Грешници, обединени от любовта си към Бога

Пет цитата за брака:

“Добрият брак не е нещо, което намираш, а нещо, което изработваш.“ – Гери Томас

„Ако си женен или все още не, но се надяваш да се ожениш, запомни това: всеки брак се състои от двама грешници. Най-добрият брак е този, в който двамата грешници са обединени от своята любов към Бога, от своето посвещение да служат един на друг и от дух на смирение. В брака ти ще научиш колко жертви са нужни, за да обичаш един грешник през всички превратности на живота. Това е картина на любовта на Христос към нас.“ – Кери ван дер Вине

„Всички ние сме безкрайно посветени и дълбоко отдадени на нашия „стил“, нашия „начин“, нашия „подход към живота.“ И нямаме никакво намерение да се откажем от него. Даже и за да спечелим любовта. Затова Бог създаде една среда, в която трябва да го направим. Казва се „брак“.“ – Джон Елдридж

„Щастлив брак е съюза между двама души, които са добри и си прощават.“ – Рут Греъм

„Бракът е призив да умрем за себе си… Християнските брачни клетви слагат началото на едно практикуване на смърт за цял живот, на предаване не само на всичко, което имаш, но и на всичко, което си. Това призив за мрачна бесилка ли е? В никакъв случай! Това не е по-мрачно от умирането за себе си и следването на Христос. Всъщност, тези които умират поради любов към своя съпруг или съпруга са тези, които познават най-голямата радост, имат най-удовлетворяващи бракове и преживяват най-голямата любов.“ – Р Кент Хъджис

Снимка - Интернет.

Симфонията на християнския брак

/проповед/

Днес продължаваме с втората тема от поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. След като видяхме някои важни истини за християнина като служител, днес ще говорим за християнина като съпруг и християнката като съпруга.

С други думи, ще говорим за брака. Християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония. Единственият начин това да стане възможно е чрез присъствието на Бога в него.

Но поне от 8 десетилетия българското семейство боледува. Броят на разводите през 2023 г. е почти наполовина на броя на сключените бракове. Бракът умира oще в тийнейджърска възраст и далеч не доживява до сребърна сватба; средно продължава 15.4 години.

Бракът е Божия идея. Бог проведе първата брачна церемония в Едемската градина. Бракът е Божият начин хората да създават поколение и да бъдат щастливи и удовлетворени.

Но това, което Бог започна като едно очарование, днес хората са превърнали в голямо разочарование. А бракът би трябвало да е предвкусица за небето на земята – най-близкото нещо до рая, което можем да познаваме. Защото бракът е символ на нашите взаимоотношения с Исус Христос.

Спърджън е казал, че когато съпругът и съпругата следват Божиите предписания за своя брак, тогава ангелите се чувстват у дома си в него. Дяволът знае, че ако подкопае брака, той ще подкопае църквата, а от там обществото и целият световен ред.

Затова бракът и семейството са важни. Божието слово сравнява взаимоотношенията в брака с взаимоотношенията между Исус и Неговата невяста, Църквата. Днес ще видим как трябва да изглеждат съпругът и съпругата в светлината на Библията.

За целта ще разгледаме последователно какви според Библията са задълженията на съпруга и на съпругата в християнския брак. Днес, на празника на по-голямото ни семейство – църквата, ще говорим за взаимоотношенията в малкото - между съпруга и съпругата. Следващият път ще разгледаме и задълженията им като родители.

И така, нека първо видим какви са

1.     Задълженията на съпруга в християнския брак.

Нека прочетем...

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.

Първо, Божието слово заповядва на мъжете да бъдат глава или лидер на съпругата. Както Исус води църквата, така и мъжът трябва да води своята жена. Лидерът не е някакъв деспот или диктатор. Мъже, ние не бива да използваме Библията, за да бием с нея жена си по главата и да я караме да се покорява. Покорството е възможно само когато е доброволно.

Библията възлага на мъжа отговорността да е глава на семейството или лидер в брака. Но това право може да принадлежи на мъжа само ако той спечели уважението на своята съпруга.

Брачните взаимоотношения не са като закона за движение по пътищата. Когато караш кола и си на път с предимство, обикновено преминаваш и очакваш другите участници в движението да се съобразяват с тебе и да ти отдават предимство. Но в брака не е така. Ако вземаш за даденост, че жена ти винаги трябва да се съобразява с тебе и да ти се покорява, едва ли ще получиш покорство!

Днес много мъже-християни се опитват да командват жените си. Това е моделът, който те са видели от своите родители и който подсъзнателно копират. Но това не е библейският модел. Лидерството не е командорене. Има голяма разлика между началника и лидера.

Началникът заставя, лидерът обучава. Началникът зависи от властта си, лидерът – от добрата воля на другите. Началникът всява страх, лидерът – ентусиазъм. Началникът казва „Аз“, лидерът казва „ние“. Началникът знае как да се направи, лидерът показва как да се направи. Началникът казва „Отивай“, лидерът казва „Нека да отидем“.

В едно семейство бащата е лидерът на състава и ако някой бърка нотите, отговорността е на бащата! Както казва един проповедник, „Ева съгреши, но Бог потърси Адам.“ Най-големият проблем днес не е непокорството на съпругите, а липсата на автентично лидерство у съпруга.

Наш най-висш пример за лидерство е Исус. Исус разреши спора на учениците кой е най-важен, като препаса престилка, коленичи и започна да мие миризливите им крака.

Истинското лидерство е съчетание на отговорност със служение. Някои от нас тук трябва да си отидат вкъщи и образно казано (или може би буквално!) да измият краката на жена си! С други думи, да се извинят, да вземат пример от Словото и да започнат да водят семейството си с любов.

Така достигаме до второто нещо, което всеки мъж трябва да дава на жена си – любов.

Ефесяни 5:25 „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“

Ако трябва да обичаме съпругата си както Христос възлюби църквата, каква трябва да е тази любов? Христос възлюби църквата с жертвоготовна любов – Той „предаде Себе Си за нея“. Той умря за Църквата. Следователно, ние също трябва да сме готови да умрем за нашата съпруга.

Ако сме честни, трябва да признаем, че ние сме доста егоистични. Някои мъже са като кърлеж в куче – там са само за това, което могат да получат. Проблемът в брака е, че има два кърлежа и няма куче!

Ст. 25 ни казва, че ние трябва да сме готови да се откажем от всичко за нашата съпруга.

Може да кажеш, „Аз работя здраво цяла седмица, имам право да си правя каквото си искам в свободното време.“ Ако си мъж и разсъждаваш така, това по-скоро са думи на разглезено дете, не като отговорен мъж.

Любовта на мъжа към жена му трябва да освещава и да кара жената да разцъфва.

Ефесяни 5:26-27 „за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна.“

Моята съпруга е най-добрата, най-красивата и лъчезарна християнка, която съм срещал. И аз имам отговорност от Бога да ѝ помагам да става още по-добра, да израства в святост. Трябва да внимавам да не я водя в път, който ще я омърси. Любовта ми трябва да я кара да разцъфва и да се разхубавява още повече отвътре и отвън.

Съпругът трябва да се запита, „Жена ми по-добра християнка и по-добра личност ли е, откакто се омъжи за мен?“ Ако отговорът е „не“, ти не изпълняваш задължението си на любящ съпруг.

Освен, че трябва да е глава на жената и че неговата жертвоготовна любов трябва да я стимулира да израства като личност в Христос, съпругът трябва да се грижи за съпругата си и да я защитава.

Ефесяни 5:28-29 „така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Жената е по-слабият съд, затова съпругът трябва да се грижи за нея и да я защитава физически и емоционално. Мъжът не трябва да се възползва от слабостите и емоционалните дупки на жена си, а да ѝ помага в слабостта ѝ. С други думи, според Библията, когато жена ви я боли, вас също трябва да ви боли!

Както мъжът храни и се грижи за своето тяло, така трябва да се грижи за прехраната и здравето на жена си. С една дума, да се грижи нуждите ѝ (физически, финансови и т.н.) да са посрещнати. И тъй като и двамата са една плът, когато мъжът се грижи за нейните нужди, той също ще се чувства по-добре.

Някой мъж може да възкликне, „Има ли мъж, който може да прави всичко това? И аз имам право на малко щастие!“ Бог не иска да си щастлив, а да си свят и да пазиш завета, който си сключил с твоята съпруга. Всички семейства имат проблеми, но не всички имат посвещение да ги разрешават.

Или, може би си казваш, „Ние вече не чувстваме любов един към друг.“ Тогава знай, че посвещението не се основава на чувствата, а обратно, чувствата се основават на посвещението. Имаш ли посвещение в брака?

Нещо важно, което ние, мъжете, трябва да помним: мъже, научете се да контролирате гнева си. Понякога се случва да избухваме, а това не е проява на любов.

Една жена казала на приятелката си, че мъжът ѝ е като вулкан, за нищо нещо избухва и това я разтройва толкова много, че я кара да ослабва. Приятелката ѝ я попитала дали смята да говори с него за това и тя казала, “Да, веднага щом ги сваля до 55 кг.“

Някои мъже се затварят в себе си и не говорят, но после обикновено избухват. Ние трябва да се научим да комуникираме, да споделяме какво ни ядосва и да молим Бог да ни помага в тези ситуации. Да насочваме гнева към проблема, не срещу най-близкия си човек.

Контролирай гнева си. Не забравяй, че мъжът и жената се различават не само физиологически, но и психологически. Някой е казал, че мъжът и жената говорят на различни езици, затова понякога трудно се разбират.

В тази връзка, с помощта на изкуствения интелект вече са разработили преводач на думите на жените за мъже, който дешифрира и превежда фини нюанси в начина на изразяване на жените. С помощта на този преводач можеш да разбереш какво има предвид жена ти.

Например, ако жена ти каже, „Това ли ще обличаш?“ (поглеждам някой въображаем човек отгоре до долу, докато го казвам), това означава „Веднага си сложи нещо друго!“ Ако ти каже, „Добре съм,“ това означава „Не съм добре!“ Или „Ще съм готова след 5 минути“, в превод това означава „Ще съм готова след 30 минути.“

Този чудесен GPT преводач може да превежда даже думите на мъжете за жените. Например, ако един мъж попита, „Имаш ли нещо против тази вечер да отида да гледам мача с момчетата?“, това означава „Ти си чудесна, невероятна жена, грижиш се за мен и целия ни дом, и макар че ще ми липсваш довечера, искам да гледам мача с моите приятели.“

Или, ако мъжът казва, „Добре съм“, това означава „Добре съм, наистина. Стига си ме гледала.“

Можете да го ползвате в интернет, но за съжаление, това е шега, която е заложена в изкуствения интелект. Никой още не е изобретил истински преводач за думите на жените и мъжете. Затова, мъже, внимавайте какво, как и кога го казвате. И дали изобщо да го казвате. Не казвайте всичко, което ви идва наум. Не е добра идея да разтоварвате самосвала, ако е натоварен с нещо неприятно.

И така, запомнете, лидерство, любов, грижа.

Нека сега да се върнем отново на ст. 22 и да видим какви са

2.     Задълженията на съпругата в християнския брак.

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа.“

Жената трябва да се покорява на мъжа, защото това е библейско и защото така тя може да бъде това, за което е създадена. Бог е направил мъжа така, че той да управлява дома. Но дяволът се опитва да накара жената да се фокусира на слабостите на мъжа си, за да не му се покорява.

Жени, когато се омъжихте, вие сте били привлечени от нещо във вашия съпруг. Но после с времето сте забелязали други неща у него, които не ви харесват. Как сте можели да предположите, че той има навика да държи клечка за зъби в устата си? Или още по-лошо, да предвидите, че вашият строен футболист ще се измени толкова много, че самият той ще заприлича на футболна топка?

Дяволът ще се опита да го дисквалифицира в твоите очи и да ти каже да не му се покоряваш, защото той не го заслужава. Но ако го направиш, ти ще му помогнеш да бъде това, което трябва да бъде. Ако не се покориш, той или ще се предаде и ще те остави ти да бъдеш лидер в дома, или непрестанно ще спорите за надмощие. И в двата случая очаквай експлозии.

Също, ако не се покоряваш на съпруга си, тя няма да имаш авторитет над децата си, защото самата ти не си под авторитет. Същото се отнася и за мен като пастор – как мога ефективно да водя църквата, ако самият аз не съм под авторитета на Бога?

И накрая, самата ти ще си объркана, защото дълбоко в себе си знаеш, че той трябва да е лидерът в дома.

Освен, че е библейско, да се покоряваш на съпруга си е и проява на здрав разум. Защо?

Някои жени приемат покорството за дискриминационно. Мислят, че християнството е направило от жената робиня.

Точно обратното! Когато Исус започна служението си, жената се считаше просто за собственост на мъжа така, както той притежаваше земя, къща и животни. Всеки ден евреите са благодарили на Бога, че не са езичник, роб и жена.

Павел пише,

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“

Това означава, че в Божието семейство всички са еднакво ценни и с равни права. Но равни права не означава една и съща роля и отговорност.

Всъщност, да се покориш означава „да си под някой друг“. Всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт. Всички трябва да се покоряваме на властите.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Ние знаем, че Христос е единосъщен на Бог Отец, но Библията казва, че Той се покорява на Бог Отец. По същия начин мъжът и жената са единосъщни, с една природа, но с различен ранг.

Исус, „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога.“ (Филипяни 2:6)

Исус се покори и не счете това за обидно. Във всяка група трябва да има лидер, който да носи отговорността. Това важи за фирмите, за правителството, и за църквата.

Да си в позиция на покорство не те прави по-малко духовен или по-маловажен. Но когато стане време да се вземе решение, основната отговорност трябва да се носи само от един човек. Иначе настъпва хаос. Същество с две глави е чудовище. То ще ви дърпа в две различни посоки като сиамски близнаци.

Днес в повечето семейства цари хаос, защото много съпрузи отказват да се покоряват на Бога, и много жени отказват да се покоряват на мъжа си. Съответно, децата им също отказват да се покоряват на родителите си и на свой ред се превръщат в лоши съпрузи и съпруги!

В църква, ако пасторът не делегира отговорност и се бърка в работата на ръководителите на хвалението, на неделното училище или на младежкото, тогава за какво са те? Успешният лидер се обгражда с хора, които могат да свършат определена работа по-добре от него самия.

В кои роли ти си най-добър в брака си? Ваня по-добре се оправя с парите от мен, затова тя е финансовият директор в нашето семейство. Обикновено жените са също по-добри с децата, с грижата за дома и подредбата на дома, имат по-добро естетическо чувство и т.н.

Всеки трябва да прави това, в което е по-добър от другия. Мъдър е този мъж, който освобождава жена си да бъде това, което Бог я е направил да бъде.

Освен, че покорството на жената е библейско и проява на здрав разум, то носи и удовлетворение.

Днес много се говори за еманципация, феминизъм и освобождението на жените от тиранията на мъжете. Гей организациите работят за заличаване на различията между мъжа и жената. Но въпросът е, кога една жена е най-свободна?

Кога е най-свободна една риба? Когато се освободи от водата и излезе на сушата, или във водата, за която е създадена? Кога е най-свободен един влак? В полето или по релсите, за които е създаден? Кога е най-свободен един пианист? Когато спазва нотите на произведението, или когато произволно удря клавишите?

Една жена е най-свободна, когато изпълнява ролята си, която Творецът ѝ е дал.

Някой е казал, „Простата жена превръща мъжа си в роб и става жена на роб. Умната жена превръща мъжа си в крал и става кралица.“

Но какво да прави една жена, когато съпругът ѝ е невярващ? Как да се покорява на невярващ човек?

Първо, ако ти си повярвала след сватбата и съпругът ти е невярващ, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:13-14 „жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената.“

Същото важи и за невярваща съпруга и вярващ съпруг, но това са по-редки случаи. Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

Но какво да правиш, за да се промени той?

1 Петър 3:1-2 „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си, като видят, че вие живеете в боязън и чистота.“

Ако жената непрекъснато натяква на мъжа си да се промени и му мели сол на главата да гледа задълженията си на мъж, ще постигне обратния ефект. Но ако му се покорява, ще го направи истински лидер.

Разбира се, покорството не означава, че ако мъжът злоупотребява с жената, тя да не прави нищо, за да се защити. Но дори когато невярващият ти съпруг не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

Заключение

В заключение, казахме, че християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония, в която мъжът е лидер на съпругата, показва жертвоготовна любов и се грижи за нейното духовно, физическо и емоционално здраве, като контролира гнева си. Жената-християнка се покорява на мъжа си, защото това е библейско, проява е на здрав разум и носи и удовлетворение. Когато една християнка се покорява на съпруга си, по този тя начин се покорява на Бога.

Заповедта при невярващ съпруг е жената да не го напуска. Както жените, така и мъжете не бива да отвръщат на злото със зло, а да показват Божията благодат. Моли се за своя брак и дори и да не стане веднага прекрасна симфония, ще видиш как постепенно мелодията ще става все по-красива, амин!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.07.2024 г. 

Каква е Божията воля за моето семейство?

/проповед/

Дядо Стойко празнувал 100-тния си юбилей. Един от дошлите на празника роднини го попитал, „Дядо Стойко, кажи ни как така изглеждаш толкова запазен на 100 години?“ Той отговорил, „Много просто, всеки ден се разхождам на чист въздух вече 75 години.“

Хората били впечатлени и попитали как успява да поддържа този строг спортен режим. Той отговорил, „С жена ми сме женени от 75 години. На първата брачна нощ тържествено си обещахме, че когато имаме спор, този който загуби спора ще излиза да се разходи.“

Има какво да научим от нашите дядовци и баби. Но днес семейството не е това, което беше!

Днес то е под непрекъснат артилерийски обстрел от дявола. Той се опитва да го предефинира така, че вече семейството да не е един мъж, една жена и деца. В някои страни всичко вече трябва да минава за семейство – съжителството на съвместни начала било семейство, две жени, двама мъже... Може да е мъж и някой друг, който е бил мъж, но вече не е. Почти всяко отклонение, за което можете да се сетите, и за което не можете да се сетите, днес се счита от някои за семейство...

Но ние знаем от Божието слово, че семейството е Божия идея. То е първата институция, създадена от Бог.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Виждаме, че семейството се състои от един мъж, една жена и техните деца. И каква е целта, с която Бог създаде семейството? Изобщо, каква е целта на нашия живот?

Често, увлечени в ежедневието ние забравяме, че сме тук на земята с цел. И целта на живота ни трябва да бъде да познаем Бога и да правим познат от другите. Или най-общо казано, ние сме създадени, за да прославяме Бога с живота си.

Същото е валидно и за семейството. Божията воля е всяко семейство да носи слава на Бога. Но преди да разгледаме как можем да прославяме Бога в християнския си брак, нека видим каква е Божията воля за брак на християнин с невярващ.

1.     Как да почитаме Бога в брак с невярващ?

Първо, ако ти си повярвал след сватбата и съпругът/а ти е невярващ/а, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:12-14 „А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж.“

С други думи, макар и Божието слово да не ни обещава това във всички случаи, невярващият брачен партньор може да бъде променен чрез благочестивото поведение на партньора си и да повярва в Исус.

Но как да бъдем наистина ароматно ухание и да влияем за Исус на нашия брачен партньор?

Известният християнски апологет Лий Стробъл е бил дълго в подобна ситуация разказва как жена му Лесли е повлияла да приеме Исус. Един ден тя обявява, че е станала последовател на Исус. За него това е ужасна новина и така започва една турбулентна фаза в брака им.

Той непрекъснато ѝ се подиграва, тя също е правила много грешки. Той обмисля развод, но малко преди да се разделят Лесли започва да живее по начин, който вече го привлича към вярата, а не го отблъсква. Ето някои от нещата, които той споделя за промяната, която е настъпила в нея:

„Лесли никога не се опитваше да скрие, че обича Исус и че иска да израства във взаимоотношенията си с Него. Но тя беше достатъчно мъдра да работи върху духовния си растеж, когато не съм в стаята.

Второ, забелязах че с времето посвещението ѝ на Христос всъщност усилваше любовта ѝ към мен и я караше да удвои усилията си да бъде грижовна и съобразителна съпруга. Виждах, че за нея все още бях най-важният човек в живота ѝ.

Също, Лесли не се съсредоточаваше върху моите недостатъци и най-вече върху това, че не съм християнин. Тя осъзна, че това ме огорчава и започна да набляга на това, което харесва у мене. Тя отказваше да ме дефинира като атеист, опитваше се да ме вижда през Божиите очи – като ценно Негово създание, за което Бог копнее да се върне при него.

Тя отказа да отговаря на моя сарказъм по същия начин. Прощаваше ми, говореше истината, проявяваше смирение, беше истински слуга – с една дума, прилагаше християнски принципи в живота си.

И не на последно място, тя имаше реалистични очаквания за мен. Не си въобразяваше, че като стана християнин ще бъда съвършения съпруг. Така и стана...“

Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Но започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си.“

Дотук говорихме за семейства между християнин и невярващ. Освен ако Бог не ти е дал дарбата безбрачие, Божията воля за всеки несемеен новоповярвал човек е той или тя да се ожени/омъжи за християнин.

2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?“

След като сме се съединили в брачен съюз пред Бога и свидетели,

2.     Божията воля е да Го прославяме в нашето семейство.

Eто как изразява това Малахия:

Малахия 2:15-16 „ Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство.“

Това е Божията воля за семейството. Той свързва мъж и жена в плът и дух, за да имат набожно потомство, което да обича Бога и да го прославя в живота си.

Така че, целта на семейството, подобно на целта на живота ни, е да прославяме Бога. Това не става от самосебе си. То не става дори просто защото ходиш на църква и децата ти ходят на неделно училище и на тийн група. То става, когато показваш Божията любов в семейството си.

Един журналист изучавал живота на амишите, за да напише статия за тях. Докато наблюдавал децата в двора на училището, той забелязал че те не викали и не крещели. Това го удивило. Отишъл при директора и споделил, че нито веднъж не е чул едно дете на амиши да крещи. После попитал директора защо според него е така. Директорът отговорил, „Ами, някога чувал ли сте възрастен амиш да крещи?“

Можеш да възпитаваш деца, които да прославят Бога по много начини. Когато разказваш на децата си как Бог е бил верен към теб и ти е помагал в живота. Когато насочваш вниманието им към прекрасното творение, което е създал и как Той действа дори в малките неща в живота. Когато си пример за децата си като служиш ентусиазирано в църква.

Защо Бог иска ние да имаме семейства, които да носят слава на Бога? Защото християнското семейство е най-доброто средство за евангелизиране на света. След като сме чули благата вест и сме познали Бога, Бог ни заповядва да донесем тази вест до хората, които не Го познават.

Ние не сме познали Бога, за да бъдем благословени само ние и нашите семейства, а за да бъдат благословени и тези около нас. Бог иска чрез нашите семейства да показваме Неговата любов и простителност. Иска да служим на тези около нас. Така отдаваме славата на Бога.

Преди десетина дни Рита и Тони ми казаха, че тяхна съседка е болна от рак в напреднал стадий и може да умре скоро. Рита ме попита дали мога да се срещна с нея и аз с радост отидох.

Говорихме известно време, обясних ѝ защо трябва да вярва, че Исус Христос е наистина Божият Син, който умря и възкръсна, и че само вярата в триединния личностен Бог може да ѝ даде спасение, дори да не бъде изцелена сега. Тя изповяда, че вярва, след което се помолихме за нея.

Рита и Тони са добър пример за семейство, което показва Божията любов. Тя е видна не само от болната им съседка. Защото тя ще разкаже на другите съседи, на своите деца и внуци. Бог се прославя, когато показваме Неговата любов към тези около нас.

3. В семейството получаваме любов и грижа.

Първо, Божията воля за нас е да сключим брак с християни. Второ, Бог иска да възпитаваме набожно потомство.

Трето, семейството трябва да е място, където ние да получаваме любов и грижа. Любовта и грижата изискват време. Те не се случват между другото. Не можеш да показваш любов, докато гледаш телевизия или стоиш пред компютъра.

Не можеш да показваш любов и грижа, ако не си говориш с човека до тебе. Духовната грижа изисква да четете заедно Библията, да се молите заедно, да хвалите Бога заедно, да се храните и общувате помежду си, дори да играете заедно.

Когато децата ни бяха малки най-любимото ни време беше, когато играехме на настолни (и не само) игри с тях. Заедно със забавлението имахме възможност да ги опознаваме, да си говорим за християнски ценности и да прекарваме време с тях.

Колкото повече време имате с вашите деца, толкова по-голямо ще е влиянието ви върху тях. С развитието на технологиите някои родители днес общуват повече по месинджър с децата си, отколкото на живо. Така техните взаимоотношения стават все по-плитки и неангажиращи.

В Америка издали книга със съвети на децата към техните родители. Редакторът събрал в нея неща, които децата искат да кажат на родителите си. Книгата се казва, „Винаги ме целувай за лека нощ: напътствия за отглеждане на съвършения родител.“ Ето някои от нещата, които децата казали:

„Връщай се рано у дома.“ „Не говори по телефона, докато разговаряш с мен.“ „Може ли понякога да си поиграеш с мен, вместо да ми казваш „не“?“ „Ако ми се ядосаш не забравяй да ми простиш.“

Децата искат да знаят, че са обичани. Те се нуждаят от нашето внимание с грижи.

Днес обаче много майки убиват децата си още в утробата. Други си мислят, че като им сложат бутилка с мляко пред тях това са достатъчни грижи. Трети изобщо не искат да имат деца, за да не им пречат на плановете и кариерата.

Истината е, че егоизмът притъпява нашата човечност, разрушава нашите семейства и разкъсва самата тъкан на цивилизацията. Само Бог може да обърне тази тенденция и това може да стане, когато го пуснем в живота си и в нашите семейства.

4. Семейството трябва да изгражда Божиите ценности и характер.

Накрая, Божията воля за семейството е в него ние да се научаваме на християнски ценности и христоподобен характер.

Каква е основната задача на всеки родител-християнин? Да помогне на децата си да осъзнаят, че те не са центърът на вселената. Те не са тука, за да им служат, но за да служат. От нас се иска да ги научим да не са егоисти и да уважават другите хора. Да ги научим да се грижат за другите. Да бъдат почтени. Всичко това те трябва да научат от вас, родители, не от училище и не дори от църквата.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“

Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Като учиш детето си да ти се покорява, един ден то ще знае как да се покорява на Бога. Покорството е един от най-важните уроци в живота. Ако учиш децата си да ти се покоряват само когато им харесва, те няма да са подготвени за живота. И със сигурност няма да са подготвени за взаимоотношения с Бога.

Аз с удивление слушам как някои родители казват, „Не мисля, че трябва да карам децата си да идват на църква, когато не им се ходи. Страхувам се, че ако го направя, ще ги отблъсна от християнството. Нека сами да решат.“

Искам да ви задам въпрос: могат ли децата да преценят на ранна детска възраст кое е добро за тях и кое не? В състояние ли са те да направят информиран избор? Ако не познават Божията любов и Неговия морален закон как очаквате по-късно да правят морален избор? Как ще станат добри хора, когато нямат страх от Бога?

Понякога родителите повярват по-късно, когато децата са вече по-големи. Нормално е ако никога не са идвали на църква да не им се ходи. Все едно да очакваме от едно дете, което никога не е яло сладолед, да обича сладоледа.

Не можем да очакваме училището и църквата да правят това, което ние трябва да правим в семейството си. Ако искаш да подобриш семейния си живот, ето някои простички неща, които могат да ти помогнат.

Като за начало, изградете навика да четете Библията и да се молите с децата си всяка вечер преди лягане. Можете да им прочитате пасаж от Словото, след което да им задавате 2-3 въпроса за наблюдение, разбиране и приложение на текста. Накрая можете да се помолите те да прилагат научения урок в живота си.

Например, ако четете притчата за талантите, може да ги питате дали са доволни от начина, по който те използват талантите си за Божия слава. Ако четете Господнята молитва в Матей 6, можете да ги насърчите да я научат и да си я казват всеки ден.

С нашите деца организирахме състезания по учене на Библейски стихове. Можете освен Библията да четете и друга християнска литература – Хрониките на Нарния, например. Можете да говорите за разликата между Библейските ценности и ценностите в нашата култура. Да обсъждате случки от живота им в училище и да ги питате как според Исус би трябвало да реагират.

Можете да ги запознаете с Библейския възглед за брака, за хомосексуализма, за секса и т.н. Можете да говорите за това колко важно е да служим на другите. Важно е децата ви да виждат, че и вие имате тихо време с Бога. След много години на семейни срещи с Бога, когато пораснаха, нашите деца започнаха сами да имат тихо време за четене на Словото и молитва.

Можете да ги вземате със себе си, когато помагате на някого в нужда. Внимавайте колко време децата ви прекарват в интернет и телевизията и какво гледат. Гледайте заедно някои предавания и обсъждайте моралните въпроси, повдигнати в тях.

Макс Лукадо разказва в книгата „Окото на бурята“ история за два кораба, които напускат пристанището на Мемфис по едно и също време и тръгват по р. Мисисипи към Ню Орлиънс. Докато пътували успоредно един на друг, моряците от единия кораб започнали да отправят закачливи подмятания към другия кораб, че се движил като охлюв. Онези им отвърнали.

