/проповед/
Eдин мъж
работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през
задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора,
докато жена му му донесе вечерята.
Един
ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да
казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го
изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш
му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.
Решил
на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се
обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през
задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.
Когато
жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб.
Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.
После
казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в
болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на
гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в
пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!
Не
винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне
човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.
Ние сме
склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но
според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.
Нека
чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така
и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“
Това е
един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.
Друг
такъв стих е
Йоан
3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не
погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
И още
един:
2
Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за
изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“
Преди
някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове
3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на
глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все
пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред
тях.
„По
това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да
дадем живота си за братята.“
Истинското
общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за
личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.
В 3 гл.
Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите
читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш
казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло
без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен
братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от
вас.
Някои
ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си
импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за
приятелство и интимност.
Йоан
казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за
нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той
ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на
кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се
изля там, на кръста.
Това е
благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не
погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата
на Исус – но да има вечен живот!
И Йоан
казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус.
Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската
любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме
за другите.
Днес
думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не
трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат,
защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не
обичат да им се казва какво трябва да правят.
По
принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми
казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат
нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя
дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема
кредит, не живея в пълнота живота си.
Негодувам,
когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам
на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота
си един за друг.
Той не
се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да
покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на
благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се
характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.
Гледали
ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на
октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24
български войници.
След
като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя
ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат,
кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя
противовъздушна батарея.
Когато срокът
на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но
комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10
килограма чисто злато.
И тук
започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени,
обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори...
зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.
Малко
преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не
достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата
“Св. Климент”.
Попът
вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него
се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси,
Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са
откупени, Охрид е спасен от унищожение.
Златният
кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия
кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова
да се жертва.
1 Йоан
3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а
заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не
любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“
Истинската
любов се изявява в жертвоготовност.
Но
какво означава това за мен днес?
Ако си
войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.
По
време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на
майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на
парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра
в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без
да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“
Или, ако
избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш
да спасяваш хората в него.
Понякога
четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено
жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в
новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.
Напротив,
това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да
са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов
към другите.
Разбира
се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че
се грижим един за друг.
Така са
се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са
оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно
човек да има такава любов!
Йоан
13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду
си.“
Ние не показваме
любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но
какво означава на практика да даваме живота си за другите?
Можем
да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.
Първо, ушите.
Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите.
За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да
слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички
ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.
Една жена
от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на
личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на
пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да
прави, затова само се молел с нея. Това
продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.
Но чудо
на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни
на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните
проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И
много повярвали в Бога чрез нея.
Друг
начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.
Понякога
е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме
някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.
Аз
инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите
начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.
Когато
отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването
„Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез
който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше:
„Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги
оставите сами да стигнат до нея?“
За моя
изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на
своите приятели, дори когато тя боли.
Понякога
конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си,
позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно
да го направим.
Ако си
ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на
когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното
поведение.
Както
казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е
необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано,
отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде
късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля,
че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.
Трети
начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш
на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри
дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства
от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.
Може да
не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към
тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има
световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще
пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело
и в действителност.“
Друг
начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и
правиш повече, отколкото се очаква от теб.
Преди
няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи
и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много
уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно
на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската
любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1
Йоан 3:11-24.
За кого
ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?
Знам,
че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го
давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или,
„сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“
Но в
края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото
да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да
имаш какво да даваш на другите.
Може би
не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще
означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш
в молитва за това с Бога.
Но те
насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те
призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане
това.
Не се
отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и
Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.
В
книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел
осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват.
До мола децата видели зоопарк, в
който се разрешава децата да галят и хранят животните.
Децата
му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им
казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта.
Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се
обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е
случило.
Тя ме
погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът
е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото
нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето
семейство е „Любовта е действие!“
Тя бе
дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече
от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години.
Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя
живот. Девизът бе станал част от нея.
Какво
мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох
Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни
животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше
Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не
помоли за тях.
Защото знаеше
целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено
действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа.
Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за
мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше
да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя
искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“
„По
това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да
дадем живота си за братята.“
____________________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
13.10.2024 г.
