Преди да се е родил Авраам, Аз съм

/проповед/

/Какво е християнската вяра?/

На кого си се метнал?

Когато се роди нашето трето внуче Ема, приятелите ни започнаха веднага да изказват мнение на кого прилича повече – на майка си или на баща си. Още като се роди едно бебе всеки започва да си дава мнението на кого прилича. Казват, „взел е очите на майка си“. Или, „тя има характера на баща си.“ A някои бебета приличат на известни личности. (Дани Девито)

Повечето от нас цял живот се опитват да не са като родителите си, но неизбежно приличаме на тях по някои от нещата, които правим или казваме.

В днешния пасаж ще стане дума за това на кого приличат участниците в него и кой е техният родител. Вече говорихме за твърденията на Исус „Аз съм Хлябът на живота“ и „Аз съм светлината на света.“ Така стигаме до третата проповед от поредицата „Великият Аз съм“.

Днес ще говорим за едно от твърденията „Аз съм“ на Исус, което обикновено не се включва в тази поредица. Oбикновено говорим за 7 твърдения „Аз съм“. Но днешното твърдение е всъщност осмото, което много коментатори добавят към списъка. Ние ще го разгледаме като трето поред.

Всички други твърдения започват с думите „Его eйми“ (Ego Eimi) – Аз съм... хляба на живота, Аз съм светлината на света, Аз съм възкресението и живота, Аз съм лозата и т.н. Но в този случай изявлението завършва с думите „Его ейми“ (Аз съм). Това изявление Исус прави пред фарисеите, когато казва „Преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Затова мисля, това изявление трябва да се включва в списъка с другите твърдения „Аз съм“, Всъщност, това е най-драматичното твърдение от всички. И за да усетим драматизма на тази декларация, нека обърнем на Йоан 8 гл. Ще разгледаме стихове 31-58.

Това е един доста разгорещен дебат между фарисеите и Исус. Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Християнска вяра не е национална принадлежност.

Йоан 8:31-33 „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

Очевидно сред тези новоповярвали е имало и някои религиозни водачи. И когато Исус прави това твърдение, те не казват, „Ами това е чудесно, кажи нещо повече за това как можем да бъдем свободни, като вярваме в учението Ти?“ Не, те отговарят, че са потомци на Авраам и никога не са били слуги на някого (ст. 33).

Разбира се, това не е вярно. В историята си евреите са били поробени и окупирани от няколко империи – Египет, Асирия, Вавилон, Медо-Персия, Гърция и Рим. Но по-важното е, че за тях спасението им зависи не от Божията благодат или дори не от моралното им поведение, а от потеклото им.

Според някои автори те са вярвали, че Авраам е бил толкова благочестив, че натрупаното от него съкровище от заслуги ще стигне и за тях да получат праведността, от която се нуждаят. Щом са Авраамови чеда, те не могат да бъдат изгубени!

И днес много българи смятат, че щом са се родили в православна страна и от православни родители, те са православни християни. Toва означава ли, че родените в мюсюлмански, индуистки и будистки страни нямат никакъв шанс да станат християни!?

Това би било доста несправедливо от страна на Бог! Но ние знаем, че точно обратното е вярно. Той ни е оставил Великото поръчение, с което ни заповядва „идете и правете ученици от всички народи.“

Истината е, че България не винаги е била православна страна. Християнството по нашите земи се е появило в една езическа (политеистична) култура, силно враждебна на твърденията на Исус Христос. Цели три века християните са били преследвани и подложени на вълни на гонения от римските императори.

От съчиненията на презвитер Козма и Константин Преславски, а и от някои византийски извори разбираме, че преди да приемат християнството, българите са правели човешки жертвоприношения, покланяли са се на идоли и са имали оргиастични обреди, присъщи повече на политеистична религия. Някои наши царе дори са се гордеели с това, че са пиели вино от черепа на врага си.

Да си българин не означава, че си християнин!

Нека не забравяме също, че макар и нашите прадеди да са били християнизирани, след 45 години войнстващ атеизъм вярата на българите днес е под въпрос.

Мнозина подценяват промените, настъпили с установяването на комунистическата диктатура у нас преди 80 години. Един пример от Китай може да хвърли светлина и върху отношението към християните в комунистическа България.

Една 82-годишна християнка от Хонк-конг разказвала за живота си в Китай, като използвала думата, с която комунистите описвали тяхната революция – „освобождение“. Попитали я,

-        Когато беше в Китай, беше ли свободна да се събираш с други християни за поклонение?“

-        О, не – отговорила тя – от освобождението на никого не е позволено да се събира на църковни служби.

-        Но сигурно сте можели да се събирате в малки групи и да дискутирате християнската вяра?

-        Не, не можехме – отговорила жената – от освобождението всички такива събрания са забранени.

-        Можеше ли да четеш Библията?

-        От освобождението никой не може да чете Библията.

