Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Къде е любовта? (Колосяни 3:9-15)

/проповед/

Oт идването на Христос до сега Църквата живее в последно време. Не знаем още колко остава до Второто идване на Христос, може да дойде днес, след 1, 5, 10, 100 или 1000 години. Но това, което става, е наистина нещо ново в съвременната ни история. Нещо, което никой от нас не е виждал. Не казвам, че подобни пандемии и по-големи от тази не са се случвали в историята.

Знаем за Голямата чума през 1346-1353 г., отнела живота на 200 милиона в Европа и Азия. Преди нея и след нея е имало много други епидемии. През 6 век в епидемията на Юстиниан са умрели 25 милиона. Знаем за т.н. испански грип отпреди век, когато са умрели поне 20 милиона.

Тогава хората не са знаели как да се предпазват и това е допринесло за големите жертви. Днес можем да благодарим на Бог за развитието на медицината. Същевременно се твърди, че COVID-19 е силно заразен и устойчив вирус, за него все още няма ваксина и никой не може да предвиди колко живота ще отнеме. Затова е важно да следваме указанията на Кризисния щаб и лекарите.

Но ние можем да правим нещо повече. Първо, да се молим Бог да дава мъдрост на управляващите в тази сложна ситуация, за болните и спиране на пандемията. И второ, за нас като християни е важно да четем Словото и да разсъждаваме върху времената. Бог не случайно е допуснал тази напаст. Дали причината не е и в нас?

В една известна песен на Black Eyed Peas, „Къде е любовта?“ се казва: „Хора убиват, хора умират, деца са наранени, чуваме ги да плачат... Повечето от нас мислят само за парите, егоизмът ни тика в погрешна посока. Медиите манипулират информацията, най-важното е да се показва злото. То заразява умовете на младите по-бързо от бактерия... Отче, Отче, Отче, изпрати ни водителство от горе, защото хората ме питат, къде е любовта?“

Дали поне една от причините всичко това да се случва не е, че нямаме любов помежду си?

Когато Исус говори за последното време, казва:

Матей 24:12 „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“

Наистина, днес виждаме как въпреки че сме свързани с телефони и интернет денонощно, сме по-отдалечени един от друг отвсякога. Въпреки че сме по-информирани, сме по-безразлични към другия отвсякога. Затова хората питат, „къде е любовта?“

Ако има място в света, където любовта трябва да съществува, това е Църквата. Ако има място, където истинската Божия любов трябва да се изявява всекидневно и в пълнота, това е Тялото Христово.

Затова в Колосяни Павел се опитва да даде отговор именно на този въпрос, къде е любовта. Как да показваме любов към братята и сестрите. И как тази любов да бъде магнитът, който да привлече хората в Църквата.

Но за да стигне до любовта, Павел държеше първо да напомни важни истини на колосяните, които бяха разколебани от присъствието на лъчеучители. Той посочи, че изкупителната смърт на Исус на кръста е единственото средство за спасение. Той е нашето съкровище на мъдростта и знанието. В него обитава телесно пълнотата на Божеството и ние имаме пълнота само в Него.

Днес повечето хора не вярват, че Исус е Бог и отхвърлят благата вест. Не търсят Него за спасението си, а се отдават на плътски удоволствия, идолопоклонство и вършене на зло.

Затова, както видяхме миналия път с помощта на Вальо Арнаудов, поради тяхното неверие „иде Божият гняв върху рода на непокорните“ (Колосяни 3:5,6).

Тази пандемия с коронавирус е само предупреждение за идещия Божи гняв поради греховете на нациите и хората. Замислете се, едно микроскопично вирусче накара целия свят да спре своя бяг, да се затвори у дома от страх и да се замисли за своите пътища. А какво ще стане, когато започнат да се отварят печатите и затръбят тръбите на осъждение, описани в Откровение!?

Ние се молим тази пандемия да доведе до съживление сред народа ни, хората да потърсят Бога и да влязат в църквите. Но от това как изглежда Църквата зависи дали те ще останат.

А Църквата също има нужда от пробуждане и промяна. Дори след новорождението ни корените на нашите грехове са толкова дълбоко у всеки от нас, че е невъзможно да бъдат изтръгнати докрай. В Колос новите учители насаждаха елементи от езически вярвания, човешки философии и безсмислени постановления. Затова Павел иска от колосяните и от нас да скъсаме напълно със своето минало на живот в греха и да не петним с недостойни постъпки своето свидетелство. Да бъдем проводници на Божията любов.

