Тайната на благословения живот (Битие 48:1-49:28)

/проповед/

Прочит: Битие 48:8,9,20; 49:3-10;  22-24

Миналият път видяхме как Израил се засели в Египетската земя. Това беше в 46 гл. В следващата 47 глава виждаме как по време на глада семейството му живееше в благоденствие и се умножаваше. Когато стана на 147 години, Яков направи последни приготовления за смъртта си и закле Йосиф да го погребе в бащината му гробница в Ханаан. След обещанието на Йосиф, Израил му се поклoни и така изпълни пророческия сън на Йосиф.

Гл. 48 започва с известието, че Яков е болен. Йосиф отива при него с двамата си сина. В тази последна среща с Йосиф и неговите синове, а след това и с останалите синове на Яков, можем да научим важни принципи за живота на благословение, който Бог иска да имаме.

Нека да се помолим.

Четох за едно семейство, в което съпругата направила 5 неуспешни опита за убийство на съпруга си. Два пъти тя наела биячи да го бият по главата с бейзболна бухалка. Веднъж опънала въже на стълбите в къщата им, надявайки се той да се спъне и да умре от загуба на кръв. Два пъти наела убиец. Единият път той бил прострелян в главата, но като по чудо оцелял. Вторият път бил застрелян в гърдите, но се отървал само с незначителни наранявания. Щастлив семеен живот, нали?! Даже направили комедия за тях, която се казва: „Обичам те до смърт.“

Това е истински случай. Сигурно си казвате, как може такова нещо! Как са  допуснали да стигнат толкова ниско!

Бог иска най-доброто за нас. Но понякога питал ли си се, как така стигнах до положението, в което съм? Не винаги животът ни се развива както бихме искали. Развод, загуба на работа, прекъснати взаимоотношения, криза на средната възраст, непостигната цел, болест... ни карат да се питаме как допуснах всичко това? Понякога подобна равносметка може да доведе до депресия, друг път може да е стимул за ново начало.

Ако искаш да разбереш как си стигнал дотук и как можеш да отидеш там, където искаш да си,днешният пасаж може да ти помогне с ценни съвети. Не казвам, че ако ги следваш, ще станеш богат, здрав или известен. Библията не ни обещава това. Но ти можеш да се поставиш в позиция на благословение от Бога.

Въпреки ситуацията, в която си в момента, Бог иска ти да си благословен и да имашудовлетворяващ живот, за какъвто си създаден. От теб зависи дали ще застанеш под Божията десница, която се е вдигнала, за да те благослови!

1. Бог благославя тези, които са посветени и верни в това, което вършат

Битие 48 и 49 глава, откъси от които прочетохме в началото, са писани от Мойсей за израелтяните след 40 години скитане в пустинята. Те трябваше да насърчат хората преди да прекосят Йордан и да завладеят Обещаната земя.

Минали са 430 г. след идването на Яков в Египет. На израелтяните сигурно е правило впечатление, че някои от 12-те племена са по-многобройни от други; че някои племена обичат Господа с цялото си сърце, душа, ум и сила, а други нехаят за духовните неща. Някои от тях щяха да получат големи територии земя в Ханаан, а други – нищо. И хората от последните сигурно са се почесвали по врата и са се питали „как стигнахме дотук?“

И когато са прочели глави 48 и 49, те са им обяснявали всичко и са давали напътствие на младите как да живеят така, че да бъдат благословени. В тези глави са изброени хора, чийтопример трябва да следваме, но и такива, чиито грешки да избягваме.

Нека да вземем например Рувим, първородният син на Яков, и Йосиф, единадесетият син. Обикновено първият син получаваше лидерската позиция то баща си и двоен дял от наследството. Но Рувим беше лишен от лидерство и наследство. Защо?

Той направи някои добри неща. Не позволи на братята си да убият Йосиф и предложи да го хвърлят в рова с намерението след това да го върне на баща му, но братята му го продадоха в робство. По-късно предложи Яков да убие двамата му сина, ако не върне Вениамин при второто пътуване до Египет. Рувим изглеждаше добър човек. Но Яков пророкува за него:

Битие 49:4: „Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, защото се качи на леглото на баща си, на постелята ми и я оскверни.“

Рувим e оприличен на малко поточе, което лесно пресъхва в жегата. Неговият проблем e непостоянството. На него не можеше да се разчита. Освен това беше узурпатор. Той се опита да си осигури ръководна роля в семейството, като спи с една от жените на баща си. Сам се дисквалифицира като лидер и Бог нямаше да го благослови с това, което искаше.