Подобно е положението и на българските вярващи по време на комунизма. Следователно, вярата на хората зависи от много фактори. Виждаме, че националната принадлежност и произход, макар и да влияят върху вярата, не ги предопределят.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа нещо във връзка с развихрилия се дебат напоследък: Това, че можеш да рецитираш „Аз съм българче“ е хубаво – добре е човек да знае своя род, език, национална идентичност и история. Но това не те прави християнин.

Между другото, през 1947 г. комунистите забраняват това стихотворение и свалят от учебната програма всички стихове на Вазов, а той е обявен за шовинист и буржоа. Но малко преди да се въведе промяната в програмата, през 1948 г. Вазов е спасен от излязла монография на академик Державин, в която той го нарича „велик народен поет на България.“ Тази внезапна промяна на 180 градуса под давление на Москва е характерна за комунистите.

И слава Богу, „Аз съм българче“ и днес се изучава в училище. Но това няма нищо общо с твоята вяра. Даже да го знаеш наизуст, това пак не те прави християнин. Да си християнин е много повече от национална принадлежност.

2.     Християнската вяра е подкрепена от дела.

Затова Исус казва на фарисеите,

Йоан 8:37-39 „Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото Моето учение не се побира във вас. Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам.“

Исус им каза, че има голямо несъответствие между това, което изповядват и това, което правят.

И днес виждаме много хора, които казват, че са християни, но вярата не се отразява на начина им на живот. Говорейки за номиналното християнство, философът Киеркегард казва:

„Когато се роди дете в Дания, малко след това му правят кръщене. Напръскват с малко вода главата на всяко дете и то става християнин. Ако някои от тях не биват напръскани с вода, няма значение, те просто си представят, че са го направили и така стават християни. И така, за много кратко време ние имаме повече християни от херинги в риболовния сезон... Всеки е християнин. В края на краищата, за Дания се говори като за християнска страна, нали?“

Сега заменете Дания с България и кажете – не описва ли това и нашата страна? Дали повечето от тези 75%, декларирали се като християни, не са номинални такива? Тоест, християни по наследство, но не и по убеждения?

A дали няма номинални християни и сред нас, протестантските вярващи?

Един адвокат, един доктор и един пастор отишли на лов и не щеш ли, изведнъж пред тях се изпречил един елен. И тримата стреляли едновременно и еленът паднал на земята. Втурнали се да го изследват, но не могли да определят кой го е убил.

Точно когато били в най-разгорещен спор, минал горският и попитал какъв е проблемът. Докторът му казал, че спорят кой е застрелял елена. Горският погледнал към елена и веднага се произнесъл, „Пасторът го е застрелял!“ Те се учудили как е решил толкова бързо. На което горският отговорил, „Лесно е, куршумът е влязал през едното ухо и излязал през другото.“

Ако става и с тебе така, докато проповедникът проповядва, може да се замислиш дали характеристиката „номинален християнин“ не се отнася и за тебе.

Исус казва на религиозните водачи: „Ако бяхте Авраамови чада, щяхте да вършите делата на Авраам. Но вие искате да убиете Божия Син. Авраам никога не би направил това.“

Автентичната вяра се доказва чрез дела на любов и покорство към Създателя. Фарисеите не само че не обичаха Бога, но и искаха да убият Сина Му. 

Когато остават без аргументи, фарисеите преминават към лични нападки и обиди. Те обвиняват Исус, че е роден от блудство (ст. 41), че е в грешник (ст. 46) и че има бяс (ст. 48).

От раждането на Исус са се разпространявали много слухове за Него. Някои са смятали, че Йосиф и Мария са имали интимност преди брака, други че Исус е от друг мъж.

Но в тези обвинения няма грам истина. Вместо да им отговаря, Исус ги кара да се вгледат в себе си и да тестват вярата си в Бога.

Йоан 8:42 „Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той ме прати.“

Тук условното наклонение в гръцкия израз означава, че нито едното, нито другото е вярно. Бог не е техен Отец и те не Го обичат.

Всъщност, тяхното поведение показва кой е техният баща. Исус директно им заявява:

Йоан 8:44 „Ваш баща е дяволът и желаете да вършите похотите на баща си.“

Това твърдение е прозвучало като звучен шамар за фарисеите. Те се мислеха за Божии синове, а сега Исус ги нарича „синове на дявола“!

Разгорещеният дебат не спира дотук. На второто обвинение, че е грешник, Исус отговаря, че ако имат в какво да го обвинят, нека го направят (ст. 46). Фарисеите са още по-бесни и тогава отправят третото си обвинение, че Исус е самарянин и има бяс (ст. 48).

Те знаят, че Исус не е самарянин по рождение, но имат предвид, че Той не е по-добър от самарянин. За юдеите самаряните са религиозно и етнически нечисти, затова те са ги презирали.

На това обвинение Исус отговаря,

Йоан 8:49-51 „Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето учение, няма да види смърт довека.“

Но вместо да се успокоят, юдеите са още по-убедени, че Той има бяс.

Йоан 8:52-53 „Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт довека. Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? ... Ти на какъв се правиш?“

И отговорът на Исус на този въпрос ни води към третото ни заключение, a именно...

3.     Християнската вяра зависи от това дали вярваш в Исус.

