Докато смъртта ни раздели

 

Увод

Един мъж казва на приятеля си: „Жена ми каза, че бракът ни ще продължи, докато смъртта ни раздели.“ Приятелят му го пита: „И как вървят нещата?“ Мъжът въздиша и отговаря: „Ами, струва ми се, че вече започна да губи търпение, а и честно казано... напоследък започвам да се чувствам доста несигурно, когато тя е в кухнята.“

Както видяхме и от тази история, във всяко семейство има проблеми от време на време. Библията казва, че всички ние сме грешници, никой не е съвършен, затова няма съвършен брак.

Затова е важно да знаем какво Библията казва за брака – за библейските основания за брака и за ролите в него. Ще разгледаме ролите в брака следващите седмици, а днес искам да говорим за библейските основания на брака.

Какво означава брака и как можем да имаме успешен брак във време, което се характеризира с разтрогнати връзки и разводи?

Нека първо видим какво е брака. Ето една добра според мен дефиниция: „Бракът е установено заветно взаимоотношение между един мъж и една жена, основано на публичен обет за доживотна вярност.“ Тук виждаме три неща.

1.     SLIDE Бракът е установено заветно взаимоотношение.

На първо място, бракът е установена, заветна връзка. Когато казваме, че това е „установена“ връзка, имаме предвид, че в брака има определен ред или разграничение на ролите. „Заветно взаимоотношение“ пък означава, че между двамата брачни партньори има сключен свещен завет.

SLIDE Първо, бракът е картина на установените взаимоотношения между Троицата.

Битие 1:26-27 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. ²⁷ И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

Интересното тук е, че Бог говори за себе си в мн. ч. Единството на мъжа и жената в брака сочи към единството на Бог в Троицата. Бог е един, но е в три Личности. Съпругът и съпругата са една плът, но две личности.

Бог е установил порядък в Троицата. Отец, Син и Святия Дух са равни, но Синът доброволно се покорява под Отца, а Святият Дух доброволно прославя Христа. В триединството има съвършена любов и субординация сред трите личности на Бога.

По същия начин в брака има порядък. Съпругът и съпругата са равнопоставени партньори в брака, но Бог е установил ред и там.

SLIDE 1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Мъжът е глава на жената, Христос е глава на мъжа, а Бог е глава на Христос. Но и мъжът, и жената са взаимнозависими.

SLIDE 1 Коринтяни 11:11-12 „Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа; защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.“

Жената идва от мъжа, а мъжът се ражда от жената. Виждаме как в брака има ред, равнопоставеност и взаимозависимост, както и в Троицата.

SLIDE Бракът е умален образ на заветните взаимоотношения на Бог с неговите люде.

В СЗ бракът е картина на заветните отношения на Бог с неговия народ.

Исая 54:5 „Защото твой съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на силите; и Изкупителят ти е Святият Израилев, Който е наречен Бог на цялата земя.“

Тук и на много други места Бог използва метафората на брака, за да илюстрира заветните взаимоотношения с Израил.

SLIDE В НЗ бракът е картина на взаимоотношенията между Христос и Неговата църква. Йоан Кръстител казва в

Йоан 3:28-29 „Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца.“

В Откровение на Йоан 19:6-9 виждаме славната картина на сватбата на Агнеца с невястата, Църквата. Следователно, бракът е картина на нещо много по-голямо от самия него. Той е важен, но сочи към една още по-велика реалност. Бракът не е просто договор, той е установени заветни взаимоотношения, които трябва да отразяват Божиите установени взаимоотношения в Троицата и Божиите заветни взаимоотношения с Неговите люде.

2.     SLIDE Бракът е между един мъж и една жена.

В миналото всеки е вземал за даденост тази азбучна изстина. Но днес някои я подлагат на съмнение. В някои страни еднополовите бракове вече са легализирани.

Но какво казва Библията по въпроса?

Битие 2:18 „И Господ каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.“

Тук се казва, че не е добре за човека да е сам. Това е първото „не е добре“ в Библията. И Бог веднага се погрижи да създаде помощник на мъжа – не роб или слуга, но някой който да му помага и да го подкрепя. И мъжа, и жената са създадени по Божий образ и са равнопоставени в това взаимоотношение.

Те трябваше да се плодят, да се размножават и да населят земята, но това трябваше да става в контекста на брака. Бракът беше създаден като институция веднага след сътворението – много преди Бог да установи други институции като държавата и църквата. Това ни показва, че семейството е много важно за Бога.

SLIDE Битие 2:21 „Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.“

Както казва библейският коментатор Матю Хенри, „Жената не беше направена от главата му, за да управлява над него, нито от нозете му, за да я тъпче, но от страната му, за да е равна с него, под мишницата му, за да бъде защитена и близо до сърцето му, за да бъде обичана.“

На урока в неделното училище децата учили, че Ева била създадена от реброто на Адам. Няколко дни по-късно, когато го заболял корема, едно от момченцата казало: „Мамо, мисля че ще имам жена.“

Видяхме, че бракът беше установен като институция веднага след сътворението като съюз между един мъж и една жена. В Новия завет виждаме, че Исус потвърди тази истина.

SLIDE Марк 10:6-8 „от началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще бъдат една плът…“

Поради всичко това, хомосексуализмът е заклеймен като грях.

SLIDE Левит 18:22 „С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота.“

Когато Павел пише за последствията от отхвърлянето на Бога на църквата в Рим, казва:

SLIDE Римляни 1:26-27 „Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже…“

Библията осъжда хомосексуалните отношения като грях и форма на сексуална неморалност и не приема еднополовите връзки за брак. Бракът е само между мъж и жена.