Затова в следващите стихове, които ще разгледаме днес, Павел насочва вниманието ни към новия човек, който ние обличаме след новорождението ни. Днес няма да разглеждаме подробно всички тези промени, които настъпват в живота на вярващия, но ще се съсредоточим върху най-главната: любовта. Tази тема е винаги актуална. Коронавирусът ще премине, но любовта винаги остава. Любовта никога не отпада (1 Коринтяни 13:8).

Едно момченце било на гости на приятеля си. За вечеря майката на приятеля му била сготвила супа от магданоз и го питала: „Обичаш ли магданоз?“ Момченцето казало, „Да, много обичам магданоз!“ Но когато сипвала вечерята, момченцето отказало тя да сложи в чинията му. Домакинята казала, „Мислех, че обичаш магданоз?“ Момченцето отговорило, „Да, обичам, но не толкова, че да го ям.“

Обичате ли другите християни в нашата църква? „Да, ще кажете вие, Господ ни заповядва да се обичаме един друг. Обичам Божиите хора!“ „Тогава защо не си говориш с онази сестра там?“ „А, тя е голяма клюкарка. Знаеш ли какво говори зад гърба ми? Опитвам се да съм любезна с нея, но човек като нея не заслужава много повече от това.“

Ние обичаме магданоз, но не толкова, че да го ядем (ако ядеш магданоз, замени го с нещо друго). Обичаме братята и сестрите, но не толкова, че да изглаждаме различията си. Както беше казал някой, обичам човечеството, но хората са тези, които не мога да понасям.

Така че, днес ще си говорим за Божията любов. Ще видим къде е любовта в църквата и как тази любов може да добие практични измерения. Нека прочетем Колосяни 3:9-15.

Колосяни 3:9-15 „ Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.

И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг и си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.

А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.

Молитва за Словото.

Замисляли ли сте се какво е било да си християнин в първи век в Колос или който и да било друг град? Не е имало различни църкви. Не е имало църква на еврейските баптисти, на езическите петдесятни и на скитите методисти. Църквата е била една за целия град. Ако някой не ти харесва, не си можел да си яхнеш коня и да отидеш в друга църква, където хората ти харесват повече. Имал си само две опции – или да работиш върху междуличностните си проблеми, или да не си християнин.

Днес има християни, които ако някой в църква ги нарани, вместо да положат усилия да изгладят недоразуменията си, веднага си търсят друга църква. Във Варна има около 30 църкви. Все някоя ще ги приюти. Може да минат години без да ти се налага да работиш върху взаимоотношенията си. Можеш да си казваш, „обичам магданоз, но не толкова, че да го ям.“ (Разбира се, има и случаи, когато мирът е невъзможен и преместването е оправдано).

Но ако така се справяш с проблемите във взаимоотношенията, ти никога няма да разбереш какво означава християнска любов.

В Колос лъжеучителите учеха, че човек може да израства духовно, като спазва легалистични правила. Но легализмът води винаги до гордост и разделения в тялото.

Затова Павел им казва, че да си християнин означава да се идентифицираш с Исус Христос в смъртта и възкресението Му. Ние сме съблекли стария човек с неморалността, гнева и лъжите. Облекли сме новия човек. Нещата, които преди са ни разделяли, като раса, цвят на кожата, език, национална принадлежност, обществено положение, вече нямат значение.

Колосяни 3:9-11 „Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.“

Какво означава „Христос е всичко и във всичко“ (ст.11)? Как тази истина се доказва в нашия живот на християни?

Това означава погледът ни да е насочен към Него. Както миналият път говорихме, да мислим за горното, а не за земното. Да не гледаме на проблемите, а на Този, Който единствен може да разреши проблемите.

Проблемите, трудностите и изпитанията, през които преминаваме в момента, трябва да ни карат да търсим Христос като вседостатъчен Спасител дори повече, отколкото го правим в нормална ситуация. Когато сме депресирани, да търсим Него като наша радост. Когато сме самотни, да търсим Него като наш Приятел. Когато сме разтревожени, да търсим Него като наш мир. Когато сме емоционално изтощени и изпразнени, ние търсим Него като наша пълнота. Когато ни липсва мъдрост, да търсим Него и Словото Му за прозрение.

Правилото е просто: ако ти липсва нещо, търсиш го в Христос!

Пуританът Томас Уотсън казва: „Ако един човек има слънчева светлина, не се оплаква, че му липсва светлината на свещ.“ Няма ли достатъчно този, който притежава „неизследимото Христово богатство“ (Ефесяни 3:8)?

Когато си изправен пред проблеми, облегни се на Него, довери се на Него и познай повече Него, отколкото преди. Търси Христос, защото когато имаш Христос, имаш всичко. Христос е достатъчен!

Това е характерно за новия човек, в който сме се облекли при нашето повярване. За него човешките разделения по признак на цвят на кожата, език, етнос, материално положение, статут и т.н. не значат нищо. За него Христос е всичко.

