Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Този път ножът не спря (Битие 22:1-19)

/проповед/

Миналият път говорихме за раждането на Исаак, на сина на обещание на Авраам. Видяхме как Бог изпълни обещанието си, 25 години след като беше сключил завет с Авраам, и това внесе смях в дома на Авраам и Сара. Бог ги посети и им даде радост на изпълненото обещание. След това каза на Авраам да отпрати Агар, но й се яви в пустинята и обърна отчаянието й в радост, като отговори на молитвата й. Ти можеш да изпиташ Неговите обещания. Когато си на края на силите си, можеш да извикаш към Него. Тогава Той ще те посети и ще те изпълни с радост.

Но преди радостта обикновено трябва да минем през труден изпит.

След изпит в училище баща пита сина си: „Как можа да получиш толкова ниска оценка на този изпит?“ Синът казал: „Поради отсъствие“. Бащата попитал: „Ти си отсъствал в деня на изпита?“ „Не, но момчето, което седи до мен, отсъстваше.“

 ***

Обява в университет: „Добри новини за студентите от нашия университет! Изпитите в университета се отлагат за юни. За потвърждение посетете сайта www.spridamechtaeshiizapochvajdauchish.com (спри да мечтаеш и започвай да учиш точка ком).

Днес също ще говорим за труден изпит. Нека прочетем Битие 22:1.

„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. И Авраам отговори: Ето ме.“ 

Авраам каза простичко: "Ето ме". Той не направи като Адам, който гузен се скри от него след извършването на първородния грях. Не, той каза: Ето ме.

Всяко чудо, което Бог е правил в Библията е било след едно „Ето ме“, изказано от някой от Библейските герои. Мойсей, Исус Навиев, Гедеон, Давид, Соломон, Илия, Исая, Еремия – всички те казаха на Бог: „Ето ме, вземи ме и ме използвай за Твоя слава.“

Какво казваш ти, когато Бог те призове за нещо? Ето ме, твой съм? Или гузен се криеш от Бога? На разположение ли си, когато Бог ти се яви чрез Словото, или чрез пастора или друг християнин? Отдаваш ли му пълното си внимание или гледаш на тях като на някой, който ти се бърка в живота?

Авраам беше на разположение на Бога. Но едва ли е очаквал точно такова продължение. Бог му каза:„Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (22:2)

Какво искаше Бог от Авраам? Не много, само живота на неговия син!

Как би реагирал ти, ако си на мястото на Авраам? Можем да си представим какво е чувствал той. Исаак беше единственият му син от Сара, този чрез когото Бог му обеща да го направи баща на много народи, синът на обещания завет. И сега изведнъж Бог иска да му го отнеме?

Авраам беше като водолаз, който преди да се гмурне, срязва маркуча към бутилката с кислород, защото Исаак беше връзката на Авраам със Спасителя!

Каква вяра е нужна, за да направиш това, което четем от ст. 3 нататък:

„На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал.“ (22:3)

Цели три дни те пътуват до мястото на жертвата. Цели три дни за Авраам Исаак е мъртъв. Или може би не?

Ст. 5„Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.“ Авраам вярваше, че дори Бог да убие Исаак, после ще трябва да го възкреси от мъртвите. Защо? Защото Бог ясно бе казал, че Спасителят ще дойде чрез Исаак. Но Авраам още не знаеше, че не Исаак, а Спасителят е Този, който щеше да възкръсне.

Евреи 11:19 казва за Авраам: той „като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи (Исаак) обратно като предобраз на възкресението“.

Авраам се довери на Бог. Имаш ли доверие в Бога? Когато се довериш на Бог, няма нужда да гадаеш какво точно ще направи Бог. Нямаш нужда да ходиш при врачки, за да научиш бъдещето си. Недей да ходиш да ти хвърлят боб или да ти гледат на кафе. Довери се на Бога и тогава Той ще се погрижи за всичко!

Битие 22:6,7 „И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко.“ Авраам е винаги на разположение на Бога, но той е и винаги на разположение на своя син.

Бащи, на разположение ли сте на своите синове и дъщери, когато те кажат: „Татко!“ Или дори не отмествате поглед от телевизора и не спирате да превключвате програмите с дистанционното? Може би точно тогава те имат голяма нужда от вас! Авраам обичаше своя син и обичаше да разговаря с него. Този разговор обаче щеше да е труден:

Битие 22:7-9 „И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата.“

Те са вече на хълма. Авраам издига олтар, Исаак мълчаливо подава дървата на Авраам и той ги нарежда върху oлтара. Тогава Авраам го поглежда и Исаак разбира всичко. Той ще бъде жертвеното агне!

