/проповед/
Дядо Стойко празнувал 100-тния си юбилей. Един от дошлите
на празника роднини го попитал, „Дядо Стойко, кажи ни как така изглеждаш
толкова запазен на 100 години?“ Той отговорил, „Много просто, всеки ден се
разхождам на чист въздух вече 75 години.“
Хората били впечатлени и попитали как успява да поддържа
този строг спортен режим. Той отговорил, „С жена ми сме женени от 75 години. На
първата брачна нощ тържествено си обещахме, че когато имаме спор, този който
загуби спора ще излиза да се разходи.“
Има какво да научим от нашите дядовци и баби. Но днес
семейството не е това, което беше!
Днес то е под непрекъснат артилерийски обстрел от дявола.
Той се опитва да го предефинира така, че вече семейството да не е един мъж,
една жена и деца. В някои страни всичко вече трябва да минава за семейство –
съжителството на съвместни начала било семейство, две жени, двама мъже... Може
да е мъж и някой друг, който е бил мъж, но вече не е. Почти всяко отклонение,
за което можете да се сетите, и за което не можете да се сетите, днес се счита
от някои за семейство...
Но ние знаем от Божието слово, че семейството е Божия идея.
То е първата институция, създадена от Бог.
Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще
се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“
Виждаме, че семейството се състои от един мъж, една жена и
техните деца. И каква е целта, с която Бог създаде семейството? Изобщо, каква е
целта на нашия живот?
Често, увлечени в ежедневието ние забравяме, че сме тук на
земята с цел. И целта на живота ни трябва да бъде да познаем Бога и да правим
познат от другите. Или най-общо казано, ние сме създадени, за да прославяме
Бога с живота си.
Същото е валидно и за семейството. Божията воля е всяко семейство да носи
слава на Бога. Но преди да разгледаме как можем да прославяме Бога в
християнския си брак, нека видим каква е Божията воля за брак на християнин с
невярващ.
1.
Как да
почитаме Бога в брак с невярващ?
Първо, ако ти си повярвал след сватбата и съпругът/а ти е
невярващ/а, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.
1 Коринтяни 7:12-14 „А на другите казвам аз, не Господ: Ако
някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска.
13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не
напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата
жена се освещава чрез брата, своя мъж.“
С други думи, макар и Божието слово да не ни обещава това
във всички случаи, невярващият брачен партньор може да бъде променен чрез
благочестивото поведение на партньора си и да повярва в Исус.
Но как да бъдем наистина ароматно ухание и да влияем за
Исус на нашия брачен партньор?
Известният християнски апологет Лий Стробъл е бил дълго в
подобна ситуация разказва как жена му Лесли е повлияла да приеме Исус. Един ден
тя обявява, че е станала последовател на Исус. За него това е ужасна новина и
така започва една турбулентна фаза в брака им.
Той непрекъснато ѝ се подиграва, тя също е правила много
грешки. Той обмисля развод, но малко преди да се разделят Лесли започва да живее
по начин, който вече го привлича към вярата, а не го отблъсква. Ето някои от
нещата, които той споделя за промяната, която е настъпила в нея:
„Лесли никога не се опитваше да скрие, че обича Исус и че
иска да израства във взаимоотношенията си с Него. Но тя беше достатъчно мъдра
да работи върху духовния си растеж, когато не съм в стаята.
Второ, забелязах че с времето посвещението ѝ на Христос
всъщност усилваше любовта ѝ към мен и я караше да удвои усилията си да бъде
грижовна и съобразителна съпруга. Виждах, че за нея все още бях най-важният
човек в живота ѝ.
Също, Лесли не се съсредоточаваше върху моите недостатъци и
най-вече върху това, че не съм християнин. Тя осъзна, че това ме огорчава и
започна да набляга на това, което харесва у мене. Тя отказваше да ме дефинира
като атеист, опитваше се да ме вижда през Божиите очи – като ценно Негово
създание, за което Бог копнее да се върне при него.
Тя отказа да отговаря на моя сарказъм по същия начин.
Прощаваше ми, говореше истината, проявяваше смирение, беше истински слуга – с
една дума, прилагаше християнски принципи в живота си.
И не на последно място, тя имаше реалистични очаквания за
мен. Не си въобразяваше, че като стана християнин ще бъда съвършения съпруг.
Така и стана...“
Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг
да стане християнин веднага. Но започни да работиш по въпроса още днес и Бог
може да те изненада!
1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на
мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат
спечелени без словото чрез поведението на жените си.“
Дотук говорихме за семейства между християнин и невярващ.
Освен ако Бог не ти е дал дарбата безбрачие, Божията воля за всеки несемеен
новоповярвал човек е той или тя да се ожени/омъжи за християнин.
2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте с невярващите; защото,
какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с
тъмнината?“
След като сме се съединили в брачен съюз пред Бога и
свидетели,
2.
