Силата на кръста (Maтей 27)

/проповед/

 

Не всичко, което преживяваме, е приятно, но просто е нужно да се направи. Като да отидеш на зъболекар. Двама приятели си говорили:

- Защо си толкова щастлив?
- Ходих на зъболекар.
- И какво толкова радосно има в това?
- Ами, зъболекарят не беше на работа...

/Аз ходих на зъболекар при моя син, той работи много внимателно. /

Понякога болката е нужна, за да се постигне даден резултат. Трябва да отидеш на зъболекар, за да нямаш зъбобол. Трябва да смениш ставата, за да можеш да ходиш. Трябва да инициираш труден разговор, за да оправиш взаимоотношенията си с някого.

Жената ражда, за да има деца, въпреки че раждането е болезнено. Спортуваме, за да сме здрави. Ходим с години на училище, за да придобием образование и професия.

Днес е предпоследната тема от поредицата проповеди „Царят и Царството“. И днес ви предлагам да разгледаме най-висшия пример за принципа „чрез болка – резултат“, на фона на който всичко останало изглежда като детска играчка.

Ще разгледаме разпятието на Исус Христос. Творецът на вселената позволи да е бичуван и убит от творението си. Изглежда необяснимо. Но Исус изтърпя всичко доброволно, защото знаеше какво ще постигне и вярваше, че си струва.

Миналата седмица говорихме за победата в Гетсимания. Исус премина през голяма скръб и велика борба, но триумфира чрез пълно покорство на Отца. Веднага след това беше предаден от Юда, арестуван, разпитван от първосвещеника и предаден на Пилат, за да бъде бичуван, преди да бъде разпнат.

Исус е жестоко бичуван и пребит. Нерядко бичуването разкъсвало кожата и плътта дотолкова, че се виждали костите и хрущялите на жертвата. Човекът бил в кърви и било трудно да се разпознае кой е.

И след като Исус е бичуван, за да Го унизят, римските войници Го обличат като цар и се преструват, че Му се покланят.

Матей 27:28-30 „И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия. И сплетоха венец от тръни, и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в десницата Му; и като коленичеха пред Него, присмиваха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски! И заплюваха Го, и взеха тръстиката, и Го удряха по главата.“

Преди няколко седмици, след Великденската ни служба, едно от момчетата взе трънения венец, който бяхме поставили на кръста като част от великденската украса, за да го разгледа. После реши да го сложи на главата си и … изохка от болка.

Но тръненият венец на Исус Христос е бил още по-болезнен. Той бил изплетен от гъвкави клони с остри тръни, във формата на „шлем“ или шапка, която покривала голяма част от главата, а не само челото. Можем да си представим каква ужасна болка му е причинявал.

След бичуването Исус е полумъртъв, обезобразен и осмян от хора, които никога преди това не са Го виждали. След което те Го приготвят за разпването.

Евангелистите не описват с подробности самия процес на разпъване, защото знаели че читателите им са запознати добре с него.

За да разберем точно какво представлява разпването, трябва първо да знаем, че това е най-жестоката и брутална форма на екзекуция в Римската империя. Хората са избягвали да говорят за нея. Евреите са били толкова отвратени от нея, че не са позволявали да се извършва в града. Затова разпъване на кръст се извършвало извън градските стени.

В Ерусалим тези екзекуции се извършвали на хълма Голгота, което означава „череп“. Някои свързват името с формата на хълма, а според други то е дадено заради екзекуциите, провеждани на него.

Осъденият бил воден през града по най-дългия маршрут, за назидание, за да се види от възможно най-много хора и да ги накара да се замислят, преди да извършат престъпление.

Трябвало е да носи хоризонталната греда на кръста. Тя била много тежка и груба. Придружавали са го четирима войници. Трябвало да носи на врата си надпис с неговото престъпление, който след това бил заковаван на кръста. Римляните искали всички да знаят за какво жертвата била осъдена на смърт. 

Матей 27:32 „А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.“

Макар като дърводелец Исус да е бил навикнал да носи тежки дървени трупи, след бичуването е толкова слаб, че не може да носи кръста. Той е подложен на огромен стрес, не е спал, не е ял и пил от вечерта и сега е пребит почти до смърт. Може би войниците са се чудили дали няма да умре преди да стигнат до Голгота.

Затова избират някого от тълпата да носи кръста вместо него. Ако римски войник ти заповяда да направиш нещо, ти не задаваш въпроси, просто го правиш. Ако се съпротивляваш, може да те убият. Затова Симон вдига кръста и го носи вместо Исус до Голгота.

Разбираме, че Симон е от днешна Либия (той е киринеец). Не знаем дали живее там и само е дошъл в Ерусалим за празника Пасха, или е живеел и работел в Ерусалим. Но той едва ли е имал намерение да бъде въвлечен в събитията. Заставен е да носи кръста и след това да гледа как разпъват Исус.

Този детайл е споменат не случайно от Матей, Марк и Лука. Исус казва за християнския живот:

Матей 16:24 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва.“

Симон едва ли би избрал да прекара деня си в носене на тежък, груб кръст по дългия път към хълма в покрайнините на града. Той е заставен да следва Исус, пъшкайки под тежката греда, с дрехи опръскани от кръвта на Исус, докато всички му се подиграват и го обиждат заедно с Исус.

