Троен благослов за новата година

/проповед/

Честита Нова година! Някои от нас празнуват идването на Новата година, за други това е просто нова дата в календара. Както е казал американският хуморист Кърт Вон, „Голям си, когато ти е позволено да стоиш докъсно на Нова година. На средна възраст си, когато ти се налага да го правиш.“ Но предполагам, че тази година много хора са останали докъсно, за да се уверят, че старата си е отишла!

Нова година! Когато изричаме тези думи, си мислим за ново начало, нови очаквания, нови надежди. Така е и сега. Преживяхме трудна година. Година, към която не ни се иска да се връщаме.

Знаем, че новата 2021 г. няма да е по-лека. Както и всяка предишна година си пожелахме новата да е спорна, честита и благодатна. За невярващия човек това пожелание е нелогично. Дълбоко вътре в себе си той чувства, че и най-сърдечните пожелания за щастие си остават празна реч. По думите на Симеон Радев, такива хора приличат на просяци, „които взаимно се наричат „Ваше благородие“ и се разговарят за милионите си, но всъщност в торбата им има само няколко корички хляб.“

За нас обаче като вярващи, тези пожелания се основават на убеждението, че Бог е жив и че Той отговаря на нашите молитви. Затова нашите пожелания не са празни, а се превръщат в молитви и отварят врата за действието на всемогъщия Бог в живота ни!

Такава молитва е и благословението, с което ап. Павел завършва Второто си послание до Коринтяните. След като защитава авторитета си на апостол и предупреждава коринтяните да изпитват себе си дали са във вярата, Павел завършва посланието си със следната молитва-благослов:

2 Коринтяни 13:14 „Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.“

Taзи молитва е известна като апостолското благословение. Тя е използвана като благослов в църквите в Антиохия и Ерусалим още в древността. Както в много църкви, и в нашата в края на всяко богослужение ние също изричаме този благослов.

Това благословение на апостол Павел съдържа в себе си такава дълбочина и богатство! Всички ние се нуждаем от Христовата благодат. Копнеем за Божията любов. Жадуваме за общението на Духа в Божията църква.

Затова, струва ми се, че ще е нужно в началото на тази нова година на предизвикателства да разгледаме подробно тази молитва-благослов, за да може да се молим още по-ревностно с нея през следващите 365 дни.

Този благослов от 2 Коринтяни се състои от три части – благодатта на Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух.

Знаете ли защо във фотографията се използват стативи с три крачета или както ги наричаме „триножник“? Това се обяснява с постулат в геометрията, според който всеки три точки дефинират равнина.

Затова и трите крачета дават най-голяма стабилност на камерата. С две крачета тя би паднала, а с четири обикновено само трите ще се допират до земята, а четвъртото ще е излишно.

Затова и нашите прадеди правели трикраки столчета. Без да са учили постулатите на геометрията те знаели от опит, че най-стабилни и икономични са столчетата с три крака.

Можем да кажем, че молитвата благослов, с която завършва 2 Коринтяни ни дава триножника или трите опорни точки, на които да стъпим за основа на живота ни през новата година, а и не само през нея. Първата от тях е...

1.     Благодатта на Исус Христос. Какво е благодат?

Първо, благодатта е основата за твоето спасение.

Ефесяни 2:8 казва: „По благодат сте спасени...” Думата „благодат” се превежда от гр. дума „карис”. Оттам идва „харизма” – „действие на благодатта, дар”. Благодатта е това, което е дадено безплатно. Нашето спасение е безплатен подарък. Както казва английският пуритански пастор и поет Ричард Бакстър, „Нека „заслужили“ да бъде написано на вратата на ада, но на вратата на небето и живота да пише „безплатен дар.““

Благодатта е безплатна, но това не означава, че е евтина. Тя струваше всичко на Божия Син. Тя струваше много на Бог. Той запълни пропастта, понесе нашия срам, натовари се с нашата печал. Никой друг не можеше да направи това. Трябваше Бог да изпрати Божия Син, който да плати цената за всички. Това е удивителна благодат.

Благодатта прилича на милостта, но и се различава от нея. Милост е когато полицай те спре за превишена скорост и ти прости провинението, защото вижда колко си притеснен. Благодат е когато те спре за превишена скорост и не само не ти състави акт, но и те покани у дома на гости.

С други думи, милост е да не получиш нещо, което заслужаваш (в случая глоба). Благодат е да получиш нещо, което не заслужаваш (в случая – вечеря).

Ние приемаме Божието спасение не по заслуги, не защото сме много умни, силни, талантливи или красиви. Нищо от това не може да изработи нашето спасение.

Един роб служил вярно на господаря си 20 години. Но най-голямото му желание било да бъде свободен. Затова един ден попитал дали господарят му би се съгласил да се откупи. Господарят му казал, че може да се откупи срещу 100 жълтици.

Този роб бил изкусен шивач и помолил господаря си: „Пусни ме да отида в града и да поработя година, докато събера парите. След това ще се откупя.“ Но господарят му се страхувал, че той няма да се върне. За щастие един от богатите клиенти на шивача-роб му дал парите и робът се откупил. Отишъл да живее в града и станал известен шивач, който шиел дрехи дори за царски особи.

