Евангелските християни - най-бързо растящата религиозна група

Днес милиарди християни (протестанти и католици) празнуват Възкресение. 

През последните 10 г. броят на библейски-вярващите християни в света се е увеличил с 300 милиона. Това е най-бързо растящата религиозна група. В Китай има 170 млн. евангелски християни. 30% от населението на Южна Корея са християни. Само в Сеул има 7000 църкви. Милиони будисти се обръщат към Христос.

Почти половината население на Южна Америка са евангелски християни. В Африка те са повече от 50%. Най-голямата мюсюлманска страна в света, Индонезия, вече е 25 % християнска.

Пуерто Рико е с най-голям евангелски вярващи на квадратен километър. От население 3.5 милиона, 1 милион са новородени християни. В страната има 7000 църкви, 10000 пастори, 9 християнски телевизии и 130 християнски училища.

В Буенос Айрес на събранията на църква "Ондас де амор и пас" се стичат 225000 всяка седмица.

В Северна Америка 75 милиона четат Библията всеки ден. Всеки ден Библия си купуват 35932 американци. В страната има около 70 милиона евангелски вярващи.

Молитвените групи стават все по-големи. Два милиона и 700000 се събраха в Йойди плаза в Сеул, Корея. Това е най-голямото струпване на хора в човешката история. Повече от 45000 се събраха за молитва на националния стадион в Гватемала сити, а 26000 в Блу Джей Стейдиъм в Торонто, Канада. 

Честит Великден на всички християни! 

Христос воскресе!

Източник: The Traveling Team.

Защо Бог не уби терориста на летището в Брюксел

Днес, по повод атентатa на летището в Брюксел, ме попитаха: "Защо Бог позволява да страдат невинни хора? Къде е Бог, когато страдат невинни жени, деца?"

Ето моят отговор:

Ако Бог убие терориста, преди да се взриви, ако Бог натисне спирачките, преди колата да прегази човек, ако превърне горещата печка в студена преди да я докосне малкото дете, то тогава нещастието ще бъде предотвратено, но ... тогава нито Той ще е Бог, нито ние ще сме хора. 

Ако Бог направи това, то ние вече няма да имаме свободна воля, а ще бъдем някакви машини, роботи, безличностни компютри. Всичко, дори радостта, любовта и приятелството ще бъдат програмирани. Така не се живее. Това не е живот!

Бог ни е създал по свой образ. Той е Личност и е вложил своя отпечатък в нас, хората - създал ни е личности. Бог ни обича, затова ни е създал свободни да го обичаме или не. 

Любовта не може без свободата. Където има любов, има и свободна воля. А където има свободна воля, има грях, непокорство, страдание, сълзи и болка. И смърт - физическа и духовна.

Свободната ни воля може да наранява нас и нашия Създател, но тя може и да се използва за наше добро и да доставя радост на Твореца.

Защото само свободната воля позволява истинска вяра, а не насилствено наложено изкуствено поклонение. 

Къде е Бог в нашето нещастие? Къде е Той в страданието на убитите и ранените на летището в Брюксел? На десетки други места, където хора избиват други хора?

Бог не е незаинтересован от нашето нещастие. Той не се дистанцира от него. Преди 2000 г. Той стана един от нас чрез въплъщението на Своя Син Исус Христос, страда с нас, понесе най-голямата болка, умря с най-жестоката смърт и възкръсна от смъртта!

Днес, ако вярваш в Неговата смърт и възкресение, ще имаш истински живот, даже и да страдаш за малко (вечността е несравнимо по-голяма).

Затова Бог е точно там, където е нашето нещастие. Той е в пламъците на горещата сграда, сред отломките на взривения площад. Той държи ръката на страдащия от рак и бди над работника с 90% изгаряния. Той е и с теб в твоето страдание. 

Но ние пак питаме "Защо?" Защо се случва точно на нас!

Може би затова: защото точно там, в нашето страдание, ние ще направим най-после избора, който Бог очаква от нас. 

Ще повярваме в Исус Христос като наш Господ и Спасител.

Ще познаем истината. 

И ще бъдем свободни.

БПЦ "Нов живот" срещу налагане държавен контрол над вярата

Току-що подписах тази декларация. Призовавам пастори, служители и редови християни да положат подписа си под този важен документ. Можете да подкрепите декларацията тук.

ДЕКЛАРАЦИЯ СРЕЩУ ОПИТА ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРОТИВОКОНСТУТИЦУОННО ОГРАНИЧАВАНЕ НА СВОБОДАТА НА ВЯРАТА, СЛОВОТО, СЪБРАНИЯТА И ДРУГИ ЧОВЕШКИ ПРАВА ЧРЕЗ ДВА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, ВНЕСЕНИ ОТ ГЕОРГИ КАДИЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ

18 март 2016 г. 

До Народно събрание Председател Комисия по вероизповеданията и правата на човека (водеща)
Комисия по бюджет и финанси (участваща)
Комисия по образованието и науката (участваща)
Медии
Комисар по човешките права към Съвета на Европа
Първи заместник-председател на Европейската комисия с ресор По-добро законотворчество, междуинституционални отношения, върховенство на закона и Харта на основните права
Европейска комисия за демокрация чрез право
Международни правозащитни организации

Уважаеми дами и господа народни представители,

С оглед на внасянето на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията в НС, на 1 март и 14 март, съответно от Георги Кадиев и група народни представители от групата на БСП лява България, считаме за наш дълг и право да внесем тази протестна декларация в парламента, както и да я оповестим публично.

