Овенът, козелът и малкият рог (Даниил 8)

Миналият път говорихме за видението на Даниил в 7 глава, в което Бог му показа четири империи, описани като зверове. Първият беше лъв с орлови крила, който символизираше Вавилонското царство. Вторият беше мечка захапала три ребра, символизираща Медо-Персия. Третият беше леопард с четири крила и четири глави, представящ империята на Александър Македонски. И четвъртият беше суперзвяр с железни зъби и десет рога – Римската империя.

Бог сравни тези империи с кръвожадни хищници, за да покаже колко страшни ще бъдат те. Повечето от нас се страхуваме от тези огромни зверове. Но има хора, които не вземат предпазни мерки, когато се изкачват в планината.  Като в този виц:

Отишъл Умник Гюро с другарите си на лов за мечки в планината. Намерили мечата дупка, Гюро се препасал с едно въже и казал на другарите си: - Аз влизам в дупката да хвана мечката. Ако много се забавя - хващате се за въжето и ме вадите. Влязъл Умник Гюро вътре, чакали го приятелите му, чакали го - той не излиза. Накрая хванали въжето, издърпали го и какво да видят - той без глава. Седнали те да се чудят - имаше ли Гюро глава или нямаше? Накрая най-умният от тях се сетил:
- Нямаше! Ако имаше глава, изобщо нямаше да влиза в дупката при мечката.

Днес ще говорим за един човек, който проявява подобна дързост и се изправя срещу Лъва от Юда. Ще разгледаме 8-ма глава, в която Даниил разказва за друго видение, получено две години след предишното. То се отнася до втората и третата империи от 7 глава, но засяга съдбата на Божия народ Израил. Затова в 8-ма глава езикът отново преминава от арамейски към еврейски.

Макар и това видение да се отнася до събития и личности отпреди 2300 години, то сочи и към събитията в последните времена. Пророчествата в Писанието често се отнасят до две и повече събития в бъдещето.

Например, в началото на служението си, Исус е помолен да прочете нещо от Писанията в синагогата в Назарет. Исус чете от пророчеството в Исая 61: „Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите...“ и спира до думите „да проглася благоприятната Господня година.“ Накрая казва „Днес се изпълни това писание във вашите уши.“

Но пророчеството не свършва там. Исая продължава там, където Исус спира, като казва, „и деня на въздаянието от нашия Бог.“ Защо?

Защото Исая обединява в един стих първото и второто идване на Месия, но от първото вече са минали повече от 2000 г., а второто още не се е случило. Двукратно изпълнение виждаме и при пророчеството в Даниил 8. Какво представлява това видение?

Първо, той вижда овен с два рога, вторият от които е по-висок, но е израснал по-късно от първия. Aрхангел Гавриил му се явява и му обяснява, че „двата рога на овена ... са царете на Мидия и Персия“ (ст. 20)

Както знаем, мъжкарите на дивите животни яростно защитават своята територия от други мъжкари. Но този овен не се задоволява с това. Той скача на запад, север и юг. Персийците идват от изток и завладяват територии чак в Европа и Африка. Нищо не може да ги спре, но както с всяка друга земна империя, след възхода ѝ идва и нейния край, след като срещу овена се изправя козел.

Козелът идва от запад и лети като на въздушна възглавница. Козелът е считан за символ на древната Македонска държава, тъй като са открити бронзови фигури на козел с един рог. Това се потвърждава и във видението на Даниил, където козелът има изпъкнал рог между очите.  Гавриил разкрива, че този козел е гръцкият цар, за който вече знаем, че е Александър Велики. Неговият баща преди това налага хегемонията си над Гърция, Пеония и голяма част от крайбрежна Тракия.

Впоследствие Александър Велики завоюва много победи срещу персите от 334 г. нататък. Овенът изглежда напълно безпомощен. Козелът счупва двата му рога и го стъпква на земята. „Всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат“ (Матей 26:52).