Не че хората го познаваха – омразата им идваше от това, че го виждат заедно с Исус. Това е метафора за живота на християнина. Следването на Исус често означава да страдаш и да понасяш болка и присмех от света около нас. Но в крайна сметка всичко си струва.

Предполагам, че един ден Симон е бил благодарен за това, че е бил накаран да носи кръста на Исус. От евангелието на Марк (15:21) разбираме, че той е баща на Александър и Руф. Очевидно Марк е знаел, че неговите читатели знаят кои са те (лидери в църквата?). Най-вероятното обяснение е, че след като е станал свидетел на разпването на Исус, Симон става християнин и води синовете си към вярата.

Това ни показва какво означава да вдигнем кръста си и да следваме Исус. Следването на Исус не е лесно, понякога струва скъпо. Хората може да ти се подиграват, да те мразят, може да е изтощително. Но ако гледаме към Исус, един ден ще разберем, че всички усилия не са били напразни.

Носиш ли кръста си? Какво ще предадеш на твоите деца и внуци? Не забравяй, че изборите които правиш днес, ще рефлектират за поколения напред в рода ти!

Това стана и в рода на Симон. Той следва Исус, носейки неговия кръст. Шествието с войниците, Симон и Исус стига до Голгота.

Матей 27:33-44 „И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, (което значи Лобно място), дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но той, като вкуси, не прие да пие. И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. И седяха, та Го пазеха там. И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така:

Този е Исус, Юдейският Цар. Тогава бяха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно и един отляво. А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: Ти, Който разрушаваш храма, и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако Си Божий Син, слез от кръста!

Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се присмиваха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Уповаваше се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.“

Къде е разпнат Исус? Исус бе разпнат между двама разбойници. Подтекстът е ясен – той е толкова виновен, колкото са и те.

Разпването било не само болезнено с пронизващата болка от забиването на пирони в ръцете и краката. Но това бил също бавен и мъчителен начин за умъртвяване. Смъртта настъпвала поради задушаване.

Жертвата висяла на ръцете си, затова единственият начин да си поема дъх бил като издига тялото си нагоре по гредата и след се спуска отново надолу. Всяко поемане на дъх било ужасно болезнено. Исус е трябвало да се подпира на пироните в нозете си, да влачи по грубото дърво гърба си, който бил разранен с оголени мускули и сухожилия, разкъсани до кост, и да се задъхва за въздух, само за да се наложи да направи всичко това отново няколко секунди по-късно.

И през това време си представете всички минувачи, които Му се подиграват. Стражите хвърлят жребий, за да си поделят дрехите Му. Главните свещеници и книжниците Му се присмиват и Го обиждат. Дори разбойниците от двете Му страни, между трудните вдишвания, хвърлят обиди. Исус сигурно се е чувствал ужасно самотен.

Но дори когато е изоставен от всички и изпитва непоносима болка, Исус уповава на Отца и показва невероятна любов. Отказва да пие от виното с жлъчка, което е давано като успокоително и понася всяка болка в пълно съзнание. Той моли Бог да прости на стражите, защото не знаят какво правят. Моли Йоан да се грижи за майка Му след смъртта Му.

Това отношение променя не само Симон, който става свидетел на Неговата смърт, но дори един от разбойниците на кръста. От Лука разбираме, че макар и в началото и двамата да разбойници да хулят Исус, единият от тях преживява катарзис. Признава, че Исус е невинен и че е Божият Син, и моли Исус да си спомни за Него, когато отиде в царството Си. Исус отговаря: „Днес ще бъдеш с Мене в рая.“

И точно това беше целта на спасителната мисия на Исус. Смисълът на кръста на Исус беше да плати цената за нашия грях.

Виждаме агонията Му в думите

Матей 27:46 „Или, Или, лама савахтани?“ (Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?)

Той знаеше какво се случва и цитираше пророческия Псалм 22:1

Но най-голямата болка от разпването на Исус не идваше от камшика и пироните. Не беше и от присмеха, обидите и отхвърлянето от хората. Най-голямата болка беше от това, че на кръста Бог изля гнева Си върху Божия Син. Исус трябваше да понесе греха на цялото човечество. И трябваше да бъде изоставен от Своя Отец. Исус понесе гнева, който ние заслужавахме. Както някой е казал, „Той дойде, за да плати дълг, който не дължеше, защото ние дължахме дълг, който не можем да платим.“

Последните Му думи на кръста бяха „Свърши се“ и „Отче, в твоите ръце предавам духа Си.“ Исус знаеше, че е постигнал целта Си, да изкупи греха ни и да даде прошка на всеки, който повярва в Него.

Повечето от нас познаваме този разказ много добре и точно затова има опасност да забравим колко значими са тези събития и да ги приемем за даденост. Моята молитва е да не си тръгнем от кръста непроменени.

Затова, трябва да се запитаме: на какво ни учи кръстът на Христос?

Първо, опрощението на нашите грехове идва с огромна цена. Ние трябва да разбираме колко голям е грехът ни и колко велика е Божията святост. Бог не може да пренебрегне нашия грях. Той е справедлив Съдия и не може да позвoли на злото да остане ненаказано. Някой трябваше да поеме наказанието за нашия грях. Исус го направи и така направи възможно да бъдем простени. Бог наказа Него вместо нас и ни дава възможност да бъдем простени.