Божията
воля е да Го прославяме в нашето семейство.
Eто как
изразява това Малахия:
Малахия 2:15-16 „ Защото не направи ли Той двамата един
човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно
потомство.“
Това е Божията воля за семейството. Той свързва мъж и жена
в плът и дух, за да имат набожно потомство, което да обича Бога и да го
прославя в живота си.
Така че, целта на семейството, подобно на целта на живота
ни, е да прославяме Бога. Това не става от самосебе си. То не става дори просто
защото ходиш на църква и децата ти ходят на неделно училище и на тийн група. То
става, когато показваш Божията любов в семейството си.
Един журналист изучавал живота на амишите, за да напише
статия за тях. Докато наблюдавал децата в двора на училището, той забелязал че
те не викали и не крещели. Това го удивило. Отишъл при директора и споделил, че
нито веднъж не е чул едно дете на амиши да крещи. После попитал директора защо
според него е така. Директорът отговорил, „Ами, някога чувал ли сте възрастен
амиш да крещи?“
Можеш да възпитаваш деца, които да прославят Бога по много начини. Когато разказваш на децата си как
Бог е бил верен към теб и ти е помагал в живота. Когато насочваш вниманието им
към прекрасното творение, което е създал и как Той действа дори в малките неща
в живота. Когато си пример за децата си като служиш ентусиазирано в църква.
Защо Бог иска ние да имаме семейства, които да носят слава
на Бога? Защото християнското семейство е най-доброто средство за
евангелизиране на света. След като сме чули благата вест и сме познали Бога,
Бог ни заповядва да донесем тази вест до хората, които не Го познават.
Ние не сме познали Бога, за да бъдем благословени само ние
и нашите семейства, а за да бъдат благословени и тези около нас. Бог иска чрез
нашите семейства да показваме Неговата любов и простителност. Иска да служим на
тези около нас. Така отдаваме славата на Бога.
Преди десетина дни Рита и Тони ми казаха, че тяхна съседка
е болна от рак в напреднал стадий и може да умре скоро. Рита ме попита дали
мога да се срещна с нея и аз с радост отидох.
Говорихме известно време, обясних ѝ защо трябва да вярва,
че Исус Христос е наистина Божият Син, който умря и възкръсна, и че само вярата
в триединния личностен Бог може да ѝ даде спасение, дори да не бъде изцелена
сега. Тя изповяда, че вярва, след което се помолихме за нея.
Рита и Тони са добър пример за семейство, което показва
Божията любов. Тя е видна не само от болната им съседка. Защото тя ще разкаже
на другите съседи, на своите деца и внуци. Бог се прославя, когато показваме
Неговата любов към тези около нас.
3. В семейството
получаваме любов и грижа.
Първо, Божията воля за нас е да сключим брак с християни.
Второ, Бог иска да възпитаваме набожно потомство.
Трето, семейството трябва да е място, където ние да
получаваме любов и грижа. Любовта и грижата изискват време. Те не се случват
между другото. Не можеш да показваш любов, докато гледаш телевизия или стоиш
пред компютъра.
Не можеш да показваш любов и грижа, ако не си говориш с
човека до тебе. Духовната грижа изисква да четете заедно Библията, да се молите
заедно, да хвалите Бога заедно, да се храните и общувате помежду си, дори да
играете заедно.
Когато децата ни бяха малки най-любимото ни време беше,
когато играехме на настолни (и не само) игри с тях. Заедно със забавлението
имахме възможност да ги опознаваме, да си говорим за християнски ценности и да
прекарваме време с тях.
Колкото повече време имате с вашите деца, толкова по-голямо
ще е влиянието ви върху тях. С развитието на технологиите някои родители днес
общуват повече по месинджър с децата си, отколкото на живо. Така техните
взаимоотношения стават все по-плитки и неангажиращи.
В Америка издали книга със съвети на децата към техните
родители. Редакторът събрал в нея неща, които децата искат да кажат на
родителите си. Книгата се казва, „Винаги ме целувай за лека нощ: напътствия за
отглеждане на съвършения родител.“ Ето някои от нещата, които децата казали:
„Връщай се рано у дома.“ „Не говори по телефона, докато
разговаряш с мен.“ „Може ли понякога да си поиграеш с мен, вместо да ми казваш
„не“?“ „Ако ми се ядосаш не забравяй да ми простиш.“
Децата искат да знаят, че са обичани. Те се нуждаят от
нашето внимание с грижи.
Днес обаче много майки убиват децата си още в утробата.
Други си мислят, че като им сложат бутилка с мляко пред тях това са достатъчни
грижи. Трети изобщо не искат да имат деца, за да не им пречат на плановете и
кариерата.
Истината е, че егоизмът притъпява нашата човечност,
разрушава нашите семейства и разкъсва самата тъкан на цивилизацията. Само Бог
може да обърне тази тенденция и това може да стане, когато го пуснем в живота
си и в нашите семейства.