Интересен факт е, че по време на завоевателната си кампания срещу Египет Александър решава пътьом да разруши Ерусалим, който е възстановен само 100 години по-рано от Ездра и Неемия. Еврейският историк Йосиф пише, че тогава първосвещеникът излиза от града със свитък с Даниил 8 гл. и обяснява на пълководеца, че той и неговата армия са козелът в пророчеството, които ще завладеят овена Персия. Александър е толкова впечатлен от това пророчество, че вместо да разруши Ерусалим, го награждава и заминава за Египет.

Военните кампании на Александър продължават. В опит да завладее тогавашния свят Александър стига чак до Индия.

Даниил 8:8 „Тогава козелът се възгордя много; но когато заякна, големият му рог се счупи и вместо него излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрове.“

Според историческите сведения измореният от военни походи Александър се разболява от злокачествена треска и умира на 32 г. Това ни напомня колко крехък е човешкият живот.

Понякога ние влагаме всичките си усилия за някаква кауза. Можем да се посветим на работата си, дори на служението си. И тогава изведнъж нещо се пречупва в нас – като рога на козела – и всичко свършва.

На срещата с пастори във вторник един от тях ни помоли да се молим за негов служител, който служи с цялото си семейство в църквата. Прекрасен човек, добър съпруг и посветен баща. Оплаквал се от болки и неразположение в тялото си. Отишъл да се изследва и открили ракови разсейки в цялото му тяло. Само чудо може да му помогне, но ние вярваме в Бог на чудесата, затова се молим.

Човешкият живот е крехък като стъклена чаша. Затова нека сме благодарни за всеки ден от живота си.

И така, на мястото на изпъкналия рог Александър се появяват четири рога – империята му е поделена от четирима генерала. Тук вниманието във видението се насочва към един от тези рогове.

Даниил 8:9 „И от единия от тях излезе един малък рог, който нарасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.“

В началото той е описан като малък, защото в него няма нищо извънредно, макар че впоследствие той става много силен. Той е описан от Гавриил като „цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.“ (ст. 24) Той ще бъде далеч по-опасен враг на Божиите намерения от Александър, защото е взел на прицел Божия народ.

Днес изследователите са единодушни, че този малък рог е един от царете на разпадналата се империя на Александър – Антиох Епифан. (името означава „Божествено въплъщение“, но евреите на подбив го наричат „Епиман“, луд).  През 170 г.пр.Хр. неговото царство, заемащо територии в днешна Турция и Армения започва да се разширява на юг и изток, „към славната земя“, както четем в тази глава.

След като се установява там, Антиох се посвещава да разруши еврейската религия. Подобно на някои днешни български управници, той застава срещу „Началника на началниците“ (ст.25) – самия Бог на Израил. Той посяга на същността на юдеизма, като отменя всекидневните приноси в храма, религиозните празници и спазването на съботата.

За капак Антиох поставя въоръжена стража в двора на храма, като oсквернява светилището. Oпитва се да въведе поклонение на Зевс, като издига статуя на божеството, която странно прилича на самия него. Тези, които не се примиряват с идолопоклонството са безмилостно преследвани и намират мъченическа смърт.

Много вярващи в историята са умирали за вярата. Първият български мъченик за вярата е Енравота, посечен от собствения си брат Маламир за това, че не се е отказал от „чуждия Бог“. Но след него има много други. Двадесет и шест светогорски монаси са изгорени от латините през 1724 г.

До тях се нареждат мъглижките мъченици от 1785 г., хилядите ардински мъченици, изклани от турски аскер през септември и октомври 1913 г., баташките мъченици, върбовските жени мъченици, мъчениците от Гърница и Кокалица, Златоград, Смилян, Райково, Стара Загора, Велико Търново, Чирпан и много други. През комунизма насилствено е прекъснат живота и служението на прекрасни духовни лидери като Евгени Босилков, Павел Джиджов, Стефан Тодоров и още 120 свещеници...

