Как може един любящ Бог да изпрати някого в ада?

/проповед/

Една ирландка отишла в Москва по времето на Съветския съюз и там срещнала един комунист, който ѝ помогнал да се качи в трамвая. Тя била доста изненадана. Обърнала се към него и казала: „Нека добрият Господ да намери добро прохладно място за вас в ада.“

Продължаваме с разглеждането на неудобни и трудни въпроси, които хората задават относно християнството. Днес ще разгледаме един от най-неудобните: Как може един любящ Бог да изпрати някого в ада? Това е много добър въпрос, който си задават дори християните. Защото дори за тях е трудно да повярват, че има ад.

Стенописите в църквите, изобразяващи седящия на съдния престол Христос, който хвърля хора в огнения ад ни карат да изтръпваме от ужас. Най-известният християнски автор на 20 в., К.С. Луис, казва: „Няма друга доктрина, която бих премахнал с толкова голяма готовност, ако можех да го направя.“

Тази тема, как един любящ Бог може да изпрати някого в ада предизвиква доста емоции и е трудна за много хора. Но като християни ние трябва да отговаряме искрено на всички въпроси, включително на неудобните и трудните.

Затова, днес ще говорим по същество за този проблем. Първо, ще видим че Библията поучава, че адът е реално място. Второ, ще установим, че Библията дава отговори на всички наши интелектуални предизвикателства относно ада. И накрая, Библията ни предизвиква да откликнем на ясното ѝ поучение относно ада. 

1.     Адът е реално място.

В една своя книга за ада, Франсис Чан казва: „Част от мен не иска да повярва в ада. Признавам, че съм склонен да чета в Писанията само това, което ми харесва. Знаейки това, съм прекарал много часове в пост и молитва Бог да попречи на желанието ми да изкривявам Писанията така, че да задоволявам личните си предпочитания. И ви насърчавам да направите същото. Не вярвай в нещо само защото искаш да вярваш и не прегръщай една идея само защото винаги си вярвал в нея. Вярвай в това, което е библейско. Изпитай всичките си предположения чрез скъпоценните думи, които Бог ни е дал в Библията.“

Добър съвет, нали? Ние не харесваме да ни се говори за ада. Хората предпочитат или да не говорят за ада, или да вярват, че той не съществува. Някои вярват в прераждането. Ще ги разочаровам. Библията казва, „И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“ (Евреи 9:27)

Според Библията адът е толкова реален, колкото и раят. Исус също потвърждава, че адът съществува. Toй говори за ада повече от всеки друг в Библията. В историята за богаташа и Лазар в Лука 16 Исус описва голямата бездна, заради която „онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.“ (ст.26).

На друго място каза: „И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда.“ (Матей 12:36)

В Матей 25 Исус ни предупреди, че ще дойде времето, когато хората ще бъдат разделени на две групи, тези които влизат в Неговото присъствие и другите, които ще бъдат изпъдени във „вечния огън“.

Матей 25:31,32 „А когато до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. 32 И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите.“

Исус говори повече за ада, отколкото за рая, като при това го описва с по-ярки метафори и с големи подробности. Той казва, че адът е място на вечни мъки (Лука 16:23), на неугасим огън (Марк 9:43), където червеят не умира (Марк 9:48), където ще има плач и скърцане със зъби (Матей 13:42), откъдето няма връщане, дори за да предупредим близките си (Лука 16:19-31). Той нарича ада място на „тъмнината отвън“ (Матей 25:30), като го сравнява с геенна – мястото, където са изхвърляли боклука извън стените на Ерусалим, за да го изгорят.

Няма съмнение, че Исус знае за ада, вярва в ада и предупреждава за неговата абсолютна реалност.

И не само Исус. Павел, Петър, Юда, Йоан и авторът на Евреи говорят за това, че нечестивите ще загинат, когато се изправят пред Божия гняв.

2 Солунци 1:6-9 „Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила.“

Новозаветните автори не изпадат в сантименталност, когато става въпрос за ада. Може би, защото те осъзнават много повече от нас Божието величие. Не се опитват да го гледат през очилата на човешката емоционалност и вярват на всяка дума от Словото Му.

А представата на повечето хора за ада е повлияна от Холивуд и поп културата. Има и гротескни образи, като дяволчета, които поддърат огъня на казаните, в които се варят грешниците. Но ужасът на ада не е физическа болка. Библията ни казва, че адът е „приготвен за дявола и за неговите ангели“ (Матей 25:41), а ангелите не са физически същества. По-скоро огънят, тъмнината и жаждата символизират духовното отделяне от Бога, моралното разкаяние и съзнанието, че човек заслужава това, което получава.

Адът е разпад и смърт на личността за вечността. В ада математикът, който е живял за своята наука не може да сметне колко прави две плюс две. Концертният пианист, който се е покланял на себе си чрез своето изкуство, не може да изсвири една проста октава. Мъжът, който е живял за секс изпитва вечна похот, без да има кого да експлоатира. Жената, която е превърнала модата в бог има хиляда рокли, но няма огледало! Адът е вечно желание, което е вечно незадоволено.

Но адът има и друга страна. Честъртън отбелязва: „Адът е големият Божи комплимент за реалността на човешката свобода и достойнството на човешката личност.“ Адът – комплимент? Да, защото Бог ни казва: „Ти имаш стойност. Гледам на теб сериозно. Ако избираш ада, ще го получиш.“

2.     Как може един любящ Бог да изпраща хора в ада?

Някой би възкликнал, как може Бог нарочно да създаде такова място и да изпраща хора там. Това не прави ли Бог зъл, отмъстителен и несправедлив?

Първо, нужно е да подчертаем, че адът беше създаден не за хората, а за Сатана и неговите демони.

Матей 25:41 „Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.“

Логично е тези, чийто баща е дявола, да прекарат вечността заедно с баща си!

