Господарят, робът и шилото в ухото (Изход 21:1-6)

 /проповед/

Преди 2 седмици отново имахме избори. Трябваше да изберем партията, която е най-близко до нашите възгледи за управление и до нашата ценностна система.

Избирателната активност отново беше ниска. Някой написа, че ако на изборите се гласуваше кой кандидат да влезе в затвора, избирателната активност щеше да е 100%! J

По време на комунизма активността по избори беше почти 100%. Но тогава хората гласуваха за една партия. Това не беше истински избор. Свободата е да избираш между различни възможности. Не си свободен да изразиш мнението си, ако имаш само една възможност, нали?

Когато Бог сътвори Адам и Ева и ги постави в Едемската градина, Той влезе във взаимоотношения с тях. Всичко беше съвършено, но тяхното поклонение на Бога не можеше да бъде наречено свободно до момента, когато Бог посади едно дърво в градината. И те бяха поставени пред избор.

Бог не се опитваше да ги изкуши да спрат да Му се покланят, Той никога не изкушава никого. Искаше те да докажат вярата си в Него. Но те направиха грешния избор.

Когато Адам и Ева съгрешиха, хората бяха поробени от греха. Ева си мислеше, че е избрала свободата, но всъщност избра робството. Човекът стана роб на греха и остана такъв до идването на Исус.

Исус ни върна свободата, за която бяхме създадени. Бяхме освободени от наказанието за нашите грехове. Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Исус Христос, нашия Господ.

Йоан 8:36 „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Ако сме свободни, то като оправдани от греха ние можем да живеем така, че с живота си да почитаме нашия Господ. Сега сме наистина свободни. Но сега предстои трудното.

Един човек е бил в затвора 20 години. Той е мечтаел за свободата и я е очаквал. Накрая е помилван. Сутринта, придружен от полицая той стига до желязната порта на затвора, полицаят отключва вратата и той се озовава отвън на свобода.

Не е бил там почти цял живот. Носи чанта с нещата си и е облечен в стария костюм, с който е влязал в затвора. Охраната затваря вратата отвътре и той се озовава сам и свободен отвън.

Какво да прави сега? Как да започне да живее от първия ден на новия си живот?

Какво да правим със свободата си, която ни е дарена на толкова висока цена?

В подобна ситуация се оказа и народът ни, след като паднаха прангите на комунизма.

Апостол Павел също ни умолява да използваме свободата си за Божия слава.

Римляни 12:1 „И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Преди да повярва Павел беше роб на сляпата религия и закона. Павел взе свободата в Христос и я положи на олтара като жертва. И той писа на християните в Рим и във Филипи, като каза за себе си, че е слуга. Той беше свободен човек, но и доброволен слуга на Бога.

Точно това иска Бог от нас – да използваме свободата си, за да Му служим.

В Стария завет има една чудесна картина на такъв един роб, която сега ще разгледаме. Нека прочетем

Изход 21:1-6 „Ето законите, които ще представиш пред тях. Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам. Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.“

Веднага след 20 глава с Десетте Божи заповеди, в глави 21-23 Бог описва как иска народът на Израил да организира обществения си живот така, че да бъде благословен в земята, в която ще ги заведе. И Той им дава закони, които да им помогнат да живеят в сигурност и благоденствие.

Пасажът, който прочетохме, е малка част от различните закони, дадени в тези глави. Той се отнася до робите. Може би сега някой от вас си казва, за какво ми е да слушам за робството? Днес няма роби! Всеки знае, че робството е грешно.

Когато чуем думата робство, ние си представяме израелтяните в Египет, заставени да правят тухли и да строят пирамидите на фараона. Или, под въздействието на гледани филми, мислим за търговията с роби, при която хиляди африканци са продадени в Америка да работят в памучните плантации.

Но в древността робство е имало в целия свят. Африканци също са поробвали африканци, араби-мюсюлмани са поробвали европейци, но за това малко се знае. Роби е имало и в България (при Борис I имаме закон, който регулира робството), във Византия, а за варягите (скандинавските родоначалници на Московията или днешна Русия) робовладелството е било направо индустрия.

Робство е имало навсякъде. Но робството, позволено от старозаветния закон е много различно. Всъщност, то било начин да се помага на хората. Как така?