Двата законопроекта, които са почти идентични, налагат въвеждането на задължителна регистрация на вярващите от държавата, ограничават финансирането на благотворителната, просветна и богослужебна дейност, налагат контрол над ученията, учителите и сдружаването на вярващите хора. Ограниченията, целени с тези законопроекти, няма да гарантират националната сигурност или мира в обществото, както подвеждащо твърдят вносителите. Напротив, ще застрашат конституционния ред, като ограничат безогледно правата на всички религиозни общности и вярващи: Българската православна църква, протестантските църкви, Католическата църква и други общности, както и ще доведат до деградиране на демократичната свобода на всички.

На практика, със своите инициативи за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията вносителите искат отнемане на следните конституционни и основни човешки права, закрепени в Конституцията (КРБ) и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ):

– Отнемане на правото на свобода на мисълта (чл. 9 ЕКПЧ и чл. 37 КРБ);
– Отнемане на правото на формиране на убеждения и непринуда за даване информация за тях (чл. 38 КРБ);
– Отнемане на правото на свобода на съвестта и религията (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 37 КРБ);
– Отнемане на свободата на словото, печата и медиите (чл. 40 КРБ);
– Отнемане на правото на изразяване на мнение (чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39 КРБ);
– Отнемане на свободата за събиране и разпространяване на информация (чл. 41 от КРБ; чл. 10 ЕКПЧ);
– Отнемане на свободата на събрания на закрито без разрешение от властите (чл. 43 от КРБ, чл. 11 ЕКПЧ);
– Отнемане на правото на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34 КРБ; срв. чл. 8 ЕКПЧ);
– Отнемане на правото на свобода на сдружаването (чл. 11 ЕКПЧ, чл. 44 КРБ).

Законопроектите също: налагат забранената от Конституцията задължителна държавна идеология – войнстващ атеизъм (вж. чл. 11, ал. 2 от КРБ); нарушават въведеното разделение между държава и църква, според което държавата не може да се меси във вътрешния живот на църквите и религиозните общности (чл. 13 от КРБ); нарушават основния правен принцип за равенство пред закона на всички и забраната в КРБ, чл. 6, и ЕКПЧ, чл. 14, за дискриминция на основа религия.

Твърденията на вносителя на законопроекта „Кадиев“ са, че „законопроектът представлява балансиран модел за увеличаване на прозрачността и доверието в институциите на вероизповеданията“. Вносителите от БСП твърдят също, че балансират националната сигурност и интереса на религиозните общности. Нищо не е по-далеч от истината. Това са радикални, тоталитарни проекти за унищожаване и на без друго крехката свобода на съвестта и религията в България и за налагане на пълен контрол над религиозната вяра и дейност на хората. И двата законопроекта противоречат на демократичните принципи на общественото устройство в страната, както и на вече посочените основни и висшестоящи закони, защитаващи свободата на религията в страната – КРБ и ЕКПЧ. Народното събрание, християнските църкви, религиозните общности и демократично мислещите хора не бива да допускат тези законопроекти да бъдат реализирани.

И двата законопроекта са толкова опорочени, толкова радикални и изтъкани от тоталитарна антирелигиозна философия, базирана на отживелите идеи на марксизма- ленинизма за опасността на вярата в Бога, че считаме тяхното разглеждане, още повече приемане, за заплаха за конституционния и правов ред в страната. Те трябва не само да бъдат отхвърлени, но и осъдени като опит за реставрация на режима на войнстващ държавен атеизъм в Република България – нещо, което би било в нарушение на Конституцията и Европейската конвенция и би представлявало истинска заплаха за демократичното устройство на българското общество.

С оглед на горното настояваме:

1. Да не бъдат разглеждани и да бъдат отхвърлени посочените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията като несъвместими с ценностите на едно свободно демократично общество и като постановяващи нарушения на конституционни и основни човешки права;

2. Църквите и религиозните общности да не бъдат подлагани на дискриминационен режим и специални закони, а да бъдат третирани по общия ред като юридически лица с нестопанска цел.

С уважение:

(Следва списък на подкрепящи декларацията личности и организации.)


Декларацията можете да видите онлайн и тук.

Протестантство за начинаещи

Днес протестите са почти ежедневие. Но в миналото не е било така. В средновековието тази форма на заявяване на несъгласие с определено поведение или политики е била непозната. Селяните са си траели, защото срещу себе си са имали могъщ враг – местния феодал, а и Католическата църква.

Eдин от първите, който се осмелява да протестира е Мартин Лутер. Това става в далечната 1517 г. Той е несъгласен с редица небиблейски практики в Католическата църква. Затова забива своите прочути 95 Тезиси на вратата на Витенбергската църква, в които изтъква всички злоупотреби в официалната църква.