Второ, Библията ни показва, че макар и адът да е реален, той не противоречи на Божията любов. Напротив, именно защото Бог е добър, любящ и справедлив, има ад.

По-възрастните от нас помнят забележителното класиране на нашите национали на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. След победа над Германия с 2:1, на полуфинала България се изправи срещу Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута италиянският защитник Костакурта игра с ръка в наказателното поле. Френският съдия Киню не отсъди дузпа. Така България беше елиминирана и не достигна финала.

Цяла България бе гневна на съдията. И то само заради една неотсъдена дузпа на футболен мач. Какво да кажем, когато на карта е поставен човешки живот. Получиха ли заслуженото справедливо наказание участвалите в масовите убийства на 30000 българи след 9 септември 1944 г.? Получиха ли възмездие виновните за огромните кражби на национално богатство през последните 75 години?

Заради усещането за липса на справедливост и огромната корупция, днес българите са гневни на управлението и техният гняв ги изкара на улицата. Протестите продължават вече няколко седмици.

Ние се гневим, когато виждаме липса на справедливост, защото копнеем за нея. Имаме нужда да видим злото наказано. Добрата новина е, че Бог е съвършено праведен и справедлив и ще направи така, че справедливостта да възтържествува.

Всички ние обичаме много израза „Бог е любов“, но забравяме, че обратната страна на Божията любов е Божият гняв. Божият гняв не е като нашия. Това не е внезапно избухване, а овладяна реакция на всичко, което е зло. И този гняв ще бъде проявен в деня на Страшния съд.

Римляни 2:5 „Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога.“

Беки Пипърт казва: „Помислете как се чувствате, когато някой когото обичате е измъчван от неразумни постъпки и взаимоотношения. Нима откликваме с блага търпимост, както бихме се отнесли към непознати? Да не бъде... Гневът не е обратното на любовта. Oбратното на любовта е омразата и крайната форма на омразата е безразличието... Божият гняв не е избухване на опак човек, а Неговото решително противопоставяне на рака... който изяжда отвътре човешката раса, която Той обича с цялото си същество.“

Фактът, че Бог се гневи на греха и е назначил ден за съд не е проявява на слабост в характера Му. Напротив, това е израз на неговата доброта. Защото Бог би бил несправедлив и зъл именно ако си затваряше очите пред злото.

Как би реагирал ти, ако Бог се обърнеше към Хитлер и кажеше: „Адолф, няма значение какво си правел“? Библията казва, че Бог е добър и именно затова ще въздаде правосъдие.

Добре, би казал някой друг, разбирам, че Бог е любящ и справедлив и не може да остави злото ненаказано. Но не е ли адът прекалено голямо наказание? Как може за нещо, което е извършвано за кратък период тук на земята, да бъдем наказани за цялата вечност?

Проблемът с това гледище е, че то подценява сериозността на греха и не разбира святостта на Бога. Грехът е бунт срещу Бога. Наказанието за него изглежда прекомерно за тези, които не разбират колко безкрайно свят е Бог, колко изцяло съвършен е Той, колко всеобхватно истинен е, колко необяснимо добър и извънредно красив е Той.

Богословът Уейн Грудем казва: „Грехът не е просто болезнен и разрушителен – той е също грешен в най-дълбокия смисъл на думата. Във вселена, създадена от Бога, грехът не трябва да съществува. Той е точно обратното на всичко, което е добро в Божия характер...“

Един учител по религия обяснява това така на своите ученици: Представете си, че един ученик удари с юмрук друг ученик в час. Какво ще стане? Ученикът ще бъде задържан да остане след часовете. Но представете си, че докато е задържан, този ученик удари с юмрук учителя. Какво ще се случи? Ученикът ще бъде изключен от училище.

Представете си, че по пътя до дома същият този ученик удари с юмрук в носа полицай. Какво ще стане? Ще попадне в затвора. Представете си, че години по-късно същият този човек е в тълпа, събрала се да посрещне президента. И докато президентът преминава, той излиза напред, за да го удари с юмрук. Какво ще стане? Ще бъде застрелян на място от охраната на президента.

Във всеки от тези случаи престъплението е едно и също, но сериозността на престъплението се измерва от този, срещу когото е извършено. Какво става, когато съгрешаваме срещу Бога? Отговор: вечно разрушение. Адът не е прекомерно голямо наказание. Адът става съвършено разбираем, когато осъзнаем колко ужасно сериозно е да се бунтуваме срещу един съвършено свят Бог.

2 Солунци 1:9 „Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила.“

Добре, но някой може пак да каже: разбирам, че Бог мрази греха и вечното осъждение в ада е справедливо наказание, защото представлява бунт против святия Бог. Но в света има много добри хора, които не правят никому нищо лошо. И те ли ще отидат в ада, ако не вярват в Бога?

Днес, по време на протестите, ние предпочитаме да демонизираме определени хора като Борисов, Доган и Пеевски. Не казвам, че те са невинни. Но както отбелязва шотландският автор Иън Ръскин, когато слагаме злото в свят на чудовища, то ни пречи да се изправим пред факта, че тези хора са точно като нас.

А евангелизаторът Майкъл Отс допълва: „Плашещо е да осъзнаем, че всяко човешко сърце е способно на зло и че поставени в същите обстоятелства, ние бихме могли да направим точно същото като тези, които толкова често презираме.“

Библията потвърждава, че злото не е присъщо само на олигарсите, политиците, убийците и изнасилвачите.

Исус казва:

Марк 7:20-23 „Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“

Забележете, че този списък съдържа неща, които никога не бихме си и помислили да направим, но и такива, които правим с лека ръка!