Ние сме „Божии избрани, святи и възлюбени“. И като такива, на нас подобава да се облечем в дрехите на „милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ (ст.12) Това означава, казва Павел, да си претърпяваме един друг и да си прощаваме, ако някой има оплакване против друг. Да си прощаваме както и Господ е простил на нас.

Eдин евангелизатор бил поканен да говори на евангелизация в църква, където следствие на много разделения и борби много християни напуснали църквата. Евангелизаторът проповядвал срещу греха и карал хората да очистят живота си и да се помирят с ближните си, но с това само си навлякал гнева на всички.

Една сутрин жена от църквата се готвела да се обади по телефона на евангелизатора и да му каже да не се бърка в техните работи. Но 19-годишният ѝ син я спрял и казал: „Мамо, ти грешиш! Току-що бях на молитва в гората. Знам, че той е прав. Ако ние, християните, не се помирим, не може да преживеем съживление. Аз ще се опитам да го направя.“ Майка му се отказала да се обажда.

На следващата служба евангелизаторът обявил време за лични свидетелства. Със сълзи на очи една жена станала и помолила за прошка друга, с която се били скарали. Другата жена бързо се изправила и дошла при нея. Те се прегърнали и заплакали между редовете. Всички хора започнали да се изповядват. Бог започнал да се движи. Хората търсели прошка и възобновяване на християнското общение.

Този следобяд новините се разпространили мълниеносно. Вечерта малката сграда на църквата била претъпкана. Хора, които не били идвали месец, дошли – някои от тях били се заклели, че кракът им няма да стъпи повече в сградата. От началото на службата Святият Дух бил там. Евангелизаторът проповядвал благата вест и при поканата много мъже и жени приели Исус за техен Спасител със сълзи на очи. Десетки били спасени, стотици християни били възстановени и хора идвали от километри на събранието, което продължило четири седмици!

Какъв празник настава, когато сме облечени в дрехите на смирение, кротост и прошка!

Но има още една дреха, която новият човек трябва да облече най-отгоре. Това е любовта, която свързва всичко в съвършенство. Не любов на думи, но любов, която яде магданоз и която се изразява в братски взаимоотношения в църквата.

Колосяни 3:14 „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство.

Първо, този стих ни казва, че любовта не е автоматична и без усилия за вярващите. Като във всяко семейство, и в църквата възникват конфликти и недоразумения. Но ако в една църква има взаимоотношения на любов, те са резултат от осъзнати усилия да се работи за разрешаване на противоречията.

Павел знае, че във всяка църква ще има оплаквания (ст.13). Никоя църква не е идеална. Даже да има такава, в момента в който ти се присъединиш към нея, тя вече не е такава J. Може би в момента всичко изглежда идеално, защото общуваме само виртуално. Но в нормална ситуация дори в най-добрите църковни семейства се появяват конфликти.

Затова Павел ни заповядва да облечем любов върху всички останали добродетели, споменати тука. Изходът не е да си намерим друга църква, а да работим върху взаимоотношенията си.

Новият завет съдържа поне 55 директни заповеди да се обичаме един друг, ако не смятаме всички други стихове, в които се говори за практикуване на състрадание, милост, търпение и т.н. Ето само три от тях:

Матей 5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Римляни 13:8 „Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона...

В тези стихове виждаме, че любовта не е опция. Тя е абсолютно важна за всички християни!

Но какво е любов? (опишете я с три думи) Ако си мислиш, че любовта е някакво неясно чувство, или винаги да си мил, ти не разбираш какво е библейската любов. Тя включва емоциите, но те не са водещи. Ти не можеш да си заповядаш да изпиташ някакви чувства към някого. Но можеш да го обичаш.

Ако искаш да видиш персонификация на любовта, погледни към Исус. Понякога Той говори строго на учениците си: „Махни се от Мене, Сатана.“ (Матей 16:23) Той нарече фарисеите лицемери и рожби ехиднини (Матей 23:33). Той нарочно ги провокира, като изцеляваше хора в събота. Можеше просто да е мил с тях и да изчака до следващия ден. Но Исус винаги действаше с любов.

Ето една дефиниция, която дава християнският автор Стивън Коул: „Любовта е саможертвено, грижовно посвещение, което се изявява в търсенето на най-висшето благо на този, който е възлюбен.”

В основата на любовта не са емоциите, а посвещението. Посвещението да търсиш най-висшето благо на другия. Да прослави Бога е най-висшето благо и цел за всеки човек. Затова понякога любовта нежно трябва да конфронтира хората, за да им помага да бъдат повече като Исус.