Много са и мъчениците, избити от Антиох Епифан. Нечестието на този зъл гений сякаш няма край. Даниил пише, „той повали истината на земята, стори всичко това и успя.“ (8:12) Защо Бог допусна това богохулство? Даниил ни казва, че това се случва „поради престъпление“,  което не е нищо друго освен факта, че хората са отхвърлили Бога на Израил.

Бог беше оттеглил своята протекция и благословение над народа на Израил и те бяха взети в плен във Вавилон за 70 г. Но урокът нямаше да бъде научен. Сега отново те щяха да навлекат на себе си заслужено въздаяние за вината си.

Но колко време щеше да продължи това? Даниил чува един ангел да говори, но не записва това, което казва. Тогава друг ангел пита говорещия:

Даниил 8:13 „Докога се простира видението за всекидневната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството на светиите ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.“

Отговорът е даден не на питащия, а на Даниил, за да достигне до нас. С облекчение Даниил научава, че времето на наказанието е ограничено. Бог ще допусне отменянето на всекидневната жертва само за ограничено време. Божията невидима ръка държи всичко в контрол и направлява събитията.

И днес управляващите се опитват да затворят църквите и да преустановят поклонението на Бога. Дори да успеят, това ще е само за ограничено време.

В края на краищата, нищо не може да попречи на реализирането на Божията воля и Неговите цели и планове. Ние не винаги разбираме защо нещо се случва. В такива случаи Бог иска да Му се доверим за нещата, които не виждаме.

Но понякога Бог дава знание чрез своите пророци. Тук пророк Даниил научава, че светилището и войнството на светиите ще бъдат потъпквани „две хиляди и триста денонощия“, a в други преводи – „две хиляди и триста вечери и сутрини“, със значение вечерни и сутрешни жертви в храма.

Ако приемем втория превод, текстът говори за 1150 дни, което е малко повече от 3 години. Това са същите 3 години, които са споменати с израза „време и времена и половина време“ в Даниил 7:25 и 12:7. Това е времето между оскверняването на олтара през 168 г. и възстановяването му от Юда Макавейски през 165 г.пр.Хр.

Едно нещо е ясно – злото не винаги ще надделява. Нечестието може доволно да потрива ръце, но Божията истина и праведност ще удържат крайната победа.

Хитлер изби 6 милиона евреи и след това се самоуби, оставяйки Германия в руини. Сталин преследва евреите и християните в Русия, но когато се изпълниха времената, семената на нейното разрушение накараха този колос да се срути. Българските комунисти избиха цвета на нацията – днес в тази идеология на абсурда „вярват“ само тези, които са се обогатявали от нея.

Ако вярваме в Бога, ние трябва също да разбираме, че световната история е дирижирана от Божията ръка. Събитията следват Божията логика и намерения дори когато ни се струва, че цари пълен хаос. Може временно да сме объркани и озадачени. В такива моменти можем като Даниил да търсим отговора в Божията история.

Когато Даниил чу пророчеството, той се уплаши и падна по лице, но Гавриил го изправи и му каза, че „видението се отнася до последните времена.“ (ст.17) Това видение беше за Антиох, но не само. Антиох беше частично изпълнение на бъдещите събития.

Същите демонични сили, които действаха чрез него, щяха да се обединят с много земни царе, които щяха да преследват Божиите последователи през вековете.

Нека и ние сме предупредени, че това може да се случи и днес. За това ни предупреждава не само Даниил – чухме го и от устата на един преследван български християнин - пастир Божидар Игов.

Когато ранните християни бяха преследвани, те се разпръснаха из цялата Римска империя. Поради гоненията те са вярвали, че Христос ще се завърне много скоро. Ап. Павел дори упрекна вярващите в Солун, че са напускали работа, очаквайки Второто пришествие да се случи много скоро. И днес ние трябва да внимаваме и да бъдем готови да разчитаме знаците на времената.

