Готово ли е детето ти за училище?

/проповед/

Увод. Децата днес не обичат да ходят на училище.

Отново е септември и децата отново тръгнаха на училище. Датата 15 септември май е по-вълнуваща за майките, бабите и дядовците, отколкото за децата.

Две сестрички си играели заедно, когато осемгодишната Наталия казала, Хайде да играем на училище. На петгодишната Криси не й се играело на училище, но по-голямата сестра не приемала „не“ за отговор. Накрая малката Криси се съгласила и казала: „Добре, ще играя.“ После добавила, „Днес отсъствам.“

1.    Върви към „мощната просвета“?

На времето в един химн се пееше, "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната Просвета...“

За съжаление, този патос и въодушевление отдавна са заглъхнали. Днес в българската образователна система има много проблеми. Много от децата се оплакват, че повечето учители преподават скучно. Но това е най-малкият проблем. По-големият е, че детето днес е просто „още една тухла в стената“, както пееха Пинк Флойд.

Някой беше казал, училището е сграда, между чиито четири стени е утрешният ден. Училището би трябвало да подготвя децата за живота. Нещо повече, училището би трябвало да е самият живот, както животът трябва да е едно училище. Но по-скоро сме свидетели на обратното. Както казва Айнщайн, „Образованието е това, което остава, след като човек забрави това, което е учил в училище.“

В статията „Кризата в нашето училище“, писана от архим. Борис в далечната 1928 г., авторът отбелязва:

„Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели... То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак... По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища.“ Тухли в стената...

Ако това е диагнозата на училището отпреди комунистическата диктатура, какво да кажем за нейното влияние върху училището, продължаващо и до днес? Днес в Министерството на образованието се взима за даденост, че душата и духовният свят не съществуват. Образованието е в основата си атеистично и материалистично, отричащо духовната същност на човека и съществуването на Бога.

Някой е казал, „Страхувам се, че училищата ще се превърнат в адови врата, ако неуморно не се трудят да обясняват Свещените Писания, гравирайки ги дълбоко в сърцата на младежите.“

След като училището стъпва на атеистичната философия в своето преподаване,какво да правят християните? Трябва ли те да бойкотират училището и да не пускат децата си там? Да излезем с плакати „Долу атеистичното училище“?

Не. Ние, християните, не трябва да се страхуваме да изпращаме децата си да учат в училище. Защо? Ап. Йоан казва:

1 Йоан 4:4: Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“

Френският философ-атеист Волтер обявил: Сто години след моята смърт християнството няма да съществува. Но точно 100 години след смъртта му, Европейското Библейско Дружество купило къщата му и я превърнало в най-голямата печатница на Библии на континента. 

Който е във вас е по-велик от онзи, който е в света.

Днес отново сме в началото на учебната година. Затова всички ние, които имаме деца и внуци, трябва да си зададем въпроса: как можем да подготвим децата си да са победители в Христос в тази враждебна на Христовото учение среда?

2.     Организирай домашно училище.

Очевидно, след всичко казано, не може да очакваш училището да научи детето ти на християнски ценности. Все едно да накараш сляп човек да те закара с кола до съседния град. Нито пък едно плисване на каничка вода пред твоя ученик на първия учебен ден ще помогне всичко да му върви през годината "като по вода". 

Разбира се, в училище има и учители-християни, но те са твърде малко и вероятността детето ти да бъде обучавано от християни е нищожна. И дори да има такъв учител, преобладаващият брой не са.

Какво да правим тогава? Отговорът е, да отворим „домашно училище“.

Законът разрешава самостоятелна форма на обучение само за деца над 16 г. Но аз не говоря за това, а за качествено време, в което ти да общуваш с детето си като родител и да го обучаваш в закона на Господа:

Притчи 22:6: „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“

Второзаконие 6:6,7: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Ние правим това вече 20 години с нашите деца. Нищо не може да заменивсекидневното време за общение, четене и разговор върху Библията и молитва с всички членове на семейството.

Бащата, който е глава на семейството, е отговорен за духовната просвета на децата и цялото семейство. Но там, където съпругът е невярващ, тази роля се пада на майката. А когато и двамата родители са нехристияни, но имат вярващидядо или баба, жизнено важно е влиянието на последните.

