Симфонията на християнския брак

/проповед/

Днес продължаваме с втората тема от поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. След като видяхме някои важни истини за християнина като служител, днес ще говорим за християнина като съпруг и християнката като съпруга.

С други думи, ще говорим за брака. Християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония. Единственият начин това да стане възможно е чрез присъствието на Бога в него.

Но поне от 8 десетилетия българското семейство боледува. Броят на разводите през 2023 г. е почти наполовина на броя на сключените бракове. Бракът умира oще в тийнейджърска възраст и далеч не доживява до сребърна сватба; средно продължава 15.4 години.

Бракът е Божия идея. Бог проведе първата брачна церемония в Едемската градина. Бракът е Божият начин хората да създават поколение и да бъдат щастливи и удовлетворени.

Но това, което Бог започна като едно очарование, днес хората са превърнали в голямо разочарование. А бракът би трябвало да е предвкусица за небето на земята – най-близкото нещо до рая, което можем да познаваме. Защото бракът е символ на нашите взаимоотношения с Исус Христос.

Спърджън е казал, че когато съпругът и съпругата следват Божиите предписания за своя брак, тогава ангелите се чувстват у дома си в него. Дяволът знае, че ако подкопае брака, той ще подкопае църквата, а от там обществото и целият световен ред.

Затова бракът и семейството са важни. Божието слово сравнява взаимоотношенията в брака с взаимоотношенията между Исус и Неговата невяста, Църквата. Днес ще видим как трябва да изглеждат съпругът и съпругата в светлината на Библията.

За целта ще разгледаме последователно какви според Библията са задълженията на съпруга и на съпругата в християнския брак. Днес, на празника на по-голямото ни семейство – църквата, ще говорим за взаимоотношенията в малкото - между съпруга и съпругата. Следващият път ще разгледаме и задълженията им като родители.

И така, нека първо видим какви са

1.     Задълженията на съпруга в християнския брак.

Нека прочетем...

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.

Първо, Божието слово заповядва на мъжете да бъдат глава или лидер на съпругата. Както Исус води църквата, така и мъжът трябва да води своята жена. Лидерът не е някакъв деспот или диктатор. Мъже, ние не бива да използваме Библията, за да бием с нея жена си по главата и да я караме да се покорява. Покорството е възможно само когато е доброволно.

Библията възлага на мъжа отговорността да е глава на семейството или лидер в брака. Но това право може да принадлежи на мъжа само ако той спечели уважението на своята съпруга.

Брачните взаимоотношения не са като закона за движение по пътищата. Когато караш кола и си на път с предимство, обикновено преминаваш и очакваш другите участници в движението да се съобразяват с тебе и да ти отдават предимство. Но в брака не е така. Ако вземаш за даденост, че жена ти винаги трябва да се съобразява с тебе и да ти се покорява, едва ли ще получиш покорство!

Днес много мъже-християни се опитват да командват жените си. Това е моделът, който те са видели от своите родители и който подсъзнателно копират. Но това не е библейският модел. Лидерството не е командорене. Има голяма разлика между началника и лидера.

Началникът заставя, лидерът обучава. Началникът зависи от властта си, лидерът – от добрата воля на другите. Началникът всява страх, лидерът – ентусиазъм. Началникът казва „Аз“, лидерът казва „ние“. Началникът знае как да се направи, лидерът показва как да се направи. Началникът казва „Отивай“, лидерът казва „Нека да отидем“.

В едно семейство бащата е лидерът на състава и ако някой бърка нотите, отговорността е на бащата! Както казва един проповедник, „Ева съгреши, но Бог потърси Адам.“ Най-големият проблем днес не е непокорството на съпругите, а липсата на автентично лидерство у съпруга.

Наш най-висш пример за лидерство е Исус. Исус разреши спора на учениците кой е най-важен, като препаса престилка, коленичи и започна да мие миризливите им крака.

Истинското лидерство е съчетание на отговорност със служение. Някои от нас тук трябва да си отидат вкъщи и образно казано (или може би буквално!) да измият краката на жена си! С други думи, да се извинят, да вземат пример от Словото и да започнат да водят семейството си с любов.

Така достигаме до второто нещо, което всеки мъж трябва да дава на жена си – любов.

Ефесяни 5:25 „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“

Ако трябва да обичаме съпругата си както Христос възлюби църквата, каква трябва да е тази любов? Христос възлюби църквата с жертвоготовна любов – Той „предаде Себе Си за нея“. Той умря за Църквата. Следователно, ние също трябва да сме готови да умрем за нашата съпруга.

Ако сме честни, трябва да признаем, че ние сме доста егоистични. Някои мъже са като кърлеж в куче – там са само за това, което могат да получат. Проблемът в брака е, че има два кърлежа и няма куче!

Ст. 25 ни казва, че ние трябва да сме готови да се откажем от всичко за нашата съпруга.

Може да кажеш, „Аз работя здраво цяла седмица, имам право да си правя каквото си искам в свободното време.“ Ако си мъж и разсъждаваш така, това по-скоро са думи на разглезено дете, не като отговорен мъж.

Любовта на мъжа към жена му трябва да освещава и да кара жената да разцъфва.

Ефесяни 5:26-27 „за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна.“

Моята съпруга е най-добрата, най-красивата и лъчезарна християнка, която съм срещал. И аз имам отговорност от Бога да ѝ помагам да става още по-добра, да израства в святост. Трябва да внимавам да не я водя в път, който ще я омърси. Любовта ми трябва да я кара да разцъфва и да се разхубавява още повече отвътре и отвън.

Съпругът трябва да се запита, „Жена ми по-добра християнка и по-добра личност ли е, откакто се омъжи за мен?“ Ако отговорът е „не“, ти не изпълняваш задължението си на любящ съпруг.

Освен, че трябва да е глава на жената и че неговата жертвоготовна любов трябва да я стимулира да израства като личност в Христос, съпругът трябва да се грижи за съпругата си и да я защитава.

Ефесяни 5:28-29 „така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Жената е по-слабият съд, затова съпругът трябва да се грижи за нея и да я защитава физически и емоционално. Мъжът не трябва да се възползва от слабостите и емоционалните дупки на жена си, а да ѝ помага в слабостта ѝ. С други думи, според Библията, когато жена ви я боли, вас също трябва да ви боли!

Както мъжът храни и се грижи за своето тяло, така трябва да се грижи за прехраната и здравето на жена си. С една дума, да се грижи нуждите ѝ (физически, финансови и т.н.) да са посрещнати. И тъй като и двамата са една плът, когато мъжът се грижи за нейните нужди, той също ще се чувства по-добре.

Някой мъж може да възкликне, „Има ли мъж, който може да прави всичко това? И аз имам право на малко щастие!“ Бог не иска да си щастлив, а да си свят и да пазиш завета, който си сключил с твоята съпруга. Всички семейства имат проблеми, но не всички имат посвещение да ги разрешават.

Или, може би си казваш, „Ние вече не чувстваме любов един към друг.“ Тогава знай, че посвещението не се основава на чувствата, а обратно, чувствата се основават на посвещението. Имаш ли посвещение в брака?

Нещо важно, което ние, мъжете, трябва да помним: мъже, научете се да контролирате гнева си. Понякога се случва да избухваме, а това не е проява на любов.

Една жена казала на приятелката си, че мъжът ѝ е като вулкан, за нищо нещо избухва и това я разтройва толкова много, че я кара да ослабва. Приятелката ѝ я попитала дали смята да говори с него за това и тя казала, “Да, веднага щом ги сваля до 55 кг.“

Някои мъже се затварят в себе си и не говорят, но после обикновено избухват. Ние трябва да се научим да комуникираме, да споделяме какво ни ядосва и да молим Бог да ни помага в тези ситуации. Да насочваме гнева към проблема, не срещу най-близкия си човек.