И ако повярваме в Исус и Го следваме, ние ще бъдем простени. Без значение какво си правил, ако повярваш в това, което Исус направи на кръста за теб, и Го последваш като Господ и Спасител, Той обещава, че е платил цената за тебе. В сметката ти е написано „напълно изплатено“. Свърши се. Това е удивителен дар.

Второ, на кръста виждаме любовта на Исус към нас. Исус толкова ни възлюби, че плати цената за твоя и моя грях. Нима това не те кара да изпитваш благоговеене и благодарност?

Той умря заради твоя и моя грях. Заради злото, което сме вършели, Исус трябваше да е наказан. И Той го направи поради любовта си към нас, не защото заслужавахме. На кръста виждаме нашия грях, но виждаме също как той е засенчен от Божията любов. И тази любов струваше прескъпо на Отца и на Сина.

И трето, видяхме в примера със Симон Киринейски, че християнският живот не е лесен, но си струва. Следването на Исус не е лесно. Може да ни се присмиват, да се чувстваме самотни, дори да загубим всичко заради вярата си. Но когато сме изкушени да се откажем от вярата си, нека погледнем към кръста. Там ще намерим Неговата прошка и Неговата любов. Това е силата на кръста.

Нека сме готови да понесем всичко заради обещаната награда.

В църковната история има много християни, които са пример за хора, които са заплатили огромна цена за вярата си, защото са знаели, че си струва. Такъв човек е ап. Андрей, който православната църква нарича „първозвани“, защото пръв е повикан от Христос да стане Негов ученик. Чрез него повярва брат му Петър, който проповядва на Петдесетница, когато повярваха 3000 души.

След възкресението на Исус Андрей обикаля Мала Азия и бреговете на Черно море. Стига чак до Киев, Крим и Грузия, прави много ученици на Христос. Минава и през Варна (тогава Одесополис) и основава църквата тук през 56 г.сл.Хр. Ръкополага първият епископ Амплий, който е един от 70-те ученици на Христос. След като Амплий умира с мъченическа смърт, е заменен от друг от 70-те, Карпий.

След това трудно пътешествие Андрей ръкополага епископ на Византион (Цариград) друг от 70-те, Стахий. Посещава много други градове в Гърция. В преклонни години Стига до гр. Патра, където много жители оставяли идолите си и се обръщали към Бога, след като чували неговите проповеди.

Това не се харесало на управителя Егеат, чийто съпруга и брат също повярвали. Той започнал да принуждава християните да пренесат жертва на боговете. Андрей се застъпил за християните с думите: „Ти сам, съдия на човеците, би следвало да познаеш върховния Съдия, истинския Бог!"

Управителят започнал да хули Спасителя и заплашил Андрей с кръстна смърт, ако не се поклони на езическите богове. Ап. Андрей останал непреклонен и след няколко отказа и мъчения, Егеат осъдил Андрей на кръстна смърт.

Според преданието, кръстът бил във формата на буквата Х. Смята се, че това е направено като подигравка към християните, а според други – по желание на Андрей, защото се считал недостоен да бъде разпнат на обикновено кръст. Днес този кръст във формата на Х е на флага на Шотландия.

Такъв бил кръстът на Андрей. А как изглежда твоят кръст? Как можеш да вдигнеш кръста си и да следваш Исус всеки ден?

Кръстът на Исус ни кара да чувстваме най-различни емоции – вина, срам и тъга, но също радост, почуда и благодарност, и по-голяма любов, отколкото можем да си обясним. Това е силата на кръста. Исус понесе кръста, защото знаеше какво ще постигне и знаеше, че то си струва!

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" Варна

10.05.2026 г. 

Трите "К" на Рождество

/проповед за Рождество Христово/

Какво означава Рождество за вас? За едни Рождество е ядене и пиене до пръсване (ако не постиш). Други свързват Рождество с време за семейството и роднините, с които отдавна не са се виждали. На някои Рождество навява тъга, защото им напомня за кончината на техен близък.

За мнозина Рождество е тичане за подаръци, украсяване на елхата и плащане на по-големи сметки. За децата Рождество е време за получаване на подаръци от Дядо Коледа. За младите Рождество или както обикновено го наричат, Коледа, е време за парти и за забавление. За търговците пък това е време на увеличени продажби и големи печалби.

Но за християните, Рождество е всичко. То ни напомня, че Бог ни е възлюбил, погледнал е на нашето състояние и е решил да направи нещо за нас. Рождество означава, че Бог ни е дал най-добрият Подарък и че Спасителят се е родил в плът, за да умре за нашите грехове, да бъде възкресен за наше оправдание, да се възнесе и да ходатайства за нас отдясно на Отца. И последно, Рождество ни дава надежда, че Той ще се върне отново, за да вземе всички вярващи при Себе Си.

За християните Рождество Христово означава, че ние имаме Спътник в живота, Приятел в нужда и любящ Брат за вечността.

Но ако искаме да имаме невероятно Рождество, ако искаме да се докоснем до истинския смисъл на Рождество, трябва да си припомним Рождествената история. А за това ще ни помогнат три символа. И трите започват с „К“. Затова нарекох тези размишления Трите „К“ на Рождество. Първото е…

1.     Кошарата.