За нас, живеещите в началото на 21 в., повлияни от хуманизма хора, е непонятно как Авраам е бил готов да убие собственото си дете. Но ние като християни трябва да знаем, че нашата душа е по-важна от телесната й скиния. Тялото умира, но душата остава. Апостол Павел: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.“ (2 Кор. 5:1) Можем ли да го кажем с него?

Също толкова трудно е да повярваме, че Исаак доброволно е легнал върху олтара. Той е бил достатъчно голям, за да се опита или да избяга, или да окаже съпротива на баща си. Но това дори не му е минало през ума. Каква висша изява на покорство, от която всяко дете може да се поучи!

Битие 22:10-11: „И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си. Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме...“

Два пъти Авраам откликва на Бог с „Ето ме“. И тези два израза рамкират най-изключителния акт на покорство, който познава човечеството. Бог се е явил, за да му възложи изпит и сега идва, за да го спре. Точно в този сюблимен момент, когато Авраам замахва с ножа, Бог се намесва.

В началото ви разказах виц за ученик, който е неподготвен за изпит. Всички сме го преживявали, нали? Но случвало ли ви се е да ви изпитват в училище или университета и да знаете всичко? Може би се учудвате, че има такива ученици :).

Но представи си, че си учил и знаеш всичко. Спокойно отговаряш и преподавателят ти казва: „Достатъчно, дай си бележника.“ Ти си уверен, започнал си да отговаряш и отговорът ти е правилен. Опитният преподавател няма нужда от много време, за да разбере дали си учил или не, и каква оценка заслужаваш.

Бог дойде и прекъсна Авраам преди той да завърши своя изпит, защото видя неговото покорство. Авраам беше готов да жертва сина си. Изпитанието е преминато успешно! Но не само това, Бог беше промислил и за жертва.

Битие 22:12-14: „Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене. Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.“

Това е третото изпитание за Авраам. Първото е, когато Бог го призова да напусне народа и страната си (12:1) и да върви напред без да знае къде отива. Второто, когато трябваше да уповава на Бога за обещанието на завета без да види изпълнението му в продължение на 25 години. И сега заповедта да пожертва сина по обещание.

Авраам се покори и Бог промисли – снабди го с жертвен овен. Когато се покоряваме на Словото, Бог винаги снабдява с необходимото!

Защо Бог го подложи на толкова трудно изпитание? Бог всъщност не желаеше физическата смърт на Исаак, защото по-късно осъжда човешкото жертвоприношение като ужасен грях (Лев. 20:1-5). Бог обаче искаше да изпита Авраамовото посвещение и покорство. Бог не искаше Исаак, а Авраам. Бог не иска нашите притежания, време и пари - той иска нашето сърце!

И когато покажем покорство на Бога, Тогава идва и благословението. Бог потвърждава на Авраам, че остава верен на завета, който е сключил с него (Бит. 12, 15 и 17):

Битие 22:16: „В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син, то Аз ще благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

„В Твоето потомство ще се благославят всичките народи.“ Как щеше да стане това? От потомството на Авраам и Исаак щеше да се роди Месия. Всъщност, това беше много повече от завет; това беше пророчество.

И изпитанието на Авраам беше много повече от лична разтърсваща драма; то беше преобраз за бъдеща космическа драма. Защото Авраам тук символизира Бог Отец, а Исаак – Исус Христос. Паралелите между двамата са много:

Авраам жертва на планината в Мория своя единствен син по обещание Исаак. Бог жертва на хълма Голгота Своя единороден Син Исус.

И Исаак, и Исус, взеха осле до мястото на жертва.

Двама слуги отидоха с Исаак. Двама разбойници бяха разпнати с Исус. 

Авраам и Исаак пътуваха 3 дни до мястото за жертва. Исус остана три дни в гроба.

Исаак носеше дървата до хълма и беше положен на тях. Исус носеше дървения кръст до хълма и беше разпнат на него.

Авраам каза на Исаак: „Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне.“ И Бог промисли, когато Йоан Кръстител каза на учениците: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света.“ (Йоан 1:29)

Бог каза на Авраам: „Ще преумножа потомството ти“ (22:17). На Петдесетница се роди църквата и към нея се прибавиха хиляди нови ученици. Защото „не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.“ (Римляни 9:8)

Исаак си взе за невяста прекрасна девица, Ревека (Битие 24:16). Исус взе за невяста чистата девица на Христа - Църквата (2 Коринтяни 11:2).

Следователно, жертването на Исаак е преобраз на смъртта и възкресението на Исус Христос. Авраам показа покорство към своя Небесен Баща; Исаак показа покорство към своя земен баща. Исус показа покорство към Своя Небесен Баща.