Разменили си предизвикателни реплики и решили да се състезават. И състезанието започнало. Била яростна надпревара, докато единият кораб започнал да изостава. Имал достатъчно въглища за пътуването, но не и за състезание. Тогава един изобретателен моряк взел част от товара на кораба и го хвърлил в пещта.

Когато другите моряци видели, че товарът горял като въглища, започнали да хвърлят в пещта материалите, които трябвало да транспортират. Накрая победили в състезанието, но изгорили товара си.

Лукадо казва, „Бог е поверил и на нас товар: деца, съпрузи... Нашата задача  е да свършим своята част от работата, за да може нашият товар да стигне до своята дестинация.“ Твоето семейство е ценен товар и Бог ти е дал отговорността да избягваш да се състезаваш в живота, но да успееш да донесеш до него този скъпоценен товар.

Бог иска да го прославяме в браковете си, като възпитаваме децата във вяра, като показваме любов и грижа и изграждаме християнски ценности и характер у себе си и у децата си. Амин!

 ________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.07.2022 г.

Не осквернявай завета (Малахия 2:10-16)

/проповед/

Вземете си Библиите, насърчавам ви да си ги носите и да не чакате да видите текста на екрана. Визуалните средства са нужни, но е добре всеки от нас да не свиква да не търси сам пасажите. Всеки християнин трябва да се научи да работи със Словото. Аз не разбирам как може някой да ходи на църква от години и да не знаее къде се намира всяка книга на Библията.

И така, миналата седмица казахме, че свещениците по времето на Малахия не са вземали присърце Словото на Господа, отнесли са се с презрение и апатия към Него, отклонили са се от пътя и са накарали хората да се спъват в закона, затова Бог ги е проклел. Видяхме, че за да избегнем съдбата на тези свещеници, Бог иска да откликнем на Неговото слово, да почитаме святото Му Име и да бъдем Негови свещеници навсякъде, където сме – в нашия дом, на работното ни място, навсякъде където отиваме.

Един млад мъж прави предложение на своята приятелка. Държи пръстен в ръка и казва: „Скъпа, обичам те толкова много. Искам да се омъжиш за мен. Аз нямам кола като Иван Гочев. Нямам яхта като него. Нямам и толкова голяма къща като неговата. Нямам парите на Иван Гочев, но те обичам с цялото си сърце.“ Тя го погледнала в очите и казала: „Аз също те обичам, но би ли ми казал нещо повече за Иван Гочев?“

Ние се смеем, но за съжаление този виц показва колко неправилно е отношението към брака в нашето общество. Днес в нашия пасаж в Малахия 2:10-16 ще говорим за брака. Ще видим, че бракът не е просто договор, а завет между съпруга и съпругата, на който Бог е свидетел и пред когото те двамата са отговорни. Ще говорим как да можем да пазим този завет, за да не го оскверним. Нарекъл съм проповедта „Не осквернявай завета“.

И така, в ст. 10 на 2 гл. Малахия въвежда третия си диспут с израилтяните с описание на осквернения завет между Бог и Израил.

Малахия 2:10 „Нямаме ли ние всички един Отец? Не един ли Бог ни е създал? Тогава защо се отнасяме коварно всеки против брат си и оскверняваме завета, сключен с бащите ни?“

В началото Малахия изтъква, че Бог е духовният Баща на Израил, с когото Авраам и Яков са сключили завет на вярност. Виждаме това на много места в Писанието, например в Исая 43:1 „А сега така казва Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти.“

Бог ги създаде като народ и ги избра, за да бъдат негов свят народ и чрез тях благовестието да достигне до другите народи. И тъй като Бог е техният Баща, всички израиляни са братя и сестри. Затова трябва да се отнасят един към друг като към братя.

Но те бяха започнали да се отнасят коварно против братята си и да оскверняват този завет? Как го правеха?

Малахия 2:11 „Юда постъпи коварно и мерзост се извърши в Израил и в Ерусалим; защото Юда оскверни светилището, което Господ люби, като се ожени за дъщеря на чужд бог.“

Какво всъщност беше станало? Когато Юда се върна от вавилонски плен, мъжете видяха местните красавици. Филистимките от Азот, амонките и моавките се обличаха и държаха твърде предизвикателно (Неемия 13:23). И привлечени от тяхната хубост и предизвикателно държане, мъжете бяха тръгнали след тях. В много случаи те се развеждаха с жените си израелянки и се женеха за тези жени, които се покланяха на идоли.

От един друг съвременник на Малахия – Ездра, научаваме че някои свещеници също са се развеждали и женили за езичнички. Тези, които трябваше да служат за пример, се бяха превърнали в клопка и проклятие. Вместо да показват пътя към Господа, те се бяха отклонили и караха мнозина да се спъват. И Бог ги прокълна. Защо?

Защото Божият план за вярващите винаги е бил те да се женят за вярващи.

2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?“

Идеята тук е заимствана от Второзаконие 22:10, където се казва „Да не ореш с вол и осел заедно.“ Волът е чисто животно, а оселът нечисто. Впрегнати заедно те не биха свършили работа, защото са несъвместими – тяхната природа и темперамент са безкрайно различни.

В българската народна приказка „Добрият урок“ се разказва как един орач отишъл да оре с два вола. Станало пладне, той пуснал воловете да починат и полегнал да дремне, но докато спял един вълк нападнал и изял единия вол. Като се събудил орачът видял каква беда го е сполетяла, хванал вълка и го впрегнал заедно с другия вол. Волът си знаел работата, ходел кротко в браздата и теглил ралото. Вълкът обаче се дърпал насам-натам и оръчът го биел с остена. Но като видял, че е безсмислено, пуснал вълка и го проклел, че отсега нататък волът ще го муши с роговете си и той никога няма да напада вол.

