Пази се от идоли

/проповед от поредицата "Десетте Божи заповеди"/

В началото искам да проверя нещо. Ще ви изредя няколко имена. Нека тези от вас, които знаят кои са тези хора, да си вдигат ръката, когато кажа съответното име.

Радко Петков, Нина Петрова, Жана Бергендорф (Гласът на България)

Атанас Кателиев, Слави Славчев, Християна Лоизу (X-Factor)

Леброн Джеймс, Ед Шийрън

Първите трима са победители в Гласът на България, а следващите трима - в X Factor. Последните двама са известни в цял свят.

Какво е общото между тях? Те са постигнали една своя мечта и са се превърнали в идол на хиляди, а последните двама - на милиони хора по света.

Миналият път говорихме върху Първата от Десетте заповеди. Коя беше тя? Видяхме, че aко я следваме, ще бъдем благословени в нашия живот, нашите взаимоотношения, финанси и дори когато преминаваме през трудности.

Днес ще разгледаме втората от Десетте Божи заповеди. Тя говори за идолите, които хората си издигат. Нека я прочетем заедно (четем в хор):

Изход 20: 4-6 „Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.”

Тази заповед казва две неща: 1) да не си правим идоли и 2) да се покланяме само на Бога.

Първо, не си прави кумир или идол.

Какво е идол? В библейския смисъл на думата, идол е всяко нещо, което се използва като обект на поклонение вместо истинския Бог. Идолопоклонството е поставянето на творението на мястото на Твореца.

На какво се покланяш ти? Около какво се върти животът ти? Кумирът не е непременно нещо лошо. Някои хора влагат идола си в банковата си сметка. Други паркират идолите си пред блока. Трети прекарват часове браузвайки в идола си.

Св. Августин е казал, „Идолопоклонството е да се покланяш на нещо, което трябва да бъде използвано и да използваш нещо, на което трябва да се покланяш.“

А Жан Калвин нарича сърцата ни фабрики за идоли. Какви идоли произвежда фабриката на твоето сърце?

От археологията знаем, че във всяка култура е имало идоли. По нашите земи не са намерени каменни фигури, което може би означава, че кумирите на българите в епохата на езичеството са били изработвани от дърво. Смята се, че са ги поставяли в специални езически храмове, наречени кумирници или капичи. Има открити 9 такива предхристиянски кумирници.

В Библията се говори за три основни идоли или езически божества. Ваал – богът на секса, Мамон - богът на парите и Молох – богът на огъня и слънцето, а според други той е също богът на насилието. Секс, пари и насилие. Дали е случайно, че повечето филми, които дават по TV са точно за това? Не мисля.

Други говорят за идолите на секса, стотачката и стомаха – т.н. несвятата троица.

Олтарите на днешните идоли няма да откриете в кумирниците на дунавска България или в капищата на Ханаан. Днес образите не са метални, а ментални. Нашият олтар е плоският екран, който включваме в контакта. На него гледаме и се покланяме на образите на секса, парите и насилието.

Покланяш ли се на този идол? Внимавай, защото и децата ти ще се научат да го се покланят на този олтар.

1 Йоан 5:21 „Дечица, пазете себе си от идоли.“ – казва ап. Йоан.

Нека видим как идолопоклонството се отразява на хората.

1. Първо, идолите са безжизнени и затова - безполезни.

Псалми 135:15-17 „Идолите на народите са сребро и злато, творения на човешки ръце. 16 Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; 17 уши имат, но не чуват; нито има дихание в устата им.“

Един мисионер в Индия веднъж видял група хора да чакат да влязат в езически храм. Щом се отворили вратите и те влезли вътре, той ги последвал и застанал пред идола. Хванал ръката му и помолил за тяхното внимание. После вдигнал пръстите пред очите му и казал, „Има очи, но не вижда, уши, но не може да чува, нос, но не може да мирише, ръце, но не може да пипа и уста, но не може да говори.“ В началото хората се сепнали, но след малко го аплодирали и засрамени от глупостта си, напуснали храма и се разотишли.

Когато бяхме в Япония, нашите мисионери там ни заведоха в шинтуистки храм, пред който на една стена хората бяха закачили листчета с молитви, отправени към духовете на техните предци. Колко тъжно, че японците отдават благословенията в живота си на действието на тези мъртви идоли.

Идолите са безжизнени и безполезни. И не е нужно да отидеш в Индия или Япония, за да откриеш фалшиви богове и идоли. България е пълна с тях.