Представете си, че аз съм земеделец, но земята ми не е родила нищо. Аз не мога да си платя дълговете, тогава няма осигуровки, няма помощи за социално слаби като днес... Как да си изхраня семейството?

И точно тук законът ми помага – той ми дава възможност да се продам в робство, за да изплатя дълговете си и да изхранвам семейството си. И след 6 години труд за господаря, аз трябва да бъде освободен и мога да започна живота си отначало. За това говори и пасажът, който прочетохме – как да се освобождават робите в седмата година.

Ето на какво искам да обърна вниманието ви. Какво става, ако след шесте години на служба аз съм свободен, но съм имал добър живот и не искам да си тръгна? Ако господарят ми се е отнасял добре с мене, грижел се е за мене и ми е позволил да се оженя?

В такъв случай законът ми позволява да остана на служба при господаря си. За да стане това официално, трябва да извършим един ритуал. Моят господар ме завежда пред съдиите и заедно им казваме за моето решение. След това отиваме при градската порта, той изважда шило и го промушва през ухото ми, докато се забие в стълба на портата.

Тази церемония узаконява решението ми. Аз съм свободен човек, но съм се посветил да служа с любов на господаря си до края на живота си. И те се прибират обратно в дома на господаря заедно. Не е ли прекрасна тази картина?

По същия начин и Бог ни казва: Ето това искам от вас. Да вземете свободата, която ви давам, но да я използвате, за да ходите с Мене и да Ми служите.

Един робовладелец отишъл на пазара за роби, за да си купи робиня. Имало търг за една робиня и той го спечелил. Тя мислела, че той ще я купи и ще започне да я малтретира. Но когато си тръгнал с нея, той ѝ казал: „Млада госпожице, свободна си.“ Тя останал безмълвна, но след малко попитала: „Какво означава това?“

-        Означава, че си свободна.

-        Означава ли това, че мога да казвам каквото си искам?

-        Да.

-        Означава ли, че мога да правя каквото искам?

-        Да, разбира се.

-        Означава ли, че мога да отида където искам?

-        Да, можеш да отидеш където поискаш.

Тогава, през сълзи тя казала:

-        Тогава идвам с теб!

Каква невероятна картина? Една робиня, пленена от любовта.

Когато един еврейски роб е прослужил 6 години, но иска да остане при господаря си, тук виждаме няколко неща.

Първо, той е този, който взема решението.

Никой не можел да го принуди. Господарят можел да го заведе при съдиите, но това трябвало да е негово собствено решение. В ст. 5 се казва: „Ако робът изрично каже...“

Точно това иска Бог – ти да Го избереш. Твоето решение да приемеш Исус за Господ и Спасител не зависи от това дали си роден в „християнска страна“, дали са те кръстили като бебе, не зависи от решението на друг.

Бог ме е направил свободен човек със свободна воля. Аз трябва да използвам свободата си, за да реша сам в кого да повярвам. Никой друг не трябва да взема това решение вместо мен.

Както казва шотландският теолог Питър Форсайт, „Първото задължение на всяка душа е да открие не своята свобода, а своя Господар.“

Второ, когато пробиват ухото на роба при портата, той ясно обявява кого обича. „Ако робът изрично каже: Обичам господаря си.“

Това иска Бог да види у хората, които избират Него. Иска да види сърца, които Го обичат. Той не иска ние да се обръщаме към Него само за да избегнем ада. „Не искам да отида в ада, затова вярвам в Бог.“

Бог иска много повече от това. Както в един брак ние искаме да прекараме целия си живот с нашия годеник или годеница, а не да встъпим в „брак по сметка“.

Бог иска да Му кажем: „Обичам Господаря си. Прободи ухото ми – аз Го обичам. Искам да живея с Него завинаги. Ако това е робство, нека остана прикован за Него вечно.“

Такова посвещение иска Бог от нас и Той е направил всичко, за да го има. Той ни е възлюбил както никой друг. И ние отговаряме със същото.

1 Йоан 4:19 „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“

Третото нещо, което евреинът-роб казва, посвещавайки се на господаря си, е че той е признателен на него.

Изход 21:5: „Обичам господаря си, жена си и децата си.“

Той признава, че всички благословения идват от господаря му. Тук той споменава жена си и децата си, най-голямото си благословение, без да споменава всичко останало – дрехи, храна, доверие, достойнство.

