/проповед/
Прочит Яков 3:13-18; 4:7-10.
Един човек оцелял след буря в морето и се добрал до необитаем остров. След време оттам минал кораб и мъжът бил спасен. След като научил, че човекът живял там 5 години, капитанът забелязал, че на острова има 3 колиби и го попитал: „Какви са тия 3 колиби?“ Човекът посочил първата и казал, че живял там. Посочил втората и казал, че ходил на църква там. „Ами третата?“, попитал капитанът. „А, това е където преди ходих на църква.“
Дотук имахме 6 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив живот и да не показваме пристрастия. Разгледахме 5 принципа за истинска вяра - вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело. Последният път говорихме за това как да изговаряме думи на живот, а не на смърт и колко важно е да обуздаваме езика си. Той е буйно зло, което се запалва от пъкъла. Видяхме, че често сме непоследователни и с един език хвалим Бога и хулим човеците, а съответно и Бога. Насърчих ви да използвате акронима ДУМИ като критерий дали да кажете или не нещо, което сте си намислили. Какво означаваше този акроним? (достоверно ли е, умиротворяващо ли е, милостиво ли е, инспириращо ли е)
Днес продължаваме със следващия пасаж (3:13-4:10). Само след няколко дни ще празнуваме отново Рождество Христово. На Рождество говорим за Исус като княза на Мира, за мир между хората. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“ (Лука 2:14)
Но днес виждаме липса на мир. Нашият свят е раздиран от конфликти и войни. Тъкмо Ирак обяви, че се е справил с Ислямска държава, арабите отново заплашиха, че ще убиват заради обявяването на Ерусалим за столица на Израел от САЩ.
Но мирът липсва не само между нациите. Виждаме все повече разтрогнати бракове, ревност и егоизъм във взаимоотношенията на хората. Подобно на човека на пустинния остров, ние сме много добри в изграждане на стени помежду си, дори когато другите са далеч от нас!
В този пасаж Яков ни казва, че можем да имаме вяра, която да носи мир между нас и Бога и нас и човеците.
Посланието на Яков е наречено „съборно“, защото е изпратено до много църкви. И в този пасаж научаваме, че тези църкви са имали проблеми. Ние често си казваме, „Ех, защо не живея в дните на ранната църква, тогава Духът се е изливал мощно, ставали са чудеса и знамения и всички са се обръщали към вярата!“
Да, имало е чудеса, но е имало и конфликти между членовете. Коринтската църква била разделена на фракции. Във Филипи имало две жени, които не можели да се понасят. Галатяните се хапели и ядели един друг (Галатяни 5:15). Павел и Варнава също имали сериозен сблъсък относно Марк и в резултат пътищата им се разделят (Деян. 15:36).
Яков 3:14: „Но ако в сърцето си имате горчива завист и себичност, не се хвалете и не лъжете против истината.“
Конфликтът в църквите, до които пише Яков бил свързан с това, че някои от учителите горчиво завиждали на други. И вместо да се покаят, те се хвалели със завистта си. Как е възможно това?
Проблемът бил там, че те агресивно нападали други учители и се оправдавали, че правят това от ревност за Господа. Но това била не ревност за Господа, а маскирана завист и себичност. Те смятали, че притежават повече знания от другите учители. И не можели да се примирят, че последните са имали повече последователи от тях. Затова са им завиждали. Как е възможно те, интелигентните, да бъдат пренебрегвани от вярващите!
Но интелигентност и мъдрост са две различни неща.
Един пастор, студент и компютърен гений били единствените пътници в малък самолет. Пилотът дошъл в кабината и казал, че самолетът пада и има само три парашута за 4 човека. После добавил, „Аз трябва да взема единия парашут, защото имам жена и три малки деца.“ Затова взел един парашут и скочил. Компютърният гений казал, „Аз трябва да взема един парашут, защото съм най-умният човек в света и всички се нуждаят от мене.“ Взел парашут и скочил.
Пасторът се обърнал към студента и казал с тъжна усмивка. „Ти си млад, а аз съм живял дълъг живот, затова вземи последния парашут, а аз ще падна със самолета.“ Студентът отговорил, „Споко, пасторе, най-умният човек в света току-що взе моята раница и скочи!
Да си интелигентен не означава да си мъдър!
Затова, както споменахме миналия път, Яков предупреждава мнозина да не стават учители, защото ще приемат по-строга присъда. Но този текст е валиден за всеки вярващ.
Когато ние сме движени от горчива завист и себичност, ние действаме според мъдростта, която е „земна, плътска и дяволска“ (Яков 3:15). Тя неизбежно води до конфликт. В контраст на нея, казва апостолът, стремете се към Божията мъдрост, която води до мир.
Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“
Много от хората твърдят, че притежават мъдрост. На въпроса на Яков „Кой от вас е мъдър и разумен?“ (3:13а), сигурно мнозина биха вдигнали ръка и казали: „Знаех си, че ще забележиш моите качества“. Но веднага след това Яков добавя: „Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.“ (3:13б)
Кротостта.
