/проповед/
Миналият път говорихме за раждането на Исаак, на сина на обещание на Авраам. Видяхме как Бог изпълни обещанието си, 25 години след като беше сключил завет с Авраам, и това внесе смях в дома на Авраам и Сара. Бог ги посети и им даде радост на изпълненото обещание. След това каза на Авраам да отпрати Агар, но й се яви в пустинята и обърна отчаянието й в радост, като отговори на молитвата й. Ти можеш да изпиташ Неговите обещания. Когато си на края на силите си, можеш да извикаш към Него. Тогава Той ще те посети и ще те изпълни с радост.
Но преди радостта обикновено трябва да минем през труден изпит.
След изпит в училище баща пита сина си: „Как можа да получиш толкова ниска оценка на този изпит?“ Синът казал: „Поради отсъствие“. Бащата попитал: „Ти си отсъствал в деня на изпита?“ „Не, но момчето, което седи до мен, отсъстваше.“
***
Обява в университет: „Добри новини за студентите от нашия университет! Изпитите в университета се отлагат за юни. За потвърждение посетете сайта www.spridamechtaeshiizapochvajdauchish.com (спри да мечтаеш и започвай да учиш точка ком).
Днес също ще говорим за труден изпит. Нека прочетем Битие 22:1.
„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. И Авраам отговори: Ето ме.“
Авраам каза простичко: "Ето ме". Той не направи като Адам, който гузен се скри от него след извършването на първородния грях. Не, той каза: Ето ме.
Всяко чудо, което Бог е правил в Библията е било след едно „Ето ме“, изказано от някой от Библейските герои. Мойсей, Исус Навиев, Гедеон, Давид, Соломон, Илия, Исая, Еремия – всички те казаха на Бог: „Ето ме, вземи ме и ме използвай за Твоя слава.“
Какво казваш ти, когато Бог те призове за нещо? Ето ме, твой съм? Или гузен се криеш от Бога? На разположение ли си, когато Бог ти се яви чрез Словото, или чрез пастора или друг християнин? Отдаваш ли му пълното си внимание или гледаш на тях като на някой, който ти се бърка в живота?
Авраам беше на разположение на Бога. Но едва ли е очаквал точно такова продължение. Бог му каза:„Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (22:2)
Какво искаше Бог от Авраам? Не много, само живота на неговия син!
Как би реагирал ти, ако си на мястото на Авраам? Можем да си представим какво е чувствал той. Исаак беше единственият му син от Сара, този чрез когото Бог му обеща да го направи баща на много народи, синът на обещания завет. И сега изведнъж Бог иска да му го отнеме?
Авраам беше като водолаз, който преди да се гмурне, срязва маркуча към бутилката с кислород, защото Исаак беше връзката на Авраам със Спасителя!
Каква вяра е нужна, за да направиш това, което четем от ст. 3 нататък:
„На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал.“ (22:3)
Цели три дни те пътуват до мястото на жертвата. Цели три дни за Авраам Исаак е мъртъв. Или може би не?
Ст. 5„Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.“ Авраам вярваше, че дори Бог да убие Исаак, после ще трябва да го възкреси от мъртвите. Защо? Защото Бог ясно бе казал, че Спасителят ще дойде чрез Исаак. Но Авраам още не знаеше, че не Исаак, а Спасителят е Този, който щеше да възкръсне.
Евреи 11:19 казва за Авраам: той „като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи (Исаак) обратно като предобраз на възкресението“.
Авраам се довери на Бог. Имаш ли доверие в Бога? Когато се довериш на Бог, няма нужда да гадаеш какво точно ще направи Бог. Нямаш нужда да ходиш при врачки, за да научиш бъдещето си. Недей да ходиш да ти хвърлят боб или да ти гледат на кафе. Довери се на Бога и тогава Той ще се погрижи за всичко!
Битие 22:6,7 „И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко.“ Авраам е винаги на разположение на Бога, но той е и винаги на разположение на своя син.
Бащи, на разположение ли сте на своите синове и дъщери, когато те кажат: „Татко!“ Или дори не отмествате поглед от телевизора и не спирате да превключвате програмите с дистанционното? Може би точно тогава те имат голяма нужда от вас! Авраам обичаше своя син и обичаше да разговаря с него. Този разговор обаче щеше да е труден:
Битие 22:7-9 „И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата.“
Те са вече на хълма. Авраам издига олтар, Исаак мълчаливо подава дървата на Авраам и той ги нарежда върху oлтара. Тогава Авраам го поглежда и Исаак разбира всичко. Той ще бъде жертвеното агне!