В Даниил 7 също се говори за малък рог, който израства от десетте рога на четвъртия суперзвяр. Той покорява другите царе. Но най-голямото зло, което ще причини, е че ще говори хулни слова против Всевишния и ще изтощава Неговите светии (ст.25). Може би малкият рог от Даниил 8 е преобраз на малкия рог от Даниил 7, който предстои да дойде. Тази зловеща фигура ще се издигне сред смута и вълнението на народите. В последен отчаян опит да попречи на Божиите намерения, той ще поведе последния бунт против Бога.

Оскверняването на храма и светилището му от Антиох Епифан е преобраз на онова, което ще стане в края на времената. Същият дух, който притежаваше Антиох, ще инспирира и последния Антихрист в последните времена. Той ще се опита да детронира самия Бог. Това е Антихрист.

Верният остатък в Израил през втори век преди Христа бе нападнат от преобраз на Антихрист дори преди идването на самия Христос в плът. Историята се повтаря многократно преди пълното изпълнение на това пророчество с идването на последния Антихрист.

Според някои изследователи той ще се представя като човек на мира. Ще бъде блестящ посредник при мирни преговори. Ще договори мир между Израел и Палестина, но след три години ще разкрие истинската си същност и ще се възгордее дотолкова, че ще се надигне против Бога. 

Не знам дали Антихрист привидно ще бъде борец за мир. Божието слово не ни разкрива подробности. Можем да сме сигурни обаче, че в един момент всички сили на злото ще се съсредоточат в този човек - Антихрист ще се изправи в последна битка срещу Божията истина и сила и срещу Божия народ. Даниил пророкува, че това превъплъщение на злото

Даниил 8:24,25 „ще бъде голямо, но не чрез неговата сила; и ще погубва напълно, ще благоуспява и ще действа по волята си, и ще погубва силните и святите люде. Чрез коварството му измамата ще успява в ръката му.“

А Исус каза, че хората ще „примират от страх и от очакване за нещата, които ще постигнат вселената“. (Лука 24:26)

Исус предупреди учениците си, че „последните времена“ (ст.17), за които се отнася и това видение, ще се характеризират с лъжепророци. „защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки: Аз съм Помазаникът, и ще заблудят мнозина.“ (Матей 24:5) Учениците ще чуват за „войни и слухове за войни“ (ст.6). Ще има яростно преследване и в резултат на това „мнозина ще отстъпят от вярата.“ (ст.10) Всичко изглежда ужасно мрачно и безнадеждно...

Но видението на Даниил не свършва дотука! Малкият рог на козелът, Антихрист, ще направи фатална грешка.

Даниил 8:25б „...ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.“

Дързостта на Антихрист ще го отведе отвъд границите на Божието дълготърпение. Понякога се питам, как може Антихрист да е толкова глупав, че да си мисли, че ще може да победи Исус? Това не е признак на висока интелигентност!

Един фермер имал един стар бик с много опак характер. Ако фермерът го карал да тръгне наляво, той завивал надясно. Фермерът никога не се обръщал с гръб към бика, защото той бил злобен и агресивен. Един ден бикът излязал от пасбището и застанал на железопътна линия, където намерил вкусни плевели. Докато пасял, един влак се задал по същата жп линия към него. Машинистът видял бика, надул свирката и се опитал да намали скоростта, но бикът не помръднал.

Машинистът видял как секунди преди сблъсъка бикът издал напред рамената си, навел глава, сякаш казвайки на влака, „Хайде, да те видим какво можеш.“ Кой според вас победил в този дуел? По-късно фермерът казал, „Този бик имаше много повече дързост, отколкото здрав разум.“

Антихрист ще има много повече дързост, отколкото здрав разум. Надува мускули, но като Умник Гюро няма глава. Ако имаше, нямаше да въстане против Христос!

Неговият преобраз Антиох умира внезапно от психическо разстройство и евреите го отдават на Божията намеса. Последният Антихрист ще има подобна съдба. Никой не може да се изправи срещу Бога и това да му се размине.

Божието въздаяние може да не идва като бърз влак, но по-скоро може да се оприличи на мелница. Божията мелница може да мели бавно, но тя мели изключително фино. На своето време Всемогъщият Бог ще се намеси.

Вече видяхме как образът, който Навуходоносор издигна внезапно бе ударен от камък, който се е откъснал, но не от човешка ръка (Даниил 2:34). Ние знаем, че това е Исус, който ще извърши тази присъда. Точно как и кога – това оставяме в Божиите ръце.

Тук завършва видението на Даниил и той е инструктиран да запечата видението, „защото се отнася до далечни дни.“ (Даниил 8:26) Вярно е, че видението частично е изпълнено по времето на Антиох, но пълно разбиране на неговото значение е запазено за края на времената.

Би било твърде самонадеяно от наша страна да кажем нещо по-конкретно от това. Но ние можем да бъдем сигурни в едно – „тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с блясъка на пришествието Си.“ (2 Солунци 2:8)

Видението оставя Даниил напълно изтощен. Напрежението, съпътстващо извеждането му от света и въвеждането му в бъдещото страдание на Божиите люде през вековете, е твърде голямо, за да може да го понесе физически, психически и духовно. Като истински Господен слуга, той се идентифицира с бъдещите вярващи. Макар и на висока позиция във Вавилонското царство, той вече не може да остане безчувствен за техните страдания.

Нужни са му няколко дни, за да се възстанови от тази опитност. Но Даниил вече никога няма да е същият. Той казва:

Даниил 8:27 „после станах и взех да върша царските дела“.

Даниил е невероятен пример за нас! Той винаги е готов да действа в преследване на някаква цел. Голямото духовно преживяване не му попречва да върши своята работа.

По същия начин, ние знаем, че Господ Исус ще дойде, но до онзи ден наш дълг е да работим и да изпълняваме съвестно отговорностите си. Защото като Даниил, ние също вършим царските дела. Ние служим на Царя на царете, пред който ще падне всяка империя и всеки Антихрист. Амин!

Край

 БПЦ "Нов живот" Варна

25.11.2018 г.

Този път ножът не спря (Битие 22:1-19)

/проповед/

Миналият път говорихме за раждането на Исаак, на сина на обещание на Авраам. Видяхме как Бог изпълни обещанието си, 25 години след като беше сключил завет с Авраам, и това внесе смях в дома на Авраам и Сара. Бог ги посети и им даде радост на изпълненото обещание. След това каза на Авраам да отпрати Агар, но й се яви в пустинята и обърна отчаянието й в радост, като отговори на молитвата й. Ти можеш да изпиташ Неговите обещания. Когато си на края на силите си, можеш да извикаш към Него. Тогава Той ще те посети и ще те изпълни с радост.

Но преди радостта обикновено трябва да минем през труден изпит.

След изпит в училище баща пита сина си: „Как можа да получиш толкова ниска оценка на този изпит?“ Синът казал: „Поради отсъствие“. Бащата попитал: „Ти си отсъствал в деня на изпита?“ „Не, но момчето, което седи до мен, отсъстваше.“

 ***

Обява в университет: „Добри новини за студентите от нашия университет! Изпитите в университета се отлагат за юни. За потвърждение посетете сайта www.spridamechtaeshiizapochvajdauchish.com (спри да мечтаеш и започвай да учиш точка ком).

Днес също ще говорим за труден изпит. Нека прочетем Битие 22:1.

„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. И Авраам отговори: Ето ме.“ 

Авраам каза простичко: "Ето ме". Той не направи като Адам, който гузен се скри от него след извършването на първородния грях. Не, той каза: Ето ме.

Всяко чудо, което Бог е правил в Библията е било след едно „Ето ме“, изказано от някой от Библейските герои. Мойсей, Исус Навиев, Гедеон, Давид, Соломон, Илия, Исая, Еремия – всички те казаха на Бог: „Ето ме, вземи ме и ме използвай за Твоя слава.“

Какво казваш ти, когато Бог те призове за нещо? Ето ме, твой съм? Или гузен се криеш от Бога? На разположение ли си, когато Бог ти се яви чрез Словото, или чрез пастора или друг християнин? Отдаваш ли му пълното си внимание или гледаш на тях като на някой, който ти се бърка в живота?