Контролирай гнева си. Не забравяй, че мъжът и жената се различават не само физиологически, но и психологически. Някой е казал, че мъжът и жената говорят на различни езици, затова понякога трудно се разбират.

В тази връзка, с помощта на изкуствения интелект вече са разработили преводач на думите на жените за мъже, който дешифрира и превежда фини нюанси в начина на изразяване на жените. С помощта на този преводач можеш да разбереш какво има предвид жена ти.

Например, ако жена ти каже, „Това ли ще обличаш?“ (поглеждам някой въображаем човек отгоре до долу, докато го казвам), това означава „Веднага си сложи нещо друго!“ Ако ти каже, „Добре съм,“ това означава „Не съм добре!“ Или „Ще съм готова след 5 минути“, в превод това означава „Ще съм готова след 30 минути.“

Този чудесен GPT преводач може да превежда даже думите на мъжете за жените. Например, ако един мъж попита, „Имаш ли нещо против тази вечер да отида да гледам мача с момчетата?“, това означава „Ти си чудесна, невероятна жена, грижиш се за мен и целия ни дом, и макар че ще ми липсваш довечера, искам да гледам мача с моите приятели.“

Или, ако мъжът казва, „Добре съм“, това означава „Добре съм, наистина. Стига си ме гледала.“

Можете да го ползвате в интернет, но за съжаление, това е шега, която е заложена в изкуствения интелект. Никой още не е изобретил истински преводач за думите на жените и мъжете. Затова, мъже, внимавайте какво, как и кога го казвате. И дали изобщо да го казвате. Не казвайте всичко, което ви идва наум. Не е добра идея да разтоварвате самосвала, ако е натоварен с нещо неприятно.

И така, запомнете, лидерство, любов, грижа.

Нека сега да се върнем отново на ст. 22 и да видим какви са

2.     Задълженията на съпругата в християнския брак.

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа.“

Жената трябва да се покорява на мъжа, защото това е библейско и защото така тя може да бъде това, за което е създадена. Бог е направил мъжа така, че той да управлява дома. Но дяволът се опитва да накара жената да се фокусира на слабостите на мъжа си, за да не му се покорява.

Жени, когато се омъжихте, вие сте били привлечени от нещо във вашия съпруг. Но после с времето сте забелязали други неща у него, които не ви харесват. Как сте можели да предположите, че той има навика да държи клечка за зъби в устата си? Или още по-лошо, да предвидите, че вашият строен футболист ще се измени толкова много, че самият той ще заприлича на футболна топка?

Дяволът ще се опита да го дисквалифицира в твоите очи и да ти каже да не му се покоряваш, защото той не го заслужава. Но ако го направиш, ти ще му помогнеш да бъде това, което трябва да бъде. Ако не се покориш, той или ще се предаде и ще те остави ти да бъдеш лидер в дома, или непрестанно ще спорите за надмощие. И в двата случая очаквай експлозии.

Също, ако не се покоряваш на съпруга си, тя няма да имаш авторитет над децата си, защото самата ти не си под авторитет. Същото се отнася и за мен като пастор – как мога ефективно да водя църквата, ако самият аз не съм под авторитета на Бога?

И накрая, самата ти ще си объркана, защото дълбоко в себе си знаеш, че той трябва да е лидерът в дома.

Освен, че е библейско, да се покоряваш на съпруга си е и проява на здрав разум. Защо?

Някои жени приемат покорството за дискриминационно. Мислят, че християнството е направило от жената робиня.

Точно обратното! Когато Исус започна служението си, жената се считаше просто за собственост на мъжа така, както той притежаваше земя, къща и животни. Всеки ден евреите са благодарили на Бога, че не са езичник, роб и жена.

Павел пише,

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“

Това означава, че в Божието семейство всички са еднакво ценни и с равни права. Но равни права не означава една и съща роля и отговорност.

Всъщност, да се покориш означава „да си под някой друг“. Всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт. Всички трябва да се покоряваме на властите.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Ние знаем, че Христос е единосъщен на Бог Отец, но Библията казва, че Той се покорява на Бог Отец. По същия начин мъжът и жената са единосъщни, с една природа, но с различен ранг.

Исус, „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога.“ (Филипяни 2:6)

Исус се покори и не счете това за обидно. Във всяка група трябва да има лидер, който да носи отговорността. Това важи за фирмите, за правителството, и за църквата.

Да си в позиция на покорство не те прави по-малко духовен или по-маловажен. Но когато стане време да се вземе решение, основната отговорност трябва да се носи само от един човек. Иначе настъпва хаос. Същество с две глави е чудовище. То ще ви дърпа в две различни посоки като сиамски близнаци.

Днес в повечето семейства цари хаос, защото много съпрузи отказват да се покоряват на Бога, и много жени отказват да се покоряват на мъжа си. Съответно, децата им също отказват да се покоряват на родителите си и на свой ред се превръщат в лоши съпрузи и съпруги!

В църква, ако пасторът не делегира отговорност и се бърка в работата на ръководителите на хвалението, на неделното училище или на младежкото, тогава за какво са те? Успешният лидер се обгражда с хора, които могат да свършат определена работа по-добре от него самия.

В кои роли ти си най-добър в брака си? Ваня по-добре се оправя с парите от мен, затова тя е финансовият директор в нашето семейство. Обикновено жените са също по-добри с децата, с грижата за дома и подредбата на дома, имат по-добро естетическо чувство и т.н.

Всеки трябва да прави това, в което е по-добър от другия. Мъдър е този мъж, който освобождава жена си да бъде това, което Бог я е направил да бъде.

Освен, че покорството на жената е библейско и проява на здрав разум, то носи и удовлетворение.

Днес много се говори за еманципация, феминизъм и освобождението на жените от тиранията на мъжете. Гей организациите работят за заличаване на различията между мъжа и жената. Но въпросът е, кога една жена е най-свободна?

Кога е най-свободна една риба? Когато се освободи от водата и излезе на сушата, или във водата, за която е създадена? Кога е най-свободен един влак? В полето или по релсите, за които е създаден? Кога е най-свободен един пианист? Когато спазва нотите на произведението, или когато произволно удря клавишите?

Една жена е най-свободна, когато изпълнява ролята си, която Творецът ѝ е дал.

Някой е казал, „Простата жена превръща мъжа си в роб и става жена на роб. Умната жена превръща мъжа си в крал и става кралица.“

Но какво да прави една жена, когато съпругът ѝ е невярващ? Как да се покорява на невярващ човек?

Първо, ако ти си повярвала след сватбата и съпругът ти е невярващ, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:13-14 „жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената.“

Същото важи и за невярваща съпруга и вярващ съпруг, но това са по-редки случаи. Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

Но какво да правиш, за да се промени той?

1 Петър 3:1-2 „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си, като видят, че вие живеете в боязън и чистота.“

Ако жената непрекъснато натяква на мъжа си да се промени и му мели сол на главата да гледа задълженията си на мъж, ще постигне обратния ефект. Но ако му се покорява, ще го направи истински лидер.

Разбира се, покорството не означава, че ако мъжът злоупотребява с жената, тя да не прави нищо, за да се защити. Но дори когато невярващият ти съпруг не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

Заключение

В заключение, казахме, че християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония, в която мъжът е лидер на съпругата, показва жертвоготовна любов и се грижи за нейното духовно, физическо и емоционално здраве, като контролира гнева си. Жената-християнка се покорява на мъжа си, защото това е библейско, проява е на здрав разум и носи и удовлетворение. Когато една християнка се покорява на съпруга си, по този тя начин се покорява на Бога.

Заповедта при невярващ съпруг е жената да не го напуска. Както жените, така и мъжете не бива да отвръщат на злото със зло, а да показват Божията благодат. Моли се за своя брак и дори и да не стане веднага прекрасна симфония, ще видиш как постепенно мелодията ще става все по-красива, амин!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.07.2024 г. 

На вечеря с Исус (Лука 14:15-24)

 

/проповед/ 

Някога вечеряли ли сте с известен човек? Ако да, сигурно или сте платили много за нея, или сте познавали някого, който да ви вкара в залата. Или сте имали привилегията да познавате този известен човек. Във всеки случай, не всеки може да вечеря с известна личност.

Не всеки има тази привилегия. Но днес искам да ви кажа, че всеки може да вечеря с най-известната личност на планетата, Исус. Ще разгледаме една притча, разказана от Исус и предадена от евангелист Лука. Ще видим, че това е вечеря, на която Бог кани всички хора, но някои отказват поканата. Накрая, ще разберем защо това предизвиква Божия гняв.

Историята е записана в 14 глава на евангелието. Исус ядеше в дома на един от водачите на фарисеите в събота. Те внимателно наблюдаваха Исус, за да Го хванат в нарушение на някой от законите за съботата (14:1). Те смятаха, че да изцелиш някого е работа, а в събота е забранено да се работи. Вероятно са докарали този човек с воднянка пред Исус, за да го вкарат в капана си. Но Исус изцели човека (14:1-7) и с това смълча своите критици.

После укори присъстващите, че избират да сядат на първите редове и че канят на обяд или вечеря приятелите си или само тези, които могат да им се отплатят. Така извади на показ тяхната гордост и егоизъм.

Атмосферата беше напрегната от самото начало, но сега напрежението беше достигнало връхната си точка. И тогава някой изтърси,

Лука 14:15 „Блажен оня, който ще яде хляб в Божието царство.“

В отговор Исус разказа притчата за голямата вечеря. Исус беше майстор-разказвач на истории. Притчите на Исус са именно кратки истории, които поучават духовен урок, като правят аналогия с нещо познато от бита на слушателската аудитория от 1-ви век. Често те имат неочаквана развръзка, която приковава вниманието на слушателите, провокира тяхното мислене и ги подтиква към промяна в тяхното отношение.

Какво научаваме от тази притча?

Първо, научаваме че Бог е този, който отправя поканата за голямата вечеря.

Лука 14:16-17 „А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готовo.“

Кой е човекът в историята, който кани хората на вечеря? Този „някой си човек“ представлява Бог. Интересното е, че този човек дава голямо парти. Но много хора не си представят Бог така. За много хора Бог е суров и жесток тиранин. Според тези хора да следваш Бог означава да се обречеш на безрадостно съществуване.

За съжаление, някои християни потвърждават това мнение. Техният живот прилича повече на погребение или на непрекъснат пост.

Но когато четем Библията се убеждаваме, че това е заблуда и изкривяване на истината. Например, в Исая 55 гл. Бог кани своите люде да не търсят това, което не може да задоволи, но да дойдат на Неговата маса и да ядат благо, а душата им да се наслаждава с най-доброто.“ (ст.2)

В Новия завет, в историята за блудния син, Бог е бащата, който вдига тържество, за да празнува завръщането на своя син. В книгата Откровение Йоан ни казва за сватбената вечеря на Агнето, на която кани своите люде (Откровение 19:9-10).

„Голямата вечеря“ в настоящата притча е разточителен и зрелищен символ на живота в небесното царство. Това не е просто вечеря, а голяма вечеря, мега купон. Както казва богословът Уорън Уиърсби, „Исус я нарече голямата вечеря, защото тя е планирана и проведена поради голяма любов, посрещна голяма нужда и имаше голяма цена.“

В новозаветно време хората обикновено са отправяли две покани за организираните от тях тържества. Първата била отправяна доста по-рано и съдържала датата и времето, за да могат хората да планират да присъстват. И когато всичко е било готово празненството да започне, били изпращани отново слугите да кажат на всички, „Елате, понеже всичко е вече готово.“ (ст.17) Това се е правило, защото тогава не е имало телефони и часовници, а и не било толкова лесно да се приготви огромна вечеря.

В историята на Израел Божията първа покана дойде чрез Мойсей и пророците, а втората – чрез Неговия Син.

Евреи 1:1-2 „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете.“

Бог отправи поканата към тези хора два пъти. И Бог отправя поканата до всички хора. /Илюстрация на Божията безплатна покана за спасение./

Аз също искам да отправя една покана до вас днес. Тук имам 20 лв. Който иска да ги вземе, може да дойде на сцената и 20-те лева са негови.

Както виждате, за нас е трудно да вземем нещо безплатно. Ако можем да се реваншираме някакси, добре. Но просто така да вземем нещо, или да отидем на безплатна вечеря, това е обида за нашето достойнство и гордост.

Римляни 6:23 „Заплатата за греха е смърт, а Божият подарък е вечен живот чрез Христос Исус, нашия Господ.“ Божият дар е безплатен!

И така, казахме, че Бог е Този, който отправя поканата. Второ,

Божията покана може да бъде отказана.

Лука 14:18-20 „А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен. Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен. А друг рече: ожених се, и затова не мога да дойда.“

Самият Бог на любовта и благодатта кани хората да дойдат на вечерята, организирана от Него. Би следвало те да откликнат на Неговата покана с ентусиазъм. Но тук става нещо различно.

Трима от тези, които преди това са приели поканата, отказват да дойдат на банкета. И тримата смятат, че имат основателна причина да не дойдат. Първият е купил нива и трябва да я види. Вторият е купил пет чифта волове и отива да ги опита. Третият се е оженил и затова не може да дойде.

Забележете, че тези хора не отхвърлиха поканата, защото вършеха нещо неморално. Те просто мислеха, че имат други по-важни неща за правене.

Днес много хора не откликват на поканата ни да дойдат на църква, защото не искат да изоставят грешния си начин на живот. Но има и такива, които отхвърлят Божията милостива покана не защото непременно вършат някакви ужасни неморални неща. Те просто са твърде заети с ежедневните си дела, за да могат сериозно да се замислят над духовните въпроси.

В текста се казва, че „всички почнаха единодушно да се извиняват.“ Това означава, че всички оправдания бяха от едно и също естество. Всички те бяха предтекст. С малко усилия всеки от тях можеше да направи така, че да присъства, ако иска. Какво ни говори това за повечето пъти, когато вярващи пропускат църковните служби? Както казваме, въпрос на приоритети.

Нека сега разгледаме по-подробно всяко от тези оправдания.

Първо, ние се оправдаваме, защото сме твърде заети. „Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен.“ Интересно ми е как този човек е купил нивата, ако не я е виждал? И как ще я види вечерта в мрака? Той би могъл да отложи отиването на нивата до следващата сутрин.

Разбира се, никъде не се казва изрично, че той не е виждал нивата вече. Той просто се интересуваше повече от своята придобивка, отколкото от поканата за вечерята. Този човек е предупреждение за всеки от нас, който е склонен да остави материалните притежания да го обсебят дотолкова, че да пренебрегне духовните богатства.

Може би са го считали за успял човек. Само състоятелните хора са притежавали земя. Но в очите на Бога той беше провален нещастник. Той забравя, че същата тази нощ душата му може да бъде изискана от него и тогава кой ще притежава това, за което той толкова упорито се е трудил да спечели?

Както казва Матю Хенри, „тези, чиито сърца са пълни със света и които с радост вдигат къща до къща и купуват нива след нива, имат уши, които са глухи за поканата на благата вест.“

Първото оправдание е, че сме много заети. Второ, ние се оправдаваме, защото поставяме своите егоистични желания преди Бога. „Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен.“ Както и първото, и това оправдание изглежда жалко и смешно. Той можеше да опита воловете си по друго време.

Един човек се върнал вкъщи, докато жена му гладела с ютията. Казал ѝ, скъпа, трябва да взема бърз душ, но очаквам важно обаждане. Ще вдигнеш ли вместо мен, ако се обадят? Мъжът отишъл в банята. След малко телефонът звъннал и звънял така дълго. Той излиза от банята целият мокър, грабва ютията вместо телефона и изгаря ухото си. В болницата го питат, какво се случи? Той им разказва историята и те питат, ами как така и другото ухо ти е изгорено? Човекът отговаря, представяте ли си, онзи се обади два пъти!“

Понякога хората дават много смешни оправдания! Купих си апартамент и трябва да го нагледам. Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам.

Цялото поведение на този човек показва, че повече му се щеше да задоволи своите желания, отколкото да откликне на поканата на своя приятел. Както всички грешници, той беше егоист. Колко много хора като него мислят само за това как да задоволят своите прищявки, но не и да приемат предложението на благовестието.

Първите две извинения се отнасяха до материалните притежания. Третото се отнася до чувствата.

Трето, ние се оправдаваме, защото решаваме да поставим други хора пред Бога. Третият човек казва, „Ожених се, и затова не мога да дойда.“

Може би иска да каже, че не може да понесе да бъде отделен от своята възлюблена дори за няколко часа. Или пък жена му не иска той да ходи някъде без нея. В двата случая той прави идол от своята жена, като я поставя над нуждата си от Бог. Както казва Исус малко по-надолу в главата, „Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26).

Тук думата за „намрази“ е идиоматичен израз, който означава „да обича по-малко от нещо друго, да предпочита нещо друго“. С други думи, Исус казва, ако някой не ме обича повече от всеки друг, дори от своето семейство; ако за да угоди на своите родители, своя съпруг или съпруга, своите деца, пренебрегва Божиите заповеди и изоставя Божието семейство, той не може да бъде Мой ученик.

„Ожених се, затова не мога да дойда.“ Виждал съм християнски двойки, които са много активни в църквата докато се оженят. И след това свеждат до минимум срещите с вярващи, разреждат ходенето на църква и отказват да вземат служения. Като мотив изтъкват, че имат нужда да прекарват повече време заедно. Това лишава брака им от целта, с която Бог ги е благословил да са семейство – да Му служат заедно, за Негова слава.

Днес много хора са поканени на трапезата на благовестието, но откликват по същия начин като тези, описани от Лука преди 2000 години. Във всеки случай личната изгода попречи на хората да дойдат при Исус. Нашето общество е може би повлияно повече от егоистичните интереси от всяко друго в човешката история. Хората днес правят същата грешка – отлагат да откликнат на поканата, защото измежду многото добри неща пропускат най-доброто!

Исус иска да каже не че Той няма да приеме глупави оправдания, с които някои отхвърлят Неговото предложение за изобилен живот. Смисълът е, че Бог няма да приеме никакви оправдания, без значение дали те са основателни или не.

Първо, Бог е този, който отправя поканата. Второ, Божията покана може да бъде отказана, но

Трето, Бог се гневи на нашите извинения.

Много вероятно е тези, които са отказали поканата да са мислели само да отложат отговора си и да са очаквали, че ще има достатъчно време да се насладят на тържеството по-късно. Тези трима гости очакваха да получат друга покана в бъдеще, но такава не пристигна. Притчата продължава, като дава отговор на тази мисъл от ст. 21 нататък: „И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен...“

Стопанинът, който символизира Бог, се разгневява. Истината е, че ние не мислим често за Божия гняв. Тази притча показва как Бог се чувства, когато ние отказваме Неговото чудесно и прескъпо предложение за живот.

Евреи 2:3 „то как ще избегнем ние, ако сме пренебрегнали едно толкова велико спасение?“

Как стопанинът показа своя гняв? Той изпрати слугите си да поканят други гости. Той не умоляваше гостите, които го бяха обидили – просто намери други на тяхно място. В края на ст. 21 стопанинът казва на слугите си, „Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.“

В този момент слушателите вече ясно разбираха значението на притчата. Първите поканени (ст.17), които отказаха да дойдат, представляваха всеобщото отхвърляне на благовестието от Израел. Това беше напомняне на слушателите на Исус, че тези които се стремят към първото място в Царството трябваше първо да се уверят дали изобщо ще влязат в него.

Добрата новина в ст. 21-23 е, че ние сме в списъка с гостите. Без значение какво си направил, къде си го правил и колко пъти си се провалял. Това благословение, предложено на евреите, може да бъде преживяно от езичниците.

Известният проповедник и автор Тони Камполо разказва за едно свое пътуване до Хаваите. Заради смяната на часовите пояси не успял да заспи и излязал да се разходи из улиците на Хонолулу. В 2 ч. влязал в магазин за понички. Докато си седял, дочул разговор между няколко проститутки. Едно от момичетата, чието име било Агнес, споменало че има рожден ден.

След като тя излязла, Тони се обърнал към готвача и към другите проститутки, и казал: „Хайде да направим парти за Агнес.“ Другите момичета се съгласили да донесат украса, а готвачът казал, че ще направи торта.

На следващата вечер всички те се събрали в магазина и когато Агнес влязла, те донесли тортата и започнали да пеят „Честит рожден ден.“ По лицето на Агнес потекли сълзи и когато станало време да нарежат тортата, тя казала, „Може ли да купя друга торта и да изядем нея? Искам да занеса тази у дома и да я покажа на майка ми.“

Казала това, взела тортата и излязла. Във внезапната тишина, която изпълнила магазина след като тя излязла, Тони навел глава и започнал да се моли: „Господи, ние ти благодарим за Агнес и за любовта ти към нея. Ти я възлюби толкова, че изпрати Своя Син да умре заради нея на кръста. Ние ти благодарим за най-добрия подарък – дарът на Твоя Син. Амин.“ Когато вдигнал глава видял, че всички проститутки били навели глава и се молели с него.

Готвачът го погледнал и казал, „Ти май си проповедник!“ Когато Тони признал, че е, готвачът попитал, „Каква е твоята църква?“ Във внезапен изблик на прозрение, Тони отговорил, „Такава, която прави партита за проститутки и отправя покани към грешници.“

В нашата притча дори след поканата към сиромасите, слепите и куците, все още има място за други гости.

Лука 14:22 „Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.“

Интересен е фактът, че първата покана в ст. 17 беше „елате“. Когато поканените отказаха, Исус изпрати слугата си със заръката в ст.21 „да доведе тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците“. Но след като бедните и отхвърлените бяха поканени, имаше още място. Затова в ст. 23 стопанинът казва на слугата да излезе „по пътищата и по оградите“ и да ги убеждава да влязат.“

Накрая Исус завършва с думите:

Лука 14:24 „защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.“

В този момент върху гостите сигурно се е спуснал мрачен облак на покруса. Това бяха изключително обидни думи за тях. Те бяха изобразени в притчата като първите поканени на вечерята. Исус им казваше, че ако не се покаят, няма да влязат в Божието царство. Отрезвяващо е да разберем, че в този момент единственият спасен в стаята беше Исус.

Те бяха получили своите две покани – първата чрез закона и пророците и втората чрез личността и посланието на Исус, но не ги приеха.

Днес Бог продължава да отправя покана за спасение до всички хора. И ти си в списъка с поканените! Въпросът към всеки един от нас е, ще допусна ли нещо да ми попречи да откликна на поканата на Исус? Или ще отлагам, надявайки се пак да ме покани?

Проблемът е, че това може да е последната покана. Днес е деня за спасение. „Ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.“ (2 Коринтяни 6:2) Може да имаш много извинения да не приемеш благата вест, но нито едно извинение няма да бъде прието от Исус.

Молитва.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.07.2021 г.

Жената в светлината на Библията

 /проповед/

Увод

- Скъпа, какво да ти подаря за 8-ми март? - Ох, ами… още не знам, чудя се. - Добре, ще ти дам още една година за размишления.

 *****

- Скъпи, искам за 8-ми март нещо лъскаво, цвят металик и да вдига от 0 до 100 за 4 секунди!

И той й купил кантар...

Утре е 8 март, който в България се чества като празника на жената.

Откъде идва идеята да се празнува 8 март? На 8-ми март 1857 г. жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат, за да протестират  против лошите условия на труд и ниските заплати. В следващите години следват други протести.

През 1908 г. Социалистическата партия на САЩ организира ден на жената в Ню Йорк. А на Световната международна женска конференция през 1910 г. германските делегатки предлагат да се празнува специален ден на жената.

На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. В България 8 март започва да се празнува след комунистическия преврат през 1944 г.

Но няколко десетилетия преди това в България се празнува един друг празник на жената – Благовещение. След Първата световна война Софийският митрополит Стефан издига идеята празникът Благовещение – 25 март да се чества като Ден на майката и жената – християнка. След 1948 г. комунистическата власт отменя честването на този празник, но днес той отново заема своето място в календара.

В навечерието на тези две дати бих искал днес да спра вниманието ви върху жената – каква трябва да е тя според Библията. Много хора обвиняват християнството, че потискало жените. Истината е, че учението на християнството е революционизирало отношението към жената.

В Библията виждаме едно радикално различно отношение към жената в сравнение с това в другите религии и философски системи. Затова, преди да се спрем на жената в светлината на Библията, ще направим един кратък обзор на отношението към жената от древността до наши дни.

1.   Положение на жената в древността.

От древността винаги е имало предразсъдъци срещу жените и те са били считани за по-нисши от мъжете. Така са смятали и гръцките философи. Според Платон „само са сътворени директно от боговете и са получили душа. Тези, които са живели праведно се връщат в звездите, а страхливците или неправедните можем с основание да предположим че ще приемат природата на жена в следващото поколение“. С други думи, жените са преродени мъже, които са се провалили в живота по време на първото им пребиваване на земята.

По време на Римската империя жените са имали много нисък статут. Според семейния закон, съпругът е абсолютен господар. Жената е собственост на своя съпруг и напълно подвласна на неговите желания. Той е можел да я наказва както си иска.

Жената не е притежавала нищо. Ако съпругът умре, тогава неговите притежания стават собственост на децата, а ако нямал деца, на най-близкия мъжки сродник. Те са причислявани в една група с непълнолетните, робите, осъдените престъпници и невменяемите, т.е. с всички, на чийто разум и преценка не може да се вярва.

Дори в еврейската култура жените не са имали много права. Не можели да притежават или наследяват собственост. Жената е била повече слуга, отколкото равностоен партньор в брачните отношения. Мъжът е можел да се разведе, но жената не е имала това право. Жените са можели да влизат само във външния двор на храма в Ерусалим, достъпен и за езичниците. В синагогата жените и мъжете седяли отделно от мъжете.

В езическа България е съществувало многоженството. Мъжете са давали откуп за бъдещата си жена под формата на зестра. След официалното приемане на християнството многоженството е забранено. Жената има повече права – наследява имуществото на починалия си съпруг, може да напусне съпруга си при определени обстоятелства (но не и при негова изневяра).

Така или иначе, в дохристиянския свят жените са считани за хора втора ръка. Раждането на Църквата на Петдесетница и проникването на учението на Исус в Европа, а след това и в света, постепенно оказват влияние върху всяка област от живота. Те революционизират и отношението към жените. На какво се дължи това?

Докато беше на земята в плът, Исус Христос се застъпваше за всички онеправдани, включително за жените. Някои от неговите най-посветени ученици бяха жени (Лука 8:1-3). Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания.

Същото отношение виждаме и в ранната църква. Апостол Павел пише до църквата в Галатия:

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ Според Библията не само жените, но всички хора без значение на социалния им статут са равнопоставени пред Бога. Там, където се чете Библията постепенно се променя отношението към жените, а с това и техния статут в обществото. 

2. Раждането на феминизма.

Разбира се, това става бавно и по еволюционен път през вековете. Превъртаме лентата до края на 19 в. В епохата на бурно индустриално развитие жената е поставена да работи наравно с мъжа. Условията на работа са ужасни, а заплащането и правата на жените – по-малки от тези на мъжете. В резултат се ражда феминизмът.

Пет-годишната дъщеря на една феминистка ѝ казала: „Мамо, аз искам да стана медицинска сестра.“ Навремето това е била женска професия. Но майка ѝ ѝ казала: „Можеш да станеш каквото си искаш – адвокат, хирург, банкер, дори президент.“ Детето я погледнало невярващо: „Каквото си искам ли? Каквото искам?“ Тя помислила малко и след това лицето ѝ просветнало. „Знам каква ще стана. Искам да съм кон!“

Но какво е феминизъм? Това е движение за права на жените, което се основава на равенство между половете. Някой ще каже, какво лошо има в това? Ти не си мъжки шовинист, нали? Нали знаете обаче, че пътят към ада е осеян с добри намерения.

Проблемът е, че първо, то се основава на една лъжа. И второ, както ще видим, феминистите искат нещо много повече от равни права с мъжа. Те искат доминация и контрол на жените над мъжа и обществото като цяло. Струва ви се абсурдно?

На запад вече радикалният феминизъм e разклатил основите на брака и семейството. Феминизмът е преобърнал мисленето на жените толкова драматично, че те са изоставили ролята си, дадена им от Бога.

Вижте какво казва радикалната феминистка водачка Шийла Кроули: „Тъй като бракът представлява робство за жените, ясно е че женското движение трябва да се концентрира върху атакуване на тази институция. Свобода за жените не може да бъде извоювана без отмяната на брака.“

През 1971 г. е съставена Декларацията на феминизма. Там се казва: „Краят на институцията брак е необходимо условие за освобождението на жените. Затова за нас е важно да насърчаваме жените да напускат съпрузите си и да не живеят с мъже. Цялата история трябва да бъде пренаписана от гледна точка на потискането на жените.“

Между другото, това движение е водено най-вече от лесбийки.

Ани Лори Гейлър казва през 1988 г. в статия, наречена „Спасението за феминиста. „Нека забравим за митичния Исус и да потърсим насърчение и вдъхновение от реални жени. 2000 години на патриархално управление под сянката на кръста трябва да са достатъчни, за да обърнат жените към феминисткото спасение на света.“

Д-р Мери Джо Бейн, казва: „За да възпитаме деца в равенство, ние трябва да ги отделим от семействата им и да ги отглеждаме в общност.“

Маргрет Сенър, основателка на Планирано родителство, организацията която води парада на абортите в Америка, казва: „Най-милостивото нещо, което едно голямо семейство може да направи за едно от бебетата си, е да го убие.“

Някой може да каже, това е на запад, при нас не е точно така. Да, има нюанси, но феминизмът навлезе макар и по своеобразен начин и в България с комунизма.

Днес, в навечерието на 8 март, след повече от сто години феминизъм, берем горчивите плодове на това демонично учение. През 2019 г. в България на всеки 3 нови брака се пада повече от един развод. На всеки 3 родени деца почти едно бива убито в утробата...

Ние трябва да гледаме сериозно на тези идеи, защото те са крепост в ума на хората. Това е нищо друго освен сатанизъм, който се крие зад невинно звучащи идеологии и интелектуализъм, но дори в България вече влияе върху съдебната система (спомнете си Истанбулската конвенция и закона за детето), образованието (брошури „Любов без последствия“ и др.), медиите и изобщо върху обществения морал като цяло.

В резултат, докато се стреми към равенство и дори превъзходство над мъжа, жената се е превърнала в сексуален обект за мъжа. Докато копнее за щастлив и достоен живот, тя е нещастна и е загубила собственото си достойнство. Докато жадува за материална независимост и просперитет тя е по-зависима и по-бедна духовно от всякога. Прегърнала букета цветя на 8 март, тя копнее за разбиране, приемане и любов през останалите 364 дни на годината.  

Както казва Фултън Шийн, „Съвременната жена получи равни права с мъжете, но не получи щастие. Тя беше еманципирана като цвете, еманципирано от корените си, само за да увехне и да умре.“

3. Жената в светлината на Библията.