Какво е направил Бог за теб? Можеш ли да преброиш всичките благословения в живота си?

Яков 1:17 „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.“

Бог ти е простил, изкупил те е от греха, дал ти е спасение за вечността и снабдява всички твои нужди. Дал ти е семейство, здраве, безопасност, радост и свобода.

Може никога досега да не си изказвал своята признателност и благодарност на Бога. Той плати скъпа цена, за да имаш всичко това. Даде своя единороден Син да умре на кръста вместо теб. Той те благославя всеки ден. Той благославя дори тези, които не вярват в Него.

Матей 5:45 „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.“

Какво правиш в отговор на тези благословения?

Робът казва, „Признателен съм на господаря си. Обичам жена си и децата си и съм благодарен за всички благословения в дома му. Пробийте ухото ми на стълба.“

Четвърто, робът публично се посвещава да служи на господаря си. 

Изход 21:6 „тогава господарят му ще го заведе пред съдиите“

Това не е личен въпрос. Нужни бяха законни свидетели в публична церемония, на която решението да бъде обявено пред всички.

И тук веднага се сещаме за водното кръщение. С него ние правим публична изповед, че сме решили да станем Божие дете. Преди месец и нещо се кръстиха 5 човека в нашата църква.

Обичам да кръщаваме хора и да каним цялата църква и други хора да са свидетели. С кръщението си казваме на Бог и на хората, че се посвещаваме да следваме Исус Христос.

Робът-евреин казва, „Слушайте, ето какво съм решил. Днес съм свободен и мога сам да решавам съдбата си. И избирам да остана в този дом. Избирам този човек, когото обичам. Съдиите са ми свидетели. Пробийте ухото ми на вратата.

Как ли се е чувствал господарят, когато робът му е казвал тези думи? Така се чувства и Бог, когато обявяваме, че се посвещаваме на Него.

Може вече да си кръстен. Но всеки ден пред теб има нови възможности да обявиш пред другите посвещението си да служиш на Исус. Такива възможности възникват у дома, на работа, сред приятелите ти. Исус казва, „ И така, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, Който е на небесата.“ (Матей 10:32)

Пето, когато взема решение да остане в дома на господаря си, евреинът роб все едно казва: „Покорявам се на господаря си.“

Изход 21:6 „и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило.“

Ухото е символ на покорство. То е органът на слуха. Чрез него получаваме инструкции. Затова позволявайки ухото му да бъде пробито, той казва: „Аз се покорявам напълно на господаря си. Не само докато се уморя, или докато той е в добро настроение, и после да кажа, „Аз бях дотук. Чао.“

Това е посвещение за цял живот.

Изход 21:6 „и той ще му бъде роб завинаги.“

И като Божии слуги ние не се посвещаваме на покорство само за месец-два или година. Ние не се посвещаваме, докато Бог не ни поиска нещо твърде трудно или нещо, което ни изглежда неразумно. Не, ние му даваме нашето безусловно покорство.

Авраам обеща, че ще служи на Бог и Бог изпита неговото покорство. Каза му да вземе сина си Исаак и да го жертва на планината Мория. Да забие нож в собственото си дете. И Авраам се покори, замахна с ножа и Бог го спря. Авраам взе успешно изпита.

Бог няма да те накара да убиеш детето си. Но ще те накара да се откажеш от някои неща – да жертваш време, сили, притежания, комфорт или нещо друго.

Знаете ли как в миналото са обучавали арабските коне в пустинята на Близкия изток? Обучителите са изисквали пълно подчинение от конете и са ги подлагали на изпит да видят дали са напълно обучени.

Последният тест бил най-мъчителен. Обучителят не позволява на конете да пият вода много дни. След това той ги развързва и разбира се, те се втурват в галоп към водата, но точно когато стигат до нея и се готвят да влязат в нея и да пият, обучителят надува свирката.

Конете, които са напълно обучени, се спират, обръщат се и се връщат в тръст до обучителя. Стоят там треперещи, копнеещи за вода, но чакат в съвършено покорство. Когато обучителят е сигурен, че има тяхното покорство, им дава сигнал да се върнат и да пият.

Бог иска ние да се посветим да Му се покоряваме. През целия си живот.