Всички ние сме поробени от греха без надежда да можем да се освободим. В своята милост и състрадание Исус даде Своя живот заради нас. Той откупи нашето спасение, като проля Своята кръв на кръста. Сега сме свободни от греха, но тази свобода не означава, че можем да правим каквото си искаме. Вместо това трябва да живеем така, както Исус иска да живеем.

Ние се нуждаем от благодатта на Исус Христос не само за нашето спасение, но и за да живеем за Него. Неговата благодат ни учи да се отречем от нечестивите похоти и да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво, очаквайки блажената надежда на вечността.

Кой християнин не желае да започне годината с тази благодат? Тя е тази, чрез която получаваме отговори на въпросите си от Словото. Тя ни предпазва от подхлъзване в личния ни живот. Помага ни да подредим правилно приоритетите си. Тя укрепва сърцето, прояснява погледа, насища душата и насочва стъпките на човека.

Благодатта на Исус Христос е и тази, която може да ни помогне, когато сме изпаднали в отчаяние или преминаваме през болка. В същото това Второ послание към Коринтяните, в предходната 12 глава ап. Павел казва, че се е молил три пъти на Бога да отнеме от него болезнения трън. Бог му отговаря с думите, „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (ст.9) Стига ти Моята благодат!

Една вечер големият английски проповедник Спърджън яздел към дома след изнурителен ден. Бил пребит от умора и се чувствал потиснат в духа, когато внезапно като светкавица през ума му преминал този стих „Стига ти моята благодат.“ Това го накарало да се разсмее, защото осъзнал колко абсурдно е неговото неверие.

Все едно, казал си той, една малка рибка, която е жадна, да се тревожи, че ще изпие цялата река, а реката ѝ казва, „Пий колкото щеш, рибке, потокът ми е достатъчен за теб.“

Или все едно един човек да си каже, „Страхувам се, че ще изхабя целия кислород в атмосферата“, но земята да му отвърне, „Дишай колкото искаш, човече и изпълни белите си дробове, защото моята атмосфера е достатъчна за тебе.“ Малко вяра ще доведе душите ни до небето, но голяма вяра ще свали небето при нас.

Първият крак на столчето или първата опорна точка, на която да стъпим през новата година е благодатта на Господ Исус Христос. Втората опорна точка е

2.     Любовта на Бога. „Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога...“ (2 Коринтяни 13:14)

Любовта е най-великото качество на Бога. Тя съществува вечно, защото Бог е вечен.

Любовта на Бога не е като човешката любов. Човешката любов е егоистична. Тя е условна любов. Ще те обичам, ако ... и тук може да допълните каквото ви дойде на ум. Ще те обичам, ако ми даваш пари, ако се грижиш за мен, ако се държиш добре с моите родители, ако ми носиш подаръци...

Божията любов е безусловна. „Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8) Това не е любовта ако, а любовта въпреки.

Филип Янси казва: „Будистката осемкратна пътека, индуистката доктрина за кармата, еврейският завет и мюсюлманският закон – всички те предлагат път за спечелване на одобрение. Само християнството дръзва да направи Божията любов безусловна.“

На друго място същият автор твърди: „Нищо, което правиш, не може да накара Бог да те обича повече. Нищо, което правиш, не може да накара Бог да те обича по-малко.“ Бог обича грешника, но мрази греха.

Всъщност, любовта на Бога е най-силното оръжие срещу греха в света. Крепостите на егоизма могат да бъдат съборени само от нея. Преградите на гордостта рухват пред нея. Оръжията на национализма ще се строшат пред нея.

Любовта на Бог е безусловна. Тя е оръжие. Тя е и екстравагантна. Тя е непонятна. Бог е като пастир, който оставя 99-те овце, за да потърси загубената. Забравя всякакво благоприличие и бяга, за да посрещне блудния си син.

Друг път, когато Мария падна в нозете на Исус, за да го помаже, Бог не я укори в екстравагантност. Не я разкритикува, че е прахосала скъпоценното миро. Напротив, каза „Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.” (Йоан 12:7)

А след четири дни Исус умря за греховете на цялото човечество и с това демонстрира най-екстравагантната любов, възможна някога. По думите на Янси, Бог е „болен от любов“.

Виждаме проявленията на Неговата любов не само в делото на кръста, но и всеки ден от живота си. Колко прав е пастор Симеон Попов като казва, „Божията любов ни покровителства и предпазва нозете ни от подхлъзване. Тя невинаги ни води там, където желаем, но където е най-добре за нас.“

Имаме ли тази любов? Какво ни пречи през новата година да се „поболеем от любов“?

1 Йоан 4:16 „И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“

Ако ти си познал Бога, ти си познал Неговата любов. Ако пребъдваш в Него, това означава че пребъдваш и в Неговата любов.

А какво означава да пребъдваш в любовта Му? Това означава да практикуваш Божията безусловна и екстравагантна любов.

Moже би си казваш, как да практикувам такава любов, когато още не съм изкарал вируса и се страхувам, че мога да заразя възрастните си родители? Аз съм сигурен, че има начини да показваме любов без да застрашаваме здравето на своите близки.

