Защо Бог допуска страдание в света?

/проповед/

В света има много зло и страдание. За времето, за което ще ви говоря, в света 15 жени ще бъдат изнасилени, 30 човека ще бъдат убити, 285 деца ще бъдат малтретирани и 53 човека ще умрат от СПИН.

Само през 20 век всеки ден в света са умирали от насилствена смърт почти два пъти повече хора от загиналите при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. През същия този век повече хора са умрели от насилствена смърт, отколкото през всичките векове преди това.  SLIDE Сто милиона са жертвите само на комунистическите режими.

Какво да кажем за жертвите от природни бедствия? SLIDE Непрекъснато чуваме за цунами, наводнения и земетресения, отнели живота на десетки и стотици хора. Никой не е застрахован. След пороя във Варна през 2014 г. умряха 12 човека. При пожарите в нашата съседка Гърция преди 2 години загинаха 90 човека.

В момента все още не е отшумяла заразата от коронавируса. Досега у нас са починали 300+ човека от почти 10000 тествани позитивни. Отделно, всеки ден в България умират също толкова хора (около 300).

Този вирус ни напомни, че страданието не е просто статистика. Рано или късно то става част от живота ни. Преди 5 години се запознах с една студентка в една дискусионна група, организирана от нашата църква. След това дойде и на други прояви, организирани от нас. Стана близка с хора от църквата ни.

И точно тогава до нас достигна ужасната новина, че тя е претърпяла катастрофа. Колата, в която са пътували тя и няколко приятели е попаднала в голяма дупка на магистралата и се е преобърнала. Тя беше изпаднала в кома. След няколко месеца почина. Беше голяма трагедия за всички, които я познавахме.

Днешният неудобен въпрос, който ще разгледаме в нашата поредица е „Защо Бог допуска страдание в света?“ Първо ще видим може ли атеизмът да отговори на страданието, ще разберем кой е източникът на страданието и накрая ще разгледаме причините, поради които Бог допуска страдание.

Атеизмът не е отговор

Когато страдат и и изпитват болка много хора реагират, като отхвърлят съществуването на Бога. Те се питат, как може един всесилен и любящ Бог да допуска толкова много страдание в света? Някой е казал, „Страдащата добродетел и триумфиращият порок са превърнали човечеството в атеисти.“

Самият аз бях атеист и разбирам защо хората мислят така. Но проблемът е, че отричането на съществуването на Бога не дава отговор на въпроса, а повдига много повече въпроси.  Например, без Бог въз основа на какъв критерий определяме какво е добро и какво зло?

Известният апологет и говорител Рави Закарайъс, който вече е при Бога, веднъж бил попитан защо има толкова много зло в света. Той отговорил: „Когато казваш, че в света има твърде много зло, ти допускаш, че има добро. Когато допускаш, че има добро, допускаш че има нещо като морален закон, въз основа на който различаваш между добро и зло. Но ако допускаш, че има морален закон, трябва да приемеш и съществуването на морален Законодател, но точно него ти се опитваш да отречеш, не да докажеш. Защото ако няма морален Законодател, няма морален закон. Ако няма морален закон, няма добро. Ако няма добро, няма зло. Какъв е въпросът ти тогава? Човекът помислил малко и казал, „Какъв наистина е въпросът ми?“

Когато човек не вярва в Бога, той няма критерий за добро и зло и живее в духовна тъмнина.

Притчи 4:19 „Пътят на нечестивите е като тъмнина; не знаят от какво се спъват.“

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.“

Наистина, без Бог какво основание имаме да кажем, че нещо е добро или зло? Защо изобщо трябва да протестираме срещу злото? Защо изобщо да очакваме нещо по-добро?

Както казва глашатаят на новия атеизъм Ричард Докинс, „Във вселена от слепи физически закони и генетични повторения, някои хора ще бъдат късметлии, а други ще бъдат наранени и ние няма да открием някаква причина или някаква справедливост в това. Вселената която наблюдаваме има характеристиките, които трябва да очакваме, ако няма план, цел, зло или добро. Нищо освен сляпо безмилостно безразличие. ДНК нито разбира, нито я е грижа. ДНК просто съществува и ние танцуваме по нейната музика.“

Ако Докинс беше прав, ако наистина нямаше причина за страданието, тогава защо протестираме срещу него? Всеки ден виждаме репортажи за войни, болести, убийства, изнасилвания, корупция и се питаме защо на света има толкова зло? В България в момента десетки хиляди протестират срещу корупцията, лъжата и кражбите на управляващите. Дори невярващите вътре в себе си разбират, че сме създадени за нещо по-добро от света, в който живеем.