Забележете, че когато господарят му заби шилото в ухото му, то премина през него и се заби в дървения стълб на портата. За миг той остана прикован към дървото. Това приковаване беше символ на трайната връзка между свободния човек и господаря. Неговата съдба беше свързана със съдбата на господаря. Той правеше посвещение за цял живот.

След това господарят е издърпал шилото от дървото и от ухото му и вероятно е сложил обица на ухото на слугата си. Тя е трябвало да му напомня винаги за посвещението, което е направил.

Има само една цел, на която си струва да посветим живота си като християни.

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

В заключение, още от зората на човечеството Бог даде на първите хора свобода, за да може те да изберат да служат на Него с тази свобода.

А ти? Избрал ли си да Му служиш? Обявил ли си, че Го обичаш? Той пръв те възлюби. Признателен ли си Му за всичките си благословения? Обявил ли си пред хората, че си Негово дете? Обещал ли си му своето покорство за цял живот?

Има една песен, която казва: „Ще трябва да служиш на някого. Може да е дявола, може да е Господ. Но ще трябва да служиш на някого.“

Дяволът се стреми да те пороби в грях и пристрастяване.

Господ ти предлага свобода. Свобода да избереш да Му служиш.

Нека се помолим!

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.10.2022 г.

 

Бебето, което промени света

/проповед на Рождество Христово/

Лука 2:8-11

В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. 9И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. 10Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. 11Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.

Разказът на Брет Харт „Късметът на ревящия стан“ описва живота в една мина по време на треската за злато в Калифорния. По това време Ревящия стан е бил една от златните мини с най-нечовешки условия за живот. Тя била известна с това, че в нея ставали повече убийства и кражби от всяко друго място. И сред всичките мъже там живеела само една жена. Тя умряла при раждане.

Мъжете взели бебето, сложили го в кутия и го увили в стари парцали. Когато погледнали към бебето решили, че не изглежда добре в тези стари дрипи, затова изпратили един от мъжете в града да купи бебешка кошарка от палисандрово дърво. Когато положили увитото в стари дрипи бебе в кошарката, пак не им харесало, затова изпратили друг мъж в града да купи хубави пелени от коприна и дантела. Положили бебето в кошарката от палисандрово дърво и го увили с пелените.

Сега бебето представлявало чудесна гледка и те доволни направили крачка назад да му се полюбуват. Но тогава един от тях забелязал колко мръсна била стаята. Тогава тези здрави и корави мъже се хванали за работа. Изциклили паркета, измили стените и тавана, почистили мръсните прозорци и поставили завеси. Най-после стаята добила приличен вид за едно бебе.

Тогава те осъзнали, че бебетата се нуждаят от много сън, затова се наложило да престанат да говорят гръмогласно и да преустановят пиянските си свади. Трябвало да променят навиците си на пиене.

Взели да изнасят бебето с кошарката му и да го поставят на входа на мината, за да могат да му се любуват в края на деня. Тогава някой забелязал колко мръсно било наоколо, затова посадили цветя и превърнали мястото в чудесна градина.

И когато миньорите отивали до кошарката и бебето хващало пръстите им, те забелязали колко мръсни били техните ръце. Много скоро запасите от сапун и принадлежности за бръснене в смесения магазин били изчерпани.

Нищо вече не било същото в Ревящия стан. Раждането на едно бебе променило всичко. Това бебе така докоснало всеки миньор, че променило атмосферата в целия лагер.

Днес сме се събрали, за да празнуваме раждането на едно друго бебе и неговото въздействие върху Ревящия стан, с други думи, върху света в който живеем. Библията казва, че животът вече няма да е същият след раждането на бебето от Витлеем. Ангелът се яви на пастирите и им „благовести голяма радост, предназначена за всички хора“ и след това ангелският хор запя „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (ст.14)

Раждането на това бебе не беше само за малцина избраници. Той се роди за всички хора. Той се роди, за да донесе мир и радост в сърцата и живота на всички хора на земята. Поради това събитие, случило се преди 2000 г. в смирените ясли в едно невзрачно градче в дълбоката провинция на Римската империя, оттогава насам светът е променен.

Това не беше обикновено раждане. Това бебе не беше обикновено бебе. Това бебе беше Бог дошъл на земята. Ангелът каза на Йосиф, че това бебе е Емануил, Бог с нас. Той е Бог в плът. Бог, станал човек, както беше обещано отпреди много векове. Неговото име е „Исус“, което означава „Бог спасява“. Бог дойде на земята, за да промени нашия свят.