За мен пример за човек, който практикува Божията екстравагантна любов е моята съпруга. Всеки ден се изумявам как тя е готова да жертва всичко – времето си, силите си, средствата си и дори здравето си, за да откликне на нечий зов за помощ! Тя първа ще занесе храна на гладния, лекарство за болния, ще даде съвет на объркания и насърчение за отчаяния.

Такава трябва да е Божията любов в нас, Неговите последователи. Подобна любов не познава страха.

1 Йоан 4:18 „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха.“

Една от най-ярките изяви на тази съвършена Божия любов е жертвоготовната, безкористна помощ, която християните са оказвали на болни във време на пандемии през вековете. Тогава болници не е имало, за ваксини не са и чували, нито пък са били познати превенцията и лекуването на болести от властите.  По време на чумата през 252 г. в Александрия Дионисий пише:

„Повечето от нашите братя християни показаха безгранична любов и вярност, без да се щадят и мислейки един за друг. В лицето на опасността те се грижеха за болните, откликвайки на всяка тяхна нужда и служейки им в Христос... Докато се грижеха и лекуваха другите, мнозина вземаха тяхната смърт върху себе си и умираха вместо тях.“

Днес ние сме предизвикани и от примера на нашата сестра Лидия Отри, съпругата на п-р Тим Отри, която повече от месец вече служи като доброволец сред пациентите с ковид в болницата в Свищов. Не по-малко вдъхновяващ е примерът на п-р Джош Прово, който разнася храна на пациентите в болницата, донесена от техните близки.

Братя и сестри, приятели, нека през новата година демонстрираме в живота си любовта на Бога. Когато го правим, тогава ще се приближаваме към Бога. В това се състои истинското щастие: да се приближаваме в сърцето си към Бога. 

Няма друг начин да изживееш живота си пълноценно освен в следване на Божията любов. Само тя ще те направи свободен. Само тя ще те накара да се чувстваш у дома си при Отца. Пак по думите на Симеон Попов, „ние живеем дотолкова, доколкото влагаме любов в живота си.“

Дотук казахме, че първите две опорни точки на нашия триножник за новата година са благодатта и любовта. Третата е...

3.     Общението на Святия Дух. „Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъде с всички вас.“

В своето послание към филипяните ап. Павел казва, че неговата радост ще е пълна, ако те имат любов, единомислие и общение в Духа.

Филипяни 2:1-2 „И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени.“

Думата „общение“ в нашия стих във Второ коринтяни на гръцки е койнония, което буквално означава “участие”. Който има общение или участие в Духа, има и благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога. По думите на Хризостом, подобно на трите Личности на Троицата, благодатта, любовта и общението също са неделими едно от друго.

Но защо Павел толкова настоява да имаме общение със Святия Дух? Не е ли достатъчно общението с Отца и Исус? Работата е там, че Святият Дух не е просто някаква сила. Той е личност, при това, третото Лице на Троицата. Ние не можем да имаме общение със сила или енергия. Можем да общуваме само с личност.

Как изглежда това общение? Първо, то е споделяне. Moжеш ли да си представиш да пътуваш до някого дълго време в колата и той да не изрече и една дума. Само да гледа с празен поглед в далечината? Или да слуша музика в слушалките от телефона?

Понякога ние приличаме на такъв човек в общението с Духа. Дни наред не Му казваме една дума. Освен това ставаме толкова заети, в живота ни има толкова много шум, че не чуваме, когато се опитва да ни каже нещо.

Бог иска ние да разговаряме с Духа. Апостол Павел имаше такова общение с Духа. В Деяния 20 гл. той казва:

Деяния 20:22-23 „И ето сега, заставен от Духа, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, освен че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме очакват.“

Благодарение на своята койнония с Духа Павел знаеше какво го очаква, но беше покорен на водителството на Духа.

Когато споделяме с Духа, ние развиваме по-интимни взаимоотношения с Него. Неговите мисли, намерения и желания стават наши мисли, намерения и желания. Той ни дава утеха, премахва самотата и ни приближава до Бога. Предпазва ни от страха, омразата, злобата, непростителността, неблагодарността и гордостта.

Без постоянно общение с Духа и пребъдване в молитва не можем да се справим с нашата гордост. Песента „Това беше вчера“ на Форинър описва как гордостта ни може да стане причина да загубим най-добрия си приятел. В нея се казва, „Ти беше единственият приятел, на когото можех да разчитам. Как можах да гледам как си отиваш? Бих дал всичко, за да си тук с мен днес. Но сега стоя сам с моята гордост и мечтая ти да си отново до мене.“ От колко много грешки ни предпазва общението с Духа!

През новата година ще преминаваме през различни предизвикателства. Когато страдаме, боледуваме, работим, пътуваме, разговаряме, Бог иска да имаме увереността, че Той е до нас, държи ни здраво за ръка и ще ни преведе невредими през всяко изпитание и изкушение. А тази увереност и сила можем да получим само когато общуваме с Духа в молитва. И когато го правим, когато имаме това общение с Духа, Бог живее вътре в нас.

