Колко различно е това време от днешното! Не че и тогава не е имало превратности в съдбата на Отечеството ни, но колко променени сме днес, след 45 години тоталитарно управление и 20 години лутане в посткомунистическата ни реалност. Оптимизмът днес е заменен с песимизъм, вярата с апатия и цинизъм, а надеждата - с отчаяние.
Ако има един урок, който би трябвало да сме научили за толкова години, той е че 'мощната просвета' без вяра в Бога няма да ни доведе до никъде. Науката се оказа не 'слънце, което във душите грей', а един от многото идоли, на които напразно се надявахме. Решихме, че можем да постигнем всичко чрез писменост, книжовност и мощна просвета. Но всичко това се оказа сапунен мехур, който се спука под тежестта на собствената ни гордост, егоизъм и индивидуализъм.
 |
| Знаят ли те какво точно празнуваме на 24 май? |
Те са знаели, че не просветата сама за себе си, а знанието за Бога и вярата в Него могат да дадат мощен импулс за развитието на нашия народ. Те са ставали и лягали с едничката мисъл да доведат Божието Слово до непросветния ни народ. Именно за тази Просвета са копняли и в крайна сметка са постигнали целта си. Библията е била преведена на български език. За съжаление, днес не разполагаме с този превод.
Поради историческите превратности, с малки изключения България е живяла твърде дълго без библейска просвета. Днес, повече от 140 г. след публикуването на първия пълен превод на Библията на новобългарски език, нашите сънародници продължават да са библейски непросветени.
Затова и резултатите са плачевни - посредствено средно образование, неконкурентно способно висше образование, немотивирани лекари, учители, икономисти, съдии и политици, масова емиграция, корупция, престъпност, незаконност и ненаказуемост. Днес народът ни върви, но изроден и отчужден от Бог, от библейските истини и от самия себе си.
За да се възроди и тръгне народът ни пак към светла бъднина, нужно е да постави Бог там, където му е мястото - в центъра. Това се е случвало в историята с много народи, може да се случи и с нас. За духовното обновление на нацията ни обаче е нужна много, много работа. И не по-малко молитва.
Кирил и Методий са знаели това и са дали всичко от себе си, за да дадат на българите и други народи възможност да се докоснат до истините на Словото и те да ги променят. Сега този призив е отново актуален. Дали ще се намерят новите Кириловци и Методиевци?
| текст: Стоян Михайловски музика: Панайот Пипков | |
| Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, /от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови! /2 Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, /духовно покори страните, които завладя със меч! /2 Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - /в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... /2 Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!  | Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време... тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин... Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, /о, мъдреци! През десет века все жив остана ваший глас! /2 О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина. Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, /апостоли високославни, звезди върху славянский мир, /2 бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, /речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! /2 |