Йосиф беше негов антипод. Той беше верен на Бог, дълготърпелив в страдание, смирен пред властите и мъдър в лидерство. Затова Бог го благослови с първородството и двоен дял от наследството.

Битие 49:26: „Благословенията на баща ти превишаваха благословенията на праотците ми до високите върхове на вечните планини; те ще бъдат на Йосифовата глава, и на темето на превъзходния сред братята си.“

Йосиф беше верен, Рувим беше непостоянен. На кого приличаш повече ти? Спазваш ли обещанията си? Може ли да се разчита на теб? Имаш проблеми или ти си част от проблема?

Посвещението и вярността не ти гарантират бъдещето, за което се надяваш, но те поставят в позиция да получиш благословението, което Бог иска за теб.

Английският комик Еди Изард искал да събере пари за благотворителната организация Спорт Рилийф, бореща се с глада в света. За целта решил да участва в маратон. Но тъй като това не би било нищо необичайно, решил да направи нещо по-голямо. В рамките на 51 дни пробягал 34 маратона. Бил следен в туитър от повече от 750,000 човека и набрал повече от 200,000 лири!

Еди изобщо не е спортна натура. Даже е леко закръглен. Никога преди това не е участвал в маратон. След всяко бягане туширал болката от пришките и падналите нокти на краката с ледена вана. Неговото невероятно посвещение му помогнало да вдъхнови стотици хиляди хора по света!

Бог може да благослови и теб да постигнеш цел, която е съзвучна с Неговата воля за тебе. Но Той благославя тези, които са посветени и постоянни в това, което правят.

2. Второ, Бог благославя според Своята суверенна воля.

Яков благослови Йосиф с двоен дял, като на мястото на Рувим и Симеон постави Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Той ги осинови и им даде права на наследници. Йосиф доведе синовете си при Яков и както повеляваше традицията, постави по-големия Манасия пред дясната ръка на Яков, а по-малкия – Ефрем, пред лявата му ръка. Разбира се, по-големият трябваше да получи по-голямото благословение. Но Яков кръстоса ръцете си и постави дясната си ръка върху главата на по-малкия брат.

Битие 48:17-19 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава; и рече Йосиф на баща си: „Не така, тате, защото ето първородния; възложи десницата си върху неговата глава.“

Когато Мойсей пише това, племето на Манасия е с 20000 души по-голямо от това на Ефрем. Но след няколко века племето на Ефрем щеше да стане най-голямото сред 10-те племена на северното царство, така че Ефрем стана синоним на Израел.

Защо стана така? В текста няма и намек, че в характера на Манасия е имало някакъв недостатък или че Ефрем е бил по-богобоязлив. За нас е мистерия на Божията суверенна воля защо Той благоволява повече в живота на един, отколкото на друг. Ние просто трябва да я приемем, без да се опитваме да си я обясним. Това ще ни предпазва от разочарование и завист към другите.

Завистниците умират, но завистта – никога, казва Молиер. А една българска поговорка казва: „Завистта е болест.“ Ако се молим да приемаме Божията воля дори когато не разбираме Неговите пътища, Бог ще ни излекува от тази болест.

Когато говорим за благословение, има още нещо, което знаем за Бог. И то е, че Бог обича да се прославя чрез по-малките и незначителни хора:

1 Коринтяни 1:27: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните...“

Бог избра Ефрем пред Манасия, Йосиф пред Рувим, Яков пред Исав, Исаак пред Исмаил, Лия пред Ревека...

Видяхме, че Бог благославя хора, които са постоянни и верни на Него. Второ, видяхме, че Бог благославя според суверенната си воля.

3. Трето, Бог благославя тези, които служат с ревност на Господа.

Както казахме, Рувим изгуби първородството си, защото беше непостоянен – „изврял си като вода“. И Яков продължава пророчеството си в 49 гл., като казва че следващите двама синове - Симеон и Леви, също ще загубят наследството си в Обещаната земя. Защо? Защото те избиха мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си Дина.

Битие 49:5,7 „Симеон и Леви са братя; сечива насилствени са мечовете им... Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.“

Така и се случи. Племето на Симеон постепенно бе погълнато от племето на Юда и след няколко поколения вече не съществуваше. Племето на Леви също беше разпръснато, но получи 48 града и околната земя за паша. Как стана това? Те служеха пламенно на Господа!

