Високата цена на греха (Битие 27:1-40)

/проповед/

Продължаваме с поредицата „Евангелието в книгата Битие“. Миналият път видяхме как Исаак и Ревека се ожениха, след като Авраам натовари слугата си Елиезер със задача да намери съпруга за сина му. Следващите две глави разказват за раждането на близнаците на Исаак и Ревека – Исав и Яков. Подобно на Сара и други жени в Библията, Ревека е бездетна дълги години, преди да има деца. Когато се раждат, за Исав и Яков се казва, че са се блъскали в утробата й – може би знак за бъдещи разногласия между тях. Исав излиза първи и е доста космат, откъдето идва и името му, а Яков го е хванал за петата (Яков значи пета или който без право замества).

Гл. 25 завършва с важен инцидент, който ще определи случващото се в главата, която разглеждаме. Исав се връща гладен от лов, в това време Яков вари леща. Исав иска от него да му даде да яде. Яков му дава, но в замяна иска Исав да му се закълне, че ще му даде първородството си, което гладният му брат лекомислено прави. Така Яков се сдобива с първородството. Макар и по неетичен начин, той показва, че цени духовните неща.

Днес ще разгледаме Битие 27 гл. Когато чета тази глава, се сещам за мисълта на Клайв С. Луис, че „малката лъжа е като малка бременност.“ Защото тук виждаме много опити да се заобиколи истината. В резултат семейството на Исаак и Ревека е разделено. Това е една тъжна, но същевременно и много поучителна история. В нея виждаме колко висока цена има грехът.

Нека първо да прочетем Битие 27:1-13.

Исаак е много стар, на около 137 г., не вижда добре. От Битие 35:24 разбираме, че той е живял 180 години, така че сега далеч не е на смъртния си одър. Все пак, разтревожен от загубата на зрението, той бърза да даде бащината си благословия. Тъй като обича повече Исав, той иска да благослови него. Забележете, че прави това тайно, а не пред цялото семейство, както си му е реда за едно благославяне.

Исаак прави тази конспирация въпреки това, че когато синовете им се раждат, Господ казва на Ревека: „Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти; едното племе ще бъде по-силно от другото племе; и по-големият ще слугува на по-малкия.“ (25:23) Няма начин Исаак да не е знаел това. Можете ли да си представите Ревека, която обича повече Яков, да не сподели това слово от Господа с мъжа си?

Бог е определил кой ще бъде синът, чрез който ще се изпълни завета. Както при синовете на Авраам, и тук синът на обещанието е по-малкият, макар и от двама близнаци. Исав вече се е дисквалифицирал веднъж, като е показал, че не се интересува от духовни благословения, продавайки първородството си, за да си напълни стомаха. И сякаш не стига това, но затвърждава дисквалификацията си, като се жени за две ханаанки (26:34). Той е потъпкал духовната чистата и Божиите цели няма как да бъдат изпълнени чрез него.

Обикновено първородният син получаваше двоен дял от наследството и ставаше глава в семейството. За наследниците на Авраам залогът беше още по-голям. Първородният беше този, чрез когото се даваха заветните благословения.

Исав беше дисквалифициран от състезанието. Въпреки всичко това, Исаак се опита да отмени Божията присъда, че по-големият ще слугува на по-малкия. Исаак се опита да манипулира Бог. Той смяташе да направи това, като даде устната си благословия на Исав. Вместо да отхвърли предложението на баща си, Исав му става съучастник.

Но Бог беше дал на Исаак жена, която беше много по-добър манипулатор от него. Исус каза: „които се залавят за меч, от меч ще загинат“ (Матей 26:52). Ако трябва да перифразирам: „Който се залавя за манипулация, от манипулация ще загине.

От Ревека би станало чудесен служител на ДАНС. Тя беше агент под прикритие в услуга на Яков. Под маската на любяща и вярна съпруга тя работеше в интерес на Яков. И когато Исаак извика Исав, за да му каже да сготви вкусно ястие, Ревека беше там и подслушваше. Използваната дума в текста за „чу“ може да има и такова значение. И тя едва дочака Исав да излезе, за да осуети конспирацията с още по-голям заговор.

Тя беше намислила план, който звучеше невероятно! Как би могъл един син с напълно различен външен вид да убеди баща си, че той е по-големият си брат?

Много е вероятно Ревека да не е действала спонтанно. Възможно е тя предварително да е пазела дрехи на Исав и ярешки кожи, с които Яков да увие ръцете си, за да изглеждат те космати. Ревека беше твърде умна, за да остави тези неща на случайността.

Яков протестира, но не защото има морални скрупули, а защото е прагматичен. Той се страхува да не си навлече проклятие вместо благословение, ако планът се провали:

Битие 27:12 „Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще бъда в очите му като измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.“  

Благочестивите хора вземат решения въз основа на принципи, докато нечестивите действат, подбудени от прагматичност.

Именно защото престъпниците не зачитат морала, а действат според изгодата, Бог е дал закони. Законът е предназначен да наказва престъпниците и така да възпира злото. Когато знаят, че последствията ще са лоши за тях, те биха размислили, преди да извършат престъпление. И обратно, ако няма ефективно правораздаване, тогава престъпността е висока. Последното за съжаление наблюдаваме днес.

Яков се страхува от последствията, затова протестира, но Ревека има готов отговор: „На мене да падне проклятието ти, синко“ (ст.13). Тя обещава да поеме последствията, ако нещата се объркат. И тя наистина по-късно страда за своята конспирация. Но сега тя не помисли, че върши грях и че той ще има последствия, даже ако номерът мине.