Нашият свят прилича толкова много на Ревящия стан.

Римляни 1:21: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.“ В духовния мрак се разпалват плътските страсти. „И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ (Яков 1:15).

Грехът държи под контрол живота на хората в нашия свят. От времето на Адам и Ева грехът владее и причинява толкова много болка, страдание и смърт.

Нека само си припомним събитията от последните дни. Трагедията в Хитрино, камионът, врязал се в хора на коледен базар в Берлин, покушението срещу руския посланик, трагичният инцидент в Мексико, малтретираният таксиметров шофьор...

През цялата 2016 г. досега са загинали 15629 човека при 1733 терористични атаки. Целият свят е обзет от страх и се чуди къде терористите ще ударят следващия път. Войната в Сирия и Ирак унищожи цели малцинствени общности, сред които и хиляди християни. Алепо и много други населени места са изравнени със земята и са се превърнали в призрачни градове.

В България няма военни действия, но ние имаме своя Ревящ стан. Наркотици, убийства, алкохолизъм, престъпност, разбити семейства – грехът сe разхожда необезпокояван в нашия собствен град. Вместо да се съпротивляват на греха и на злото, в своето безумие и извратено мъдруване хората ги прегръщат и казват, че това което Бог и църквата считат за зло е всъщност правилно и добро. Ревящият стан в книгата на Брет Харт не може да се сравнява с Ревящия стан на нашия свят днес.

Именно затова Бог изпрати своя единороден Син в света. Той иска да спаси всички, които са хванати в капана на греха. И за да стане наш Спасител, това бебе от Витлеем трябваше да умре на един кръст. Той умря, за да ни донесе опрощение за целия ни грях и надежда, че ще живеем завинаги в небето. Той дойде, за да промени нашия свят. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).

Рождествената история за бебето, родено в яслите, сред крави и магарета, за ангелите, прогласили на овчарите къде да намерят бебето, за овчарите, пеещи на улиците по пътя обратно към стадото, след като са видели бебето Исус – това е прекрасна история, която пленява сърцата както на деца, така и на възрастни.

Но тази история не е включена в Библията заради нейното вълшебно звучене и за да ни накара да почувстваме вътрешна топлина.

Това е разказ разкриващ сериозното отношение на Бог към греха и неговите фатални последици. Това е история за болката, която Бог изпитва за своите люде. Това е история за това как Бог запретва ръкави и слиза сред всички проблеми на нашия свят, за да направи нещо за него. Това е история за едно бебе, което беше родено, за да донесе спасение и освобождение за теб и мен, като даде живота си за нас.

В една пиеса се задава въпроса „какво направи Йосиф в деня след като Христос се роди?“ Това е интересен въпрос. В деня, когато Исус се роди, той най-вероятно е помагал на Мария с бебето. Той е правел всичко възможно, за да облекчи болките на Мария и да се чувства добре бебето. Но какво е правел на следващия ден?

В пиесата се казва, че тъй като Йосиф е дърводелец, той е започнал да прави кошарка за Исус. И докато работи, се замисля над случилото се предната нощ и си казва: „Ако се отнасят така с него, когато е бебе, как ще се отнасят с него, когато открият, че е Божият Син?“

И точно в същия момент на пиесата светлините внезапно угасват и публиката може да чуе само чука, който удря по дървото. Как ще се отнесат с него, когато открият, че той е Божият Син? Ще го приковат на кръст.

От самото начало на Рождествената история сянката на кръста пада над яслите. Защото Исус се роди в плът, за да умре и да възкръсне от смъртта. Целта на неговото идване беше да изкупи човечеството от плена на греха и Сатана. Така той изпълни Божието обещание потомъкът на жената да смаже главата на Сатана. (Битие 3:15).

Рождество сочи към Голгота. Витлеем направи възможна Гетсимания. Бебето от Витлеем се превърна в Агнец Божий.

Обикновено, когато говорим за смърт при раждане на бебе, ние се натъжаваме. Но когато говорим за смъртта на Исус на Рождество, нашата радост е пълна. Исус умря за теб и мен. Той умря поради нашата греховна природа, за да ни даде прошка.