Йоан 8:54-57 „Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и видя го, и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?“

И точно тогава Исус изумява слушателите Си с твърдението,

Йоан 8:58 „Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.“

Драматизмът е достигнал връхната си точка. От всички твърдения „Аз съм“ на Исус това е най-поразителното заявление за божественост. За религиозните водачи това беше богохулство, те бяха вбесени и начаса взеха камъни, за да го убият (ст. 59).

С това Исус не само им каза, че съществува отпреди Авраам. Той заяви, че е Той е съществувал вечно. Но онова, което разяри слушателите Му беше, че Той използва думите „Аз съм“ (Его ими, гр.). Всъщност, Той използва името, с което Бог се разкри пред Мойсей при горящия храст. Исус твърдеше, че е Яхве!

Исус не твърдеше, че е велик морален учител. Той не твърдеше, че е пророк. Той ясно заяви, че е Бог!

Следователно, важно е какво вярваш за Исус. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е съществувал. Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил пророк. Мюсюлманите вярват в това, но дори не го имат за най-великия пророк, за тях най-великият пророк е Мохамед. Те не приемат, че Исус е Божият Син.

Не е достатъчно да вярваш, че Исус е бил велик религиозен учител. Много хора Го възприемат като такъв, защото уважават учението Му, признават нуждата от християнски морал в обществото, но не искат да имат нищо общо с Христос. Искат християнство без Христос! Не, Исус не е бил просто много морален човек и велик религиозен учител. Той не ни оставя такава възможност.

К. С. Луис пише, „Един обикновен човек, който твърди онова, което казва Исус, няма да е велик духовен учител. Той или ще е смахнат, на същото равнище с лудия, който заявява, че е варено яйце, или ще е дяволът от ада. Вие трябва да решите. Или този човек е бил, и е, Синът Божи, или е просто луд и дори нещо по-лошо... но нека не излизаме с такива снизходителни безсмислици, че е бил велик духовен учител. Той не ни е откривал подобно нещо. Не е възнамерявал да го прави.“

С твърдението си „преди да се е родил Авраам, Аз съм“, Исус заяви, че е единосъщен на Отец, заяви, че е Бог дошъл в плът.

Именно поради това, Исус дели хората само на две групи: Първата група приемат това Негово твърдение за божественост, приемат Го за свой Господ и Спасител и се опитват да живеят според Неговите заповеди. Втората група Го отхвърлят. Първата група казва, „Да бъде Твоята воля“. На втората група Той казва, „Да бъде твоята воля.“ Няма средно положение.

Дотук видяхме, че християнската вяра не е същото като национална принадлежност. Убедихме се, че християнската вяра се потвърждава от дела. И трето, християнин е този, който вярва в божествената природа на Исус.

Какво следва от всичко това?

Когато разговарям с хората за Бог, много често чувам да казват, „Еми, нали всички сме Божии деца.“ Че без значение в какво вярваме, как си представяме Бога, Той е наш Баща и ние сме братя и сестри. Звучи прекрасно, но има един проблем – не е вярно!

Исус изключи тази възможност, когато каза, „Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите.“ Ако искаш да разбереш дали принадлежиш на Бога, дали си Божие дете, трябва да отговориш на въпроса, „Аз обичам ли Исус Христос?“ Ако не Го обичаш, не си Божие дете. Има голяма разлика между Божие създание и Божие дете.

Второ, ние не се спасяваме, защото сме родени в „християнска нация“. Може баба ти да е вярвала в Бога, може прадядо ти да е бил свещеник, а пра-прадядо ти да е „ходил на Божи гроб в Ерусалим“. Чудесно е, ако имаш такива предшественици, но това не ти помага, ако нямаш лична вяра и взаимоотношения с Исус Христос.

Трето, тези които не вярват в Исус, умират в греховете си. Исус ясно каза това в ст. 24, „По тази причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.“

За да вземе човек важно решение, са нужни три елемента – чувства, интелект и воля. Например, когато млад мъж среща млада жена и те веднага се харесат един друг, си казват. „Искам да се оженя за този човек.“

Ако се поддадат на чувствата, веднага ще вдигнат сватба. Но тогава се намесва интелектът и задава въпроси на импулсивното решение: „Дали той/тя е добра партия?“ „Що за човек е?“ „Ще мога ли да я издържам“? Тогава двамата решават, че ще е по-добре да си дадат време, за да отговорят на тези въпроси.

Започват да споделят повече време заедно и след време той вижда, че тя е толкова красива вътрешно, колкото и външно. Интелектът се съгласява с чувствата да се продължи с брак.

Но все още предстои най-трудният вот – този на волята. Тя спира марша към олтара с въпросите, „Готов ли съм да се откажа от моя начин на живот? А от свободата си? Ще си струва ли? Готов ли съм да поема отговорност за нея?“ Бракът ще се състои едва когато волята се съгласи с чувствата и интелекта. Същото е и с идването при Христос.

Нека се молим!