Дотук видяхме, че бракът е установени, заветни взаимоотношения между един мъж и една жена. Трето, бракът се основава на публичен обет за доживотна вярност.

3.     SLIDE Бракът е публична институция.

Важно е да разберем, че бракът не е личен въпрос. За да се сключи брак е нужно да се направи публичен обет, признат от властите.

След като Бог направи жената, за да бъде тя помощник на мъжа, четем в…

Битие 2:22-23 „И Господ Бог … я доведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа е взета.“

Тук Бог представя Ева на Адам. Това е първата брачна церемония! Тя е публична, защото е извършена пред Бог като върховна власт. Други свидетели не е имало, ако не броим жирафите, слоновете и динозаврите наоколо. Това е истински брак!

Слушах по радиото дебат на тема трябва ли да има брачна церемония и сватба или хората могат да живеят заедно и без брак, стига да се обичат. Познайте коя позиция победи в дебата! Точно така, втората…

Но ето Библейската истина: всякакви лични обети, обещания, уверения между двамата са всичко друго, но не и брак. За да има брак е нужно да има публичен обет между мъжа и жената, признат от властите в съответната държава.

Това виждаме и от следващия 24-ти стих:

SLIDE Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Това „оставяне“ от страна на мъжа и на жената е публичен акт. Те обявяват на своите роднини и приятели, че напускат семейството в което са родени, за да създадат друго. Което означава също, че преди това е нужна и благословията на родителите!.

И чак когато това оставяне стане факт, мъжът и жената ще се привържат (глаголът е „даваг“, прилепвам) един към друг емоционално, психически и духовно, и ще могат да станат една плът, т.е. да консумират брака си.

Тоест, о-ставянето става преди ставането една плът. Днес хората слагат каруцата пред коня, което им създава много проблеми. Именно затова разводът е толкова болезнен, защото е все едно да се опиташ да разлепиш два залепени листа. Не можеш да го направиш, без да нараниш и двата.

Според Джеймс Сиси, автор на книгата „Войната за чистотата“, консумирането на брака чрез полово единение е всъщност подпечатване или ратифициране на брачния завет. Защо?

SLIDE В древни времена в Близкия изток, когато се сключвали споразумения, след края на преговорите се заколвали жертвени животни. После животното се разсичало на две половини, а сключващите съглашението преминавали по окървавената почва между тях, като изричали думите: „Нека това, което сполетя животното, да се случи с онзи от нас, който дръзне да наруши завета!“

Ще кажете, какво общо има това с брака? От огромно значение е, че брачният завет се консумира именно с полово сношение – така единството между двамата се подпечатва с проливане на кръв.

Може би затова Бог е създал мъжа и жената именно така – като мъжкото тяло пробожда, а женското бива прободено. Така ние изговаряме клетвата с нашите венчални обети, а после я подпечатваме с нашите тела. Както казва един друг автор, „сексът е Божият печат.“

Някой ще попита, след заветното консумиране на брака трябва ли да го правим пак? Много мъже се оплакват, че трябва дълго да умоляват съпругата си, преди да се наслаждават на полов акт. Отговорът е, че и след заветното консумиране сексът продължава да служи като израз на заветното единство и отражение на единството на Отец, Сина и Духа, и единството между Христос и църквата.

Ако от нас се очаква да вземаме често участие в Господната трапеза и да си припомняме нашия завет в Христовата кръв, защо ни е трудно да схванем, че бракът включва и редовното и постоянно изражение на заветна любов и вярност чрез половото сношение? Както казва Павел,

SLIDE 1 Коринтяни 7:5 „Не се лишавайте един от друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време.“

Виждаме, че бракът е създаден да бъде най-интимният съюз. Съпругът и съпругата стават едно, както Бог е един. И това става не чрез семейна или кръвна връзка, а чрез брачен обет.

И Исус казва,

SLIDE Марк 10:9 „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“

Това е една от причините, поради които на християните е заповядано да се женят само за християни. Бог ви свързва да сте едно физически, социално, емоционално и духовно. Но вярващ и невярващ не могат да са едно в духовен смисъл, затова ако се ожениш за невярващ, ти ще бъдеш лишен от този важен аспект на единството, който Бог е планирал за теб.

И Божият план е бракът да е до смъртта на единия от двамата. Затова бракът трябва да се характеризира с доживотна вярност, която изразяваме с нашата брачна клетва или обет: „докато смъртта ни раздели“. Бракът е посвещение за цял живот.

Брачният обет не е: Аз ……., вземам теб ……….. за моя жена, да те имам в добро и зло, в богатство и бедност, в здраве и болест… докато любовта ни свързва/ докато те харесвам / докато ми омръзнеш… Не, бракът е доживот.

SLIDE Брачният завет включва и обещание за сексуална вярност. Седмата заповед е „Не прелюбодействай!“ (Изход 20:14)

Най-мъдрият човек на земята е казал,

Притчи 5:15, 18 „Пий вода от своя водоем и от онази, която извира от твоя кладенец… Да бъде благословен твоят извор и се весели с жената на младостта си.“ 

Брачният обет е сърцевината на брачните взаимоотношения. „Аз обещавам да съм ти верен… Аз обещавам да съм ти вярна.“ Авторът Уолтър Уонгърин казва, „Даденото обещание, обещание което правим пред свидетели, което е било чуто и запомнено, и на което се доверяваме – това е основата на брака. Не емоциите. Не дори любовта. Не физическите желания, личните нужди или сексуалността. Не практическата страна на съвместния живот… А обещанието, обетът, е това, което прави брака.“

SLIDE Бракът е картина на взаимоотношенията в Троицата и на взаимоотношенията на Бог с неговия народ. Затова бракът е доживотно посвещение и посвещение за сексуална вярност. Разводът разрушава обета за посвещение за цял живот и картината на Божието единство.

