Истинската чистота (Матей 15)

/проповед/ 

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Матей. Ще разгледаме темата за истинската чистота. Много хора в България държат много на чистотата. В тази връзка, знаете ли какво е Национален ден за почистване? Това е ден, когато тези, които никога не са цапали, чистят за всички други..

Макар и много хора да поддържат себе си и дома си чисти, повечето от тях пренебрегват духовната чистота. В духовен смисъл имат фалшива представа за чисто и нечисто. И това е така, защото имат и фалшива представа за това кой е Исус Христос.

Много хора си го представят като един, който обича да гали дечицата по главата или седнал на хълма, да се усмихва на преминаващите хора. Исус наистина бе пълен с любов и състрадание, но беше и много конфронтационен взависимост от това с кого разговаряше. Затова, преди да видим коя е истинската чистота, ще видим кой е истинският Исус и кое е истинското писание.

1.     Истинският Исус.

Исус Христос беше радикален. Той не беше конформист. Не се съобразяваше с религиозните практики на деня. Той здраво отстояваше Божието слово, но настръхваше щом чуваше за предания и традиции, които затрудняват хората в търсенето на истината.

И тук при Исус идват две религиозни групи – фарисеи и книжници. Кои бяха те? Тези групи не се споменават в Стария завет, но в Новия завет изведнъж виждаме книжниците, фарисеите, садукеите и иродианите. Много от тях възникват в 400-те години затишие между двата Завета.

След Вавилонския плен, който както знаете продължава 70 г., поради желанието им да следват Божието слово, се формират няколко групи. Книжниците са основани от Ездра, който се счита за първия книжник. В началото те преписвали откъси от Писанията, от Тората, за да ги разпространяват при върналите се от плена.

Но постепенно започнали да пишат коментари към Закона, задавайки въпроса, какво Мойсей би направил в тази и тази ситуация и отговаряйки на тези въпроси. И тези коментари започнали да се приемат като част от Закона.

Все едно да приемаш бележките под линия в учебната Библия за еднакво боговдъхновени с Библейския текст. Постепенно те се превърнали в легалисти, които се интересуват повече от буквата на закона, отколкото от духа на закона.

Втората група, фарисеите, произлиза от арамейската дума pĕrīshayyā и означава „отделен“. След плена те искали да се отделят от света, от чуждо влияние и идолопоклонство и да бъдат напълно предадени на Бога. Но с времето също се превърнали в легалисти.

Третата група, садукеите, са либералите. Те не вярвали в устното предание, не вярвали в чудеса и във възкресението от мъртвите. Това били богати аристократи, които били обществено активни, работели за мир с римляните. Поради това, че не вярвали във възкресението, те започват преследване на ранните християни, защото те твърдели, че Христос е възкръснал.

И последната група, иродианите, били еврейски националисти, които подкрепяли управлението на династията на Ирод, който пък им се отблагодарил с построяването на великолепен храм.

Исус не търсеше непременно конфронтация с тези групи. Но когато виждаше проблем, Той не го подминаваше. Особено, когато проблемът се наричаше „лицемерие“.

Гръцката дума за лицемер, hypokritēs, означава „актьор с маска“, каквито са носели тогава актьорите (оттам идва и английската дума за лицемер). И Исус не си спестяваше критиките към духовните лицемери.

Един престъпник от подземния свят посетил пастора и казал, „Брат ми почина, ще отслужиш ли погребението му“? Свещеникът казал, „Разбира се.“ Но в погребалното си слово искам да кажеш, че той беше светец.“ Пасторът ги знаел що за цвете са и двамата и казал, „Не мога, защото ще излъжа. Всички в града знаят, че той не беше светец, беше мошеник.“

„Знам, пасторе, но това ми е брат, затова когато го изпращаме искаме да кажеш, че брат ми беше светец. Ако го направиш, ще те отрупам с пари.“ Пасторът помислил малко и казал, „Добре, мога да го направя“.

Дошъл денят за погребението, пасторът се изправил, казал няколко неща и след това добавил: „Всички вие, които сте дошли тук днес познавате този мъж, който лежи в ковчега пред вас. Той беше престъпник, беше мошеник, беше женкар, беше пияница, беше наркоман, но в сравнение с брат му, който стои тук, този мъж беше светец.“

Не искал да е лицемер. Той спазил обещанието си, казал истината.

Исус вършеше много чудеса в Галилея – отваряше очите на слепите и ушите на глухите, куците започваха да ходят, изцеляваше болни от проказа, възкресяваше мъртви. Но Исус също конфронтираше лъжата и лицемерието.

И неговата слава бързо се разнесе и привлече вниманието и на религиозните учители в Ерусалим. Ерусалим беше на 160 км оттам. Вероятно Синедрионът и синагогата бяха излъчили делегация, която да отиде и да провери на място кой е този Исус, който върши изцеления и с каква власт ги върши.

2.     Истинското Писание.

Четем в текста,

Матей 15:1-2 „Тогава дойдоха при Исус фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?“

Те отидоха право при Исус, и пред събраната тълпа попитаха: „Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините?“

Те имаха предвид устния закон, известен като Мишна и Талмуд. Талмудът представлява коментари на еврейските закони и се състои от 63 книги. За набожните евреи техните писания били толкова задължаващи колкото Божието Слово.

