Saturday, February 21, 2015

Не забравяй да вземеш своя съпруг или съпруга със себе си

/проповед/

1. Увод.
Веднъж пътувах до САЩ за срещи с църкви и студентски групи. Вече бях ходил сам и този път ми се искаше да взема и Ваня. Знаех, че няма да е същото без нея. Затова тайно писах на приятели с молба да ми помогнат да набера средства за нейното пътуване. Знаех, че веднъж пристигнали там, ще е лесно да се погрижат за двамата. За нейния рожден ден я изненадах – с чек за билета, платено интервю за виза.

Някой беше казал, че „бракът е да споделиш живота с твоя най-добър приятел, да се наслаждаваш на пътуването и да пристигаш на всяка дестинация заедно с него.” (Фон Уивър)

Но бракът не е просто едно пътуване към различни земни дестинации (работа, раждане на децата, отглеждането им, жененето им, внуци...). Бракът, казва Петър, е съвместно пътешествие на един мъж и една жена към небето. Крайната точка на вашето пътуване е една и съща – небесния ни дом. Въпросът е, как да превърнем това пътуване в приятно преживяване?

Преди да започнем да отговаряме на този въпрос, едно малко уточнение. В своето послание Петър говори не на свободно съжителстващи двойки, а на такива, които публично са обявили „своето привързване”. „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” (Бит. 2:24). Бракът е институция, основана от Бога. Той е завет и посвещение на двама души да живеят заедно докато смъртта ги раздели. Божията воля е ние да не се съобразяваме с културата, в която живеем, а да издигаме значението на брака. Как обаче да превърнем брака си в източник на радост и наслада?

Прочит 1 Пет. 3:1-7.

2. Съпруги.
Петър продължава с темата за покорството. След като ни е напомнил да се покоряваме на властите и на работодателя, той се обръща към жените. Защо първо към тях? Може би, защото те са преобладавали в църквата. И затова ги съветва как да се държат с мъжете си, за да ги придобият за вярата.

Когато тръгваш на пътуване към небето, е важно да вземеш/поканиш със себе си своя съпруг. Въпросът е, как да го поканим?

(Изваждам гердан и червило на Ваня) Ще дойде ли той, ако си сложите гердан и червило?

Някои жени прибавят към добрия външен вид и сълзи и чувство за вина. Карат съпруга си да се чувства виновен. Други направо му натякват, че от него нищо не става. Но всичко това са различни форми на манипулиране. В много бракове съпрузите се опитват да се манипулират. Да контролират другия.

Но ти не си от този свят. Ти принадлежиш на Исус. Ето как реагираше той:
1 Пет. 2:21б – 23: „понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; 22 Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; 23 Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.”

Петър ни казва, че ние не се нуждаем от манипулиране. Недей да лееш крокодилски сълзи, да му внемяваш чувство за вина или да го съблазняваш с външния си вид. Можеш да го привлечеш към Царството по друг начин.

Какъв е този начин? „Подобно и вие, жени” (3:1). Подобно на кое? Жени, отнасяйте се към съпрузите си подобно на начина, по който Исус се отнасяше към своите мъчители. Какво направи той? Не съгреши, не отвърна, не отправи заплахи и се довери на Отца.”

Петър казва: Доверете се на Отца, жени. Имитирайте Исус. Но как? Като се покорите.

„Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си.” (3:1а) Това едва ли ще чуете по женските клюкарски предавания по телевизията. Но това е заповед за всички християни, не само за брака.

Петър съветва жените да привлекат съпруга си с нетленно украшение на покорство, на „кротък и тих дух”. Те могат да се покорят на съпруга си, когато възложат надеждата си на Бога и му се доверят, че Той ще се погрижи за тяхното семейство.

Именно това украшение на покорство той ще забележи най-лесно (другото може и да не забележи) и то ще му направи най-силно впечатление. Това ще ги направи красиви в очите на техните съпрузи.

С други думи, Пътеводителят тук ви съветва да не отделяте прекалено много време, усилия и средства за външния си вид (това не означава да се занемарите), а да мислите за духа си. Много от вас имат невярващи съпрузи, затова вие сте свещеникът на дома. Когато живеете в страх от Бога, чистота, когато сте кротки и самообладани, покорни, това ще направи впечатление на вашия съпруг.

Затова, сложете огърлицата на кротост, обиците на страх от Бога, лака на покорство, червилото на насърчение и облечете роклята на чистота.Той ще поиска да разбере какво толкова ви учат на църква, че е настъпила такава явна промяна у вас. Тогава най-вероятно ще дойде, поне от любопитство.