„Кротост“ е едно от блаженствата в Проповедта на планината (Матей 5:5) и е аспект на плода на Духа (Галатяни 5:23). Гръцката дума не означава мек, слаб човек, а съдържа идеята за контролирана сила. Използвана е за опитомен кон, който е силен, но напълно покорен на господаря си. Мойсей е описан като най-кроткият човек на земята (Числа 12:3), но същевременно той е бил много силен лидер. Исус се описваше като кротък (Матей 11:29), но имаше власт да се изправи срещу религиозните водачи и да прогони търговците от храма.
Ако кротостта е контролирана сила, тогава какво е мъдрост?
Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“
Първо, за Яков мъдростта е чиста в своите мотиви. Тя е противопоставена на егоистичната амбиция, която се ражда в нашите страсти и води до боеве и разпри (4:1,2), до счупване на моралния ни компас (4:2б), неудовлетворение в живота (4:2), неправилни молитви (4:3) и духовно прелюбодейство (4:4).
Чистата мъдрост е лишена от всякаква себичност. Тя се стреми да прославя Бога и да изгражда човека, с когото разговаря.
Понякога, когато влизам в доктринални спорове, усещам как ми се иска да докажа, че съм прав и да спечеля спора. Но не извинявам ли така моята гордост, като си казвам, че го правя в името на истината?
Затова, преди да влезем в спор, нека се запитаме ще допринесе ли този спор за Божията слава и за духовното здраве на този човек?
Чистата Божия мъдрост не завижда. За много хора важи сентенцията, че тревата на съседа е по-зелена. Но когато завиждаме, ние нарушаваме Десетата заповед, „Не пожелавай“, която е в основата на всички останали заповеди, насочени към нашите взаимоотношения с ближните ни. Когато пожелаваш (десета заповед), ти си склонен да излъжеш (девета заповед), да откраднеш (осма), да прелюбодействаш (седма) и дори да убиеш (шеста).
На първо място мъдростта е чиста и веднага след това се казва, че мъдростта е „миролюбива“ (ст.17). Словото ни насърчава на много места да търсим мира и да се стремим към него (1 Петър 3:11). Думата „стремя се“ тук има значение на „преследвам животно по време на лов.“
Доктриналната чистота трябва да се защитава, но не бива да влизаме в престрелки относно второстепенни въпроси, демонстрирайки липса на „мъдрост от горе“. Защото, мъдростта е и „ненатрапчива“. Тя предпочита милостта пред правосъдието, прошката пред съда.
Един съдия се славел като най-принципният и справедлив съдия в града. Един ден в съдебната зала влязъл млад мъж, обвинен за убийство. Това бил неговият син! Той започнал да взема наркотици, тръгнал по лош път и убил, за да вземе парите на жертвата. Съдията обичал силно сина си, но не можел да пренебрегне справедливостта. Тогава той направил единствено възможното нещо. Отсъдил, че синът му заслужава смъртна присъда. След това станал и заел неговото място на подсъдимата скамейка.
Същото направи и нашия небесен Отец. Ние бяхме в нашите грехове и заслужавахме смъртна присъда. Но Исус дойде и зае нашето място на кръста. Милостта тържествува над съда.
Мъдростта е не само чиста, миролюбива и ненатрапчива, но и „отстъпчива“. Буквално това означава, че мъдростта се убеждава лесно. Това обаче не означава, че мъдростта е лековерна. Мъдростта е готова да отстъпи, стига да не се засяга основно доктринално положение или принцип на вярата. Ние трябва да преценим кои битки си заслужава да водим.
Неотдавна ми се наложи да разговарям с невярващ човек. Разговаряхме за Бога и вярата, но в един момент разговорът се насочи към съвременното положение и противопоставянето изток – запад. Той каза нещо, което се различаваше от моите възгледи.
Колкото и да ми се искаше да поправя онова, което считах за грешна позиция, почувствах как Святият Дух ме накара да си замълча. В края на краищата, човек може да се спаси дори и да е заблуден относно други въпроси! Но трябва да призная, че не винаги съм бил чувствителен за Божието водителство в тази област!
Божията мъдрост може да различава между важни и маловажни въпроси и е готова да отстъпи във втория случай.
Божествената мъдрост е и „пълна с милост и добри плодове.“ Да си милостив означава да имаш състрадание не само към някого, който страда за нещо, което не е направил, но и да показваш състрадание към човек, който страда заради собствени грехове или грешки. Това за мен сякаш е най-трудното! Но имам от кого да се уча!
Чели ли сте „Клетниците“? Когато Жан Валжан е хванат със сребърните прибори, които е откраднал от свещеника, разследващият полицай прави очна ставка на свещеника с Валжан. Вместо да се нахвърли с упреци за извършената кражба срещу него, свещеникът казва: „Г-н Валжан, защо не взехте и сребърните свещници, които ви дадох, а сте прибрали само приборите?“
Точно това направи и Бог за нас. Той е милостив към нас, въпреки че обикновено проблемите ни произлизат от нашия грях. Но докато бяхме в нашите грехове, Той изпрати Своя Син да умре за нас (Рим. 5:8). Ние също трябва да показваме такавамилостива мъдрост!
