Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Всеки грешник има бъдеще (Исус Навиев 2)

 /проповед/

Миналият път започнахме с новата поредица „Смела вяра“ върху Исус Навиев. Разгледахме 1 глава и видяхме, че Бог ни подготвя за служението, на което ни призовава и ни обещава, че ще ни даде успех, ако изучаваме Словото, ако го споделяме и размишляваме върху Него, и най-вече, ако постъпваме според него.

Mного хора, дори християни, се борят с неща от миналото си. Тези хора са се молили за прошка, но самите те не са простили на себе си и затова им е трудно да повярват, че Бог наистина им е простил. И мислите за предишните им грехове ги преследват. 

Те се обвиняват и казват, ако бях направил това или онова, сега животът ми щеше да е различен. Днес ще изследваме живота на една жена, която се е справила с миналото си. Тя се казва Рахав. Рахав е вземала лоши решения в миналото си. Била е проститутка. Въпреки това, всичко в живота ѝ се промени, когато дойде вярата.

Нека прочетем...

Исус Навиев 2:1 „Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“

След като в края на предходната глава Исус Навиев заповядва на Израил да се подготвят за пътя, тук той прави необходимата подготовка – изпраща двама съгледвачи. Това не е поради липса на вяра, напротив. Божиите обещания за успех не бива да ни приспиват и да водят до бездействие.

Освен това, Исус показва мъдрост, като ги изпраща тайно. Когато последният път съгледвачи бяха изпратени публично, те трябваше да доложат на целия народ и това доведе до обезсърчение и отказ да завладеят земята.

Макар и в текста да не е казано изрично, имаме основания да вярваме, че Исус Навиев е изпратил съгледвачите в покорство на Божия заповед. Забележете, че освен да огледат цялостния терен на земята те трябваше да отидат в най-големия и укрепен град, Ерихон.

Може би Бог искаше те не просто да отидат, за да получат информация, но и с още по-важна мисия. Така, както Исус трябваше по-късно да мине през Самария, за да се спаси самарянката, така и двамата съгледвачи трябваше да отидат в Ерихон, за да се спаси една блудница.

1.     Вярата може да се роди в най-неочаквани места.

Бог вече работеше в сърцето на Раав, беше я изобличил за грях, за правда и съд, и тя беше повярвала. Благата вест е за тези, които признават, че са грешници. И сега Бог изпращаше при нея пратеници, за да утвърди вярата ѝ.

Така че, първото нещо, което виждаме тук е как оперира Божията благодат. Тази глава е свидетелство за това, че Божият план за спасение надхвърля всякакви национални и етнически граници. Божията благодат е за всички – дори за най-безперспективните от човешка гледна точка хора.

Раав живееше в един езически град, в езическа култура. Нямаше откъде да получи подробна информация за живия Бог на Израел. На всичко отгоре беше проститутка. Но тя повярва и Бог я употреби.

Рик Уорън пише: „Авраам бе стар, Яков бе изпълнен с несигурност, Лия не бе привлекателна, Йосиф бе онеправдан, Мойсей заекваше, Гидеон бе беден, Самсон бе зависим, Раав бе неморална, Давид имаше извънбрачна връзка и различни семейни проблеми, Илия мислеше за самоубийство, Йеремия бе депресиран, Йона бе неохотен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител в най-добрия случай бе ексцентрик, Петър бе импулсивен и избухлив, Марта много се безпокоеше, самарянката имаше няколко неуспешни брака, Закхей бе мразен, Тома се съмняваше, Павел имаше лошо здраве, Тимотей бе срамежлив. Доста разнородни и неподходящи хора, но Бог употреби всеки един от тях в служението Си.”

Както казва народът ни, неведоми са пътищата Господни. Когато Бог иска да обърне някого към себе си, Той намира средства и начини. Понякога прави нестандартни неща.

„И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.“ Макар и изборът им да изглежда странен, той не беше свързан с някакви неморални съображения. Това беше перфектното място да се скрият и останат анонимни.

Вярата може да се роди в най-неочаквани места. Второ,

2.     Вярата се основава на истината.

