, когато повярва в нашия Спасител Исус Христос!

Греъм Сийд прекарва почти целия си живот в затвора. Бил е скинхед, футболен хулиган, участва в рейв събиране и е обвинен в убийство. Майка му се отказа от него, когато става на двадесет и една. Казва му, че е „син на дявола” и че е по-зъл като баща си, който изнасилвал и биел майка му. За нея той бил мъртъв. Израства с баба си и с дядо си. Баба му пиела и вземала наркотици. Живеел без надежда. Непрекъснато се опитвал да запълни тази празнина вътре в себе си с различни неща – наркотици, алкохол, секс и насилие. През 1996 година изпаднал в кома и животът му отивал към своя край. Когато извикали майка му в болницата, за да подпише документите да изключат машината, с чиято помощ дишал, там имало две момчета-християни. Те ѝ предложили да се помолят за сина ѝ. Направили го и след това Греъм се събудил от кома и започнал да дишам самостоятелно.

После отишъл на Алфа курс, за да провери „как стоят нещата“ с християнството. Там бил докоснат от Бога. Истината на благата вест го съкрушила и той предал живота си на Исус. От този ден се променил напълно. Имал желание да разказвам на хората за Исус. Вярата му довела до решение да служи. Три години по-късно основал служение в същата църква, което нарекал „Затворническо служение Емануил”. Бил поканен да посещава затвора, от който бил освободен. Започнал да се моли за съпруга. Три години по-късно се запознал с едно момиче на име Наташа. За него тя била сбъдната мечта. Родили им се двама сина. Продължил да основава Алфа групи в североизточна Англия. Днес Греъм е вече при Исус.

Нека се молим.

______________________

30.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Защо Бог допуска насилие в Своето име?

/проповед/

Една от многото атаки срещу християнството през последния век е обвинението, че Бог на Стария завет допуска насилие в своето име. Аргументът е следният: ако Бог е добър и всесилен, той може да спре насилието. Но щом има насилие, значи той или не е добър, или не е всесилен. Но Библията го описва точно така. Заключението е, че Богът на Библията не съществува!

През последните десетина години след терористичните атаки от 11 септември наблюдаваме нова вълна на ислямски тероризъм. Самоубийствени атентати заляха почти цяла западна Европа и Америка. Много хора днес обвиняват християнството и изобщо религиите, че са най-големият източник на насилие. Не пропускат да напомнят за кръстоносните походи и инквизицията.

Известният атеист Кристофър Хитчънс, заявява, „Религията отравя всичко. Освен че застрашава цивилизацията, тя е заплаха за човешкото оцеляване.“ В книгата си „Делюзията Бог“, най-известният атеист днес в света, Ричард Докинс, пише: „Представете си с Джон Ленън, свят без религия. Представете си, че няма самоубийствени атентати, няма 11 септември, няма кръстоносни походи, лов на вещици... войни между Израел и Палестина, кланета на сърби, хървати и мюсюлмани, преследване на евреи, талибани които взривяват древни статуи, публични обезглавявания на богохулници и бичуване на жени.“

Когато в България се опитаха да прокарат чрез Истанбулската конвенция джендър идеологията, църквите масово се изказаха против. Това предизвика реакцията на атеистите, които нарекоха вярващите религиозни фанатици, които не са загрижени за домашното насилие над жените.

По подобен начин новите атеисти на запад обвиняват християнския Бог, че е Бог на насилието. Така ли е наистина? За нас като християни е важно да знаем истината, за да можем да сме уверени във вярата си и да защитим Божието име и Неговата слава, когато те са нападани от богоборците.

Да оставим настрана факта, че ако няма Бог, тогава няма критерий за добро и зло, следователно не можем да наречем насилието зло! Освен това, най-много насилие и жертви на насилие в световната история са причинили атеистични, не религиозни държави. Само през 20 век в комунистическите страни са умрели повече от 100 милиона – това е повече от всички векове преди това! За България няма точна статистика, но се смята че комунистическият режим е отнел живота на между 50000 и 100000 човека...

