Св. Трифон: стремглаво падате в душегубна пропаст

Думи на св. мъченик Трифон Апамейски, казани след дълги мъчения и в отговор на епарха Акилин, който го карал да принесе жертва на Зевс и да се поклони на образа на императора (които звучат актуално и днес!):

"Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се съчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. 

И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог." 

И точно името на този християнски мъченик, се празнува на деня на лозаря, зад който всъщност стои старогръцкия бог Дионисий. В древните средиземноморски култури Дионис (или Бакх) е честван като бога на виното, театъра, превъплъщенията, екстаза и лудостта. Така един ден на карнавалите, оргиите и разврата, се свързва с името на християнин, който заклеймява поклонението на лъжливи богове. 

Дали това е прецедент? Съвсем не. При навлизане на християнството е било практика старите езически обичаи да се свързват с празнуването на дни на светии - хора, умрели мъченически за вярата. Идеята е била постепенно старите практики да отмрат и да се почита единствено светеца. Очевидно този компромис се оказва не само неуспешен, но и гибелен за вярата на много народи...

Затова един друг мъченик за вярата, ап. Йоан, казва "Дечица, пазете себе си от идоли." (1 Йоан 5:21).

Как християнството изобрети децата

Паскал-Иманюел Гобри, сп. The Week

Ние сме забравили колко дълбока културна революция е извършило християнството. Всъщност, ние забравяме за нея именно поради това, че тя е толкова дълбока. Ние приемаме за естествени и очевидни много идеи, но всъщност те не са съществували, докато с появата си християнството не ги е променило напълно. Нека вземем например идеята за децата.

Днес просто приемаме за даденост, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества с особена стойност и подлежащи на особена грижа. Освен това имаме романтична представа за децата – за тяхната красота, тяхната радост, тяхната жизненост. Нашата култура ни насърчава да се вдетиняваме, когато разглеждаме бебешки снимки. Какво по-естествено от това?

Всъщност, това отношение към децата е историческа рядкост. Ако не сте съгласни, просто се върнете към отношението към децата, разпространено в древния eвропейски езически свят.

Както посочва историкът О.М. Бак в книгата си Когато децата станаха хора, в древна Гърция и Рим децата били считани за неличности.

Поради високата детска смъртност съществувал обществен натиск да не се развива емоционална привързаност към децата. Този културен натиск бил мотивиран и от факта, че жените повече се привързвали емоционално към децата – което, според тогавашния светоглед било проява на слабост или лош вкус.

Различни езически автори описват децата по-скоро като подобни на растенията, отколкото като човешки същества.

Богатите родители обикновено не общували с децата си и ги оставяли на грижата на слугите. Децата били възпитавани грубо, а твърде силният бой бил нормална част от обучението. В Рим бащата на всяко дете имал право да го убие за каквото си иска, докато то станело пълнолетно.

Една от спечелилите си най-лоша слава древни практики, срещу която негодували християните била практиката на експозицио, което ще рече изоставянето на нежелани деца. (Разбира се, момичетата били изоставяни далеч по-често от момчетата, което означавало, както посочва социологът по история Родни Старк, че в обществото в Рим съществувало крайно неравностойно съотношение на половете, което допринасяло за насилието и постоянното напрежение.)

Друга практика с лоша слава в древността била сексуалната експлоатация на децата. Понякога по-голямата толерантност (макар и в никакъв случай пълно приемане) на езичеството към хомосексуализма от тази на християнството се сочи като доказателство за неговите по-високи нравствени добродетели. Но това означава да гледаме на един много различен свят през криви лещи. Ключов фактор за разбирането на сексуалността в езическия свят е постоянно съществуващата идея за концентрични кръгове на значимост. Древният свят не е имал по-малко табута, просто те са били различни. А именно, повечето сексуални актове били допустими, стига в тях някой с по-висок статут да е бил активен срещу или доминиращ над друг с по-нисък статут. Според свидетелствата, с които разполагаме, това означава, че сексуалното насилие над деца (и особено момчета) било широко разпространено.

Да се върнем пак при примера за експозицио. Според нашите източници, повечето изоставяни деца умирали, но някои били „спасявани“ и почти неизменно ставали роби. И най-лесният начин за едно малко дете-роб да спечели пари бил то да стане сексуален роб. Били основани публични домове, специализирани в предлагане на детски секс роби и те били законен и процъфтяващ бизнес в древен Рим. Един източник посочва, че особено силно търсене имало на секс с кастрирани момчета и че намерените захвърлени деца били кастрирани като бебета за целта.