За негова изненада, неговият протест е последван от много хора и се превръща в национално движение. Мартин Лутер е изключен от Католическата църква и е принуден да основе нова църква. По-късно тя ще се нарече на негово име – Лутеранска църква. Неговите последователи пък са наречени „протестанти“.

Днес към Протестантството се числят много и различни деноминации. Освен Лутеранската църква има много други: Баптистката църква (която кръщава само вярващите), Методистката църква (с основател Джон Уесли), Презвитерианската църква (основана от Джон Нокс), Божията църква, Петдесятната църква и много други.

Ще кажете, добре, на Лутер му се е наложило да основе нова църква. Но защо е нужно да има толкова много други църкви? Не е ли било възможно всички, несъгласни с католицизма, да си останат лутерани? Не повече, отколкото е възможно да има само една верига магазини!

Работата е там, че хората са различни и всеки има различни предпочитания към учението или практикуването на вярата. Тези различия довели до роене на десетки и стотици нови деноминации в протестантството.

Разбира се, всички те, както и католиците и православните, вярват че Исус Христос е Божият Син, второто лице на Троицата. Всички споделят убеждението, че Той е умрял и възкръснал, за да плати цената за нашите грехове и че всеки, който повярва в Него, ще бъде спасен.

 

Но както казахме, има и много неща, които отличават протестантите от православни и католици. Първото, което бие на очи, е опростената архитектура и интериор на протестанските църкви. В тях рядко ще видите статуи или икони. На сцената е поставен амвон, зад него кръст, а пред него – столове или пейки за посетителите.

Протестантските пастори се различават от своите католически и православни колеги и по облеклото. Те рядко носят роба или специално богослужебно облекло. Обикновено проповядват в костюм, а в някои по-съвременни деноминиации – по риза и дънки. В протестантските църкви хвалението обикновено е в стила на съвременната музика, макар че се пеят също и стари химни и песнопения.

Но зад тези външни различия се крият много богословски различия във второстепенните християнски доктрини. Например, протестантите отхвърлят неканоничните книги, включени в католическата и православната Библии, не изискват безбрачие за свещенослужителите си, не приемат, че тялото и кръвта на Христос присъстват в причастието и че дева Мария е била без грях, приемат само две тайнства, споменати в Библията – кръщение и Господна трапеза (причастие) и не канонизират светии.

Има още две неща, които протестантите считат за основни и на които държат най-много. Първо, за протестантите Библията е единственият авторитет по въпросите на вярата и нейното практикуване. За разлика от тях, Православната църква разглежда Светото предание като равно по авторитет с Библията. Католиците пък добавят към двете и авторитета на папата.

Второ, протестантите настояват, че спасението е само по благодат чрез вяра. Причината да са убедени е самото Писание, което посочва на много места, че ние не можем да се спасим чрез дела или каквото и да е друго нещо, a само чрез вяра в Божия Син. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.“ (Ефесяни 2:8,9).

Затова много хора, включително католиците и православните ги обвиняват, че пренебрегват нуждата от промяна у християнина и вършене на добри дела. Всъщност, протестантите не отхвърлят вършенето на добро, напротив! Но за разлика от католиците и православните, не го считат за условие за спасение. Според тях, а и според Библията, делата са доказателство за автентична вяра, но не и необходимо условие за спасение.

Че добрите дела не се подценяват от протестантите личи от невероятната трансформация, настъпила в страните в Западна Европа и САЩ в резултат на Протестантската Реформация. В първата конституция в света – тази на Съединените щати, за пръв път е написано, че човек има права, които са му дадени директно от Бога, бидейки създаден по Божи образ и подобие.

За стотина години вследствие на преобразяването на мисленето на милиони хора, в тези общества настъпили невероятни промени: отмяна на робството и робовладелството, всеобщо избирателно право, равни права на жените и мъжете, всеобщо образование, били построени болници, приюти за бездомни деца, старчески домове, модерни училища и университети, възникнали първите работнически профсъюзи, настъпили революционни научни открития, които пък довели до невиждан технически прогрес.

Законите за движението на планетите на Кеплер
послужили като основа за теорията на Исак Нютон
за всеобщото привличане.

Имена като Йохан Кеплер, Робърт Бойл, Майкъл Фарадей, Джеймс Уот, Робърт Стивенсън, Макс Планк, Алберт Айнщайн и много други са възпитани в духа на протестантизма и повечето от тях са били посветени членове на местна протестантска църква.

Както виждате, протестантите не само искрено вярват, но и работят, за да стане светът по-добро място за живеене. И това продължава и днес. В наши дни към протестантски църкви принадлежат 900 милиона вярващи по цялата земя.

Как християнството изобрети децата

Паскал-Иманюел Гобри, сп. The Week

Ние сме забравили колко дълбока културна революция е извършило християнството. Всъщност, ние забравяме за нея именно поради това, че тя е толкова дълбока. Ние приемаме за естествени и очевидни много идеи, но всъщност те не са съществували, докато с появата си християнството не ги е променило напълно. Нека вземем например идеята за децата.

Днес просто приемаме за даденост, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества с особена стойност и подлежащи на особена грижа. Освен това имаме романтична представа за децата – за тяхната красота, тяхната радост, тяхната жизненост. Нашата култура ни насърчава да се вдетиняваме, когато разглеждаме бебешки снимки. Какво по-естествено от това?