Виждаме, че религията не е единствената причина за войните. Апологетът Майкъл Отс разказва, че в гимназията учителят му по математика му се присмивал, че е християнин. Един път казал, „Половината войни са причинени от религията, затова не искам да имам нищо общо с религия.“ Майкъл отговорил: „Ако парите също причиняват войни, също ли няма да искате да имате нещо общо с тях?“

Но да се върнем към насилието в Библията.

В Стария завет има няколко случая на масово изтребване на хора по Божия заповед. Това са потопът, поразяването на всички първородни синове на египтяните при изхода от Египет, на ханаанците при Мойсей и Исус Навиев и на амаличаните от Саул.

Нека разгледаме един от тези примери, цитиран най-често от противниците на християнството, в неговия контекст. Изводите, които ще направим, ще са валидни и за останалите случаи.

Второзаконие 9:4-5 „А след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не си казваш в сърцето: Поради моята праведност ме въведе Господ да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези народи Господ ги изгонва пред тебе. Не поради твоята праведност, нито поради правотата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; а поради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги изгонва отпред тебе, и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти Авраам, Исаак и Яков.“

Второзаконие 18:10-12 „Да не се намира сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омайник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа и заради тези мерзости Господ, твоят Бог, ще прогонва тези народи пред тебе.“

Левит 18:20-25 „И с жената на ближния си да не лягаш, за да се оскверниш с нея. 21 Да не принасяш в жертва децата си на Молох; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Йехова. 22 С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота. 23 И с никое животно да не се съвъкупиш, за да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвъкупи с него; това е сквернота. 24 Не се осквернявайте нито с едно от тези неща, защото с такива неща се оскверниха народите, които Аз прогонвам пред вас. 25 Оскверни се и земята; затова въздавам върху нея беззаконието ѝ и земята избълва жителите си.“

От тези пасажи разбираме за какви точно грехове народите в Ханаан са осъдени да бъдат прогонени от домовете си. Освен отвратителните сексуални грехове (кръвосмешение, бестиализъм, хомосексуализъм и култова проституция) и грехът чародейство, на които сме свидетели и днес, хората тогава са жертвали децата си на Бог Молох.

Последната практика е описана от историка Плутарх така: те поставяли бебетата в нажежените ръце на бог Моллох и биели тъпани и надували флейти, за да не чуват родителите им сърцераздирателните им писъци.

Бог е свят, праведен и справедлив. Културата на ханаанците е била толкова дълбоко покварена, че Бог решава да нанесе наказание върху тях. Това сериозно третиране беше необходимо както химиотерапията се използва за борба с рака. Ако злото не е премахнато, то се разпространява.

Разбира се, най-голямото наказание на Бог за греха е запазено за деня, „когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“ (Деяния 17:31). Но понякога в Писанията има примери, когато Бог нанася наказание приживе, както стана с Анания и Сапфира в Деяния 5 и с ханаанците.

Някой може да възрази, че Бог изразява пристрастие и е по-милостив към едни народи и по-строг към други. На това възражение можем да отговорим, че когато по-късно Израел и Юда се поквариха и започнаха да вършат същите грехове, Бог също ги изтръгна от земята им и ги разпръсна в Асирия, Вавилон и Медо-Персия, а по-късно и в Европа и целия свят. Ние вярваме в един справедлив и ревнив Бог!

Същевременно, трябва да кажем, че подобно на хората, различните култури също се характеризират с различен морал. Някои отразяват повече Божието намерение за човечеството, а други са по-отдалечени от него. Като християни ние не вярваме в религиозния плурализъм.

Следователно, виждаме че ханаанците бяха прогонени поради отвратителните си религиозни практики и грехове.

Второ, когато Бог заповядва във Второзаконие 20:16-18 израилтяните да убиват всички в градовете на ханаанците, Той изтъква следната причина: „за да не ви научат да вършите всички мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, вашия Бог.“ (ст. 18).

Религиозната чистота на Израел беше важна не само заради самите тях, но защото Бог възнамеряваше те да бъдат свидетели за Неговата мощ и праведност пред другите народи (Бит. 18:18). Поради това беше жизненоважно те да заживеят в земята на Ханаан без влиянието на фалшивите религии, които щяха да ги отдалечат от Него.