Дуайт Муди е казал: „Молих се за вяра и мислех, че някой ден тя ще дойде и ще ме удари като светкавица. Но вярата все не идваше. Един ден прочетох в Римляни, че „вярата е от слушане, а слушането от Божието слово.“ (Рим. 10:17) Дотогава бях затворил Библията и се молих за вяра. Сега разтворих Библията и започнах да я изучавам, и оттогава вярата ми непрекъснато расте.“

Затова, колкото и да сте изморени в края на работния ден, четете заедно и изучавайте Библията. Интересувайте се как е минал денят на децата ви в училище, какви разговори са имали, с какви проблеми се сблъскват. Помагайте им да формират християнски светоглед. Насърчавайте ги във всяка ситуация да си задават въпроса „Какво би направил Исус?“ Учете ги, че истината е по-важна от мира. Насърчавайте ги да казват истината дори когато знаят, че може да има последствия.

Преди няколко месеца второкурсникът Кезим Медев написа във фейсбук за злоупотреба в УНСС. Преподавателката Соня Докова писала тройки без да изпитва, а на тези които писали цял час по темата – написала двойки за „разтягане на локуми“. Кезим е разбира се, наказан с последно предупреждение за изключване „за уронване името и авторитета на университета“.

Но важното в случая е, че преподавателката вече е напуснала университета. Дори да отиде да преподава в друг университет, този случай ще е обица на ухото ѝ.

На това трябва да учим и нашите деца у дома - да отстояват истината дори с риск да бъдат изключени, уволнени, отхвърлени или дори наранени. Истината е по-важна от мира. Защото, "каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?" (Марк 8:36)

Домашното училище иска време, усилия, постоянство. Говорете на всякакви теми, включително секс, наркотици, порнография... Учете детето на библейско гледище към историята. Учете го как да споделя естествено вярата си.

Но за успеха на домашното училище това не е достатъчно – нужно е вие самите да имате автентична вяра в Исус Христос и да практикувате това, което проповядвате.

Веднъж 8-годишната Вяра и 6-годишното й братче Петьо пишели домашното си вкъщи. Петьо въздъхнал и казал, „Не мога да го направя!“ Тогава Вяра си спомнила стиха, който били учили в неделното училище и му казала: „За всичко имам сила чрез Онзи, който ме подкрепя.“ (Филипяни 4:13).

 „Тогава ти го направи,“ отговорил Петьо.

Едно е да цитираме Словото, а друго да го практикуваме. Ако нашите думи не се покриват от нашите дела, тогава децата ни няма да ни вярват и слушат.

3.    Бъди авторитет за детето си.

Атеистичното училище не може да възпитава нравствени добродетели, това е отговорност на родителите, на домашното училище. Но ти не можеш да бъдеш учител за детето си, ако не си авторитет за него. Изучавайте с децата си пасажи в Библията, свързани с покоряването на авторитети, като

1 Петър 2:13,17: „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратени от него, за да наказват злодейците и да похвалват добротворците... Почитайте всички...“

Един от основните проблеми в нашето общество е липсата на авторитети и на уважение към авторитетите.

Eдин равин седял до атеист в самолета. През няколко минути някое от децата или внуците на равина се обръщало и го питало дали има нужда от нещо за ядене, пиене или нещо друго. Атеистът не издържал и се обадил: „Респектът, който твоите деца и внуци ти оказват е чудесен. Моите не проявяват такова уважение.“ Равинът отговорил: „Помисли малко. За моите деца и внуци аз съм една стъпка по-близо по линията на преданието до времето, когато Бог е говорил на целия еврейски народ на планината Синай. За твоите деца и внуци ти си една стъпка по-близо до маймуната.“

Но да си авторитет не означава да си диктатор. Пасторът на една църква накарал децата да му напишат писмо. Едно дете писало: „Баща ми казва, че трябва да науча Десетте Божи заповеди. Но аз не мисля, че искам, защото вече имаме достатъчно правила вкъщи.“

Друго написало: Баща ми трябва да стане проповедник. Всеки ден ни проповядва за нещо.

Авторитетът се изгражда трудно и лесно се губи. Няма безгрешни родители, затова ние трябва да се научим да искаме прошка от нашите деца, когато сме сбъркали. Това ще насърчи децата ни да споделят с нас и да ни чувстват като приятели.