„Даже някои от тях да не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си” (3:1) Чрез поведението.

Какво означава на практика променено поведение?

Това означава, да не го хокате, че не е изхвърлил боклука, да не му триете сол на главата, че е забравил да вземе детето от градина (той и без друго се чувства унизително) и да не му се карате, че прави трохи, като яде или че тактува с крака си. Означава да не го карате да ви чака и да закъснява заради вас. Означава да го насърчите, когато ви поднесе цветя за годишнината ви, да изкажете възхищението си от него, когато ремонтира пералнята (или намери майстор). Да му сготвите любимата манджа.

Означава да не му правите подаръци, които вие харесвате, но той не би харесал. Например, ако вие обичате изненадите, а той не, не го изненадвайте, като му купите подарък, за който предварително не сте се консултирали с него. С една дума, да мислите за него, за неговите нужди, а не само за децата и за себе си! „Правете на него това, което искате той да прави на вас” (Мат. 7:12) (разбира се, не абсолютно същото, а това което той очаква).

„...да се придобият без словото, чрез поведението на жените си”

Забележете, той може би няма да е привлечен от Словото, а от вашето поведение! Една от основните грешки, които вярващите жени правят с невярващите си съпрузи е, че се опитват да ги придобият само чрез Словото.

Петър казва на жените: не се опитвайте да поучавате мъжа си, ако той не иска да слуша. Не четете Пс. 119, когато той е гладен и очаква да стъкмите нещо за вечеря. Второто ще е по-ефективно благовестие за него. „Не само с хляб ще живее човек“, но без хляб не може!

Ако вие промените всички тези неща у себе си, ви гарантирам че това ще внесе революция в дома ви и той ще откликне на поканата!

„Жени, покорявайте се на мъжете си: (3:1). Но как да го направите, като е толкова трудно! Как може сам да се промениш?

Илюстрация за вътрешна красота:

Имало едно време един трънак, който растял в ров. Един ден градинарят дошъл с лопата и го изкопал. Разкопал около него и внимателно го вдигнал от земята. Трънакът се запитал: Какво прави той? Не знае ли, че съм един непотребен трънак?” Но градинарят го взел и го засадил в градината сред най-ценните и красиви рози. Това накарало трънака още веднъж да се запита: „Какво прави този човек? Той прави голяма грешка.”

Но след това градинарят направил нещо още по-необичайно. Той дошъл още веднъж и направил прорез в трънака с ножа си. Присадил в него роза и когато лятото превалило, от трънака, където преди нямало нищо, напъпили прекрасни цветя. Тогава градинарят казал: „Твоята красота не се дължи на това, което излезе от теб, а на онова, което аз вложих в теб.”

Нашата красота в Христос не е резултат от това какво правим или кои сме ние. Ние сме само един стрък плевели. Нашата красота произлиза от Този, който ни преобразява. Остави Святият Дух да те освещава, да те променя. Моли се, вдъхновявай се от истории за библейски образи на жени и следвай тяхната чистота, покорство и страх от Бога.

Жени, покорявайте се на мъжете си…

Гледали ли сте филма Повърхностния Хол (преведен на български „Сваляча Хал”). Това е филм за непривлекателен, наистина повърхностен мъж на средна възраст, наречен Хал Ларсен, който преценява жените по това дали са „горещи”. Но един ден засяда в асансьора с мотивационно гуру, който му помага да преодолее своята повърхностност като го хипнотизира да вижда само вътрешната красота на хората. Като излиза от асансьора Хал започва да вижда големи, пълни дами като супермодели. Когато една 120 килограмова блондинка на име Розмари се появява, за Хал тя изглежда като Анджелина Джоли. Той е пленен от нейната топлота и остроумие и тя става най-красивото момиче в света за него.

В известен смисъл Бог също гледа на нас по този начин. Той дори не забелязва нашите килограми, форми или нашия нос, или ако ни забелязва, ние сме много хубави за него. Когато идва в живота ни, той внася у нас пълна промяна. Той вижда нашия вътрешен човек. Вижда човекът, който можем да станем. Той е привлечен от нас, защото вижда образа на Своя Син в нас. Той вижда Святият Дух да живее в нас. Той вижда да израстваме в подобие на Неговия Син.

Сложете си духовен грим, жени! Работете върху вътрешната си красота!

И Петър дава пример със ‘святите жени’, които се надяваха на Бога. Те също украсяваха себе си с покорство на мъжа си.

Отново, както и в предходния пасаж, тук Петър говори за общия случай, когато мъжът ти не изисква от теб нещо, което е против закона на Бога. Ако той те кара да вършиш грях, Твой най-висш авторитет е Бог, не твоят съпруг.