Разбира се, богатите нямало защо да прибягват до нуждите на публичните домове – те имали всички права да насилват своите роби (и дори собствените си деца) както си искат. И отново, това било напълно законно. Когато Светоний заклеймява Тиберий, защото последния „учил деца на най-невръстна възраст, които наричал „моите малки рибки“ да играят между краката му, докато бил в своята баня“ и „тези, които още не били отбити, но били силни и игриви, той поставял върху своя член“, той не пише с шок и ужас. Вместо това, той се подиграва на императора за неговата липса на въздържание и отдаване на твърде много неща, носещи наслада.

Това е светът, в който навлиза християнството, като насочва вниманието към децата и им придава специална стойност. Църковните водачи размишлявали върху заповедта на Исус да бъдем като децата и предложили начини, чрез които християните можели да се сравняват и да бъдат повече като тях.

Като всеки друг аспект на революцията на християнството, и този бил непълен. Например, християните одобрявали телесното наказание твърде дълго. (Макар че, още в 4-ти век големият учител Йоан Златоуст проповядвал срещу него въз основа на невинността и достойнството на жертвата, използвайки език, който би бил неразбираем да кажем за Цицерон.)

Но изобретяването на децата от християнството – тоест, изобретяването на културната идея за децата като ценни човешки същества – е всъщност издънка на неговата най-поразителна и революционна идея: радикалното равенство и безкрайната ценност на всяко едно човешко същество като възлюбено Божие дете. Ако Бог, който създаде небето и земята реши да се разкрие не като император, а като наказан на кръста слуга, то никой не може да претендира за по-високо достойнство от някой друг въз основа на земния си статут.

Това наистина била революционна идея и тя е променила нашата култура толкова много, че ние вече дори не си даваме сметка за нея.

_______________

Материалът е преведен от сп. The Week, бр. 23 април, 2015.

http://theweek.com/articles/551027/how-christianity-invented-children

Плувай срещу течението - осмели се да си различен

Можете ли да плувате?

Когато се учех да плувам като малък, много обичах дните с по-голямо вълнение. Забелязах, че ако скоча и яхна гребена на вълната, идваща от вътрешността на морето, преминавам много по-лесно и по-бързо няколко метра. Просто трябваше да се отпусна върху нея и тя ме носеше напред.

Така е и в живота. Повечето хора обичат да плуват по течението. Отпускат се и вълната ги носи напред. Така е било и по времето на написването на 1 Петрово. Но Пътеводителят на християнския стопаджия ни учи, че много често за Христовите последователи не е здравословно да се оставят на течението на преобладаващата култура. Ние трябва да се научим да плуваме срещу течението, ако искаме да живеем по Божията воля, да се ползваме от Неговата сила и да прославяме Бог в живота си. Да се осмелим да бъдем различни

Прочит 1 Пет. 4:1-11.

Защо повечето хора предпочитат да плуват по течението? Много просто – защото изисква по-малко усилия! По-лесно е да се отдадеш на греха, отколкото да му се съпротивляваш.

В пасажа, който прочетохме, се казва, че да плуваш по течението означава „да живееш „в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразни идолослужения.” Такива са били повечето хора. Но Петър казва, че всички ние сме били такива: „доста е миналото време, през което сте живели така, както желаят да живеят езичниците...” (4:3). Как е възможно това?

Като невярващ си мислех, че съм добър човек, че никому не правя нищо лошо и макар и да върша глупости от време на време (човещинка!), това не ме прави лош човек, камо ли грешник.

Когато повярвах, ми се отвориха очите за всички грехове, които съм вършил, волно или неволно: кражби, ревнования, препиране, винопийство, гняв, хулене, пожелаване, идолопоклонство. Аз бях идолопоклонник.

Както казва Мартин Лутер, „Към каквото прилепва сърцето ти, това е твоят Бог, твоят функционален спасител.”

Но как тогава сме призовани ние, християните, да живеем?

Бог ни призовава подобно на Христос, който пострада по плът, да се откъснем от греха и „да не живеем по човешки страсти, а по Божията воля” (4:1,2).