 ____________________

21.01.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Прости ни дълговете

 /проповед/

Eдин шофьор поставил бележка под чистачката на колата, която бил паркирал на забранено място. На бележката пишело, „Обикалях карето 20 минути. Закъснявам за среща и ако не паркирам тук, ще загубя работата си. Прости ни нашите дългове.“

Когато се върнал при колата, намерил на нея квитанция за глоба и бележка от полицая: „Обикалям това каре от 20 години и ако не те глобя, ще си изгубя работата. „Не ни въвеждай в изкушение.“

Една учителка в неделното училище попитала децата, „Какво трябва да направите първо, преди да можете да бъдете простени?“ Едно дете отговорило, „Да съгрешим.“

Днес продължаваме с разглеждането на Господната молитва. Ще се спрем на втората молба относно това как да се молим за себе си. Нека прочетем Господната молитва до нея включително.

 Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.“

 Два стиха по-надолу, в Матей 6:14-15, Исус казва: „Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Поне на повърхността не изглежда хората да се тревожат много за греховете си. Но дълбоко в себе си хората копнеят за прошка.

Съвременната ню ейдж философия учи, че няма добро и зло, че трябва да се осланяме на нашето усещане и преценка за нещата, и че организираните религии са тези, които ни внушават чувство за вина.

 Ето например какво пише на сайта на Боуен център за „позитивна психология и психотерапия“ в София: „Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.“

С помощта на тези лъжеучители хората се опитват да заметат под килима чувството си за вина, но само християнството помага на човек да бъде освободен от вина.

В нашата молитва-модел, след като сме помолили нашия Отец да снабди нуждите ни, ние молим за прошка. „Прости“ идва след „Дай“. Забележете, че съюзът „и“ свързва молбата за ежедневния хляб с молбата за ежедневна прошка. Много от нас съзнават своята нужда от ежедневен хляб, но изобщо не се замислят за нуждата си от ежедневна прошка.

 Може би част от причината е традицията, установена в България, прошка да се взема и дава само на Сирни заговезни. Този празник се отбелязва в неделята 7 седмици преди Великден. Къде искрено, къде заради традицията, на този ден хората си искат прошка и смятат, че това е достатъчно. Господната молитва ни напомня, че трябва да прощаваме на всички винаги и за всичко.

Когато Петър попита Исус до колко пъти да прощаваме, когато някой ни съгреши, Той каза: „Седемдесет пъти по седем.“ С други думи, винаги. Какъв контраст между тези думи и думите на Ницше, "Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“

Молитвата за прошка

Ако сме искрени, когато се молим с молитвата „прости ни дълговете наши“ или „прости ни греховете“, тогава ние открито признаваме, че сме извършили грях. Някои християни се самозалъгват, че тъй като са спасени, вече няма нужда да молят за прошка и да изповядват греховете си. Но те грешат.

 1 Йоан 1:8-9 „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Християните продължават да грешат, затова имат нужда да изповядват всеки ден греховете си и да искат прошка.

Когато признаем нашата греховност, ние все едно казваме като Давид,

 Псалми 51:2-3,10 „Измий ме съвършено от беззаконието ми и ме очисти от греха ми.  Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене... Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене.“

Трябва да помним, че това е „семейна молитва“. Тя не се занимава с греховете на невярващите. Тя не се отнася до нашата позиция пред Бога, която е установена при нашето спасение. Тази молба се отнася до греховете на Божиите деца, които спъват нашето общение с Отца.

Никой невярващ не получава опрощение въз основа на това, че е простил на някой друг. Преди да получи прощение, той трябва да повярва в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос. Когато повярваме ние получаваме спасение и прощение на нашите грехове. Но трябва да помним също, че ние няма да можем напълно да получим освещение в нашия християнски живот, ако не сме готови да прощаваме на тези, които ни нараняват.

 Как да прощаваме?

Когато сме изправени пред нуждата да простим, ние често откликваме по един от трите начина: казваме че не можем да простим, казваме че не искаме да простим или казваме, че искаме да простим.

Забележете, че Исус не каза на учениците да се молят „Господи, прости ми греховете и аз ще се опитам да простя на тези, които са ми съгрешили.“ Не, Исус им каза, че едва след като простят на другите, могат да получат самите те прошка. „Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

Както казахме, тук не става въпрос че ще изгубим спасението си, ако не сме простили. Но тогава какво означава това, че Бог няма да ни прости, ако ние не простим?

Божието слово ни казва, че Бог е любов. Затова можем да заключим, че Неговото нежелание да ни прости в този случай е мотивирано от Неговата любов. Ще кажете, как така хем ни обича, хем няма да ни прости?

Когато Исус казва, че Отец няма да ни прости ако ние не прощаваме, това означава че Бог ще ни остави да ходим в нашия грях, докато не осъзнаем какво сме направили. Бог иска да извади на показ греха ни и да ни накара да се засрамим и отвратим от него. И често резултатът е изпълване с Духа, искрено покаяние, любов и простителност.

Понякога ние извиняваме липсата на прошка у нас с това, че човекът който ни е засегнал или наранил не заслужава да му простим. Но истината е, че никой не те е наранявал толкова, колкото ти си наранявал Бога!