Когато Мойсей се върна с плочите с Божиите заповеди от планината и завари израелтяните да танцуват около златното теле, призова:

Изход 32:26-28: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене. И събраха се при него всичките левити. И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всеки меча на бедрото си, минете навсякъде от врата на врата през стана и убийте всеки брата си и всеки другаря си, и всеки ближния си. И левитите сториха според Мойсеевите думи; и в този ден паднаха от людете около три хиляди мъже.“

Ревността на левитите по-късно е демонстрирана и от внука на Мойсеевия брат Аарон –Финехас. Израелтяните бяха изпаднали в идолопоклонство, след като бяха изкушени отмадиамските жени. Бог наказа с мор народа. И докато всички плачеха пред шатъра за срещане, един мъж демонстративно доведе мадиамка и влезе с нея в своята шатра. Тогава Финехас влезе и уби с копие и двамата. Така морът престана, след като беше покосил 24000 души. И Господ каза:

Числа 25:11-13: „Финехас ... отвърна гнева Ми от израиляните, като показа ревност сред тях, подобна на Моята; така Аз не изтребих израиляните в ревността Си. Затова кажи му: Аз му давам Моя завет на мир; ще бъде на него и на потомството му след него завет за вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израиляните.“

Левитите наследиха ревността на бащите си. Те усърдно защитаваха Божията чест. В резултатбяха благословени - някои бяха избрани от Бог да станат свещеници, а останалите - да служат в храма.

Днес живеем в култура, в която всеки ден виждаме хора да казват или да вършат богухулни неща. Реагираме ли с ревност за Неговата чест, когато чуваме напразно споменаване на Божието име? Или когато се подиграват с Бога? Или говорят хули по Негов адрес? Можем като левитите да показваме ревност за Бога и тогава ще видим Неговите благословения в живота си.

4. И последно, Бог благославя тези, които водят живот на покаяние и трансформация.

Освен Йосиф, другият най-благословен син в благословията на Яков беше Юда. Той получи в наследство не само южното царство, но и му беше обещано един ден всички народи да му се покорят.

Битие 49:10: „Не ще се отнеме скиптърът от Юда и законодателят от чреслата му, докато не дойде Примирителят, и на Него ще се покоряват народите.“

Как стана това? От Юда се роди цар Давид и Бог каза, че царството на Давид ще трае вечно. Давид престана да царува през 971 г.пр.Хр. Но това пророчество се сбъдна през 1 в.сл.Хр., когато един друг негов наследник, Исус Христос, установи своето вечно царство. Яков пророкува идването на Месия 19 века преди да се случи!

Но не е ли удивителен изборът на Бога чрез Яков? На млади години Юда беше единнехранимайко. Той предложи да продадат Йосиф. После се ожени за ханаанка. Искаше да убие снаха си, след като беше преспал с нея.

Но тук вече Юда беше нов човек. Бог го беше променил чрез обстоятелствата, през които беше преминал. И когато намериха златната чаша у Вениамин, Юда каза: Битие 44:16 „Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти: ето, роби сме на господаря си...“

И когато Йосиф каза, че ще направи роб само Вениамин, той предложи сам да заеме неговото място. Юда показа, че се е покаял и е трансформиран от Божия Дух. И Бог го благослови и чрез него благослови целия свят с прощение на греховете и мир с Бога чрез Исус Христос.

Eдин евангелизатор бил на посещение при пациент в болницата, на когото били отстранили оперативно ларинкса, тъй като имал рак. Пациентът не изглеждал добре. Евангелизаторът му споделил благата вест – казал му, че той е грешник и заслужава да отиде в ада. Че трябва да повярва, че Исус е живял съвършен живот, умрял е за него на кръста и е възкръснал от мъртвите след три дни. И ако иска да е простен и спасен, трябва да покани Исус в живота си.

Пациентът не можел да говори, затова евангелизаторът казал: „Спасението е безплатен дар от Бога.“ След това извадил химикал от джоба си и казал: „Ако искам да ти подаря този химикал, какво трябва да направиш, за да стане той твой?“ Пациентът не можел да говори, затова сграбчил химикала.