Един известен равин, Акиба, пише, че различните предания в юдеизма са като „ограда около закона“ (seyag ha Torah, староевр.). Идеята е, че тези традиции и предания са като допълнителен защитен вал пред хората да не нарушават Божието слово.

Но докато тази ограда предпазвала от нарушаване на буквата на закона, тя била безсилна да пази човек от нарушаване на духа на закона. Когато имаш много правила, ти можеш да ги следваш механично, не от искрено убеждение. Просто да се съобразяваш с традицията и така да нарушиш духа на закона.

Тези хора не бяха загрижени за хигиената на учениците, а за ритуала. Не е както когато майките ви са ви се карали като сте били деца, че не сте се измили преди ядене. Например, в устния закон била добавена следната сложна церемония за измиване:

Преди да ядеш, си простираш напред ръцете с пръстите нагоре. Някой поливал вода от върха на пръстите, тя потичала до китката и водата падала под нея. След това обръщаш ръцете с пръстите надолу, поливали вода от китката до пръстите. Трето, трябвало да си изсушиш ръцете, като с едната разтворена ръка потъркваш другата, която е стисната в юмрук, след което сменяш ръцете.

Набожният евреин правил това не само преди всяко ядене, но и между всяко блюдо. Това била традицията на старейшините. Но учениците на Исус не правили това.

Според едно друго предание, евреите вярвали, че съществува зъл дух наречен shipta, който можеш да се залепи за ръцете ти докато спиш. И тъй като той бил на ръцете ти, можело докато се храниш да погълнеш този зъл дух. Затова трябвало много внимателно да се измиеш, за да измиеш злия дух. Хубаво би било така да можехме да измиваме демоните от нас.

Това обаче карало хората да вършат тази церемония не от любов, а от страх.

Матей 15:3-6 „А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? Защото Бог е казал: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ Но вие казвате: Който рече на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, - той може и да не почита баща си [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.“

„Защо и вие заради вашето предание, престъпвате Божията заповед?“

Всъщност, фарисеите не бяха загрижени за Писанието, а за традицията. Колко познато ни звучи това, нали?!

Исус им заявява, че чрез устния закон те са променили Писанията. Тук става въпрос за традицията даване на курбан, която е разпространена и в България до ден днешен. Курбан (или korban) означава „нещо посветено на Бога“.

Например, когато родителите ти имат нужда от помощ и ти можеш да им помогнеш – финансово или с нещо друго, те идват и ти казват, „Сине, с майка ти не сме добре, имаме нужда от помощ“, ти можеш да кажеш: „Тате, много искам да ви помогна, но тези пари в банковата ми сметка са korban, те са посветени на Бога, не мога да ги пипам.

Но дори когато нещо е било посветено на Бога, човек е можел да го държи у дома и да го използва и по-късно да го даде на Бога. Всъщност, това е било извинение да се измъкнеш от изпълнение на 5-та заповед, „Почитай баща си и майка си“.

Исус им казва, че с вашето предание вие нарушавате тази заповед.

Внимавайте с традициите. „Винаги сме го правили по този начин!“ Но дали вашият начин е в съгласие с Библията?

Ние знаем, че Исус Христос е Словото Божие (Йоан 1:1) и то е боговдъхновено и непогрешимо. Но според официалното схващане на Православната църква, „светото предание“ има по-голям авторитет от Светото Писание, тъй като го предхожда хронологически. Исус е предал на човеците устно словата, които Му дал Неговия Отец. После започнали да го разпространяват устно, а накрая някои от тях написали свещени книги. Но тъй като не всичко било описано в Писанията, Бог дал и преданието.

Ние сме съгласни, че преданието има своята роля, особено когато става въпрос за древните кръщални символи и символите на вярата, утвърдени от вселенските събори и потвърдени от духа на Словото.

Писанието също утвърждава добрите предания. Павел каза „стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили било от наше слово, било от наше послание“ (2 Солунци 2:15).

Но традициите, добавени по-късно към Писанието и противоречащи на него, могат да бъдат разрушителни и да задушат духовния живот.

Матей 15:7-9 „Лицемерци! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“

Думата „лицемер“ е обидна дума. Но Исус използва тази дума 23 пъти в Новия завет. В 21 от тези случаи говори за религиозните лицемери. Проблемът е, че те едно говорят, друго правят. И Исус ги отхвърли.

И след като Исус им каза, че те престъпват Божията заповед чрез техните предания, Исус се обръща към тълпата и им говори относно истинската чистота.

3.     Истинската чистота.

Матей 15:10 „И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте! Не това, което влиза в устата, осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.“

Ако четем книгата Левит, в нея ще видим, че някои неща, които влизат в човека, могат да го осквернят. Бог им забрани да ядат определени храни – животни, които не преживят или нямат раздвоени копита, риби които нямат перки и люспи.

Но причината Бог да даде тези заповеди в Стария завет беше да запази физическото им здраве, защото те не са разполагали с медицината, с която разполагаме ние днес.

Затова Бог каза, отделете се от тези нечисти неща. И второ, това беше метафора за нечистотата на греха. Тези нечисти животни сочеха към вътрешната нечистота на човека.

Затова Исус казва, че не това, което влиза, а това което излиза от устата осквернява човека. Не външните неща ни правят нечисти, а това което извира от сърцето.