Петър ни казва: понеже вече сте Христови и понеже Христос пострада по плът, за да ви придобие, внимавайте как живеете. Не правете компромис с вярата си, нямайте нищо общо с греховните практики на вашите сънародници, даже да пострадате за вярата си. С цена сте купени, затова бъдете верни на вашия Спасител и живейте по Божията воля. Осмелете се да бъдете различни. Научете се да плувате срещу течението. Само така ще стигнете до небето.

Повечето предпочитат да вървят по утъпкани пътеки. Да се слеят с тълпата. Да се оставят на течението на греховната чалгаджийска култура, в която живеем. Но така лесно стигат до нихилизъм и отчаяние, а някои решават да сложат край на живота си. Тогава се питаме, какво му стана на този човек, та той беше напълно ‘нормален’!

Преди година и половина собственикът на кюстендилската дискотека “Планета Пайнер” Цветелин Иванов - Цеци се е обесил заради несподелена любов с фолк певица. Няколко дни преди да вземе фаталното решение, Цеци бил напълно отчаян, защото певицата не откликвала на чувствата му. Много хора сигурно са се питали: Защо го е направил? Та той има жена и всичко, което може да си пожелае... За повечето хора постъпката му беше нелогична. Но за мен това беше повече от логичен завършек на неговия земен живот. Той просто е приложил на практика своите разбирания за живота. Като дете на най-богатия човек в Кюстендил, той израства в лукс и разкош, но нищо не можело да донесе удовлетворение на презадоволения юноша. Така той израства като атеист, идолопоклонник и нихилист. Вярвал е, че няма Бог, че животът няма смисъл и цел. Затова е търсел утеха в алкохола и жените. Всъщност, това е третият му опит за самоубийство. Малко преди това Иванов пробвал да сложи край на живота си в управляваната от него дискотека след употреба на голямо количество алкохол. Тогава той се прострелял в главата, но като по чудо оцелял.

„Доста е миналото време, през което сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания и в омразни идолослужения.. Относно които неща те и се чудят, и ви хулят, загдето не тичате с тях в същата крайност на разврата...” (4:3,4).

Повечето ‘нормални’ хора си позволяват да вършат някои от тези неща, защото културата им казва, че те са невинни забавления. Никому нищо няма да навреди. И сами не усещат как стъпка по стъпка стигат до „крайност в разврата”.

Когато разгледаме какви клипове хората качват от личния си живот в интернет, можем да видим и достойни за подражание неща. Но много от хората са горди именно с крайността на разврата, в който са затънали (ст.4).

Загубването на духовни ориентири поради непознаване на Пътеводителя е тотално. Дотолкова, че когато повярва тийнейджър или младеж, родителите му са силно притеснени. Защо? Защото той не иска да ходи на дискотека, не прекарва повече времето си в пиянски запои с компанията си, не живее в сексуален грях, загубва интерес към предишните си страсти (коли, тв, музика) и голяма част от времето си прекарва в четене на Словото и в молитва.

Невярващите ‘се чудят’ защо не тичаме с тях в същата крайност на разврата. Те са слепи за радостта на вярата в Христос и живеят за удоволствията. Но краят е наближил, казва Петър. Как ни съветва Пътеводителят да живеем в тази ситуация? Той ни назидава да живеем ‘разумно и трезвено’ и ‘да се предаваме на молитва’ (ст.7). Да се осмелим да сме различни.

Това няма да е лесно, ще преминаваме през много изпитания, но само така ще стигнем до небето. „Като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух.” (4:6)

Много хора си мислят, че могат да си живеят както си искат, а ако има Бог, някакси ще успеят, с лъжа, подкупи и измама, да се промъкнат в рая. Петър казва, че „те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите.” (ст.5) Солженицин казва: „Винаги плащаме скъпо за това, че преследваме евтини неща.”

Затова ние трябва да се осмелим да сме различни, дори това да не ни носи успех, защото един ден ще отговаряме пред Царя.

Един император в Далечния изток остарял и решил да избере свой наследник. Повикал всички младежи в царството и им казал: „Дойде време да предам короната на следващия император. Решил съм да избера един от вас.” Всички младежи били шокирани, но императорът продължил: „Ще дам на всеки от вас едно семе. Това е много специално семе. Искам да си отидете вкъщи, да го посадите, да го поливате и да дойдете тук след една година с това, което сте отгледали от това семе. Тогава ще разгледам растенията и ще реша кой да е следващият император.