За да разберем мотивите на Раав, нека прочетем

Исус Навиев 2:9-11 „и им каза: Зная, че Господ ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас; понеже чухме как Господ е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан – на Сион и на Ог, които сте изтребили. Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. “

Тези думи показват вярата на Раав. Поради професията си тя е в уникалната позиция да е добре информирана за случващото се в съседство на Ерихон. Тя беше чула вестта за чудодейното преминаване през Червено море и унищожаването на армията на фараона преди 40 години.

Тя беше чула за неотдавнашното завладяване на двамата аморейски царе от Израел. Другите се ужасяваха от тези новини, но тя разбираше, че щом Израел се радваше на такова благоволение свише и печелеше победа след победа – очевидно истинският Бог бе на тяхна страна.

Раав бе убедена в това. Вярата идва от слушане. Може Раав да нямаше много знание, но тя беше размисляла над това, което бе чула, бе повярвала и сега вярата ѝ доведе до дела.

Много хора в България си мислят, че като отидат на литургия веднъж в годината и са взели причастие, вече са ОК с Бога и могат да правят каквото си искат. Други пък ходят на църква, но от живота им не личи, че са християни. Един новоповярвал човек написал до Данъчната служба: „Уважаеми господине, наскоро станах християнин и открих, че не мога да спя през нощта. Ето стоте лева, които ви дължа. Послепис: Ако продължа да страдам от безсъние, ще ви изпратя и останалите.”

Раав разбираше, че вяра без дела е мъртва вяра. В Новия завет тя е спомената сред героите на вярата в Евреи 11 гл.

Евреи 11:31 „С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.“ А Яков казва:

Яков 2:25 „Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?“

Ако Бог можа да спаси една религиозно непросветена жена, която носеше със себе си багажа от неморалното си минало, Той може да спаси всеки. Ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси (Исая 59:1). Нищо не е невъзможно за Бог!

Днес Раав обвинява всички, които чуват благата вест и разполагат с достатъчно информация, и въпреки това, отхвърлят поканата за спасение.

Първо, вярата идва на най-неочаквани места. Второ, вярата се основава на действие според истината. Трето,

3.     Вярата изисква решение и действие. (Вярата изисква решителност)

Исус Навиев 2:2-3 „Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята. И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да ѝ кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.“

Когато царят ти заповяда да изведеш навън съгледвачите, това не е молба. Тя можеше да се откаже от вярата си и да предаде съгледвачите или да им помогне. Тя избра да следва Бога, каквото и да ѝ струва това решение. Нещо повече, тя не можеше да разчита на ничия подкрепа.

По-лесно е да вярваш, ако хората около теб вярват. Тя имаше смелостта да се застъпи за правилната кауза дори когато никой не споделяше вярата ѝ. Хора като Раав са рядкост!

Раав зачеркна миналото си заради новооткритата си вяра в Бога на Израел. Тя не беше еврейка, но тъй като беше повярвала в Бога на Израел, тя разбираше че мястото ѝ е при Божия народ. В духовния смисъл на думата тя бе по-еврейка от много други, които се бяха родили евреи.

Исус Навиев 2:4-8 „Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха. Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете. Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там. И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града. А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата.“

Раав не само скри съгледвачите от техните преследвачи, но и както казваме, изпрати последните „за зелен хайвер“. Нейният живот нямаше да струва и пукната пара, ако нейната лъжа беше открита. Няма начин да не е съзнавала какъв риск поема, но тя рискува дори живота си заради своята вяра. Вярата ѝ бе толкова силна, че бе готова да направи каквото трябва дори ако трябва да плати с живота си.

Животът на един християнин или демонстрира автентичността на неговата вяра, или не. Когато животът на някой показва обратното на това, което изповядва, той няма спасителна вяра. Истинската вяра винаги има преобразяващ ефект върху живота на един човек.

И като прати преследвачите към р. Йордан, Раав отиде на покрива на къщата, за да поговори със съгледвачите.

Исус Навиев 2:12 „И сега, моля ви, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.“

Тя беше напълно открита относно желанието си нейното семейство да бъде пощадено.

