Последната възможност (Изход 11-12)

 /проповед/

Въведение

В живота често се случва да имаме последна възможност за нещо. Като да хванеш влака в последната минута. Или в мач, в мач в който резултатът е равен, футболист да вкара гол в последната минута на продълженията и отборът му да победи.

Един пастор бил болен от сериозна болест и помолил никои от приятелите му да не идват да го виждат. Тогава дошъл да го види един негов познат, който бил известен анти-християнски автор. Пасторът се съгласил. Приятелят му влязал и казал, „Оценявам много това, че ме допуснахте да ви посетя – особено като знам че не допускате близките си приятели да ви видят.“ Пасторът отговорил, „А, аз съм уверен, че ще ги видя в отвъдния свят, но това може да е последната ми възможност да видя вас.“

Днес също ще говорим за една последна възможност. Последната възможност за спасение на една нация.

Дотук казахме, че Бог взе един провален фараон, за да го подготви и изпрати като избавител на народа си. Подготовката трая 40 години в пустинята, тогава Бог му се яви в горящия храст и го изпрати на спасителна мисия за неговия народ. Бог търпеливо отговори на петте оправдания на Мойсей и му каза да уповава на Него, не на себе си.

Мойсей отиде в Египет и каза на фараона „Пусни моите люде“. Фараонът закорави сърцето си, Бог също му го закорави, за да покаже славата си. В резултат Египет преживя 9 напасти. Всичко бе опустошено с изключение на народа на Израел. Но фараонът отново закорави сърцето си.

Някои хора се смиряват пред Бога, след като изпитат на гърба си Неговата могъща сила. Но други до такава степен са обладани от нечисти сили, че продължават да действат ирационално дори когато са загубили всичко. Защо? Защото грехът е ирационален. И те позволяват на сърцето им да се закорави още повече.

Виждаме едно и също действие на Бог, но две различни реакции. В природата виждаме същия феномен. Същото слънце, което размразява леда в реката, втвърдява глинения ѝ бряг. Когато Бог наказва хората, едни се смиряват и се обръщат към Него, а други закоравяват още повече в греха си.

Това стана с египтяните. Дотук имаха 9 възможности за спасение, но те бяха пропиляни от фараона. Затова те трябваше да преживеят още една напаст – смъртта на първородните. Бог щеше да покаже своя план за спасение на Израел, като изпрати последната, десета напаст. Това щеше да бъде последната възможност за спасение на Египет. Но се превърна в картина, оцветена в кръв.

Последната напаст

Тя беше духовна илюстрация, която щеше да покаже, че след смъртта никой няма възможност за спасение. Библията казва, че всички ние сме или под Божията любов, или под Божия гняв. Всички хора са или спасени, или изгубени. Изкупени или обречени. Няма средно положение.

Всички ние един ден ще се изправим пред последната напаст – смъртта.

Бог беше казал на Мойсей, че ще нанесе на фараон още една напаст, след което той ще ги пусне.

Изход 11:4-7: „Моисей каза на фараона: Така говори Господ: Около полунощ Аз ще мина през Египет; 5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре – от първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която мели с ръчната мелница, и до всяко първородно от добитъка. И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Последната напаст беше смърт. Ст. 5 казва, че ангелът на смъртта ще посети всички. Ще премине над най-дребната схлупена къщурка и над най-величествения дворец. Над богати и бедни, образовани и неуки.

Евреи 9:27 казва „И както е определено на човеците веднъж да умрат, а после настава съд.“

Никой няма да си тръгне жив от този свят. Медицината е напреднала много, но смъртността все още е същата. На всеки 10 човека умират 10.

Спасен ли си? Може да си закоравявал сърцето си 9 пъти, но има една последна напаст, един последен тест, една последна възможност. Какво ще стане с теб, когато ангелът на смъртта те посети?

Това беше последната напаст.

С нея щеше да отлети последната възможност за спасение. Смъртта щеше да донесе отделяне. Физическата смърт води до отделяне на душата и духа от тялото. Духовната смърт е когато душата е отделена от Бог.