Добрите плодове ни напомнят, че Божествената мъдрост не е теоретична, а практична. Тя запретва ръкави и се хваща на работа.
Мъдростта е и безпристрастна. Това може да означава, че тя не взема страна. Но същата дума може да значи и „неделима, целенасочена, пълна“ в смисъл на пълна лоялност към Бога. Мъдростта е напълно лоялна на Бога.
И накрая, в ст.17 се казва, че мъдростта е „нелицемерна“ или "искрена". Това, което виждаш не е маска. Думата, използвана за „лицемерна“ първоначално означавала „актьор“ – човек, който играе роля на сцената, която е различна от него в живота. С това Яков ни насърчава да не играем роля – да сме последователни, прозрачни и надеждни хора, към които другите да могат да се обърнат за помощ и съвет.
Ако имаме тази „мъдрост от горе“ - мъдрост, която е чиста, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна - и я прилагаме в живота си, ние ще бъдем приятели с Бога. Но някой ще каже, ако сме приятели с Бога, тогава трябва да отхвърлим светските ценности и приоритети. Хората ще ни помислят за полудели! Постепенно ще загубим един по един приятелите си.
Един вид, ще обявим война на света. Но нали казахме, че трябва да живеем в мир с Бога и с хората. Не е ли възможно да сме хем християни, хем да сме приятели със света?
Същите мисли са вълнували християните и по времето на Яков. Затова той ги предупреждава, че който иска да е приятел на света, става враг на Бога (4:4). Бог иска пълната ни лоялност.
От опит знаем, че не можем да седим едновременно на два стола. Защо тогава се опитваме да го правим толкова често?! Истината е, че който копира света, неусетно възприема неговите стандарти за поведение.
Преди години голямата ни дъщеря отиде в Англия да помага в провеждането на детски църковен лагер. Тя стоя само десетина дни там. Когато се върна, беше усвоила до съвършенство британския английски акцент. Следващата година отидохме в Америка и за няколко седмици акцентът й стана досущ като на американка! Другите ни деца, които бяха с нас, също не останаха назад.
Същото е вярно за нашето взаимодействие със света. Поради грешната ни природа, ние възприемаме ценностите, принципите и целите на обществото. Но за Яков духовното копи-пействане от света е недопустимо, затова той не пести силните епитети!
Яков 4:4: „Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“
Не можем да имаме едновременно мир с Бога и мир със света. Яков ни умолява да изберем мира с Бога чрез прилагане на мъдростта от горе. И тук той добавя още един аспект на небесната мъдрост, смирението.
Яков 4:7-8,10: „И тъй, покорявайте се на Бога. Противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие грешници, и очиствайте сърцата си, вие колебливи... Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава.“
Когато гледаме към Исус и към Словото Му, ние обръщаме гръб на дявола и неговите лукави думи. Когато се приближаваме в молитва към Бога, ние се отдалечаваме от злото на света. Когато сме измити в кръвта на Агнето, нашите сърца са изцялопосветени. Когато се смирим пред Бога, Той ще ни прослави в своето небесно царство!
Но, отново някой ще каже: как да успеем да го направим, като нямаме сили да се противопоставим на света и неговите похоти? Отговорът е в 6 ст.
Яков 4:6: „Но Той дава една по-голяма благодат, затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“
На смирените дава какво? Благодат!
За всичко имам сила чрез Онзи, който ме укрепява (Филипяни 4:13). Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите (Захария 4:6). Когато се смиря пред Него, когато изпразня живота си от своето его, страсти, пожелания и ревнувания, тогава идва Исус с Неговата благодат.
Предал ли си живота си на Исус? Ако да, тогава знай, че същата благодат, която действаше, когато ти предаде живота си на Бога, действа и сега в твоя живот.
Един човек получил голяма сума пари, която трябвало да даде на беден пастор. Решил, че сумата е прекалено голяма, за да я изпрати наведнъж. Затова изпратил част с бележка „Очаквайте още.“ След няколко дни пасторът получил още един плик със същата сума и същата бележка, „Очаквайте още.“ След време дошъл трети и четвърти плик. Това продължило, докато цялата сума била получена.
Същото е и с благодатта, която получаваме от Бога. Когато Бог ти прощава греховете, очаквай още благодат. Когато те приеме в семейството си, очаквай още. После, когато започне да работи в характера ти, очаквай още. Когато работи в семейството и в църквата ти, очаквай още. Когато ти помага в старостта ти, очаквай още.
С помощта на Божията благодат можеш да направиш следващата крачка по пътя към мира.
Искаш ли да имаш вяра, която носи мир? Тогава се смири пред Него и остави Неговата благодат да действа в живота ти. Тя ще отключи небето за мъдростта, която идва отгоре. Тогава ще получиш чистата, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна мъдрост.
Когато това стане, ще се учудиш до каква промяна ще доведе това в твоя живот. Личните конфликти ще станат изключение, а ти ще се радваш на мир и хармонични взаимоотношения. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“
-----
БПЦ "Нов живот" - Варна
17.12.2017 г.