Искаш ли да имаш благословен живот? Тогава хвани здраво Исус. Имай посвещението и вярността на Йосиф. Приемай суверенната Божия воля, дори когато не я разбираш. Показвай ревност за Исус като Финехас. Живей живот на покаяние и Божият Дух ще те трансформира като Юда.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

14.05.2017

Най-великата семейна среща (Битие 45:16-46:29)

/проповед/

Виждали ли сте хора да се срещат след дълги години раздяла? Гледката е неописуема – прегръдки, целувки, възгласи, сълзи от радост... Възбудата е огромна, без значение дали раздялата е била по собствено желание или е била наложена насила.

През седмицата гледах документалния филм „В сянката на Георги Марков“. В него съпругата на Марков, Анабел Маркова, разказва как големият български писател е споделял, че иска да се опита да влезе в България със сменена самоличност, само и само да види родителите и приятелите си. В „Задочните репортажи“ Георги Марков пише за този синеосъществим копнеж да види баща си и майка си и за неразбирането на свободните хора на запад на тази абсурдна ситуация по време на комунизма:

„Всеки българин, който живее на Запад, неведнъж е попадал в компании, където се е водил горе-долу следният абсурден диалог:

          — Често ли се виждате с вашите родители?

          — Не. Не съм ги виждал от двайсет години.

          — Как? В лоши отношения ли сте?

          — Не, но нито аз мога да отида да ги видя, нито те могат да дойдат тук!

          — Как! Защо да не могат?

          — Защото режимът е комунистически и не разрешава на хората да пътуват свободно.

          — Но аз чета по вестниците, има хора от Източна Европа, които пътуват… Даже веднъж видях съветска група тук, на главната улица.

          — Вярно, има някои, които могат да пътуват, но не и моите родители.

          — Защо?… Извинявайте, може би те да са лишени от граждански права…?

          — Те никога не са ги имали!

          — Как! Нали България членува в ООН, нали е подписала Хартата за правата на човека, споразумението в Хелзинки…

          — Моите родители не могат да пътуват просто защото са мои родители. Режимът смята, че по този начин наказва и мене, и тях!...

          — Значи възможно е вие да не видите родителите си живи до края?

          — Да! — казва нашенецът и се отдалечава.“

Георги Марков така и не успя да види повече родителите си и България, защото беше убит от ДС през далечната 1978 г.

Подобна история, но с хепи енд, се случи и в стиховете, които ще разгледаме днес в нашата поредица „Евангелието в книгата Битие“.

Какво се случи досега: Йосиф бе продаден в робство от братята си, защото им се похвали какво е сънувал и после баща му Яков му подари бутиково палтенце. Продаден на началника на телохранителите Петефрий, той бързо спечели неговото доверие и стана управител на дома му. Жената на Петефрий се опита да го прелъсти и макар че устоя на изкушението, Йосиф попадна в затвора.

Там разтълкува сънищата на хлебаря и виночерпеца на фараона, но минаха още 2 години, докато беше освободен. След като изтълкува съня на фараона и предложи екшън план за избягване на хуманитарната катастрофа, фараонът го направи премиер на Египет.

Икономическият план на Йосиф осигури препитание на Египет и към страната заприиждаха хора от третия свят, подгонени от глада. Яков също изпрати синовете си да купят зърно, Йосиф ги позна и след поредица невероятни обрати, накрая им разкри своята самоличност.Те разбраха, че брат им не само е жив, но е станал министър-председател на Египет.

Нещо повече, разбраха че Йосиф им е простил, че са го продали на исмаиляните. Сега Йосиф искаше само да види баща си и семейството му да се пресели в Египет, за да може да се грижи за него. Новините за това достигнаха до ушите на фараона.

Битие 45:16-18: „И известие се чу във фараоновия дом, че Йосифовите братя са пристигнали; и драго беше на фараона и на слугите му. И фараонът рече на Йосиф: Кажи на братята си: Ето какво направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. И като вземете баща си и семействата си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.“

Освен че се съгласи да им даде статут на бежанци и ги изпрати да живеят в най-добрата земя на Египет, фараонът заповяда на Йосиф да вземе коли, с които да бъдат транспортирани всички. Като се има предвид отвращението на египтетските граждани от семитските овчари, тази щедрост говори за респекта, с който се е ползвал Йосиф в двора на фараона.

Битие 45:21-24: „И синовете на Израил сториха така; и Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из път. На всекиго от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени. А на баща си изпрати: десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път. Така изпрати братята си, та си отидоха; и поръча им: Не се скарвайте по пътя.“

Представяте ли си радостта им? Те бяха дошли в Египет с тревожни сърца, а сега си тръгваха подскачащи от радост и с усмивка на лицата. Посред всемирен глад те се връщаха у дома с изобилие от храна и то с колесници и облечени в последна мода египетски костюми.