Исус казваше, че Бог не е загрижен толкова за външното поведение, а за вътрешното отношение на сърцето.

И когато фарисеите и книжниците си отиват, при Исус идват учениците и казват:

Матей 15:12 „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“

Вие как мислите, дали Исус е знаел? Разбира се, че е знаел! Той целеше да ги накара да се ядосат! Той подкопаваше фалшивата им вяра в легалистичната религия.

Те дойдоха пред всички и Исус казва, „Искам всички да разберат, че водачите които са следвали са поставяли ударение върху грешните неща. Най-важно е сърцето.“

И след като заявява, че лицемерите са фалшиви вярващи, които ще бъдат изкоренени подобно на плевели в градината (ст. 13), Исус продължава…

Матей 15:14 „Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.“

Оставете ги. С други думи, не се занимавайте с тях. Да нямате нищо общо с хора, които непрекъснато презират и oчернят Божието слово.

Матей 15:15 „Петър в отговор Му рече: Обясни ни тази притча.“

Може би Петър все още мислеше, че Исус говори за храна. Ти, Исусе, казваш, че това което влиза в човека не е толкова важно… Може ли да го обясниш още веднъж?

Когато и духовенството не разбира духовните истини, тогава имаме проблем 😊. Петър беше следвал Исус две години и пак не разбираше. И Исус му каза,

Матей 15:16-20 „И вие ли не разбирате?“ (И вие ли сте като тълпите? Вие живеете с мене) „Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. Това осквернява човека; а яденето с немити ръце не го осквернява.“

„Онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето.“

Под сърце в Библията се разбира не органът, който помпи кръвта. Сърцето е центърът на човешкото същество, който включва ума, емоциите, волята, мотивите и моралния характер. Центърът на вътрешния живот на човека, от който произлизат мислите, желанията и постъпките.

Притчи 23:7 „защото както мисли (човек) в душата си, такъв е и той“.

Човек не се осквернява от храната. Когато храната попадне в стомаха, тя се смесва със стомашни ензими и киселини, които продължават процеса на разграждане. 

Стомахът служи като контейнер, където храната се обработва, докато не се превърне в полутечна смес, която след това се освобождава в тънките черва. Там се извършва по-нататъшно храносмилане и усвояване на хранителните вещества, а това, което не е необходимо, се изхвърля.

Но истинската мръсотия идва от сърцето в устата. Понякога това, което излиза от сърцето през устата е по-лошо от това, което отива в канализацията. Това казва Исус. Това ни осквернява, сърцето.

Еремия казва, „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?“ (17:9)

А Давид се помоли с думите,

Псалм 51:10 „Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Как можем да обновим сърцето си и да постигнем тази истинска чистота? Като синхронизираме мислите и желанията си с Божията истина и воля. А това правим, когато ежедневно четем и изучаваме Библията и се молим Святият Дух да ни води в разбирането и прилагането ѝ в живота ни.

Чували ли сте за хермелинът? Това е малко животно, което живее в северна Европа и Азия. Интересното за това животно е, че то инстиктивно пази бялата си козина от всичко, което би я изцапало. Знаете ли как го залавят? Не е нужно да организират хайки или да поставят капан. Просто намират хралупата, в която живее, намазват входа и вътрешността с мръсотия и пускат кучета да го подгонят. То бяга към хралупата си, но не влиза там, погнусено от мръсотията. Избира чистотата пред живота. А ти? Държиш ли на духовната чистота?

___________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

20.07.2025 г.

Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Истинската свобода

/проповед/

      1.     Увод

Двама затворници си говорили в килията: - Ти на свобода какъв беше? - Студент. - А за какво лежиш? - Пропуснах упражнение по квантова физика. - Шегуваш се, как така? - Този ден обирах банката.

Лесно можем да загубим свободата си. Затова трябва да я ценим и пазим.

Днес е 3 март. На тази иначе доста противоречива дата ние сме избрали да отбелязваме нашето освобождение. Но, вземайки повод от празника, днес искам да говорим не толкова за самия акт на нашето освобождение, колкото за свободата по принцип.

Всеки човек се ражда с копнеж за свобода. По думите на Виктор Юго, „човек е създаден не да влачи вериги, а да лети над земята, широко разперил криле.” Бог ни е сътворил да живеем свободни, затова когато загубим свободата си, ние страдаме.

В нашата дълга история ние, българите, сме имали моменти, когато сме били свободни и когато сме били под чуждо владичество или окупация. От седми век, когато се ражда Стара Велика България, до днес, са минали 14 века. От тях 7 сме били под чуждо владичество.

Може би точно затова ние ценим свободата толкова много. Обичаме свободата толкова много, че на знамето на Панагюрския революционен окръг по време на Априлското въстание въстаниците написват думите „Свобода или смърт”. Същият девиз приема и създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е използван за печатите и знамената, и дава име на вестника на организацията.

Ние обичаме свободата толкова много, че когато започва терора, политическите репресии и колективизацията след септември 1944 г., над две хиляди горяни сформирват чети в Балкана. Това е първата организирана съпротива срещу комунистически режим в Европа след края на Втората световна война. 

Свободата е силно присъща на българите. Хиляди наши сънародници са умирали за свободата си, защото са били убедени, че живот без свобода не си заслужава да се живее.