Всъщност, това отношение към децата е историческа рядкост. Ако не сте съгласни, просто се върнете към отношението към децата, разпространено в древния eвропейски езически свят.

Както посочва историкът О.М. Бак в книгата си Когато децата станаха хора, в древна Гърция и Рим децата били считани за неличности.

Поради високата детска смъртност съществувал обществен натиск да не се развива емоционална привързаност към децата. Този културен натиск бил мотивиран и от факта, че жените повече се привързвали емоционално към децата – което, според тогавашния светоглед било проява на слабост или лош вкус.

Различни езически автори описват децата по-скоро като подобни на растенията, отколкото като човешки същества.

Богатите родители обикновено не общували с децата си и ги оставяли на грижата на слугите. Децата били възпитавани грубо, а твърде силният бой бил нормална част от обучението. В Рим бащата на всяко дете имал право да го убие за каквото си иска, докато то станело пълнолетно.

Една от спечелилите си най-лоша слава древни практики, срещу която негодували християните била практиката на експозицио, което ще рече изоставянето на нежелани деца. (Разбира се, момичетата били изоставяни далеч по-често от момчетата, което означавало, както посочва социологът по история Родни Старк, че в обществото в Рим съществувало крайно неравностойно съотношение на половете, което допринасяло за насилието и постоянното напрежение.)

Друга практика с лоша слава в древността била сексуалната експлоатация на децата. Понякога по-голямата толерантност (макар и в никакъв случай пълно приемане) на езичеството към хомосексуализма от тази на християнството се сочи като доказателство за неговите по-високи нравствени добродетели. Но това означава да гледаме на един много различен свят през криви лещи. Ключов фактор за разбирането на сексуалността в езическия свят е постоянно съществуващата идея за концентрични кръгове на значимост. Древният свят не е имал по-малко табута, просто те са били различни. А именно, повечето сексуални актове били допустими, стига в тях някой с по-висок статут да е бил активен срещу или доминиращ над друг с по-нисък статут. Според свидетелствата, с които разполагаме, това означава, че сексуалното насилие над деца (и особено момчета) било широко разпространено.

Да се върнем пак при примера за експозицио. Според нашите източници, повечето изоставяни деца умирали, но някои били „спасявани“ и почти неизменно ставали роби. И най-лесният начин за едно малко дете-роб да спечели пари бил то да стане сексуален роб. Били основани публични домове, специализирани в предлагане на детски секс роби и те били законен и процъфтяващ бизнес в древен Рим. Един източник посочва, че особено силно търсене имало на секс с кастрирани момчета и че намерените захвърлени деца били кастрирани като бебета за целта.

Разбира се, богатите нямало защо да прибягват до нуждите на публичните домове – те имали всички права да насилват своите роби (и дори собствените си деца) както си искат. И отново, това било напълно законно. Когато Светоний заклеймява Тиберий, защото последния „учил деца на най-невръстна възраст, които наричал „моите малки рибки“ да играят между краката му, докато бил в своята баня“ и „тези, които още не били отбити, но били силни и игриви, той поставял върху своя член“, той не пише с шок и ужас. Вместо това, той се подиграва на императора за неговата липса на въздържание и отдаване на твърде много неща, носещи наслада.

Това е светът, в който навлиза християнството, като насочва вниманието към децата и им придава специална стойност. Църковните водачи размишлявали върху заповедта на Исус да бъдем като децата и предложили начини, чрез които християните можели да се сравняват и да бъдат повече като тях.

Като всеки друг аспект на революцията на християнството, и този бил непълен. Например, християните одобрявали телесното наказание твърде дълго. (Макар че, още в 4-ти век големият учител Йоан Златоуст проповядвал срещу него въз основа на невинността и достойнството на жертвата, използвайки език, който би бил неразбираем да кажем за Цицерон.)

Но изобретяването на децата от християнството – тоест, изобретяването на културната идея за децата като ценни човешки същества – е всъщност издънка на неговата най-поразителна и революционна идея: радикалното равенство и безкрайната ценност на всяко едно човешко същество като възлюбено Божие дете. Ако Бог, който създаде небето и земята реши да се разкрие не като император, а като наказан на кръста слуга, то никой не може да претендира за по-високо достойнство от някой друг въз основа на земния си статут.

Това наистина била революционна идея и тя е променила нашата култура толкова много, че ние вече дори не си даваме сметка за нея.

_______________

Материалът е преведен от сп. The Week, бр. 23 април, 2015.

http://theweek.com/articles/551027/how-christianity-invented-children

Unmasking secularism

I've been reading Newbigin's "The Gospel in a Pluralist Society." He shows that the process of secularisation (with its accompaning rationalisation, industrialisation and urbanisation), instead of leading to the gradual disappearance of religious belief, demonstrates 'the continuing and often greatly increased vigor of religious belief in that society'. It is so for several reasons. 

First, the view which excludes the belief systems of Christianity, Islam, Judaism and other religions is also a worldview, even a religion (faith in the autonomous self). Second, the agenda to separate public life from private behaviour and morals is impossible in the long terms, because the way a society behaves is a function of the personal values and beliefs of its individuals. There are other dichotomies, too, characteristic of the so called 'secular society' - fact vs values, politics vs ethics, etc. Besides, the unprecedented crop of new religions in the west also proves this myth.