1 Тимотей 3:16 „И без противоречие – велика е тайната на благочестието: Този, „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между  народите, повярван в света, възнесен в слава“.

Бог се яви в плът. Бог се роди като бебе и бе положен в бебешка кошара!

Лука 2:7 „И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“        

Това ознаменува най-великото събитие в човешката история. Роди се Емануил, Бог с нас!

Много хора се захласват по съобщения за наблюдавани НЛО-та и извънземни. Засега няма никакви доказателства, че някой от космоса е посещавал земята. Но има едно изключение:

Галатяни 4:4-5 „а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.“

Ние наистина сме били посетени от един Извънземен. От самия Бог. Богът на всяка плът слезе на земята в плът.

В кошарката в яслите във Витлеем бяха сгушени надеждите и мечтите на един умиращ свят. Малките, пухкави ръчички, които стискаха сламеното креватче, скоро щяха да отварят слепи очи, да отпушват глухи уши и да укротяват бурни езера.

Гукащият глас скоро щеше да се издигне, за да заповядва на демоните да напуснат, да поучава хората на Пътя и да възкресява мъртви. Тези малки крачета щяха да го отнесат до болните и нуждаещите се и накрая щяха да бъдат прободени на кръста на Голгота.

Тази бебешка кошара в яслата във Витлеем се превърна в мост между един загубен свят и един любящ Бог.

Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас“.

Рождество Христово означава, че Бог се интересува от живота на хората. Той ни обича толкова много, че бе готов да даде Своя Син.

Следователно, радостта на Рождество не се свежда до езическото веселие, свързано с размяната на подаръци. Тя се състои в историческия факт на Въплъщението, че в Христос Бог дойде да помири света със Себе Си.

2 Коринтяни 5:18-19 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение; 19 т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си.“

Първият символ на Рождество е кошарата.

2.     Кръстът.

Вторият символ, който хвърля светлина върху значението на Рождество Христово е кръстът. Невъзможно е да празнуваме раждането на Христос без да мислим за кръста. На онова първо Рождество грейна светлина, но и се прокраднаха сенки. Имаше радост с оттенък на тъга, защото Исус се роди, за да умре. Всичко, което Той направи на земята бе подчинено на кулминационния Му акт на изкупление, извършен на Голгота.

За нас, християните, радостта на Рождество не е само поради факта на славното, свръхестествено раждане на Исус от девица. Тя е породена и от Неговата смърт и триумфално възкресение. Защото именно Неговата смърт и възкресение дават вечно значение на Неговото раждане.

Рождество се свързва именно с тази жертвена любов. Не знам дали си даваме сметка, но причината да си разменяме подаръци на Рождество е че този ден е наситен с Духа на жертвена любов. Той даде Себе Си, затова и ние даваме от себе си.

Той умря за всички, затова даваме жертвено на тези, които обичаме. Духът на щедрост, който обхваща обществото на Рождество е всъщност отзвук от Голгота. Затова, когато разменяте подаръци със семейството си на Рождество, помнете че те са символ на дара на Божията любов.

Свързваме Рождество също с мира и благоволението между човеците.

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

Благоволението, за което ангелите говореха не дойде веднага след Неговото раждане. Ирод Го мразеше и искаше да Го убие. Фарисеите скърцаха със зъби срещу Него и се опитаха да Го убият.

След Рождество хората продължиха да мразят, да крадат и да убиват, но след смъртта Му странни неща започнаха да се случват в живота на Неговите последователи. Петър повече не извади нож в гнева си. Савел повече не преследваше последователите на Христос, но самият той беше преследван, бит и затварян заради Господа.

Първият символ на Рождество е кошарата, а вторият е кръстът.

3.     Короната.

Третият символ, който ни помага да разберем значението на Рождество е короната. Но преди да поговорим за короната, искам да ви попитам…

Знаете ли колко струва най-скъпата бебешка кошара в света? Най-скъпата бебешка кошара в света е кошарата Суомо Додо. Тя е направена от чисто злато и струва 12 милиона долара.

Tя е яйцевидна и е направена от 24-каратово масивно злато. Тази луксозна кошара се произвежда в лимитирана серия. Създадена е от Baby Suommo, една испанска фирма. Най-скъпото креватче на света.

Позлатена кошара за някое дете, вероятно на нечия знатна особа, и сламена кошарка за Небесния цар.

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“

Той се роди в ясла, живя на полето, спа в маслинена гора, на главата Му сложиха корона от тръни, а престолът му бе жесток кръст. Тези, които Му се присмиваха за надписа над главата Му не си даваха сметка, че скоро Той наистина ще бъде Цар над ада и ще победи смъртта.

Но кой е начинът, по който трябва да празнуваме Рождество?

За да е истински нашият празник, нужно е ние да направим място за Исус на него. Някой беше казал, че историята на Рождество е история за това как Бог търси. В къщата не се намери място за него.

И днес той търси място в нашето сърце. Ако сърцето и живота ни е пълно с грях, Христос не може да влезе. Не говорим само за грешно поведение, но и за греховни мисли като завист, омраза, непростителност и т.н.

Ако все още таиш в сърцето си някакъв грях, изхвърли го навън, покай се и изповядай, че приемаш Неговата прошка и очистване.