Прелюбодейството разрушава обета за сексуална вярност и картината на Божията вярност към людете му. Бракът е свидетелство за тези истини за Бога. Той е установени заветни взаимоотношения между един мъж и една жена, основани на публичен обет за доживотна вярност.“

Заключение

Накрая, как можем да приложим в живота си тези истини?

Първо, бракът е Божия идея, следователно ние трябва да утвърждаваме библейските основи на брака. Не да сме политически коректни, а библейски коректни. Ако някой ни пита дали одобряваме хомосексуалните бракове, да отговорим че поддържаме Библейското гледище за брака, след което да споделим дефиницията за брака, която разгледахме днес.

Второ, Бог е замислил брака да бъде контекстът, където мъжът и жената могат да бъдат максимално интимни помежду си. Затова един вярващ не трябва да се жени за невярващ.

Трето, бракът е посвещение за цял живот, докато смъртта ни раздели. Затова не трябва да встъпваме в него лековато, но да го правим след много молитва и съветничество. Затова в нашата църква аз се срещам с младата двойка за предбрачно съветничество преди да ги венчая.

И накрая, бракът е умалена картина на Бог, затова той е свещен и трябва да спазваме брачния си обет дори когато стане много трудно. И да не се лишаваме от полово сношение, защото сексът е израз на нашето единство, на единството в Троицата и на Христос с църквата.

Бракът е един от най-големите дарове за хората. Но в нашата култура сме изгубили много от аспектите на този дар, защото сме изоставили Библейските основи за брака. Но ако ги разбираме, ще можем да имаме добри бракове и с това да влияем на културата около нас.

Молитва.

________________________

20.09.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна 

Църквата - място за теб

/проповед/

Днес ще говорим за Църквата.

Чували ли сте тази история? В една църква, един пастор решил, че визуална демонстрация ще добави акцент към неделната му проповед. Три червея били поставени в три отделни буркана. Първият червей бил поставен в съд с алкохол. Той веднага умрял.

Вторият червей бил поставен в съд с цигарен дим. Той също веднага умрял. Третият червей бил поставен в съд с добра чиста почва. Очевидно е, че е оцелял.

След това пасторът попитал: „Какво научаваме от тази демонстрация?“ Едно малко момиченце веднага извикало: „Ако не пиете алкохол и не пушите цигари, ще имате червеи!“

Понякога проповедите на проповедниците остават неразбрани. Но аз вярвам, че ще разберете това, което искам да ви кажа днес.

В началото на новата година искам да си припомним една важна истина, която да се превърне в мото за тази година.

Ние сме създадени да живеем в общност. Бог каза, „Не е добре за човека да бъде сам“ (Битие 2:18). Забележете, това се отнася дори за перфектните условия на Едемската градина!

В Библията няма самотни войни или духовни отшелници. Ап. Павел казва, че цялото тяло расте от главата Христос, „снабдявано и свързвано чрез стави и свръзки“ (Колосяни 2:19).

Всеки от нас е нужно да има лично взаимоотношение с Христос. Но Бог не е планирал то да е частно взаимоотношение. Ние сме свързани сега и ще принадлежим едни на други във вечността.

Римляни 12:5 „така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг.“

Следователно, да следваш Христос означава не само да вярваш, но и да принадлежиш. Да си член на църква означава да си орган от живо тяло. Църквата е организъм, не организация. Тяло, не сграда.

Органите в тялото ти са свързани помежду си, иначе не могат да функционират. Същото е и за теб като част от тялото на Христос. Той е е създал с конкретна роля, но ако не си свързан с жива, местна църква, ти ще я пропуснеш. Можеш да я откриеш само когато си свързан във взаимоотношения в църквата.

Ако един орган се извади от тялото, той ще умре! Не може да съществува отделен от тялото. Същото е и с нас. Когато сме отделени от местното тяло Христово, духовният ни живот ще се спаружи и впоследствие ще престане да съществува.

Важно е да принадлежиш на Божието семейство, защото Църквата е важна за Бога. Църквата ще съществува не само тук, на земята, но и във вечността. Исус казва, че „портите на ада няма да ѝ надвият.“ (Матей 16:18). И ако ти искаш да си част от Църквата във вечността, как очакваш това да стане, ако пренебрегваш Църквата сега?!

Братя и сестри, казвам го с голяма загриженост и се надявам да запомните това: първият симптом, че си охладнял духовно е, когато започнеш редовно да пропускаш богослужения и други събирания на вярващите. Затова, ако си станал невнимателен към събиранията, ако това се отнася за теб, замисли се и вземи решение за промяна!

Някой може да каже, „Да, ама тази църква не ми харесва!“ Знаеш ли, че Църквата е наречена „Невястата Христова“. Можеш ли да си представиш някой да каже, „Обичам Исус, но не харесвам Неговата съпруга!“

Друга метафора в Словото за Църквата е „тяло Христово“. Можеш ли да кажеш на Исус, „Исусе, много те обичам, но не харесвам тялото ти!“

Звучи абсурдно, но всъщност точно това правим, когато се оплакваме от църквата или пропускаме богослужения. Бог всъщност ни заповядва да обичаме братята и сестрите. Например, ап. Павел казва,

Римляни 12:10 „Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич…“

А Йоан казва:

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Някой друг може да ме апострофира, че тук Бог говори за вселенската Църква изобщо. Но всъщност, с малко изключения, когато думата „църква“ (еклесия) е използвана в Новия завет, тя се отнася до местна, видима общност от вярващи. Затова Библията казва, че ние сме членове на Божието семейство. Можеш ли да си представиш да си член на семейство, но да го навестяваш от дъжд на вятър?