И познавайки човешката природа и своите братя в частност, Йосиф им заръча: „Не се скарвайте по пътя.“ Той знаеше, че те могат да започнат отново да се обвиняват кой крив и кой прав.

Битие 45:25,26: „И тъй, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков. И известиха му, казвайки: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. И на Яков сърцето примря, защото не им вярваше.“

130-годишният Яков за малко да получи сърдечен удар! Те не му се бяха обадили по телефона, нито бяха изпратили смс – вероятно защото беше забранено да се обаждаш или изпращаш съобщение докато караш.

Когато ги изпращаше, Яков се чудеше дали няма да загуби и тях като Йосиф и Симеон. Той смяташе Йосиф за умрял. Но ето, че синовете му се върнаха с разтърсващи новини! Не само, че си дойдоха от Египет с тонове храна, нови дрехи и нови коли, но и донесоха вестта, че Йосиф е жив.

В началото Яков не повярва на синовете си, което е разбираемо. Иронията е, че им повярва, когато те го излъгаха, а сега не им повярва, когато те му казаха истината. За съжаление, бяха забравили да снимат с телефоните си Йосиф. Но разполагаха с други доказателства.

Битие 45:27,28: „Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.“

След като чу разказа им и видя доказателствата, Яков разбра, че синовете му казват истината. Йосиф наистина бе жив! Духът на Яков се съживи и той реши да отиде да го види. Яков беше на 130 г., но нищо нямаше да го спре да отиде и да прегърне сина си!

И в началото на 46 гл. виждаме, че

„Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак. И Бог говори на Израил в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не се бой да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз ще те върна пак. И Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.“ (ст.1-4)

Яков принесе жертви на Бога във Вирсавее неслучайно. Той Го нарича тук „Бог на баща ми Исаак“. Вирсавее беше главното седалище на баща му. Очевидно Яков искаше да покаже, че приема призива към своето семейство да стане велик народ в Ханаан. Но искаше Божието благословение по пътя и Неговото разрешение временно да напусне Ханаан.

Трябва да е било неописуемо преживяване за Яков, когато Бог му се яви в нощно видение. Той му каза да не се бои да слезе в Египет, защото един ден Бог ще го върне пак. Това беше потвърждение на пророчеството, дадено на Авраам в Битие 15:13-16, че наследниците му ще отидат и ще бъдат поробени в чужда земя 400 г., тъй като грехът на аморейците още не е достигнал върха си.

Но тук Бог спести тези подробности на Яков, моментът не беше подходящ за тях. Но само по себе си, това беше ново пророчество за изхода от Египет. И най-хубавото от всичко беше, че Бог щеше да е с него по пътя до Египет и обратно.

Ние също можем да се запитаме: спираме ли днес преди всяко важно начинание, за да се допитаме до Бога? Имаме ли увереност, че той е с нас по време на нашето пътуване?

Бог каза на Яков, че ще е с него по време на неговото пътуване, без да му съобщава подробностите. Той не знаеше, че това пътешествие ще трае повече от 400 г. и че когато семейството му се върне в Ханаан, то ще бъде вече нация, наброяваща 2 млн. души! И той нямаше как да знае, че от тази нация ще се роди Спасителя, Исус Христос.

И Бог също му потвърди, че Йосиф е жив, защото той щеше да затвори очите на Яков, когато умре. За него трябва да е било утеха, че Йосиф ще бъде до него на смъртния му одър.   

Смъртта е реалност и за нея трябва да се говори. Днес хората избягват темата за смъртта, защото смятат, че тя е краят на всичко хубаво. За нас, християните, най-доброто предстои след смъртта. Тя е само вход към небето. А този живот е само пътуване към вечността.

Един американски турист искал да види как живее известния полски равин Хофетс Хаим. Когато влязал в стаята му, той с удивление видял, че там имало само много книги, маса и бюро. Туристът попитал: „Рави, къде са мебелите?“ „А къде са твоите?“, попитал равинът. „Моите?“, казал озадачено американеца. „Аз съм само посетител. Само минавам оттук.“ „Аз същo“, казал Хофетс Хаим.

Яков знаеше, че само минава оттук. Но искаше преди да напусне планетата земя, да види сина си.

Битие 46:5-7: „Тогава Яков тръгна от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът бе пратил, за да го доведат; събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си – цялото си семейство.