Библейската любов е също саможертвена. Христос ни възлюби, като се жертва за нас на кръста. Да обичаш някого означава да пренебрегнеш своите права и своя комфорт, като правиш за него това, което ти би искал да ти направят в тази ситуация.

Библейската любов е също грижовна. Това е емоционалната страна на любовта. Ако трябва да конфронтираш някого, го правиш с искрена загриженост за неговото благосъстояние. Говориш истината с любов (Ефесяни 4:15).

Любовта ни трябва да е видима, осезаема за другите. Затова се „облича“ най-отгоре. Любовта е глагол, тя е действие, не празни приказки. Не е достатъчно мъжът да каже със съчувствие на жена си, „Скъпа, съжалявам, че трябва да измиеш всичките чинии, да изкъпеш децата и да ги сложиш да лягат, а после да изпереш и да изгладиш. Ще се моля за теб!“

Всъщност, мъже, не ви съветвам да го правите... По-добре просто станете и помогнете! Целта на любовта е „да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Кол. 1:28), за да може Бог да бъде прославен чрез всеки човек.

Тази любов свързва в едно не само всички добродетели, споменати в ст. 12 и 13. Но тя свързва в едно и отделните членове на тялото Христово в съвършенство. Тук думата „съвършенство“ означава „зряло единство“. С други думи, Божията любов е тази, която ни свързва в едно, за да можем да израстваме в зрялост в Христос.

Как тази любов намира практичен израз в църквата? Как можем да обичаме хора, които са толкова различни от нас?

Колосяни 3:15 „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.“

За да може Христовият мир да царува в една общност, нейните членове трябва първо да са се помирили с Бога. Тоест, всеки трябва да се е доверил на Христос като Спасител и да Му се е поклонил като Господ. „Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше“ (Ефесяни 2:14).

Извън църквата евреи и езичници се мразеха. Така че, за да имат не само временно примирие и „спиране на огъня“, тези две групи се нуждаеха от променени сърца. Само истинското обръщение, което води до мир с Бога, е основа за истински мир с хора, които са много различни от нас.

За да имаме Христовия мир ние трябва да помним, че Бог ни е призовал към живот с Христос. А щом ни е призовал към живот с Христос, значи ние сме призовани и към живот в тялото на Христос.

Така, както не можем да си избираме плътските братя и сестри, така не можем да си избираме и духовните си братя и сестри. Господ е този, който ги избира, а ние трябва да се научим да се отнасяме с любов към тях.

Щом Бог те е призовал и те е поставил в Тялото, това означава че Той иска ти да си посветен на една местна църква. Много християни днес ходят на църква от време на време, без да се посвещават на служение, но не за такова християнство говори тук Павел. Други са „ВиК християни“, ходят само на Великден и Коледа на църква. А трети изобщо не стъпват там. Все повече стават вярващите, които са в последните две групи.

Един християнин се оплакал на приятел, че не вижда смисъл да ходи на църква всяка неделя. „Вече ходя на църква 30 години, казал той, и за това време съм чул към 3000 проповеди, но не мога да си спомня нито една от тях. Мисля, че си губя времето, а проповедниците също си губят тяхното време.“

Приятелят му отговорил: „Аз съм женен от 30 години. За това време жена ми е сготвила манджи за 32000 хранения, но аз не мога да си спомня цялото меню за нито едно от тях. Но знам това – всички те са ме нахранвали и са ми давали силата, от която се нуждая, за да работя. Ако моята жена не беше готвила за мен тези манджи, днес щях да бъда физически мъртъв. По същия начин, ако не бях ходил на църква за духовна храна, днес щях да бъда духовно мъртъв!

Ако ти сега ни слушаш онлайн и принадлежиш към тях, искам да ти кажа: няма как да си жизнен християнин, ако не принадлежиш на тялото Христово. Главнята, извадена от огнището, бързо изгасва. Трябва да се хвърли обратно в огъня, за да пламне отново. Нужно е да станеш част от тялото, за да пламне вярата ти с пълна сила и да огрява тези около тебе. Там ще намериш любовта.

И така, виждаме, че Божията воля е не само да ходим на църква, но и да сме посветени на една местна църква, да търсим мира и да се отнасяме с любов към другите вярващи.

Евреи 10:24,25 „и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

И  отново: „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло...“

Ако наистина имаме този мир с Бога, то Павел ни казва: реши как да действаш в конфликтна ситуация като човек, който не принадлежи на себе си, а на Бога. Ти си негов посланик, затова действай както Христос би действал.

Може ти и другият човек да сте много различни. Но сега вие сте едно тяло в Христос. Нека ръководен фактор за действията ти да бъде желанието да опазиш мира.