Но нека да кажа нещо и на децата. Деца, вие трябва да се покорявате на вашите родители, учители и на хората с власт.

Едно момче казало на баща си: „Директорът ми каза да те поканя на малко събрание в училище.“ „Колко малко ще е събранието, сине?“ - попитал бащата. „Ти, аз и директорът.“

Ако вие не слушате в училище, може да ви поканят на подобно малко събрание.Но ако слушате родителите си, това ще ви научи да почитате авторитети.

Според психолога Уилям Деймън, уважението към родителя води до уважение към легитимните обществени институции и до респект към закона. В книгата си „Моралното дете“, Деймън пише: „Уважението на детето към родителския авторитет полага основата за цивилизовано участие в обществения ред, когато по-късно детето започне да приема правата и отговорностите на гражданин.“ Деймън нарича уважението „най-важното наследство, което идва от взаимоотношенията на детето с родителя.“

За всяко дете е изключително важно да се научи да уважава авторитета на родителите. „Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт.“

4.    Моли се за детето си.

Дотук казахме, че училището дава знания, но не отглежда добродетели. Християните трябва сами да се грижат за духовното изграждане на децата си. Това става, като организират „домашно училище“, изграждат християнски светоглед у децата си и ги учат да уважават авторитети.

Накрая, но не на последно по значение място, ние трябва всекидневно да се молим за нашите деца. Ежеминутно те са подложени на натиск да правят компромис с вярата си. И ако те се покоряват на Исус, тогава несъмнено ще имат врагове в училище. Тъмнината мрази светлината и се опитва да я унищожи.

Даниил беше предпочитан пред останалите князе и сатрапи, защото в него имаше превъзходен дух. Това предизвика сатрапите да го обвинят в неизпълнение на царската заповед и царят го хвърли на лъвовете (Даниил 6). Тогава Бог изпрати ангел да затвори устата на лъвовете и той остана невредим.

Защо Бог спаси Даниил? Божието слово казва, че той се молеше три пъти на дени служеше на Бога непрестанно. (6:10,13,20)

Понякога децата ни могат да страдат дори когато вършат добро. Както се казва, няма ненаказано добро.

1 Петър 2:20,21: „Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото за това сте и призвани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки.“

Много ученици са агресивни и непочитащи никакви правила и авторитети. В известен смисъл нашите деца също като Данаил влизат в клетка с дузина лъвовевсеки ден. Не е лесно за децата ни, които от 7:30 до 13 ч. пет дни в седмицата трябва да влизат в ролята на звероукротители!

Но ако ти като родител правиш всичко това – ако се молиш за детето си, ако прилежно преподаваш с думи и живот в „домашното училище“, тогава твоето дете ще може като Павел да възкликне: „За всичко имам сили чрез Този, който ме укрепява“!

Вие знаете, че най-голямата ни дъщеря учи в Нашвил, Тенеси. Преди около година в Нашвил беше заснет филма „Не се срамувам“ за живота на Рейчъл Скот, първата ученичка, убита при стрелбата в Колумбайнската гимназия през 1999 г.

Убийците - учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд, залагат бомби в столовата, където се предвижда да има най-много хора. Те планират да дочакат взрива в колата си и след това да застрелят всеки, който се опитва да избяга навън от сградата. Бомбите обаче не се взривяват и разярени Харис и Клиболд влизат изапочват да стрелят по всички вътре.

След това излизат вън. Рейчъл е седнала на тревата с приятел и яде сандвич. Рейчъл е простреляна три пъти и убийците й се отдалечават, когато разбират че тя е още жива. Връщайки се до нея, Харис вдига главата й за косата и пита: „Все още ли вярваш в Бог?“ Тя казва: „Знаеш, че вярвам.“ „Тогава отивай при него“, казва той и изстрелва куршум в слепоочието й.

След смъртта й откриват дневника на Рейчъл. В него тя е написала: „Не се срамувам да съм християнка“. На друго място пише:

„Винаги съм била привличана от ръцете. Мисля, че е заради това, че с тях докосваме хората. Ако един човек може да жертва време и усилия, и да покаже състрадание, това може да предизвика верижна реакция.“

Рейчъл е писала, че един ден иска да докосне живота на милиони. Чрез филма „Не се срамувам“ тя постигна своята мечта.