Носи дадена марка дрехи и ще станеш популярен. Пий еди каква си бира и животът ще е лесен (мъжете знаят защо). Използвай еди каква си паста за зъби и ще имаш сексапил.

Винаги, когато се надяваш на нещо различно от Бога, ще останеш разочарован, защото идолите са безполезни. Те не могат да те направят щастлив. Те не могат да запълнят празнотата в твоето сърце. Само Бог може.

2. Второ, идолите са oбсебващи.

1 Коринтяни 12:2 „Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха.“ В един друг превод се казва: Преди да познаете Христос бяхте обсебени от мъртви идоли, които винаги ви заблуждаваха.

Когато разговарям с хора от центъра за зависими, някои казват, че са започнали да вземат дрога, защото са имали приятели, които използват опиати, но се справят добре в училище, работят и дори имат семейства. Виждали са ги да пушат само на партита, иначе са изглеждали напълно здрави. Гледали са по ТV филми и други предавания, където пушенето на трева например се представя в положителна светлина. И са си казали, какво пък, нищо няма да ми стане, ако опитам.

Но постепенно са се пристрастили. Станали са обсебени от наркотика. Наркотикът има разрушаващо въздействие не само върху физиката, но и върху психиката и духовното състояние на човека.

Идолите карат хората да се пристрастяват, да стават зависими от тях. Можеш да си зависим не само от цигарите, алкохола и наркотиците, но и от спорта, секса, работата, домашните любимци и дори от децата си.

Ще попитате, как да разбера дали моето дете не се е превърнало в идол за мен? Ако зависиш от привързаността и одобрението на детето си толкова, че сърце не ти дава да го дисциплинираш; ако се опитваш да контролираш и да предпазваш детето си от всяко възможно нараняване, разочарование, гняв, загуба, само и само то да е щастливо - тогава  твоето дете се е превърнало в твой идол. То те е обсебило.

Разбира се, всеки родител страда, когато детето му страда. Но когато не позволяваме на децата ни да понасят последствията от своите постъпки, ние не им позволяваме да се учат от грешките си.

Много семейства в България са издигнали олтар в дома си на този идол. И най-тъжното е, че дори хора които ходят на църква продължават да кадят и принасят жертви на този олтар.

А какво да кажем за един друг не по-малко опасен идол – идола на държавата?

В книгата си „Идоли за погубление“ Хърбърт Шлосберг пише: „Вместо „Отче наш, който си на небесата... дай ни днес ежедневния хляб, имаме държавата, която действа като мъдър родител, който „не само ще храни своите деца, но и ще ги възпитава, образова, утешава и дисциплинира, снабдява всичко, от което се нуждаят за своята сигурност.“

Така ние ставаме собственост на държавата. Родителите вече нямат думата във възпитанието на децата си. Ако държавата реши, че за тях е по-добре да ги отнеме и настани в приемно семейство, значи за тях това е по-добре!

Бизнесът също зависи от подаянията на държавата. Пенсионерите също уповават на държавата за по-големи пенсии, безплатен транспорт и лекарства. Това превръща държавата от Божи дар в идол.

И тогава, по думите на К.С. Луис, „няма смисъл да казваме на държавните служители да си гледат работата. Защото „Целият ни живот е тяхна работа“. „Държавата всъщност се превръща в този лош родител, който иска децата му да са зависими от него завинаги.“

Освен че са безполезни и правят хората зависими от тях,

3. Идолите влияят на твоята психика и оформят характера ти.

Псалми 115:8 „Подобни на тях ще станат онези, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.“

Първо ние правим идола, а после той ни прави. Първо ние го оформяме, после той ни оформя. С какъвто идол се събереш, такъв ставаш.

Помните ли богатия управник, който дойде при Исус и го попита, „Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ Исус му даде един изненадващ отговор: „Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите... ела и Ме следвай!“ (Лука 18:18-23)

Защо му каза това? Защото Исус знаеше, че този човек се покланя на идола на парите. Кой е твоят идол? Може би някой навик, човек...?

Идолът ни влияе и оформя по своя образ и подобие. Идолът е безжизнен и прави нас безжизнени. Идолът е безполезен – отнема желанието ни да работим и да сме полезни за обществото. Идолът ни обсебва – постепенно ние започваме да обсебваме другите.

Идолът всъщност не ни формира, а деформира – психиката, характера, достойнството ни. След като ни е разочаровал и обсебил, идолът ни прави свои жертви. Ние не можем без него. Доскорошните дози вече не ни задоволяват, нуждаем се все повече и повече от него. Така постепенно се превръщаме в една морална развалина.