1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

Много хора идват на църква в неделя, физически са там, но умът им блуждае някъде далеч. Мислят си за своите неща. Умът им се занимава единствено с техния бизнес, с нещата които трябва да свършат през деня. В сърцето им няма място за Исус.

Накрая изобщо не са чули нито думите на песните, нито проповедта. А с теб така ли е? И твоето сърце ли е пълно с толкова много неща, че в него няма място за Исус?

Когато търсихме за нашите внуци детска градина, ни казаха, че няма свободни места. Много деца в нашия град не могат да ходят на градина, защото няма място за тях там. Има ли място в твоето сърце за раждането на бебето Исус?

Днес в нашите детски градини, училища и университети няма място за Исус. Той е персона нон грата в нашия парламент, президентството и нашите съдилища. Прогонен е от повечето семейства. Тогава защо Го питаме къде е и защо не ни помага, когато нещата в политиката, икономиката и обществото не вървят?

Йоан 1:11-13 „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.“

Освен да направим място за Исус, правилното празнуване на Рождество трябва да включва и поклонение.

Когато Исус се роди във Витлеем, хората станаха свидетели на невероятно чудо. Небесата се отвориха, ангел слезе и съобщи на група овчари от Юдея…

Лука 2:11-12 „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.“

И веднага след това небесното войнство запя хваление на Бога. Овчарите побързаха да слязат в града, намериха бебето, коленичиха и Му се поклониха.

Ако искаш да отпразнуваш Рождество по правилен начин, трябва да отделиш време да Му се поклониш в дух и истина. И ние трябва да побързаме да Му се поклоним и да му покажем любовта си. Той е достоен за поклонение!

Казват, че Рокфелер можел да се подпише под чек и този чек вече струвал милиони долари. Един добър инженер може да купи материали за 10 лв. и от тях да направи нещо за 110 лв. Един добър художник може да вземе едно евтино платно и да нарисува картина на него, която вбъдеще да струва стотици хиляди долара. А Бог може да вземе един безполезен живот, да го умие в кръвта на Исус Христос, да вложи Духа Си в него и да направи живота му благословение за света.

Но дори Бог не може да извърши това чудо, ако не Му дадем възможност. Ако ние отидем като овчарите при Него, коленичим, предадем се на Него и Го оставим да работи в нас, Той ще направи живота ни наистина красив. Виждаме това демонстрирано в свидетелствата на различни хора в поредицата Алфа, която провеждаме в момента.

Готов ли си да Му се поклониш на Рождество?

Един мъж бил доведен в клиника, за да бъде отстранен неговият език, по който имало ракови образувания. Когато около него се събрала голяма група професори и студенти, хирургът казал: „Това е последната възможност да изречете някакви думи с езика си. Бихте ли искали да кажете нещо преди операцията?“

Мъжът погледнал към лицата на хората около него и извикал: „Слава да е на Исус Христос за цялата вечност!“ Това е отношението, което трябва да имаме към Исус – отношение на дълбоко преклонение и любов!

По-нататък, ако искаш да имаш едно прекрасно Рождество Христово, практикувай даване. На Рождество ние получихме най-големия подарък. Бог даде Своя Син. След като Исус се роди, той бе посетен от мъдреци.

Матей 2:11 „И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.“

В Персия мъдреците бяха на почит като царски особи и техните дарове бяха достойни за един Цар. Златото символизира царското управление на Христос. Ливанът се използвал като благоухание от свещениците. Затова той сочи към Първосвещеника Исус, който ходатайства за нас пред Отца. А смирната е символ на смъртта на Христос за нас.

Всеки от тези дарове е много скъп. Днес ние знаем за Господ Исус Христос много повече от тези мъдреци. Той е направил повече за нас, отколкото за тях. Носим ли Му дарове?

Говорейки за македонските вярващи, които са дали изобилно от своето нямане, Павел казва:

2 Коринтяни 8:5 „И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас“.

Ние предаваме ли себе си на Господа? Даваме ли Му нашето време, нашите дарби, нашите средства?

Исус предаде Себе Си за нас и за нашето изкупление. Колко часа сме му дали през отминаващата година? 1, 2, 5, повече? Ако погледнем нашите финанси, какъв процент от тях са отишли за Божието дело? 1%? 5%? 10%?

Място за Исус, поклонение на Исус, даване на Исус. Четвърто,

Едно прекрасно Рождество трябва да включва и свидетелство за Исус. Отново овчарите може да са наш пример.

Лука 2:17-20 „ И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.“

Йоан казва в своето евангелие, че Исус дойде като светлината на света, но хората живееха в тъмнина. И днес хората тънат в духовен мрак. Ти и аз знаем от какво се нуждаем, защото ние сме намерили лекарството за нашите проблеми. Всеки се нуждае от Исус. Ако им свидетелстваме за Него, много ще отхвърлят свидетелството ни, но някои ще го приемат. И когато го приемат, Бог ще ги промени!

Свидетелстваш ли за вярата си? Както казва Хъдсън Тейлър, „Великото поръчение не е опция, която да обмисляш, а заповед, на която да се подчиняваш.“ И тази заповед е за всеки християнин, не само за пасторите и хвалителите в църква.

Бог иска ние да участваме в Неговия план за спасение, като разпространяваме благата вест и сме свидетели за Него. Да споделяме историята за Исус Христос и да оставяме резултатите на Него.