Римляни 5:1: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Той умря, за да даде на всеки от нас мира, който почива на увереността, че след смъртта ние ще живеем на небето завинаги. Той умря, за да ни промени – да ни даде нов живот и променено сърце. Това стана и в историята на Ревящия стан. Бебето промени живота на всеки отделен миньор. Те промениха начина си на живот, своите навици и поведение заради бебето.

Но, някой може да каже: Ревящият стан е измислена история. Тя е толкова отдалечена от действителността. Всичките му обитатели се променят в историята, но виж света днес. Той е такава бъркотия, каквато е бил винаги. Бебето в яслите може да е променило живота на някои хора, но не е променило кой знае колко света.

Историкът Ярослав Пеликан казва: „Бе значение какво всеки лично мисли или вярва за него, Исус от Назарет е доминираща фигура в историята на Западната култура за почти 20 века. Ако беше възможно с някакъв супер магнит да вдигнем от историята всяко парче метал, върху което има някаква следа от неговото име, какво би останало?“

Неговите думи не са преувеличение. Исус и Неговото учение са оказали влияние върху всяка област от живота.

Деца

В древността децата често били жертвани на идоли или просто оставяни да умрат, особено ако нe са от желания пол. Често били продавани в робство. Но Исус каза: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях.“ (Мат. 19:14). Неговото учение доведе до забрана на тези зли практики и до създаването на приюти. Едно изследване върху влиянието на християнството върху отношението към децата е озаглавено „Когато децата станаха хора: раждането на детството в ранното християнство.“

Жените и робите

Исус се застъпваше за онеправданите и с това вбесяваше силните на деня. Издигането на статута на жените се дължи на включването им в общността от вярващи наравно с мъжете от Исус. Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Неслучайно жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания. Жени бяха и сред най-ревностните му последователи.

Робите, които съставляваха една трета от населението в древността, влизаха в църквите, където робовладелците измиваха нозете им, вместо да ги бият. Епископите са били инструктирани да не прекъсват службата, за да приветстват богат поклонник, но да сядат на земята, за да приветстват бедните. Ап. Павел каза: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ (Гал. 3:28) Според писателя Томас Кахил това е първото егалитарно изказване в световната литература.

Образование

Любовта към знанието създаде манастирите, които се превърнаха в люлка на академичните гилдии. Университети като Кембридж, Оксфорд и Харвард са вдъхновени от заповедта на Исус да обичаме Бога с всичкия си ум. Първият закон за обществено финансиране в американските колонии е наречен Закон за стария лъжец Сатана. Той стъпва на убеждението, че Бог не иска нито едно дете да остане необразовано. В древността образованието било запазено само за елитите. Съзнанието, че всяко дете носи Божия образ в себе си помогнал да се пристъпи към постигане на всеобщо образование.

Здравеопазване

Исус показваше загриженост за страдащите, която надхвърляше изискването на закона в древността. Неговото състрадание към болните и бедните доведе до създаване на институции за прокажени – първите съвременни болници. На Никейския събор (325 г.) се взема решение навсякъде, където има катедрала, да се построи и хоспис. Затова на запад дори днес болниците имат имена като „Добрият самарянин“, „Добрият Пастир“, „Свети Антоний“. Това са и първите институции, основани на доброволчески труд и благотворителност.

В древността се почитали много добродетели като смелост и мъдрост, но не и смирение. Хората били разделени на робовладелци и роби. Цицерон е казал: „Разделението трябва да се запази.“ Животът на Исус като слуга, който мие краката на другите довел до превръщането на смирението в добродетел от която всички се възхищавали. Историкът Джон Диксън пише: „Малко вероятно е някой да се стреми към тази добродетел, ако не беше историческото въздействие на разпятието... Нашата култура остава култура на разпятието дълго след като вече не е християнска.“

И не само това. В древността добродетелен бил този, който възнаграждавал своите приятели и наказвал своите врагове. В отговор на въпроса „Какво е най-доброто нещо на света?“ Чингиз Хан отговаря: „Да смажеш враговете си, да ги видиш как бягат пред теб и да чуеш воплите на техните жени.“ Алтернативна идея идва от Галилея. Най-доброто нещо в живота е да обичаш враговете си и да ги видиш помирени с теб. Хана Аренд, първата жена-професор в Принстън, казва: „откривателят на ролята на прошката в сферата на междучовешките отношения беше Исус от Назарет.“

Е, да, ще опонира някой, ама грехът продължава да шества в света и да внася смърт, разрушение и нещастие, както и в миналото. Но ако днес има толкова страдание и болка, представете си как щеше да изглежда света без Христос!