Днес ние се радваме на политическа свобода. Имаме и други свободи: лична свобода и неприкосновеност, свобода на словото, религиозна свобода, свобода на съвестта и мисълта, свобода на движение. Но дали имаме най-важната от всички свободи - тази, за която говори Божието слово – духовната свобода?

Представата за свобода днес е много различна. С идването на комунизма в източна Европа и с навлизането на левичарските идеи в Западна Европа след Втората световна война, дефиницията за свобода е променена. Първо, в тази проповед ще разгледам какво не е свобода, след което ще видим какво е истинска свобода и как можем да я постигнем.

      2.     Какво свободата не е.

Първо, свободата не е като свободата от лозунга „свобода, равенство, братство“ на Френската революция от 1789 г.

Този лозунг звучи много привлекателно. Свободата и равенството са свързани с човешките права. Както се пее в химна на революционното движение, написан от Стефан Стамболов, „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини!“

Лозунгът „свобода, равенство, братство“ е реакция на разточителния живот и некадърно управление на френските монарси.  На хората им е омръзнало да се съобразяват с някакъв си монарх или с фалшива религията и искат свобода и равенство, искат да са равни пред закона. Всички да са братя и да живеят в едно хармонично общество. Така че, нека махнем Бог от картинката.

И днес много хора се покланят на несвятата троица „свобода, равенство, братство“.  Преди две седмици председателят на партията на европейските социалисти каза пред симпатизанти в Монтана, че се надява в предстоящата кампания за европейски избори БСП да отстоява „традиционните за социалистическата партия ценности свобода, равенство, братство...“

Но като се обърнем към историята виждаме, че всъщност традиционни за тази атеистична партия са терора, концлагерите, политическите присъди и разграбването на имущество. Виждаме, че зад красивия лозунг се крие една грозна действителност.

Но това е характерно не само за привържениците на тази партия. Погледнете света, включете си телевизията и отворете интернет, и ще видите, че живеем в свят, който е продукт на „свобода, равенство и братство“, но без Христос.

Жан Клод Юнкер се обръща към европейците с думите: „Аз не мога да разбера защо вие обвързвате философията на Маркс с провала на неговите последователи?“ Тези врели-некипели може да ги говори на всеки, но не и на българите, които са минали през ужасите на комунизма.

И днес призракът на комунизма все още броди из Европа. И сега е по-опасен отпреди, защото идва с парите на Европейците. Комунизъм с пари е по-опасен от комунизъм без пари.

Самата Френска революция е довела до 2639 умрели на гилотината, 50000 застреляни или умрели в затворите и 250000 умрели в гражданската война, избухнала след това. Но тя бледнее пред повечето от 100 милиона жертви на комунистическите „революции“ през 20 в.

Псалм 2: „Защо се разяряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им.“

Кои са връзките, които народите искат да разкъсат? Това са връзките на Божието Слово. То пречи на човека да се издигне на Божия престол и да дефинира свободата по друг начин от този, по който Бог дефинира свободата.

Във връзките на Бога има свобода. Псалм 119:1 казва, „Блажени са онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на Господа.“

Но хората не искат да живеят в Божията свобода. Те искат те да дефинират свободата. Да се издигнат и да стъпят на Божия престол. Искат те да диктуват условията. Искат те да определят кой е мъж и кой е жена. Искат те да решат кой да командва в семейството и кой не. Искат те да кажат кой да живее и кой трябва да умре.

Това е свободата, за която плачат и днес наследниците на Френската революция. За да избягат от ограниченията на религията, хората и днес отхвърлят Бога и така издигат себе си като бог. Дали това не е залезът на западната цивилизация?

Християнският автор Малкълм Мъгъридж пише, „Докато други цивилизации са били унищожени от варварски атаки отвън, нашата е уникална с това, че е обучила своите собствени разрушители в своите собствени образователни институции, а след това ги е снабдила със средства за пропагандиране на тяхната разрушителна идеология надлъж и нашир, изцяло на обществени разноски. Така западният човек реши да унищожи себе си, превръщайки благоденствието си в отегчение, силата си в уязвимост, еротоманията си в импотентност, надувайки сам тръбата, която събори стените на собствения му град и след като се е убедил, че се е размножил твърде много, се потруди чрез хапове, скалпел и спринцовка да намали своя прираст. Докато накрая, след като се образова до идиотизъм и се замърси и дрогира до притъпяване, той коленичи – един уморен и пребит стар бронтозавър – и се превърна в изчезнал вид.“

Свободата на егото е псевдосвобода. Резултатът е, че в бунта си срещу Бога, вместо свободни, хората стават роби и унищожават себе си. Изхвърлете рибата на сушата и тя ще умре. Защо? Защото тя е създадена да е свободна само в ограниченията на водата. По същия начин ние сме създадени да живеем само в ограниченията на вярата в Бога. Истинската свобода е в Бога, защото ние сме създадени да живеем в Него.

Второ, свободата не е легализъм. Много хора се опитват да постигнат свобода, като следват легализма и фалшивата религия. Те виждат свободата в следването ритуали и традиции, заповеди и постановления.

По време на поклонническо пътуване, двама монаси стигнали до придошла река. Там видели едно момиче, което се чудело как да прекоси буйните води. Без да се бави единият от монасите я взел на гръб, пренесъл я през реката и я пуснал на другия бряг.