Newbigin continues: "Christian affirmation in this context requires the unmasking of the principalities and powers of the secular society. It calls for a new kind of enlightenment, namely the opening up of the underlying assumptions of a secular society, and asking the unasked questions, the probing of unrecognized presuppositions. Then he goes on to say: 

"Christian affirmation in this context cannot mean simply the affirmation of a way of personal salvation for the individual. It must mean no less than this: to call men and women into discipleship of Jesus Christ.

"The model for all Christian discipleship is given once and for all in the ministry of Jesus. His ministry entailed the calling of individual men and women to personal and costly discipleship, but at the same time it challenged the principalities and powers, the ruler of this world, and the cross was the price paid for that challenge... The Church can never settle down to being a voluntary society concerned merely with private and domestic affairs. It is bound to challenge in the name of the one Lord all the powers, ideologies, myths, assumptions, and worldviews which do not acknowledge him as Lord. If that involves conflict, trouble, and rejection, then we have the example of Jesus before us and the reminder that a servant is not greater than his master."

Walking in obedience

/sermon by Mike Enns/

As you probably know we are still in the sermon series of discipleship. And we have talked about a lot of topics.                                                                                                                                                         -> Many topics which are spoken about often. Like Love, or Worship, or Prayer. Which have way more depth than we often give them credit.                                        

 ->And it is good we talk about them often because they are                                                                   ->but sometimes we talk about things so often they seem to lose their meaning……… My favorite example is sneezing.  …….. I don’t mean what you say in Bulgaria, “наздраве”. In English we say “God bless you. “

Atheists don’t want to talk about god with you. No problem. Just sneeze.  There you have it. … And they will probably never realize. They are talking about God’s blessings and don’t even realize it.

And whenever we speak about those hard and common topics  we have to be very careful to realize what power is in them. With our minds and our hearts.

But today I want to talk with you about a very easy topic which is not so common.                                                                            -> And that is obedience. 

Why is it not so common?  Let’s talk about that later. 

FIRST. I’ll tell you why I think it is a simple topic.                                                                                                                            -> what is obedience  In 2 simple steps:

1.      Do the things God wants us to do                                                                                                                                                             2. Don’t do the thinks God doesn’t want us to do

-Ephesians 4, 17-24: “So I tell you this, and insist on it in the Lord, that you must no longer live as the Gentiles do, in the futility of their thinking. ¹⁸ They are darkened in their understanding and separated from the life of God because of the ignorance that is in them due to the hardening of their hearts. ¹⁹ Having lost all sensitivity, they have given themselves over to sensuality so as to indulge in every kind of impurity, and they are full of greed.
²⁰ That, however, is not the way of life you learned ²¹ when you heard about Christ and were taught in him in accordance with the truth that is in Jesus. ²² You were taught, with regard to your former way of life, to put off your old self, which is being corrupted by its deceitful desires; ²³ to be made new in the attitude of your minds; ²⁴ and to put on the new self, created to be like God in true righteousness and holiness.

-We should “put off” our old self that does what God doesn’t want us to do and “put on” our “new obedient self“ that does what God wants us to do.                                                                                              

The explanation is simple enough ……and that is all about the theory.                                                             Buuuut and this is a very big but.         Why is it so atrociously hard for us to do that?

-          I mean we know this.     Right?     That’s not rocket engineering.                                                                         – we should follow God’s will.    Not the world’s will how Paul said it. That includes the one of our old self too.                   

      So why do we struggle so much to do this?

Well there are only us and God in the relationship. And if the theory is simple,  And we know what God wants from us. He wrote it in this very practical book.                                                               

 In fact just after the passage we just read It is written in more detail:                                                   -Don’t lie                      -Do not anger                              Do not steal            -do good      -Do not swear       -Do not go against the Holy Spirit.             Ephesians 25-30                                                    -> So if the problem is not in God or in our understanding of obedience.      ->then there is only us left in the relationship where the problem can be.

Last week Trif and I visited the Bulgarian Christian leadership forum and Glynn Harris was there as a guest speaker from England. He is a Psychologist and described the human heart very interesting as such:

The human heart is a creature of habit. Like an elephant that walks its way for 20-30 years.  And then there is the rider which is our mind. Now after 20-30 years he says to the elephant today we are going this way instead. ……….Do you think the elephant likes that?                                             Do you think he will stay on the new way when he has many years of experience which tells him the old one works?                                                                                                                                                        I think it is a very accurate description….I feel especially connected to this picture where the rider tries to push him in the right direction with his feet.

There is only one right direction. : 1 John 2:6                                                                                             “Whoever says he abides in him ought to walk in the same way in which he walked. “

има само един начин : John 14,6                                                                                                       "I am the way and the truth and the life. No one comes to the Father except through me.”                                         

If you remember in the sermons to the beginning of discipleship we said that it is a process. And so is obedience.   

I told you earlier that obedience is simple. …………..That is not completely correct.                                    -> standing in obedience is simple. But walking in obedience is hard.                                                            It’s really challenging to keep the elephant on track while on the move.  

