От Божието наказание до райските двери

 

Честит Ден на Реформацията! На този ден през 1517 г.  католическият монах Мартин Лутер закова своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Той се надява по този начин да предизвика дебат относно злоупотребите в Католическата църква. Но вместо това предизвиква революция.

Тази смела постъпка на Лутер възпламени протестантската Реформация, чийто пламък продължава да гори до днес. Той призова за завръщане към Писанията (Sola Scriptura), за оправдание чрез вяра (Sola Fide) по благодат (Sola Gracia) и заяви че само вярата в Христос спасява (Solus Christus).

Лутер пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова аз не обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведният ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

 

 

Слава само на Бога (Soli Deo Gloria)

Продължаваме да говорим за петте соли или основополагащи принципа на Реформацията. Дотук споменахме „Само Писанието“ - Писанието е най-висшият авторитет за нашата вяра; „Само вяра“ - спасяваме се само чрез вяра в смъртта и възкресението на Божия Син; „Само благодат“ - само по благодат, не чрез дела. „Само Христос“ - само Исус Христос е нашият Господ, Спасител и Цар.

Днес ще говорим за последната сола или петия принцип (стълб) на Реформацията – Слава само на Бога. Soli Deo Gloria.

Нека се помолим.

Един баща видял, че шест-годишният му син скучае и няма с кого да си играе и му казал: „Алекс, защо не отидеш да играеш с Петьо и Ваньо? Алекс отговорил презрително, „А-a-a, те са цяла година по-малки от мене. Не мога да си играя с тях.“ Бащата попитал, „Ами какво ще кажеш за Владо и Павел? Защо не излезеш да си играеш с тях?“ Алекс тъжно отговорил, „Tе се смятат за голямата работа, като са с една година по-големи от мен и не ме пускат да си играя с тях.“

Една църква провеждала конференция по повод Реформацията. Отвън на сградата сложили надпис „Само Св. Писание.“ Силен вятър отвял буквите в средата. Останал надписа „Само _ние“.

Само ние, само аз. Това е егоцентричният свят, в който живеем. Целият свят трябва да се върти около мен – моето щастие, моите желания, моето удоволствие.

Toчно по времето, когато Мартин Лутер е възмутен от ширещата се корупция и неморалност в Католическата църква и заковава своите 95 тезиса на вратата на дворцовата катедрала във Витенберг, един друг католически духовник, Николай Коперник, достига до революционното схващане, че не слънцето се върти около земята, а обратно – земята се върти около слънцето.

Може би и за теб е революционно откритие да разбереш, че светът не се върти около тебе! Твоето щастие, комфорт и удоволствие не е приоритет за Бога. Ако беше, тогава всички щяхме да бъдем постоянно щастливи!

Бог иска не ти, а Той да получава цялата почит и слава.

Писанията говорят често за Божията слава. Думата „слава“ се споменава 371 пъти в цялата Библия. Но какво е Божията слава? Джон Пайпър дава следното определение: „Божията слава е външното излъчване на вътрешната красота и величие на Неговите многобройни съвършенства. 

Следователно, Божията слава е абсолютно и обективно съществуващи вътрешна красота и величие, изразяващи се по много начини в човешката история. Как става това? По какъв начин виждаме Божията слава проявена?

Виждаме Божията слава в творението. „Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое що е на небето и на земята“ (1 Летописи 29:11). 

След това Божията слава е видна в историята на Израел. Бог създаде народа на Израел за Своя слава. „Всички, които се наричат с Моето име, Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки от тях , да! Аз го направих.“ (Исая 43:7).

Бог изяви славата си, като изпрати Своя единороден Син: „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

Накрая Божията слава ще изпълва нoвия Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откровение 21:10,11)

Божията слава е в центъра на всичко. Бог иска цялата слава за себе си. Затова реформаторите възкликнаха, Soli Deo Gloria! Слава единствено на Бога!

Всичко, което прави Бог е с цел то да му отдава слава. Много хора са стъписани, когато чуят за първи път това твърдение. Няма ли Бог проблем с егото си, питат те?

Ако ти и аз си поставим за цел да спечелим слава и овации, ще ни сметнат за егоистични, арогантни и надути. Но Бог не иска Неговата слава да бъде видна заради Него Самия, а заради нас. Защото когато ние Го прославяме, това е за наше добро.

Когато ние принасяме слава на Бога, Бог ни благославя и ни дава успех в начинанията.

През 20-те години на 19 в. Британското библейско дружество решава да се сдобие с пълно издание на Новия завет на български език. За целта се отнася до търновския митрополит Иларион. Той възлага работата по превода на Неофит Рилски, който владее старогръцки, руски и сръбски. Работата е забавена и започва чак през 1836 г.

Доставени са специални букви на кирилица и през 1839 г. Неофитовият превод е отпечатан в Смирна под надзора на д-р Илайъс Ригс. Първоначално излизат само четирите евангелия и Деяния на апостолите.