За съжаление, постепенно те попаднаха под влияние на езическите религии, изповядвани от съседните народи и не успяха да изпълнят мисията си като народ.

Днес ние сме изправени пред същата опасност като християни. Ние сме призовани да живеем в света, но да не сме от него. Да сме сол и светлина. Малко квас заквасва цялото тесто. Ако допуснем света в църквата, то нашата сол ще обезсолее. Вместо ние да влияем за Бога, културата ще ни отдалечава от Него. Да не бъде!

Трето, Бог мрази греха, но Той е дълготърпелив, любящ и милостив към грешниците. В Битие 15:13-16 Бог каза на Авраам, че неговите наследници ще бъдат роби в чужда земя 400 години, но ще се върнат в Ханаан след четири поколения. Причината за това „забавяне“ е, че „беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си.“

Бог изчакваше и предупреждаваше ханаанците цели 400 години! Те бяха свидетели на унищожаването на съседните Содом и Гомор. Авраам живеше сред тях, беше богат и влиятелен човек и неговата вяра в Бога също е била свидетелство за тях. Царят на Салим, свещеник Мелхиседек, също е поучавал хората кой е истинският Творец (Битие 14:18,19).

За съжаление през тези години ханаанците затъваха все по-дълбоко в греховете си и когато беззаконието им достигна върха си, Бог изпрати Мойсей и Исус Навиев да поведе народа си обратно в Ханаан и да накаже ханаанците.

Четиридесет години евреите се скитаха в пустинята и Бог правеше чудеса за тях: раздели Червеното море, даде им манна небесна и пъдпъдъци, извади вода от канарата, изцеляваше ги от болести. Ханаанците бяха чули за всички тези чудеса. До тях достигнаха новините за победените от Израел аморейски царе и за това, че Бог дава на Израел земята им. Те трябваше да се покаят от делата си и да повярват в истинския Бог, за да бъдат спасени. Това направи Рахав, когато спаси съгледвачите. Така тя стана част от народа на Израел, а по-късно и прабаба на цар Давид и на Исус Христос!

Днес Бог продължава да чака да види хора, които да се покаят от делата си и да се обърнат с вяра към Него, да станат част от неговия народ, да се присъединят към Неговото тяло, църквата Христова. 

Четвърто, важно е да разберем какво точно Бог заповяда. Често невярващите обвиняват Бог (с което на практика признават, че Той съществува, защото не можеш да обвиняваш някого, който не съществува, нали?), че е заповядал геноцид или клане на ханаанците. Израилтяните се описват като побъркани кръвожадни психопати. Но каква е истината?

Във Второзаконие 20 виждаме, че заповедта за унищожение се отнася само за жителите на градовете в Обещаната земя. Бог даде на израелтяните строги правила за поведение по време на война срещу врагове извън Ханаан. Те трябваше да им предложат мир, преди да ги обсадят (ст.10-12). Ако все пак местните решат да воюват, да екзекутират само мъжете, а жените и децата да вземат за себе си.

Следователно, това беше война, която се водеше срещу целенасочена група хора и с код на поведение невиждан по онова време, и не само! Виждаме, че през големите световни войни на 20 в. често уж цивилизовани нации се разправят далеч по-брутално с военнопленниците и мирното население.

Освен това, при внимателен прочит на пасажите, които говорят за завоюването на Ханаан, става ясно, че Божието намерение е ханаанците да имат възможност да напуснат домовете си и да бягат, докато Израел напредва. Тези царе и градове, които отказват да бягат, биват подложени на унищожение. Но няма заповед да се преследват тези, които бягат от земята. 

Следователно, Бог не заповядва геноцид (което е изтребване на цяла етническа група), а насилствено изселване от Ханаан. Божието осъждение беше ханаанците да изгубят земята поради отвратителните си практики и за да се запази чистотата на поклонението на Израел на Него. Това се има предвид и с израза „земята избълва жителите си.“ (Левит 18:25). Същото наказание щеше да сполети и Израел по-късно.