Родителите на Рейчъл са посветени християни. Баща ѝ е пастор. Майка ѝ е домакиня, която е посветила живота си на отглеждането в страх от Бога на четирите си деца. Тя е била тяхната „домашна учителка“.   

Учебната година започна. Готово ли е детето ти за училище? Молиш ли се за детето си? Учиш ли го да уважава авторитети? Ако го обучаваш в домашното училище, то ще устоява вярата си, каквото и да стане.

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

17.09.2017 г.

Върви, народе възродени?

"Химнът на Св.св. Кирил и Методий" е написан преди 121 години. Време, когато България гледа с надежда и вяра към 'светлите бъднини'. Тази вяра е отразена в текста на Ст. Михайловски, превърнал се в химн благодарение на вдъхновяващата музика на Панайот Пипков.

Колко различно е това време от днешното! Не че и тогава не е имало превратности в съдбата на Отечеството ни, но колко променени сме днес, след 45 години тоталитарно управление и 20 години лутане в посткомунистическата ни реалност. Оптимизмът днес е заменен с песимизъм, вярата с апатия и цинизъм, а надеждата - с отчаяние.

Ако има един урок, който би трябвало да сме научили за толкова години, той е че 'мощната просвета' без вяра в Бога няма да ни доведе до никъде. Науката се оказа не 'слънце, което във душите грей', а един от многото идоли, на които напразно се надявахме. Решихме, че можем да постигнем всичко чрез писменост, книжовност и мощна просвета. Но всичко това се оказа сапунен мехур, който се спука под тежестта на собствената ни гордост, егоизъм и индивидуализъм.

Знаят ли те какво точно празнуваме на 24 май?

Днес цинично продължаваме да говорим за тази писменост и книжовност и да се гордеем с нейните постижения, но забравяме причината, поради която те са били създадени. Каквито и да са били конюнктурните съображения от онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.

Те са знаели, че не просветата сама за себе си, а знанието за Бога и вярата в Него могат да дадат мощен импулс за развитието на нашия народ. Те са ставали и лягали с едничката мисъл да доведат Божието Слово до непросветния ни народ. Именно за тази Просвета са копняли и в крайна сметка са постигнали целта си. Библията е била преведена на български език. За съжаление, днес не разполагаме с този превод.

Поради историческите превратности, с малки изключения България е живяла твърде дълго без библейска просвета. Днес, повече от 140 г. след публикуването на първия пълен превод на Библията на новобългарски език, нашите сънародници продължават да са библейски непросветени.

Затова и резултатите са плачевни - посредствено средно образование, неконкурентно способно висше образование, немотивирани лекари, учители, икономисти, съдии и политици, масова емиграция, корупция, престъпност, незаконност и ненаказуемост. Днес народът ни върви, но изроден и отчужден от Бог, от библейските истини и от самия себе си.

За да се възроди и тръгне народът ни пак към светла бъднина, нужно е да постави Бог там, където му е мястото - в центъра. Това се е случвало в историята с много народи, може да се случи и с нас. За духовното обновление на нацията ни обаче е нужна много, много работа. И не по-малко молитва.

Кирил и Методий са знаели това и са дали всичко от себе си, за да дадат на българите и други народи възможност да се докоснат до истините на Словото и те да ги променят. Сега този призив е отново актуален. Дали ще се намерят новите Кириловци и Методиевци?

текст: Стоян Михайловски музика: Панайот Пипков

Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, /от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови! /2 Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, /духовно покори страните, които завладя със меч! /2 Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - /в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... /2 Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време... тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин... Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, /о, мъдреци! През десет века все жив остана ваший глас! /2 О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина. Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, /апостоли високославни, звезди върху славянский мир, /2 бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, /речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! /2

Какво ще мотивира нашите учители да си вършат добре работата

В парите ли е проблема? Или е в Автономността, Усъвършенстването и Целта?

Попаднах на много интересно видео (виж линка по-долу) за факторите, които ни мотивират в работата ни. Ето какво пише в бележката под клипа: „Този динамичен и анимиран клип на RSA, адаптиран от лекцията на Дан Пинк пред RSA, разкрива скритата истина относно това какво ни мотивира у дома и на работното място. www.theRSA.org”. Самото видео представя изследване за това какво ни мотивира да работим изобщо.