След това монасите продължили по пътя си. Но другият монах започнал да мърмори: „Нали знаеш, че не е правилно да докосваш жена. Как можа да пристъпиш правилата за монашески живот?“ Монахът, който пренесъл момичето, вървял мълчаливо, но най-накрая отговорил: „Аз я пуснах край реката преди един час. Защо ти още я носиш?“

Колосяни 2:20,21,23: „Ако сте умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо ... се подчинявате на постановления, като: „Не се докосвай“, „Не вкусвай“, „Не пипай“... Тези неща ... не струват нищо в борбата против угаждането на тялото.“

Тези „постановления“ не идват от Бога, а от човеци. Това е мъртва религия, не спасителна вяра. Легализмът говори от името на Бога, но не Го познава. Крие се зад националната ни идентичност и ни заплашва, че без него няма да сме нация. Легализмът има предписания за това какво да правим и какво да не правим на погребение, при раждане, на сватба, при празници на светии...

Легализмът е привидно благочестие и лъжесмирение, които нямат нищо общо със свободата в Христос.

Както беше казал някой, ако моралното поведение беше просто следване на правила, ние можеше да програмираме един компютър така, че да е морален.

Виждаме, че подобно на свободата на егото, легализмът също няма нищо общо с истинската свобода. Нека сега разгледаме каква е истинската свобода. 

      3.     Истинската свобода в Христос

Йоан 8:36 „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.”

Тук Исус се обърна към група евреи, които вярваха, че са свободни.

Днес много българи вярват, че са свободни. Издигат лозунга „свобода, равенство, братство“. Казват: „Аз съм свободен. Мога да говоря каквото си искам, мога да пътувам където искам, мога да работя каквото искам, мога да правя каквото си искам. Но Исус каза на евреите, „Всеки, който върши грях, слуга е на греха.“ (Йоан 8:34)

Не е грях да си изкушаван. Грях е, когато се поддадеш на изкушението. И дори когато Бог ти прости, последствията от греха остават. Грехът е робството на Сатана. Той е като облак, който надвисва над теб и засенчва слънцето. Вървиш и не виждаш къде отиваш, докато накрая те поглъща и политаш към пропастта.

Как можем да се освободим от робството на греха?

Йоан 8:31, 32: „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Истинската свобода в Христос е възможна само когато пребъдваме в учението на Христос. Само Божието слово може да разпръсне облаците на греха така, че слънцето на Неговата правда и истина да освети пътя ни и ние да стъпваме уверено на твърдата канара Исус.

Псалми 119:105 „Твоето слово е светилник за краката ми и виделина на пътеката ми.“

Вземаш ли този светилник всяка сутрин, за да виждаш къде ходиш през деня? Четеш ли Словото и размишляваш ли върху неговите истини?

Когато Неговото слово се вселява в тебе, то ще ти помогне да преодолееш не само греха, но и страха. Защо? Защото истината ще ти даде увереност, която ще те освободи от всеки страх. В книгата си „Представи си живота си без страх” Макс Лукадо пише:

“Страхът прогонва много хубави неща в живота. Може ли човек да е щастлив и да се страхува в същото време? Може ли да мислиш трезво и да се страхуваш? Да си уверен и да се страхуваш? Да си милостив и да се страхуваш? ... Страхът не е написал симфония или стихотворение. Страхът не е преговарял за мир, не е изцелил болест. Страхът никога не е помагал на семейство да преодолее бедността, или на народ да преодолее заблудите си. Страхът не е опазвал брак или бизнес... Вярата е правила това.“

Вярата в Христос, която идва от общуването със Словото Му е тази, която може да помогне на народа ни да преодолее заблудите си и да го направи свободен да живее благочестив живот в праведност и любов.

Иван Вазов казва за Библията: “Аз не зная под небето друга книга по-могъща от Библията… Там, където Библията се знае и се чете, злините са случайни, а добродетелите - трайни и постоянни спътници на живота.”

Чели ли сте книгата на Александър Урумов, "Али Безсмъртния"? Tя е написана по истински случай. В нея той разказва за един иранец, съден за убийство, отвличане, въоръжен грабеж и продажба на наркотици, който лежи в български затвор. Един ден Али пита своя съкилийник дали може да му даде да почете нещо. Другият мъж му дава Библия.

Али започва да я чете с насмешка, докато не стига до Деянията на апостолите. Тогава нещо в него се променя. Разбира, че ако се покае и повярва в Христос, може да получи спасение и свобода от живота в греха. Предава се на Исус и това променя завинаги живота му. Вече е вън от затвора, не ползва наркотици, има семейство и проповядва на бежанци от Иран в България за това, че могат да бъдат свободни от греха и страха в Христос.

И накрая искам да завърша с това: истинската свобода не е просто свобода ОТ греха и свобода от страха. Тя е свобода ЗА Христос.  Носителят на Нобелова награда за литература, индиецът Рабиндранат Тагор, казва: „На масата си имам една струна на цигулка. Тя е свободна. Но не е свободна да прави това, което се очаква от една струна на цигулка – да прави музика. Затова я вземам, слагам я на цигулката и я опъвам, докато затрепти при докосване. Едва тогава е свободна да бъде струна на цигулка.“

Истинската свобода е там, където има посвещение. Както струната може да осъществи своето предназначение да прави музика единствено в цигулката; както рибата е създадена да съществува и да дава потомство единствено във водата; така човек може да е истински свободен само когато живее във взаимоотношения с Бога и е посветен да принася слава на Христос.