Какво според теб би трябвало да направи Ревека в тази ситуация? Исаак постъпваше грешно, като искаше тайно да благослови Исав. Бог бе избрал Яков да е наследникът на обещанието. Но ние знаем, че не бива да отговаряме на злото със зло, а да побеждаваме злото с добро. (Рим. 12:21)

Ревека трябваше да говори искрено с мъжа си за греха, който той възнамеряваше да стори. Покорството на авторитети не означава да мълчим пред злото (Деян. 16:35-40). И след като направи това, Ревека трябваше да остави нещата в Божиите ръце.

Вярващата съпруга трябва да каже на съпруга си, ако забележи че той изпада в греха на материализма. Счетоводителят-християнин трябва да каже на шефа, че да укрива данъци е престъпление и грях. Студентът-християнин не трябва да си мълчи, ако види че преподавател взема подкуп.

Ревека трябваше да разговаря с Исаак. Но тя избра да го излъже. И лъжата беше толкова голяма и невероятна, че той се хвана! Хитлер е казал: „Ако повтаряш много пъти една колосална лъжа, хората ще ти повярват, защото ще мислят, ченикой не може да изкриви чак толкова истината.“ Хитлер използва антисемитските настроения в Германия и измисля колосалната лъжа, че евреите управляват света и че те са започнали унищожителна война срещу Германия, затова трябва да бъдат унищожени. Резултатът? Холокост! Дяволът е хитър, а човекът е лековерен.

Яков донесе сготвеното от майка му ястие, предрешен като брат си. И започна да лъже. Яков първо каза: „Аз съм първородният ти Исав (ст.19), после „сторих каквото ми поръча“ и „яж от дивеча ми“ (ст.19). И в отговор на въпроса ти ли си синът ми Исав, каза „Аз“ (ст.24). Но забележете лъжата в ст. 20:

„Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.“

Сигурно се питате, защо Бог не го е ударил начаса с мълния за това богохулство? Но преди да го направите, замислете се колко много християни вършат същото нещо. Понякога казваме „Бог ме благослови изобилно с еди какво си нещо“, но всъщност ние сме направили или сме се сдобили с нещо, което Бог не одобрява. Бог няма нищо общо.

Като онази циганка, която станала да даде свидетелство в църква и казала: „Братя и сестри, искам да благодаря на Бога, защото снощи мъжът ми открадна много керемиди от една къща и никой не го видя!“

Яков излъга, че Бог му е дал успех. Да излъжеш един толкова стар човек може би не е толкова трудно. Освен това той бързаше да благослови Исав преди да са дошли другите. Това също му попречи да има правилна преценка.

Но макар и в напреднала възраст, Исаак използва всичките пет сетива, за да вземе решение: зрение, слух, допир, вкус и мириз. Дрехата очевидно имаше миризмата на тялото на Исав. В буквален смисъл Исаак беше воден за носа в своя избор.

Днес много хора казват, че ще повярват, само ако имат емпирични доказателства за съществуването на Бога. Но след първородния грях всеки аспект от живота ни е покварен от греха. Нашите интелект, емоции, воля и сетива не са съвършени. Невярващият човек може да гледа емпирични доказателства и да достигне до напълно погрешно заключение. Исаак беше воден за носа. Много хора днес също са водени за носа.

Исаак е подведен в преценката си и накрая дава благословията си на Яков. Той излиза с облекчение, че е получил благословението преди да се върне брат му. Едва е излязъл и идва Исав. Той пък сигурно вече е потривал доволно ръце, предчувствайки как ще си отмъсти за отнетото му първородство. Исаак от своя страна сигурно си е мислил: най-после успях да надхитря жена си. И точно тогава чува Исавовата подкана:

„Стани, тате, и яж от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.“ (ст.31)

Колко ли изненадан е бил Исав от ужасения вид на разтрепералия се Исаак? Съвсем скоро той е разбрал, че Яков отново го е надхитрил. Исаак беше дал цялото си благословение на Яков за сметка на Исав.

Това е една тъжна история. Какво научаваме от нея?

Първо и най-важното, грехът има висока цена.

Исаак беше тръгнал против Божията воля и сега целият му свят се беше срутил под него. Исав беше презрял духовните благословения и продал първородството си за една леща. След това се опита да си ги вземе обратно, като отхвърли своята клетва и заговорничи с баща си.

Исав научи, че в живота на човек идва момент, когато вече няма връщане назад. Съжалението не може да промени миналото. И това е вярно и за отношението на хората към благата вест. Всеки, който отхвърли Христос като Божи Син и живее в бунт с Бога, ще живее във вечно съжаление и угризения, но това няма да промени последствията от решението му.

Ревека също трябваше да заплати висока цена за греха си. Тя изпрати Яков да поживее при брат й Лаван, защото Исав искаше да го убие (ст. 41-45). Тя мислеше, че това ще трае „известно време“, докато премине яростта на брат му (ст.44). Яков обаче остана там 20 г. Тя обичаше Яков повече от всичко друго, но трябваше да бъде завинаги разделена от него. Грехът води до раздяла. Той разделя хора от хора и хората от Бога (Йоан 15:18).