Александър Солженицин казва: „Де да можехме да отделим от останалите от нас злите хора, които коварно вършат зло и да ги унищожим. Но линията, разделяща доброто и злото преминава през сърцето на всеки човек. И кой е готов да унищожи парче от собственото си сърце?“

Апостол Павел казва:

Римляни 3:23; 6:23: „Няма праведен нито един; всички съгрешиха и никой не заслужава да бъде прославен от Бога... Заплатата на греха е смърт...“

Накрая, някой може да възкликне, че дори адът да не е прекалено голямо наказание, дори и той да е изява на Божията любов и справедливост и да няма праведни хора, не е ли нечестно хора да страдат вечно за зло, което са направили?

Много хора си представят ада като място, където хората са затворени за вечността и колкото и да умоляват Бога, Той игнорира виковете им. Но, както казва богословът Карсън, в Библията няма намек, че в ада хората искрено съжаляват и се покайват. Богаташът в Лука 16 глава не протестира за това, че е в ада, само поиска Лазар да накваси пръста си и да разхлади устните му. С други думи, той не мислеше, че несправедливо е затворен там.

Тимоти Келър казва: „Aдът е просто свободно избраната идентичност на човек отделно от Бог по траекторията към вечността.“

Виждаме, че всички възражения срещу реалността на ада се основават не толкова на интелектуални противоречия, колкото на нежелание да се приеме тази реалност. Нежеланието ни да приемем нещо обаче не означава, че то не съществува. Малкият пакостник може да не иска да приеме, че ще бъде наказан от баща си за дадено провинение, но това няма да отмени наказанието. Адът може да е труден за приемане, но не е предозиране. Адът не е и проява на липса на любов от Бога. Не е несправедлив.

Дотук видяхме, че Библията поучава реалността на ада и разгледахме отговорите, които тя дава на възраженията срещу него. Нека накрая да видим най-важното –

3.     Библията ни предизвиква да откликнем на библейското учение за ада.

Адът не е абстракция, а реалност, за която Библията ни предупреждава. Сатана иска хората да вярват на лъжата му, че няма живот след смъртта. Исус говори на много места за ада, защото ни обича и иска да разберем за опасността и да откликнем на думите Му.

Как можем да го направим? Като приемем Неговата смърт и възкресение и Му се поклоним като на Божи Син.

Римляни 6:23 „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“

Много хора мислят, че не са толкова лоши, че да заслужават ада. Те приличат на изненадващо спрян за проверка пиян шофьор, който си е мислил, че ще мине между капките.

Всички ние сме грешници, които се бунтуват срещу Бога. Но Бог не ни е оставил да се препъваме с добри намерения по пътя към ада. Той изпрати на планетата земя Своя Син Исус Христос.

Той живя безгрешен живот и предаде съвършения си живот вместо нас на кръста. Ако изповядаме греховете си и повярваме в Него, Той ни дава своята праведност.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

С други думи, Исус отиде в ада, за да не ходим ние там!

Ще откликнеш ли на тази покана? Това е най-важното решение, което можеш да вземеш.

В началото цитирах К.С. Луис да казва: „Няма друга доктрина, която бих премахнал с толкова голяма готовност, ако можех да го направя.“ Но цитатът не свършва дотам. Той продължава така: „Но тя [доктрината за ада] има пълната подкрепа на Писанията и на собствените думи на нашия Господ. Винаги е била поддържана от Църквата и се поддържа от разума.“

Адът е реалност, но Исус иска да я избегнеш, като положиш вярата си в Него. Ако го направиш, ти ще се спасиш, ще станеш Божие дете и ще прекараш вечността в присъствието на Исус и твоя Отец – в новото небе и новата земя.

Ако вече си повярвал, тогава Библията те призовава да направиш още две неща. Първо, да предадеш на Бога желанието си да отмъщаваш. Единственият начин да го направиш е да се довериш, че един ден Бог ще въздаде справедливост на всеки.

Римляни 12:19 „Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“

Второ, ако ти си Христов и вярваш в реалността на ада, Бог иска да се стремиш към святост. Нашият живот трябва не да е поробен от греха, а да изобразява любов към ближните и най-вече към отхвърлените, бедните и слабите. А най-добрият начин да покажем Божията любов е като споделяме благата вест на Исус Христос.

И обратно, ако вярваш, че има рай и ад и хората, които не вярват ще отидат за вечността в ада, и въпреки това не свидетелстваш, не е ли това липса на любов и дори омраза?!

Eдин известен престъпник трябвало да бъде екзекутиран. Преди екзекуцията свещеникът му казал: „Тези, които умират без Христос ще отидат в ада, който е болката на безкрайно умиране без смърт, която да му сложи край.“ На това място престъпникът го прекъснал и казал: „Отче, ако вярвах на това, което ти и църквата казвате, че вярвате, дори цялата страна да беше покрита със счупени стъкла, щях да я премина на ръце и крака и да мисля, че си струва, само и само да спася една душа от този вечен ад.“ Нека се помолим.

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

02.08.2020 г.

Немили-недраги, на изток от рая (Битие 4:1-16)

/проповед/

Досега говорихме за Едемската градина. Казахме, че Бог създаде небето и земята, изпълни небето със светила, а водата и сушата с най-различни форми на живот. После създаде и хората като венец на творението и ги покани в кръга на Троицата. Създаде и брачната институция, за да изгони самотата и да насели земята чрез много семейства, състоящи се от един мъж и една жена. После последният път Майк говори за Изгубения рай – как вследствие първородния грях Адам и Ева, а заедно с тях и ние, изгубихме своето безсмъртие и своята праведност.

Но на кръста Исус беше отсътворен, за да бъдем ние сътворени. Той беше разпнат гол, за да понесе нашия срам, а ние да се облечем с дреха на праведност. Нашите прадеди ядоха от плода, който докарва смърт, но Исус ни кани да вземем от плода, който дава живот.

Днешният разказ на Мойсей говори за хора, които могат да бъдат описани със сложното прилагателно „немили-недраги”, подобно на мигрантите или хъшовете в едноименната повест на Иван Вазов.