Едно момче на име Лин също бил там и като другите взел едно семе. Отишъл вкъщи и развълнувано разказал на майка си какво му се е случило. Тя му помогнала да намери гърне и пръст, и той посадил семенцето и го поливал внимателно. Всеки ден той го поливал и го наблюдавал дали е покарало, но нищо не се показвало. След третата седмица някои от другите младежи започнали да говорят за семената, които отглеждали и които били покарали. Лин се връщал, проверявал семето, но там нямало нищо.

Минали три, четири, пет седмици и все още нямало нищо.

Лин се чувствал като най-големият неудачник. След шест месеца все още в неговата саксия нямало нищо. Той знаел, че е убил семето. Всеки друг отглеждал дървета и растения, а той нищо. Не казвал нищо на приятелите си, само чакал неговото семе да покара.

След една година всички младежи донесли растенията си при императора за проверка. Лин казал на майка си, че няма да занесе празна саксия в двореца, но тя го насърчила да отиде и да занесе саксията си, и да бъде искрен относно случилото се. Линг не искал и да чуе, но знаел, че майка му е права. Взел празната саксия и отишъл в двореца.

Когато пристигнал, бил удивен от разнообразните растения, донесени от другите младежи. Те били прекрасни, с най-разнообразни форми и размери. Лин сложил празната си саксия на пода и много от другите младежи му се изсмели. Няколко му казали, че съжаляват: „Е, поне опита.”

Когато императорът пристигнал, той огледал залата и поздравил всички. Лин се опитвал да се скрие отзад. „Леле, какви прекрасни растения, дървета и цветя сте отгледали”, казал императора. „Днес един от вас ще бъде избран за следващия император!”

Внезапно императорът забелязал Лин отзад с празната саксия. Заповядал на стражата да го доведе отпред. Лин бил ужасен, „Императорът знае, че съм се провалил! Може би ще нареди да ме убият!”

Когато Лин излязал отпред, императорът го попитал как се казва. „Казвам се Лин”, отговорил той. Всички момчета се изсмяли и започнали да подхвърлят шеги по негов адрес. Императорът помолим всички да запазят тишина. Той погледнал Лин и след това обявил: „Вижте своя нов император! Той се казва Лин!” Лин не можел да повярва. Та той не успял да израсти дори едно семе. Как щял да се справи като император?

Тогава императорът казал: «Преди година дадох на всеки от вас едно семе. Казах ви да го занесете вкъщи, да го посадите, да го поливате и да го донесете обратно днес. Но аз дадох на всички сварени семена, които не израстват. Всички вие, с изключение на Лин, донесохте дървета, растения и цветя. Когато сте видели, че семето не расте, вие сте го заменили с друго. Лин единствен е имал смелостта и доблестта да донесе саксия с моето семе в нея. Затова той е единственият, който ще бъде новият император.»

Един ден ще отговаряме пред нашия Цар, който съди живите и мъртвите. Ако искаме да живеем в Бога с Духа, ние трябва да се научим да плуваме срещу течението – да имаме смелостта да казваме истината и да вършим Неговата воля, дори това да ни носи пасиви.

Всеки християнин е бил грешник, живеещ за егото и удоволствията на греха и света. Но подобно на гъсеницата, Бог извършва чудесно дело в християните. Пълзящата гъсеница (ларва) не може да изпитва радостта от летенето на пеперудата. По същия начин един плътски човек не може да се удоволства в Божиите неща без да е новороден. Той живее в робство на егото, света и изкушенията на дявола. Животът му е белязан от непокорство на Божието слово. Някои дори идват на църква, стремейки се към социални контакти, но избягват всичко, което би ги довело до истинска святост и интимни взаимоотношения с Бога. Но самото посещение на църква няма да обнови сърцето ти. Ти трябва да позволиш на Бог да отнеме твоето каменно сърце и да ти даде ново сърце. Бог иска да вложи Святият си Дух в теб и да те накара да следваш неговите заповеди и да спазваш неговия закон (Езек. 36:26,27).

Новородените християни обичат Бога и за тях служението на Бога е радост. Те имат свободата да кажат не на егоизма и греха, предават се на молитва и живеят разумен живот.