Християнин без църква е като дете без семейство или като овца без стадо. Извън църквата ти си обречен някой вълк да те погълне!

Винаги е имало такива християни, които отиват в църкви, говорят против лидерството, проповядват че всички местни църкви са корумпирани и не стават, че не е нужно да си член на църква, достатъчно е да си вярваш и да четеш Библията. Може да си „добър християнин“ без да посещаваш местна църква.

Наистина, по време на комунизма църквите бяха инфилтрирани с агенти на комунистическата власт и са правили компромиси с вярата. Също, много българи имат отвращение от членуването в каквато и да е общност поради това, че насила бяха заставяни да участват в казионни организации.

Отделно, има църкви в които не се проповядва пълното благовестие. Или се проповядват небиблейски доктрини като евангелието на просперитета.

Но въпреки това, можем да сме уверени, че и днес църквата е жива. Има остатък, върху който портите на ада не са надделели и няма да надделеят. И ти имаш отговорност да станеш част от тази видима църква.

Ти се нуждаеш да си част от църковно семейство поради няколко причини:

Първо, твоето църковно семейство те разпознава като истински вярващ. По това ще те познаят, че си Негов ученик, ако си посветен в любов към другите Христови ученици. Ти не можеш сам да си Христово тяло. Нуждаеш се от други, за да го представляваш.

Когато сме заедно, ние сме мощно свидетелство за невярващите. Само когато всички сме едно, само тогава светът ще повярва в Исус (Йоан 17:21)

И понеже подозирам какво ще ме попитате, бързам да отговора: Не, фактът, че днес съществуват много деноминации сам по себе си не застрашава единството.

В книгата си „Преследване на Бога“, Тозер пише: „Някога идвало ли ви е наум, че сто пиана, настроени към един и същ камертон, автоматично биват настроени и едно към друго? Те са в синхрон не ако се настроят едно към друго, а към друг стандарт, на който всяко от тях трябва индивидуално да се поклони. По същия начин сто поклонници, които са заедно и всеки от тях гледа не към останалите, а към Христос, са по-близо в сърцето си един към друг, отколкото биха могли да бъдат, ако се стремяха към единство и по-близко общение, но без да гледат към Бога.“

Както казва един католически автор, не съвместното съществуване на много деноминации застрашава единството, а сектантството (настояването, че само ти си истинската църква) и синкретизмът (извращаването на благата вест).

Ако една църква иска да е библейски основана, тя трябва да се отдели от по-голямата група. Здравите ябълки трябва да се отделят от гнилите, за да не изгният и те! Виждаме, че отделянето не винаги е грях – понякога даже е необходимо!

Можем да сме единни дори когато сме структурно обособени в отделни деноминации. Истинското единство се основава на благата вест и трябва да се изразява чрез сътрудничество между деноминациите. Тогава ставаме свидетелство и за невярващите.

Първо, казахме, че ние се нуждаем от църковно семейство, за да бъдем разпознати като истински вярващи.

Второ, Църковното семейство ти помага да израстваш във вярата. То ти помага да преодолееш своя егоцентризъм, защото трябва да взаимодействаш с различни хора. И някои от тях не са лесни за обичане! Затова пастор Рик Уорън нарича църквата „лаборатория, в която се упражняваш в неегоистична, състрадателна любов.“

Илюстрация – песен за църквата (аудио)

Можеш дълго да търсиш съвършената църква, но когато я намериш, тя пак ще е несъвършена, защото ти ще си се присъединил към нея. Затова, ако това се отнася до теб, ако следиш проповеди онлайн, защото се страхуваш да се посветиш на местна църква, чуй това: Бог те призовава да обичаш несъвършени грешници!

В България повечето хора са загрижени само за себе си и за семейството си. Не само че не се радват на благополучието на другите, но и злорадстват, когато чуват, че им се случват проблеми. Разпространени са поговорки като „Я не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле“.

Колко контракултурна е Библията на този грешен начин на живот! Вижте този стих:

1 Коринтяни 12:26 „И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.“

Когато имаме редовни срещи с братята и сестрите, изграждаме с тях взаимоотношения, в  които се учим да имаме любов и състрадание. Библията ни насърчава да сме посветени един на друг така, както сме посветени на Исус Христос.

Заповядва ни да се обичаме един друг, да се молим един за друг, да се насърчавам еи назидаваме един друг, да си служим и да се приемаме един друг и т.н.

Ние не сме голяма църква. Но когато говоря с много от вас установявам, че дори не знаете имената на други братя и сестри! Може би някои от вас трябва да започнат оттам – да отидете при някого и да се запознаете лично с него, преди да можете да му показвате братска любов!

Ако си просто пасивен наблюдател и посетител, не очаквай да израстнеш в зрялост. Само когато се включиш в живота на църквата и си активен в някое служение можеш да се изграждаш като християнин.

В Ефесяни 4:16 Павел казва, че когато „всяка част изпълнява своята функция“, тогава „цялото тяло расте и става по-силно в любовта.“

Свят е не този вярващ, който живее в изолация, а този чиято святост се проявява и доказва в близки взаимоотношения.

Казахме, че принадлежността в местна църква те прави разпознаваем като вярващ и ти помага да израстваш във вярата.