Днес много българи продължават да се скитат немили-недраги дори в собствената си родина. По времето на комунизма се шегувахме, че живеем на изток от рая. Под „рай” разбирахме Запада.

Днешният пасаж от Битие също описва събития, случили се „на изток от рая”. Действието в глава 4 на Битие започва там, където завършва третата глава - извън Едемската градина, на изток от рая. Това е разказ за двама братя, за два начина на живот, два вида поклонение, за живот и смърт.

Нека прочетем Битие 4:1-16.

В началото научаваме, че Адам позна жена си Ева и тя роди първото бебе в човешката история. В благодарността си Ева казва „С помощта на Господа придобих човек.” Тук има и игра на думи, защото думата на еврейски за придобих звучи като „каин”.

Според Мартин Лутер точният превод тук е „придобих човек - Господ”. Възможно е Лутер да е прав и Ева грешно да смята, че е родила обещания в 3:15 потомък. Затова го нарича със заветното име на Бога Яхве, преведено в нашата Библия с „Господ”.

Едно е ясно, Ева гледа на това дете като на дар от Бога. Когато един мъж и една жена се отделят от родителите си, привържат се един към друг и станат една плът, Бог ги благославя с деца. Децата са резултат от благословението „плодете се и се размножавайте”, затова трябва да гледаме на тях като на скъпоценен дар.

Днес обаче ние гледаме с пренебрежение на брака. Улесняваме възможно най-много двойките, които искат да се разведат. Одобряваме убийството на неродени деца в утробата на майка им. През последните 60 г. в България са убити в утробата 6 милиона деца. От 1980 г. досега в цял свят са убити 1,3 милиарда неродени бебета.

Във фейсбук попаднах на дискусия за аборта, в която жена написа, че абортът бил самозащитна реакция на жената и като такъв бил оправдан...

Еремия 17:9: „сърцето на човека е измамно повече от всичко и ужасно нечестиво”. Без Христос хората са роби на греха. Те мразят истинския Бог и се покланят на бога на себето, материализма и похотта. С какво сме по-добри от древните езичници, които жертваха децата си на Молех?

Ева каза „С помощта на Господа придобих човек.” И след това роди още един син, Авел. Авел означава „дъх, пара, суета”. Може да го е нарекла така, защото е била тъжна и самотна поради отсъствието на борещия се за прехраната на семейството Адам. Или те са израз на разочарованието й от трудния за възпитание Каин. Каквато и да е причината, тези думи се превръщат в пророчество за кратковременния живот на Авел.  

Двете момчета растат под грижите на своите родители и като всички момчета обичат да играят и вършат пакости. Адам решава да научи на занаят първородния си син, затова Каин става земеделец като него. Но някой трябва да се грижи и за животните – с тази задача е натоварен по-малкия, Авел. И двете професии земеделец и пастир са в съзвучие с Божията заповед хората да владеят над творението.

Битие 4:3,4 „И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе жертва от първородните на стадото си и от тлъстината му.”

Каин и Авел са благословени от Господа. Каин с голяма жътва, а Авел с нарастнало стадо. След жътва Каин и Авел принасят жертви на Бога, но Господ поглежда благосклонно на Авел и приноса му, а на Каин и на приноса му не. Защо?

Причината не е в това, че Каин е принесъл безкръвна жертва. В Стария завет има примери както за животински, така и за житни приношения. Отговорът намираме в два стиха в Новия завет:

1 Йоан 3:12 „и да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.”

Евреи 11:4 – „С вяра Авел принесе на Бога жертва по-добра от Каиновата...”

Виждаме, че НЗ свидетелства, че жертвоприношението на Каин е било фалшиво, докато вярата на Авел изиграва решаваща роля за приемането на неговия дар.

Забележете също, че Авел принася жертва от „първородните на стадото си” (ст.4), а Каин просто „от земните плодове”. Авел подбира най-доброто за Господа, а Каин просто събира нещо. Всичко зависи от мотивацията и отношението.

Днес всеки от нас може да се запита: каква е моята мотивация за идвам на църква? Защо давам десятък на Господа? Дали го правя с вяра и благодарност към Господа, или защото „така трябва”? Защото се стремя да дам най-доброто на Господа или защото се надявам така той да ме похвали и да ми направи резервация в хотел на небето? От любов или за да отбия номера?

Което повдига въпроса в какво вярвам: в спасението по благодат чрез вяра или в спасението чрез дела? Истината е, че не можем да впечатлим Бога с дела. Той гледа на сърцето!

Каин се опита да впечатли Господа с набързо и небрежно събрана житна жертва. Господ погледна не жертвата, а сърцето му и не я прие. И Каин се разсърди.

Не е ли това реакцията на много хора спрямо Бога? Ако има Бог, защо не го е грижа за мен? Не е ли интересно, че тези които най-малко вярват и най-малко се интересуват от Бога, са тези, които са Му сърдити?

В книгата „На изток от рая”, вдъхновена от нашия пасаж, Стайнбек описва разговор между сина Кейлъб и баща му Адам. Синът иска да даде на баща си пари. Баща му казва: „Сине, ще се радвам ако ми дадеш нещо като това, което брат ти ми даде. Нещо честно, човешко и добро. Не се ядосвай, сине. Ако искаш да ми дадеш подарък, дай ми добър живот. Това е нещо, което ще оценя.

Бог казва на Каин: „Защо си се разсърдил? Защо е навъсено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми да те завладее; но ти трябва да го владееш.”

Тук Бог очертава две алтернативи пред Каин. Ако той се обърне към Бога с цялото си сърце и се покае за отношението си, Бог ще приеме жертвата му и лицето му ще засияе.