4. Семейството
трябва да изгражда Божиите ценности и характер.
Накрая, Божията воля за семейството е в него ние да се
научаваме на християнски ценности и христоподобен характер.
Каква е основната задача на всеки родител-християнин? Да
помогне на децата си да осъзнаят, че те не са центърът на вселената. Те не са
тука, за да им служат, но за да служат. От нас се иска да ги научим да не са
егоисти и да уважават другите хора. Да ги научим да се грижат за другите. Да
бъдат почтени. Всичко това те трябва да научат от вас, родители, не от училище
и не дори от църквата.
Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него
път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“
Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес,
нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да
говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато
ставаш.“
Като учиш детето си да ти се покорява, един ден то ще знае
как да се покорява на Бога. Покорството е един от най-важните уроци в живота.
Ако учиш децата си да ти се покоряват само когато им харесва, те няма да са
подготвени за живота. И със сигурност няма да са подготвени за взаимоотношения
с Бога.
Аз с удивление слушам как някои родители казват, „Не мисля,
че трябва да карам децата си да идват на църква, когато не им се ходи.
Страхувам се, че ако го направя, ще ги отблъсна от християнството. Нека сами да
решат.“
Искам да ви задам въпрос: могат ли децата да преценят на
ранна детска възраст кое е добро за тях и кое не? В състояние ли са те да
направят информиран избор? Ако не познават Божията любов и Неговия морален
закон как очаквате по-късно да правят морален избор? Как ще станат добри хора,
когато нямат страх от Бога?
Понякога родителите повярват по-късно, когато децата са
вече по-големи. Нормално е ако никога не са идвали на църква да не им се ходи.
Все едно да очакваме от едно дете, което никога не е яло сладолед, да обича
сладоледа.
Не можем да очакваме училището и църквата да правят това,
което ние трябва да правим в семейството си. Ако искаш да подобриш семейния си
живот, ето някои простички неща, които могат да ти помогнат.
Като за начало, изградете навика да четете Библията и да се
молите с децата си всяка вечер преди лягане. Можете да им прочитате пасаж от
Словото, след което да им задавате 2-3 въпроса за наблюдение, разбиране и
приложение на текста. Накрая можете да се помолите те да прилагат научения урок
в живота си.
Например, ако четете притчата за талантите, може да ги
питате дали са доволни от начина, по който те използват талантите си за Божия
слава. Ако четете Господнята молитва в Матей 6, можете да ги насърчите да я
научат и да си я казват всеки ден.
С нашите деца организирахме състезания по учене на
Библейски стихове. Можете освен Библията да четете и друга християнска
литература – Хрониките ная Нарния, например. Можете да говорите за разликата
между Библейските ценности и ценностите в нашата култура. Да обсъждате случки
от живота им в училище и да ги питате как според Исус би трябвало да реагират.
Можете да ги запознаете с Библейския възглед за брака, за
хомосексуализма, за секса и т.н. Можете да говорите за това колко важно е да
служим на другите. Важно е децата ви да виждат, че и вие имате тихо време с
Бога. След много години на семейни срещи с Бога, когато пораснаха, нашите деца
започнаха сами да имат тихо време за четене на Словото и молитва.
Можете да ги вземате със себе си, когато помагате на някого
в нужда. Внимавайте колко време децата ви прекарват в интернет и телевизията и
какво гледат. Гледайте заедно някои предавания и обсъждайте моралните въпроси,
повдигнати в тях.
Макс Лукадо разказва в книгата „Окото на бурята“ история за
два кораба, които напускат пристанището на Мемфис по едно и също време и
тръгват по р. Мисисипи към Ню Орлиънс. Докато пътували успоредно един на друг,
моряците от единия кораб започнали да отправят закачливи подмятания към другия
кораб, че се движил като охлюв. Онези им отвърнали.
Разменили си предизвикателни реплики и решили да се
състезават. И състезанието започнало. Била яростна надпревара, докато единият
кораб започнал да изостава. Имал достатъчно въглища за пътуването, но не и за
състезание. Тогава един изобретателен моряк взел част от товара на кораба и го
хвърлил в пещта.
Когато другите моряци видели, че товарът горял като
въглища, започнали да хвърлят в пещта материалите, които трябвало да
транспортират. Накрая победили в състезанието, но изгорили товара си.
Лукадо казва, „Бог е поверил и на нас товар: деца,
съпрузи... Нашата задача е да свършим
своята част от работата, за да може нашият товар да стигне до своята
дестинация.“ Твоето семейство е ценен товар и Бог ти е дал отговорността да
избягваш да се състезаваш в живота, но да успееш да донесеш до него този
скъпоценен товар.
Бог иска да го прославяме в браковете си, като възпитаваме
децата във вяра, като показваме любов и грижа и изграждаме християнски ценности
и характер у себе си и у децата си. Амин!