В Исус Навиев 12 са изброени 31 царе, победени от Исус Навиев. Техните градове-държави са унищожени. Населението им е било средно между 1000 и 3000 души. Общото им население е възлизало на около 70000 души. Много от тях сигурно са избягали преди Израел да ги нападне. Но дори да приемем, че всички те са били убити, това е 3.5 % от цялото население на Ханаан, което е наброявало поне 2 милиона. Останалите 96.5% или са избягали, или са били завладени по-късно.

Виждаме, че Бог обича всички хора и иска всички да дойдат до спасително покаяние. Той не е расист. Когато народът на Израел възприе религиозните практики на ханаанците, те бяха взети в плен. Божието осъждение не се основава на етнически принцип, а зависи от религиозните практики и степента, до която грехът е проникнал в културата им.

Въпреки всичко казано дотук, някои хора могат да възнегодуват и да кажат: нима религиозното прочистване е по-добро от етническото? И ако тази култура е била толкова нечестива, защо Бог сам не ги унищожи, а използва Израел като инструмент за своето въздаяние? Освен това, какво да кажем за невинните ханаанци, особено за децата? Наистина ли това е същият Бог, на който християните днес се покланят? Нека разгледаме тези въпроси един по един.

В случаите с потопа, Содом и Гомор и Египетските първородни, Бог наказа хората директно или чрез посредничеството на ангел. Но тук той използва Израел. Дали за Бог избраният народ морално превъзхождаше ханаанците? Нали всички хора са грешни според Библията!? Отговорът намираме във ...

Второзаконие 9:5 „Не поради твоята праведност, нито поради правотата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; а поради нечестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги изгонва отпред тебе, и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти Авраам, Исаак и Яков.“

Виждаме, че израелтяните са използвани от Бог като оръдие на Неговото наказание. Може би Бог искаше да използва Израел, за да научат те колко сериозен е грехът, колко отвратителни за Бог са ханаанските религии и колко реално е Божието осъждение.

В книгата Авакум пророкът със същото име не може да приеме факта, че Божият народ, колкото и грешен да е той, ще бъде победен от дори по-грешен народ като вавилонците (Авакум 1:13). Бог му отговаря, че на Неговото време Той ще съди вавилонците със същия аршин за праведност, който сега използва срещу Юда.

Бог използва Израел, за да нанесе своя гняв. Но защо трябваше да бъдат убити и невинни ханаанци, които не са участвали в тези мерзостни грехове, като децата например, е трябвало да бъдат избити? Първо, ние трябва да помним, че смъртта не е краят. Съдът, който очаква човека след смъртта е много по-сериозен от съда, който води до физическата му смърт, защото определя съдбата му за вечността.

Евреи 9:27 „И както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

Ако си зададем въпроса, дали щеше да е по-добре за децата, ако Бог беше позволил те да отраснат в такава извратена култура, отколкото да сложи край на живота им и да ги прибере при Себе Си, започваме да разбираме, че онова което им се е случило може би не е най-лошото. В края на краищата, трябва да помним, че Бог е свят, съвършен и справедлив и ние можем да Му се доверим, че Той се е отнесъл справедливо към всеки човек.

И да помним, че в края на краищата, няма праведен нито един, всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави от Бога (Римляни 3:23). Всички ние заслужаваме осъждение и смърт, защото сме заченати в грях. Единствено чрез вяра в спасителното дело на Исус Христос можем да имаме увереност, че сме изкупени от смъртта и вината и ще прекараме вечността в Божието присъствие.

И накрая, някои хора не могат да приемат, че зад тези пасажи за осъждение в Стария завет стои същия Бог, Отеца на Исус Христос в Новия завет. Но както се убедихме от гореизложените примери и аргументи, няма противоречие между Бог Стария и Новия завет. Нужно е да четем и изучаваме Словото индуктивно, в Неговия контекст, за да можем да разберем Неговото значение и смисъл.

В Новия завет ние разполагаме с повече знание за характера и същността на Бог, изявен като Триединен. Там виждаме как чрез кръста на Христос Божият гняв може да бъде удовлетворен чрез вяра, без да е нужно грешникът да понесе наказанието за своя грях.

Римляни 8:1 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус.“

На кръста на Христос се срещнаха Божията святост и Божията любов. Но би било неправилно да кажем, че Божията любов е непозната в Стария завет. Неговата любов към Израел е основна тема в Стария завет. Дори неговото осъждение към Израел и другите народи е всъщност израз на Неговата любов.