That’s why Paul said put off you old self.   Put off your old elephant.                                                                   Get a brand new one.           One Which is not tainted by bad habits and start anew.                                                                                

And that is for the optimal case when we want to be obedient and the rider is right. …………… I mean a lot of times the rider and the elephant happily go arm in arm together the other way.

Who wants to be obedient?

Who wants to do what other wants us to do?     We want to do what we want to do.        Right?  That’s why Paul said we not only need a new elephant but also a new rider.                                                                      ->”be made new in the attitude of your mind” verse 23

-An English pastor talked about his life story.:                                                                                                                                  Still very young he just started being in charge of his small church He met a young family with and adorable 3 year old daughter. She would sprint around the Church and her home listening to no one. She loved to ignore everyone. …….Most her parents. You said sit down she stood up. You told her to come and she went. ……………I’m pretty sure a lot of us have these experiences with children.                                                                                                                                                               One day the garden gate was left open. The parents saw their child escaping our of the yard and towards the road. To the parents horror they saw the car racing down the street as she ran out between 2 parked cars. They both scream her to stop. She paused for a second turned around smiled at them and then ran out on the street.                                                                                                       That was the first funeral he conducted and what taught him the importance of obedience.

- What are we but God’s children. Having our own head but not knowing what is beyond the garden gate.

Obedience is not something natural for us. We have to learn it.

Learning something new is not easy and even if we succeed once we will fail many more times.

è That is also why obedience is not a popular topic. 1^st. we don’t really want to obey anyone. And if we do 2^nd. We fail a lot of times

…..we expect our children to obey us how then can we disobey our father in heaven who does a much better Job?

Don’t get me wrong. ……..I don’t have any children jet. But I’m pretty sure God does with me a better Job than I ever could.

I know learning this is a challenge. I’m still in it as much as anyone.

Though with God on our side. What can hold us down?     

We have to pray and set ourselves on cutting off this old deep rooted habit of disobedience. It is on us to replace the elephant and rider, make our hearts and mind new.  On us to make this first step in the walk of obedience.      

Of course it is with God’s help and God wants to help us make ourselves new, but it is on us to start it.           

Verse 22 in Ephesians 4                                                                                                                                                                                                                              ²² You were taught…………., with regard to your former way of life,…………… to put off your old self, to be made new in the attitude of your minds.

That is an awful lot of us which Paul tells us there.

And so it is us who are in the responsibility to make ourselves new.                                                                                                                         It is not something that comes with time so be active in learning obedience.                                                     

I’m coming to the end now.   And even though I talked a lot about obedience. I only mentioned briefly about what God wants us to obey.

We  talked about this before but I want to remind you how important it is to read the Bible…………………… God’s Word

We find in there what we need to learn to obey and we get to know whom to obey  and much more. 

And it is such a privilege to be able to study it undisturbed.  We should see it as such and as the holy book it is.                                                                                                                                                                                A situation in North Korea weights very much on my heart this last week. I don’t know what you know about it. Some of you probably remember your own experiences with communism.                                                But it is really bad there. For possession of the bible you get sent to the death camps.

My heart bleeds for the people there forced to obey the “eternal father of the nation”. But we can rejoice because we can obey our loving Father in heaven. He is forgiving. However much we may disobey him and fail to get our elephant the right way.

Amen.

                                                                                                                                                                        - Sermon by Mike Enns

Цар Освободител

/проповед/

Пациент казва на доктора: Докторе, езикът ми изтръпва, когато се допре до натрошени орехови черупки, увити в станиол. Какво ми има? Докторът: „Ти имаш твърде много свободно време.“

Свободното време се свързва със свободата. А свободата... Не знам дали има друга дума, която да съдържа такава привлекателна сила и очарование и същевременно да е предизвикала толкова бурни движения и стихийни вълнения сред нациите, колкото думата „свобода“.

В началото на 21 в. стремежът към свобода продължава да е актуален за много хора по лицето на земята. Народите в цели 56 държави все още живеят в условията на диктатура или силно накърнени политически права и граждански свободи.

Ние, българите, знаем какво значи диктатура. На 9 септември 1944 г. България е окупирана от СССР въпреки, че е обявила неутралитет, не е изпратила нито един войник на източния фронт и никой не оказва съпротива, когато частите на Трети украински фронт навлизат в страната.

Съветското нахлуване бележи началото на масово изтребване на духовния, политическия и стопанския елит на българската нация. Десетки хиляди са избити без съд и присъда. Затворите и концлагерите са изпълнени с инакомислещи и противници на режима.

Преди това имаме дълги периоди в нашата история, когато сме под турско или гръцко владичество. Само преди няколко дена празнувахме годишнина от 3 март 1878 г., когато е подписан прелиминарния Санстефански мирен договор между Русия и Турция, а няколко месеца по-късно в Берлин е подписан истинския договор между двете империи. България отново се появява на картата, макар и с орязани граници и частична независимост.

В знак на признателност, във Варна и всеки по-голям град има булевард или улица с името „Цар Освободител“. Пред парламента в София има негова статуя. Но знаете ли, че Цар Освободител не е наречен така заради нашето освобождение, а заради отмяната на крепостничеството през 1861 г.? И дали ние можем да го наречем „освободител“?