В Откровение 20:14 четем, че смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро – това е втората смърт. Има две смърти – физическа и духовна, както има и две раждания – физическо и духовно. Колко пъти си се родил? Ако си се родил само веднъж, ще умреш два пъти. Трябва да се родиш два пъти, за да умреш само веднъж.

Затова Исус каза на Никодим, че ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.

Как можем да избегнем тази последна напаст? Има ли някаква защита на наше разположение, за да избегнем втората смърт?

Защита от втората смърт

Изход 11:7 „А против израилтяните, против човек или животно, нито куче ще излае, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.“

Ангелът на смъртта се отби в повечето къщи, но не във всичките. Защо някои бяха пощадени?

Бяха ли последните по-добри хора? Не! Веднага след като прекосиха Червено море, те си направиха златно теле, вдигнаха оргия и проклеха Бог, след като останаха без храна и вода.

Техният морал не се отличаваше много от морала на осъдените.

Някой може да каже, техните свещеници са извършвали религиозни ритуали, затова Бог погледна благосклонно на тях. Не! Празните, повтарящи се ритуали само приспиват хората.

Никой религиозен ритуал или морално поведение не може да накара Господ да направи разлика. Само едно нещо може – кръвта на Агнето!

Бог обеща, че ще премине през Египетската земя и ще порази всяко първородно в Египет. Но на Израел даде защита – те трябваше да заколят агне без недостатък и да направят нещо с кръвта. 

Изход 12:7 „После нека вземат от кръвта и да помажат двата стълба и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.“

И кръвта щеше да служи за белег за защита.

Изход 12:12,13 Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно... и ще извърша съд против всичките египетски богове... И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина.“

От глагола „ще мина“ идва и думата „песах“ на иврит, откъдетo на български тя е преминала в „пасха“.

Ако аз бях първородният син на семейство в Египет, щях да питам няколко пъти, „Тате, сигурен ли си, че всичко е както трябва? Намазахте ли добре двата стълба и горния праг на вратата? Вижда ли се добре?“

Всяко семейство трябваше не само да жертва по едно агне, но и с кръвта му да намаже двата стълба и горния праг на вратата. Кръвта на закланото агне служеше за белег на защита.

Едно момченце се родило първо на еврейско семейство в Египет. То щяло да бъде убито, когато ангелът на смъртта премине през земята, ако защитната кръв на агне не била поръсена на стълбовете и прага на вратата.

Момчето било болно и не можело да ходи. Затова попитало баща си дали кръвта била поръсена на стълбовете. Той казал, че да, той бил заповядал да се направи. То попитало дали баща му е видял кръвта на стълбовете. Той казал, „Не, но не се съмнявам, че е там. Видях да колят агнето и казах на слугата да се погрижи.“ Но детето пак помолило баща си да отиде и да види, даже да го вземе на ръце и да го занесе до вратата, за да види и то.

Когато отишли видели, че слугата бил забравил да помаже стълбовете с кръв. Животът на детето бил застрашен, докато те не намерили кръвта и не я поръсили върху стълбовете. Детето било защитено. Ти защитен ли си?

В Левит 16 Бог каза на първосвещеника да заколи агне за греховете на целия народ. Това се правеше веднъж годишно в продължение на стотици години. И в Йоан 1 гл. виждаме Божия Агнец, който отнема греха на света. Един Агнец за целия свят!

Агнецът без недостатък

Всички останали агнета бяха само преобраз на съвършеното Агне, което идваше на света. Всички те имаха нещо общо.

Първо, те трябваше да са без недостатък (Изход 12:5).

1 Петър 1:18-19 „като знаете, че не с тленни неща сте изкупени... но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист.“

Второ, израелтяните трябваше да си вземат по едно агне на десетия ден от месеца. Трябваше да го пазят до четиринадесетия ден от месеца и да го проверяват. Исус беше арестуван и разпитван от Каяфа и Пилат.