Римляни 14:19 „И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.“

Бог не ни е призовал да бъдем самотни рейнджъри, а части на едно тяло. Ако ти в пристъп на гняв отрежеш някой брат или сестра, все едно ампутираш част от тялото си. Твоите думи, жестове, отношение, постъпки трябва да съдействат за единство с другия човек.

Ти може да си кажеш, „Добре, ще се помиря с него, от мене да мине, но той трябва също да се извини.“ Това не е истинско помирение. Затова Павел завършва стиха така, „и бъдете благодарни“ (ст.15). Помири се със сърце изпълнено с благодарност към Бога, който е простил всичките ти грехове и те е направил част от тялото, макар че не го заслужаваш.

Така че, когато някой в църква те нарани, не се фокусирай на нарушените си права. Не говори зад гърба му какво е направил, не се опитвай да настроиш хората срещу него. Не се прави на мъченик. Вместо това търси Христовия мир между теб и него с благодарно сърце заради Божията благодат. Благодарение на нея ти си спасен и си станал част от тялото Христово.

Същата тази Божия благодат е действала и в живота на твоя брат или сестра. Може да са ни наранили, но Бог ги е спасил и работи в техния живот. Затова ти можеш да използваш връзката на любовта в Христос като основа за помирение. Моли се в тази ситуация двамата да израствате в зрялост и да прославите Бога.

Може след като се помириш с другия, да го попиташ: как да се моля за теб? Имаш ли нужда от нещо? Всеки, който се нарича християнин, трябва да практикува любов във взаимоотношения на мир в тялото.

Библейският учен от 4 в. Йероним Стридонски казва, че когато ап. Йоан бил на преклонна възраст, бил толкова слаб, че трябвало да го носят до църковните събрания на ръце. На младини заедно с брат си Яков те били толкова избухливи, че Исус ги нарекъл „синове на гърма“. Но след като израстнал в Христос, Йоан станал известен като „апостола на любовта“.

В края на всяка служба го изправяли, за да каже нещо за насърчение на църквата. И той винаги казвал: „Дечица, любете се един друг.“ След много седмици, в които той отправял едно и също послание, на вярващите им омръзнало. Попитали го защо винаги им повтаря едно и също нещо. Мъдрият апостол казал: „Защото това е заповед на Господа и ако спазвате само нея, това ще е достатъчно.“

Обичаш ли магданоз толкова, че да можеш да го ядеш? Обичаш ли братята и сестрите в Христа толкова, че да изглаждаш конфликтите си с тях? Отговорът на въпроса „Къде е любовта?“ е в това да започнеш сам да я проявяваш.

Когато започнеш да го правиш, Христовият мир в тялото му ще блести ярко в този изгубен свят на разрушени взаимоотношения. Практичната любов в тялото ще привлича тези, които още не я притежават. И вече те няма да задават въпроса „Къде е любовта?“, защото ще знаят къде могат да я намерят. И след като коронавирусът отмине, същата тази любов ще накара гладните и жадните, дошли да ядат Хляба на живота и да пият от Живата вода, да се превърнат в пълноценни части на Тялото Христово. Нека да се помолим.

Накрая, искам да ви оставя още няколко въпроси за размисъл след края на богослужението. Ето ги:

Едно и също нещо ли е да показваш християнска любов и да харесваш някого? Трябва ли да си приятел с някого, за да го обичаш?

Как можем да проявяваме конфронтираща любов в условия на пандемия и „социална дистанция“?

Дайте примери за саможертвена и грижовна любов в църквата? А по отношение на невярващите около нас? В настоящата ситуация?

Как можеш да обичаш някого, който те е наранил? Как би изглеждала тази любов?

Това са въпросите. Ако имате други въпроси към мене, може да запишете и тях и ще се опитам да отговоря. J

Нека сега се помолим.

_________________

Проповед в БПЦ "Нов живот" - Варна

Фалшива вяра или истинска вяра (Яков 2:14-26)

/проповед/

Това е петата проповед от поредицата "Действена вяра". След като говорихме за изпитанията и изкушенията, за качествата на благочестивия християнин (изпълнител на Словото, обуздава езика си, грижи се за бедните, пази себе си неопетнен от света и не проявява пристрастие), днес ще говорим за вярата. Как можем да имаме истинска спасителна вяра?

Днес много българи се смятат за християни, а не са. В този пасаж Яков говори за разликата между истински и фалшиви християни.

Пасажът 2:14-26 е най-спорният в книгата Яков. Много култове и секти използват този пасаж, за да внушат че трябва с дела да спечелиш спасението си. Но учението на Библията е, че ние сме спасени по благодат чрез вяра. И сега сякаш Яков идва и казва, не е само чрез вяра, но чрез вяра и дела. Какво иска да каже той? Кой е прав, Павел или Яков? Дори Мартин Лутер не е бил убеден, че Яков трябва да е в канона.