Искам на днешния празник да ти задам въпроса на кого си посветен ти – на несвятата троица „свобода, равенство, братство“, или на пресвятата Троица?

Отвори сърцето си за Словото. То ще те предпази от опасностите на фалшивата свобода на егото и легализма, ще разпръсне облаците на грях и страх в живота ти и ще ти помогне да станеш опъната струна в Божията цигулка. Тогава фалшивите звуци на твоя живот ще се превърнат в хармонична мелодия под диригентството на Най-великия Музикант. Амин!

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

03.03.2019 г.

Фалшива вяра или истинска вяра (Яков 2:14-26)

/проповед/

Това е петата проповед от поредицата "Действена вяра". След като говорихме за изпитанията и изкушенията, за качествата на благочестивия християнин (изпълнител на Словото, обуздава езика си, грижи се за бедните, пази себе си неопетнен от света и не проявява пристрастие), днес ще говорим за вярата. Как можем да имаме истинска спасителна вяра?

Днес много българи се смятат за християни, а не са. В този пасаж Яков говори за разликата между истински и фалшиви християни.

Пасажът 2:14-26 е най-спорният в книгата Яков. Много култове и секти използват този пасаж, за да внушат че трябва с дела да спечелиш спасението си. Но учението на Библията е, че ние сме спасени по благодат чрез вяра. И сега сякаш Яков идва и казва, не е само чрез вяра, но чрез вяра и дела. Какво иска да каже той? Кой е прав, Павел или Яков? Дори Мартин Лутер не е бил убеден, че Яков трябва да е в канона.

Истината е, че Павел и Яков говорят за две различни неща. Павел се бори срещу легализма и твърдението, че за да сме християни, трябва да спазваме всички ритуали на Мойсеевия закон.

Яков от друга страна критикува не легализма, а либерализма и схващането, че няма значение какво правиш, стига да вярваш.

И двамата използват думата „дела“, но имат предвид две различни неща. Под дела Павел има предвид делата на закона – обрязването, спазването на съботата и т.н. Когато Яков говори за дела, той има предвид начина на живот на християнина – дали той показва любов.

Павел се съсредоточава върху корена на спасението, Яков – върху плодовете от спасението. Павел говори за това, което става вътре в човека, а Яков – за това какво става извън човека. По делата им ще ги познаете.

Павел казва как да си сигурен, че си християнин. Яков казва как да накараш другите да са сигурни, че си християнин. Павел обяснява как можеш да станеш християнин. Яков обяснява как да се държиш като християнин.

Ефесяни 2:8-10: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; 9 не чрез дела, за да не се похвали никой. 10 Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Редът е: по благодат... чрез вяра... за добри дела. Не обратно.

Но как да знам, че съм автентичен вярващ? Яков ни дава 5 признака, по които да разберем дали притежаваме истинска вяра.

1    1. Истинската вяра не се доказва с думи.

Яков 2:14: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела. Може ли такава вяра да го спаси?“

Тук не се говори за човек, който наистина има вяра, а за такъв, който твърди, че има вяра. Той говори за вярата си. Познава християнската терминология и говори убедително. В църквите има много хора, които твърдят, че са християни. Но като погледнеш живота им, отношението им и думите им, се питаш в какво се изразява християнството им.

За да си християнин обаче е нужно нещо повече от думи. “Не всеки, който ми казва «Господи, Господи», ще влезе в небесното царство.“ (Матей 7:21) Не всеки, който има рибка на колата или татуиран кръст на ръката е вярващ в главата. Рибка на колата и татуировка на ръката не значи промяна в същината.

Известният български футболист Благой Георгиев често се афишира като християнин. Говори с охота в интервюта за вярата си. По тялото си има татуировки на Исус и кръстове. След всеки отбелязан гол показва надпис под фланелката си, „Аз те обичам, Исус.“ В същото време той е известен с леконравното си поведение на плейбой. Изневярата не е проблем за него.

Истинската вяра не се показва с думи.

2.    2. Истинската вяра не се свежда до чувства.

Много хора бъркат емоциите и чувствата с вяра. Но ти можеш емоционално да си докоснат без да направиш нещо в резултат на това. Може дори да чувстваш емпатия. Яков дава следния пример:

Яков 2:15: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?“

И най-голямото състрадание не струва нищо, ако можеш да помогнеш, а не го правиш. Нужно е нещо повече от думи и чувства.

Благотворителна организация направила рекламна кампания под мотото „Не дарявай почти.“ Един от клиповете показвал човек с патерици, който се опитва да се качи по стълбите. Разказвачът казва: „Този мъж почти се научи да ходи в рехабилитационния център, който почти беше построен от хора, които почти дадоха средства за това.“ След пауза гласът продължава, „Почти дадоха. Но каква полза от почти даването? Същата, като от почти ходенето.“

Друг клип показва бездомен мъж, свил се на кълбо върху купчина дрипи. Той е завит с мръсно одеяло. Чува се глас, „Това е Йордан Колев. Днес някой почти купи на Йордан нещо за ядене. Някой почти го доведе в приют. Някой почти му даде топло одеяло.“ След пауза гласът добавя: „А Йордан Колев? Е, той почти изкара нощта.“

Истинската вяра не е вяра „почти“. Тя не само съчувства, но и помага. Поема инициативата. Не чака да я молят. Истинската вяра е практична. Тук Яков говори на християни. Когато станеш част от семейството, ти имаш отговорности.