Пасторите във Варна искаме догодина да организираме Молитвена закуска, на която да поканим известни личности от Варна. Един американски сенатор поканил на вечеря посланика на Белгия. Баща му живеел с него и бил посветен християнин. Той често говорил с хората за вярата си. Затова синът му го предупредил да не обиди госта с благовестието си.

Но когато баща му слязал в залата и бил представен, той заговорил посланика и му казал за вярата си. След това се извинил на сина си и се оттеглил в стаята си засрамен от това, което направил.

Малко по-късно бащата починал. На гроба му имало много венци, но един от тях се набивал на очи – този от белгийския посланик. На него имало надпис, „В памет на единствения човек в Америка, който ми каза как да спася душата си.“

Един ден ние ще свършим земния си път и Исус ще ни вземе у дома. След като кралица Виктория чула един от свещениците да проповядва в замъка Уиндзор, тя възкликнала: „О, как искам Господ да се върне докато съм жива.“ Когато някой я попитал защо, тя отговорила: „Защото искам да положа короната на Англия в нозете Му.“

Две деца с майка си гледали витрината на голям магазин, в която била изложена Рождествената сцена – овчарите коленичили и Мария седнала до кошарата с усмивка. Едното от децата казало на другото, „Забравили са да сложат бебето Исус в кошарата!“

Няма истинско Рождество без Исус. Рождество е Неговият рожден ден. Исус се роди в плът, за да умре, да възкръсне и да се върне, за да царува. Това е смисълът на кошарата, кръстът и короната. Нека направим място в сърцето си за Него. Нека дойдем при Него и да Му се поклоним с нашите дарове. Нека излезем от тук решени да разказваме на другите благата вест. Само тогава ще имаме прекрасно Рождество!

_____________________

22.12.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Вземи еднопосочен билет (Марк 8:27-36)

Обичате ли да пътувате?

В туристическа агенция влязла възрастна дама с шапка и малко кученце в ръце и казала: - Искам да отида в Париж! Както e казал Иля Еренбург, виж Париж и умри! - Това означава еднопосочен билет ли?

Днес продължаваме разглеждането на евангелието на Марк и ще говорим за едно друго, много по-важно еднопосочно пътуване. Дотук разгледахме 8 теми и във всяка от тях авторът се опитва да даде отговор на един единствен въпрос, „Кой е този Исус?“

В първа глава Йоан Кръстител разчисти пътя за идването на Исус, посочи към Него и каза, че Исус е много по-велик от него. На кръщението Му в Йордан Бог Отец каза, че Исус е Неговият възлюбен Син. После Слугата Исус прогони демоните и изцели болестите на много хора и с това се прояви като Емануил, Бог с нас.

Във втора глава Исус продължи да доказва, че е приятел на отхвърлените и отчаяните. Той не само изцели прокажения и паралитика, но и прости техните грехове, с което декларира, че е самият Бог. В трета глава семейството Му го помисли за луд, а фарисеите го обвиниха, че е демонично обладан магьосник, но Исус ги предупреди, че отричането на Божия Син е непростим грях!

В проповедта за почвите в четвърта глава Исус насочи вниманието към себе си като Словото и уподоби сърцата ни на почва, която трябва да бъде приготвена, за да може то да даде плод в живота ни.

В пета глава Исус беше Този, който удовлетворява всички наши нужди, подчинява природните стихии и призовава към вяра. Той е Бог в плът, направил възможно да имаме взаимоотношения с Бога. В шеста глава Той е Хлябът на живота, който удовлетворява нашите нужди чрез вяра в Него и кани нас, неговите последователи, да работим с Него на нивата.

А миналият път видяхме, че Исус не търси измити ръце, а чисти сърца.

В глава осма достигаме до централния момент, когато Исус зададе най-важния въпрос и получи различни отговори. След това Той разкри истинската цел на своето идване и ни предупреди за цената, която трябва да платим, ако искаме да продължим Неговата мисия. Нека прочетем

Марк 8:27-29: „И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си: Според хората кой съм Аз? А те в отговор Му казаха: За едни – Йоан Кръстител; за други – Илия; а за други – един от пророците. Тогава ги попита: А според вас кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Помазаникът.

Първо Исус попита, Според хората кой съм Аз? Той не зададе този въпрос, защото не знаеше кой е той. Очевидно учениците бяха направили проучване за себе си и бяха готови с отговора.  И те отговориха, че някои като Ирод, смятат, че това е Йоан Кръстител, вероятно виждайки в Исус човека, който щеше да призове народа към покаяние.

Други, казаха те, смятат, че Исус е Илия. Очевидно тези хора вярваха, че в Исус ще се реализира пророчеството от Малахия 4:5,6, „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен. И той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите им, да не би да дойда и да поразя земята с проклятие.“

Йоан и Илия бяха национални реформатори, които се изправиха срещу корумпираните управници на своето време. И може би, и в двамата хората виждаха един политически месия, който ще отхвърли корумпираните власти, потискащи Израел.

Но както семейството на Исус и книжниците, и тези хора не разбираха кой е Исус. Тогава Той попита, „А според вас кой съм?“  И веднага чува Петър да казва, „Ти си Помазаникът.“

Този отговор е технически правилен, но Петър влага погрешно съдържание в него. Както за повечето хора, и за него Помазаник (което е превод на еврейското Месия и гръцката дума „Христос“) означаваше политически лидер – онзи цар, който щеше да бъде помазан в силата на Господа да освободи Израил от неговите окупатори.