Но кой трябва да каже каква е ролята на жената? Ролята на жената в обществото не се определя нито от нея, нито от мъжете. Творението не може да казва на Твореца за какво е предназначено. Мястото и ролята на жената се определят от нейния Творец, Бога. Затова нека сега да видим каква светлина хвърля Библията върху мястото и ролята на жената в обществото.

Битие 2:18-23 „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.“

Виждаме, че според Божия план жената не трябва да е независима и да владее над мъжа, а да е негов помощник. Ролята на помощник не е принизяваща, напротив. Думата „помощник“ описва някой, който снабдява това, което липсва в друг. Самият Бог играе ролята на помощник в нашия живот.

Псалми 70:5 „А аз съм сиромах и беден; Боже, побързай да дойдеш при мене; помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да не се забавиш.“

По отношение на стойността на мъжа и жената, те са равностойни:

Битие 1:27 „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

И мъжете, и жените са създадени по Божи образ. Но според Божия съвършен ред мъжът беше първи.

1 Коринтяни 11:8-9 „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа.“

Затова според Божия дизайн мъжът трябва да бъде глава над жената.

Ефесяни 5:22-24 „Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се покорява на Христос, така и жените нека се покоряват във всичко на своите мъже.“

Но какво означава цялата тази идея за покоряване? Някои си представят, че това означава съпругата да вее с ветрило на мъжа, прислужва му и му пуска гроздови зрънца в устата като на египетски фараон. 

Вие някъде виждали ли сте такова семейство?

Не знам за вас, но аз не съм виждал такова семейство. По-скоро вследствие на навлизането на феминистичните идеи е много по-вероятно жената да командва мъжа си. Да му казва: „Ако искаш вечеря, сготви си!“

Покорство буквално означава „подреден/поставен под някой друг“. Ние трябва да разберем, че всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт.

Римляни 13:1 „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.“

Всяка власт е от Бога. Следователно, ако някой се бунтува против властите, той се бунтува срещу това, което Бог е създал. Който прави това ще донесе осъждение на себе си.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

Toва не означава, че Бог иска мъжът да злоупотребява с жената, а тя да не прави нищо, за да се защити. Ако съпругът ти не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

И нататък текстът в Ефесяни казва:

Ефесяни 5:25-29 „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Какво включва ролята на власт на съпруга? Той има отговорността да се грижи за прехраната на съпругата си и да я защитава.

Именно поради неразбирането на Божия план за брака и за ролята на жената и мъжа в него, толкова много жени и мъже днес са нещастни. Планът на Сатана с феминизма е като накара жените да отхвърлят властта на мъжа в брака, в крайна сметка да ги принуди да отхвърлят и авторитета на Бога.

Представете си, че цялата църква отиваме на църковен ритрийт. Качваме се в автобус и всеки иска да кара. Ще настъпи хаос! Имаме нужда от един шофьор. Може всеки да има книжка за управление на автобус. Може всички да сме много добри шофьори. Но само един трябва да седне на шофьорското място, иначе ще катастрофираме.

В дома Бог е направил мъжа шофьор. Всички ние пътуваме напред заедно, но съпругът избира посоката.

Дотук говорихме за Божия план за покорство в брака. Нека сега разгледаме друг аспект от заблудата феминизъм и Божия отговор на него.

Тит 2:3-5 „също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; 4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, 5 да са разбрани, целомъдрени, да се грижат за своя дом, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.“

Каква е ролята на благочестивата добродетелна жена? Ролята ѝ е да дава пример на другите. По-възрастните жени трябва да учат по-младите с личния си пример.

А какво казва Сатана на жените? „Забрави задръжките, скъпа. Захвърли парцала, напусни съпруга си, бъди свободна и преследвай мечтите си, ти заслужаваш това!“

Ако слушаме рекламите, филмите и водещите на забавни предавания, можем да паднем в капана на дявола. Една от причините все повече жени дори в църква да се подлъгват по него е, че нямаме достатъчно стари жени, които да отстояват Божията истина и да са добър пример.

Затова, жени, вие трябва да говорите на другите жени, млади или стари. Това е ролята, която Бог ви отрежда. Учете ги какво означава да обичат съпруга си, децата си и какво означава да обичат Бога.

Днес, в навечерието на 8 март и на Благовещение, ние имаме огромна нужда от благочестиви съпруги, майки и баби. Искаш ли да бъдеш такава жена? Учи се от примера на благочестиви жени – не само в живота, но и в Библията. Нека накрая разгледаме един такъв пример за благочестива жена в ...

Притчи 31:10-27 „Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни. Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба. Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си. Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце. Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече. Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си. Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе. Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си. Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта. Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното. Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден. Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи. Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло. Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната. Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци. Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето. Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ. Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.

Тук виждаме една жена, която е вярна, работлива, състрадателна, щедра и мъдра.

Идеите в Притчи 31 са предизвикателство за всяка жена, но както някой беше казал, „По-добре да се стремиш към идеал и да не успееш, отколкото да се стремиш към посредственост и да я постигнеш.“ Или, „Ако се протегнеш към звездите може и да не ги уловиш, но поне няма да загребеш кал в ръката си.“

В заключение, нека не се подлъгваме по лъжите на феминизма. Сатана иска да се учим от света относно ролята на жената в обществото. Но ние трябва да се учим от това как Библията иска да изглежда жената християнка – като жена, която е покорна на своя съпруг и посветена на семейството си. По-възрастните жени също трябва да обучават по-младите. Една благочестива майка или баба могат да имат невероятно влияние за Господа върху своите деца или внуци.

2 Тимотей 1:5 „Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.“

Наполеон е казал: „Позволете на Франция да има велики майки, и Франция ще има велики синове.“ А на друг принадлежат думите, „Ръката, която люлее люлката е ръката, която управлява света.“

Нашата вяра се предава на нашите деца. Ако ние достигнем до повече жени и им покажем образа на жената в светлината на Библията, аз съм сигурен, че много от тях ще закопнеят да имат този живот. Защото Христос наистина революционизира отношението към жената. Както революционизира всяко общество, което откликне на Него!

 __________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

7. Не прелюбодействай

/проповед/

Някой е казал, „Като погледна към шоколад, чувам два гласа. Единият казва: „Трябва да изядеш този шоколад.“ Другият глас казва „Чу добре. Изяж шоколада.“

Човек трябва да се бори с изкушения цял живот! Затова е важно да познаваме Десетте заповеди.

Знаете ли защо Бог е дал на евреите Десет заповеди? Бог отишъл първо при египтяните и ги попитал дали биха искали една заповед от Тората. „Каква заповед?“, попитали те. „Не прелюбодействай“, отговорил Бог. „А, не, благодаря.“

После Бог отишъл при ханаанците и ги попитал дали биха искали да им даде една заповед от Тората. „Каква заповед?“, попитали те. „Не убивай“, отговорил Бог. Ханаанците помислили и казали, „Не, благодаря, ще пропуснем.“

Накрая Бог отишъл при евреите и ги попитал дали искат една заповед.“ Те попитали, „Колко струва?“ „Ами, заповедите са безплатни“, Бог. „Добре, ще вземем десет.“

Дотук говорихме за 6 от Десетте заповеди. Нека си припомним всички, кои бяха те? (Да нямаш други богове, не си прави кумир, не споменавай напразно Божието име, пази съботата, почитай баща си и майка си). Казахме, че първите 4 се отнасят за святостта на Бога, а следващите 6 – за святостта на ближния.

Днес ще говорим за третата от заповедите, които се отнасят до ближния. Това е Седмата заповед: „Не прелюбодействай“. Подобно на предишната, шеста заповед, тя се състои само от две думи.

Когато Бог забранява нещо, Той го прави за наше добро. Той цели да ни предпази от болка. И когато ние приемаме да играем по Неговите правила, печелим.