Авраам беше на разположение на Бога. Но едва ли е очаквал точно такова продължение. Бог му каза:„Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (22:2)

Какво искаше Бог от Авраам? Не много, само живота на неговия син!

Как би реагирал ти, ако си на мястото на Авраам? Можем да си представим какво е чувствал той. Исаак беше единственият му син от Сара, този чрез когото Бог му обеща да го направи баща на много народи, синът на обещания завет. И сега изведнъж Бог иска да му го отнеме?

Авраам беше като водолаз, който преди да се гмурне, срязва маркуча към бутилката с кислород, защото Исаак беше връзката на Авраам със Спасителя!

Каква вяра е нужна, за да направиш това, което четем от ст. 3 нататък:

„На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал.“ (22:3)

Цели три дни те пътуват до мястото на жертвата. Цели три дни за Авраам Исаак е мъртъв. Или може би не?

Ст. 5„Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.“ Авраам вярваше, че дори Бог да убие Исаак, после ще трябва да го възкреси от мъртвите. Защо? Защото Бог ясно бе казал, че Спасителят ще дойде чрез Исаак. Но Авраам още не знаеше, че не Исаак, а Спасителят е Този, който щеше да възкръсне.

Евреи 11:19 казва за Авраам: той „като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи (Исаак) обратно като предобраз на възкресението“.

Авраам се довери на Бог. Имаш ли доверие в Бога? Когато се довериш на Бог, няма нужда да гадаеш какво точно ще направи Бог. Нямаш нужда да ходиш при врачки, за да научиш бъдещето си. Недей да ходиш да ти хвърлят боб или да ти гледат на кафе. Довери се на Бога и тогава Той ще се погрижи за всичко!

Битие 22:6,7 „И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко.“ Авраам е винаги на разположение на Бога, но той е и винаги на разположение на своя син.

Бащи, на разположение ли сте на своите синове и дъщери, когато те кажат: „Татко!“ Или дори не отмествате поглед от телевизора и не спирате да превключвате програмите с дистанционното? Може би точно тогава те имат голяма нужда от вас! Авраам обичаше своя син и обичаше да разговаря с него. Този разговор обаче щеше да е труден:

Битие 22:7-9 „И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата.“

Те са вече на хълма. Авраам издига олтар, Исаак мълчаливо подава дървата на Авраам и той ги нарежда върху oлтара. Тогава Авраам го поглежда и Исаак разбира всичко. Той ще бъде жертвеното агне!

За нас, живеещите в началото на 21 в., повлияни от хуманизма хора, е непонятно как Авраам е бил готов да убие собственото си дете. Но ние като християни трябва да знаем, че нашата душа е по-важна от телесната й скиния. Тялото умира, но душата остава. Апостол Павел: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.“ (2 Кор. 5:1) Можем ли да го кажем с него?

Също толкова трудно е да повярваме, че Исаак доброволно е легнал върху олтара. Той е бил достатъчно голям, за да се опита или да избяга, или да окаже съпротива на баща си. Но това дори не му е минало през ума. Каква висша изява на покорство, от която всяко дете може да се поучи!

Битие 22:10-11: „И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си. Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме...“

Два пъти Авраам откликва на Бог с „Ето ме“. И тези два израза рамкират най-изключителния акт на покорство, който познава човечеството. Бог се е явил, за да му възложи изпит и сега идва, за да го спре. Точно в този сюблимен момент, когато Авраам замахва с ножа, Бог се намесва.

В началото ви разказах виц за ученик, който е неподготвен за изпит. Всички сме го преживявали, нали? Но случвало ли ви се е да ви изпитват в училище или университета и да знаете всичко? Може би се учудвате, че има такива ученици :).

