Словото Божие е Дарът, който празнуваме на 24 май

 

ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО

                                  Константин Кирил - Философ

Което са пророците някога предрекли:

Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),

защото светлина е Той за целия свят (по Йоан. 8:12).

Ето, сбъдва се в Седмия век то.

А казаха те: слепи ще прогледнат,

глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),

ще познаят Бога както подобава.

Затова чуйте всички славяни!

 

Този дар от Бога ви е даден,

дар Божи е за стоящите отдясно,

дар Божи за душите, що никога не тлее,

за тез души, които го приемат.

 

Това е дарът!

Матей и Марк, Лука, Йоан —

те всички хора учат, като казват:

"Които красотата на душите си

съзирате — обичайте и радвайте се".

А които желаят на греховете мрака

и тлението на този свят да пренебрегнат,

и които искат да получат рая,

и да избегнат изгарящия огън —

вникнете сега с целия си разум!

 

Слушайте, цял славянски народе,

слушайте Словото, що от Бога дойде,

Словото, що кърми душите човешки,

Слово, що укрепва сърца и умове,

Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

 

Както без светлина и радост не ще има

за окото, зрящо Божието дело цяло,

но всичко е ни хубаво, ни зримо,

така е всякоя душа без книги,

невиждаща добре Закона Божи,

Закона — писмен и духовен,

Закон, откриващ рая Божи.

 

Та кой ли слух, тътнежа щом не чува

на гръмотевица, от Бога ще се плаши?

А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват

как ще разберете това Божие чудо?

Устата, неусещащи вкуса на сладостта,

човека правят да е като камък,

но много повече без книжната душа

във человеците е мъртво нещо.

За всичко туй когато мислим, братя,

изказваме виделина пристойна,

която ще изтръгне всички хора

от похотта и плътския живот,

та да не би с разсъдък неразумен,

щом слушате на чужда реч Словото,

да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).

 

А туй и свети Павел, учейки, изрече,

отправяйки молитвите си нявга Богу:

"Желая думи пет да изрека,

но всички, братя, да ги разберат,

отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19).

 

Кой човек, прочее, не ще разбере?

Кой не ще прибави мъдри притчи,

тълкуващи ни верните беседи?

И както тленността телата овладява —

те всички, гниещи, от тор по-бързо гният,

когато от храната са лишени —

тъй всякоя душа от битие лишена е,

когато Божият живец й липсва,

когато Словото на Бога тя не чува.

 

И още, друга притча, твърде мъдра.

Ние, искащите да растем с ръст Божий,

да кажем: "Хора, които се обичате,

кой не познава тази вяра права?

Както от семето, що пада на нивята,

така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),

на тях пък трябва дъжд от букви Божии,

та плод божествен да покълне много.

 

Кой може всички притчи [да разкаже],

посрамващи народите без Книги,

говорещи със непонятен глас;

дори и всичките езици той да знае,

не може да опише немощта им.

 

Обаче нека своя притча да прибавя,

голяма мъдрост в малка реч да кажа:

Голи са без Книги всичките народи:

понеже без оръжие не могат

с врага на нашите души да се сразят,

те са готови за плена на мъки вечни.

 

А вие, народи, необичащи врага,

щом мислите да се сразите с него яко,

усърдно дверите на разума открийте,

оръжие приели здраво днес,

което Книгите господни изковават,

та главата на лукавия съвсем да смажат.

 

А тези букви който възприеме,

Христос Премъдростта изказва

и вашите души укрепва

с апостолите, с всичките пророци.

Говорещите тези словеса,

достойни ще са врага да убият,

принасяйки добра победа Богу,

на плътта отбягващи тлението скверно.

 

Животът чрез плътта е сякаш сън!

Неподдаващите се, стоящи твърдо,

за Бога ще са като воини,

стоящи вдясно при престола Божий,

когато с огън той народите ще съди,

ликуващи със ангелите вечно,

и Милостивия славещи непрестанно.

 

И винаги със писаните песни

възпяващи Бога, човекомилосърдния,

защото Нему подобава всяка слава,

и чест, и хвала Божия навеки,

с Отца и със Светия Дух

за вечни векове от всякое творение.

Амин!

(Според някои учени словото е написано от епископ Константин Преславски, живял през 9.-10. век). Тук поместеният превод е направен по реконструкция в Старобългарски текстове от проф. Климентина Иванова.

_________________

© 1999-2021, Словото. 

Да питаме Солунските братя

Днес някои празнуват празника на буквите. Но какво са буквите, ако не само носител на нещо много по-висше, Словото? Други празнуват славянската писменост. Но каква е тази писменост, като няма "славянски език" и държава „Славяния“? Трети празнуват "кирилицата", но всъщност имат предвид климентицата. Но никой не пита авторите какво те биха искали ние да празнуваме.

Кирил и Методий са отдавна при Бога, но от историческите извори - жития, похвали, служби, легенди, писма, свидетелства, можем да научим що за хора са били те. Ако се запознаем дори с малка част от тeзи извори, ще разберем, че нашите просветители са били християни. Техните сърца са скърбяли, като са виждали народите около тях да тънат в идолопоклонство и суеверие.