Псалми 86:15 „Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, дълготърпелив и изобилстващ с милост и вярност.“

Дори в разказите за въздаянието над ханаанците в Стария завет виждаме Божията справедливост и благодат, защото Неговото осъждение пада върху богохулниците, но вярващите биват спасени. Исус също говори за спасение и осъждение на много места – като например когато говори за тясната порта и тесния път, които водят към живот и широката порта и широкият път, които водят към погибел (Матей 7:13-14).

Нито Исус, нито апостолите не подлагат на съмнение автентичността на старозаветните свидетелства за изтреблението на ханаанците. С това те показват, че вярват твърдо, че Богът на Стария завет е същият Бог, в който те вярват.

Исус и апостолите поучаваха, че ще дойде Съдният ден, когато грехът ще бъде съден по Божиите стандарти за праведност. Едва когато разберем колко голям е Божият гняв срещу греха и че всички заслужаваме осъждение, можем да оценим чудото на Божията любов към нас, изявена на кръста на Христос.

Римляни 5:8 „но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Някой ще попита, защо Бог не се справи със злото и насилието веднага? Би могъл да го направи, като изтреби злодейците. Но къде трябва да спре? Защо да спира само с диктаторите и причинителите на войните и конфликтите?

Не трябва ли да се намеси и в конфликтите в семействата ни? А какво да кажем за насилието в сърцата ни? „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9)

Вместо да се отърве от нас, Бог е търпелив и ни дава време да се променим, да слезем от пиедестала и да преживеем новия живот, който Той ни предлага.

Разбира се, много често ние, християните, сме лошо свидетелство за този любящ Бог и караме хората да искат да нямат нищо общо с него. Да не говорим за книгите на автори, които се опитват да дискредитират християнството.

Представете си, че на гости ви идва приятел от Англия. Решавате да го заведете на разходка в Морската градина. На Раковината виждате събрали се хора и научавате, че скоро ще има концерт на студентска рок група, които ще свирят парчета на „Щурците“. Вие казвате на приятеля ви, че това е най-известната българска група и двамата решавате да седнете и да се полюбувате на музиката.

Концертът започва, но всички пеят и свирят толкова лошо, че след 5 минути вашият приятел ви моли да си тръгнете. След като сте се отдалечили на достатъчно разстояние, приятелят ви се обръща и казва: „Щурците“ са най-лошата група в света! Никога повече не искам да чувам нищо от тях!“

Но след няколко дни, докато сте у вас, докато вечеряте пускате да вървят песни на „Щурците“ на компютъра. Приятелят ви пита: „Кой е този състав, много са добри, това са невероятни песни!“

Ако искаме да научим кой е Бог и дали Той подстрекава насилие, вместо да се възмущаваме от поведението на някои християни; вместо да четем измислици в интернет, или книгите на атеисти като Хитчинс, Дан Браун и Докинс, най-добре е да се запознаем с оригинала – да разтворим Библията. На нейните страници ще се запознаем с характера на истинския Бог.

Там ще видим, че Бог не е Бог на насилието. Той не е расист. Той не проявява пристрастие. Бог е свят, справедлив и любящ, но Бог мрази греха. Той иска Неговите последователи също да мразят греха и да не следват мерзостните практики на културата, в която живеят. Той изпрати единородния си Син на кръста, за да може да удовлетвори своята справедливост и да даде живот на всеки, който вярва в Неговото име. Вярваш ли?

________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
01.09.2019 г.

Най-великата семейна среща (Битие 45:16-46:29)

/проповед/

Виждали ли сте хора да се срещат след дълги години раздяла? Гледката е неописуема – прегръдки, целувки, възгласи, сълзи от радост... Възбудата е огромна, без значение дали раздялата е била по собствено желание или е била наложена насила.

През седмицата гледах документалния филм „В сянката на Георги Марков“. В него съпругата на Марков, Анабел Маркова, разказва как големият български писател е споделял, че иска да се опита да влезе в България със сменена самоличност, само и само да види родителите и приятелите си. В „Задочните репортажи“ Георги Марков пише за този синеосъществим копнеж да види баща си и майка си и за неразбирането на свободните хора на запад на тази абсурдна ситуация по време на комунизма:

„Всеки българин, който живее на Запад, неведнъж е попадал в компании, където се е водил горе-долу следният абсурден диалог:

          — Често ли се виждате с вашите родители?