Първата общност беше тази на Троицата. Много преди сътворяването на вселената Бог Отец, Бог Син и Святият Дух имаха общение помежду си. Ние също сме създадени за общение помежду си и най-вече с Триединния Бог. А общението с Него става посредством Святия Дух. Той ни завежда в Божието семейство – в Светата Троица. Само там можем да се чувстваме у дома.

Когато блудният син реши да се завърне у дома, той коленичи пред баща си, помоли го за прошка и бе простен. Това е благодатта! След това баща му го целуна. Това е любовта! Накрая получи пръстен от баща си – беше приет като член на семейството. Това е общението!

Можем да си представим това трио като празнична процесия. Първа върви благодатта. Тя разчиства, подготвя и украсява пътя, за да може по него да мине любовта. Накрая минава общението. То е резултат от любовта. Там, където има любов, там е възможно общението. Там, където има благодат, там е възможна любовта.

Благодат, любов, общение. С тези три крачета нашият триножник ще стои стабилно през всички дни на новата година. Дори облачните дни да преобладават над слънчевото време, ние можем да пътуваме през тях с радост.

Затова, нека апостолският благослов от Второ Коринтяни бъде наш постоянен спътник. Нека бъдем отворени канали, по които да тече благодатта на Господ Исус Христос. Нека живеем истински и пълноценен живот като имитираме любовта на Бога. Нека търсим близостта на Бога чрез общението на Духа.

Нека Бог да благослови всеки един от нас през новата година!

Господи, благодарим ти, че беше с нас през изминалата година. Благодарим ти, че ни преведе през долината на пандемията. Благодарим ти, че ни даваш сила да навлезем и в Новата година. Моля те, дай ни твоята благодат, за да можем да живеем праведен и благочестив живот. Благодарим Ти за Твоята безусловна, екстравагантна и жертвоготовна любов към нас. Помогни ни да се приближаваме към Твоето сърце, като имитираме тази неземна любов. И накрая, благодарим Ти за общението на Духа. Дай ни да не забравяме да общуваме всеки ден с Теб в молитва. Амин!

________________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

Вселената, Троицата и Богоявление

Честито Богоявление! Бог знаеше, че в историята винаги ще има хора, които ще се подлъгват от псевдо месии. Затова се яви при р. Йордан и засвидетелства чрез Святия Дух, изпратен във формата на гълъб, и чрез Своя глас, че Исус е Божият Помазаник: „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ Отец се яви на нашия слух, Духът се яви на човешкото зрение, а Синът се яви на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Гласът дойде от небето, гълъбът слезе на земята, а Синът бе потопен във водата. Цялата вселена и цялата Троица присъства на водното кръщение на Исус. А за нас е актуален въпросът - какво виждаме на Богоявление - Сина Божи или голите до кръста мъже, състезаващи се кой пръв да стигне до кръста.

Влез в кръга (Битие 1:1-2:3)

/проповед/

Eдно момиченце попитало майка си: „Как са се появили хората?” Майката отговорила: „Бог създаде Адам и Ева, на тях им се родили деца и така са се появили хората.” Два дни по-късно момиченцето задало на баща си същия въпрос. Бащата отговорил: „Преди много години имало маймуни и от тях еволюирали хора.” Момиченцето объркано се обърнало към майка си и казало: „Мамо, ти ми каза че хората са създадени от Бога, а татко че те са произлезли от маймуните, как е възможно това? Майката отговорила: „Ами, много просто. Аз ти казах за моята рода, а баща ти за неговата.”

Как е започнало всичко? Как Бог е създал света? Какво е било в началото?

Днес започваме нова поредица от проповеди, наречена „Евангелието в книгата Битие.” Нека прочетем пролога към Битие: 1:1-8; 26-31; 2:1-3.

На староеврейски книгата е наречена „В началото”, защото започва със същата фраза. Това е книга на много начала. В Битие се говори за произхода на вселената, раждането на човешката раса и основаването на еврейската нация.

От нея Бог създава една заветна общност, която трябва да стане Негов избран народ, от който ще се роди новото създание чрез новия завет на Исус Христос. Част от това ново създание сме и ние.

Тази книга обаче е нещо повече от хронологична история на началото. Тук научаваме кой е Бог – думата „Бог” е използвана 35 пъти. Но днес ще говорим за първото начало – сътворението на вселената. Ще видим каква е целта на Божието сътворение.

Много хора се питат как се е оформила земята и как е възникнал животът. Библията обаче не е създадена, за да отговаря на въпроса как. Библията не е учебник по биология. Науката е тази, която отговаря на въпроса как. Библията отговаря на въпроса защо.

Например, получаваш подарък за рождения си ден. Развиваш го и виждаш в него някаква машина. Не питаш: колко време са я правили? Или, какви инструменти са използвали за направата й? Не, ти искаш да разбереш за какво служи, защо е създадена, защо са ти я подарили.

По същия начин Битие 1 гл. не описва процеса на сътворение на научен език. Мойсей има за цел да ни каже какво Бог е направил на език, който да разберем.

Еволюционистите говорят за голям взрив и постепенно, еволюционно възникване и развитие на живота – от амебата до човека. Битие 1 ни казва, че светът не е плод на космическа случайност. Бог е сътворил всичко.