Истината е, че Павел и Яков говорят за две различни неща. Павел се бори срещу легализма и твърдението, че за да сме християни, трябва да спазваме всички ритуали на Мойсеевия закон.

Яков от друга страна критикува не легализма, а либерализма и схващането, че няма значение какво правиш, стига да вярваш.

И двамата използват думата „дела“, но имат предвид две различни неща. Под дела Павел има предвид делата на закона – обрязването, спазването на съботата и т.н. Когато Яков говори за дела, той има предвид начина на живот на християнина – дали той показва любов.

Павел се съсредоточава върху корена на спасението, Яков – върху плодовете от спасението. Павел говори за това, което става вътре в човека, а Яков – за това какво става извън човека. По делата им ще ги познаете.

Павел казва как да си сигурен, че си християнин. Яков казва как да накараш другите да са сигурни, че си християнин. Павел обяснява как можеш да станеш християнин. Яков обяснява как да се държиш като християнин.

Ефесяни 2:8-10: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой. 10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Редът е: по благодат... чрез вяра... за добри дела. Не обратно.

Но как да знам, че съм автентичен вярващ? Яков ни дава 5 признака, по които да разберем дали притежаваме истинска вяра.

1    1. Истинската вяра не се доказва с думи.

Яков 2:14: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела. Може ли такава вяра да го спаси?“

Тук не се говори за човек, който наистина има вяра, а за такъв, който твърди, че има вяра. Той говори за вярата си. Познава християнската терминология и говори убедително. В църквите има много хора, които твърдят, че са християни. Но като погледнеш живота им, отношението им и думите им, се питаш в какво се изразява християнството им.

За да си християнин обаче е нужно нещо повече от думи. “Не всеки, който ми казва «Господи, Господи», ще влезе в небесното царство.“ (Матей 7:21) Не всеки, който има рибка на колата или татуиран кръст на ръката е вярващ в главата. Рибка на колата и татуировка на ръката не значи промяна в същината.

Известният български футболист Благой Георгиев често се афишира като християнин. Говори с охота в интервюта за вярата си. По тялото си има татуировки на Исус и кръстове. След всеки отбелязан гол показва надпис под фланелката си, „Аз те обичам, Исус.“ В същото време той е известен с леконравното си поведение на плейбой. Изневярата не е проблем за него.

Истинската вяра не се показва с думи.

2.    2. Истинската вяра не се свежда до чувства.

Много хора бъркат емоциите и чувствата с вяра. Но ти можеш емоционално да си докоснат без да направиш нещо в резултат на това. Може дори да чувстваш емпатия. Яков дава следния пример:

Яков 2:15: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“

И най-голямото състрадание не струва нищо, ако можеш да помогнеш, а не го правиш. Нужно е нещо повече от думи и чувства.

Благотворителна организация направила рекламна кампания под мотото „Не дарявай почти.“ Един от клиповете показвал човек с патерици, който се опитва да се качи по стълбите. Разказвачът казва: „Този мъж почти се научи да ходи в рехабилитационния център, който почти беше построен от хора, които почти дадоха средства за това.“ След пауза гласът продължава, „Почти дадоха. Но каква полза от почти даването? Същата, като от почти ходенето.“

Друг клип показва бездомен мъж, свил се на кълбо върху купчина дрипи. Той е завит с мръсно одеяло. Чува се глас, „Това е Йордан Колев. Днес някой почти купи на Йордан нещо за ядене. Някой почти го доведе в приют. Някой почти му даде топло одеяло.“ След пауза гласът добавя: „А Йордан Колев? Е, той почти изкара нощта.“

Истинската вяра не е вяра „почти“. Тя не само съчувства, но и помага. Поема инициативата. Не чака да я молят. Истинската вяра е практична. Тук Яков говори на християни. Когато станеш част от семейството, ти имаш отговорности.

1 Йоан 3:17: „Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“

Истинската вяра е щедра. Обръщат ли се към тебе хората в нужда? Колко християни биха ти се обадили през нощта, ако имат нужда от помощ? Ние доказваме вярата си не с думи и чувства, а на дело. По това се познава, че сме християни, ако имаме любов.

Яков 2:17: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков казва, ако искате да имате жива вяра, трябва да правите нещо повече от това да говорите и да чувствате.

3.    3. Истинската вяра е нещо повече от мисловен процес.

Но някой ще каже, за мен вярата е интелектуално занимание. Аз изучавам Библията, участвам в дебати по сложни богословски въпроси.