Затова в следващите стихове Исус отново използва за себе си не думата „Месия“, а титлата „Човешкия Син“. Тя се среща цели 81 пъти в евангелията и е заимствана от Даниил 7, където той е показан като небесна фигура, на която в последни времена Бог поверява власт, слава и суверенна мощ. И след това Исус веднага коригира погрешната представа за Него.

Марк 8:31,32 „И почна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. И открито говореше това.“

Исус никога не лъжеше своите ученици и винаги говореше открито истината. Как говорим ние? Казваме ли истината? Или обичаме да я украсяваме в свой интерес?

Исус каза, че ще бъде убит и след три дни ще възкръсне. Това беше шокиращо изявление не само за Петър, но и за всички останали ученици. Все едно кандидатът за президент да обяви в края на своята предизборна кампания, че отива в София, за да бъде отхвърлен и екзекутиран.

„Страдащ Месия? Това е немислимо!“ Месията е бил символ на сила, не на слабост.

Марк 8:32б „А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри.“  Вероятно Петър си е мислил, че така прави услуга на Исус, но без да иска се е превърнал в оръдие на Сатана. Човек не трябва да е демонично обладан, за да бъде използван от Сатана.

Една невярваща, но търсеща истината студентка дойде на нашата евангелизационна дискусия „Горещата маса“. След това тя била поканена от нейната вярваща приятелка на Форума на БХСС. Момичето е имало желание да отиде, но е било спряно от майка си. Защо?

Защото майката прочела на уебсайта на БХСС, че който иска може да дари средства, с които да помогне на студенти да дойдат на Форума. За нея това било потвърждение, че това са „сектанти“, които организират конференция с цел да измъкнат парите на хората.

Петър е чудесен пример за това как искрено сърце, съчетано с човешко мислене, може често да доведе до катастрофа.

Но Исус не спря дотук. Той знаеше, че след като умре и възкръсне, ще се възнесе при Отца и Неговите ученици ще трябва да продължат мисията Му със силата на изпратения от Него Святи Дух. Затова ги предупреди с думите:

Марк 8:34 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“

Тук Исус конфронтира своите слушатели и нас с истината за това каква цена трябва да плати всеки, който иска да Го следва.

Както е казал Били Грейъм, „спасението е безплатно, но ученичеството струва всичко, което имаме.“

Какво означава да се отрека от себе си, да вдигна кръста си и да Го следвам? Нека разгледаме по-подробно този стих.

Първо, Исус казва, ако някой иска да дойде след Мене, той трябва да се отрече от себе си. Да се отречеш от себе си не означава да се отречеш от достойнството си, от разума и чувствата, от семейството, работата или щастието си.

Да се отречеш означава да спреш да се обожествяваш. Да кажеш „не“ на егото си. Да спреш да се покланяш на идола „Аз“.

 Като отиваме на гости, щом влезем в дома им, ние си събличаме палтото. Когато влизаш в живота на ученичество, Исус те приканва да оставиш егото си на прага.

Според Осуалд Чеймбърс, себеотричането е предаване на Исус. Себеотричането не е край на личността, а предефиниране на личността. Събличане на егото и обличане на Исус.

Един пастор казва: „Когато се отречем от себе си и се предадем на Исус, ние сме свободни да ценим другите хора. Техните мечти и планове стават важни за нас. Ние сме влезли в нова, чудесна, славна свобода, свободата да се откажем от собствените си права за доброто на другите. За първи път можем да обичаме хората безусловно.

Вече не смятаме, че са ни длъжни по някакъв начин. Можем да се радваме на техния успех. Искрено съжаляваме за техните провали. Няма значение, че нашите планове са били осуетени, ако това е помогнало техните планове да се осъществят. Откриваме, че е много по-добре да служим на ближния, отколкото да стане нашата.“

„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си...“

Второ, да нося кръста си не означава да нося някакво бреме, болест или проблеми, каквото е популярното схващане за този израз. Веднъж говорих с един възрастен човек и докато ми разказваше за диабета си, каза „Какво да се прави, трябва да нося кръста си.“

Има и други заблуди относно това какво е да си носиш кръста. Днес ние сме се постарали доста да хигиенизираме и ритуализираме кръста. Той е или украшение, или с него повеждат литийни шествия, или се надпреварват кой да го извади от ледените води. Но Христос не говори за такъв кръст.

Гледали ли сте филми за осъдени на смърт затворници, които вървят по пътя към електрическия стол? Никой от нас не би искал да е на мястото на такъв човек. Но какво бихме казали, ако Исус ни заповяда: „Върви по пътя към електрическия стол всеки ден и ме следвай“? Вдигането на кръста по времето на Исус не е било екскурзия, а еднопосочно пътуване. С еднопосочен билет. Защо ли?

Съвременниците на Исус са свързали носенето на кръста с най-ужасния и болезнен начин на умъртвяване в цялата човешка история. Когато престъпникът е отивал към мястото на екзекуция, той е носел напречната дървена греда на кръста. Той вече е получил смъртна присъда и бил считан за мъртвец. Бил принуден да изостави всякакви земни мечти, надежди и амбиции.