Други не отричат съществуването на Бога, но се съмняват, че Той е добър. Те казват: ако имаше един добър и всесилен Бог, Той щеше да иска и да може да спре страданието. Щом не го е направил, значи или не е добър, или не е всесилен.

По времето на пророк Малахия израеляните също обвиняваха Бог, че не е добър и справедлив, защото казваха те, „които вършат беззаконие, успяват“ (Малахия 3:15). Злите хора благоденстват, а добрите страдат. Често чуваме този упрек към Бог и днес.

Но има още една възможност. Бог може да е едновременно добър и всесилен, но да има причини, поради които да позволява страданието.

Бог ни е създал със свободна воля

Първата причина, поради която Бог допуска страданието, е защото Бог ни е създал със свободна воля.

Йоан 1:12 „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име.“

1 Коринтяни 6:12 „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.“

Бог ни обича, затова когато е създал хората, той ни е дал отговорности и свобода. Защо? Защото там, където има любов, там има свобода. Цветето на любовта расте само в почвата на свободата.

За да е истинска любовта, ние трябва да сме свободни да обичаме или да не обичаме. Представете си, че на Св. Валентин едно момче подарява на приятелката си рози. Тя му казва, „Нямаше нужда!“ „Напротив, имаше – отговаря той. „Нямах избор. Днес е Св. Валентин и просто направих това, което трябваше да направя.“ Подобна връзка вероятно няма да просъществува дълго, нали? За да е истинска любовта, тя трябва да е нещо повече от задължение.

Много хора питат, Защо Бог допуска невинни хора да биват убивани? Защо не попречи на убийците да натиснат спусъка? Но ако Бог го направи, тогава защо да не спира всяко друго зло? Защо не спре малкото дете, което се кани да пипне горещата печка, или да прегради пътя на човек, пресичащ пътя в момент, когато връхлита кола?

Ако Бог правеше това, тогава той щеше да е нещо различно от Бог, щеше да е един кукловод, а ние щяхме да бъдем нещо различно от хора, щяхме да сме кукли на конци. Тези, които задават този въпрос, го задават, защото са свободни да го зададат, а са свободни да го зададат, защото са създадени със свобода на избора от един любящ Бог.

Свободата ни е дадена, за да служим на другите и да прославяме Бога. Галатяни 5:13 „Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.“

Проблемът е, че със свободата може и да се злоупотреби. Това става, когато ние нараняваме другите и Бога. Да виниш Бога за страданието в света е все едно неверен мъж да обвинява жена си, че го е пуснала да излезе от апартамента.

Моят син си купи скъп телефон. След няколко месеца го изтърва и дисплеят се счупи. Когато отидохме в магазина, естествено отказаха да платят за нов дисплей, защото гаранцията не покрива щети, направени по вина на клиента. Същото е и със света, в който живеем. Трябва да се запитаме, дали злото в него е по вина на производителя (Твореца) или по вина на клиента (хората)?

Когато Бог създаде света, Той направи всяко нещо добро. Проблемът в света е причинен от хората, които живеят в него. Не Бог убива хора по пътищата, не Бог прави аборти на бебета, не Бог кара хората да убиват, да изнасилват, да крадат и малтретират. Всичко това правят хора, които са отхвърлили Бога и неговия морален закон и живеят както си искат.

Псалм 14:1 „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро.“ Неслучайно и Достоевски е казал, че когато няма Бог, всичко е позволено.

Дори повсеместният глад може да бъде причинен от човешката алчност и злоба. През 1932-33 г., за да принуди украинските селяни да влязат в колхозите, Сталин заповядва да им се изземе всичкото зърно и продукти. Така обрича на гладна смърт цялото население. Около 10 милиона украинци, сред които и 100 000 бесарабски българи, умират от глад.

Разбира се, има и страдание, за което сякаш не е виновен човешкият фактор. Кой е виновен за цунамите, ураганите, наводненията? Кого да обвиняваме за рака, синдрома на Даун, болестта на Алцхаймер и множествената склероза?

Според Библията, първородният грях на нашите прародители има катастрофални последствия не само за нас, хората, но и за целия свят и цялото творение. То носи белезите на греха. Както казва ап. Павел, създанието беше „подчинено на немощ“ и „въздиша и се мъчи досега“ (Римляни 8:20,22). Но добрата новина е, че един ден Бог ще премахне напълно злото.

Откровение 21:4 „Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.“

Дотук видяхме, че в света има много страдание и че отричането на Бога не дава отговор на въпроса за страданието, а напротив, повдига повече въпроси. Видяхме, че страданието съществува, защото съществува свободата на избора. Но има още нещо.

Чрез страданието Бог ни дисциплинира и предупреждава

Страданието съществува, защото чрез него Бог ни дисциплинира и предупреждава. Библията ни казва, че Бог дисциплинира тези, които обича (Евреи 12:6). Бог е като добър баща, който дисциплинира сина-бунтар, за да може той да осъзнае грешката си и да поиска прошка от баща си. Да се завърне в бащината къща.

В евангелието на Лука Исус разказва историята за човек, който имал двама сина. Един ден по-малкият поискал своя дял от наследството. Въпреки болката от решението на сина му, бащата му дал парите. Малкият син отишъл в друга страна и там прахосал всичко. Настъпила икономическа криза, нямало работа в града и той толкова огладнял, че се главил да върши най-отвратителната за евреите работа – да пасе свине.

И точно тогава, в най-голямото страдание и нещастие, той дошъл на себе си и си казал: живея като куче; дори слугите на баща ми ядат до насита, а аз умирам от глад. Решил да се върне и да поиска баща му да го приеме на работа като слуга. Но баща му го чакал и се взирал ден и нощ дали синът му няма да се появи по пътя. Когато го видял, бащата се затичал към него, прегърнал го и започнал да го целува.

Синът казал: „Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.“ Но бащата заповядал да го облекат като царски син и организирал парти, на което поканил цялото село. Страданието му отворило очите за богатството, което имал във взаимоотношенията с баща си.

Следователно, страданието може да е добро за нас. Ако виждаме, че в този свят в резултат на нашите погрешни избори ние страдаме, логично е да заключим, че и в бъдещия свят ще има страдание като следствие на нашия бунт сега. По същия начин, злото и страданието може да служи като предупреждение срещу нарушаването на Божия закон и необходимост да се следва Божията истина.

Известният християнски писател Клайв Стейпълс Луис пише: „Бог ни шепти в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но крещи в нашата болка: тя е неговият мегафон за събуждане на един глух свят.”

Не може ли Бог да премахне страданието?

Но някой пак може да попита: добре, но не е ли най-добре Бог да не се справя със страданието, като ни кара да страдаме. Защо изобщо не го премахне?

Понякога питам хората, „Ако ти си Бог и искаш да прекратиш страданието, от кого ще се отървеш първо? Обикновено хората казват: терористите, диктаторите, корумпираните политици, убийците, педофилите, изнасилвачите – те са първи в списъка ми. Но дали без тях светът ще стане съвършено място? Кого другиго трябва да изхвърлим? Крадците, корумпираните катаджии, хулиганите... Ще стане ли светът съвършен тогава? От кого още трябва да се отървем?

Постепенно ни става ясно: че там някъде в списъка сме и ние. Защото ние също нараняваме другите с нещата, които казваме и правим. Ние също сме част от проблема. Как тогава може да се разреши той?

Всичко казано дотук може да ни помогне да разберем защо Бог позволява страданието. Но когато ние самите страдаме, имаме нужда някой да ни разбере и да ни съчувства. Много източни религии смятат страданието за мая, илюзия. Християнството обаче ни разкрива Бог като някой, който е преживял нашето страдание.

Бог се идентифицира с нашето страдание

Бог може да се идентифицира с нашето страдание, защото самият Той дойде на земята в човешки образ. Счетоха го за незаконно родено дете. Бе отгледан като бежанец. Живя и работи под жестока чужда окупация. Семейството му не го разбираше, приятелите му го изоставиха и един от неговите последователи го предаде. Бе осъден несправедливо. Премина през ужасяващи мъчения и умря с агонизираща смърт.

Кръстната смърт беше най-жестоката и мъчителна смърт, прилагана от римските власти за най-големите престъпници. Но физическата болка бе нищо в сравнение с духовната опитност на космическо отхвърляне. По този начин в смъртта си любящият Бог се идентифицира с отхвърлените и изоставените.

Страданието на Исус означаваше, че Той може да се идентифицира с нашето страдание. Но само идентифициране не променя ситуацията ни.

Когато срещна някой, който има главоболие, ако не ме боли в момента главата, не мога да се идентифицирам с неговата болка. Бих могъл да си ударя няколко пъти главата в тухлена стена и също да си предизвикам главоболие. Но така едва ли ще помогна на човека. Когато страдаме, ние се нуждаем от нещо повече от емпатия и състрадание. Ние се нуждаем да знаем, че нещо може да бъде направено, за да се излекуваме.

Нещо повече от идентифициране

Смъртта на Исус беше нещо повече от идентифициране със страданието ни. Със Своята смърт той взе върху себе си цялото зло на света и понесе наказанието, което ние заслужаваме. Поради кръста ние можем да бъдем простени от Бога и да имаме взаимоотношения с Него. Нашият Бог не само ни разбира и чувства болката ни, но и взе нашия грях, срам и вина за да можем да бъдем простени.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Както казва Матю Хенри, „Ела и виж победите на кръста. Раните на Христос са твое изцеление, Неговата агония – твой покой, Неговите конфликти – твои победи, Неговите стенания – твои песни, Неговите болки – твоe oблекчение, Неговият срам – твоя слава, Неговата смърт – твой живот, Неговите страдания – твое спасение.

Галатяни 2:20 „Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“

Това не означава, че имаме отговори на всички въпроси. Но това, което знаем, ни помага да се доверим на Бог за онова, което не знаем. Ние не знаем защо преминаваме през дадено страдание. Но знаем, че това не е защото Той не ни обича. Както пише ап. Павел, „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“ (Рим. 8:32)

Страданието не е краят на историята. Удивителното обещание на Библията е, че поради смъртта и възкресението на Исус, страданието един ден ще се превърне в история. Ето как предпоследната глава в Библията описва надеждата, която очаква тези, които вярват в смъртта на Исус за своето опрощение:

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците;  Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина. 5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.

Да, страданието в този свят е болезнено и истинско, но то бледнее в сравнение с онова, което Бог ще направи един ден.

В заключение, Бог не е виновен за страданието, през което преминаваме в света. Един ден то ще престане. Междувременно, Той знае какво е страдание и е с нас в нашето страдание, ако повярваме в него и го призовем в живота си. Ще го направим ли?

Нека се молим.

_________________

26.07.2020 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Този път ножът не спря (Битие 22:1-19)

/проповед/

Миналият път говорихме за раждането на Исаак, на сина на обещание на Авраам. Видяхме как Бог изпълни обещанието си, 25 години след като беше сключил завет с Авраам, и това внесе смях в дома на Авраам и Сара. Бог ги посети и им даде радост на изпълненото обещание. След това каза на Авраам да отпрати Агар, но й се яви в пустинята и обърна отчаянието й в радост, като отговори на молитвата й. Ти можеш да изпиташ Неговите обещания. Когато си на края на силите си, можеш да извикаш към Него. Тогава Той ще те посети и ще те изпълни с радост.

Но преди радостта обикновено трябва да минем през труден изпит.

След изпит в училище баща пита сина си: „Как можа да получиш толкова ниска оценка на този изпит?“ Синът казал: „Поради отсъствие“. Бащата попитал: „Ти си отсъствал в деня на изпита?“ „Не, но момчето, което седи до мен, отсъстваше.“

 ***

Обява в университет: „Добри новини за студентите от нашия университет! Изпитите в университета се отлагат за юни. За потвърждение посетете сайта www.spridamechtaeshiizapochvajdauchish.com (спри да мечтаеш и започвай да учиш точка ком).

Днес също ще говорим за труден изпит. Нека прочетем Битие 22:1.

„След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. И Авраам отговори: Ето ме.“ 

Авраам каза простичко: "Ето ме". Той не направи като Адам, който гузен се скри от него след извършването на първородния грях. Не, той каза: Ето ме.

Всяко чудо, което Бог е правил в Библията е било след едно „Ето ме“, изказано от някой от Библейските герои. Мойсей, Исус Навиев, Гедеон, Давид, Соломон, Илия, Исая, Еремия – всички те казаха на Бог: „Ето ме, вземи ме и ме използвай за Твоя слава.“

Какво казваш ти, когато Бог те призове за нещо? Ето ме, твой съм? Или гузен се криеш от Бога? На разположение ли си, когато Бог ти се яви чрез Словото, или чрез пастора или друг християнин? Отдаваш ли му пълното си внимание или гледаш на тях като на някой, който ти се бърка в живота?

Авраам беше на разположение на Бога. Но едва ли е очаквал точно такова продължение. Бог му каза:„Вземи единствения си син, когото любиш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмите, за който ще ти кажа.“ (22:2)

Какво искаше Бог от Авраам? Не много, само живота на неговия син!

Как би реагирал ти, ако си на мястото на Авраам? Можем да си представим какво е чувствал той. Исаак беше единственият му син от Сара, този чрез когото Бог му обеща да го направи баща на много народи, синът на обещания завет. И сега изведнъж Бог иска да му го отнеме?

Авраам беше като водолаз, който преди да се гмурне, срязва маркуча към бутилката с кислород, защото Исаак беше връзката на Авраам със Спасителя!

Каква вяра е нужна, за да направиш това, което четем от ст. 3 нататък:

„На сутринта Авраам подрани и оседла осела си, взе със себе си двама от момците си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше казал.“ (22:3)

Цели три дни те пътуват до мястото на жертвата. Цели три дни за Авраам Исаак е мъртъв. Или може би не?

Ст. 5„Тогава Авраам каза на момците си: Вие останете тук с осела, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.“ Авраам вярваше, че дори Бог да убие Исаак, после ще трябва да го възкреси от мъртвите. Защо? Защото Бог ясно бе казал, че Спасителят ще дойде чрез Исаак. Но Авраам още не знаеше, че не Исаак, а Спасителят е Този, който щеше да възкръсне.

Евреи 11:19 казва за Авраам: той „като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи (Исаак) обратно като предобраз на възкресението“.

Авраам се довери на Бог. Имаш ли доверие в Бога? Когато се довериш на Бог, няма нужда да гадаеш какво точно ще направи Бог. Нямаш нужда да ходиш при врачки, за да научиш бъдещето си. Недей да ходиш да ти хвърлят боб или да ти гледат на кафе. Довери се на Бога и тогава Той ще се погрижи за всичко!

Битие 22:6,7 „И взе Авраам дървата за всеизгарянето, и натовари ги на сина Исаак, а той взе в ръка огъня и ножа; и двамата тръгнаха заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Тате! А той каза: Ето ме, синко.“ Авраам е винаги на разположение на Бога, но той е и винаги на разположение на своя син.

Бащи, на разположение ли сте на своите синове и дъщери, когато те кажат: „Татко!“ Или дори не отмествате поглед от телевизора и не спирате да превключвате програмите с дистанционното? Може би точно тогава те имат голяма нужда от вас! Авраам обичаше своя син и обичаше да разговаря с него. Този разговор обаче щеше да е труден:

Битие 22:7-9 „И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне. И двамата продължиха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата, и като върза сина си Исаак, положи го на олтара върху дървата.“

Те са вече на хълма. Авраам издига олтар, Исаак мълчаливо подава дървата на Авраам и той ги нарежда върху oлтара. Тогава Авраам го поглежда и Исаак разбира всичко. Той ще бъде жертвеното агне!

За нас, живеещите в началото на 21 в., повлияни от хуманизма хора, е непонятно как Авраам е бил готов да убие собственото си дете. Но ние като християни трябва да знаем, че нашата душа е по-важна от телесната й скиния. Тялото умира, но душата остава. Апостол Павел: „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.“ (2 Кор. 5:1) Можем ли да го кажем с него?

Също толкова трудно е да повярваме, че Исаак доброволно е легнал върху олтара. Той е бил достатъчно голям, за да се опита или да избяга, или да окаже съпротива на баща си. Но това дори не му е минало през ума. Каква висша изява на покорство, от която всяко дете може да се поучи!

Битие 22:10-11: „И Авраам простря ръката си и взе ножа, за да заколи сина си. Тогава Ангелът Господен му викна от небето: Аврааме, Аврааме! А той каза: Ето ме...“

Два пъти Авраам откликва на Бог с „Ето ме“. И тези два израза рамкират най-изключителния акт на покорство, който познава човечеството. Бог се е явил, за да му възложи изпит и сега идва, за да го спре. Точно в този сюблимен момент, когато Авраам замахва с ножа, Бог се намесва.