В противен случай ще се случи непоправимото. Каин ще бъде завладян от греха. Грехът е описан като лежащ пред вратата. Думата за „лежи” е същата на еврейски като древновавилонската дума, отнасяща се за зъл демон, който лежи пред вратата на сграда, за да уплаши хората вътре. По същия начин грехът чака сгоден момент да скочи върху Каин и да го завладее.

Възможно е Каин вече да е замислял убийството на брат си. Защото той отива при брат си и му казва: „Да отидем на полето” (тези думи са добавени в Синодалното издание на Библията). Ако е така, то убийството е планирано внимателно.

Първото убийство е извършено на изток от рая. То е ужасно престъпление – извършено е преднамерено, извършено е срещу собствения брат и срещу добър човек. Това е поразителна илюстрация за ужасните последствия от грехопадението.

Битие 4:9: „И Господ каза на Каин: Къде е брат ти Авел?” Този въпрос е ехо от въпроса

„Къде си”, който Бог зададе на Адам. Това е въпросът, който Бог задава на всички нас, „Къде си? Защо се криеш от Мен?”

Когато бях малък, един ден докато тичах из къщи, съборих телевизора. Той падна на пода. От трясъка от удара така ме заболя, сякаш беше паднал върху мене. Вдигнахме го с баба ми. С трепет го включих, но уви, ни звук, ни картина. Когато се върна баща ми от работа, се скрих в стаята си и стоях на тъмно. Не исках да изляза, боях се, предчувствайки какъв бой ме чака.

„Къде си?”, Бог попита Адам и Каин. „Къде си?”, пита Бог всеки един от нас днес. Тази сутрин искам да те попитам и аз: „Къде си? В Божието присъствие, в царството на светлината, или се криеш от Бога в царството на тъмнината. Този въпрос на Бога е риторичен, но Той го задава, за да те накара да се върнеш отново при Него.

Дори след убийството Бог даде възможност на Каин да се покае и върне при Него. Отговорът на Каин обаче е агресивно настъпателен: „Не зная; пазач ли съм аз на брат си?” Каква голяма разлика с уклончивия отговор на Адам, „Чух гласа ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.” (3:10) Съжалението на бащата вече е заменено от цинизма на сина.

„Пазач ли съм аз на брат си?” Авел беше пастир, пазач на овце. Каин с други думи иронично пита: „Да не съм аз пазач на пазача?”

Разбира се, всеки от нас е длъжен сам да се грижи за себе си. Но иронията на Каин е крайно неуместна. Бог иска да сме заинтересовани от съдбата на другите. Защото всички сме братя и сестри, деца на Адам и Ева. Каин не само нямаше любов към ближния, но и беше убил си собствения брат.

Да не съм аз пазач на брат си?! Не сме ли се хващали да мислим и ние така по адрес на някого? Ако не сме убивали с хладно оръжие, нима не сме убивали с думи!

Исус се обърна към съвременниците си с думите: Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай: и който убие, излага се на съд”. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, се излага на съд... а който му рече „бунтовни безумецо”, се излага на огнения пъкъл.” (Матей 5:21,22). Това е предупреждение и за нас!

Има много видове убийства. Според Исус ние убиваме с негативизъм, сарказъм, гняв, грубости, клюкарство.

Един човек злословил жестоко по адрес на свой познат. След време съвестта му се обадила той отишъл при него, поискал да се сдобрят и попитал може ли да изкупи с нещо това, което е направил. Другият човек му дал една възглавница и поискал от него да се изкачи на ветровит хълм и да разпръсне перушината от нея. Учуден клюкарят все пак се съгласил, отишъл и изпълнил казаното. Когато се върнал и попитал дали сега са квит охуленият човек казал. „Само още нещо. Искам да се върнеш и да събереш обратно всички пера във възглавницата.” „Ти си луд. Как да направя това?” – извикал човекът. „А аз как да променя резултата от всички клюки, които си разказвал за мен?” – бил отговорът .

Битие 4:10 „И каза Господ: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.” Никой не може да скрие прегрешението си от Бога. Кръвта на Авел говореше за неговата вяра и след смъртта му. В известен смисъл може да се каже, че Авел се превърна в първия пророк.

След потопа Бог щеше да сключи завет с Ной, в който щеше да постанови: „Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее.” (Битие 9:6). Но тук Бог задава въпрос на Каин, за да му даде още една възможност да признае греха си.

Каин е образно казано още с ръце, изцапани в кръв. Бог произнася проклятие против него и би било логично той да се покае.

Битие 4:11, 12: „и сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка. Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.” Бежанец и скитник. Немил-недраг!

Каин обаче не се покайва. Не казва: „Прав си, това заслужавам! Това е справедливо наказание.” Не. Той продължава да мисли само за себе си. Безбожният човек мисли само за себе си, защото сам за себе си е бог. Извън Едем, прогонен от Божието присъствие, на изток от рая, човек се счита за самодостатъчен. До момента, когато усети, че го грози опасност.

Изправен пред опасността да бъде убит, той хленчи: „Наказанието ми е по-тежко, отколкото мога да понеса.” (ст.13) Той се страхува, че ще трябва да се скита цял живот немил-недраг.

Бог обаче отново е изпълнен с милост към него. „Който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно.” И Господ поставя знак на защита върху него, сякаш казва: „Отмъщението е мое”. Каин заслужава смърт, но не я получава. Милост е да не получиш това, което заслужаваш.

Помните ли историята с телевизора, който счупих. Историята има продължение. Когато баща ми разбра за случилото се, каза: „Нищо. Следващият път внимавай повече. И не бягай вкъщи”. Имах милостив баща!

В този живот и светиите, и грешниците изпитват незаслужените благословения на Бога. Той кара слънцето да изгрява над злите и над добрите и изпраща дъжд над справедливите и несправедливите.