Яков също трябваше да плати цена. Сигурно баща му се беше отчуждил още повече от него, след като той не само го излъга, но и му се подигра (27:12). Брат му го презираше и беше намислил да го убие. И най-лошото беше, че трябваше да напусне майка си, която обичаше. Трябваше да изостави всичко, което беше спечелил като материално наследство, защото трябваше да бяга за живота си. Всичко се връща!

Някой е казал: Грехът ще те отнесе по-далеч, отколкото искаш да отидеш, ще те държи там по-дълго, отколкото искаш да стоиш и ще ти струва повече, отколкото искаш да платиш. Грехът има много висока цена!

Яков плати висока цена в земния си живот. Но в тази история виждаме и духовни паралели с благата вест. Яков беше грешник, ние също сме грешници. Няма праведен нито един (Рим. 3:10). Яков беше отчужден от баща си и го излъга, че се е справил сам. Ние бяхме отчуждени от небесния си Баща и сме го лъгали, че можем да се справим сами.

И Яков, и ние сме като блудния син, и можем да кажем като него, „съгреших против небето и тебе и вече не съм достоен да се наричам твой син“ (Лука 15:21).

Но Яков реши, че не може сам да спечели благоволението на баща си, но трябва да се представи за Исав, затова се облече в неговата дреха. По същия начин аз съм грешник и за да ме приеме моя небесен Баща, Той трябва да види в мен Своя Син, затова е нужно да се облека в неговата дреха на праведност (Исая 61:10). Тогава Бог Отец ще ме благослови благодарение на заслугите на Христос.         

Това е паралелът с евангелието на Битие 27 гл. Грехът има висока цена, но от небесна перспектива тя беше платена от Исус! Но това не е всичко.

Второ, виждаме, че Бог е в контрол на всичко дори когато хората се опитват да заобиколят законите Му.

Притчи 19:21: Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на Господа, то ще устои.

Грехът на човек не може да осуети Божия план, той може само да го изпълни!

Бог изпълни своите цели. Той използва греха на Исаак, Ревека, Исав и Яков, за да изпълни волята си. Това не означава, че Бог кара човека да греши, за да изпълни волята си. Ако всички бяха постъпили в покорство на Бога, Бог щеше да използва други средства, за да направи Яков син на обещанието вместо Исав. Бог прави всичко да съдейства за добро (Яков 1:13), но той не създава зло, за да получи добър резултат. Бог допуска греха, но не го изисква.

Аз не знам как Бог щеше да направи така, че благословението да отиде при Яков. Но знам едно: Исаак нямаше да успее да произнесе благословия за Исав, така както Валаам не успя да прокълне Израел (Числа 22-24).

В случая Исаак, Ревека, Исав и Яков съгрешиха, но това не можа да попречи на Божия план. Забележете, че Исаак и Яков са споменати в списъка с героите на вярата в Евреи 11 гл.:

Евреи 11:20,21 „С вяра Исаак благослови Яков и Исав даже относно бъдещите неща. С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове...“Защо, след всичко казано дотук, авторът на Евреи ги смята за герои на вярата?

Отговорът е, че въпреки всичко, Исаак и Яков вярваха в заветните обещания на Бога. Те вярваха, че този който е благословен от бащата наистина ще бъде благословен. Проблемът беше, че техните действия не бяха в съгласие с вярата им.

Това е червена лампичка за нас. Дали нашите постъпки съответстват на вярата ни? Можем да свидетелстваме за Исус, но дали винаги го правим по етичен начин. Или, можем да споделяме вярата си, но да изкривяваме благовестието, за да бъде по-лесно възприето. Целта ни може да е библейска, но методите ни не са.

Исус плати цената за нашия грях. Бог е в контрол. Но последствията от греха остават. Грехът има висока цена. По думите на великия проповедник Чарлз Фини, грехът е най-скъпото нещо във вселената. Ако е простен грях, той струва на Бог Неговият собствен Син. Ако е непростен грях, той струва на грешника неговата душа и вечност в ада.

Нека се помолим.

____________

БПЦ "Нов живот" Варна

05.02.2017 г.

Божият сватовник (Битие 24)

Как да намерим богоугоден брачен партньор

/проповед/ 

Преди няколко седмици, когато започнахме разглеждането на Битие, видяхме че бракът е Божия идея. Бог създаде първия брак в Битие 1 и 2, след като създаде Ева от реброто на Адам и ги постави като настойници над Едемската градина. Нещата оттогава насам обаче много са се променили.

Днес рейтингът на брака е по-нисък от всякога. Повечето хора са на мнение, че той е отживелица. Най-често хората показват какво мислят за брака чрез вицовете:

Тате, колко струва да се ожениш? Не знам, сине, още плащам...

***

Мъж поместил обява във вестника, в която пишело: Търси се съпруга. На следващия ден получил много писма, в които пишело: Можеш да вземеш моята.

Всичко това разбира се, е пряк резултат от първородния грях. След Битие 3 бракът не е такъв, какъвто трябва да бъде. Но Бог разкри своя план за възстановяване не само на брака и взаимоотношенията ни в него, но и на взаимоотношенията ни със Себе си.

Затова призова един мъж и една жена да излязат от своята родина и да създадат потомство в земята, която им обеща за наследство. Той сключи завет с мъжа и му даде ново име, Авраам, баща на много народи. След дълго чакане им се роди синът на обещание, Исаак.