 В Матей 18:23-35 Исус разказва притчата за непростителния слуга, за да илюстрира тази истина. Един цар преглежда своето счетоводство и открива, че един от неговите длъжници му дължи 17 милиона лева. Той не може да върне заема, затова царят заповядва да продадат него, жена му и децата му, заедно с цялото му имущество. Но мъжът идва и пада по лице на земята пред царя и казва, „Господарю, бъди търпелив с мен и ще изплатя всичко.“ Царят го съжалил и го пуснал и опросил дълга му.

Тогава този човек отива при един друг, който му дължал 3000 лв., хваща го за яката и поисква веднага да му се издължи. Този започва да моли за отсрочка, но кредиторът му не иска да чака. Заповядва човекът да бъде арестуван и вкаран в затвора, докато не си върне парите.

Приятелите му отиват при царя и му казват какво е направил кредиторът. Царят повиква същия този човек, на когото бил простил и му казал, „Ах ти, нещастнико! Аз ти простих огромен дълг, защото ти ме помоли. Не трябваше ли и ти да проявиш милост, както аз прових към теб?“

Тогава гневният цар изпраща този да бъде измъчван, докато не му плати последната стотинка.

Нашият небесен Баща ни е простил огромен дълг, който никога не можем да върнем. Това е нашият грях. Колко повече ние трябва да сме готови да прощаваме провиненията на хората спрямо нас.

Бог иска ние да не държим сметка за зло (1 Коринтяни 13:5) и да прощаваме толкова пъти, колкото е нужно. Ако отказваме да простим, това показва че у нас има обида, горчивина и гняв. Никое от тези неща не е черта на зрелия християнин.

 Какво прави прошката?

Но какво да кажем за случаите, когато у отсрещната страна няма покаяние и не иска да им простим? Ние пак трябва да им прощаваме, да не държим злоба в сърцето си, да не говорим лошо за тях, да сме готови да вършим добро и винаги да сме готови да им дадем прошка, ако помолят за нея.

Както казва американския епископ и автор Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата. Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да следваш Христос.

Освен че ни освобождава от затвора на горчивината и омразата, прошката превръща нашите врагове в наши приятели.

Когато първите мисионери дошли в Алберта, Канада, срещнали яростна съпротива от младия вожд на племето кри, Маскипетун. Но той откликнал на благата вест и приел Христос. Малко след това член на племето Черни крака убил неговия баща.

Маскипетун отишъл в селото, където живеел убиеца и поискал той да бъде доведен пред него. Като застанал пред виновния мъж, той казал: „Ти уби баща ми, затова сега трябва ти да си мой баща. Ти ще яздиш най-добрият ми кон и ще носиш най-хубавите ми дрехи.“ В крайно удивление и покаяние, врагът му възкликнал, „Сине мой, сега ти ме уби!“ Той искал да каже, разбира се, че омразата в собственото му сърце била напълно изтрита от прошката и милостта на индианския вожд.

Оскар Уайлд казва, „Прощавайте на враговете си, така единствено може да ги обезоръжите.“

А когато не искаме да простим?

 Един мъж казал на своя пастор, „Знам, че съм християнин, но веднъж един човек ми направи нещо ужасно – нещо което не мога да простя или да забравя. Пасторът го попитал, „Сигурен ли си, че не можеш да му простиш?“ Той настоявал, че се е опитвал да му прости, но не можел. Пасторът казал, „Знаеш ли, аз съм се убедил, че често използваме думите „не мога“, но всъщност имаме предвид „не искам“. Дали и ти не искаш да кажеш, че не искаш, а не че не можеш да простиш? Ако е вярно, че не можеш да простиш на този човек, това показва че самият ти не си бил простен и само се заблуждаваш, че си християнин.“

Това разтърсило другия. Той помислил малко и смутено отвърнал, „Предполагам, че имаш право. Май не искам.“ Не след дълго той дошъл при пастора и му казал с радост, че най-накрая простил на човека, който го бил наранил.

Мартин Лутър Кинг казва, „Ние трябва да развием и поддържаме способност да прощаваме. Този, който не притежава силата да прощава, не притежава силата да обича.“

Когато Божията благодат влезе в сърцето ни, ни кара да прощаваме. Ние показваме дали сме били простени, като прощаваме. В крайна сметка, ако отказваш да простиш, може да има само една причина и тя е, че не си приел благодатта на Христос. Не си бил простен.