И трето, което е свързано с второто, Църковното семейство ти помага да практикуваш духовните си дарби и да намериш своята мисия.

Бог те е направил уникален и ти е възложил уникална роля и мисия в твоето църковно семейство. Тази роля се нарича служение.

1 Коринтяни 12:7 „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.“

Духът се проявява в специфични дарби, които е дал на всеки един от нас. Ап. Павел казва, че „имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат.“ (Римляни 12:6). И Той иска да ги използваш в твоята местна църква!

Ние сме различни, както пръстите на моята ръка са различни. Поотделно не могат да направят почти нищо, но когато се свият в юмрук, стават сила!

Църквата е не само семейство, тя е и отбор. Нужни са общи усилия, за да може една местна църква да изпълнява целта си да прави ученици на Христос.

Може би ти още не знаеш каква е твоята дарба, все още търсиш своето място в нашия отбор. Ако е така, просто виж на коя позиция още няма играч и дали Бог не те призовава да я заемеш. После ела и говори с мен, с дяконите или някой друг от лидерите на служения.

Насърчавам те да преминеш курса по ученичество. За проповедниците и лидерите на служения сме изготвили специална стажанска програма, която ще ни помогне да се мултиплицираме като църква и да изпратим още отбори, които да се борят за каузата на благовестието.

Варна е голям град и има нужда от още местни църкви. Аз се моля един ден хора от нашата църква да отидат като мисионери и на други места, за да основават други църковни семейства!

Когато активно използваш дарбите си в служение или в мисии, ставаш мишена за стрелите на дявола. Ап. Павел казва,

1 Коринтяни 10:12 „Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“

Никой от нас не е защитен от изкушения. Тогава църковното семейство ни помага да се пазим от изкушения. Бог ни дава отговорност да се грижим един за друг и ако забележим, че някой е охладнял за вярата, да го назидаваме с любов да се върне към първоначалната си ревност.

В заключение, принадлежността към здрава местна църква е изключително важно за твоя християнски живот.

Когато се роди бебе, то има нужда да е част от семейство, в което да получи грижи и внимание, за да израстне здраво и силно. По същия начин когато се новороди някой, той има нужда от църковно семейство – местна църква, в която да получи грижи, любов и напъствие, за да може да израстне здрав и силен във вярата.

За да стане това, е нужно той първо той да се посвети да посещава църквата редовно и да стане част от църковното семейство, за да бъде разпознат като християнин. Бог иска ти да обичаш реални хора, не идеални хора.

Нужно е също да се посвети да открие духовните си дарби и да ги използва в служение в църквата или в мисии към църквата.

Малко след изливането на Святия Дух се казва, че

Деяния 2:42 „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.“

Виждаме, че освен посвещение към Христос, християнският живот включва посвещение към другите християни. Най-естественото нещо след като се новородиш е да се присъединиш към местна църква. Църквата е твоето място.

Когато се посветиш на Христос, ставаш християнин. Когато се посветиш на местна църква, ставаш част от тялото Христово. Първото носи изкупление и спасение. Второто – общение и израстване.

Молитва.

_______________

04.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Църквата през очите на апостол Павел (Колосяни 4:7-18)

/проповед/

Eто, че достигаме до последната 17-тa тема от поредицата „Христос е достатъчен“ върху Посланието на ап. Павел към колосяните. За мен беше едно вълнуващо пътуване и не ми се иска то да свършва. Какво видяхме дотук накратко?

Основната тема е, че като вярващи ние имаме пълнота в Христос. В първа глава видяхме, че Христос е образ на невидимия Бог и в Него Отец е благоволил да всели съвършената пълнота. Ако разберем това, тогава няма да търсим други източници на духовна сила и спасение, но ще имаме пълнота в Него. Христос е достатъчен!

Във 2 гл. Павел защитава благовестието от (коронавируса на) празните философии, нахлули в Колоската църква. Нито аскетизмът, нито легализмът, скритото познание на гностицизма, нито човешките традиции могат да ни донесат спасение и удовлетворение в духовния ни живот. В 3 гл. и началото на 4 гл. Павел ни показва как можем да приложим истината, че ние имаме пълнота в Христос в 5 области от нашия живот – в личните ни взаимоотношения с Бог, в църквата, в дома, на работното място и във взаимодействието ни с невярващите.

Днес ще разгледаме Колосяни 4:7-18. Така че, може да си отворите Библиите (стр. 1697 от изданието на Библията в нашата църква, ако използвате такова). Днес ще говорим за това как трябва да изглежда църквата според ап. Павел. Нарекъл съм проповедта „Църквата през очите на ап. Павел.“

Когато се чуваме с роднини или приятели по телефона, се питаме как сте, как са всички в семейството, предаваме поздрави, пожелаваме им приятно прекарване на празниците и т.н.

Нещо подобно прави Павел тук, той изпраща поздрави до хора в църквата. Може те да ни изглеждат много тривиални и да не виждаме нищо особено в тях. Това са тези пасажи, през които обикновено преминаваме транзит.

Все едно пътуваме с колата от Варна за Велико Търново, няма почти нищо интересно, за да спираме, освен да налеем бензин на ОМВ в Търговище. Не си губим времето да спираме, за да имаме повече време в Търново. По подобен начин се чувстваме, когато четем и тези 12 стиха.

Но от тези поздрави можем да научим важни истини за това как според апостола трябва да изглежда една местна църква. Също като нашата църква, църквата в Колос е само на няколко години, когато Павел пише писмото. И Павел им пише това писмо, за да им напомни да останат верни на Христос.