Има поне две причини, поради които злото все още съществува. Първо, макар и победен на кръста, Сатана все още е активен и прави всичко, за да увеличи човешкото страдание. И второ, за да унищожи злото, Бог трябва да унищожи живота. Но Бог е дълготърпелив и много милостив и Той все още дава шанс на милиони да се покаят.

И тук именно е нашата роля като църква. Бог изпрати бебето Исус, Исус изпрати Святия Дух, а Святият Дух изпрати нас да продължим Неговата мисия. Наша отговорност е да разкажем за бебето във Витлеемските ясли на възможно най-много хора, за да бъде техният живот променен– на нашите семейства, близки, съседи, колеги и приятели.

Миньорите в Ревящия стан бяха променени и имаха мощно влияние върху останалата част от стана. Не подценявай влиянието, което Бог може да упражни чрез теб, за да внесе промяна в твоето семейство или сред твоята общност. Остави Христовата любов и простителност да бъде изобразена в живота ти и други ще последват твоя пример.

В църквата, където ходех като студент повярва едно момиче. Нейните родители бяха невярващи и се бяха развели малко преди това. Промяната в нейния живот беше толкова голяма, че скоро след това повярва майка й, а след около година-две и баща й. Двамата отново се ожениха, радостта им беше голяма. След известно време станаха служители в църква. Сега баща й е пастор и променя живота на много хора около себе си.

Бог дойде в този свят, за да донесе радост и мир на света. След малко ще изпеем още една песен и докато пеем, нека размишляваме върху раждането на нашия Спасител. Защото бебето Исус не се роди да разведри нашия декември, а да промени нашия живот.

Нека позволим на Божията любов да ни променя така, че всичко което вършим да е мотивирано от любов. Ако вярваш в Исус, Ти си освободен от товара на миналите грехове, вина и срам.Старото премина, всичко стана ново. Нови желания, нови стремежи и нова надежда мотивират твоите постъпки.

Нека празнуваме раждането на Исус – бебето от Витлеем, което стана Агнеца в Гетсимания и промени сърцата и света. Спасителят, който умря на кръста, е жив и днес! Един ден той ще се върне като Лъвът от Юда и ще съди света (Откр. 5:5).

Един пастор проповядвал за Съдния ден и казал на църквата: „в онзи ден ще има плач и скърцане със зъби.“ Една възрастна жена вдигнала ръка и казала: „Пасторе, аз нямам зъби.“ На което пасторът отговорил, „Госпожо, зъби ще бъдат раздадени.“

В ада зъби ще бъдат раздадени, но ти можеш да избегнеш ада! 

Днес ние празнуваме раждането на едно бебе – на Богочовека Исус, който промени света. Ако още не си повярвал в него, сега е моментът да го направиш. Исус те обича и те кани да Го допуснеш в своя живот. „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ (Откр. 3:20).

Ако си повярвал в Христос, тогава можеш да се присъединиш към хора на ангелите, които пеят Слава на Бога във висините. Ние имаме Спасител – Христос Господ, който слезе от небето в този свят! Това бебе, повито с пелени и лежащо в яслите дойде, за да донесе Божия мир в Ревящия стан на земята.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

25.12.2016 г., Рождество Христово

Как християнството изобрети децата

Паскал-Иманюел Гобри, сп. The Week

Ние сме забравили колко дълбока културна революция е извършило християнството. Всъщност, ние забравяме за нея именно поради това, че тя е толкова дълбока. Ние приемаме за естествени и очевидни много идеи, но всъщност те не са съществували, докато с появата си християнството не ги е променило напълно. Нека вземем например идеята за децата.

Днес просто приемаме за даденост, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества с особена стойност и подлежащи на особена грижа. Освен това имаме романтична представа за децата – за тяхната красота, тяхната радост, тяхната жизненост. Нашата култура ни насърчава да се вдетиняваме, когато разглеждаме бебешки снимки. Какво по-естествено от това?

Всъщност, това отношение към децата е историческа рядкост. Ако не сте съгласни, просто се върнете към отношението към децата, разпространено в древния eвропейски езически свят.