          — Не. Не съм ги виждал от двайсет години.

          — Как? В лоши отношения ли сте?

          — Не, но нито аз мога да отида да ги видя, нито те могат да дойдат тук!

          — Как! Защо да не могат?

          — Защото режимът е комунистически и не разрешава на хората да пътуват свободно.

          — Но аз чета по вестниците, има хора от Източна Европа, които пътуват… Даже веднъж видях съветска група тук, на главната улица.

          — Вярно, има някои, които могат да пътуват, но не и моите родители.

          — Защо?… Извинявайте, може би те да са лишени от граждански права…?

          — Те никога не са ги имали!

          — Как! Нали България членува в ООН, нали е подписала Хартата за правата на човека, споразумението в Хелзинки…

          — Моите родители не могат да пътуват просто защото са мои родители. Режимът смята, че по този начин наказва и мене, и тях!...

          — Значи възможно е вие да не видите родителите си живи до края?

          — Да! — казва нашенецът и се отдалечава.“

Георги Марков така и не успя да види повече родителите си и България, защото беше убит от ДС през далечната 1978 г.

Подобна история, но с хепи енд, се случи и в стиховете, които ще разгледаме днес в нашата поредица „Евангелието в книгата Битие“.

Какво се случи досега: Йосиф бе продаден в робство от братята си, защото им се похвали какво е сънувал и после баща му Яков му подари бутиково палтенце. Продаден на началника на телохранителите Петефрий, той бързо спечели неговото доверие и стана управител на дома му. Жената на Петефрий се опита да го прелъсти и макар че устоя на изкушението, Йосиф попадна в затвора.

Там разтълкува сънищата на хлебаря и виночерпеца на фараона, но минаха още 2 години, докато беше освободен. След като изтълкува съня на фараона и предложи екшън план за избягване на хуманитарната катастрофа, фараонът го направи премиер на Египет.

Икономическият план на Йосиф осигури препитание на Египет и към страната заприиждаха хора от третия свят, подгонени от глада. Яков също изпрати синовете си да купят зърно, Йосиф ги позна и след поредица невероятни обрати, накрая им разкри своята самоличност.Те разбраха, че брат им не само е жив, но е станал министър-председател на Египет.

Нещо повече, разбраха че Йосиф им е простил, че са го продали на исмаиляните. Сега Йосиф искаше само да види баща си и семейството му да се пресели в Египет, за да може да се грижи за него. Новините за това достигнаха до ушите на фараона.

Битие 45:16-18: „И известие се чу във фараоновия дом, че Йосифовите братя са пристигнали; и драго беше на фараона и на слугите му. И фараонът рече на Йосиф: Кажи на братята си: Ето какво направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. И като вземете баща си и семействата си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.“

Освен че се съгласи да им даде статут на бежанци и ги изпрати да живеят в най-добрата земя на Египет, фараонът заповяда на Йосиф да вземе коли, с които да бъдат транспортирани всички. Като се има предвид отвращението на египтетските граждани от семитските овчари, тази щедрост говори за респекта, с който се е ползвал Йосиф в двора на фараона.

Битие 45:21-24: „И синовете на Израил сториха така; и Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из път. На всекиго от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. А на баща си изпрати: десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. Така изпрати братята си, та си отидоха; и поръча им: Не се скарвайте по пътя.“

Представяте ли си радостта им? Те бяха дошли в Египет с тревожни сърца, а сега си тръгваха подскачащи от радост и с усмивка на лицата. Посред всемирен глад те се връщаха у дома с изобилие от храна и то с колесници и облечени в последна мода египетски костюми.

И познавайки човешката природа и своите братя в частност, Йосиф им заръча: „Не се скарвайте по пътя.“ Той знаеше, че те могат да започнат отново да се обвиняват кой крив и кой прав.