Яков получава потвърждение и тръгва с дълъг керван към Египет заедно със синовете си, техните жени, деца, животни и покъщнина.

Яков изпраща Юда напред, за да придружи Йосиф до семейството им в Гошен. Можем да сипредставим как жените и децата са гледали в захлас богатите и красиви градове с внушителна архитектура. И не е трудно да се досетим какво са си мислили египтяните, когато са видели този керван от селяни.

Вероятно са ги сочели с пръст и са се смеели, без да знаят, че Бог Яхве е с Яков и семейството му. И разбира се, не са можели да знаят кой на кого ще се смее след 400 г. Който се смее последен се смее най-добре.

През това време Йосиф е крачел нервно напред назад в дома си, очаквайки семейството си и чудейки се дали застарелият му баща му ще издържи на дългото пътуване. И кой знае дали изобщо е повярвал на братята му?

Накрая му съобщават, че на хоризонта се е появил дългоочакваният от него керван. Юда е дошъл, за да го заведе при баща му.

Битие 46:29: „Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гошен да посрещне баща си Израил; и като му се представи, хвърли се на врата му, и плака дълго време на врата му.“

След повече от 20 години Яков държеше в обятията си сина си, когото смяташе за мъртъв. И след всичко преживяно, Йосиф прегръщаше своя баща, който му липсваше толкова много и когото мислеше, че повече няма да види. Това е невероятна семейна среща! 

Като стана въпрос за семейна среща обаче, се сещам за най-великата семейна среща, за която се надява всяко Божие дете.

Апостол Павел казва:

1 Солунци 4:13-18: Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и първо ще възкръснат мъртвите в Христос; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тези думи.

Каква утеха и какъв славен момент ще бъде, когато ние, цялото Божие семейство, се съберем заедно с живия Бог! Ще се съберем заедно с вярващите от всички поколения. Йосиф и Яков също ще бъдат там! Най-накрая ще отидем при Бога, за да царуваме с Него.

Както се пее в една стара християнска песен,

И когато всинца ний се срещнем
На небесний пир във дома на Отца, 
Непрестанно с радост там ще пеем
Хвала на Спаса наш Христа. 

В този велик ден цялото Божие семейство ще се събере завинаги в Господнето присъствие. Единственото нещо, което ще има значение е, че познаваш и обичаш Господ, и си му останал верен.

Няма значение колко много е трябвало да страдаш. Единственото нещо, което има значение е, че си бил приветстван в Божието царство.

Записано ли е твоето име в списъка на семейството? Приготвил ли е Исус и за тебе място във вечния Ерусалим? Повярвал ли си в Господ Исус Христос?

Аз завърших гимназия през 1987 г. повярвах след промените в началото на 90-те. Когато отидох на среща на випуска 20 г. след завършване, изпитвах смесени чувства. От една страна, подобно на Йосиф, се радвах да видя бившите си съученици и съвипускници. Имахме толкова много общи спомени, радостни, смешни и тъжни моменти за тези 5 години в гимназията! Ние бяхме като семейство! Това си беше едно радостно семейно събиране!

От друга страна, ми беше тъжно. Не толкова защото виждах някои хора, преждевременно състарени от прекалена употреба на алкохол и цигари. Най-тъжното нещо беше, че въпреки външната промяна, повечето вътрешно изобщо не се бяха променили! Същите безсмислени разговори, същите плоски шеги и цинични намеци, същия атеизъм и духовна слепота... За някои хора промените сякаш не бяха настъпили! Бяха се записали за срещата на випуска, но имената им не фигурираха в списъка на най-великата семейна среща!

Беше ми тъжно за тях, но същевременно колко благодарен бях за промяната, която Исус беше започнал в мене!

Ние раснахме в атеистичен режим. Но сега сме свободни. Би било тъжно, ако останем непроменени. Променен ли си ти? Приел ли си свидетелството на Библията за смъртта и възкресението на Исус?

Ако е така, тогава можеш да гледаш с увереност към тази най-велика семейна среща. А ако името ти не е записано в списъка на семейството, какво чакаш? За да си поканен на тази най-велика семейна среща, трябва да си член на семейството – на Божието семейство.

Йоан 1:12: А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в Неговото име.

Аз планирам да присъствам на тази най-велика семейна среща. А ти?

Нека да се помолим.

----

БПЦ "Нов живот" Варна

07.05.2017 г.