Но идва ден, когато Господ Исус ще дойде от небето, за да въздаде правосъдие на живи и умрели. Това ще е ужасно отмъщение за всички, които вървят в пътя на Каин. Те правят себе си бог и затова ще бъдат изгонени на изток от рая, в царството на вечния мрак и скърцане със зъби.

Но за всички светии като Авел, които са предали себе си на милостта на любящия Бог, това ще бъде славен и благословен ден!

Господ постави знак на Каин.

Битие 3:16 „Тогава Каин излезе от Господнето присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.” Думата „Нод” означава „скитане”. Както Адам и Ева бяха изгонени от Едем, непокаяният, изоставен и безнадежден Каин напуска присъствието на Господа, за да бъде бежанец и скиталец в земята на скитане. Немил-недраг, на изток от рая.

Такъв е животът извън Едем. Животът на изток от рая. Днес повечето хора се скитат немили-недраги в търсене на щастието, но го търсят на неправилното място.

Като Каин. Дотук говорихме повече за него, но нека накрая кажем нещо и за Авел.

Авел беше пастир. Той даде най-добрия принос на Бога, жертвата му беше приета и той беше обявен за праведен. Беше мразен от брат си без причина. Кръвта му беше пролята поради завист. Тя се разля на земята и от там вика към Бога.

Авел е преобраз на Исус. Исус е най-добрият пастир. Той даде своето най-добро – своя живот. Жертвата му беше приета, защото Той беше свят и праведен. Беше мразен от братята си евреи без причина. Кръвта му беше пролята на Голгота поради завистта на еврейските водачи и фарисеите.

Но между Авел и Исус Христос има и много различия.

Авел не беше без грях. Безгрешният Исус беше съвършен в покорство и святост.

Животът на Авел беше взет насила. Животът на Христос бе даден доброволно.

Кръвта на Авел оцапа Каин с белега на грях и вина. Кръвта на Исус очиства от всеки грях и неправедност.

Авел принесе от първородните в стадото. Христос принесе Себе Си, единородния Божи Агнец.

Евреи 12:24 казва, че поръсената кръв на Исус говори по-добре от Авеловата. Кръвта на Авел викаше към Бога за правосъдие и за заплата на греха. Христовата кръв прогласи, че правосъдието е изпълнено и заплатата за греха платена напълно.

Повярвал ли си в смъртта и възкресението на Исус Христос? Поръсен ли си с тази скъпоценна кръв? Кръстен ли си в смъртта на Христос и възкресен ли си от мъртвите, за да ходиш в нов живот с Него?

Днес може да се намираш на изток от рая. Да вървиш в пътя на Каин и да носиш неговото проклятие. Може да се чувстваш като човек, който се скита немил-недраг, вечно очакващ опасност по пътя си.

Но Исус иска отново да се върнеш при него. Да отидеш при кръста. Да не се скиташ като немил и недраг бежанец. Да не си като Каин.

Нека се помолим.

---

БПЦ "Нов живот" Варна

16.10.2016 г.

Има ли рай и какво ще правим там?

/проповед/

След като един кандидат за народен представител изнесъл реч на среща с избиратели, един младеж дошъл при него и казал: „Господине, не бих гласувал за вас даже да бяхте Св. Петър.” Кандидатът за депутат погледнал за миг младия човек и отговорил: „Младежо, ако аз бях Св. Петър, ти нямаше да гласуваш за мен, защото нямаше да си в моя избирателен район.”

Нека видим какво казва Библията за небето.

1    1. Небето е реално място. 

Писанието нарича мястото, където Бог обитава „небе”. Господ казва: „Небето е моят трон” (Исая 66:1). Исус ни учи да се молим „Отче наш, който си на небесата” (Мат. 6:9). И Той сега „отиде на небето и е от дясната страна на Бога” (1 Петър 3:22). Можем да кажем, че небето е мястото, където Бог в най-голяма пълнота ни изявява благославящото си присъствие.” (Грудем)

Някои източни религии учат, че небето е само състояние на ума. Новият завет ясно заявява, че небето е реално място. Когато Исус се възнесе на небето, той го направи постепенно така, че учениците да схванат именно тази идея – че рая е реално място. „И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.” (Деян. 1:9)

Че става въпрос за реално място личи и от обещанието на Исус „Отивам да ви приготвя място.” (Йоан 14:2) Той ще приготви място за всеки човек от всички народи, който вярва в Неговото име.

Тези, а и други текстове показват, че небето съществува дори сега и че неговото местонахождение сега е неизвестно за нас. Както беше казал някой, „небето е неизвестен регион с известни обитатели”.

Ние не можем да видим съществуването му с естествените си сетива. Но това е местообиталището на Бог и то ще бъде обновено при последния съд и ще се съедини с обновената земя.

2    2. Обновеното творение.

Освен че ще обнови небето, Бог ще направи и „нова земя” (2 Петър 3:13). Някои християни смятат, че за целта настоящата планета Земя ще бъде напълно унищожена. Те посочват например 2 Петър 3:10: „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорят.”

Йоан казва в Откровение 21:1: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.”

Но е трудно да приемем, че Бог ще унищожи напълно първоначалното създание и с това да даде надявола последната дума. По-скоро можем да приемем, че пасажите по-горе говорят за преминаване на първата земя като съществуваща в настоящата ѝ форма, а не на самото й съществуване.

В това ново небе и нова земя ще има място и дейности за нашите възкресенски тела, които ще бъдат подобни на тялото на Исус след възкресение. Те няма да остаряват, да се разболяват или отслабват. Бог ще усъвършенства цялото творение и ще го доведе в хармония с целите, с които първоначално го е създал. Земята отново ще стане „много добра”, както при сътворението.

В това ново творение всичко ще бъде подчинено на човека под управлението на Христос Исус, който ще бъде „увенчан със слава и чест” (Евреи 2:9). Така ще бъде изпълнен първоначалния Божи план да покори всичко в света на хората, които е сътворил. В този смисъл „кротките (т.е. новородените и спасените християни) ще наследят земята” (Матей 5:5).