Битие 45:25,26: „И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков. И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше.“

130-годишният Яков за малко да получи сърдечен удар! Те не му се бяха обадили по телефона, нито бяха изпратили смс – вероятно защото беше забранено да се обаждаш или изпращаш съобщение докато караш.

Когато ги изпращаше, Яков се чудеше дали няма да загуби и тях като Йосиф и Симеон. Той смяташе Йосиф за умрял. Но ето, че синовете му се върнаха с разтърсващи новини! Не само, че си дойдоха от Египет с тонове храна, нови дрехи и нови коли, но и донесоха вестта, че Йосиф е жив.

В началото Яков не повярва на синовете си, което е разбираемо. Иронията е, че им повярва, когато те го излъгаха, а сега не им повярва, когато те му казаха истината. За съжаление, бяха забравили да снимат с телефоните си Йосиф. Но разполагаха с други доказателства.

Битие 45:27,28: „Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.“

След като чу разказа им и видя доказателствата, Яков разбра, че синовете му казват истината. Йосиф наистина бе жив! Духът на Яков се съживи и той реши да отиде да го види. Яков беше на 130 г., но нищо нямаше да го спре да отиде и да прегърне сина си!

И в началото на 46 гл. виждаме, че

„Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак. И Бог говори на Израил в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не се бой да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз ще те върна пак. И Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.“ (ст.1-4)

Яков принесе жертви на Бога във Вирсавее неслучайно. Той Го нарича тук „Бог на баща ми Исаак“. Вирсавее беше главното седалище на баща му. Очевидно Яков искаше да покаже, че приема призива към своето семейство да стане велик народ в Ханаан. Но искаше Божието благословение по пътя и Неговото разрешение временно да напусне Ханаан.

Трябва да е било неописуемо преживяване за Яков, когато Бог му се яви в нощно видение. Той му каза да не се бои да слезе в Египет, защото един ден Бог ще го върне пак. Това беше потвърждение на пророчеството, дадено на Авраам в Битие 15:13-16, че наследниците му ще отидат и ще бъдат поробени в чужда земя 400 г., тъй като грехът на аморейците още не е достигнал върха си.

Но тук Бог спести тези подробности на Яков, моментът не беше подходящ за тях. Но само по себе си, това беше ново пророчество за изхода от Египет. И най-хубавото от всичко беше, че Бог щеше да е с него по пътя до Египет и обратно.

Ние също можем да се запитаме: спираме ли днес преди всяко важно начинание, за да се допитаме до Бога? Имаме ли увереност, че той е с нас по време на нашето пътуване?

Бог каза на Яков, че ще е с него по време на неговото пътуване, без да му съобщава подробностите. Той не знаеше, че това пътешествие ще трае повече от 400 г. и че когато семейството му се върне в Ханаан, то ще бъде вече нация, наброяваща 2 млн. души! И той нямаше как да знае, че от тази нация ще се роди Спасителя, Исус Христос.

И Бог също му потвърди, че Йосиф е жив, защото той щеше да затвори очите на Яков, когато умре. За него трябва да е било утеха, че Йосиф ще бъде до него на смъртния му одър.   

Смъртта е реалност и за нея трябва да се говори. Днес хората избягват темата за смъртта, защото смятат, че тя е краят на всичко хубаво. За нас, християните, най-доброто предстои след смъртта. Тя е само вход към небето. А този живот е само пътуване към вечността.

Един американски турист искал да види как живее известния полски равин Хофетс Хаим. Когато влязал в стаята му, той с удивление видял, че там имало само много книги, маса и бюро. Туристът попитал: „Рави, къде са мебелите?“ „А къде са твоите?“, попитал равинът. „Моите?“, казал озадачено американеца. „Аз съм само посетител. Само минавам оттук.“ „Аз същo“, казал Хофетс Хаим.

Яков знаеше, че само минава оттук. Но искаше преди да напусне планетата земя, да види сина си.

Битие 46:5-7: „Тогава Яков тръгна от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът бе пратил, за да го доведат; събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си – цялото си семейство.

Яков получава потвърждение и тръгва с дълъг керван към Египет заедно със синовете си, техните жени, деца, животни и покъщнина.