Битие 1:1 “В началото Бог създаде небето и земята.”

Думата за „създаде” тук е „бара”. Тази дума се употребява единствено за Бога. Тя съдържа в себе си идеята за сътворение от нищото, „ex nihilo”.

Трима учени решили да кажат на Бога, че нямат нужда от него, защото науката вече се е развила достатъчно и те могат да направят всичко. Извикали Бог и му казали, че вече не им е нужен. Тогава Бог казал: „Добре, нека се състезаваме и да видим кой ще направи първи човек.” Учените казали „Добре” и единият се навел да вземе пръст. Бог го спрял с думите: „Не с мой материал, моля!”

Битие 1 ни разкрива Бог като Творец. И Той е направил това чрез Словото.

Битие 1:3: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина”

Как е възможно това? Как е възможно да извикваш в съществуване неща? Когато аз кажа, Нека бъде светлина, трябва да запаля клечка кибрит или да включа лампата. Когато Бог го каже, то става. Божието слово има сила. Защо?

Йоан 1:1-3: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог... Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало.” По-късно Словото щеше да стане плът и да заживее сред човеците... (Йоан 1:14)

Павел също нарича Исус Христос Божието слово: „Първороден преди всяко създание, понеже чрез Него бе създадено всичко... и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:15-17).

От тези стихове разбираме, че Словото е Личност – Божият Син Исус Христос. Но има ли още някой, който участва в сътворението?

Битие 1:2: „и Божият Дух се носеше над водата... Духът не е сила или енергия. Думата „нося се” се използвала само за птица майка, която кръжи над яйцата си и над новоизлюпените птичета. Духът не е безличностен, Той също е Личност.

Думата за Дух в староеврейски, „руах”, се превежда на български и като „вятър, дъх.” Кръжейки, Той събира и поставя сътвореното от Словото.

Псалми 33:6,7: „Чрез словото на Господа са сътворени небесата и чрез диханието на устата Му цялото им множество. Той събра като куп морските води, сложи бездните в съкровищници.”

Виждаме как цялата Троица участва в процеса на сътворение.

Авторът на Битие Мойсей държи да подчертае триединния характер на Бога. Защо ли? Политеистите са вярвали в много богове, които според тях произлезли от предматерията и се борят помежду си за надмощие. Днес монотеистите вярват в един Бог който е една Личност, която не е преживявала любов в общност, но решава да създаде творението. Любовта идва по-късно.

Но Библията в Битие 1 гл. ни учи, че Бог е общност - Отец, Син и Св. Дух. Бог е бил общност, кръг от любов. Три личности в един Бог. Затова любовта е най-висшата реалност. Тя вече съществува, трите лица на Троицата са се познавали интимно преди времето, наслаждавали са се един на друг и един ден казват: „нека разширим кръга, нека разширим общността – да създадем хора, които да станат част от кръга”.

И така, в тази глава Бог разкрива себе си като любящ Творец на всичко. В началото земята е пуста и неустроена. Бог придава форма на безформеното, а след това изпълва тази форма и съхранява сътвореното. Бог действа в посока от безформеното към форменото.

Десет Божествени заповеди водят до 8 акта на сътворение, разпределени в шест дни така, че ден 1 съответства на ден 4, ден 2 на ден 5 и ден 3 на ден 6. 

Всеки израз „И Бог каза” е придружен от друг израз „и стана така.” Това показва, че всяка заповед за сътворение на нещо се е изпълнявала незабавно. Освен това, преди да отмине всеки ден на сътворение се казва че „Бог видя, че това е добро.”

Това категорично отхвърля еволюционната теория за символично значение на думите ден и нощ с продължителност милиони години.

“Бог видя, че това е добро.” Всичко сътворено от Бога е добро. За разлика от дуализма, християнството казва че материята е нещо добро, а не зло. Затова науката се развива не в политеистични езически общности, а в християнски страни.

От друга страна, за разлика от атеизма, Библията ни казва че не всичко е материя. Ако беше така, то висша ценност щеше да бъде живота за мига, за материалното, за удоволствието. Битие 1 гл. ни казва: Бог създаде небето и земята, затова не живейте за материалните неща. Той ви създаде, за да ви включи в своя кръг, в своята общност, своето семейство.

Източните религии пък учат, че този свят е мая, илюзия. Този свят не е реален, тялото е затворник на душата. Ти трябва да избягаш от този свят, той не е важен. Затова там не са се появили движения за социална справедливост и за премахване на робството.

Те са възможни само в един свят, създаден от Автора на всичко добро. Той създаде светлината, раздели водите и направи небето, обособи сушата и произведе със Слово нейните семеносни растения и плодоносни дървета, постави на небето слънцето, луната и другите звезди, напълни небето с птици, а водата с риба. Сътвори животните според видовете им. Домът беше приготвен за идването на човека.

Битие 1:26: „И Бог каза: Да създадем човека...”

Човекът е създаден в същия ден като животните – шестия. Също е направен от пръст като тях (Битие 2:7,19). Но ударението е върху това, което го прави различен.