Човек става ново създание като приеме Исус Христос за личен Спасител и Господ. Божият суверинитет определя дали една гъсеница ще стане пеперуда. По същия начин Бог те призовава да се предадеш на Неговата воля, което означава да се покаеш и да бъдеш спасен. Не всяка гъсеница става пеперуда; не всеки човек ще стане християнин. Но ти можеш да си като пеперудата, която казва за гъсеницата: „Такъв бях аз, но сега съм променен.”

И след като Бог ни промени, той иска ние да се осмелим да сме различни - да имаме любов към другите, и да служим с дарбата, която имаме, за да сме ‘добри настойници на многообразната Божия благодат.” (8-10)

Всеки има дарба, с която да служи на другите. Един ден двама християни разнасяли хляб в квартал с бедни. Дошли до апартамент, от който долитали викове, но решили да почукат и влязат. Един мъж отворил вратата и ги попитал какво искат. Единият от тях казал: „Не искаме нищо. Само се чудехме дали знаете някой, който има нужда от няколко самуна хляб.”

„Защо го правите?”, попитал мъжът. „За да покажем на хората, че Бог ги обича.” „Какво каза?”, възбудено попитал мъжът? „Просто раздаваме хляб, за да кажем на хората, че Бог ги обича.” Мъжът ги погледнал и казал: „Не мога да повярвам. Току-що вчера погребахме нашия син, беше на 3 седмици, а сега вие стоите на вратата ни.”

Посетителите предложили да се молят за тях и семейството приело предложението им. Когато си тръгнали и вратата се затворила зад тях, те чули мъжът да казва на жена си: „Виждаш ли, скъпа? Казах ти, че Бог го е грижа. Мислехме, че Той не ни забелязва, но той изпрати тези хора тук, за да разберем това.”

Готов ли си да служиш на другите? Отвори очите и ушите си за нуждите на другите. 1 Пет. 4:10: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.”

Освен да сме добри настойници на Божията благодат и да използваме нашите дарби, Бог иска Неговата любов да се проявява и в нашето гостоприемство. Защо ли? Защото днес много малко хора практикуват тази дарба и това прави впечатление. Това е невероятен израз на плуване срещу течението!

На 28 юни 2005 г. 4 военноморски командоси отиват на мисия в Афганистан в търсене на терорист на Ал Кайда, който се крие в талибанска крепост. По време на битка трима от тях са обити, а четвъртият, Маркъс Лутръл е засегнат от взривена граната и хвърлен на скала. Сериозно ранен, той се бие четири дни и отблъска нападенията на 6-тима терористи на Ал Кайда, изпратени да го довършат. След това лази 11 км. през планините, преди да стигне до племето Паштун, което рискува всичко, за да го защити от обграждащите го талибански убийци. Те отвели Лутръл в селото, където властвал закона на гостоприемството. Лутръл казва: „Те бяха решени да ме защитават от талибаните дори с риск да бъдат всички избити.”

Същият закон на гостоприемството е в сила в целия Близък изток. Той е, който кара Лот да покани двамата ангели у дома, за да не бъдат изнасилени от жителите на Содом. Дори и да не приемаме предложението на Лот да даде в замяна дъщерите си на хората, смисълът тук е, че законът за гостоприемството е бил толкова силен, че е надхвърлял и любовта към семейството.

В заключение, Пътеводителят на християнския стопаджия ни съветва в тази глава да не се съобразяваме с културата, в която живеем, но да плуваме срещу течението. И той ни казва, че можем да го направим, когато отхвърлим човешките страсти, като се новородим и живеем по Божията воля, предаваме се на молитва, като служим на другите използвайки дарбите си.

Но някой ще каже: лесно е да се каже, но какво да правим, когато това води само до страдания в живота ни?

Родителите на момиченце му обещали да го качат до хълма, където брат му играел. Но когато стигнало до стръмния неравен път нагоре, то се дръпнало назад: „Ама тука не е равно... Има много дупки и камъни!”, извикало то.

„Да”, казал по-опитния й брат, „но как иначе ще можем да се изкачим до върха, ако ги нямаше?”

Искаш ли да се изкачиш на върха? Тогава тръгни по камъните. Плувай срещу течението! Осмели се да си различен!

Нека се помолим.

БПЦ «Нов живот», 8 март 2015 г.