С тези думи Исус ни призовава да мислим себе си за мъртви. Да изоставим всякакви мечти, планове и амбиции, които не биха съдействали за напредъка на Неговото царство. Това, разбира се, не означава да пренебрегваш своите задължения. По-скоро вдигането на кръста означава да пренаредиш приоритетите си и да не преследваш материалните неща заради самите тях.

Носенето на кръста не означава и да си воден от някакъв мазохистичен стремеж към страдание. Но означава, че ако такова дойде, ученикът няма да е изненадан и ще победи чрез силата на кръвта на Исус и обитаващия Святи Дух. „В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33б).

По думите на Калвин Милър, „Носещите кръста християни са посветени ученици, а не Христохолици. Учениците носят кръста и се стремят към Христос. Христохолиците се стремят към щастие. Учениците се осмеляват да се дисциплинират и се радват на духовния си растеж. Христохолиците бягат от трудностите и търсят прекия път към нирвана...“

Носенето на кръста може да ни струва и физическия живот.

Марк 8:35 „Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.“

Носещият кръста ученик ще жертва живота си за Исус и за благовестието, ако е нужно.

Свещеник Йоан Тодоров бил арестуван на 13 октомври 1944 г. и след това бил пребит до смърт. Същото се случило и със свещ. Рафаил Раев. На 9 септември 1944 г. партизаните го хванали, докато се прибирал у дома, и го закопали жив. Отец Ангел Хубанчев в деня преди разстрела написал на роднините си писмо с красноречивите думи: «Оставам невинен пред закона, по който ме съдят; виновен съм само пред Бога. Господи, прости ми!»

„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.“

И най-накрая, ученикът на Христос трябва да Го следва. Да го следваме означава чрез силата на Святия Дух в мен аз да постъпвам според Неговия пример.

Ние трябва да следваме Исус по този начин, защото това е единственият начин да намерим живот. Парадоксът е, че ще живеем истински едва когато тръгнем по пътя към електрическия стол с Исус. За да имаме възкресенски живот първо трябва да умрем за себе си.

Да вземем еднопосочен билет.

 Как би изглеждала тази смърт в нашето всекидневие? Да умреш за себе си може да означава да се откажеш от обяд, за да нахраниш просещ на улицата. Да умреш може да означава следващия път, когато говориш със съседа, вместо да го играеш на сигурно, да насочиш разговора към Исус.

Вместо да отидеш на екскурзия, да дадеш парите за някоя християнска мисия. Да умреш за себе си може да означава да попиташ Бог дали да не поканиш някой бездомен човек да спи в празната стая в твоя апартамент. Да умреш за себе си означава да обичаш безусловно съпруга си, който ти е изневерил. Да загубиш работа, но да не се откажеш от Христос.

Пастор Куличев разказва как след отбиване на военната си служба отива да работи като учител в училището в Банско. Директорът на училището му казал, „Ако ти искаш да си учител, трябва да спреш да ходиш на църква“. Пастор Куличев отговорил, „Аз да спра да ходя на църква значи да спра да живея.“ След няколко месеца е уволнен.

Защо толкова много християни в историята на църквата са жертвали всичко, което имат заради своя Спасител?

Марк 8:35,36 „Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. Понеже каква полза за човека, като спечели целия свят, а изгуби живота си?“

В самия край на филма „Гладиаторът“ има сцена, в която главният герой върви в поле от жита към своето семейство в рая. Войната е преминала, битката е завършена, жертвата е направена и са останали само свободата и радостта. Същото очаква тези, които са готови да умрат за себе си и да живеят за Бога.

 В дневника на мисионера Джим Елиът, издаден и коментиран от съпругата му Бети, се разказва за една тяхна разходка, на която те за първи път признават любовта си един към друг:

„Почти без да обръщаме внимание накъде вървим, минахме през един отворен портал от ковано желязо и се озовахме в едно гробище. Седнахме на една каменна плоча и Джим ми каза, че вече ме е пожертвал на Бога, горе-долу както Авраам — сина си Исаак.

Аз се стреснах, защото през последните няколко дни точно същата картина постоянно изплуваше пред очите ми, когато се замислях за нашето приятелство. Ние и двамата имахме един и същи възглед, че Бог е Този, който определя нашия път.

Животът и на двама ни принадлежеше изцяло Нему — и ако Той решеше да приеме „жертвата“ и да я употреби, ние нямаше отново да сложим ръка на нея, за да си я приберем обратно и да я задържим за себе си. Повече от това не можехме да кажем.

Седяхме и мълчахме. И изведнъж забелязахме (зад нас беше изгряла Луната), че точно между нас се открояваше сянката на голям каменен кръст.“

Датата на тази вечер е отбелязана в дневника на Джим заедно със следния куплет от една песен:

„И ако Ти наистина поискаш да се откажа от това едничко, което скъпо бе за мен — вземи го! То и не беше още мое! Вземи това, което си е Твое! И нека бъде Твойта воля!“

Исус ни призовава да сме Негови ученици. Да си вземем еднопосочен билет. Да се отречем от себе си, да вдигнем кръста си и да го следваме всеки ден. Христов ученик или Христохолик си ти?

__________
БПЦ "Нов живот" Варна
17.03.2019 г.