3    3. Какво ще правим в рая?

Но какво ще правим в това ново небе и земя? И как ще изглеждат те? За нас е трудно да си го представим.

Едно момиченце било сляпородено. Майка му се опитвала да опише с думи пролетните цветя, есенните дървета, зимния сняг, лятното море, но тя можела само да си ги представя. Когато станала на 10 г. ѝ направили операция на очите. Още няколко седмици останала с бинтове на очите. Накрая дошъл момента на истината – махнали бинтовете и тя прогледнала. Изтичала до прозореца и застанала там без дъх: „Мамо, защо не ми каза, че е толкова хубаво?” „Опитах се, но думите не бяха достатъчни.”

1 Коринтяни 2:9: „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.”

И така, какво ще видим, като отидем на новото небе и новата земя?

Вече казахме, че ще наследим земята и ще я управляваме заедно с Христос. Тогава не бива да ни изненадва, че някои от описанията на живота на небето приличат на физическия свят, сътворен от Бога. Ние ще ядем и пием „на сватбената вечеря на Агнето” (Откровение 19:9). „Реката с вода на живота”(Откровение 22:1) ще тече „от престола на Бога и Агнето”, посред улицата на града.

Oт двете страни на реката ще бъде дървото на живота, което ще ражда дванадесет пъти плодове, веднъж на всеки месец (а според други преводи дванадесет вида плодове) (Откровение 22:2).

Раят ще е невероятно красиво място, в което ще струи неземна радост. Това ще е свят град (21:2), място „приготвено като невяста, украсена за мъжа си” (21:2).

Там ще можем да пием от извора на водата на живота безплатно (21:6). Тази вода ще е толкова вкусна, че няма дори да се сещаме за боза и Кока кола. И Елин Пелин не е бил прав - дядо Матейко няма да се сеща за ракия.

Този небесен Ерусалим ще притежава Божията слава и ще свети „като най-скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал” (21:11). Ще бъде огромен – с дължина, височина и ширина 12000 стадия или 2250 км (21:16) – почти колкото от Варна до Брюксел.

Някой ще каже, да, но това са само символични картини. Тогава можем да попитаме – с какво символичните пирове, символичните реки и дървета превъзхождат истинските пирове, реки и дървета в Божия вечен план?

Освен това, небесният град ще има порти, стена и основи, а това е доста буквално описание. „И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера... улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло... И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своята слава. Портите му не ще се затварят денем (защото нощ не ще има там); и ще донасят в него славата и почитта на народите.” (Откровение 21:21-26)

Тази картина ни говори, че в новото небе и новата земя ние ще извършваме физически дейности. За Божия слава там ще се поставят музикални и артистични представления. Вероятно хора ще работят в областта на научните изследвания и технологичното развитие на творението. Ще има невероятни изобретения. Ще имаме различни позиции и ще управляваме над цялото Божие творение – „И те ще царуват до вечни векове.” (22:5)

Някои хора мислят, че в рая няма да има време, защото ще живеем вечно. Но това не означава, че там времето ще е непознато или че няма да можем да правим нещата едно след друго. Картината нанебесното поклонение в Откровение включва думи, които се изричат една след друга в разбираеми изречения и действия – поклон пред Божия трон, сваляне на короните пред трона Му.

Вече споменахме, че земните царе също ще носят на небето славата и честта на народите – това също включва поредица от събития. Дървото на живота също ще ражда плодове последователно.

Тъй като Бог е безкраен, а ние сме същества с ограничени възможности, които никога няма да имат Божието знание, можем да очакваме, че през вечността ние ще можем да продължаваме да научаваме повече за Бога и за отношението му към творението.

Но в рая ние ще си останем ограничени същества и няма да се превърнем в малки богове, както си представят последователите на някои религии. Ние никога няма да постигнем Божията вечност или вездесъщност, за да виждаме цялото време еднакво ясно.

Но най-прекрасното нещо – по-важно от това, че ще се радваме на общение с Божии люде от всички народи и всички периоди от човешката история, че там няма да има болка и страдание, че ще управляваме Божието царство – е че ще бъдем в Божието присъствие и ще се радваме на неограничено общение с Него: „Ето скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.” (Откровение 21:3)

В Стария завет, когато Божията слава изпълваше храма, свещениците не можеха да стоят и да служат (2 Лет. 5:14). В Новия завет, когато Божията слава обгради овчарите на полето край Витлеем, „те се изпълниха със страх” (Лука 2:9). Но в небесния град ние ще можем да понасяме силата и святостта на присъствието на Божията слава, защото ще бъдем непрекъснато потопени в нея. „И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява; защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.”

Всичко ще бъде прекрасно и съвършено. Не забравяйте кой е архитектът – Бог Отец! Още преди 2000 г. Исус каза: „Отивам да ви приготвя място.” (Йоан 14:2). И той приготвя рая за нас вече 2000 години.Това е много повече от 6-те дни, за които сътвори небето, земята, слънцето и звездите, и всички останали галактики във вселената.

Това ще ни изпълва с огромна радост и благодарност. Най-голямата ни радост ще бъде, че ще виждаме самия Господ и ще бъдем с него вечно. Там ще видим изпълнението на всичко добро и правилно, което има във вселената – радост, истина, правосъдие, святост, мъдрост, благост, сила, слава и красота. Тогава ще разберем в пълнота думите: „в Твоето присъствие има пълнота от радост, в твоята десница – блаженство довека” (Пс. 16:11).

И тогава няма да желаем нищо друго. Няма да желаем дори секс, защото просто няма да се сещаме за него – толкова голямо неземно удоволствие ще изпитваме от новото ниво на общуване с Исус и с другите обитатели на небето.