Миналият път в Битие 22 видяхме как Авраам показа покорство към Бога чрез готовността си да жертва своя единствен син. В Битие 23 са описани събитията, свързани със смъртта на Сара. Според някои тя е починала, защото не е успяла да понесе готовността на Авраам да убие сина им.

Така или иначе, в Битие 24 виждаме Авраам вече в напреднала старост и Исаак на 40 години. Авраам се подготвя за срещата си с Бога, но преди това иска да осигури своя син на обещание с потомство. А за целта той се нуждае от жена.

Затова той заклева най-стария си и опитен слуга, на когото има доверие – най-вероятно Елиезер, и го изпраща да намери жена на Исаак. От начина, по който Елиезер изпълнява своята мисия, можем да научим важни принципи не само за намиране на подходящ брачен партньор, но и винаги, когато искаме да се обграждаме с правилните хора.

Нека прочетем Битие 24:1-7.

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, 2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; 3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; 4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака. 5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? 6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.

Днес хората не се женят така. В повечето случаи даже не се женят. Запознават се някъде, влюбват се от пръв поглед и бързо след това връзката е консумирана без брак. Чак ако разберат, че „си подхождат“ и решат да се оженят, момичето води приятеля си да се запознае със своите родители.

В древността обаче родителите са женели децата си. Защо? Защото най-важното решение след поклонението на Бога е избирането на брачен партньор. За това решение се иска мъдрост. А мъдрите решения са присъщи на мъдрите опитни хора – старите вярващи.

Когато трябва да вземем някакво важно решение в живота, си струва да се допитаме до мнението на възрастни християни, които ни обичат и на които не сме безразлични. Млади хора, слушайте своите вярващи родители, баби и дядовци, а ако нямате вярващи в рода си, съветвайте се с възрастни посветени християни. Те не са безгрешни, но притежават житейска мъдрост, която може да ви е от полза.

Елиезер беше такъв човек. Срещаме името му в Битие 15:2, когато Бог обещава син на Авраам. Авраам се оплаква на Бога, че тъй като няма наследник, Елиезер ще го наследи. Можете ли да си представите как се е почувствал Елиезер, когато Исаак се е родил? Той е наследник и изведнъж идва Исаак и му отнема наследството.

Как щеше ти да се чувстваш на негово място? Щеше ли да изпитваш горчивина? Ние може би, но не и Елиезер. Той изпитва любов към господаря и сина му. Слугата взема присърце задачата да намери съпруга за Исаак и същевременно търси Божието водителство.

Именно поради неговата вярност той е спечелил доверието на Авраам и той го е направил главен слуга. А сега му възлага важната задача да стане сватовник за Исаак. Който е верен в малкото, ще бъде благословен с много (Лука 16:10).

Елиезер е изпратен с важна задача – той трябва да намери съпруга за Исаак, от която да се роди народа на Израел. Авраам го изпраща в Месопотамия, откъдето е дошъл. Исаак трябва да вземе съпруга от своя род, а не от нечестивите племена в Ханаан („беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си“, но си е беззаконие, Битие 15:16). Но същевременно Исаак трябва да остане в Ханаанската земя, защото Бог я е обещал на Авраам и неговото потомство.

И така, Божият сватовник Елиезер трябва да отиде там, откъдето е дошъл господарят му. Той не е бил там, не познава местните обичаи. Представи си, че ти си натоварен с тази мисия. Как ще се чувстваш? Къде щеше да я търсиш? Все едно да намериш игла в купа сено.

Ако Aвраам беше изпратил млад слуга, той сигурно би отишъл в града, би събрал народа и би извикал на всеослушание: Хора, аз работя за един много богат човек, който има красив син. Той е единственият му наследник и си търси жена. Натоварен съм за целта да организирам конкурс Мис Месопотамия. Кандидатките трябва да са най-красивите и талантливи жени. Една от тях ще бъде щастливката, която ще се омъжи за Исаак.

Но Елиезер избира друг подход. Първо, той отправя гореща молитва за Божията подкрепа.

Битие 24:12-14: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи милост към господаря ми Авраам. Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. Нека момата, на която кажа: моля, наведи водоноса си да пия, и тя рече: пий, и ще напоя и камилите ти, - тя нека е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към моя господар.“

Но това е не само една гореща молитва, но и молитва изказана с разум. Той иска нещо конкретно – момичето да е с добро сърце. Всяко момиче би могло да му даде да пие, но той искаше тя да измине „втората миля“ и да направи повече от това. Да напои камилите му.

Елиезер беше тръгнал с 10 камили. Всяка камила изпива до 114 литра вода за десетина минути. Излиза, че Ревека е наляла повече от 1 тон, за да ги напои. Трябва да е носила вода с часове! И то за камилите на непознат човек! Само едно момиче с добро сърце би направило това.

Когато търсиш съпруг, съпруга или просто приятел, служител – търсиш ли това качество в него? Добротата, благият характер, отразяват Божията любов. Ако някой е Христов ученик, той ще притежава плода на Духа, а благост е един от аспектите на плода на Духа.

Когато се запознах с жена ми, едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление, беше че тя има добро сърце. До ден днешен се възхищавам на жертвоготовността, която проявява винаги, когато разбере, че някой е в нужда.