Яков изпраща Юда напред, за да придружи Йосиф до семейството им в Гошен. Можем да сипредставим как жените и децата са гледали в захлас богатите и красиви градове с внушителна архитектура. И не е трудно да се досетим какво са си мислили египтяните, когато са видели този керван от селяни.

Вероятно са ги сочели с пръст и са се смеели, без да знаят, че Бог Яхве е с Яков и семейството му. И разбира се, не са можели да знаят кой на кого ще се смее след 400 г. Който се смее последен се смее най-добре.

През това време Йосиф е крачел нервно напред назад в дома си, очаквайки семейството си и чудейки се дали застарелият му баща му ще издържи на дългото пътуване. И кой знае дали изобщо е повярвал на братята му?

Накрая му съобщават, че на хоризонта се е появил дългоочакваният от него керван. Юда е дошъл, за да го заведе при баща му.

Битие 46:29: „Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гошен да посрещне баща си Израил; и като му се представи, хвърли се на врата му, и плака дълго време на врата му.“

След повече от 20 години Яков държеше в обятията си сина си, когото смяташе за мъртъв. И след всичко преживяно, Йосиф прегръщаше своя баща, който му липсваше толкова много и когото мислеше, че повече няма да види. Това е невероятна семейна среща! 

Като стана въпрос за семейна среща обаче, се сещам за най-великата семейна среща, за която се надява всяко Божие дете.

Апостол Павел казва:

1 Солунци 4:13-18: Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и първо ще възкръснат мъртвите в Христос; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тези думи.

Каква утеха и какъв славен момент ще бъде, когато ние, цялото Божие семейство, се съберем заедно с живия Бог! Ще се съберем заедно с вярващите от всички поколения. Йосиф и Яков също ще бъдат там! Най-накрая ще отидем при Бога, за да царуваме с Него.

Както се пее в една стара християнска песен,

И когато всинца ний се срещнем
На небесний пир във дома на Отца, 
Непрестанно с радост там ще пеем
Хвала на Спаса наш Христа. 

В този велик ден цялото Божие семейство ще се събере завинаги в Господнето присъствие. Единственото нещо, което ще има значение е, че познаваш и обичаш Господ, и си му останал верен.

Няма значение колко много е трябвало да страдаш. Единственото нещо, което има значение е, че си бил приветстван в Божието царство.

Записано ли е твоето име в списъка на семейството? Приготвил ли е Исус и за тебе място във вечния Ерусалим? Повярвал ли си в Господ Исус Христос?

Аз завърших гимназия през 1987 г. повярвах след промените в началото на 90-те. Когато отидох на среща на випуска 20 г. след завършване, изпитвах смесени чувства. От една страна, подобно на Йосиф, се радвах да видя бившите си съученици и съвипускници. Имахме толкова много общи спомени, радостни, смешни и тъжни моменти за тези 5 години в гимназията! Ние бяхме като семейство! Това си беше едно радостно семейно събиране!

От друга страна, ми беше тъжно. Не толкова защото виждах някои хора, преждевременно състарени от прекалена употреба на алкохол и цигари. Най-тъжното нещо беше, че въпреки външната промяна, повечето вътрешно изобщо не се бяха променили! Същите безсмислени разговори, същите плоски шеги и цинични намеци, същия атеизъм и духовна слепота... За някои хора промените сякаш не бяха настъпили! Бяха се записали за срещата на випуска, но имената им не фигурираха в списъка на най-великата семейна среща!

Беше ми тъжно за тях, но същевременно колко благодарен бях за промяната, която Исус беше започнал в мене!

Ние раснахме в атеистичен режим. Но сега сме свободни. Би било тъжно, ако останем непроменени. Променен ли си ти? Приел ли си свидетелството на Библията за смъртта и възкресението на Исус?

Ако е така, тогава можеш да гледаш с увереност към тази най-велика семейна среща. А ако името ти не е записано в списъка на семейството, какво чакаш? За да си поканен на тази най-велика семейна среща, трябва да си член на семейството – на Божието семейство.

Йоан 1:12: А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в Неговото име.

Аз планирам да присъствам на тази най-велика семейна среща. А ти?

Нека да се помолим.

----

БПЦ "Нов живот" Варна

07.05.2017 г.