„Да създадем” (ст.26) контрастира с „да произведе земята” (ст.24). Но Бог каза още нещо: „Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие.”

Думата, използвана за Бог в Битие 1 е „Елохим”. Елохим е мн. ч. на думата „Ел”, която означава Бог. И тя е употребена с глагол в единствено число. Тоест, правилния превод тук е „И Елохим (Триединният Бог) каза: Да създам човека по Нашия образ, по Наше подобие”.

Човекът се отличава от животните по това, че единствен носи Божия образ и подобие в себе си. Той се отличава и по своята длъжност от животните:

Битие 1:28: „И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество по земята.”

Бог сътвори мъжът и жената. Те бяха безсмъртни, общуваха с Бога без да се страхуват от нищо, наслаждаваха се и се грижеха за неговото творение. За тях трудът беше песен. Животът беше удоволствие.

Християнската доктрина за сътворението е чудесна – тя казва, че физическото удоволствие е нещо добро. Гръцката митология и други древни религии са избягвали удоволствието, издигали са аскетизма, самоотричането. Но Битие 1 казва: този свят е добър. Ние не сме срещу удоволствието – Бог е създал удоволствието.

От друга страна, след като този свят е важен, ние се опитваме да го усъвършенстваме. За древните митологии и религии спасението е бягство от земята на някакво небе, а за християните спасението е да доведем небето на земята. Да бъде твоята воля, да дойде твоето царство, както на небето, така и на земята.

В тази първа глава на Библията Бог говори на творението, защото иска да общува с него. Иска ние да отразяваме Неговата слава. Всичко отразява Неговата слава – светилата, небето и морето, птиците и рибите. Бог се наслаждава на творението: „Това е добро.” А накрая каза: „Това е твърде добро!” (ст.31)

Той създаде общност от същества, които да отразяват неговата слава. Направи и хората по Своя образ и подобие и ни покани да влезем в кръга на Троицата. Това беше целта на творението.

И накрая Бог си почина на седмия ден. И не само си почина, но и го освети, за да ни остави пример – да имаме свят ден за почивка.

Битие 1 е исторически разказ, но и нещо повече – той е химн на хваление. Но днес ние не можем да се присъединим към този химн. Природата ни вълнува, тя пее хвалебствен химн, но ние не можем да запеем с нея. Творението ни кани в кръга на общение с Твореца, но ние не можем да влезем в Него. Не можем, защото сме в конфликт с Твореца. Какво можем да направим тогава?

Днес говорихме за началата в Битие 1. Коя друга книга в Библията започва с „В началото”? Точно така, Евангелието на Йоан. Там се казва, че Божието Слово, Исус Христос, дойде на земята, стана плът и отиде на кръста.

На кръста става точно обратното на Битие 1. Исус изговори слово, но нямаше отговор: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил.” (Матей 27:46) Нямаше отговор, защото Божият Дух не беше с него. Бог Отец го изостави. В известен смисъл Той бе изпразнен, нямаше форма. Той беше отсътворен, деконструиран.

Нашият Създател трябваше да бъде отсътворен, за да може ние да бъдем пресътворени. Да бъде деконструиран, за да можем да бъдем реконструирани.

Вярваш ли, че Той дойде на земята, бе един от нас, живя сред нас и умря на кръста за теб, според СЗ пророчества? Ако вярваш в това, тогава ти знаеш, че Бог те обича и че ти казва: „Ти си мое творение. Създал съм те по Моя образ. Ти си добър.” Ти се нуждаеш да чуеш това, защото дотогава животът ти е безформен, пуст и неустроен.

Може би чувстваш някаква липса, дупка в себе си и се опитваш да я запълниш, с пари и притежания?

Или отиваш в другата крайност, на анти-материализма и се опитваш да си наистина добър, наистина религиозен, наистина свят, да се отричаш от себе си, да се самонаказваш, да, за да се справиш с тази пустота.

Но всичко, което трябва да направиш, за да запълниш тази празнота, е да повярваш, че Исус е станал празнота за теб. Тогава ще имаш правилно отношение към Твореца и към Неговото творение. Тогава ще можеш да влезеш в кръга.

Нека се молим.

------

БПЦ "Нов живот" Варна

25.09.2016 г.

Бог в три лица - проповед в БПЦ "Нов живот"

Защо е важна доктрината за Троицата? Защото тези, които я изоставят, започват молитвите си с „До съответната инстанция...“

***

Един евреин бил загрижен за сина си, защото не го бил възпитал в юдеизма. За да поправи това, той го изпратил в Израел, за да го запознае с духовното наследство на неговата нация. След 1 година той се върнал и казал: „Татко, благодаря ти, че ме изпрати в земята на нашите бащи. Беше много просвещаващо за мен. Но трябва да ти призная, че докато бях в Израел, станах християнин.“

Бащата изстенал: „Какво направих!“ И както повелява преданието на патриарсите, отишъл при най-добрия си приятел за съвет. „Ти идваш при мен за съвет“, казал приятеля му, „но аз също изпратих сина ми в Израел и той се върна християнин.“

Както повлява преданието на патриарсите, те отишли при равина. Той казал: „Вие идвате при мене за съвет“, казал равина. „Но аз също изпратих сина ми в Израел и той се върна християнин. Какво става с нашите синове!“

После казал: „Братя, трябва да отнесем това към Господа.“

Коленичили и започнали да плачат и да изливат сърцето си пред Всемогъщия. Докато се молили, небето се отворило и силен глас казал: „Вие идвате при Мене. Аз също изпратих Моя Син в Израел...“

Днес ще говорим за Святата Троица, Триединния Бог.