Когато Джон Уесли служил като мисионер в Америка, изпитвал затруднения в общуването с един генерал. Този генерал бил известен като горд човек с много груби обноски. Веднъж генералът му казал, „Аз никога не прощавам.“ Уесли отговорил, „Тогава, господине, надявам се че и никога не грешите.“

Библейският коментатор Уилям Баркли перифразира така тази молба в Матей 6 гл.: „Прости ни нашите грехове право пропорционално на простените от нас грехове на другите към нас.“ A един друг библейски учен прави още по-стряскащ превод: „Отче, прости ми дълговете само до степента, до която съм готов да простя на тези, които са съгрешили срещу мен.“

Когато ние откажем да простим тази част от Господната молитва се превръща в проклятие. Все едно се молим, „Моля Те, Господи, отнеси се с мен така, както аз се отнасям към моя ближен. Той беше неблагодарен към мен (макар и дори не една стотна от моята неблагодарност към Теб), но при все това не мога да забравя неговата неблагодарност. Отнеси се с мен, Господи, както аз се отнасям към него.“

Заключение: да прощаваме както Бог прощава на нас

 Псалм 86:5 „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.“

Бог е прощаващ и добър и иска ние да приличаме на Него. Често ни е трудно да прощаваме и това влияе на живота ни. Не можем да спим, не можем да намерим покой, непростителността ни измъчва. Тя влияе и на нашите молитви. Причината е, че ние не можем да простим със собствени сили, но можем да прощаваме с Неговата простителност.

Холандката Кори тен Бум споделя своя опитност с прошката в книгата си „Скришно място.“ Тя пише, „Беше на една църковна служба в Мюнхен, на която говорих за прошката, когато го видях - предишния есесовец, най-жестокия от пазачите в концентрационния лагер Ревенсбрюк, където бях преживяла най-ужасните унижения и където собствената ми сестра беше умряла. Докато хората се разотиваха след богослужението, той дойде до мен, целият сияещ и ми каза с поклон: „Колко благодарен съм за вашето слово, госпожо! Само като си помисля, че Той е измил всички мои грехове!“

Протегна ръка, за да се здрависа с мен. И аз, която бях проповядвала толкова често за нуждата да прощаваме, оставих ръката си да виси отпусната. Когато в мен закипяха гневни и отмъстителни мисли, видях греха в тях. Исус Христос бе умрял за този човек, какво повече исках от него? Помолих се, Господи Исусе, прости ми и ми помогни да му простя. Опитах се да се усмихна и да вдигна ръката си. Не можех. Не чувствах нищо, нито топлина, нито милост. И затова отново се помолих наум. Исусе, не мога да му простя. Дай ми Твоята простителност. И когато поех ръката му, се случи най-невероятното нещо. От рамото през ръката ми сякаш потече електричество към неговата ръка, а в сърцето си почувствах огромна любов към този непознат. И открих, че изцелението на света зависи не от нашата прошка или нашата доброта, но от Неговата. Когато Той ни казва да обичаме враговете си, Той ни дава заедно със заповедта и самата любов.“

В заключение, ние имаме нужда да бъдем простени и да прощаваме. Непростителността не е решение, защото болката остава в нас. Да се правим, че не се чувстваме виновни също не разрешава проблема. Единствено Христос дава отговор на копнежа ни да бъдем простени и той е да приемем Него за наш Господ и Спасител и да прощаваме на другите, както Той е простил на нас. Прошката ни освобождава от затвора на гнева, и омразата.

Молитва.

__________________

10.10.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Какво би казал Исус на 3 март на българите?

Цар Освободител

/проповед/

Пациент казва на доктора: Докторе, езикът ми изтръпва, когато се допре до натрошени орехови черупки, увити в станиол. Какво ми има? Докторът: „Ти имаш твърде много свободно време.“

Свободното време се свързва със свободата. А свободата... Не знам дали има друга дума, която да съдържа такава привлекателна сила и очарование и същевременно да е предизвикала толкова бурни движения и стихийни вълнения сред нациите, колкото думата „свобода“.

В началото на 21 в. стремежът към свобода продължава да е актуален за много хора по лицето на земята. Народите в цели 56 държави все още живеят в условията на диктатура или силно накърнени политически права и граждански свободи.

Ние, българите, знаем какво значи диктатура. На 9 септември 1944 г. България е окупирана от СССР въпреки, че е обявила неутралитет, не е изпратила нито един войник на източния фронт и никой не оказва съпротива, когато частите на Трети украински фронт навлизат в страната.

Съветското нахлуване бележи началото на масово изтребване на духовния, политическия и стопанския елит на българската нация. Десетки хиляди са избити без съд и присъда. Затворите и концлагерите са изпълнени с инакомислещи и противници на режима.

Преди това имаме дълги периоди в нашата история, когато сме под турско или гръцко владичество. Само преди няколко дена празнувахме годишнина от 3 март 1878 г., когато е подписан прелиминарния Санстефански мирен договор между Русия и Турция, а няколко месеца по-късно в Берлин е подписан истинския договор между двете империи. България отново се появява на картата, макар и с орязани граници и частична независимост.

В знак на признателност, във Варна и всеки по-голям град има булевард или улица с името „Цар Освободител“. Пред парламента в София има негова статуя. Но знаете ли, че Цар Освободител не е наречен така заради нашето освобождение, а заради отмяната на крепостничеството през 1861 г.? И дали ние можем да го наречем „освободител“?

Всъщност, за нас 3 март е дата с двойнствено значение. От една страна, сме освободени от потисничеството на една империя, за да попаднем под ударите и в крайна сметка под окупацията на друга.