За нас, живеещите в началото на 21 в., повлияни от хуманизма хора, е непонятно как Авраам е бил готов да убие собственото си дете. Но ние като християни трябва да знаем, че нашата душа е по-важна от телесната й скиния. Тялото умира, но душата остава. Апостол Павел: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.“ (2 Кор. 5:1) Можем ли да го кажем с него?
Също толкова трудно е да повярваме, че Исаак доброволно е легнал върху олтара. Той е бил достатъчно голям, за да се опита или да избяга, или да окаже съпротива на баща си. Но това дори не му е минало през ума. Каква висша изява на покорство, от която всяко дете може да се поучи!
Битие 22:10-11: „И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си. Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме...“
Два пъти Авраам откликва на Бог с „Ето ме“. И тези два израза рамкират най-изключителния акт на покорство, който познава човечеството. Бог се е явил, за да му възложи изпит и сега идва, за да го спре. Точно в този сюблимен момент, когато Авраам замахва с ножа, Бог се намесва.
В началото ви разказах виц за ученик, който е неподготвен за изпит. Всички сме го преживявали, нали? Но случвало ли ви се е да ви изпитват в училище или университета и да знаете всичко? Може би се учудвате, че има такива ученици :).
Но представи си, че си учил и знаеш всичко. Спокойно отговаряш и преподавателят ти казва: „Достатъчно, дай си бележника.“ Ти си уверен, започнал си да отговаряш и отговорът ти е правилен. Опитният преподавател няма нужда от много време, за да разбере дали си учил или не, и каква оценка заслужаваш.
Бог дойде и прекъсна Авраам преди той да завърши своя изпит, защото видя неговото покорство. Авраам беше готов да жертва сина си. Изпитанието е преминато успешно! Но не само това, Бог беше промислил и за жертва.
Битие 22:12-14: „Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене. Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.“
Това е третото изпитание за Авраам. Първото е, когато Бог го призова да напусне народа и страната си (12:1) и да върви напред без да знае къде отива. Второто, когато трябваше да уповава на Бога за обещанието на завета без да види изпълнението му в продължение на 25 години. И сега заповедта да пожертва сина по обещание.
Авраам се покори и Бог промисли – снабди го с жертвен овен. Когато се покоряваме на Словото, Бог винаги снабдява с необходимото!
Защо Бог го подложи на толкова трудно изпитание? Бог всъщност не желаеше физическата смърт на Исаак, защото по-късно осъжда човешкото жертвоприношение като ужасен грях (Лев. 20:1-5). Бог обаче искаше да изпита Авраамовото посвещение и покорство. Бог не искаше Исаак, а Авраам. Бог не иска нашите притежания, време и пари - той иска нашето сърце!
И когато покажем покорство на Бога, Тогава идва и благословението. Бог потвърждава на Авраам, че остава верен на завета, който е сключил с него (Бит. 12, 15 и 17):
Битие 22:16: „В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син, то Аз ще благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“
„В Твоето потомство ще се благославят всичките народи.“ Как щеше да стане това? От потомството на Авраам и Исаак щеше да се роди Месия. Всъщност, това беше много повече от завет; това беше пророчество.
И изпитанието на Авраам беше много повече от лична разтърсваща драма; то беше преобраз за бъдеща космическа драма. Защото Авраам тук символизира Бог Отец, а Исаак – Исус Христос. Паралелите между двамата са много:
Авраам жертва на планината в Мория своя единствен син по обещание Исаак. Бог жертва на хълма Голгота Своя единороден Син Исус.
И Исаак, и Исус, взеха осле до мястото на жертва.
Двама слуги отидоха с Исаак. Двама разбойници бяха разпнати с Исус.
Авраам и Исаак пътуваха 3 дни до мястото за жертва. Исус остана три дни в гроба.
Исаак носеше дървата до хълма и беше положен на тях. Исус носеше дървения кръст до хълма и беше разпнат на него.
Авраам каза на Исаак: „Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне.“ И Бог промисли, когато Йоан Кръстител каза на учениците: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света.“ (Йоан 1:29)
Бог каза на Авраам: „Ще преумножа потомството ти“ (22:17). На Петдесетница се роди църквата и към нея се прибавиха хиляди нови ученици. Защото „не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.“ (Римляни 9:8)
Исаак си взе за невяста прекрасна девица, Ревека (Битие 24:16). Исус взе за невяста чистата девица на Христа - Църквата (2 Коринтяни 11:2).
Следователно, жертването на Исаак е преобраз на смъртта и възкресението на Исус Христос. Авраам показа покорство към своя Небесен Баща; Исаак показа покорство към своя земен баща. Исус показа покорство към Своя Небесен Баща.
Бог възнаграждава тези, които Му се покоряват. Той иска и ние да сме Му покорни, защото ни обича и иска да ни възнагради. Но често за нас е трудно да се покорим на Бог. Казваме Му, че го обичаме, но често като децата, вършим точно обратното на това, което Небесният ни Баща ни заповядва.
Една майка не можела да понася, когато малкото й момченце се тръшкало на земята, когато му забранявала нещо. Искало да направи точно обратното на това, което му казвала. След един особенотежък ден, най-накрая тя разперила ръце и казала: Добре, Петьо, прави каквото искаш! Хайде сега да видим как ще противоречиш на това!
Слушаш ли Божиите напътствия? Или си склонен да правиш точно обратното на Неговите заповеди и да противоречиш на Бога. Престани да преследваш егоистични амбиции, а си поставяй за цел да благославяш другите. Направи Бог свое съкровище и бъди готов да загубиш земните си „съкровища“. „Там, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:21)
Писанията казват, че Авраам се е оправдал „чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника“ (Яков 2:21). Семената на неговата вяра бяха дали плодове на покорство. Защото скритият живот на спасителна вяра неминуемо преминава в явен живот на послушание. Вяра без дела е мъртва вяра.
Бог понякога изпитва вярата ни. Той често позволява някои неща да се случат в живота ни, които като че ли ни карат да се сбогуваме с мечтите си – за работа, кариера, собствен бизнес, хубава къща, добър университет за децата, спокойни старини.
Бог допуска това в живота ни, защото много от мечтите ни са свързани с нашата гордост. Но след изпитването на вярата ни той ни утвърждава, укрепва и възстанова, дава ни истински живот в Него.
А истинският живот е в пълноценните взаимоотношения с Бога и с нашите близки, приятели, колеги. И те са възможни, защото Авраам взе изпита и Исус отиде на кръста. В Него имаме прощение и спасение. Нокогато преследваме егоистичните си амбиции, нямаме време за Бога и за хората до нас. Така губим не само спасението си, но и най-близките си хора – нашите родители, братя и сестри, съпрузи, нашите деца.
Рави Закарайъс - един от най-големите апологети на нашето време, бил в Близкия изток като участник в омиротворяваща мисия между враждуващите групировки. Срещнал се с основателя на Хамас, шейх Талал. След обилна вечеря, той им казал, че е лежал 18 години в затвора и че някои от неговите деца са умрели при самоубийствени атентати.
Тогава Рави го попитал: Шейх, прости ми директния въпрос, но какво мислиш за самоубийствените атентати? Как се чувстваш, когато изпращаш по този начин децата си?
След като той му отговорил, Рави казал: "Шейх, може никога повече да не се видим, затова искам да чуеш това. Недалеч оттук има една планина, на която преди 5000 г. Авраам отиде, за да жертва единствения си син. И малко преди да замахне с ножа, Бог каза: "Стоп!" Знаеш ли какво е казал Бог след това? Шейхът поклатил отрицателно глава. "Бог каза: "Аз ще промисля за жертва." Шейхът кимнал.
Рави продължил: "Недалеч от мястото, където сме сега, има един хълм. Преди 2000 г. Бог удържа на думата си и доведе своя собствен Син. И този път ножът не спря. Той пожертва своя собствен Син."
Рави казва: "Той се втренчи изпитателно в мене. Стаята беше пълна с пушек и с неговите бодигардове. Аз казах, "Може никога повече да не се видим, шейх, но искам да ти кажа това: докато не приемеш Сина, за когото Бог промисли, ние ще жертваме нашите собствени синове и дъщери на бойните полета на този свят за земя, власт и гордост."
Можех да видя, казва Рави, как устните на мъжа започват да треперят, той седеше точно до мен. Никой не наруши мълчанието след това. И докато тръгвахме, шейх Талал се здрависа за сбогом с всеки, след това дойде до мен, хвана ме за раменете, целуна ме от двете страни, докосна ме по лицето и каза: "Ти си добър човек. Надявам се да те видя някой ден."
Когато се довериш на Господа, Той ще работи в живота ти. И ако Му се покориш като Авраам и кажеш „Ето ме“, Той ще те напътства. Дори да ти отнеме някои мечти, ще те укрепи и възстанови. Покори се на Бога и Той ще ти помогне да вземеш всеки изпит. Защото Той е промислил за жертвата. Защото на Голгота ножът не спря.
Нека се помолим...
---
БПЦ "Нов живот" Варна
22.01.2017 г.