х 4 Нека прочетем Колосяни 4:7-18. Молитва за словото.

За много хора църквата е сграда. Но в България много църковни сгради са били превърнати в джамии при завладяването ни от Османската империя. Явно църквата не е сградата.

За други тя се свежда до традицията. В нашето семейство имаме някои традиции. Например, да се снимаме пред елхата на Рождество. Това е страхотна традиция, но тя не е съществен елемент от нашето семейство. Ако я пропуснем някоя година, пак ще сме си семейство. Същото е и с църквата. В църквата има някои традиции, без които тя не може, като кръщение и Господна трапеза, но църквата е много повече от това.

За трети църквата е конспирация на богатите, за да държат в подчинение бедните. Но тогава защо в началото в нея е имало изключително само бедни хора, а богатите са се опитвали да унищожат църквата? Църквата не е спазване на определени правила. Правила има и извън църквата.

И накрая, църквата не е светски клуб или място за развлечение. Църквата не може да се мери с развлекателния продукт, който създават медиите. И не е нейна работа. Целта на съществуване на нашата Църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и да разширяваме Царството. Точка.

Сега нека видим какво църквата е. В тези стихове виждаме, че местната църква трябва да функционира като семейство и отбор, основани на Словото и посветени на молитва. 

1.     Църквата е семейство.

В заключителните си поздрави, Павел използва два пъти израза „любезен брат“ и общо три пъти думата „братя“ (ст.7,9,15). В цялото послание той използва местоимението „вие“ (с формите му ви и вас) общо цели 46 пъти!

Ние вече видяхме, че в първа глава Павел споменава, че се труди неуморно, за да представи всеки човек съвършен в Христос (1:28,29). Той е в „голяма борба“, тоест, е загрижен за духовното здраве на братята и сестрите в църквата. От всяка негова дума личи, че за него те са неговото духовно семейство!

Принадлежността ни към Божието семейство е още по-ясно изявена в Римляни 8:18, където Павел казва, че сме приели Дух на осиновение. С други думи, ние сме осиновени в Божието семейство. В Ефесяни 2:19 казва, че вярващите не са вече странници и пришълци, а „членове на Божието семейство.“

Ние сме семейство, а семейството е общност от хора, които се познават, обичат и подкрепят. Точно това е значението на думата „църква“. На гръцки език еклесия, означава „общност от вярващи.“ Не сградата, а ние сме храм на Святия Дух. Той обитава там, където „двама или трима са събрани в Негово име“.

В ранната църква вярващите се събираха по домовете, не в специални сгради. В нашия текст Павел споменава „Нимфа с домашната църква.“ Филимон също е приемал църква да се среща в дома му в Колос (Филимон 2).

Това не означава, че ние трябва да се откажем от идеята да построим сграда и да започнем да се събираме само по домовете. Но трябва да разглеждаме Църквата като събрание от вярващи. Църквата сме ние, заедно с нашите братя и сестри. А братята и сестрите се познават по име.

Когато българският национален отбор по футбол спечели бронзовите медали на световното през 1994 г., бе ръководен от треньора Димитър Пенев. Стратегът, както галено всички го наричат, е много добър треньор, но има една слабост – трудно помни имена. По време на разбор на един мач изтърсва прочутия си бисер „Жоро Вратаря, тези двамата и онези тримата.“ За разлика от него, вярващите в Колос знаеха имената си. Затова и Павел ги споменава поименно.

Понякога членовете на едно семейство могат да бъдат много различни и това да води до конфликти. Един баща казал: „Кой може да забрави безсмъртните думи на Уинстън Чърчил: Ще се бием на плажовете, ще се бием на площадките за приземяване, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием в хълмовете.“ Звучи точно като нашата семейна ваканция.

Различия и конфликти има и в църковните семейства, но те могат да бъдат преодолявани с помощта на възкръсналия Христос, който е между нас. В Колос имаше евреи като Аристарх, Марк и Исус Юст, а останалите бяха езичници. Извън църквата тези две групи не общуваха помежду си, но в църквата бяха братя. Някои бяха свободни граждани, други като Онисим – роби. Имаше образовани и необразовани. Имаше всякакви хора. Но всички те бяха едно семейство.

Сред нас е същото. В „Нов живот“ имаме българи, англичани, македонци, руснаци, украинци и германци. Имаме бебета, деца, младежи, възрастни и хора на преклонна възраст. Имаме образовани и по-малко образовани. Имаме хора от най-различни професии, с различни таланти и дарби. Но имаме един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.“ (Ефесяни 4:6). Ние сме различни, както пръстите на моята ръка са различни. Поотделно не могат да направят почти нищо, но когато се свият в юмрук, стават сила!

В Колосяни 3:11 видяхме, че в „новия човек „няма ни грък, ни юдеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободен; но Христос е всичко и във всичко.“ Единството, което никоя човешка институция не може да постигне – нито ООН, нито УНИЦЕФ, нито ЕС, е възможно само поради благата вест.

Нашата църква е малка, но тепърва ще расте по брой. Затова нека внимаваме да няма хора, които да остават без внимание и без любов. Насърчавам те да се сприятеляваш с хора, които може би не те привличат много. Покани някого на вечеря. Разкажи му как си повярвал. Оглеждай се за хора, които не са твоя тип и ги поздрави след службата. На небето ще бъдеш с хора „от всеки народ, и от всички племена, хора и езици“ (Откр. 7:9). Защо не се запознаеш с тях още сега! Всички ние сме едно семейство!

2.     Църквата е отбор.