Всъщност, за нас 3 март е дата с двойнствено значение. От една страна, сме освободени от потисничеството на една империя, за да попаднем под ударите и в крайна сметка под окупацията на друга.

Много хора днес се питат има ли истинско освобождение? Кой изобщо може наистина да ни освободи? Кой може да стане наш истински Цар Освободител?

Подобно на българите, по времето на Исус евреите също са чакали своя Цар Освободител. Когато Исус идва, те го следват с надеждата, че той ще ги освободи от политическия гнет на Рим. Но той им каза, че не го познават (Йоан 8:19). Всъщност, те са се припознали. Станала е грешка.

Исус не беше просто чудодеен лечител, морален учител или политически лидер, за какъвто го бяха взели. Той беше нещо много повече. Той беше пророкуваният Месия, помазаният Цар, Божият Син, дошъл да освободи не просто Израел, а цялото човечество от едно друго робство.

Исус ни освобождава от робството на греха

Той им каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31,32)

Исус ги докосна по болното място. Те бяха честолюбиви хора, бяха горди със своята история, и макар и да не бяха политически свободни, за разлика от нас, не се считаха за роби. Затова започнаха да протестират. Ние нямаме нужда някой да ни освобождава!

Тогава Исус им рече: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, роб е на греха.“ (Йоан 8:34).

Робството на греха.

Фарисеите бяха педантични в изпълнението на ритуалната страна на Мойсеевия закон. Затова простолюдието ги смяташе за святи хора, за първи кандидати за небето. Но всъщност бяха „варосани гробници“ – бели отвън, мъртви отвътре. Те можеха да заблудят хората, но не и Бога.

Един човек попълвал молба за постъпване на работа и стигнал до въпроса: „Бил ли сте арестуван за нещо?“ Отговорил с „Не“. Следващият въпрос бил „Защо?“ Отговорил, „Никога не са ме хващали.“           

Но всички ние сме били хващани в крачка. Всички сме били хващани на местопрестъплението, в нашия грях. Дори човек да не ни е виждал, Бог вижда. И това не е всичко. Много хора мислят, че Бог е добър, ще вдигне рамене и в края на краищата всички ще отидем на небето. Но се лъжат. Бог е свят Бог и Той иска ние да живеем в святост и чистота. Бог иска да ни освободи от робството на греха.

1 Пет. 1:14-16 „Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие във всичките си постъпки; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“.“

Това ми звучи като неизпълнимо поръчение. Аз не съм свят във всичко, което правя и казвам, но бих искал да бъда. Искам да съм без грях, но преди това трябва да бъда освободен от оковите на греха.

Докато бил в Швейцария, един проповедник видял орел – чудесна птица, но окована за скала. Орелът бил окован с 6-7 метрoва верига за краката, другият край на която била прикована с железен гвоздей за канарата. Ето го царят на птиците, помислил си той, който е създаден, за да се рее в небето, прикован за земята. Това е животът на много вярващи. И аз искам да те попитам днес: позволяваш ли на работата, на грижите на света, на похотта на плътта да те приковава, за да не можеш да се издигнеш?

2 Кор. 5:21: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Праведни пред Бога.

В разговора с фарисеите, след като им каза, че са поробени от греха, Исус добави: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Наистина свободни. Само истинският Цар Освободител може да ни направи истински свободни. Само Цар Освободител Исус може да счупи нашите окови! Само Той може да ни направи свободни от греха във всичките му измерения. Включително от страха.

Исус ни освобождава от робството на страха

Двама естествоизпитатели били на сафари в джунглата, когато изведнъж кръвожаден лъв изскочил пред тях. „Спокойно“, прошепнал първият. „Помниш ли, какво четохме в онази книга за дивите животни? Aко стоиш напълно неподвижно и гледаш лъва в очите, той ще се обърне и ще избяга.“ „Разбира се,“ отговорил спътника му. „Ти си чел книгата, и аз съм чел книгата. Но дали лъвът я е чел?“

Много преди да бъде завладян от Рим, Израел беше в Египетско робство (1800 - 1446 пр.Хр.), Бог се яви на Мойсей при горящата къпина и го призова да изведе народа и да го доведе в Обещаната земя (Изх. 3). Мойсей се ужаси при мисълта, че трябва да се изправи пред фараона и започна да се оправдава: кой съм аз, че да ида при фараона, аз не мога да говоря, заеквам, те няма да ми повярват... И ако ме питат кой ме изпраща, какво да им кажа. Тогава Бог му каза: „Кажи им, че те изпраща „Аз съм, Който съм“ (Изход 3:14).

Кажи им, че Аз съм Вечният, всесилният, единственият Цар на вселената. Аз съм Царят, който ще ви освободи. Аз съм Цар Освободител. Ще освободя и теб от твоя страх.

Мойсей не се уплаши и да премине през страдания, защото знаеше, че Цар Освободител е с него. За него авторът на Евреи казва, че „предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“ (Евреи 11:25). И името на Мойсей беше записано сред героите на вярата в Евреи 11 гл. Къде ще бъде записано твоето име?