Те са обичали Божието слово и са копнеели да го направят достъпно за тях. Вярвали са, че в Христос са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието (Кол. 2:3). Били са убедени, че само чрез покаяние и вяра в Сина Божий един народ може да бъде възроден и да върви към светли бъднини.

И накрая, Солунските просветители са обичали Спасителя и с радост са носели своя кръст. Те са посветили живота си на християнското просвещение на езичниците. Техните ученици са довели делото им до успех в България, а оттам и до много народи в източна Европа и Азия. Двамата братя са отказали апетитни светски постове и слава, търпели са много несгоди и лишения, за да донесат благата вест до тънещите в духовна тъма.

Затова, когато днес празнуваме 24 май, първо трябва да се покаем за това, че сме забравили истинския смисъл на празника. За това, че сме издигнали идола на формата над истината на Словото. Защото в началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог (Йоан 1:1).

И след като сме се покаяли, да разгърнем прашасалите Библии и да прочетем

завещаното ни от просветителите Слово. Да се огледаме в него като в огледало (Яков 1:22-24) и да изхвърлим всичко, което ни пречи да го чуем – от просташката шльокавица, чалгизираната култура и все по-застрашителната младежка неграмотност, до въпиющата вещомания, омразата към ближния, коварната дъновизация, приветстваната йогизация и битово-езическото православие.

Затова, вместо политически коректно да избягваме същността, нека заявим с висок глас: братята просветители биха искали днес и винаги да празнуваме непогрешимото, вечното и животодаващото Божие Слово. Всичко останало е подигравка с тяхната памет.

Върви, народе възродени?

"Химнът на Св.св. Кирил и Методий" е написан преди 121 години. Време, когато България гледа с надежда и вяра към 'светлите бъднини'. Тази вяра е отразена в текста на Ст. Михайловски, превърнал се в химн благодарение на вдъхновяващата музика на Панайот Пипков.

Колко различно е това време от днешното! Не че и тогава не е имало превратности в съдбата на Отечеството ни, но колко променени сме днес, след 45 години тоталитарно управление и 20 години лутане в посткомунистическата ни реалност. Оптимизмът днес е заменен с песимизъм, вярата с апатия и цинизъм, а надеждата - с отчаяние.

Ако има един урок, който би трябвало да сме научили за толкова години, той е че 'мощната просвета' без вяра в Бога няма да ни доведе до никъде. Науката се оказа не 'слънце, което във душите грей', а един от многото идоли, на които напразно се надявахме. Решихме, че можем да постигнем всичко чрез писменост, книжовност и мощна просвета. Но всичко това се оказа сапунен мехур, който се спука под тежестта на собствената ни гордост, егоизъм и индивидуализъм.

Знаят ли те какво точно празнуваме на 24 май?

Днес цинично продължаваме да говорим за тази писменост и книжовност и да се гордеем с нейните постижения, но забравяме причината, поради която те са били създадени. Каквито и да са били конюнктурните съображения от онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.

Те са знаели, че не просветата сама за себе си, а знанието за Бога и вярата в Него могат да дадат мощен импулс за развитието на нашия народ. Те са ставали и лягали с едничката мисъл да доведат Божието Слово до непросветния ни народ. Именно за тази Просвета са копняли и в крайна сметка са постигнали целта си. Библията е била преведена на български език. За съжаление, днес не разполагаме с този превод.

Поради историческите превратности, с малки изключения България е живяла твърде дълго без библейска просвета. Днес, повече от 140 г. след публикуването на първия пълен превод на Библията на новобългарски език, нашите сънародници продължават да са библейски непросветени.

Затова и резултатите са плачевни - посредствено средно образование, неконкурентно способно висше образование, немотивирани лекари, учители, икономисти, съдии и политици, масова емиграция, корупция, престъпност, незаконност и ненаказуемост. Днес народът ни върви, но изроден и отчужден от Бог, от библейските истини и от самия себе си.

За да се възроди и тръгне народът ни пак към светла бъднина, нужно е да постави Бог там, където му е мястото - в центъра. Това се е случвало в историята с много народи, може да се случи и с нас. За духовното обновление на нацията ни обаче е нужна много, много работа. И не по-малко молитва.

Кирил и Методий са знаели това и са дали всичко от себе си, за да дадат на българите и други народи възможност да се докоснат до истините на Словото и те да ги променят. Сега този призив е отново актуален. Дали ще се намерят новите Кириловци и Методиевци?

текст: Стоян Михайловски музика: Панайот Пипков

Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, /от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови! /2 Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, /духовно покори страните, които завладя със меч! /2 Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - /в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... /2 Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време... тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин... Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, /о, мъдреци! През десет века все жив остана ваший глас! /2 О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина. Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, /апостоли високославни, звезди върху славянский мир, /2 бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, /речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! /2