Идолите изместват твоето поклонение. Те те обсебват, разочароват и в края на краищата, ако продължаваш да им се покланяш, ще те унищожат.

Хиляди идолопоклонци са заровени във варненските гробища. И най-лошото е, че те са умрели без Бога и ще прекарат вечността в ада!

Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.

И така, дотук говорихме за това, че на първо място, втората заповед ни казва да не си издигаме идоли. Нека сега да поговорим за втората част от заповедта – каква беше тя?

Покланяй се само на Бога.

Какво е поклонение? Гръцката дума за „поклонение“ е проскунео и означава „падам пред“ или „покланям се на“. Поклонението е действие или състояние на духа, в което ние отдаваме благоговейна почит и уважение на Бога.

Евреи 12:28-29 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който поглъща.

Но хората не знаят това и пускат в ход фабриката за идоли. И продължават да жертват времето, парите и усилията си на олтара на своя идол.

Някои хора се покланят на творението вместо на Твореца. Такива са например радикалните екоактивисти, които слагат думите в устата на Грета Тунберг. За тях природата е идол и бог.

Други се покланят на традициите и фалшивата религия. На сватба, кръщене или погребение те са решени да извършат всичко „както повелява традицията“, без значение дали тази традиция е добра или не.

Дори символът на християнството – кръстът, може да се превърне в идол. Много хора носят на врата си кръстче. Някои от тях не вярват в Христос, но използват кръста като тотем, който да им носи щастие и късмет. Това е идолопоклонство.

Трети се покланят на иконите, като очакват в живота им да настъпи някаква магическа транформация, изцеление или подобрение. Така също престъпват буквално втората заповед, която ни повелява да не си правим образ на нищо с цел да му се покланяме.

Ние изземваме функцията на Бога. Забравяме, че ние сме създадени по Божие подобие и се опитваме ние да създадем Бога по наше подобие. Защо правим това?

Много по-лесно е да променя моята представа за Бога, отколкото аз самият да се променя така, че да живея според стандартите на Бога.

В час по рисуване учителката попитала едно момиченце какво рисува и то казало: „Бог“. Учителката казала, „Никой не знае как изглежда Бог“. Момиченцето отговорило, „Ще разберат, когато свърша.“

Не правим ли и ние това, не рисуваме ли нашата собствена картина на Бога с начина, по който живеем?

Когато имаме идол, ние го контролираме. Хората искат да си имат бог, който да контролират.

Ние казваме, „Боже, ти ми дължиш това“, или „Аз заслужавам да ми дадеш това.“ Но всъщност така се опитваме да манипулираме Бога. Истината е, че Той е този, който ни контролира, не ние Него.

Защо трябва да се покланяме само на Бога? Защото истинското поклонение на Бога носи радост и удовлетворение.

Псалми 37:4 Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.

Много хора, които предават живота си на Бога в напреднал стадий от живота си, казват: „Единствено съжалявам, че не повярвах в Бога по-рано.“ Те се наслаждават на живота много повече, когато Бог е в него.

Римляни 14:17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.

Второ, ние се покланяме на Бога, защото Той ще ни избави.

Галатяни 5:1 „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“

От какво ни избавя Бог? Той ни избавя от търсенето на одобрението на другите. Не можеш да угодиш на всички. Не се опитвай да се харесаш на цялата публика в твоя живот. Харесай се на публика от един – на Бог!

Бог ни избавя от миналото. Ние сме простени и освободени от товара на нашия грях. Имаме сила да разрушим вредните навици в настоящето.

И най-накрая, Бог ни избавя от страха от смъртта и бъдещето.

Можем ли да кажем като Павел „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка“? (Филипяни 1:21)

Майка обяснявала на малката си дъщеря как е умрял баща ѝ. Майката казала: „Бог дойде да вземе баща ти и ще дойде за нас, но не знам кога.“ Малкото момиченце казало: „Ако не знаем кога Бог ще дойде за нас, не мислиш ли че е по-добре да си приготвим багажа и да сме готови да тръгнем? Бог може да дойде когато не сме готови.“

Пази се от идоли. Те са безполезни, обсебващи и деформиращи характера и психиката на човека. Те водят към погибел. Стой твърдо в Христос и ще имаш радост. Ще бъдеш освободен от търсене на одобрение от другите, от товара на миналото и от страха от бъдещето. Амин!