Седмата заповед забранява прелюбодейството. Нищо не разрушава едно семейство по-бързо от прелюбодейството. Дори споменаването на тази дума сигурно предизвиква болезнени спомени за някои от вас. Но целта на това послание не е да възкресяваме миналото. Ако си изповядал един грях на Бога, ти си простен. Аз искам да говоря за бъдещето.

Бог няма за цел да отнеме всяка радост от живота ни. Бог е този, който изобрети секса. Но като всяко добро нещо, той трябва да бъде контролиран. Всички Божии дарове се дават, за да се използват в някакви граници.

Един такъв дар е водата. Ние се нуждаем от вода. Но твърде много вода може да ни удави.

Огънят може или да те стопли, или да те изгори. Всичко зависи от това как боравиш с него.

Бог е вложил в тебе сексуалното желание. Той ти е дал дара на секса. Ако той е под контрол и се употребява само в брака, той е прекрасен. Но извън брака той е разрушителен за твоето емоционално, физическо и духовно здраве.

Бог иска да използва секса като инструмент за изграждане на брака, не за разрушаването му.

Евреи 13:4 „Бракът трябва да се почита от всички и брачното легло да се пази неопетнено, защото Бог ще съди сексуално неморалните и прелюбодейците.“

По-лесно е да се ожениш, отколкото да останеш женен. Днес на изневярата се гледа много по-леко, отколкото преди 100 години. Дори тя се приема като нещо нормално.

Гледах един филм, който се казва „От 5 до 7“. В него един американски евреин се запозна с французойка на улицата в някакъв американски град. Тя му каза, че няма нищо против да започнат да излизат от 5 до 7. Той я попита защо само тогава и тя му отговори, че е омъжена с две деца, но в нейната страна съществувало негласно правило, че между 5 и 7 съпрузите можели да излизат с друг партньор.

Ченето на мъжа увисна от учудване, но малко по малко той се поддаде на изкушението и те извършиха греха прелюбодейство. И това се представи като нещо напълно нормално във филма. Така, чрез киното и медиите, малко по малко се подкопава и се променя морала, пазен дълго време в едно общество.

Ние сме бомбардирани от сексуални образи навсякъде – във филми, риалити формати, интернет, литература... Даже четох, че в Амазон се продава книга на някой си Х. Камерън Барнс със заглавие „Как да направляваш всеки аспект на извънбрачната ти връзка със страст, дискретност и достойнство“...

Медиите са изоставили Бога, подиграват християните и заменят християнските ценности с безбожни такива. И те бавно навлизат и в църквата.

Затова искам да говоря главно за три неща днес – какво точно забранява Седмата заповед, второ - как можем да не се поддаваме на греха прелюбодейство и трето, как да бъдем изцелени от прелюбодейство.

1. Какво точно забранява Седмата заповед.

Първо, тя забранява акта на прелюбодейство. Прелюбодейството е сексуален акт извън брака, извършен от женени хора. С други думи, прелюбодейството е изневяра на твоя съпруг или твоята съпруга.

Когато Бог даде Ева на Адам в Едемската градина, Адам я погледна и каза:

Битие 2:23,24 „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета. Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Това твърдение е толкова важно, че е повторено в Библията 4 пъти, два от които от Исус. И когато Исус го повтаря, добавя „Каквото Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“ (Марк 10:9)

Бог ни е дал тази заповед, защото иска да съхраним святостта на брака. Бракът е завет и съюз между един мъж и една жена, сключен пред Бога. Затова изисква посвещение и пълно отдаване един на друг.

Ако сме неверни към брачния си партньор, ние по нищо не се различаваме от съвокупляващи се животни. Така ние превръщаме брака в карикатура.

Ако не можем да бъдем верни на нашия брачен партньор, на човека който е най-важен за нас, тогава няма да сме верни на никой друг. Хората избират на ръководни постове в държавата политици, които са извършили прелюбодейство и са показали, че не държат на думата си. И след изборите се чудят защо тези политици ги лъжат и не изпълняват предизборните си обещания.

Седмата заповед е важна за цялото общество!

Може да се каже дори, че Седмата заповед се отнася и за неженени хора. Защо? Защото когато извършваш греха блудство (секс преди брака), ти съгрешаваш срещу бъдещата си съпруга или съпруг.

При нас на църква идваше жена, за която се разбра, че живее в блудство. След няколко разговора и липса на покаяние, тя беше отстранена от църква. Разбира се, при доказана промяна в начина ѝ на живот тя ще бъде възстановена. Но туморът на греха е нужно да се изреже от тялото Христово.

Днес е прието когато се срещнат едно момче и едно момиче, след няколко срещи да спят заедно. Това е моралът на новото време.

1 Коринтяни 6:18-19 „Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си...“

Ако ти си повярвал в Христос, твоето тяло е храм на Святия Дух. Бог иска ти да го запазиш чисто за своя брачен партньор. Някой ще каже, „Това е мъчна работа в наше време.“ Да, мъчна е, но не е невъзможно.

Днес някои християни са преследвани заради вярата си. Хвърляни са в затворите, обезглавявани са. Така че, Бог не иска много от нас, когато ни казва да пазим сексуална чистота преди брака.

Едно изследване показва, че хора които са имали сексуален живот преди брака е много по-вероятно да не са верни на брачния си партньор. Млади хора, ако искате щастлив брак, шансът да имате такъв е много по-голям, ако се пазите чисти до брака.

Когато спазваш Седмата заповед, ти предпазваш себе си и своя брачен партньор. И обратно, когато превръщаш брака в карикатура, ти не само нарушаваш брачната клетва, но разрушаваш другия човек. Ти разкъсваш връзките на доверието. Ти извършваш светотатство срещу свещения брачен съюз.

2. Как тогава да се предпазваме от прелюбодейство?

Първо, посвети се да спазваш Божия стандарт за чистота в брака. Библията казва, че сексът е само за брака – не преди брака и не извън брака.

Псалм 119:9 „Как ще очисти младежът пътя си? – Като му отдава внимание според Твоето слово.“

Изключи прелюбодейството като възможност. Избий си го от главата. Нищо не може да го оправдае.

Йосиф можеше да се поддаде. Можеше да си каже, „Аз съм млад, привлекателен, живея в чужда страна. Тук това е в реда на нещата. Жената на Петефрий ме желае, аз го искам, това може да ми помогне за бъдещата ми кариера. А и аз съм емоционално наранен. Братята ми ме мразят, продадоха ме в робство. Майка ми умря когато бях малък, животът ми е ужасен, никой не ми показва любов. Заслужавам го!

Вместо това Йосиф се обърна и избяга. Каза „Няма да съгреша срещу моя Бог!“

Притчи 5:15 „Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.“

В контекста на цялата 5 глава този стих трябва да се тълкува така: Бъди верен на собствената си жена. Давай любовта си само на нея.

Мъже, не правете комплименти на други жени за красотата им или облеклото им. Изобщо, внимавайте какво казвате на жените. Ако не знаете какво да кажете, по-добре не казвайте нищо, отколкото да създадете погрешно впечатление.

Съответно омъжените жени не бива да очакват комплименти от чужди мъже. Жени, не флиртувайте.

Всички ние, където и да се намираме – на работа, сред приятели, в църква е добре да избягваме продължителни прегръдки, погледи очи в очите и докосване.

Както казва една поговорка, ако не искаш да бъдеш ужилен, стой далеч от пчелите. Пий вода само от своя водоем.

Тази 5 глава в Притчи е най-добрият пътеводител за удовлетворяващ секс в брака. Тези от вас, които сте семейни или планирате да сключите брак, препоръчвам ви да я прочетете.

Така че, първо, посвети се на Божия стандарт за чистота в брака. Второ,

Мисли за последствията

А те са разрушителни. Срамът и съжалението никога няма да те напуснат.