Една жена се качила в автобус и седнала плачейки. На глас се оплакала, че й откраднали пари. Няколко човека се опитали да изразят състрадание и да я утешат. На следващата спирка се качил един бедняк. Когато дошла кондукторката, го попитала: „Имаш ли билет?“ Той казал, че няма, но това е защото хванал преди това погрешния автобус и си дал последния лев за билет. Контрольорката извикала: „Още на следващата спирка слизаш, не ме интересува, забранено е без билет.“ Тогава жената, която до този момент хлипала, казала: „Оставете човека да пътува. До къде пътува? Колко ще му струва билета до там? Като разбрала, бръкнала в пазвата си и дала пари за билета. След това извадила отнякъде хляб и подала голямо парче на бедняка..

Добро сърце. Благост. Развиваш ли това качество? Търсиш ли го в своя бъдещ партньор? Молиш ли се стази молитва?

Когато трябва да вземеш важно решение за някого, моли се с тази мъдра молитва. Моли се за милостив човек. Елиезер направи това и вижте как Бог отговори:

Битие 22:15-19: „Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя бе се родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. Момата беше твърде красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе до извора, напълни водоноса си и се изкачи. А слугата се завтече да я посрещне, и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти. А тя рече: Пий, господарю. И бързо сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. И като му даде да се напие, тя каза: И за камилите ти ще налея, докато се напият.“

Бог не отговаря винаги толкова бързо, но да не забравяме, че Авраам и Сара са чакали и са се молили 65 години. Но Бог отговаря бързо на молитвата на Елиезер. Ревека е не само добросърдечна, тя притежава още едно важно качество – тя е „девица, която никой мъж не беше познал.“

Тя се беше опазила чиста и неопетнена. Това е важно не само за брака, но изобщо за живота. Когато приемеш Христос за свой Господ и Спасител, Святият Дух заживява в теб и твоето тяло става храм на Святия Дух (1 Кор. 6:19).

В Стария завет Бог обитаваше първо в скинията в пустинята, а после в храма. Но след като дойде Христос и грехът ни беше простен, Павел казва че сега Бог не обитава ръкотворни храмове, а живее в нас. И Той иска всички Негови последователи да  са чисти и неопетнени, затова една от метафорите за църква в НЗ е „невяста Христова“.

По същия начин, ако искаме нашият брак да е отражение на взаимоотношенията ни с Бога, ние трябва да се пазим чисти и да учим на това и нашите деца. Когато по-голямата ни дъщеря стана на 16 г. й подарихме пръстен, на който пише: „Истинската любов чака.“ Това казваме на трите си деца. Можеш ли да кажеш това за себе си?

И така, Божият сватовник поиска от Бог да му изпрати момиче с добро сърце, което пази себе си за своя съпруг. Но също така виждаме, че тя беше готова да се посвети на Исаак.

Битие 24:58: „И тъй, повикаха Ревека и казаха ѝ: Тръгваш ли с този човек? А тя каза: Тръгвам.“

Тя трябваше бързо да реши. Някакъв непознат идва и иска от нея да му даде да пие вода. Тя дава не само на него, но дълго пои и камилите му. След като свършва, той ѝ слага обица на носа и гривни на ръцете, пита дали може да пренощува у тях, говори за някакъв човек на име Авраам... И докато се усети, семейството ѝ е готово да я даде за жена на човек, когото те не са виждали, и тя отива!

Понякога се чувстваме така, когато Бог се движи в живота ни. Събитията се развиват с главоломна скорост. Бог обаче знае плана, който има за нас. Той знае точното време и какво можем да понесем. Ако искаме Божието най-добро за живота ни, трябва да сме готови да действаме, когато Той ни говори и да се обграждаме с хора, които също са готови да действат.

Бог каза на Авраам, че  е време да се погрижи за жена за Исаак, и той изпрати Елиезер. Елиезер тръгна и се помоли за успех и Бог му изпрати Ревека.  Ревека видя, че времето е дошло и беше готова да тръгне с Елиезер. Бог иска да сме готови да действаме, когато Той ни изпрати и да търсим хора, които също са готови да действат.

Според някои богослови Авраам, Елиезер и Исаак тук символизират Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Бог Отец изпраща Духа, за да намери невястата Христова. Бихме могли да приемем това, макар и с известна условност. По-скоро връзката с евангелието на тази глава се изразява в следните прилики и отлики между действащите лица, от една страна, и Отец и Исус, от друга:

Елиезер се отказа от наследството си и се покори на своя Господар. Исус се отказа от небесната си слава и се покори на своя Отец.

Елиезер отиде на мисия, за да потърси невяста за Исаак. Исус отиде на мисия, за да потърси и да спаси погиналото (Лука 19:10).

Елиезер се помоли преди да изпълни мисията си. Исус се молеше преди всяко важно решение в земната си мисия.

Ревека послужи и даде от времето си за слугата на Авраам. Исус дойде не за да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за децата на Авраам.

Ревека даде вода на Елиезер и стана отговор на неговата молитва. Исус дава жива вода на духовно търсещите и е отговор на тяхната молитва.

Ревека тръгна по пътя към Обещаната земя, когато Елиезер я призова. Вярващият трябва да тръгне по Пътя Исус към обещаното ново небе и земя, когато Святият Дух го призове.

Но най-вече, от потомството на Исаак и Ревека щеше да се роди Исус Христос. Понякога, като с Авраам и Исаак, Бог иска да чакаме дълго човека, който отговаря на Неговата длъжностна характеристика. Друг път, като с Елиезер и Ревека, събитията се развиват бурно. Но общото между тях беше, че те бяха готови да действат, когато Бог задвижи своя план за изпълнение на завета.