Яков 2:18: „А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“

Някои хора смятат, че вярата и делата са различни дарби на Духа. Те казват: Бог дава на някой да вярва, а на друг – да действа. За всеки по нещо! Тези хора, казва Яков, са склонни да дебатират. Те казват, „Аз обичам интелектуалните упражнения, но не ме карай да правя нещо за някого.“ Обичам дебатите и разговорите, но оставям работата на другите.

На такива Яков отговаря, „покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“ (ст.18)

Вярата е видима. Ако ти си християнин, хората ще го забележат. Достатъчно е да видят как живееш.

Някой беше казал, вярата е като калориите. Не можеш да ги видиш, но знаеш, че са там по резултатите, които виждаш. По същия начин не можеш да видиш вярата, но виждаш резултатите от нея.

Ние, българите, сме скептични към думите. Прекалено дълго са ни лъгали в историята ни, за да приемаме всичко за чиста монета. Само видимата вяра ще промени отношението към християните и в частност към протестантството. Яков в това отношение прилича на българин. Той казва: „Ако си християнин, докажи го. Да видим, дали има покритие между думи и дела.

След битка военен свещеник видял един ранен войник да лежи на земята без някой да се е погрижил за раните му. Свещеникът го попитал: „Искаш ли да ти прочета нещо от Библията?“ Войникът отговорил ядосано, „Не!“ „Мога ли да сторя нещо друго за теб?“ „Жаден съм“, казал войникът. Свещеникът му дал да пие от манерката си. „Нещо друго?“ „Студено ми е“. Свещеникът съблякъл шинела си и завил войника с него. Отново попитал: „Нещо друго?“ „Нещо ми убива на главата.“ Свещеникът свалил кепето си и го сложил под главата на войника. „Нещо друго?“ Войникът го погледнал с просълзени очи и казал: „Мисля, че сега искам да ми почетеш от Библията.“

Фалшивата вяра си остава теоретична постановка. Истинската вяра е видима за хората. Тя е нещо повече от това, което казваме, чувстваме или мислим. Тя се доказва с делата ни.

2 Коринтяни 5:17: „Ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, всичко стана ново.“

Тази промяна не става мигновено, става постепенно.

Ако хванеш оголена жица и те удари ток 220 волта, ще го усетиш! Яката ще те разтърси. Как е възможно тогава Създателят на вселената да влезе в живота ти и да не те промени? Да не те разтърси из основи? Яков казва, че ако Бог не те е променил, най-вероятно Той не присъства в живота ти.

Представи си, че управляващите забранят християнството. Ако не вярваш, че може да се случи, ще ти припомня че в историята ни допреди 28 години имахме такъв период. Може пак да се случи. Представи си, че те арестуват за това, че си християнин. Ще има ли достатъчно улики срещу тебе, за да те осъдят?

Ще има ли хора, които ще свидетелстват в съда, че си им благовествал? Че си вършил добри дела без да очакваш нещо в замяна!? Че не си почитал партийния лидер, а си се покланял само на Бог? Ще съберат ли като улики от фейсбук стената ти поствани Библейски стихове, християнски мисли и клипове?

Ако си християнин, няма как това да остане незабелязано! Вярата ще промени живота ти. Истинската вяра не е само думи, чувства или мисли.

4.    4. Истинската вяра е нещо повече от това да вярваш в нещо.

Яков 2:19: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“

Много хора са убедени, че Бог съществува, че Библията е боговдъхновена и че Христос е Неговият Син. Те могат да цитират стихове и да обсъждат библейски доктрини. Но какво от това, казва Яков! Дори бесовете вярват в това.

Знаете ли, че дяволът е много добър богослов. Той вярва във всичко, написано в Библията. Дяволът вярва в Бога. Той познава Библията много по-добре от мен и теб. И демоните вярват, но треперят, защото разбират колко велик е Бог. И защото тяхната цел е да отклонят хората от истинската вяра.

Ако твоята вяра е фалшива, тогава според Яков и ти трябва да трепериш като бесовете. Но ако ти даже не трепериш, значи не осъзнаваш колко страшно е да имаш фалшива вяра.

Думата за „вярвам“ на гръцки е pisteuo и се превежда най-точно като „доверявам се на, разчитам на, посвещавам се напълно.“ Това е нещо повече от теоретично знание.

Аз вярвам, че Дарвин е съществувал, но не съм дарвинист. Много българи вярват, че има Бог, но не са християни. Ако ги попитате християни ли са, повечето ще отговорят утвърдително. Но ако ги попитате ходят ли на църква редовно, ще кажат „Не“. Четат ли Библията, молят ли се... Не! Важна ли е вярата за живота им? „Не.“

Яков ще каже, това е фалшива вяра. Истинската вяра не е нещо, което казваш, чувстваш, мислиш или дори вярваш. Какво тогава е истинската вяра?