Пилат каза, Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. (Лука 23:4). Разбойникът на кръста каза, „Този не е сторил нищо лошо“ (Лука 23:41). Дори стотникът възкликна, „Наистина Този Човек бе праведен“ (Лука 23:47). Всички те признаха, че това е съвършеното Агне!

Евреите трябваше да заколят агнето. Исус беше разпнат на кръста. Всеки евреин трябваше сам да заколи агнето. Нямаше нужда от свещеник. Всеки от нас сам е виновен за смъртта на Исус. Виждаме, че цялата 12-та глава на Изход е пълна със символи, които сочат към Исус Христос.

По-нататък, в нашия текст, в Изход 11:5 четем, че всички първородни на египтяните щяха да умрат.

Във всяка къща ли имаше смърт? Всъщност, да! Ако ангелът на смъртта преминеше и не вземеше първородния, то беше защото там вече беше настъпила смърт. Смърт на агне.

Евреи 9:22, „А според закона почти всичко с кръв се очиства; и без проливането на кръв няма опрощение.“

Представете си как в нощта на Пасха едно еврейско семейство яде в колибата си печеното агне с безквасен хляб и с горчиви треви. Отстрани бохчите им са готови за път, те също са облечени. Един след друг чуват писъци, които пронизват нощта отблизо и далеч. Децата питат какво е това. Бащата се опитва да обясни какво се случва на децата. Първородният син осъзнава, че той е най-големият и пита, „Тате, и аз ли ще умра тази нощ?“ Бащата отговаря, „Не, сине.“ „Защо?“ Тогава бащата сочи към вратата и казва, „Кръвта е тази, която прави промяната.“

Тялото на закланото агне трябваше да умре, а кръвта му да се пролее. Те сочеха към тялото и кръвта на Агнеца. Когато празнуваме Господната трапеза, ние си спомняме с благодарност за Неговата жертва на кръста.

Това щеше да е десетата, последна напаст за Египет. Тя щеше да доведе до смърт, но тя беше и последна възможност за спасение за Израел. Защото без проливане на кръв няма опрощение.

Закланите агнета на тази първа Пасха сочат към жертвения Агнец, който 1500 години щеше да умре за греховете на цялото човечество.

Но в текста, който разглеждаме, има още нещо. Една градация. Забележете, че в Изход 12:3 се казва „едно агне“. В ст. 4 то вече е „агнето“, а в ст. 5 – „агнето ви“. Вашето агне.

Някои са склонни да признаят, че Исус е Спасител. Дори да го признаят за Спасителят. Но не могат да кажат „Исус е моят Спасител.“

Един мой познат казва, „Аз съм интелектуално почтен човек и ако ме убедиш, че Исус наистина е Божият Син, ще го приема за такъв. Но отсега ти казвам, че няма да му се покланям по начина, по който ти му се покланяш.“

Трябва да можеш да кажеш, „Исус е моят Спасител.“ Това, че си роден в „християнска“ страна, не те спасява. Това, че баба ти или майка ти са вярвали в Бог, не те спасява. Твоите добри дела не те спасяват. Трябва лично да го изповядаш като Господ и Спасител, да вярваш че в смъртта Си Той е платил за твоя грях и чрез възкресението Си ти дава вечен живот.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). Е ли Исус твой личен Спасител?

Чували ли сте историята на Джон Грифит? През 1929 г. той започнал работа като стрелочник на един подвижен мост. През лятото на 1937 г. решил да вземе осемгодишния си син Грег с него на работа. Грег гледал с възхищение как баща му натискал напред огромния лост, който вдигал и спускал моста.

Наобяд Джон вдигнал моста, за да помогне на корабите да преминат и седнал в наблюдателната кабина със сина си да обядват. Времето минало бързо. Изведнъж той бил изненадан от от сирената на влак в далечината. Бързо погледнал часовника и видял, че е 1:07 ч. – експресът от Мемфис, с 400 пътници на борда, наближавал към вдигнатия мост. Той скочил и се затичал към контролната кула.

Точно преди да дръпне главния лост, той погледнал надолу, за да се увери, че няма преминаващи кораби. И видял нещо, което накарало сърцето му да подскочи в гърлото му. Неговият син Грег се бил опитал да последва баща си, но се подхлъзнал от наблюдателната кабина и бил паднал върху масивните зъбни колела, които управляват моста. Левият му крак бил заклещен между двете главни зъбни колела!

В паниката очите му се насълзили. Отчаяно умът на Джон се опитвал да измисли спасителен план. Какво можел да направи? Забелязал едно въже в контролната кабина. Можел да слезе по стълбите, да отвърже въжето, да се спусне, да извади сина си, да се покатери по въжето, да се втурне в контролната кабина и да натисне лоста. Но още тогава знаел ужасната истина: просто нямало достатъчно време. Нямало да успее.

Тогава чул свирката на влака отново, този път много по-близо. Ритмичното тракане на колелата на влака върху релсите предвещавало обреченост. Там бил неговият единствен син, но във влака били 400 човека. Как можел да пожертва своя син? Той виждал обляното в сълзи лице на майка му. Това бил техният единствен, обичан син. Как можел...

Но нямал избор. Джон знаел какво трябва да направи, затова с ужасено лице се хванал през глава с лявата ръка и бутнал напред главния лост. Виковете на сина му бързо били заглушени от безмилостното стържене на моста, докато той бавно се скускал на мястото си. Няколко секунди по-късно експресният влак изръмжал над реката.

Джон Грифит вдигнал обляното си в сълзи лице и погледнал в прозорците на преминаващия влак. Един бизнесмен четял вестник. Кондукторът гледал безизразно големия си джобен часовник. Във вагон ресторанта жени сърбали своя следобеден чай. Едно момченце, което изглеждало досуш като неговия син Грег, разбърквало с дълга тънка лъжица голяма купа сладолед. Много от пътниците говорили или се смеели безгрижно. Никой не гледал към него. Нито един не погледнал към огромната кутия със зъбни колела, в която били премазаните останки от неговото момче.

В своята мъка той заблъскал по прозореца на контролната кабина и извикал, „Какво ви става, хора!? Не ви ли е грижа? Не знаете ли какво пожертвах заради вас? Никой ли не го е грижа?“ Никой не чул. Скоро отдалечаващият се влак се изгубил зад хоризонта.

Жертвата на сина дала живот на всички пътници във влака. Жертвата на Божия Син дава живот на всички хора на планетата земя. Без проливане на кръв няма опрощение.

Бог е Бог на втория, третия, и четвъртия шанс. Но дните ни на тази земя са преброени и никой не знае кога ще напусне този свят и ще застане пред Съдния престол. След смъртта вече никой няма възможност за спасение. Само кръвта на Сина може да ни помогне да избегнем втората смърт. Спасен ли си ти? Вярваш ли в Сина?

______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.11.2021 г.

 

Най-великата семейна среща (Битие 45:16-46:29)

/проповед/

Виждали ли сте хора да се срещат след дълги години раздяла? Гледката е неописуема – прегръдки, целувки, възгласи, сълзи от радост... Възбудата е огромна, без значение дали раздялата е била по собствено желание или е била наложена насила.

През седмицата гледах документалния филм „В сянката на Георги Марков“. В него съпругата на Марков, Анабел Маркова, разказва как големият български писател е споделял, че иска да се опита да влезе в България със сменена самоличност, само и само да види родителите и приятелите си. В „Задочните репортажи“ Георги Марков пише за този синеосъществим копнеж да види баща си и майка си и за неразбирането на свободните хора на запад на тази абсурдна ситуация по време на комунизма:

„Всеки българин, който живее на Запад, неведнъж е попадал в компании, където се е водил горе-долу следният абсурден диалог:

          — Често ли се виждате с вашите родители?

          — Не. Не съм ги виждал от двайсет години.

          — Как? В лоши отношения ли сте?

          — Не, но нито аз мога да отида да ги видя, нито те могат да дойдат тук!

          — Как! Защо да не могат?

          — Защото режимът е комунистически и не разрешава на хората да пътуват свободно.

          — Но аз чета по вестниците, има хора от Източна Европа, които пътуват… Даже веднъж видях съветска група тук, на главната улица.

          — Вярно, има някои, които могат да пътуват, но не и моите родители.

          — Защо?… Извинявайте, може би те да са лишени от граждански права…?

          — Те никога не са ги имали!

          — Как! Нали България членува в ООН, нали е подписала Хартата за правата на човека, споразумението в Хелзинки…

          — Моите родители не могат да пътуват просто защото са мои родители. Режимът смята, че по този начин наказва и мене, и тях!...

          — Значи възможно е вие да не видите родителите си живи до края?

          — Да! — казва нашенецът и се отдалечава.“

Георги Марков така и не успя да види повече родителите си и България, защото беше убит от ДС през далечната 1978 г.

Подобна история, но с хепи енд, се случи и в стиховете, които ще разгледаме днес в нашата поредица „Евангелието в книгата Битие“.

Какво се случи досега: Йосиф бе продаден в робство от братята си, защото им се похвали какво е сънувал и после баща му Яков му подари бутиково палтенце. Продаден на началника на телохранителите Петефрий, той бързо спечели неговото доверие и стана управител на дома му. Жената на Петефрий се опита да го прелъсти и макар че устоя на изкушението, Йосиф попадна в затвора.

Там разтълкува сънищата на хлебаря и виночерпеца на фараона, но минаха още 2 години, докато беше освободен. След като изтълкува съня на фараона и предложи екшън план за избягване на хуманитарната катастрофа, фараонът го направи премиер на Египет.

Икономическият план на Йосиф осигури препитание на Египет и към страната заприиждаха хора от третия свят, подгонени от глада. Яков също изпрати синовете си да купят зърно, Йосиф ги позна и след поредица невероятни обрати, накрая им разкри своята самоличност.Те разбраха, че брат им не само е жив, но е станал министър-председател на Египет.

Нещо повече, разбраха че Йосиф им е простил, че са го продали на исмаиляните. Сега Йосиф искаше само да види баща си и семейството му да се пресели в Египет, за да може да се грижи за него. Новините за това достигнаха до ушите на фараона.

Битие 45:16-18: „И известие се чу във фараоновия дом, че Йосифовите братя са пристигнали; и драго беше на фараона и на слугите му. И фараонът рече на Йосиф: Кажи на братята си: Ето какво направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. И като вземете баща си и семействата си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.“

Освен че се съгласи да им даде статут на бежанци и ги изпрати да живеят в най-добрата земя на Египет, фараонът заповяда на Йосиф да вземе коли, с които да бъдат транспортирани всички. Като се има предвид отвращението на египтетските граждани от семитските овчари, тази щедрост говори за респекта, с който се е ползвал Йосиф в двора на фараона.

Битие 45:21-24: „И синовете на Израил сториха така; и Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из път. На всекиго от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. А на баща си изпрати: десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. Така изпрати братята си, та си отидоха; и поръча им: Не се скарвайте по пътя.“

Представяте ли си радостта им? Те бяха дошли в Египет с тревожни сърца, а сега си тръгваха подскачащи от радост и с усмивка на лицата. Посред всемирен глад те се връщаха у дома с изобилие от храна и то с колесници и облечени в последна мода египетски костюми.

И познавайки човешката природа и своите братя в частност, Йосиф им заръча: „Не се скарвайте по пътя.“ Той знаеше, че те могат да започнат отново да се обвиняват кой крив и кой прав.

Битие 45:25,26: „И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков. И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше.“

130-годишният Яков за малко да получи сърдечен удар! Те не му се бяха обадили по телефона, нито бяха изпратили смс – вероятно защото беше забранено да се обаждаш или изпращаш съобщение докато караш.

Когато ги изпращаше, Яков се чудеше дали няма да загуби и тях като Йосиф и Симеон. Той смяташе Йосиф за умрял. Но ето, че синовете му се върнаха с разтърсващи новини! Не само, че си дойдоха от Египет с тонове храна, нови дрехи и нови коли, но и донесоха вестта, че Йосиф е жив.

В началото Яков не повярва на синовете си, което е разбираемо. Иронията е, че им повярва, когато те го излъгаха, а сега не им повярва, когато те му казаха истината. За съжаление, бяха забравили да снимат с телефоните си Йосиф. Но разполагаха с други доказателства.

Битие 45:27,28: „Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.“

След като чу разказа им и видя доказателствата, Яков разбра, че синовете му казват истината. Йосиф наистина бе жив! Духът на Яков се съживи и той реши да отиде да го види. Яков беше на 130 г., но нищо нямаше да го спре да отиде и да прегърне сина си!

И в началото на 46 гл. виждаме, че

„Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак. И Бог говори на Израил в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не се бой да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз ще те върна пак. И Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.“ (ст.1-4)

Яков принесе жертви на Бога във Вирсавее неслучайно. Той Го нарича тук „Бог на баща ми Исаак“. Вирсавее беше главното седалище на баща му. Очевидно Яков искаше да покаже, че приема призива към своето семейство да стане велик народ в Ханаан. Но искаше Божието благословение по пътя и Неговото разрешение временно да напусне Ханаан.

Трябва да е било неописуемо преживяване за Яков, когато Бог му се яви в нощно видение. Той му каза да не се бои да слезе в Египет, защото един ден Бог ще го върне пак. Това беше потвърждение на пророчеството, дадено на Авраам в Битие 15:13-16, че наследниците му ще отидат и ще бъдат поробени в чужда земя 400 г., тъй като грехът на аморейците още не е достигнал върха си.

Но тук Бог спести тези подробности на Яков, моментът не беше подходящ за тях. Но само по себе си, това беше ново пророчество за изхода от Египет. И най-хубавото от всичко беше, че Бог щеше да е с него по пътя до Египет и обратно.

Ние също можем да се запитаме: спираме ли днес преди всяко важно начинание, за да се допитаме до Бога? Имаме ли увереност, че той е с нас по време на нашето пътуване?

Бог каза на Яков, че ще е с него по време на неговото пътуване, без да му съобщава подробностите. Той не знаеше, че това пътешествие ще трае повече от 400 г. и че когато семейството му се върне в Ханаан, то ще бъде вече нация, наброяваща 2 млн. души! И той нямаше как да знае, че от тази нация ще се роди Спасителя, Исус Христос.

И Бог също му потвърди, че Йосиф е жив, защото той щеше да затвори очите на Яков, когато умре. За него трябва да е било утеха, че Йосиф ще бъде до него на смъртния му одър.   

Смъртта е реалност и за нея трябва да се говори. Днес хората избягват темата за смъртта, защото смятат, че тя е краят на всичко хубаво. За нас, християните, най-доброто предстои след смъртта. Тя е само вход към небето. А този живот е само пътуване към вечността.

Един американски турист искал да види как живее известния полски равин Хофетс Хаим. Когато влязал в стаята му, той с удивление видял, че там имало само много книги, маса и бюро. Туристът попитал: „Рави, къде са мебелите?“ „А къде са твоите?“, попитал равинът. „Моите?“, казал озадачено американеца. „Аз съм само посетител. Само минавам оттук.“ „Аз същo“, казал Хофетс Хаим.

Яков знаеше, че само минава оттук. Но искаше преди да напусне планетата земя, да види сина си.

Битие 46:5-7: „Тогава Яков тръгна от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът бе пратил, за да го доведат; събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си – цялото си семейство.

Яков получава потвърждение и тръгва с дълъг керван към Египет заедно със синовете си, техните жени, деца, животни и покъщнина.

Яков изпраща Юда напред, за да придружи Йосиф до семейството им в Гошен. Можем да сипредставим как жените и децата са гледали в захлас богатите и красиви градове с внушителна архитектура. И не е трудно да се досетим какво са си мислили египтяните, когато са видели този керван от селяни.

Вероятно са ги сочели с пръст и са се смеели, без да знаят, че Бог Яхве е с Яков и семейството му. И разбира се, не са можели да знаят кой на кого ще се смее след 400 г. Който се смее последен се смее най-добре.

През това време Йосиф е крачел нервно напред назад в дома си, очаквайки семейството си и чудейки се дали застарелият му баща му ще издържи на дългото пътуване. И кой знае дали изобщо е повярвал на братята му?

Накрая му съобщават, че на хоризонта се е появил дългоочакваният от него керван. Юда е дошъл, за да го заведе при баща му.

Битие 46:29: „Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гошен да посрещне баща си Израил; и като му се представи, хвърли се на врата му, и плака дълго време на врата му.“

След повече от 20 години Яков държеше в обятията си сина си, когото смяташе за мъртъв. И след всичко преживяно, Йосиф прегръщаше своя баща, който му липсваше толкова много и когото мислеше, че повече няма да види. Това е невероятна семейна среща! 

Като стана въпрос за семейна среща обаче, се сещам за най-великата семейна среща, за която се надява всяко Божие дете.

Апостол Павел казва:

1 Солунци 4:13-18: Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и първо ще възкръснат мъртвите в Христос; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тези думи.

Каква утеха и какъв славен момент ще бъде, когато ние, цялото Божие семейство, се съберем заедно с живия Бог! Ще се съберем заедно с вярващите от всички поколения. Йосиф и Яков също ще бъдат там! Най-накрая ще отидем при Бога, за да царуваме с Него.

Както се пее в една стара християнска песен,

И когато всинца ний се срещнем
На небесний пир във дома на Отца, 
Непрестанно с радост там ще пеем
Хвала на Спаса наш Христа. 

В този велик ден цялото Божие семейство ще се събере завинаги в Господнето присъствие. Единственото нещо, което ще има значение е, че познаваш и обичаш Господ, и си му останал верен.

Няма значение колко много е трябвало да страдаш. Единственото нещо, което има значение е, че си бил приветстван в Божието царство.

Записано ли е твоето име в списъка на семейството? Приготвил ли е Исус и за тебе място във вечния Ерусалим? Повярвал ли си в Господ Исус Христос?

Аз завърших гимназия през 1987 г. повярвах след промените в началото на 90-те. Когато отидох на среща на випуска 20 г. след завършване, изпитвах смесени чувства. От една страна, подобно на Йосиф, се радвах да видя бившите си съученици и съвипускници. Имахме толкова много общи спомени, радостни, смешни и тъжни моменти за тези 5 години в гимназията! Ние бяхме като семейство! Това си беше едно радостно семейно събиране!

От друга страна, ми беше тъжно. Не толкова защото виждах някои хора, преждевременно състарени от прекалена употреба на алкохол и цигари. Най-тъжното нещо беше, че въпреки външната промяна, повечето вътрешно изобщо не се бяха променили! Същите безсмислени разговори, същите плоски шеги и цинични намеци, същия атеизъм и духовна слепота... За някои хора промените сякаш не бяха настъпили! Бяха се записали за срещата на випуска, но имената им не фигурираха в списъка на най-великата семейна среща!

Беше ми тъжно за тях, но същевременно колко благодарен бях за промяната, която Исус беше започнал в мене!

Ние раснахме в атеистичен режим. Но сега сме свободни. Би било тъжно, ако останем непроменени. Променен ли си ти? Приел ли си свидетелството на Библията за смъртта и възкресението на Исус?

Ако е така, тогава можеш да гледаш с увереност към тази най-велика семейна среща. А ако името ти не е записано в списъка на семейството, какво чакаш? За да си поканен на тази най-велика семейна среща, трябва да си член на семейството – на Божието семейство.

Йоан 1:12: А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в Неговото име.

Аз планирам да присъствам на тази най-велика семейна среща. А ти?

Нека да се помолим.

----

БПЦ "Нов живот" Варна

07.05.2017 г.