Както посочва историкът О.М. Бак в книгата си Когато децата станаха хора, в древна Гърция и Рим децата били считани за неличности.

Поради високата детска смъртност съществувал обществен натиск да не се развива емоционална привързаност към децата. Този културен натиск бил мотивиран и от факта, че жените повече се привързвали емоционално към децата – което, според тогавашния светоглед било проява на слабост или лош вкус.

Различни езически автори описват децата по-скоро като подобни на растенията, отколкото като човешки същества.

Богатите родители обикновено не общували с децата си и ги оставяли на грижата на слугите. Децата били възпитавани грубо, а твърде силният бой бил нормална част от обучението. В Рим бащата на всяко дете имал право да го убие за каквото си иска, докато то станело пълнолетно.

Една от спечелилите си най-лоша слава древни практики, срещу която негодували християните била практиката на експозицио, което ще рече изоставянето на нежелани деца. (Разбира се, момичетата били изоставяни далеч по-често от момчетата, което означавало, както посочва социологът по история Родни Старк, че в обществото в Рим съществувало крайно неравностойно съотношение на половете, което допринасяло за насилието и постоянното напрежение.)

Друга практика с лоша слава в древността била сексуалната експлоатация на децата. Понякога по-голямата толерантност (макар и в никакъв случай пълно приемане) на езичеството към хомосексуализма от тази на християнството се сочи като доказателство за неговите по-високи нравствени добродетели. Но това означава да гледаме на един много различен свят през криви лещи. Ключов фактор за разбирането на сексуалността в езическия свят е постоянно съществуващата идея за концентрични кръгове на значимост. Древният свят не е имал по-малко табута, просто те са били различни. А именно, повечето сексуални актове били допустими, стига в тях някой с по-висок статут да е бил активен срещу или доминиращ над друг с по-нисък статут. Според свидетелствата, с които разполагаме, това означава, че сексуалното насилие над деца (и особено момчета) било широко разпространено.

Да се върнем пак при примера за експозицио. Според нашите източници, повечето изоставяни деца умирали, но някои били „спасявани“ и почти неизменно ставали роби. И най-лесният начин за едно малко дете-роб да спечели пари бил то да стане сексуален роб. Били основани публични домове, специализирани в предлагане на детски секс роби и те били законен и процъфтяващ бизнес в древен Рим. Един източник посочва, че особено силно търсене имало на секс с кастрирани момчета и че намерените захвърлени деца били кастрирани като бебета за целта.

Разбира се, богатите нямало защо да прибягват до нуждите на публичните домове – те имали всички права да насилват своите роби (и дори собствените си деца) както си искат. И отново, това било напълно законно. Когато Светоний заклеймява Тиберий, защото последния „учил деца на най-невръстна възраст, които наричал „моите малки рибки“ да играят между краката му, докато бил в своята баня“ и „тези, които още не били отбити, но били силни и игриви, той поставял върху своя член“, той не пише с шок и ужас. Вместо това, той се подиграва на императора за неговата липса на въздържание и отдаване на твърде много неща, носещи наслада.

Това е светът, в който навлиза християнството, като насочва вниманието към децата и им придава специална стойност. Църковните водачи размишлявали върху заповедта на Исус да бъдем като децата и предложили начини, чрез които християните можели да се сравняват и да бъдат повече като тях.

Като всеки друг аспект на революцията на християнството, и този бил непълен. Например, християните одобрявали телесното наказание твърде дълго. (Макар че, още в 4-ти век големият учител Йоан Златоуст проповядвал срещу него въз основа на невинността и достойнството на жертвата, използвайки език, който би бил неразбираем да кажем за Цицерон.)

Но изобретяването на децата от християнството – тоест, изобретяването на културната идея за децата като ценни човешки същества – е всъщност издънка на неговата най-поразителна и революционна идея: радикалното равенство и безкрайната ценност на всяко едно човешко същество като възлюбено Божие дете. Ако Бог, който създаде небето и земята реши да се разкрие не като император, а като наказан на кръста слуга, то никой не може да претендира за по-високо достойнство от някой друг въз основа на земния си статут.

Това наистина била революционна идея и тя е променила нашата култура толкова много, че ние вече дори не си даваме сметка за нея.

_______________

Материалът е преведен от сп. The Week, бр. 23 април, 2015.

http://theweek.com/articles/551027/how-christianity-invented-children