Няколко дни, след като гледах клипа Министърът на образованието реши да съкрати Коледната ваканция за учениците. Това доведе до хиляди протестиращи деца по улиците в градовете. Но техните протести не бяха само за повече ваканционни дни. Те искаха да бъдат чути от учителите и министърът на образованието.

Този инцидент разкрива една по-дълбока криза в системата на образованието. Немотивирани и неподготвени учители, апатични ученици, скучни часове, нарастваща неграмотност... Проблемите са толкова много, че е трудно да се изредят. Повечето хора мислят, че ако учителите получават по-високо заплащане, ще бъдат стимулирани да се подготвят добре и да преподават по един по-креативен и атрактивен начин. Но тук ми се иска да покажа, че макар и важен, това не е най-важният проблем. Може би основният е, че е сгрешена цялостната философия на учебния процес. И може би тъкмо видеото на RSA дава отговор как можем да поправим тази грешка.

Първо, то показва, че макар и стратегията на награди и наказания да е работеща при изпълнението на прости, трудоемки задачи, при други изискващи концептуално и творческо мислене, това не винаги е вярно. Може някой да оспори това твърдение с тезата, че задачата на образованието е ‘проста и трудоемка’, но нека да ви напомня, че макар и да изглежда така, това не е първоначалната идея на образованието. Когато си имаме работа с хора, и особено с деца, задачата на образованието изисква много мислене и творчески подходи! Така че, макар и парите да са мотивиращо средство, те не са главното. С други думи, дори ако учителите ни получават 1500 лв. базисна заплата, това нема да промени значително ситуацията.

Второ, резултатите от изследването, направено от RSA показват, че когато говорим за умствен труд, има три фактора, водещи до по-качествен труд и лично удовлетворение: Автономността, Усъвършенстването и Целта.

В сферата на образованието Автономността би означавала даване на повече свобода на учителите да избират инструментите, методите и подходите на обучение от една страна, и от друга – даване възможност на учениците да участват в процеса на вземане на решения относно образователните програми, съдържанието на изучаваните предмети и т.н. Това би довело до по-високо АНГАЖИРАНЕ както на учителите, така и на учениците в процеса на обучение. Това предполага и едно ново отношение на учителите към учениците, а именно като към хора, а не като към ‘тухли в стената’, както пеят Пинк Флойд в една известна на всички ни песен.

Усъвършенстването е ‘желанието ни да ставаме по-добри в това, което вършим”. Представете си министърът на въпросното министерство да можеше да събере всички учители на едно място и да се опита да им обясни, че да си учител не е просто ‘работа’, а призвание; че учителите трябва да гледат на учителстването като на мисия, не като на изкарване на насъщния и че това е техния принос към обществото. Може би поне една малка част от тях тогава биха били мотивирани да израстнат в уменията си. И ако учителите биха могли да вдъхновят учениците си да работят по най-разнообразни проекти просто защото това ще им помогне да станат по-добри в съответната област (музика, математика, рисуване, история, езици...), тогава би имало повече ученици, за които ученето ще е приятно занимание.

И накрая, Целта е оня трансцедентен мотиватор, който ни кара да вървим в определена посока. Вероятно най-големият проблем на българската образователна система (и не само на нея) е, че ‘стремежът към печалба е откъснат от каквато и да е висша цел’ (цитат от видеото). Ако трябва да изберем цел, която да мотивира учителското съсловие, каква трябва да е тя? Да направим България по-добро за живеене място? Кое е онова нещо, което ще ги накара да станат сутринта и да бързат към училище? Възможността да влияят на бъдещите лидери на страната? Когато нашите учители започнат да работят с мисълта за някаква висша Цел, а не просто заради самото заплащане, те ще изпълнят задачата си, или по-добре казано, мисията си.

Всичко това може да изглежда като откритие за някого. Но тези истини можем да открием в Библията! В края на краищата, не означава ли автономията всъщност зачитане свободата и достойноството на всяко живо същество (включително на ученика!)? И не се ли мотивираме да се усъвършенстваме именно когато се трудим със съзнанието, че работим не само за ‘шефа’, но и пред очите на Бога, използвайки своите дарби, за да сътворим един малко по-добър и справедлив свят? И не е ли принасянето на слава на Исус Христос най-висшата цел, която ни кара да дишаме, съществуваме и творим на тази планета?