В Символа на вярата на нашата църква е записано:

Ние вярваме, че:

Бог е Творец, Вседържец и Праведен Управител на вселената. Той се е открил в природата и в Писанията на Святата Библия като Отец, Син и Святи Дух: и все пак като един Бог.

Исус Христос – Той е Божият единствен Син; единствен по рода си. Писанията учат, че Той е Бог, открил се в плът. В Своята Божествена природа Той е същински Бог, а в Своята човешка природа – същински човек. Той е Този, който някога беше разпнат за човешкия грях и сега е възкресен и прославен Спасител и Господ, посредник между Бога и човека и даващ достъп до Отца чрез Своето застъпничество. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Него.

Святият Дух – Писанията отнасят всичките атрибути на Бога и към Святия Дух. Той е Този, който изобличава и убеждава хората за техния грях. Той убеждава човека и във всичко праведно, и в това, че последният съден ден ще дойде. Той е Този, който идва да живее в нас при обръщението, за да ни даде разбиране на Писанието и да ни води в истината.

Нашата вяра потвърждава убеждението на църквата, записано още в Никейския символ на вярата, където се казва:

„Вярваме в единия Бог Отец Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;

И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца роден, тоест от същността на Отца: Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята...

И в Духа Светаго. Онези, които казват: „Имало е време, когато Него (Синът Божи) Го е нямало” и „Той е сътворен от нищо”, както и онези, които твърдят, че Той е някакво същество или същност, различни от Отца, или че е непостоянен и променлив, Съборната и Апостолска църква предава на анатема.“

Троицата: Бог в три Лица (ипостаси). Всяко е божествено, но има само един Бог.

Обикновено под личност разбираме човек, който съществува отделно от другите. Индивид. Но Бог е триединство от Личности, единосъщни, при това, е Един. Всяка от тези личности е напълно божествена, но трите заедно съставляват Божествената същност.

Св. Григорий Богослов казва: “Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството или по-точно, Които са Божество”.

Още от началото трябва да кажа, че думата „Троица“ не се среща в Библията. Но това не означава, че тази концепция не се поучава в Божието Слово. Думата „библия“ също не се среща в Библията, но се използва.

Така че, да се твърди, както правят някои култове, че тъй като думата не се използва в Библията, тази концепция не съществува, е абсолютно погрешно.

Други пък отхвърлят Божествената природа на Сина и на Светия Дух, защото в Писанията те са поставени в подчинен ред. Така ли е всъщност? Очевидно, съществува подчиненост в реда, но не и в същността. Виждаме, че Отец е първият, Синът – вторият и Светият Дух – третият.

Отец не е сътворен, но Синът е (Йоан 3:16). Святият Дух произхожда от Отца (Йоан 15:26). Отец изпрати Сина (1 Йоан 4:10). Отец и Син изпращат Светия Дух (Йоан 14:26).

Подчиненият ред не означава, че всяко от лицата на Бога не са равнопоставени или божествени. Отец изпрати Сина, но това не означава, че Синът не е равен на Отца в същност и Божествената си природа. Съпругата е подчинена на своя съпруг, но това не отрича нейната човешка природа. По отношение на природата си тя е равна на съпруга си.

Исус каза: „защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:38)

По същия начин един цар изпраща своя слуга да извърши волята му. Но царят и слугата са от същото естество. Само защото някой е изпратен, това не означава че той е различен от този, който го изпраща. Да твърдим, че Исус не е Бог само защото е изпратен от Отца, означава да твърдим, че слугата не е човек, тъй като е изпратен от царя.

Когато съпругата ми ме изпраща да купя хляб, това не означава, че не съм човек.

Трети пък казват, че тъй като в Бога има три Лица, това са три бога, които работят заедно. Това учение е известно като тритеизъм или политеизъм.

Св. Августин е казал: „Всеки, който отхвърля Триединството рискува да загуби своето спасение. Всеки, който се опитва да го разбере, рискува да загуби разсъдъка си“. Истината е, че триединният Бог е велико тайнство. На църквата ѝ отне почти 300 години, за да изработи доктрината за Троицата. Това стана с Никейската изповед на вярата.

Някой ще попита: „Има ли значение дали вярвам в Триединния Бог?“ Но ако ти си ученик на Христос, доктрината за Троицата трябва да е основна за твоята вяра. Защото нашата вяра се основава на Бог Отец, Син и Свети Дух, на Троицата. През вековете църквата е категорична, че Бог е три Лица в една същност. 

Триединната същност на Бога е видна в цялото Писание, от Битие до Откровение.