Рим. 8:15: „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!“

В миналото ние сме имали много герои на вярата, които са били освободени от робството на страха от Исус. Първият български мъченик за вярата, Енравота, е посечен с меч от брат си Маламир, защото разделял ханската власт,тръгвайки след вярата на ромеите.Обвиненията в разделяне на нацията не са отсега. Малко преди да умре, Енравота Боян казва: „Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт.“

Исус освобождава от всеки страх, дори от страх от смърт.

Колко далеч от тази свобода са днес много от нашите сънародници. Днес ние сме роби на страха. Ние се страхуваме от много неща. Страхуваме се за децата си, за колата си, страхуваме се от бъдещето, oт черни котки, терористи, крадци, страхуваме се от бежанците, страхуваме се от Турция, страхуваме се от Русия, страхуваме се от Запада, страхуваме се даже от себе си...

Днес има страхове, за които сигурно дори не сме чували: Пеладофобия – страхът от оплешивяване и от плешиви хора. Аерофобия – страх от течение. Дерматопатофобия – страх от цветнокожи. Китофобия – страх от космати хора. Пфтирофобия - страх от въшки. Левофобия – страх от предмети вляво от нас. Декстрофобия – страх от предмети вдясно от нас. Аурорафобия – страх от северните светлини. Калипрофобия – страх от неясни значения. Таласофобия – страх от сядане. Стасибасифобия – страх от ставане и ходене. Одонтофобия – страх от зъби. Графофобия – страх от публично писане. Агорафобия – страх от преминаване през големи открити пространства. Фобофобия – страх от страхуване. В един сайт са споменати 557 фобии, а сигурно има и още!

Но Исус дойде, за да ни освободи от нашите страхове. От всеки от тях! Той иска да ни осинови, за да не сме повече роби. „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение...“

Характерно за робите е, че се страхуват. Характерно за синовете е, че те са сигурни в ръцете на своя баща.

Когато нашите деца бяха малки, обичах да си играя с тях. Една от най-любимите ни игри беше да ги подхвърлям във въздуха. Хвърлях ги така, че главите им почти да докосват тавана. Умираха от удоволствие. Дори не си помисляха да се страхуват. Изобщо не им идваше наум, че мога да ги нараня. Но когато друг път опитвах да подхвърля чуждо дете, което не е свикнало, то обикновено се страхуваше. Синовете и дъщерите познават своя баща и се чувстват сигурни в Неговите ръце.

Народът е казал, „Очите на страха са големи“. Всеки проблем ни се струва като непреодолима планина. Но с Бога всичко е възможно. Всяка планина ще бъде преместена. Великанът Голиат падна пред детето Давид, защото на страната на последния беше Царят на вселената. Могъщият Египет отстъпи пред Мойсей, защото Цар Освободител беше с него. Когато Цар Исус ни осинови, Той ни освобождава от страха и ние сме способни на героични дела.

В нашата история има много примери за героизъм, проявен в борбата за свобода. Но един от най-вдъхновяващите е подвигът, проявен от опълченците при битката на връх Шипка.

През август 1877 г. между 27000-на войска на Сюлейман паша и българо-руския отряд, наброяващ само 5500 души, се разиграват епични битки. Българите са с лошо въоръжение, липсва и вода.

В първия ден защитниците отблъскват 7 атаки. На третия ден турците получават подкрепления и атакуват яростно. Към обяд всички атаки са отблъснати, но патроните са на привършване. В най-критичния момент българите започват да хвърлят труповете на повече от 1380 загинали защитници.

При вида на тази страховита гледка турците са обхванати от суеверен страх. Точно тогава пристига подкрепление. Шипка е спасена и пътят за победен ход към Одрин и Цариград е открит.

Защо българите са се били толкова самоотвержено срещу превъзхождащия ги противник? Защото са се били за свещена кауза - за своята свобода. И защото са се чувствали синове на тази дадена им от Бога земя, а не роби. Бог обича свободолюбивите и изпраща своя Дух и армия от ангели в тяхна подкрепа. Той се бие на тяхна страна. Когато Цар Освободител е с тебе, ти си способен на невероятен героизъм.

В началото започнахме с датата 3 март и казахме, че това е спорна дата в Българската история. „Освободени сме“, но не от истинския цар освободител. За него Левски казва: „Който ни освободи, той ще ни пороби.“ Но все пак, 3 март е дата, която е добре да тачим и да си спомняме.

Защото тя е свързана с едно друго събитие: подписването на Брест-Литовския мир през 1918 г., в който България е победителка. Една от най-великите победи, съдействали за този изход, е тази на ген. Иван Колев. Неговата конна дивизия участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври 1916 г. при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия заедно с бойното ѝ знаме.

Бойният път на генерал Колев завършва с превземането на Мачин и Тулча през януари 1917 г. Благодарение на тези победи Русия капитулира пред Царство България.

Вярата в Господ Исус дава сили и окрилява за победи. Защото побеждава греха и освобождава от робството на страха. Готов ли си за победи в живота си? Бог иска да те освободи от робството на греха. Той идва, за да прогони всеки страх, за да служиш всеотдайно на своята църква, своята общност и своята родина.

Освободен ли си от истинския Цар? Нека се молим. 

БПЦ "Нов живот" Варна

06.03.2016 г.