Църквата е семейство. Но Църквата е и отбор. Нужни са общи усилия, за да може една местна църква да изпълнява целта си да прави ученици на Христос. Ако използваме футболна аналогия, можем да кажем, че в Църквата в Колос Павел беше играещ треньор, но освен него имаше още много други играчи. И тук Павел изрежда един еклектичен списък от 11 различни играчи в отбора на Колос, които Павел назовава по име.

Първо, това беше Тихик. Смята се, че той е бил един от седемдесетте ученици. Павел го нарича „любезният брат и верен служител и съработник в Господа“ (ст.7). Тихик е роден в Мала Азия. Той придружава Павел по време на третото му мисионерско пътуване (Деян. 20:4). Той е с Павел по време на първото му затворничество в Рим. Очевидно Павел му има голямо доверие, защото на него е поверено да занесе писмата до Ефесяните и Колосяните и да им съобщи за състоянието на апостола.

Следващият съотборник на Павел е Онисим. Той е избягал роб от Колос, когото Павел довежда до Христа по време на домашния си арест в Рим. Сега Павел го изпраща с Тихик обратно на господаря му Филимон и моли Филимон да го приеме като брат в Христа. Това разбираме от писмото на Павел до Филимон. В нашия пасаж Павел нарича Онисим „верния и любезен брат“ (ст.9).

В ст. 10 Павел предава поздрави от „Аристарх, който е затворен с мене“. Аристарх е евреин от Солун. Той е ревностен последовател на Павел, следвал го е във всички пътувания, служел му е в затвора и му е помагал да проповядва в Рим. Вероятно затова е бил хвърлен в затвора. Обезглавен е с Павел в Рим при Нерон.

Следва Марк, за когото в ст. 10 научаваме, че е племенник на Варнава. По време на първото мисионерско пътуване Марк изоставя Павел и Варнава (Деян. 13:13). Варнава иска да го вземат на второто пътуване, Павел е против и това води до тяхното разделяне (Деян. 15:36-41). Но тук, 12 години по-късно, Павел казва на Колосяни да го приемат и той да бъде насърчен и възстановен.

Следващият в отбора е Исус Юст. Той е евреин. Юст е латинско име, с него е бил известен между римляните, а Исус – еврейско. Споменат е единствено тук в Библията. Павел го нарича „съработник за Божието царство“ и един, който му е носил утеха.

За Епафрас вече говорихме в Кол. 1:7-8. Вероятно той е повярвал по време на двугодишния престой на Павел е Ефес, когато той е поучавал в училището на Тираний (Деян. 19:1-10). След това се връща в Колос и основава църква там, както и в съседните Лаодикия и Йерапол. Когато възникват проблеми с лъжеучителите, Епафрас отива в Рим, за да получи напътствия от Павел. Павел го нарича „служител на Исус“ (ст.12), който „усърдно се моли... и се труди много за вас и за тези, които са в Лаодикия и в Йерапол“ (ст.12,13).

Следващият в списъка е Лука. Тук научаваме, че той е бил лекар. Лука е сподвижник на Павел. Той е от езически произход, роден в Киринея, умрял в Ахая. Той е освен това историк. На него дължим почти ¼ от Новия завет. Умрял е след мъченичеството на Павел на 84 г. Като лекар е придружавал Павел и вероятно се е грижил за неговото здраве.

Димас е споменат на още две места, Филимон 1:24 и 2 Тим. 4:10. Във Филимон Павел го нарича съработник, но във 2 Тимотей съобщава: „Димас ме остави, като обикна сегашния свят...“ Може би Павел вече е предчувствал измяната на Димас, затова в нашия пасаж не казва нищо насърчително за него. Докато Марк ни показва, че винаги има надежда за възстановяване, Димас е предупреждение, че и най-верният ни приятел може да ни изостави.

Като част от отбора Павел предава поздрави и до църквата в Лаодикия и домашната църква на Нимфа. Архип, който е споменат в ст.17 вероятно е син на Филимон и може да е пастирувал църквата в Колос в отсъствието на Епафрас. Павел го насърчава да изпълнява поетата отговорност.

Виждаме, че Павел не е бил „човекът-оркестър“. За него църквата е отбор. Той е разчитал на отборните усилия на много съработници. В Колос и Лаодикия е имало много активни играчи и треньорът е можел да прави много смени, ако се наложи.

От Павел днес могат да се учат не само футболните треньори, но и лидерите в църквата. Той е знаел как да насърчи и мотивира хората да работят за каузата на благовестието. Защото църквата трябва да е отбор, не да зависи от уменията и усилията само на един човек.

Казват, че в много църкви днес 80 % от работата се върши от 20 % от хората. Останалите 80% идват на църква, слушат хвалението и проповедта и после си тръгват без да дават нищо от себе си.

Аз благодаря на Бог за всички, които с радост се включвате в живота на църквата според дарбите, дадени ви от Святия Дух. Имаме проповедници, водещи дискусии, лектори, хваление, евангелизатори, медиен тим, учителки в неделното, разпоредители, отговорници за молитвата, отговорниците за дарението, тим по чистотата...

Ако ти още търсиш своето място в нашия отбор, просто виж на коя позиция още няма играч и дали Бог не те призовава да я заемеш. После ела и говори с мен или някой друг от лидерите. Насърчавам те да преминеш курса по ученичество. За проповедниците и лидерите на служения сме изготвили специална стажанска програма, която ще ни помогне да се мултиплицираме като църква и да изпратим още отбори, които да се борят за каузата на благовестието.

3.     Църквата се основава на Словото и молитвата.