5.    5. Истинската вяра е това, което правиш.

Съпругата на един мъж му казала, че видяла мишка в къщата и че трябва да я хване. Той имал капан за мишки, но нямали сирене и не искал да купи. Затова изрязал снимка на сирене от брошура на Била и го поставил в капана. Казал си, „Ще заблудя мишката.“

Когато отишъл да провери капана на сутринта, намерил една красива мишка в капана. Но имало само един проблем. Това било картинка на мишка. Синът му видял какво бил направил и поставил картинката в капана.

Фалшивата тактика винаги произвежда фалшиви резултати. Фалшивата вяра е безполезна. За да е истинска вяра е нужно действие, не имитация на действие.

В следващите стихове Яков показва, че вярата е действие. Вярата е глагол. Тя не е пасивна, а активна. Вярата е посвещение.

Яков показва това, като използва една илюстрация. Той посочва двама много различни човека – Авраам и Рахав. Авраам е мъж, Рахав е жена. Авраам е евреин, Рахав е езичничка. Авраам е патриарх, Рахав е проститутка. Авраам е известен. Рахав е никому неизвестна.

Какво означава това? Яков ни казва: няма значение кой си ти, стига да имаш най-важното нещо. Единственото, което обединяваше Авраам и Рахав беше вярата им. Тяхната вяра ги накара да действат.

Яков 2:20,21,25. „Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? ... блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

Бог поиска от Авраам да принесе сина си Исаак в жертва. Това не беше условие за спасението на Авраам. Той беше повярвал повече от 25 години преди това. Бог не изискваше дела, за да се спаси. Но Авраам трябваше да докаже вярата си на дело. И той се покори на Бога. Взе Исаак, нацепи дървата, построи олтар и беше готов да пожертва сина си.

Преди да се изкачат на хълма в местността Мория, Авраам каза на слугите си, че двамата с Исаак ще се върнат (Битие 22:5). Той знаеше, че някакси Бог щеше да го направи, дори ако трябваше да възкреси сина му от мъртвите. И образно казано, той го възкреси.

Точно преди Авраам да убие сина си, Бог му каза: „Аврааме, това беше тест за вярата ти.“ Постъпката на Авраам доказа вярата му.

След това Яков споменава Рахав. Историята за нея се намира в Исус Навиев 2. Рахав помага на съгледвачите на Израил, когато те идват да огледат Ерихон. С риск за живота си Рахав спасява живота на съгледвачите. В резултат тя става прародител на Исус.

Нашата вяра не зависи от делата ни, тя се доказва чрез делата ни.

Но понякога ни е трудно да постъпваме според вярата си. Страхуваме се, че ще ни се присмиват.

Мисионерът Хъдсън Тейлър пътувал с параход по реката, когато корабът е подхванат от течение и започва да се носи към бряг, обитаван от човекоядци. Капитанът дошъл при Тейлър и го помолил да се моли Бог да им е на помощ. Той отговорил: „Ще се помоля ако опънете платната, за да хванете вятъра.“ Капитанът отказал да стане посмешище, защото нямало никакъв ветрец.

Тейлър казал, „Няма да се моля освен ако не подготвите платната.“ Било сторено.

Докато се молил, се чуло почукване на вратата на каютата. „Кой е?“ Отвън отговорил гласът на капитана: „Молите ли се за вятър?“ „Да“, отговорил Тейлър. „Тогава спрете, защото имаме повече вятър, отколкото можем да овладеем.“

Много често като християни срещаме присмех, отхвърляне, презрение. Но само когато вярата ни е подкрепена от дела, тя е истинска вяра. Вяра без дела е мъртва.

Запитай се, аз наистина ли съм християнин? Какви промени са настъпили в живота ми, след като повярвах? Различава ли се животът ми от живота на невярващите?

Хората казват, няма значение какво правиш, важно е да вярваш. Но Яков ни казва, че това не е вярно. Той не ни казва, че трябва да спечелим място в рая чрез добри дела. Той казва, че добрите дела доказват вярата ни.

Може би се съмняваш дали имаш истинска вяра. Ходиш на църква, четеш си Библията, молиш се... Но сигурен ли си, че ако умреш тази вечер ще отидеш на небето? Ти можеш да си сигурен. Защо? Заради Божията благодат.

Ако вярваш, че Исус е единственият път за спасение, ако вярваш че Той е платил цената за твоите грехове, ти си спасен по благодат чрез вяра. И ако го помолиш, Той ще ти даде благодат да живееш на дело вярата си. Да докажеш, че твоята вяра е истинска, не фалшива.

Нека се помолим. 

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

03.12.2017 г.