Накрая, Елиезер и Ревека тръгнаха обратно. И Бог урежда първата среща на Исаак и Ревека:

Битие 24:62-65: „А Исаак идеше от Беер-Лахай-Рой, защото живееше в Негев. И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, камили се приближаваха. Също и Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. И каза на слугата: Кой е онзи човек, който иде през полето насреща ни? Слугата каза: Това е господарят ми. И тя взе покривало и се покри.“

Какво прави Исаак, когато Ревека го вижда за първи път? Моли се. Това означава думата, преведена като „размишлява“. Успехът започва с молитвата. Най-големите победи са извоювани на колене. Когато трябва да вземеш важно решение в живота си – за съпруг/а, за работа, за църква, приятели – бъди човек на молитвата и се обграждай с хора на молитвата.

Исаак беше човек на молитвата. Авраам и Елиезер бяха хора на молитвата. А ти? Поддържаш ли онлайн връзка с Бога в молитва?

На мен не ми се наложи да се моля много дълго за съпруга, след като повярвах. Бях като Елиезер и Ревека, Бог бързо отговори на молитвата ми. Запознах се с жена ми още първата година, след като предадох живота си на Исус. Беше прекрасно. Заедно си поихме камилите, тоест, служехме си по един или друг начин, помагахме си в служението и в ученето. Приятелството ни прерастна в любов и след това се посветихме един на друг в свещен съюз пред Бога.

Но една моя вярваща позната беше по-скоро като Исаак – чака и се моли почти 20 години за съпруг. През това време се съветваше с други по-възрастни сестри във вярата. Остана вярна на Бога и се пазеше чиста за своя съпруг, без да го познава. И накрая Бог я срещна в служението с него – чудесно момче с добро сърце, готов да послужи на всеки. Имам чувството, че ако го помолиш, може да напои и 10 камили. Днес заедно служат и работят за Божия слава.

Когато търсим съпруг или човек, на когото да можем да разчитаме, нека не забравяме да търсим съвета на по-възрастни християни, които ни обичат, да се молим и да търсим човек с добро сърце. Този, който е готов да напои нашите камили.

Нека се помолим.

----

БПЦ "Нов живот" Варна

29.01.2017

Викторина върху Битие (1-21 глава)

В момента в нашата църква разглеждаме книгата Битие в поредица от 26 проповеди под мотото "Евангелието в книгата Битие". Пуснах тази викторина върху първите 21 глави, но реших да я кача и тук, в случай че някой иска да я използва.



© БПЦ "Нов живот" Варна

Този път ножът не спря (Битие 22:1-19)

/проповед/

Миналият път говорихме за раждането на Исаак, на сина на обещание на Авраам. Видяхме как Бог изпълни обещанието си, 25 години след като беше сключил завет с Авраам, и това внесе смях в дома на Авраам и Сара. Бог ги посети и им даде радост на изпълненото обещание. След това каза на Авраам да отпрати Агар, но й се яви в пустинята и обърна отчаянието й в радост, като отговори на молитвата й. Ти можеш да изпиташ Неговите обещания. Когато си на края на силите си, можеш да извикаш към Него. Тогава Той ще те посети и ще те изпълни с радост.

Но преди радостта обикновено трябва да минем през труден изпит.

След изпит в училище баща пита сина си: „Как можа да получиш толкова ниска оценка на този изпит?“ Синът казал: „Поради отсъствие“. Бащата попитал: „Ти си отсъствал в деня на изпита?“ „Не, но момчето, което седи до мен, отсъстваше.“

 ***

Обява в университет: „Добри новини за студентите от нашия университет! Изпитите в университета се отлагат за юни. За потвърждение посетете сайта www.spridamechtaeshiizapochvajdauchish.com (спри да мечтаеш и започвай да учиш точка ком).

Днес също ще говорим за труден изпит. Нека прочетем Битие 22:1.

„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. И Авраам отговори: Ето ме.“ 

Авраам каза простичко: "Ето ме". Той не направи като Адам, който гузен се скри от него след извършването на първородния грях. Не, той каза: Ето ме.

Всяко чудо, което Бог е правил в Библията е било след едно „Ето ме“, изказано от някой от Библейските герои. Мойсей, Исус Навиев, Гедеон, Давид, Соломон, Илия, Исая, Еремия – всички те казаха на Бог: „Ето ме, вземи ме и ме използвай за Твоя слава.“

Какво казваш ти, когато Бог те призове за нещо? Ето ме, твой съм? Или гузен се криеш от Бога? На разположение ли си, когато Бог ти се яви чрез Словото, или чрез пастора или друг християнин? Отдаваш ли му пълното си внимание или гледаш на тях като на някой, който ти се бърка в живота?

Авраам беше на разположение на Бога. Но едва ли е очаквал точно такова продължение. Бог му каза:„Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (22:2)

Какво искаше Бог от Авраам? Не много, само живота на неговия син!

Как би реагирал ти, ако си на мястото на Авраам? Можем да си представим какво е чувствал той. Исаак беше единственият му син от Сара, този чрез когото Бог му обеща да го направи баща на много народи, синът на обещания завет. И сега изведнъж Бог иска да му го отнеме?

Авраам беше като водолаз, който преди да се гмурне, срязва маркуча към бутилката с кислород, защото Исаак беше връзката на Авраам със Спасителя!

Каква вяра е нужна, за да направиш това, което четем от ст. 3 нататък:

„На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал.“ (22:3)

Цели три дни те пътуват до мястото на жертвата. Цели три дни за Авраам Исаак е мъртъв. Или може би не?