Много хора днес се питат има ли истинско освобождение? Кой изобщо може наистина да ни освободи? Кой може да стане наш истински Цар Освободител?

Подобно на българите, по времето на Исус евреите също са чакали своя Цар Освободител. Когато Исус идва, те го следват с надеждата, че той ще ги освободи от политическия гнет на Рим. Но той им каза, че не го познават (Йоан 8:19). Всъщност, те са се припознали. Станала е грешка.

Исус не беше просто чудодеен лечител, морален учител или политически лидер, за какъвто го бяха взели. Той беше нещо много повече. Той беше пророкуваният Месия, помазаният Цар, Божият Син, дошъл да освободи не просто Израел, а цялото човечество от едно друго робство.

Исус ни освобождава от робството на греха

Той им каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31,32)

Исус ги докосна по болното място. Те бяха честолюбиви хора, бяха горди със своята история, и макар и да не бяха политически свободни, за разлика от нас, не се считаха за роби. Затова започнаха да протестират. Ние нямаме нужда някой да ни освобождава!

Тогава Исус им рече: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, роб е на греха.“ (Йоан 8:34).

Робството на греха.

Фарисеите бяха педантични в изпълнението на ритуалната страна на Мойсеевия закон. Затова простолюдието ги смяташе за святи хора, за първи кандидати за небето. Но всъщност бяха „варосани гробници“ – бели отвън, мъртви отвътре. Те можеха да заблудят хората, но не и Бога.

Един човек попълвал молба за постъпване на работа и стигнал до въпроса: „Бил ли сте арестуван за нещо?“ Отговорил с „Не“. Следващият въпрос бил „Защо?“ Отговорил, „Никога не са ме хващали.“           

Но всички ние сме били хващани в крачка. Всички сме били хващани на местопрестъплението, в нашия грях. Дори човек да не ни е виждал, Бог вижда. И това не е всичко. Много хора мислят, че Бог е добър, ще вдигне рамене и в края на краищата всички ще отидем на небето. Но се лъжат. Бог е свят Бог и Той иска ние да живеем в святост и чистота. Бог иска да ни освободи от робството на греха.

1 Пет. 1:14-16 „Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие във всичките си постъпки; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“.“

Това ми звучи като неизпълнимо поръчение. Аз не съм свят във всичко, което правя и казвам, но бих искал да бъда. Искам да съм без грях, но преди това трябва да бъда освободен от оковите на греха.

Докато бил в Швейцария, един проповедник видял орел – чудесна птица, но окована за скала. Орелът бил окован с 6-7 метрoва верига за краката, другият край на която била прикована с железен гвоздей за канарата. Ето го царят на птиците, помислил си той, който е създаден, за да се рее в небето, прикован за земята. Това е животът на много вярващи. И аз искам да те попитам днес: позволяваш ли на работата, на грижите на света, на похотта на плътта да те приковава, за да не можеш да се издигнеш?

2 Кор. 5:21: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Праведни пред Бога.

В разговора с фарисеите, след като им каза, че са поробени от греха, Исус добави: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Наистина свободни. Само истинският Цар Освободител може да ни направи истински свободни. Само Цар Освободител Исус може да счупи нашите окови! Само Той може да ни направи свободни от греха във всичките му измерения. Включително от страха.

Исус ни освобождава от робството на страха

Двама естествоизпитатели били на сафари в джунглата, когато изведнъж кръвожаден лъв изскочил пред тях. „Спокойно“, прошепнал първият. „Помниш ли, какво четохме в онази книга за дивите животни? Aко стоиш напълно неподвижно и гледаш лъва в очите, той ще се обърне и ще избяга.“ „Разбира се,“ отговорил спътника му. „Ти си чел книгата, и аз съм чел книгата. Но дали лъвът я е чел?“

Много преди да бъде завладян от Рим, Израел беше в Египетско робство (1800 - 1446 пр.Хр.), Бог се яви на Мойсей при горящата къпина и го призова да изведе народа и да го доведе в Обещаната земя (Изх. 3). Мойсей се ужаси при мисълта, че трябва да се изправи пред фараона и започна да се оправдава: кой съм аз, че да ида при фараона, аз не мога да говоря, заеквам, те няма да ми повярват... И ако ме питат кой ме изпраща, какво да им кажа. Тогава Бог му каза: „Кажи им, че те изпраща „Аз съм, Който съм“ (Изход 3:14).

Кажи им, че Аз съм Вечният, всесилният, единственият Цар на вселената. Аз съм Царят, който ще ви освободи. Аз съм Цар Освободител. Ще освободя и теб от твоя страх.

Мойсей не се уплаши и да премине през страдания, защото знаеше, че Цар Освободител е с него. За него авторът на Евреи казва, че „предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“ (Евреи 11:25). И името на Мойсей беше записано сред героите на вярата в Евреи 11 гл. Къде ще бъде записано твоето име?

Рим. 8:15: „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!“

В миналото ние сме имали много герои на вярата, които са били освободени от робството на страха от Исус. Първият български мъченик за вярата, Енравота, е посечен с меч от брат си Маламир, защото разделял ханската власт,тръгвайки след вярата на ромеите.Обвиненията в разделяне на нацията не са отсега. Малко преди да умре, Енравота Боян казва: „Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт.“

Исус освобождава от всеки страх, дори от страх от смърт.