Ап. Павел пише това писмо под диктовката на Святия Дух, то става част от Божието слово и го изпраща чрез Тихик до църквата в Колос, като им казва:

Колосяни 4:16 „И като прочетете това послание помежду си...“

Още от създаването на църквата на Петдесетница, местната църква винаги се основава върху живото и непогрешимо Божие Слово. Църквата в Колос щеше да прочете това писмо пред всички, след това вярващите щяха да го научат наизуст и да го прилагат в живота си и да го предадат на другите и да получат друго писмо.

За църквата в Ерусалим в Деяния 2:42 се казва, че „те постоянстваха в поучението на апостолите“. Те се посветиха на Библията. Ако една църква пренебрегне Божието слово и не постоянства в поучението на Библията, от смъртта ѝ я дели само едно поколение. Когато една църква издигне традицията и преданието над Словото, тогава тя престава да е жива църква, в която действат дарбите на Духа.

В „Нов живот“ ние обичаме Библията. „Това слово е боговдъхновено и и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ (2 Тим. 3:16,17). Ние трябва да се отнасяме сериозно към Божието слово. Не вземай себе си насериозно, но вземай Божието слово насериозно. Sola Scriptura!

Ако искаме нашата църква да расте, ние трябва да постоянстваме в поучението. Един от любимите ми стихове като повярвах беше Колосяни 3:16, „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се...“

Евангелизаторът Джордж Мюлер, който бил известен със силната си вяра, споделил: „Първите три години след обръщението си аз пренебрегвах Божието слово. Но откакто започнах прилежно да го изследвам, Бог ме благославя по невероятен начин. Чел съм Библията стотина пъти и всеки път с нарастващо удоволствие!“

Освен че се основаваше на Словото, църквата в Колос вярваше и в силата на молитвата. Павел се молеше често за колосяните (1:3,9), а тук той поощрява Епафрас „който ... всякога усърдно се моли за вас“ (4:12). Тук за „усърдно се моли“ на гръцки е употребен глагола агонидзо, от който идва нашата дума ‚агония‘, а значението буквално е „боря се в ръкопашен двубой“.

А в следващия ст.13 се казва, че „той (Епафрас) се труди много за вас.“ Тези думи буквално описват болката, която се изпитва по време на борбата. От това разбираме, че служението на Господа не е игра. Ние участваме в битка с невидимите сили на злото, които искат да унищожат Божието дело.

В духовните битки някои отговори се дават само след усърдна борба. Така че, продължавай да се бориш. Може да ти се струва, че Бог не го е грижа за неспасения ти съпруг, продължавай да се бориш. Може да ти се струва, че Бог не чува молитвите ти за непослушното ти дете, за неспасените ти приятели, за това че нямаш работа – продължавай да се бориш.

Не се съмнявай в Неговата милост. Продължавай да се бориш.

Знаете ли каква е разликата между световно известните цигулари-солисти, професионалните цигулари и добрите цигулари? Музикантите от всяка група посвещават различно време на свиренето. До 20-годишна възраст добрите музиканти имат натрупани 4000 часа свирене; много добрите – 8000 часа, а елитните музиканти – 100000 часа. Постоянството е ключът към успеха. Това е вярно за всяка професия. Вярно е и за молитвата.

Някои неща Бог дава само след упоритост. Както Яков се бори с Бога във Фануил, за да придобие благословение от Него, Павел се бореше за колосяните. По същия начин Той иска ние също да сме усърдни и упорити в молитва.

Не че Бог не иска да ни даде благословенията си. Но подобно на баща, който спира с ръка детето, за да види колко силно то иска нещо, Бог се бори с нас в молитвите ни, за да види колко силно искаме да ни отговори. Ако съдията, който изобщо не го беше грижа дали бедните ще получат справедливост, в крайна сметка отдаде правото на вдовицата, колко повече Небесният Съдия, който те обича толкова много и който е платил твоя дълг, ще те чуе, когато се молиш.

Eдин пастор имал папагал. Папагалът повтарял само едно, „Нека да се молим, нека да се молим.“ Пасторът се опитвал да го учи да казва други неща, но без успех. Той научил, че един от неговите дякони също имал папагал. Онзи папагал казвал само „Нека да се целунем. Нека да се целунем.“

Пасторът решил да покани дякона и неговия папагал на гости. Когато дяконът пристигнал, те сложили папагалите в една клетка, за да видят какво ще стане. Папагалът на дякона казал, „Нека да се целунем. Нека да се целунем.“ Папагалът на пастора казал, „Благодаря ти, Господи. Молитвите ми са отговорени.“

Виждаме, че за Павел Църквата трябва да е посветена на Словото и молитвата. Ние можем да имаме пълнота в Живото Слово Христос чрез усърдно изучаване на писаното Слово, Библията и практикуване на изреченото Слово, молитвата.

Често църквата прилича на футболен стадион, в който 22 човека, които отчаяно се нуждаят от почивка, играят пред очите на 22000 зрители, които отчаяно се нуждаят от раздвижване. Но това не би трябвало да е така! За Павел църквата не е сграда.

Тя е семейство, в което макар и да са много различни, всички се познават, подкрепят и обичат. Тя е отбор от съмишленици, в която всеки е посветен да служи на Христос и на останалите. Християнството не е за зрители. Бог иска да излезеш на терена. И накрая, църквата е основана на Словото и усърдната молитва едни за други. Само тогава една църква може да расте в зрялост и да печели духовни битки за умовете и сърцата на хората. И само тогава можем да преживеем истината, че Христос е достатъчен. Амин!

______________________ 

БПЦ "Нов живот" - Варна
10.05.2020 г.