Ст. 5„Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.“ Авраам вярваше, че дори Бог да убие Исаак, после ще трябва да го възкреси от мъртвите. Защо? Защото Бог ясно бе казал, че Спасителят ще дойде чрез Исаак. Но Авраам още не знаеше, че не Исаак, а Спасителят е Този, който щеше да възкръсне.

Евреи 11:19 казва за Авраам: той „като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи (Исаак) обратно като предобраз на възкресението“.

Авраам се довери на Бог. Имаш ли доверие в Бога? Когато се довериш на Бог, няма нужда да гадаеш какво точно ще направи Бог. Нямаш нужда да ходиш при врачки, за да научиш бъдещето си. Недей да ходиш да ти хвърлят боб или да ти гледат на кафе. Довери се на Бога и тогава Той ще се погрижи за всичко!

Битие 22:6,7 „И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко.“ Авраам е винаги на разположение на Бога, но той е и винаги на разположение на своя син.

Бащи, на разположение ли сте на своите синове и дъщери, когато те кажат: „Татко!“ Или дори не отмествате поглед от телевизора и не спирате да превключвате програмите с дистанционното? Може би точно тогава те имат голяма нужда от вас! Авраам обичаше своя син и обичаше да разговаря с него. Този разговор обаче щеше да е труден:

Битие 22:7-9 „И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата.“

Те са вече на хълма. Авраам издига олтар, Исаак мълчаливо подава дървата на Авраам и той ги нарежда върху oлтара. Тогава Авраам го поглежда и Исаак разбира всичко. Той ще бъде жертвеното агне!

За нас, живеещите в началото на 21 в., повлияни от хуманизма хора, е непонятно как Авраам е бил готов да убие собственото си дете. Но ние като християни трябва да знаем, че нашата душа е по-важна от телесната й скиния. Тялото умира, но душата остава. Апостол Павел: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.“ (2 Кор. 5:1) Можем ли да го кажем с него?

Също толкова трудно е да повярваме, че Исаак доброволно е легнал върху олтара. Той е бил достатъчно голям, за да се опита или да избяга, или да окаже съпротива на баща си. Но това дори не му е минало през ума. Каква висша изява на покорство, от която всяко дете може да се поучи!

Битие 22:10-11: „И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си. Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме...“

Два пъти Авраам откликва на Бог с „Ето ме“. И тези два израза рамкират най-изключителния акт на покорство, който познава човечеството. Бог се е явил, за да му възложи изпит и сега идва, за да го спре. Точно в този сюблимен момент, когато Авраам замахва с ножа, Бог се намесва.

В началото ви разказах виц за ученик, който е неподготвен за изпит. Всички сме го преживявали, нали? Но случвало ли ви се е да ви изпитват в училище или университета и да знаете всичко? Може би се учудвате, че има такива ученици :).

Но представи си, че си учил и знаеш всичко. Спокойно отговаряш и преподавателят ти казва: „Достатъчно, дай си бележника.“ Ти си уверен, започнал си да отговаряш и отговорът ти е правилен. Опитният преподавател няма нужда от много време, за да разбере дали си учил или не, и каква оценка заслужаваш.

Бог дойде и прекъсна Авраам преди той да завърши своя изпит, защото видя неговото покорство. Авраам беше готов да жертва сина си. Изпитанието е преминато успешно! Но не само това, Бог беше промислил и за жертва.

Битие 22:12-14: „Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене. Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.“

Това е третото изпитание за Авраам. Първото е, когато Бог го призова да напусне народа и страната си (12:1) и да върви напред без да знае къде отива. Второто, когато трябваше да уповава на Бога за обещанието на завета без да види изпълнението му в продължение на 25 години. И сега заповедта да пожертва сина по обещание.

Авраам се покори и Бог промисли – снабди го с жертвен овен. Когато се покоряваме на Словото, Бог винаги снабдява с необходимото!

Защо Бог го подложи на толкова трудно изпитание? Бог всъщност не желаеше физическата смърт на Исаак, защото по-късно осъжда човешкото жертвоприношение като ужасен грях (Лев. 20:1-5). Бог обаче искаше да изпита Авраамовото посвещение и покорство. Бог не искаше Исаак, а Авраам. Бог не иска нашите притежания, време и пари - той иска нашето сърце!

И когато покажем покорство на Бога, Тогава идва и благословението. Бог потвърждава на Авраам, че остава верен на завета, който е сключил с него (Бит. 12, 15 и 17):

Битие 22:16: „В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син, то Аз ще благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

„В Твоето потомство ще се благославят всичките народи.“ Как щеше да стане това? От потомството на Авраам и Исаак щеше да се роди Месия. Всъщност, това беше много повече от завет; това беше пророчество.

И изпитанието на Авраам беше много повече от лична разтърсваща драма; то беше преобраз за бъдеща космическа драма. Защото Авраам тук символизира Бог Отец, а Исаак – Исус Христос. Паралелите между двамата са много:

Авраам жертва на планината в Мория своя единствен син по обещание Исаак. Бог жертва на хълма Голгота Своя единороден Син Исус.

И Исаак, и Исус, взеха осле до мястото на жертва.

Двама слуги отидоха с Исаак. Двама разбойници бяха разпнати с Исус. 

Авраам и Исаак пътуваха 3 дни до мястото за жертва. Исус остана три дни в гроба.