Един от ключовите стихове в Библията е Второзаконие 6:4. Той е считан за свещен от евреите и е наричан „шема“. Toй гласи: „Слушай, Израиле: Яхве, нашият Бог, е един Господ“.

Подобно на евреите, ние християните вярваме, че има само един Бог. Първата от Десетте Божи заповеди е „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:3). Няма други богове. Но в единствения Бог, като част от Него, има три различни Личности. Това става ясно от първата глава на Битие „Тогава Бог каза: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ (1:26) Тук е използвано мн. ч. – Наш образ, Наше подобие.

Този стих разкрива, че Бог е една общност: Отец, Син и Святия Дух.

Бог Отец е първото Лице на Троицата. Исус е второто Лице на Троицата и Той също е Бог. Исус не е просто добър човек, нито просто пророк. Исус е Бог. Единосъщен, равен и съвечен на Отца. Второто Лице на Троицата.

Йоан 1:1 казва: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.“ Йоан пише на гръцка читателска публика, за която целият свят се крепи на Логоса (Словото), божествения разум. И като използва тази дума, Той говори за Исус Христос. Христос е Словото. И Той казва, че Исус е Бог, но същевременно е „у Бога“, следователно е различен от Бог Отец.

Самият Исус каза: „Преди Авраам Аз съм“. Евреите знаеха кой е „Аз съм“. Когато Мойсей попита Бог кой е той и какво да каже на фараона, когато той го попита кой го изпраща, Бог му каза. „Кажи им, че Аз съм те изпраща“ (Изх. 3:14).

С това Исус потвърди индиректно, че Той е Бог. И ако не използва директно тази дума, то беше за да не се объркат хората, че Той е Отец.  

Йоан 1:3 казва: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“. Исус не е авторът или проектантът на всички неща, но е средството, чрез което всичко се е появило. Отец е съставителят на проекта, но Синът е този, който го изпълнява. Отец е архитектът, а Синът е строителят.

И така, Отец е Бог, Исус е Бог, и Святият Дух, третото Лице на Троицата, също е Бог.

Някои хора си мислят, че Святият Дух е някаква сила или енергия. Молиш се на иконата, тя се отразява в нея и идва върху тебе. Не, Святият Дух не е безлична енергия.

Той е Личност, третото Лице на Троицата. В Деяния 5 гл., малко преди Ананий да бъде повален и да умре, Петър му каза: „Ананий, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?“ (ст.3)

Ананий беше излъгал Святия Дух. Не можеш да излъжеш енергия. Святият Дух е личност, Той е Бог.

Виждаме и други стихове в Писанието, които потвърждават това. Казва се, че Божието слово е вдъхновено от Святия Дух.

Ние сме наречени „храм на Святия Дух“ (1 Kor. 6:19). Защо ли? Защото Святият Дух обитава в нас. Който се роди от Духа е роден в Бога. (Йоан 3)

Следователно, Святият Дух, третото Лице на божествената Троица е Бог.

Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Един Бог в три Лица!

Ние сме създадени по Божи образ. Но и преди сътворението на Бог не е липсвало общение. Преди да имаше хора и ангели дори, имаше Бог. Дали Той беше сам? Не.

Дори когато е имало само Бог, пак е имало общуване. Това е вечното общение на Отца, Сина и Святия Дух.

Тогава защо Бог създава нас? Ние също сме създадени да общуваме. Ние копнеем за общуване. Общуване един с друг и най-вече с Триединния Бог. Скъпи братя и сестри, ние се покланяме на един и единствен Бог. Ние сме част от Неговото семейство.

Святият Дух е Божият живот в нас. Клайв Луис казва: „Единството между Отца и Сина е толкова живо и конкретно, че това единство само по себе си е също една Личност.“ Святият Дух е този, който ни завежда в Божието семейство. Ние приемаме живота, който споделят Отец и Синът, биваме осиновени от Бога. Осиновени от семейството на Бога – от Светата Троица.

Затова Павел казва, че да си християнин означава да приемеш духа на осиновление (Рим. 8:15)

Представи си, че в църквата организираме пикник в Морската градина. Не ти е останало време за подготовка и затова малко преди началото на пикника, отваряш хладилника, но намираш само късче салам и маргарин. Правиш сандвич от онзиденшния хляб и отиваш на пикника. Там вече хората са се събрали и на масата има всякакви салати, пиле, луканка, сладкиши, напитки... Ти вадиш твоя жалък сандвич и сядаш, а другите ти казват: „Защо не съберем храната заедно? Ти протестираш, но те настояват. „Хайде де, има по много от всичко. Пък и ние обожаваме сандвичи със салам.“

Ти си дошъл на пикника като просяк, а се храниш като цар.

Ние дойдохме на този свят като сираци, но Исус ни осинови в Неговото вечно семейство. „Нека съберем всичко заедно“, казва Господ. „Позволи ми да те приобщя към Моя живот, защото това е причината, поради която съществуваш.“ Отец и Синът ти казват чрез Святия Дух: „Всичко, което сме и което имаме, е на твое разположение.“

Ние сме осиновени от Бога. Бог Отец, Бог Син, Бог Святи Дух. Бог в три лица. Амин!

Графично представяне на триединството на Бога