Когато отидем там, нашите гласове ще се присъединят с гласовете на изкупените, пеейки „Свят, свят, свят Господ Бог Всемогъщи, Който бе, и Който е, и Който ще бъде!” (Откровение 4:8)

4    4. Всички ли ще отидат на небето? 

Много религии проповядват, че е достатъчно само да си добър и да спазваш определени обряди, за да отидеш в рая. Други хора смятат, че Бог ще спаси всички. Но това не ни изглежда много справедливо, нали? Този начин на мислене обезсмисля жертвата на Божия Син Исус Христос.

Библията ни казва, че ние сме спасени по благодат чрез вяра и че всеки ден трябва да изработваме своето спасение чрез добри дела, за които Бог ни е създал отначало.

Затова, сред това неземно описание на небесния Ерусалим, което намираме в Откровение 21, Бог изведнъж вкарва 8 стих с описание на тези, които няма да отидат на небето. С това Той показва, че грехът ще бъде разрушен и на небето няма да има място за него. Кои групи хора няма да влязат там, според ст. 8?

Страхливите – тези, които не са приели Христос поради страх да отстояват вярата си.

Невярващите – тези, които изобщо не вярват в Христос или Библията.

Мръсните – тези, които са вършели не само грехове, но и мръсотии. Ето един списък с мръсотии от Словото: хомосексуализъм (Левит 18:22), астрология и врачуване (Второзаконие 17:3), ходене при врачки (Второзаконие 18), некоректни бизнес отношения (Притчи 20), горделивото сърце (Притчи 16).

По-нататък – убийците – включително на бебета в утробата.

Блудниците – всички извършващи сексуални грехове – блудство, прелюбодейство, хомосексуализъм, порнография и т.н.

Чародейците –Гръцката дума тук е „pharmakois” и тя означава човек, който приготвя и използва опиати за магии или ритуално магьосничество.

Идолопоклонниците – всички които обичат нещо повече от Бога. Тук влизат също и тези, които се покланят на хора – например, тези, които се покланят на Буда, Мохамед, Кришна, Дънов, и които боготворят Сталин, Хитлер, Путин и който и да е друг лидер.

Лъжците – включително тези, които лъжат чрез манипулиране и преувеличаване. На небето няма място за тях, тъй като там обитава абсолютната истина, Исус.

Един баща казал на своето дете: „Когато дръпнеш пердетата, отвориш прозореца и в стаята влезе светлината, къде е изчезнал мракът?” „Не зная”, отговорило детето. – „Той просто изчезва”, казал бащата.

Така ще бъде със злото в Божието присъствие. Няма да има повече зло и болка, причинена от злото, защото Бог ще обърше всяка сълза от очите.

5     5. Новото създание – мотивиращ фактор за трупане на небесни съкровища

Когато се замислим над ефимерността на настоящото създание и от друга страна – за нашия вечен живот в новото създание, тогава би трябвало да бъдем мотивирани да живеем благочестив живот и да трупаме съкровища на небето.

Петър казва във 2 Петър 3:11-13: „И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие? Трябва да водите свят живот, в благочестие, като очаквате и желаете идването на Божия ден, поради който небето, възпламенено, ще се стопи, и стихиите, нажежени, ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.”

"Да водите свят живот, в благочестие". Как водим свят живот? Като трупаме съкровища на небето!

Къде трупаш съкровища? На земята, където „молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат”? Или на небето, „където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.” (Матей 6:19-21)

Имало две жени. Едната била християнка, но била много стисната и алчна. Тя имала прислужница, която не притежавала много, но била щедра, обичала да дава и гледала да използва всяка възможност за това. И двете умрели и отишли на небето. Ангел развеждал богатата жена и й казал: „Ще те заведа в новия ти дом и по пътя ще ти покажа дома на прислужницата ти.”

Тръгнали по златна улица и стигнали до огромно имение. Богаташката казала: „Еха, и това е за моята прислужница! Нямам търпение да видя моята къща.”

Минали нататък и стигнали до една съборетина от нещо като шперплат. Жената попитала „Какво е това?” Ангелът отговорил: „Съжалявам, това успяхме да направим от материалите, които ни изпрати.”

Трупаш ли небесни съкровища? Изпращаш ли материали на ангелите за твоя нов дом? Някой беше казал: две неща ще ни изненадат, когато отидем на небето – кой е там и кой не е там.

Може би ще попиташ, как трупаме небесни съкровища? Има много начини. Ето някои от тях:

Като ходим на църква и се поучаваме заедно от Божието слово.

Като се молим за напредъка на Божието дело.

Като свидетелстваме с думи за това, което Исус е направил в живота ни.

Като посвещаваме своето време на тези около нас.

Като благославяме другите с излишъка, който Бог ни е дал.

Като споделяме храната си и притежанията си с нуждаещите се.

Като отваряме дома си за самотните.

Като се борим срещу несправедливостта.

Като носим товара на обременените и даваме надежда на потиснатите.

6    6. Заключение.

Небесният Ерусалим е невероятно красиво и реално място, което Бог е подготвил за нас. Един ден този свят ще изчезне и вярващите ще възкръснат за вечен живот. Там няма да има повече сълзи и страдания, но вместо това ще има неземна радост и невероятно общение с другите вярващи и най-вече – ще бъдемзавинаги в присъствието на триединния Бог.

Но този град има и високи стени и той е непристъпен за тези, които отхвърлят Бога и живеят според своите плътски страсти. Ключът за вратите на небесния град е вяра в Исус Христос, подкрепена с дела.

Едно момиченце се разхождало вечерта с баща си. То погледнало нагоре към обсипаното със звезди нощно небе и възкликнало: „Тате, ако грешната страна на небето е толкова хубава, каква ли ще е правилната страна?”

Нека се помолим.

_________________________

БПЦ „Нов живот”

28.08.2016 г.