1 Йоан 3:17: „Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“

Истинската вяра е щедра. Обръщат ли се към тебе хората в нужда? Колко християни биха ти се обадили през нощта, ако имат нужда от помощ? Ние доказваме вярата си не с думи и чувства, а на дело. По това се познава, че сме християни, ако имаме любов.

Яков 2:17: "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ Яков казва, ако искате да имате жива вяра, трябва да правите нещо повече от това да говорите и да чувствате.

3.    3. Истинската вяра е нещо повече от мисловен процес.

Но някой ще каже, за мен вярата е интелектуално занимание. Аз изучавам Библията, участвам в дебати по сложни богословски въпроси.

Яков 2:18: „А някой ще рече: Ти имаш вяра, но аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“

Някои хора смятат, че вярата и делата са различни дарби на Духа. Те казват: Бог дава на някой да вярва, а на друг – да действа. За всеки по нещо! Тези хора, казва Яков, са склонни да дебатират. Те казват, „Аз обичам интелектуалните упражнения, но не ме карай да правя нещо за някого.“ Обичам дебатите и разговорите, но оставям работата на другите.

На такива Яков отговаря, „покажи ми вярата си без дела, но аз ще ти покажа вярата си от делата си.“ (ст.18)

Вярата е видима. Ако ти си християнин, хората ще го забележат. Достатъчно е да видят как живееш.

Някой беше казал, вярата е като калориите. Не можеш да ги видиш, но знаеш, че са там по резултатите, които виждаш. По същия начин не можеш да видиш вярата, но виждаш резултатите от нея.

Ние, българите, сме скептични към думите. Прекалено дълго са ни лъгали в историята ни, за да приемаме всичко за чиста монета. Само видимата вяра ще промени отношението към християните и в частност към протестантството. Яков в това отношение прилича на българин. Той казва: „Ако си християнин, докажи го. Да видим, дали има покритие между думи и дела.

След битка военен свещеник видял един ранен войник да лежи на земята без някой да се е погрижил за раните му. Свещеникът го попитал: „Искаш ли да ти прочета нещо от Библията?“ Войникът отговорил ядосано, „Не!“ „Мога ли да сторя нещо друго за теб?“ „Жаден съм“, казал войникът. Свещеникът му дал да пие от манерката си. „Нещо друго?“ „Студено ми е“. Свещеникът съблякъл шинела си и завил войника с него. Отново попитал: „Нещо друго?“ „Нещо ми убива на главата.“ Свещеникът свалил кепето си и го сложил под главата на войника. „Нещо друго?“ Войникът го погледнал с просълзени очи и казал: „Мисля, че сега искам да ми почетеш от Библията.“

Фалшивата вяра си остава теоретична постановка. Истинската вяра е видима за хората. Тя е нещо повече от това, което казваме, чувстваме или мислим. Тя се доказва с делата ни.

2 Коринтяни 5:17: „Ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, всичко стана ново.“

Тази промяна не става мигновено, става постепенно.

Ако хванеш оголена жица и те удари ток 220 волта, ще го усетиш! Яката ще те разтърси. Как е възможно тогава Създателят на вселената да влезе в живота ти и да не те промени? Да не те разтърси из основи? Яков казва, че ако Бог не те е променил, най-вероятно Той не присъства в живота ти.

Представи си, че управляващите забранят християнството. Ако не вярваш, че може да се случи, ще ти припомня че в историята ни допреди 28 години имахме такъв период. Може пак да се случи. Представи си, че те арестуват за това, че си християнин. Ще има ли достатъчно улики срещу тебе, за да те осъдят?

Ще има ли хора, които ще свидетелстват в съда, че си им благовествал? Че си вършил добри дела без да очакваш нещо в замяна!? Че не си почитал партийния лидер, а си се покланял само на Бог? Ще съберат ли като улики от фейсбук стената ти поствани Библейски стихове, християнски мисли и клипове?

Ако си християнин, няма как това да остане незабелязано! Вярата ще промени живота ти. Истинската вяра не е само думи, чувства или мисли.

4.    4. Истинската вяра е нещо повече от това да вярваш в нещо.

Яков 2:19: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“

Много хора са убедени, че Бог съществува, че Библията е боговдъхновена и че Христос е Неговият Син. Те могат да цитират стихове и да обсъждат библейски доктрини. Но какво от това, казва Яков! Дори бесовете вярват в това.

Знаете ли, че дяволът е много добър богослов. Той вярва във всичко, написано в Библията. Дяволът вярва в Бога. Той познава Библията много по-добре от мен и теб. И демоните вярват, но треперят, защото разбират колко велик е Бог. И защото тяхната цел е да отклонят хората от истинската вяра.

Ако твоята вяра е фалшива, тогава според Яков и ти трябва да трепериш като бесовете. Но ако ти даже не трепериш, значи не осъзнаваш колко страшно е да имаш фалшива вяра.

Думата за „вярвам“ на гръцки е pisteuo и се превежда най-точно като „доверявам се на, разчитам на, посвещавам се напълно.“ Това е нещо повече от теоретично знание.