В началото ви разказах виц за ученик, който е неподготвен за изпит. Всички сме го преживявали, нали? Но случвало ли ви се е да ви изпитват в училище или университета и да знаете всичко? Може би се учудвате, че има такива ученици :).

Но представи си, че си учил и знаеш всичко. Спокойно отговаряш и преподавателят ти казва: „Достатъчно, дай си бележника.“ Ти си уверен, започнал си да отговаряш и отговорът ти е правилен. Опитният преподавател няма нужда от много време, за да разбере дали си учил или не, и каква оценка заслужаваш.

Бог дойде и прекъсна Авраам преди той да завърши своя изпит, защото видя неговото покорство. Авраам беше готов да жертва сина си. Изпитанието е преминато успешно! Но не само това, Бог беше промислил и за жертва.

Битие 22:12-14: „Ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, и да не му сториш нещо, защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си, единствения си син, за Мене. Тогава Авраам повдигна очите си и видя: и ето зад него един овен, вплетен с рогата си в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе за всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Еова-Ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.“

Това е третото изпитание за Авраам. Първото е, когато Бог го призова да напусне народа и страната си (12:1) и да върви напред без да знае къде отива. Второто, когато трябваше да уповава на Бога за обещанието на завета без да види изпълнението му в продължение на 25 години. И сега заповедта да пожертва сина по обещание.

Авраам се покори и Бог промисли – снабди го с жертвен овен. Когато се покоряваме на Словото, Бог винаги снабдява с необходимото!

Защо Бог го подложи на толкова трудно изпитание? Бог всъщност не желаеше физическата смърт на Исаак, защото по-късно осъжда човешкото жертвоприношение като ужасен грях (Лев. 20:1-5). Бог обаче искаше да изпита Авраамовото посвещение и покорство. Бог не искаше Исаак, а Авраам. Бог не иска нашите притежания, време и пари - той иска нашето сърце!

И когато покажем покорство на Бога, Тогава идва и благословението. Бог потвърждава на Авраам, че остава верен на завета, който е сключил с него (Бит. 12, 15 и 17):

Битие 22:16: „В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже стори това нещо и не пожали сина си, единствения си син, то Аз ще благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като крайморския пясък; и потомството ти ще завладее градовете на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

„В Твоето потомство ще се благославят всичките народи.“ Как щеше да стане това? От потомството на Авраам и Исаак щеше да се роди Месия. Всъщност, това беше много повече от завет; това беше пророчество.

И изпитанието на Авраам беше много повече от лична разтърсваща драма; то беше преобраз за бъдеща космическа драма. Защото Авраам тук символизира Бог Отец, а Исаак – Исус Христос. Паралелите между двамата са много:

Авраам жертва на планината в Мория своя единствен син по обещание Исаак. Бог жертва на хълма Голгота Своя единороден Син Исус.

И Исаак, и Исус, взеха осле до мястото на жертва.

Двама слуги отидоха с Исаак. Двама разбойници бяха разпнати с Исус. 

Авраам и Исаак пътуваха 3 дни до мястото за жертва. Исус остана три дни в гроба.

Исаак носеше дървата до хълма и беше положен на тях. Исус носеше дървения кръст до хълма и беше разпнат на него.

Авраам каза на Исаак: „Бог ще промисли за агнето за всеизгаряне.“ И Бог промисли, когато Йоан Кръстител каза на учениците: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света.“ (Йоан 1:29)

Бог каза на Авраам: „Ще преумножа потомството ти“ (22:17). На Петдесетница се роди църквата и към нея се прибавиха хиляди нови ученици. Защото „не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство.“ (Римляни 9:8)

Исаак си взе за невяста прекрасна девица, Ревека (Битие 24:16). Исус взе за невяста чистата девица на Христа - Църквата (2 Коринтяни 11:2).

Следователно, жертването на Исаак е преобраз на смъртта и възкресението на Исус Христос. Авраам показа покорство към своя Небесен Баща; Исаак показа покорство към своя земен баща. Исус показа покорство към Своя Небесен Баща.

Бог възнаграждава тези, които Му се покоряват. Той иска и ние да сме Му покорни, защото ни обича и иска да ни възнагради. Но често за нас е трудно да се покорим на Бог. Казваме Му, че го обичаме, но често като децата, вършим точно обратното на това, което Небесният ни Баща ни заповядва.

Една майка не можела да понася, когато малкото й момченце се тръшкало на земята, когато му забранявала нещо. Искало да направи точно обратното на това, което му казвала. След един особенотежък ден, най-накрая тя разперила ръце и казала: Добре, Петьо, прави каквото искаш! Хайде сега да видим как ще противоречиш на това!

Слушаш ли Божиите напътствия? Или си склонен да правиш точно обратното на Неговите заповеди и да противоречиш на Бога. Престани да преследваш егоистични амбиции, а си поставяй за цел да благославяш другите. Направи Бог свое съкровище и бъди готов да загубиш земните си „съкровища“. „Там, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ (Матей 6:21)

Писанията казват, че Авраам се е оправдал „чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника“ (Яков 2:21). Семената на неговата вяра бяха дали плодове на покорство. Защото скритият живот на спасителна вяра неминуемо преминава в явен живот на послушание. Вяра без дела е мъртва вяра.

Бог понякога изпитва вярата ни. Той често позволява някои неща да се случат в живота ни, които като че ли ни карат да се сбогуваме с мечтите си – за работа, кариера, собствен бизнес, хубава къща, добър университет за децата, спокойни старини.

Бог допуска това в живота ни, защото много от мечтите ни са свързани с нашата гордост. Но след изпитването на вярата ни той ни утвърждава, укрепва и възстанова, дава ни истински живот в Него.

А истинският живот е в пълноценните взаимоотношения с Бога и с нашите близки, приятели, колеги. И те са възможни, защото Авраам взе изпита и Исус отиде на кръста. В Него имаме прощение и спасение. Нокогато преследваме егоистичните си амбиции, нямаме време за Бога и за хората до нас. Така губим не само спасението си, но и най-близките си хора – нашите родители, братя и сестри, съпрузи, нашите деца.

Рави Закарайъс - един от най-големите апологети на нашето време, бил в Близкия изток като участник в омиротворяваща мисия между враждуващите групировки. Срещнал се с основателя на Хамас, шейх Талал. След обилна вечеря, той им казал, че е лежал 18 години в затвора и че някои от неговите деца са умрели при самоубийствени атентати.

Тогава Рави го попитал: Шейх, прости ми директния въпрос, но какво мислиш за самоубийствените атентати? Как се чувстваш, когато изпращаш по този начин децата си?

След като той му отговорил, Рави казал: "Шейх, може никога повече да не се видим, затова искам да чуеш това. Недалеч оттук има една планина, на която преди 5000 г. Авраам отиде, за да жертва единствения си син. И малко преди да замахне с ножа, Бог каза: "Стоп!" Знаеш ли какво е казал Бог след това? Шейхът поклатил отрицателно глава. "Бог каза: "Аз ще промисля за жертва." Шейхът кимнал.

Рави продължил: "Недалеч от мястото, където сме сега, има един хълм. Преди 2000 г. Бог удържа на думата си и доведе своя собствен Син. И този път ножът не спря. Той пожертва своя собствен Син."

Рави казва: "Той се втренчи изпитателно в мене. Стаята беше пълна с пушек и с неговите бодигардове. Аз казах, "Може никога повече да не се видим, шейх, но искам да ти кажа това: докато не приемеш Сина, за когото Бог промисли, ние ще жертваме нашите собствени синове и дъщери на бойните полета на този свят за земя, власт и гордост."

Можех да видя, казва Рави, как устните на мъжа започват да треперят, той седеше точно до мен. Никой не наруши мълчанието след това. И докато тръгвахме, шейх Талал се здрависа за сбогом с всеки, след това дойде до мен, хвана ме за раменете, целуна ме от двете страни, докосна ме по лицето и каза: "Ти си добър човек. Надявам се да те видя някой ден."

Когато се довериш на Господа, Той ще работи в живота ти. И ако Му се покориш като Авраам и кажеш „Ето ме“, Той ще те напътства. Дори да ти отнеме някои мечти, ще те укрепи и възстанови. Покори се на Бога и Той ще ти помогне да вземеш всеки изпит. Защото Той е промислил за жертвата. Защото на Голгота ножът не спря.

Нека се помолим...

---

БПЦ "Нов живот" Варна

22.01.2017 г.