Притчи 6:27-29 „Може ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят? 28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат? 29 Така е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.“

Исус каза, „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.“ (Йоан 14:15) Ако обичаш Исус, ще бягаш от прелюбодейството. Ако обичаш жена си (или мъжа си), ще внимаваш да не паднеш в капана на прелюбодейството. Ако обичаш децата си, няма да им причиниш това. Само мисълта, че може да ги нараниш по този начин, трябва да е спирачка за теб. Ако обичаш близките си и църквата си, няма да нарушаваш Седмата заповед.

Най-накрая, помисли за Божия съд. Библията казва:

Евреи 13:4 „Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“

Притчи 6:32 „Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа.“

В същността си прелюбодейството е егоистичен акт. Прелюбодеецът си казва: „Не ме интересува как се чувстват другите, аз искам сексуално задоволяване.“ И всичко това може да започне от много ранна възраст.

Гледах как една лекторка на фондация „Асоциация Анимус“ на организиран от тях още през 2011 г. форум „Родителство“, насърчава хората да оставят децата си да мастурбират като си легнат, защото така се успокоявали. За нея дори кръвосмешението и педофилията са нещо нормално!

Тези хора свеждат смисъла на живота до удоволствието и задоволяването на сексуалния нагон. Това е чиста проба егоизъм. Те явно не са чували нищо за християнските добродетели и издигат на пиедестал човешките пороци. И те се опитват да наложат демонизирания си и извратен начин на живот на нашите деца. Тези хора трябва да се покаят, докато е време.

Марк 9:42 „Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията.“

Друга опасност, на която са изложени не само децата, но и всички ние, е порнографията. Тя е една от причините за нарастване броя на разводите. Порнографията е дехуманизираща и принизяваща жената до плът за продан. Тя действа като наркотик, води до пристрастяване. Тя е епидемия, която разрушава обществото ни.

Вместо да се стремят да подобрят сексуалния си живот в брака, много мъже гледат порнография в интернет.

В резултат тяхното желание за интимност със съпругите им намалява. Освен това, порнографията постепенно лишава бащата от любов към неговата съпруга и деца и впоследствие го води към други грехове.

Така че, порнографията е също форма на прелюбодейство. Затова тя е разрушителна.

Ние сме говорили за това с младежи и знаем колко трудно е за тях да се освободят от оковите на порнографията. Затова ще продължаваме да говорим и да предупреждаваме за последствията. Предполагам, че на семинара за семейства този въпрос също ще бъде засегнат.

И така, казахме, че можем да се предпазим от греха прелюбодейство, когато се придържаме към Божия стандарт и второ, като мислим за последствията.

Tрето, ние неутрализираме изкушението на прелюбодейството, като работим върху брака си.

Работи върху брака си.

Когато задълбочаваш взаимоотношенията си със своя брачен партньор, прелюбодейството загубва силата си.

1 Коринтяни 7:3 „Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.“

Д-р Уилям Харли посочва 5-те най-големи нужди на мъжете и 5-те най-големи нужди на жените.

Мъже: 1. Сексуално удовлетворение 2. Приятел в свободното време 3. Привлекателна съпруга 4. Помощ в дома 5. Възхищение

Жени: 1. Любов 2. Разговори 3. Честност и откритост 4. Финансова стабилност 5. Посвещение на семейството.

Откривате ли някакви прилики? Не! В такъв случай решението е просто – разбери от какво се нуждае съпругът или съпругата ти и се захвани да посрещнеш неговите/нейните нужди.

Много проблеми в браковете днес се дължат на липсата на интимност.

1 Коринтяни 7:5 „Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.“

Направили едно „научно“ изследване, за да установят в кои дни мъжете обичат да имат интимност с жена си. Открили, че те обичат дните, които започват с буквата „с“ - сряда, събота, сторник, сетвъртък, сетък, седеля.

Отдаваш ли дължимото на твоя съпруг или съпруга?

Друга цел в брака е да си най-добрия приятел за него или нея. Една съпруга на актьор е казала: „Много е лесно да напуснеш своя брачен партньор. Но не е лесно да напуснеш най-добрия си приятел.“ Разговаряйте заедно, разхождайте се заедно, прекарвайте време заедно.

И така, дотук казахме, че ние трябва да се стремим към Божия стандарт за чистота, да мислим за последствията и да работим над брака си.

Четвърто, всеки от нас е нужно да се грижи за ума си. Моралът се изгражда. Човек не се ражда морален. Обратното също е вярно – не можеш изведнъж да станеш от праведен човек - прелюбодеец.

Матей 5:27-28 „Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“ Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“

Мислите раждат чувства, чувствата водят до действия, действията до прелюбодейство.

Яков 1:14-15 „А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“

Първо приемаш грешните помисли в ума си. След това се привързваш емоционално към друг човек. Накрая стигаш до физическа връзка. Когато това стане е трудно да се откъснеш. Нужни са много усилия и Божията благодат. Силата на прелюбодействието е огромна. Накрая идва и последната стъпка – започваш да се оправдаваш пред себе си за стореното.

Еремия 17:9 „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“

Човек си казва: „Ако съпругът/съпругата ми посрещаше моите нужди нямаше да го направя.“ „Ние се обичаме един друг“. „Бог ни обича без значение какво правим.“ „Бог ще ми прости.“

Но Павел каза: „Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? 2 Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?“ (Римляни 6:1-2)

И така, дотук дефинирахме прелюбодейство като сексуален акт извън брака, извършен от женени хора. Казахме, че за да се предпазим от прелюбодейство е нужно да се посветим да спазваме Божиите стандарти за чистота, да мислим за последствията, да работим за брака си и да се грижим за ума си.

Но ако прелюбодейството вече е факт, какво тогава, има ли надежда човекът да се възстанови?

3. Възстановяване след прелюбодейство.

Винаги има надежда за възстановяване. Прелюбодейството не е смъртен грях. И не е нужно да убие брака на този човек. Според една статистика, 64% от двойките запазват брака си след прелюбодейство (изневяра). Какво трябва да направи извършилият прелюбодейство:

Първо, да признае греха си.

Псалм 51:3,4 „Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене. 4 Пред Тебе, само пред Тебе съгреших, и пред Тебе сторих това зло.“

Второ, този човек трябва да прекъсне тази връзка и да избягва контакт с отсрещната страна. Не можеш да останеш приятел с някого, с когото си бил интимен.

Жената, хваната в прелюбодейство, Симон Петър, Св. Августин, oснователя на йезуитския орден Игнатий Лойола и много други – всички те са поискали прошка и са били опростени и възстановени от Бог и днес дори са примери за подражание. 

В заключение, Бог е измислил секса. Той е негова идея. Бракът може да е вълнуващо преживяване, когато всеки се стреми да посрещне нуждите на своя съпруг или съпруга. Бракът е прекрасен преобраз на взаимоотношенията на Христос с Църквата. Бог е постановил правилата и ние сме благословени, когато ги спазваме. Със Седмата заповед Бог забранява прелюбодейството и го прави за наше добро. Прелюбодейството разрушава брака, теб, твоя партньор и твоите деца.

Вместо това Бог иска да имаш благословен брак. Той иска да съхраним святостта на брака.

Може би досега не си си давал сметка, че в брака ти има проблеми. Може би мислите ти са насочени към друг човек. Може би вече си изградил емоционална връзка с човек извън брака. Дай всичко на Бога. Сложи край докато е време. Посвети се да спазваш Божия стандарт за чистота в брака, мисли за последствията, работи върху брака си и се грижи за ума си.

Дори някой да е в прелюбодейство, бракът му може да бъде спасен. Иди при Исус.

Когато Хенри Форд и съпругата му празнували златната си сватба, един репортер го попитал, „На какво отдавате успешния си петдесетгодишен брак?“ Г-н Форд отговорил, „Успешната формула е същата, каквата винаги съм използвал в производството на автомобили – придържам се към един модел.“

Нека да се помолим.

_____________
БПЦ "Нов живот" - Варна
10.11.2019 г.