3. Съпрузи.
И за да запуши устата на феминистите, Петър се обръща и към съпрузите. И отново започва с израза „така също/подобно”. Така също като какво? Като Исус! Съпругът също трябва да се отнася към жена си както Исус се отнасяше към своите мъчители: да не съгрешава срещу нея, да не си отвръща, да не я заплашва и да се доверява на Бог, който съди справедливо.

С други думи, Бог е създал мъжете да ръководят и да вземат решения, да са глава на семейството, както Христос е глава на църквата, но те трябва да се отнасят с любов и уважение към съпругата си.

Тук Петър явно говори на мъже, чиито жени вече са вярващи. Те са „сънаследници на дадения чрез благодат живот” (3:7). Без значение дали вече са повярвали или не, първият съвет, който Петър дава на мъжете е ‘Живейте благоразумно с жените си’.

Как можем да бъдем благоразумни с жените си според Петър?

Първо, като помним, че жената е слаб съд. Тя е чуплива! Затова ние трябва да не сме като слон в стъкларски магазин с тях. Мъже, ние трябва да сме нежни и внимателни. Иначе те ще се счупят.

Когато излизаме някъде с Ваня, обикновено аз съм в коридора, облечен, обут, стоя и я чакам. Разбира се, в последния момент тя ще се сети за всичко – че трябва да вземем подарък на еди кой си, че трябва да проветрим преди да тръгнем, да изхвърлим боклука... Често реагирам, като забравям думите на Пътеводителя, че тя е по-слаб съд,и като такъв е редно да й отдавам почит и уважавам.

Ако не съм нежен и внимателен с жена си, Бог сякаш взема това твърде лично. И казва на съпруга: Ако ти си груб с жена си, не очаквай да отговарям на молитвите ти. Няма да те благославям. И това няма да е приятно пътуване.

Второ, ние проявяваме благоразумие към съпругата си, като й отдаваме почит.

Защо да го правим? Защото тя е сънаследница на нетленното наследство, което имаме на небесата. Сънаследниците трябва да се уважават! Ние показваме почит и уважаваме съпругите си, като се грижим за прехраната им, като ги насърчаваме, като им благодарим, че се грижат за децата и за чистотата на дома, като им помагаме в домакинската работа, като се грижим за родителите им...

4. Заключение.
Ние пътуваме заедно с нашия съпруг/а към нашия дом, небето. Нашето поведение е по-силно благовестие от нашите думи.

Понякога не е лесно. Не е лесно, защото сме толкова различни!

Често жените се оплакват: „Той не ме слуша!” Те имат предвид, че той не им съчувства. Но мъжът не е направен, за да съчувства. Той е направен, за да разрешава проблеми. Той няма търпение да я изслушва цяла вечност!

Ние сме различни, затова не е лесно да пътуваме заедно. Но това е Божията воля за нас. Защото бракът е посвещение, бракът е завет. Малцина имат дарбата безбрачие.

На една гара полицай вижда жена шофьор да лежи върху волана. „Всичко наред ли е?” – пита той. През смях и сълзи, тя отвръща: „Десет години вече карам мъжа си до тази гара, за да хване влака. Тази сутрин го забравих.”

Тя стигнала, където искала. Стигнала навреме. Но забравила мъжа си. Оставила го у дома. Той нямало да стигне до крайната дестинация.

Взе ли своя съпруг/а със себе си по пътя към небето?

Моят баща беше добър човек, но не беше особено религиозен. Като малък го водили насила в православна църква и имаше лоши спомени от миризмата на тамян. Когато повярвах преди 23 г. и го поканих на църква, си мислеше че и при нас ще мирише на същото. Затова и дума не даваше да се изговори. Не вярваше и не се молеше на Бог. Даже се смееше на майка ми, че се моли.

Но тя продължаваше да се моли. Продължаваше да ходи на църква. Накрая, когато здравето на баща ми се влоши, той предаде живота си на Бога. Това стана 3-4 години преди да почине. На леглото в болницата, когато вече не можеше да говори, го питах: „Вярваш ли в Исус Христос?” Той стисна ръката ми. Благодарение на любовта на майка той тръгна по пътя към небето.

Тя не го караше да се чувства виновен, не му натякваше, не му се караше, а му показваше любов. Това е целта на всеки християнски съпруг или съпруга. Не забравяй своя съпруг или съпруга. Но за да стане това, първо ти трябва изцяло да принадлежиш на Исус.

- край -


БПЦ "Нов живот"
15.02.2015 г.
Варна