Бог възнаграждава тези, които Му се покоряват. Той иска и ние да сме Му покорни, защото ни обича и иска да ни възнагради. Но често за нас е трудно да се покорим на Бог. Казваме Му, че го обичаме, но често като децата, вършим точно обратното на това, което Небесният ни Баща ни заповядва.

Една майка не можела да понася, когато малкото й момченце се тръшкало на земята, когато му забранявала нещо. Искало да направи точно обратното на това, което му казвала. След един особенотежък ден, най-накрая тя разперила ръце и казала: Добре, Петьо, прави каквото искаш! Хайде сега да видим как ще противоречиш на това!

Слушаш ли Божиите напътствия? Или си склонен да правиш точно обратното на Неговите заповеди и да противоречиш на Бога. Престани да преследваш егоистични амбиции, а си поставяй за цел да благославяш другите. Направи Бог свое съкровище и бъди готов да загубиш земните си „съкровища“. „Там, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:21)

Писанията казват, че Авраам се е оправдал „чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника“ (Яков 2:21). Семената на неговата вяра бяха дали плодове на покорство. Защото скритият живот на спасителна вяра неминуемо преминава в явен живот на послушание. Вяра без дела е мъртва вяра.

Бог понякога изпитва вярата ни. Той често позволява някои неща да се случат в живота ни, които като че ли ни карат да се сбогуваме с мечтите си – за работа, кариера, собствен бизнес, хубава къща, добър университет за децата, спокойни старини.

Бог допуска това в живота ни, защото много от мечтите ни са свързани с нашата гордост. Но след изпитването на вярата ни той ни утвърждава, укрепва и възстанова, дава ни истински живот в Него.

А истинският живот е в пълноценните взаимоотношения с Бога и с нашите близки, приятели, колеги. И те са възможни, защото Авраам взе изпита и Исус отиде на кръста. В Него имаме прощение и спасение. Нокогато преследваме егоистичните си амбиции, нямаме време за Бога и за хората до нас. Така губим не само спасението си, но и най-близките си хора – нашите родители, братя и сестри, съпрузи, нашите деца.

Рави Закарайъс - един от най-големите апологети на нашето време, бил в Близкия изток като участник в омиротворяваща мисия между враждуващите групировки. Срещнал се с основателя на Хамас, шейх Талал. След обилна вечеря, той им казал, че е лежал 18 години в затвора и че някои от неговите деца са умрели при самоубийствени атентати.

Тогава Рави го попитал: Шейх, прости ми директния въпрос, но какво мислиш за самоубийствените атентати? Как се чувстваш, когато изпращаш по този начин децата си?

След като той му отговорил, Рави казал: "Шейх, може никога повече да не се видим, затова искам да чуеш това. Недалеч оттук има една планина, на която преди 5000 г. Авраам отиде, за да жертва единствения си син. И малко преди да замахне с ножа, Бог каза: "Стоп!" Знаеш ли какво е казал Бог след това? Шейхът поклатил отрицателно глава. "Бог каза: "Аз ще промисля за жертва." Шейхът кимнал.

Рави продължил: "Недалеч от мястото, където сме сега, има един хълм. Преди 2000 г. Бог удържа на думата си и доведе своя собствен Син. И този път ножът не спря. Той пожертва своя собствен Син."

Рави казва: "Той се втренчи изпитателно в мене. Стаята беше пълна с пушек и с неговите бодигардове. Аз казах, "Може никога повече да не се видим, шейх, но искам да ти кажа това: докато не приемеш Сина, за когото Бог промисли, ние ще жертваме нашите собствени синове и дъщери на бойните полета на този свят за земя, власт и гордост."

Можех да видя, казва Рави, как устните на мъжа започват да треперят, той седеше точно до мен. Никой не наруши мълчанието след това. И докато тръгвахме, шейх Талал се здрависа за сбогом с всеки, след това дойде до мен, хвана ме за раменете, целуна ме от двете страни, докосна ме по лицето и каза: "Ти си добър човек. Надявам се да те видя някой ден."

Когато се довериш на Господа, Той ще работи в живота ти. И ако Му се покориш като Авраам и кажеш „Ето ме“, Той ще те напътства. Дори да ти отнеме някои мечти, ще те укрепи и възстанови. Покори се на Бога и Той ще ти помогне да вземеш всеки изпит. Защото Той е промислил за жертвата. Защото на Голгота ножът не спря.

Нека се помолим...

---

БПЦ "Нов живот" Варна

22.01.2017 г.