Раав действа решително и според истината заради вярата си. И накрая тя трябваше да демонстрира вярата си.

Исус Навиев 2:14 „Мъжете ѝ отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас – само не издавайте това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената, и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.”

Мъжете ѝ се заклеват, че ще ѝ покажат милост, ако тя не ги издаде. Между другото, според преданието, а и според много изследователи, Салмон от племето на Юда, който се жени за Раав, е бил единият от съгледвачите. Ако е така, нищо чудно че се заклева да умре вместо Раав. Тук може да е имало нещо повече от чувство за дълг и справедливост.

Както и да е. Раав ги спуска с въже от къщата и им дава напътствия накъде да продължат, за да избегнат преследвачите. После завързва въже от червена прежда за прозореца, през който ги е спуснала, което ще е знак за израелтяните да пощадят тази къща и нейните обитатели. После съгледвачите изчезват и след тридневен престой в гората, се завръщат при Исус Навиев и докладват, че Господ вече е предал цялата земя в ръцете им.

Забележете, че Раав трябва да доведе семейството си в къщата. Трябва да е било голямо изпитание за нея да ги убеди да дойдат и да останат там. Не знаем колко дълго е трябвало да чакат до началото на нападението.

След това можете да си представите растящия натиск, докато за седем дни израелтяните маршируват около стените на Ерихон. Всеки ден, израелтяните са обхождат в кръг около целия град в пълна тишина, след което се връщат в лагера. Но на седмия ден стените падат – с изключение на онази част от стената, където се намира къщата на Раав, с червеното копринено въже, висящо от прозореца.

Заключение

В заключение, можем да кажем че вярата може да се роди на най-неочаквани места. Има бъдеще за всеки грешник, който се покае и се обърне към Бога. Вярата се основава на истината. Вярата трябва да доведе до решение, а решението – до действие. В резултат на това, вярата винаги бива възнаградена.

Исус Навиев 6:25 „А блудницата Раав, бащиното ѝ семейство и всичко, което имаше тя, Исус остави живи. Раав живее сред Израил и до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да съгледат Йерихон.“

Тук виждаме, че Раав и семейството ѝ са спасени, както им обещаха. Тя не само получи избавление за себе си и семейството си, но бе напълно включена в общността на Божия народ. Тя се омъжва и има деца. Ако проследим родословието на Исус, ще видим че Раав е спомената в него. Ето това е Божия благодат!

Защото всеки грешник има бъдеще, когато повярва в нашия Спасител Исус Христос!

Греъм Сийд прекарва почти целия си живот в затвора. Бил е скинхед, футболен хулиган, участва в рейв събиране и е обвинен в убийство. Майка му се отказа от него, когато става на двадесет и една. Казва му, че е „син на дявола” и че е по-зъл като баща си, който изнасилвал и биел майка му. За нея той бил мъртъв. Израства с баба си и с дядо си. Баба му пиела и вземала наркотици. Живеел без надежда. Непрекъснато се опитвал да запълни тази празнина вътре в себе си с различни неща – наркотици, алкохол, секс и насилие. През 1996 година изпаднал в кома и животът му отивал към своя край. Когато извикали майка му в болницата, за да подпише документите да изключат машината, с чиято помощ дишал, там имало две момчета-християни. Те ѝ предложили да се помолят за сина ѝ. Направили го и след това Греъм се събудил от кома и започнал да дишам самостоятелно.

После отишъл на Алфа курс, за да провери „как стоят нещата“ с християнството. Там бил докоснат от Бога. Истината на благата вест го съкрушила и той предал живота си на Исус. От този ден се променил напълно. Имал желание да разказвам на хората за Исус. Вярата му довела до решение да служи. Три години по-късно основал служение в същата църква, което нарекал „Затворническо служение Емануил”. Бил поканен да посещава затвора, от който бил освободен. Започнал да се моли за съпруга. Три години по-късно се запознал с едно момиче на име Наташа. За него тя била сбъдната мечта. Родили им се двама сина. Продължил да основава Алфа групи в североизточна Англия. Днес Греъм е вече при Исус.

Нека се молим.

______________________

30.04.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна