Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Силата се пробужда

/проповед/

През отминаващата седмица пуснаха премиерата на 7-та част на Междузвездни войни, „Силата се пробужда“. Mного хора жертваха съня си, за да видят новия епизод. Междузвездни войни е космическа сага, чието действие се развива в измислена спираловидна галактика, населена с хора и различни нехуманоиди. Демократичната галактическа република се е изродила в Галактическа империя. В борбата срещу нея най-важен фактор е Силата. Силата е вездесъща форма на енергия, която може да се използва за добро, но има и тъмна страна. 

Един от главните герои, Йода, казва на Люк Скайуокър: „Помни, мощта на един джедай произтича от Силата. Гняв, страх, агресия, тъмната те страна са... Веднъж тръгнеш ли по тъмния път, завинаги доминира той ще твоята съдба. Люк, не повтаряй съдбата на баща си... Люк, когато замина аз си, последният джедай, ще ти останеш. Люк, Силата тече силно в рода ти. Предай това, което си научил.“

Авторите на „Междузвездни войни“ са създали Сила, която е някаква неодушевена енергия. Подобно на тях днес много хора си представят Святия Дух като ‚то‘, като нещо неодушевено. Понякога те си дават сметка за проявленията на Духа чрез чудесата, които върши в живота им. Но го считат просто за „някаква сила“.

Поради липсата на библейска просвета много хора схващат Бога като безличностна стихийна сила, енергия или влияние. Това обаче не е Библейска доктрина. То е характерно за източните монистични религии, в които бог е един вид безличностен абсолют. Други пък, изхождайки от името „Утешител“ (параклетос – гр., „съветник, насърчител, утешител), говорят за Святия Дух като за жена.

Но когато Библията говори за Духа, тя използва м.р. ед.ч. и личното местоимение „Той“! Това трябва да ни накара да преосмислим нашата представа за Него.

В Деяния например се подчертава личностния характер на Святия Дух. Той говори (1:16), опитват се да Го излъжат (5:3), да Го изкушават (5:9), Той свидетелства (5:32), противят Му се (7:51), Той издава заповеди, (13:2), изпраща (13:4), мисли (15:28), забранява (16:6), назначава (20:28).

Освен това, Духът ни помага да се молим (Рим. 8:16), изследва сърцата ни (1 Кор. 2:10), учи ни (1 Кор. 2:13), води (Рим. 8:14), говори (1 Тим. 4:1), 
предизвестява (1 Пет. 1:11), наскърбява се (Ефес. 4:30). Може ли една безличностна сила да върши всичко това?!

Добре, ще каже някой. Святият Дух е личност, но защо той е толкова важен за християните? Не мога ли да бъда християнин без Духа?

Малко преди да бъде предаден, Исус каза на учениците си, че ще им изпрати Святия Дух: „за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя...“

Исус им каза, че на Негово място ще дойде Святият Дух. Той ще обитава като една чудодейна невидима сила вътре в тях и ще върши много неща: ще ги освещава, ще им помага да проумяват Божието слово, ще им помага да се молят, ще ги напътства, ще ги поучава, ще им дава сила за служение чрез своите свърхестествени дарби.

Но може би най-интригуващото нещо, за което Святият Дух бе изпратен е показано в Деян. 1:8: „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Тук се казва, че първо учениците ще получат Святият Дух. И какви ще станат след това? Ще бъдат Негови свидетели. Значи, първо идва Святият Дух, а след това свидетелстването.

Много от тези хора бяха живели с Исус 3 години. Те бяха ученици на Исус, бяха седели в нозете Му и слушали учението Му, бяха ходили в околните градове и села да съобщят, че Царството наближава, бяха изцелявали... А тук се казва, че те ще станат свидетели едва след като дойде на тях Святият Дух.

Защо трябваше да чакат? Защо не започнаха да свидетелстват веднага? Можеха да го направят, но нямаше да имат силата да бъдат ефективни свидетели. Нямаше да притежават необходимата сила. Силата нямаше да бъде с тях. Нямаше да се пробуди в тях.

Случвало ли ти се е да свидетелстваш за Исус и да си бил разочарован от липсата на отклик? Много пъти когато подхващам разговор за Бог, настъпва неловко мълчание, или отсрещната страна деликатно променя темата на разговора. Хората имат други грижи.

Понякога се изкушаваме да свидетелстваме ето така: https://youtu.be/DgxGK2GOcQQ?t=82

(показвам клип с християни, които потапят невярващ в тоалетната с главата надолу, за да приеме Христос). Не ви ли се е искало понякога да го направите? Но не съм сигурен, че ще даде резултат.

Но съм сигурен, че нашето разочарование идва от факта, че не разбираме решаващата роля на Святия Дух, на Силата в нас при споделянето на вярата.

Исус каза в Йоан 16:7-8: „за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съд.“

Една от от основните задачи на Духа е да убеди хората, че са грешни, че имат нужда от праведност и в реалността на приближаващия съд. С други думи, ти и аз не сме тези, които ще обвиняваме хората и ще се опитваме да ги накараме да повярват. Това е работа на Святия Дух. Ние сме само свидетели.

Свидетелите ли са тези, които повдигат обвинение срещу ответника? Не, прокурорите го правят. Свидетелите ли осъждат обвиняемия? Не, съдията го осъжда. Свидетелите свидетелстват. Те правят всичко възможно да дадат честни и истинни свидетелски показания.

Защо го правят? Защото разбират, че присъдата зависи от това доколко добре са свидетелствали. Но единствената им работа е да дадат свидетелски показания.

Обвиняването на хората в грях, в нуждата им от праведност и в приближаващия съд е работа на Святия Дух. Не е наша работа и слава на Бога!

Това обаче не означава, че нашето свидетелство не е важно. Без свидетелството ни хората няма как да чуят благата вест. Както е писано в Рим. 10:15, „колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват доброто!“

С други думи, ако някой не свидетелства, хората не могат да чуят благата вест. Ако не могат да чуят, няма да могат да повярват. Ако не повярват, няма да призоват Господа и ако не могат да Го призват, няма да се спасят.

Следователно, спасението на хората, които обичаме зависи от това дали сме добросъвестни свидетели. Това е толкова важно за Бога, че Той дори нарича краката на свидетелите „прекрасни“.

Павел разбираше колко много се нуждае от Святия Дух, за да е успешен благовестител. В 1 Сол. 1:5 той казва: „защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Святия Дух., и с голяма увереност“.

Святият Дух ни дава сила и увереност в разговорите ни с невярващи хора. Тази сила ни насочва на кого да свидетелстваме. Тя се проявява не само в думите, но и в делата ни.

Миналото лято отборът на „Черно море“ трябваше да играе в турнира на УЕФА на стадиона в Разград. Футболистите от Варна са пътували със свито сърце – не стига, че ще срещнат именит съперник, Динамо Минск, но и ще трябва да играят на чужд терен, с малка подкрепяща ги агитка и много местни запалянковци, които ще ги наблюдават под лупа и ако загубят ще ги освиркват и унижават.

Но малко преди да влязат в Разград се случило нещо, което им вдъхва увереност в силите. На входа до Разград виждат плакат, на който пише: „Община Разград желае успех на ПФК „Черно море“. Идеята за тази морална подкрепа е на директора на Общинското предприятие „Паркстрой“ Иван Борисов.

В резултат Черно море играе вдъхновено, за малко изпуска победата и постига престижно реми 1:1 с Динамо.

Искаш ли да си и ти да си морална подкрепа за другите? Да си светлина в тъмнината? Да свидетелстваш със силата на Святия Дух за Бога?       

Знаят ли твоите познати, близки, колеги и съученици, че си християнин? Ако не, това означава, че още не си приел силата на Святия Дух за свидетелство. А ако да, тогава сигурно те наблюдават под лупа да не сгазиш лука.

Много хора ни наричат лицемери и ни наблюдават, за да ни хванат в крачка. Ако се провалим, започват да ни освиркват и унижават. Но дори да се проваляме и светът да ни напада, Бог ни е дал част от Себе Си да е наш Утешител, адвокат и помощник. Силата на Бог е на наша страна. Силата на Духа в нас се пробужда винаги, когато се нуждаем от нея най-много.

В Деян. 4 гл. Петър и Йоан са арестувани, бити и накрая пуснати на свобода с предупреждението да не проповядват повече за Христос. Те се връщат в църквата, всички се молят и мястото, където са събрани, се „потресе“. Как мислите, дали са спрели да проповядват? Стават още по-дързостни в благовестието!

Ако и ние имаме силата на Духа, Той не само ще ни даде дързост, но и креативност в свидетелстването.

Преди 3 години с групата на БХСС във Варна решихме да направим евангелизация в университетите. Молихме се за водителство, за да бъде идеята креативна и да привлече много хора към събитието. Тогава Святият Дух ни подбуди да направим мъфини за Великден и да минем по стаите в общежитията и да насърчаваме хората да изпратят въпрос за Бога със смс на наш номер. Казахме им, че след 5 дни ще дойдем да им отговорим на въпроса и да ги почерпим с мъфини. Получихме около 25-30 въпроса и посетихме повече от 100 човека. Благодарение на кретивността на Духа, много хора чуха за смисъла на Великден. Успяхме да свидетелстваме на много хора.

Повярвал ли си в Исус? Имаш ли Святия Дух? Можеш ли да разчиташ на Неговата сила, смелост и креативност в живота си? Дава ли ти увереност за свидетелство Той? Или си го изтикал в периферията на живота си и Неговата сила е заспала дълбоко в тебе?

На неделна служба децата от неделното училище били поканени от пастора да изнесат програма. Започнала Бояна: „Вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, творец на небето и земята“. След това се обадила Кристина: „Вярвам в Исус Христос, Неговия единороден Син и наш Господ.“

Всичко вървяло прекрасно, но в един момент настанала пауза. Накрая малко момиченце се обадило и казало: „Момченцето, което вярва в Святия Дух отсъства днес!“

Отсъства ли силата на Святия Дух от живота ти? Нуждаеш ли се от ново начало и нов живот? Готов ли си да получиш тази Сила?

Ако предадеш живота си на Исус, Святият Дух ще влезе в тебе, ще те напътства, ще ти даде сила и смелост за свидетелство. Изпразни съдържанието на сърцето си и бъди изпълнен и започни нов живот със Святия Дух.

Или може би си християнин, покаял си се за греха си, приел си Исус и Святият Дух живее в тебе. Но отдавна не си чувствал неговата сила проявена. Тя е заспала дълбоко в теб, защото не четеш Словото, не общуваш с християни, не разпалваш огъня на Духа. Силата е заспала.

Един християнин често заспивал в църква. На една служба пасторът казал, докато той спял: „Всички, които искат да отидат на небето, да станат.“ Всички станали с изключение на заспалия. След това, колкото има сила, пасторът извикал: „Всички, които искат да отидат в ада, да се изправят сега!“ Спящият се събудил и се изправил. След това се огледал и казал: „Не знам за какво гласуваме, пасторе, но като гледам ти и аз сме единствените „за.““

Много християни спят не само на служба, но проспиват целия си живот. Силата на Духа е заспала в тях.

Ако ти си сред тях, тогава ти имаш нужда от пробуждане на тази сила. Извикай към Исус, помоли за прошка за охлаждането ти към вярата. За това, че не си използвал силата му за свидетелство. Тогава Неговата сила ще се пробуди в теб. Отново ще добиеш увереност и смелост и ще споделяш вярата си.

Силата се пробужда.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" - Варна

27.12.2015 г.