Аз вярвам, че Дарвин е съществувал, но не съм дарвинист. Много българи вярват, че има Бог, но не са християни. Ако ги попитате християни ли са, повечето ще отговорят утвърдително. Но ако ги попитате ходят ли на църква редовно, ще кажат „Не“. Четат ли Библията, молят ли се... Не! Важна ли е вярата за живота им? „Не.“

Яков ще каже, това е фалшива вяра. Истинската вяра не е нещо, което казваш, чувстваш, мислиш или дори вярваш. Какво тогава е истинската вяра?

5.    5. Истинската вяра е това, което правиш.

Съпругата на един мъж му казала, че видяла мишка в къщата и че трябва да я хване. Той имал капан за мишки, но нямали сирене и не искал да купи. Затова изрязал снимка на сирене от брошура на Била и го поставил в капана. Казал си, „Ще заблудя мишката.“

Когато отишъл да провери капана на сутринта, намерил една красива мишка в капана. Но имало само един проблем. Това било картинка на мишка. Синът му видял какво бил направил и поставил картинката в капана.

Фалшивата тактика винаги произвежда фалшиви резултати. Фалшивата вяра е безполезна. За да е истинска вяра е нужно действие, не имитация на действие.

В следващите стихове Яков показва, че вярата е действие. Вярата е глагол. Тя не е пасивна, а активна. Вярата е посвещение.

Яков показва това, като използва една илюстрация. Той посочва двама много различни човека – Авраам и Рахав. Авраам е мъж, Рахав е жена. Авраам е евреин, Рахав е езичничка. Авраам е патриарх, Рахав е проститутка. Авраам е известен. Рахав е никому неизвестна.

Какво означава това? Яков ни казва: няма значение кой си ти, стига да имаш най-важното нещо. Единственото, което обединяваше Авраам и Рахав беше вярата им. Тяхната вяра ги накара да действат.

Яков 2:20,21,25. „Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна? Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника? ... блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?

Бог поиска от Авраам да принесе сина си Исаак в жертва. Това не беше условие за спасението на Авраам. Той беше повярвал повече от 25 години преди това. Бог не изискваше дела, за да се спаси. Но Авраам трябваше да докаже вярата си на дело. И той се покори на Бога. Взе Исаак, нацепи дървата, построи олтар и беше готов да пожертва сина си.

Преди да се изкачат на хълма в местността Мория, Авраам каза на слугите си, че двамата с Исаак ще се върнат (Битие 22:5). Той знаеше, че някакси Бог щеше да го направи, дори ако трябваше да възкреси сина му от мъртвите. И образно казано, той го възкреси.

Точно преди Авраам да убие сина си, Бог му каза: „Аврааме, това беше тест за вярата ти.“ Постъпката на Авраам доказа вярата му.

След това Яков споменава Рахав. Историята за нея се намира в Исус Навиев 2. Рахав помага на съгледвачите на Израил, когато те идват да огледат Ерихон. С риск за живота си Рахав спасява живота на съгледвачите. В резултат тя става прародител на Исус.

Нашата вяра не зависи от делата ни, тя се доказва чрез делата ни.

Но понякога ни е трудно да постъпваме според вярата си. Страхуваме се, че ще ни се присмиват.

Мисионерът Хъдсън Тейлър пътувал с параход по реката, когато корабът е подхванат от течение и започва да се носи към бряг, обитаван от човекоядци. Капитанът дошъл при Тейлър и го помолил да се моли Бог да им е на помощ. Той отговорил: „Ще се помоля ако опънете платната, за да хванете вятъра.“ Капитанът отказал да стане посмешище, защото нямало никакъв ветрец.

Тейлър казал, „Няма да се моля освен ако не подготвите платната.“ Било сторено.

Докато се молил, се чуло почукване на вратата на каютата. „Кой е?“ Отвън отговорил гласът на капитана: „Молите ли се за вятър?“ „Да“, отговорил Тейлър. „Тогава спрете, защото имаме повече вятър, отколкото можем да овладеем.“

Много често като християни срещаме присмех, отхвърляне, презрение. Но само когато вярата ни е подкрепена от дела, тя е истинска вяра. Вяра без дела е мъртва.

Запитай се, аз наистина ли съм християнин? Какви промени са настъпили в живота ми, след като повярвах? Различава ли се животът ми от живота на невярващите?

Хората казват, няма значение какво правиш, важно е да вярваш. Но Яков ни казва, че това не е вярно. Той не ни казва, че трябва да спечелим място в рая чрез добри дела. Той казва, че добрите дела доказват вярата ни.

Може би се съмняваш дали имаш истинска вяра. Ходиш на църква, четеш си Библията, молиш се... Но сигурен ли си, че ако умреш тази вечер ще отидеш на небето? Ти можеш да си сигурен. Защо? Заради Божията благодат.

Ако вярваш, че Исус е единственият път за спасение, ако вярваш че Той е платил цената за твоите грехове, ти си спасен по благодат чрез вяра. И ако го помолиш, Той ще ти даде благодат да живееш на дело вярата си. Да докажеш, че твоята вяра е истинска, не фалшива.

Нека се помолим. 

_________

БПЦ "Нов живот" Варна

03.12.2017 г.