Исаак носеше дървата до хълма и беше положен на тях. Исус носеше дървения кръст до хълма и беше разпнат на него.

Авраам каза на Исаак: „Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне.“ И Бог промисли, когато Йоан Кръстител каза на учениците: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света.“ (Йоан 1:29)

Бог каза на Авраам: „Ще преумножа потомството ти“ (22:17). На Петдесетница се роди църквата и към нея се прибавиха хиляди нови ученици. Защото „не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.“ (Римляни 9:8)

Исаак си взе за невяста прекрасна девица, Ревека (Битие 24:16). Исус взе за невяста чистата девица на Христа - Църквата (2 Коринтяни 11:2).

Следователно, жертването на Исаак е преобраз на смъртта и възкресението на Исус Христос. Авраам показа покорство към своя Небесен Баща; Исаак показа покорство към своя земен баща. Исус показа покорство към Своя Небесен Баща.

Бог възнаграждава тези, които Му се покоряват. Той иска и ние да сме Му покорни, защото ни обича и иска да ни възнагради. Но често за нас е трудно да се покорим на Бог. Казваме Му, че го обичаме, но често като децата, вършим точно обратното на това, което Небесният ни Баща ни заповядва.

Една майка не можела да понася, когато малкото й момченце се тръшкало на земята, когато му забранявала нещо. Искало да направи точно обратното на това, което му казвала. След един особенотежък ден, най-накрая тя разперила ръце и казала: Добре, Петьо, прави каквото искаш! Хайде сега да видим как ще противоречиш на това!

Слушаш ли Божиите напътствия? Или си склонен да правиш точно обратното на Неговите заповеди и да противоречиш на Бога. Престани да преследваш егоистични амбиции, а си поставяй за цел да благославяш другите. Направи Бог свое съкровище и бъди готов да загубиш земните си „съкровища“. „Там, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:21)

Писанията казват, че Авраам се е оправдал „чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника“ (Яков 2:21). Семената на неговата вяра бяха дали плодове на покорство. Защото скритият живот на спасителна вяра неминуемо преминава в явен живот на послушание. Вяра без дела е мъртва вяра.

Бог понякога изпитва вярата ни. Той често позволява някои неща да се случат в живота ни, които като че ли ни карат да се сбогуваме с мечтите си – за работа, кариера, собствен бизнес, хубава къща, добър университет за децата, спокойни старини.

Бог допуска това в живота ни, защото много от мечтите ни са свързани с нашата гордост. Но след изпитването на вярата ни той ни утвърждава, укрепва и възстанова, дава ни истински живот в Него.

А истинският живот е в пълноценните взаимоотношения с Бога и с нашите близки, приятели, колеги. И те са възможни, защото Авраам взе изпита и Исус отиде на кръста. В Него имаме прощение и спасение. Нокогато преследваме егоистичните си амбиции, нямаме време за Бога и за хората до нас. Така губим не само спасението си, но и най-близките си хора – нашите родители, братя и сестри, съпрузи, нашите деца.

Рави Закарайъс - един от най-големите апологети на нашето време, бил в Близкия изток като участник в омиротворяваща мисия между враждуващите групировки. Срещнал се с основателя на Хамас, шейх Талал. След обилна вечеря, той им казал, че е лежал 18 години в затвора и че някои от неговите деца са умрели при самоубийствени атентати.

Тогава Рави го попитал: Шейх, прости ми директния въпрос, но какво мислиш за самоубийствените атентати? Как се чувстваш, когато изпращаш по този начин децата си?

След като той му отговорил, Рави казал: "Шейх, може никога повече да не се видим, затова искам да чуеш това. Недалеч оттук има една планина, на която преди 5000 г. Авраам отиде, за да жертва единствения си син. И малко преди да замахне с ножа, Бог каза: "Стоп!" Знаеш ли какво е казал Бог след това? Шейхът поклатил отрицателно глава. "Бог каза: "Аз ще промисля за жертва." Шейхът кимнал.

Рави продължил: "Недалеч от мястото, където сме сега, има един хълм. Преди 2000 г. Бог удържа на думата си и доведе своя собствен Син. И този път ножът не спря. Той пожертва своя собствен Син."

Рави казва: "Той се втренчи изпитателно в мене. Стаята беше пълна с пушек и с неговите бодигардове. Аз казах, "Може никога повече да не се видим, шейх, но искам да ти кажа това: докато не приемеш Сина, за когото Бог промисли, ние ще жертваме нашите собствени синове и дъщери на бойните полета на този свят за земя, власт и гордост."

Можех да видя, казва Рави, как устните на мъжа започват да треперят, той седеше точно до мен. Никой не наруши мълчанието след това. И докато тръгвахме, шейх Талал се здрависа за сбогом с всеки, след това дойде до мен, хвана ме за раменете, целуна ме от двете страни, докосна ме по лицето и каза: "Ти си добър човек. Надявам се да те видя някой ден."

Когато се довериш на Господа, Той ще работи в живота ти. И ако Му се покориш като Авраам и кажеш „Ето ме“, Той ще те напътства. Дори да ти отнеме някои мечти, ще те укрепи и възстанови. Покори се на Бога и Той ще ти помогне да вземеш всеки изпит. Защото Той е промислил за жертвата. Защото на Голгота ножът не спря.

Нека се помолим...

---

БПЦ "Нов живот" Варна

22.01.2017 г.