Но представи си, че си учил и знаеш всичко. Спокойно отговаряш и преподавателят ти казва: „Достатъчно, дай си бележника.“ Ти си уверен, започнал си да отговаряш и отговорът ти е правилен. Опитният преподавател няма нужда от много време, за да разбере дали си учил или не, и каква оценка заслужаваш.

Бог дойде и прекъсна Авраам преди той да завърши своя изпит, защото видя неговото покорство. Авраам беше готов да жертва сина си. Изпитанието е преминато успешно! Но не само това, Бог беше промислил и за жертва.

Битие 22:12-14: „Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене. Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.“

Това е третото изпитание за Авраам. Първото е, когато Бог го призова да напусне народа и страната си (12:1) и да върви напред без да знае къде отива. Второто, когато трябваше да уповава на Бога за обещанието на завета без да види изпълнението му в продължение на 25 години. И сега заповедта да пожертва сина по обещание.

Авраам се покори и Бог промисли – снабди го с жертвен овен. Когато се покоряваме на Словото, Бог винаги снабдява с необходимото!

Защо Бог го подложи на толкова трудно изпитание? Бог всъщност не желаеше физическата смърт на Исаак, защото по-късно осъжда човешкото жертвоприношение като ужасен грях (Лев. 20:1-5). Бог обаче искаше да изпита Авраамовото посвещение и покорство. Бог не искаше Исаак, а Авраам. Бог не иска нашите притежания, време и пари - той иска нашето сърце!

И когато покажем покорство на Бога, Тогава идва и благословението. Бог потвърждава на Авраам, че остава верен на завета, който е сключил с него (Бит. 12, 15 и 17):

Битие 22:16: „В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син, то Аз ще благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

„В Твоето потомство ще се благославят всичките народи.“ Как щеше да стане това? От потомството на Авраам и Исаак щеше да се роди Месия. Всъщност, това беше много повече от завет; това беше пророчество.

И изпитанието на Авраам беше много повече от лична разтърсваща драма; то беше преобраз за бъдеща космическа драма. Защото Авраам тук символизира Бог Отец, а Исаак – Исус Христос. Паралелите между двамата са много:

Авраам жертва на планината в Мория своя единствен син по обещание Исаак. Бог жертва на хълма Голгота Своя единороден Син Исус.

И Исаак, и Исус, взеха осле до мястото на жертва.

Двама слуги отидоха с Исаак. Двама разбойници бяха разпнати с Исус. 

Авраам и Исаак пътуваха 3 дни до мястото за жертва. Исус остана три дни в гроба.

Исаак носеше дървата до хълма и беше положен на тях. Исус носеше дървения кръст до хълма и беше разпнат на него.

Авраам каза на Исаак: „Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне.“ И Бог промисли, когато Йоан Кръстител каза на учениците: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света.“ (Йоан 1:29)

Бог каза на Авраам: „Ще преумножа потомството ти“ (22:17). На Петдесетница се роди църквата и към нея се прибавиха хиляди нови ученици. Защото „не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.“ (Римляни 9:8)

Исаак си взе за невяста прекрасна девица, Ревека (Битие 24:16). Исус взе за невяста чистата девица на Христа - Църквата (2 Коринтяни 11:2).

Следователно, жертването на Исаак е преобраз на смъртта и възкресението на Исус Христос. Авраам показа покорство към своя Небесен Баща; Исаак показа покорство към своя земен баща. Исус показа покорство към Своя Небесен Баща.

Бог възнаграждава тези, които Му се покоряват. Той иска и ние да сме Му покорни, защото ни обича и иска да ни възнагради. Но често за нас е трудно да се покорим на Бог. Казваме Му, че го обичаме, но често като децата, вършим точно обратното на това, което Небесният ни Баща ни заповядва.

Една майка не можела да понася, когато малкото й момченце се тръшкало на земята, когато му забранявала нещо. Искало да направи точно обратното на това, което му казвала. След един особенотежък ден, най-накрая тя разперила ръце и казала: Добре, Петьо, прави каквото искаш! Хайде сега да видим как ще противоречиш на това!

Слушаш ли Божиите напътствия? Или си склонен да правиш точно обратното на Неговите заповеди и да противоречиш на Бога. Престани да преследваш егоистични амбиции, а си поставяй за цел да благославяш другите. Направи Бог свое съкровище и бъди готов да загубиш земните си „съкровища“. „Там, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:21)

Писанията казват, че Авраам се е оправдал „чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника“ (Яков 2:21). Семената на неговата вяра бяха дали плодове на покорство. Защото скритият живот на спасителна вяра неминуемо преминава в явен живот на послушание. Вяра без дела е мъртва вяра.

Бог понякога изпитва вярата ни. Той често позволява някои неща да се случат в живота ни, които като че ли ни карат да се сбогуваме с мечтите си – за работа, кариера, собствен бизнес, хубава къща, добър университет за децата, спокойни старини.

Бог допуска това в живота ни, защото много от мечтите ни са свързани с нашата гордост. Но след изпитването на вярата ни той ни утвърждава, укрепва и възстанова, дава ни истински живот в Него.

А истинският живот е в пълноценните взаимоотношения с Бога и с нашите близки, приятели, колеги. И те са възможни, защото Авраам взе изпита и Исус отиде на кръста. В Него имаме прощение и спасение. Нокогато преследваме егоистичните си амбиции, нямаме време за Бога и за хората до нас. Така губим не само спасението си, но и най-близките си хора – нашите родители, братя и сестри, съпрузи, нашите деца.

Рави Закарайъс - един от най-големите апологети на нашето време, бил в Близкия изток като участник в омиротворяваща мисия между враждуващите групировки. Срещнал се с основателя на Хамас, шейх Талал. След обилна вечеря, той им казал, че е лежал 18 години в затвора и че някои от неговите деца са умрели при самоубийствени атентати.

Тогава Рави го попитал: Шейх, прости ми директния въпрос, но какво мислиш за самоубийствените атентати? Как се чувстваш, когато изпращаш по този начин децата си?

След като той му отговорил, Рави казал: "Шейх, може никога повече да не се видим, затова искам да чуеш това. Недалеч оттук има една планина, на която преди 5000 г. Авраам отиде, за да жертва единствения си син. И малко преди да замахне с ножа, Бог каза: "Стоп!" Знаеш ли какво е казал Бог след това? Шейхът поклатил отрицателно глава. "Бог каза: "Аз ще промисля за жертва." Шейхът кимнал.

Рави продължил: "Недалеч от мястото, където сме сега, има един хълм. Преди 2000 г. Бог удържа на думата си и доведе своя собствен Син. И този път ножът не спря. Той пожертва своя собствен Син."

Рави казва: "Той се втренчи изпитателно в мене. Стаята беше пълна с пушек и с неговите бодигардове. Аз казах, "Може никога повече да не се видим, шейх, но искам да ти кажа това: докато не приемеш Сина, за когото Бог промисли, ние ще жертваме нашите собствени синове и дъщери на бойните полета на този свят за земя, власт и гордост."

Можех да видя, казва Рави, как устните на мъжа започват да треперят, той седеше точно до мен. Никой не наруши мълчанието след това. И докато тръгвахме, шейх Талал се здрависа за сбогом с всеки, след това дойде до мен, хвана ме за раменете, целуна ме от двете страни, докосна ме по лицето и каза: "Ти си добър човек. Надявам се да те видя някой ден."

Когато се довериш на Господа, Той ще работи в живота ти. И ако Му се покориш като Авраам и кажеш „Ето ме“, Той ще те напътства. Дори да ти отнеме някои мечти, ще те укрепи и възстанови. Покори се на Бога и Той ще ти помогне да вземеш всеки изпит. Защото Той е промислил за жертвата. Защото на Голгота ножът не спря.

Нека се помолим...

---

БПЦ "Нов живот" Варна

22.01.2017 г.