Не може да впрегнеш две различни животни в един впряг. По същия начин не може вярващ да се впрегне в брачното рало с невярващ и двамата да вървят в една посока, да служат на Господа като дърпат неговия лек товар в тандем.

„...защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?“

Затова ако ти твърдиш, че обичаш Бога и след това доброволно решиш да се свържеш с нехристиянин в най-интимния съюз на земята, ти оскверняваш Божията святост. Защо Бог казва това? Защото Той те обича! „Аз те възлюбих“

Той не иска никой да заеме мястото, което му се полага на трона на твоя живот. Не иска да вземаш решение, за което да съжаляваш цял живот. И по-нататък показва колко сериозни може да са последствията от това решение:

Малахия 2:12 „Господ ще изтреби от Якововите шатри човека, който прави това, както онзи, който поучава това, така и онзи, който го слуша, и онзи, който донася принос на Господа на силите.“

Тези, които се женят за невярващ, все едно карат Бог да обърне гръб на тях!

Разбира се, аз не казвам, че е невъзможно за невярващ съпруг/а да повярва в Христос. Виждал съм това да става. Освен това, сред вас има хора, които са повярвали след като са се оженили. Ако твоят съпруг/а не вярват в Бога, моли се редовно за него/нея и изпълнявай...

1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си.“ Следвай този съвет и се моли за съпруга си, а останалото остави на Господа.

И второ, ако си женен за невярващ, не се опитвай да прекратиш брака. Защо?

1 Коринтяни 7:14 „Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.“

Но ако още не си женен, не осквернявай завета си с Господа. Ако ти предстои да избереш брачен партньор, вземи решение да не се жениш за човек, който не обича Господ Исус.

Дори да си тийнейджър, не е никак рано да вземеш това решение сега. Най-добре е дори да не излизаш на среща с невярващо момче или момиче. Ако все още се колебаеш дали да последваш този съвет, спомни си Соломон. Той се ожени за езичнички, те отвърнаха сърцето му от Бога и наклониха сърцето му към други богове. (3 Царе 11:1-4)

Това често се случва и днес с младите хора, защото не са напълно посветени на Исус. И когато дойде изкушението, правят компромис, оставят чувствата им да ги ръководят в избора им и дават сърцето си на невярващ.

В крайна сметка това често води до духовно охлаждане. Именно това се беше случило със свещениците и народа на Израил по времето на Малахия. Затова присъдата на Господа беше толкова сериозна.

Ако ти си сключил завет за вярност с Бога, можеш да вземеш решение да не се впрягаш в брачен съюз с невярващ човек.

И след като е предупредил за последствията от оскверняването на завета чрез женитба с невярващ, Малахия продължава с другото престъпление срещу завета на своите сънародници:

Малахия 2:13-16 „Правите още и това: Покривате олтара на Господа със сълзи, с плач и с въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви. И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветна жена. Не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Защото – казва Господ, Израилевият Бог, - Аз мразя напускане и онзи, който покрива дрехите си с насилие – казва Господ на силите. Затова, внимавайте в похотта си, да не би да постъпвате невярно.“

Бог мрази напускане, но израеляните напускаха своите жени и се женеха за езичнички.

Същото правят днес много българи. Напускат своите съпруги или съпрузи. Днес в България разводът се смята за нещо напълно нормално. Но не винаги е било така.

Въпреки оскъдните сведения, най-вероятно до приемане на християнството за официална религия от цар Борис I в България е практикувана бигамия, т.е. брак на един мъж с две съпруги. Това научаваме от Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“. Свидетелство за бигамия се открива в Чивидалското евангелие, където боляринът Сондоке описва родствениците си и споменава двете си жени. Според други изследователи мъжете са имали една съпруга, но е било позволено да имат наложници.

С навлизане на християнството Библейската проповед сред простолюдието постепенно променя отношението и разкрива на хората Библейската концепция за святостта на брака. Издига се ролята на жената. Многоженството се отменя и се утвърждава женитбата между един мъж и една жена.

Това отношение продължава до комунистическия преврат в България през септември 1944 г. Макар и вече да е имало разводи, като цяло дотогава се е смятало, че бракът е посвещение за цял живот и разводът не е опция.

Но всичко се променя в началото на 50-те години. С поредица закони и с налагането на комунистическата идеология много християнски ценности са отхвърлени като анахронизъм. Сред тях и посвещението в брака и срама, който носи развода.

На развода вече се гледа като на допустим порок, подобно на цигарите и ракията.

Интересно е обаче друго. Тогава, когато браковете са били най-силни, България също е била най-силна. И обратно, когато имаме разпад на християнските бракове, имаме разпад и в обществото ни.

В своята книга „Възход и падение на Римската империя“ Едуард Гибън посочва 5 основни причини за краха на тази велика империя. Две от тях са много интересни. Първата е бързото разпространение на развода и отхвърлянето на святостта на брака като основа за обществото. И второ, израждането на християнството от жива вяра във формална традиция след превръщането му в официална религия.

Един от факторите Рим да бъде разрушен е разрушаването на брака и загубата на вярата. Същата зависимост наблюдаваме и в нашата история. Фултън Шийн казва: Една цивилизация, в която разводът е станал норма, е разрушена цивилизация. Може да са нужни няколко десетилетия, докато пропукванията в семейството доведат до трусове в политическия ред. Но човек не бива да заключава, че щом надгробният камък още не е издигнат, тази цивилизация не е вече мъртва. „Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.“ (Откр. 3:1)

Затова Малахия казва: „Не се развеждай!“ Бог мрази напускане. Но е важно да разберем, че Той мрази развода, не разведените хора. Някои от вас са преживели развод и в момента изпитвате голяма болка. Каквито и да са били обстоятелствата при развода ви, Бог не ви мрази. Той ви обича.

Да, Бог мрази развода, но това не е единственото нещо, което Той мрази.

Притчи 6:16-19 „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата  Му: 17 надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, 18 сърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло, 19 неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя.“

Освен това, нужно е да отбележим, че има случаи, когато Бог разрешава развода. Първо, ако невярващият съпруг/а иска да напусне, вярващият може да му даде развод.

1 Коринтяни 7:15 „Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

И второто изключение виждаме в

Матей 5:32 „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

Засегната страна може да напусне, казва Исус, но Бог винаги желае помирение и възстановяване на брачния завет.

Но сигурно някой ще си каже, пасторе, ти говориш за женитбата, но аз съм вече на години и не мога да се оженя. Искам да ти кажа, че това че не си женен или омъжена не те прави второ качество човек. Бог те обича такъв, какъвто си. Развивай се като личност, служи на Бога в църква. Макар и женитбата да е в Божия план за човека, тя не е негова върховна цел. Върховна цел за християнина е не да се ожени, а да принася слава на Бога.

Освен това, някои имат дарбата да не се женят. Апостол Павел казва, че такъв човек има предимството да „се грижат за това, което е Господне, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е светско, как да угажда на жена си.“ (1 Коринтяни 7:32,33)

Извън тези изключения, бракът е важен за Бога. Като разтрогваме брака, ние оскверняваме завета си със святия Бог. Затова Той ни предупреждава: „внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.“

Но днес малко хора разбират какво е всъщност бракът, защото са с промито съзнание. Филмите, театралните постановки, телевизионните шоута, интернет ни убеждават, че бракът не е толкова важен. Втълпява се на хората, че съжителството на свободни начала е съвсем в реда на нещата. Дори се разпространява лъжата, че съвместният живот преди брака помагал да не се стига до развод. Да не говорим, че най-висши постове в държавата често се заемат от хора, които живеят в блудство.

Но истината е съвсем друга. Макар и повечето от хората, които съжителстват без брак да планират да се оженят, по-малко от половината го правят. А сред тези от тях, които все пак стигат до женитба, разводите са 50% повече, отколкото при двойки, които не са живели заедно преди брака.

Друг мит е, че 50% от браковете завършват с развод, но и това не е истина. През 2019 г. във Варна са сключени 2060 брака, а разводите са 791. Реално броят на разводите е много по-малък спрямо абсолютния брой бракове в момента.

Доказано е, че сред християните посвещението на техния партньор е много по-силно и удовлетворението в брака е по-голямо. Това е така, защото те имат различна ценностна система. Те вярват, че трябва да се раздават в брака си. Вярват, че ще отговарят пред Бога. Вярват, че бракът е свят, защото Бог е създал брачната институция.

Малахия предупреди своите съвременници, че Бог е свидетел между тях и жената на младостта им. Внимавайте в похотта си и никой да не постъпва невярно. Внимавайте да не оскверните завета с Мене.

Исус добави:

Матей 19:4-6 „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал: 5 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“? 6 Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“

Ще кажете, ами какво да правим, ако любовта ни охладнее? Ако нещо се случи и изведнъж осъзнаем, че не се привличаме? Ако другият толкова ни е наранил, че вече не го понасяме?

Но всичко това се променя, когато Бог влезе в картината. Ако съпрузите осъзнаят, че трябва да обичат другия заради Бог, това им дава сили да го правят. Бог има активна роля в запазването на християнските бракове.

А нашата роля е да пазим завета с брачния си партньор. Можем да го направим, като се посветим да развиваме взаимоотношенията си с Бога и да изграждаме христоподобен характер. Можем да го направим, като се посветим на брачния си партньор каквото и да става.

Една възрастна двойка обсъждали какво да правят за 50-та си годишнина в супермаркета. Момичето на касата ги чуло и казало, „Не мога да си представя да съм омъжена за един мъж 50 години.“ На което възрастната жена мъдро отговорила, „Ами, скъпа, омъжи се чак когато можеш да си го представиш.“

Разводът не е опция. Дори не го споменавай на шега, нито пред съпруга/та си, нито пред децата си. Не флиртувай с представители на другия пол, внимавай какво гледаш по телевизията и в интернет, научи се да прощаваш, да споделяш. Насърчавай другия и най-вече, бъди слуга на другия.

На младини един мъж бил много срамежлив. Един ден той видял едно момиче, но бил твърде стеснителен, за да я заговори. Отишъл в цветарския магазин и поръчал да ѝ изпратят една червена роза без картичка с име към нея. Той правил това цяла седмица. Накрая тя отишла в цветарския магазин, за да разбере кой ѝ изпраща рози. Впоследствие се срещнали и започнали да излизат, а тя продължила да получава рози всеки ден. След това се оженили и жената си помислила, че вече розите ще престанат, но те продължили да идват. Когато били на меден месец, розите все още идвали. Тя си мислела, че ще престанат, когато се приберат, но те не престанали.

Всеки ден от съвместния им живот тя получавала по една роза. Но след това съпругът ѝ умрял. На следващия ден дошла още една роза. Мислейки, че цветарката не знае, че мъжът ѝ е умрял, тя се обадила по телефона да ѝ каже, че е починал и че вече може да спре да изпраща рози. Цветарката отговорила: „Вие не разбирате. Преди да почине той се погрижи за всичко. Ще получавате по една роза всеки ден от живота си.“

Приятели, без значение какво сте правили или не сте направили в живота си, без значение дали сте били виновни за развода си, без значение колко болка сте причинили и преживяли, Бог иска да простите, за да може сърцето ви да е отново чисто в Божиите очи.

Това е смисълът на християнството.

Исая 61:3 „Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; 2 да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени; 3 да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; за да се наричат дървета на правда, насадени от Господа, за да се прослави Той.“

Йоан 3:17 „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него.“

Божият план за брака е един мъж и една жена да се посветят един на друг до края на живота си да изграждат семейство и да живеят в брак, който им помага да бъдат това, което Бог иска да бъдат. А за тези, които са минали през развод, Исус дойде, за да изцели съкрушените ви сърца и да ви утеши във вашето отчаяние и скръб. И го прави, като ни очиства от нашия грях и ни дава сили да продължим.

Амин.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

14.06.2020 г.