Колко далеч от тази свобода са днес много от нашите сънародници. Днес ние сме роби на страха. Ние се страхуваме от много неща. Страхуваме се за децата си, за колата си, страхуваме се от бъдещето, oт черни котки, терористи, крадци, страхуваме се от бежанците, страхуваме се от Турция, страхуваме се от Русия, страхуваме се от Запада, страхуваме се даже от себе си...

Днес има страхове, за които сигурно дори не сме чували: Пеладофобия – страхът от оплешивяване и от плешиви хора. Аерофобия – страх от течение. Дерматопатофобия – страх от цветнокожи. Китофобия – страх от космати хора. Пфтирофобия - страх от въшки. Левофобия – страх от предмети вляво от нас. Декстрофобия – страх от предмети вдясно от нас. Аурорафобия – страх от северните светлини. Калипрофобия – страх от неясни значения. Таласофобия – страх от сядане. Стасибасифобия – страх от ставане и ходене. Одонтофобия – страх от зъби. Графофобия – страх от публично писане. Агорафобия – страх от преминаване през големи открити пространства. Фобофобия – страх от страхуване. В един сайт са споменати 557 фобии, а сигурно има и още!

Но Исус дойде, за да ни освободи от нашите страхове. От всеки от тях! Той иска да ни осинови, за да не сме повече роби. „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение...“

Характерно за робите е, че се страхуват. Характерно за синовете е, че те са сигурни в ръцете на своя баща.

Когато нашите деца бяха малки, обичах да си играя с тях. Една от най-любимите ни игри беше да ги подхвърлям във въздуха. Хвърлях ги така, че главите им почти да докосват тавана. Умираха от удоволствие. Дори не си помисляха да се страхуват. Изобщо не им идваше наум, че мога да ги нараня. Но когато друг път опитвах да подхвърля чуждо дете, което не е свикнало, то обикновено се страхуваше. Синовете и дъщерите познават своя баща и се чувстват сигурни в Неговите ръце.

Народът е казал, „Очите на страха са големи“. Всеки проблем ни се струва като непреодолима планина. Но с Бога всичко е възможно. Всяка планина ще бъде преместена. Великанът Голиат падна пред детето Давид, защото на страната на последния беше Царят на вселената. Могъщият Египет отстъпи пред Мойсей, защото Цар Освободител беше с него. Когато Цар Исус ни осинови, Той ни освобождава от страха и ние сме способни на героични дела.

В нашата история има много примери за героизъм, проявен в борбата за свобода. Но един от най-вдъхновяващите е подвигът, проявен от опълченците при битката на връх Шипка.

През август 1877 г. между 27000-на войска на Сюлейман паша и българо-руския отряд, наброяващ само 5500 души, се разиграват епични битки. Българите са с лошо въоръжение, липсва и вода.

В първия ден защитниците отблъскват 7 атаки. На третия ден турците получават подкрепления и атакуват яростно. Към обяд всички атаки са отблъснати, но патроните са на привършване. В най-критичния момент българите започват да хвърлят труповете на повече от 1380 загинали защитници.

При вида на тази страховита гледка турците са обхванати от суеверен страх. Точно тогава пристига подкрепление. Шипка е спасена и пътят за победен ход към Одрин и Цариград е открит.

Защо българите са се били толкова самоотвержено срещу превъзхождащия ги противник? Защото са се били за свещена кауза - за своята свобода. И защото са се чувствали синове на тази дадена им от Бога земя, а не роби. Бог обича свободолюбивите и изпраща своя Дух и армия от ангели в тяхна подкрепа. Той се бие на тяхна страна. Когато Цар Освободител е с тебе, ти си способен на невероятен героизъм.

В началото започнахме с датата 3 март и казахме, че това е спорна дата в Българската история. „Освободени сме“, но не от истинския цар освободител. За него Левски казва: „Който ни освободи, той ще ни пороби.“ Но все пак, 3 март е дата, която е добре да тачим и да си спомняме.

Защото тя е свързана с едно друго събитие: подписването на Брест-Литовския мир през 1918 г., в който България е победителка. Една от най-великите победи, съдействали за този изход, е тази на ген. Иван Колев. Неговата конна дивизия участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври 1916 г. при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия заедно с бойното ѝ знаме.

Бойният път на генерал Колев завършва с превземането на Мачин и Тулча през януари 1917 г. Благодарение на тези победи Русия капитулира пред Царство България.

Вярата в Господ Исус дава сили и окрилява за победи. Защото побеждава греха и освобождава от робството на страха. Готов ли си за победи в живота си? Бог иска да те освободи от робството на греха. Той идва, за да прогони всеки страх, за да служиш всеотдайно на своята църква, своята общност и своята родина.

Освободен ли си от истинския Цар? Нека се молим. 

БПЦ "Нов живот" Варна

06.03.2016 г.