Преводачът Неофит Рилски възкликва: „Днес с неизразима радост аз държа за първи път отпечатания Нов завет на нашия роден език, плод на моя дългогодишен труд, и благодаря на Създателя, че моите усилия не са отишли напразно. Работих усилено... Сега може съвсем спокойно гърците да го горят, да го палят, да го забраняват, мене това не ме интересува. Факт е, че е добре преведен – само това има значение.“

И наистина, по заповед на цариградския патриарх това първо издание е унищожено. Но през 1840 г. излиза ново издание в 30 000 екземпляра и е широко разпространено. Купували го черкви, но и частни лица.

През 1860 г. протестантите занесли 20 евангелия на пазара в Чирпан. Народът първо странял от чужденците. Едно момче взело една от тези книги, качило се на куп дъски и прочело с висок глас няколко реда. В един миг се продали и двадесетте екземпляра.

Това евангелие изиграва голяма роля за изграждане и утвърждаване на националното съзнаниена българския народ и му помага да се противопостави на гръцкия натиск за асимилация.

Бог е прославен чрез делото на Неофит Рилски.

Когато Му отдаваме слава, Бог благославя нас. Но не спира дотук. Когато работим за Божия слава, Бог благославя не само нас, но и тези около нас. Когато Неговата слава е видна в живота ни, ние свидетелстваме за Него сред невярващите. Те виждат Христос в нас.

Той иска да сме като луната. Луната не свети със собствена светлина, а отразява светлината на слънцето. По същия начин и ние трябва да отразяваме Божията слава чрез нашия живот.

2 Коринтяни 3:18: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.“

Бог каза на Своя народ Израил, „Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.“ (Псалми 96:3)

А Павел каза на вярващите в Рим: „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин“ (Рим. 11:36)

Той е във всяко нещо и всяко събитие в живота ти. Въпросът е, имаш ли очи да Го видиш?Благодариш ли му в църковното събрание? Всичко е създадено, съществува и се случва за Негова слава!

Откровение 4:11: „ Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“

Защо има небесен простор? За Божия слава!

Защо има звезди и планети? За Божия слава!

Защо те има тебе, с твоите дарби, таланти и способности? Не за твоя слава, а за Божия слава!Слава само на Бога!

Защо си благословен финансово? За Божия слава!

Защо едва свързваш двата края? За Божия слава!

Защо си здрав? Защо си болен? За Божия слава!

Всичко, което е създадено, което се случва, е за да отдава слава на Бога. Ти също си създаден да принасяш слава на Бога. Ти не си създаден, за да ти се отговаря на всички прищевки. Не си създаден, за да се върти светът около тебе.

Всъщност, искаш ли светът да се върти около тебе? Всичко да зависи от тебе? Ти да командваш парада?

Гледали ли сте „Всемогъщият Брус“? Главният герой Брус Нолан е телевизионен репортер, който смята, че не се отнасят справедливо с него. Дават му най-безинтересните репортажи и не оценяват неговия талант, а вместо него правят друг човек водещ в новинарския блок. За всички несполуки Брус обвинява Бога. Тогава, за негова изненада Бог му се явява, дава му свръхестествена сила и му възлага отговорността да отговаря на молитвите на всички хора. Ето, че Брус получава шанс да направи живота си съвършен.

Но едва успял да се зарадва на новооткритата си сила, Брус вижда, че да управляваш света не е чак толкова лесна работа, колкото е смятал. Той се опитва да даде на всички това, което искат, но това причинява огромен смут и довежда до размирици.

На всичко отгоре загубва приятелката си. Накрая Брус се отказва да е бог и моли Бог да бъде отново себе си. Брус разбира, че той не е дошъл на света, за да бъдат всички негови егоистични прищевки задоволени и се превръща в човек, който е загрижен за щастието на другите.

Бог знае, че ние сме слаби и грешни твари. Той знае, че сме с ограничени сили. Докато Бог е всесилен, извечен, всезнаещ и вездесъщ. Той е началото и края, алфа и омега, Творецът и Съдията на този свят.

Затова Той заслужава цялата слава. Това е викът на Реформацията. Soli Deo Gloria.

Бог заслужава цялата слава. И се гневи, когато се опитваме да му я отнемем за себе си. Второзаконие 4:24 казва: „защото Господ, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив.“ А в Изход 34:14 се казва „защото ти не бива да се кланяш на друг бог, понеже Яхве, чието име е Ревнив, Той е ревнив Бог.“

Светът не се върти около тебе. Като Йоан Кръстител ние трябва да кажем, „Той (Христос) трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:30)

Затова ние не бива да се главозамайваме, когато имаме успехи и да си мислим, че сме голямата работа. Може да си най-добрият счетоводител, учител, студент или ученик в класа, но знай:

Псалм 127:1: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражата.“

1 Коринтяни 3:7: „И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който възрастява.“

Твоите успехи са ти дадени от Бога, за да принасяш слава на Бога. За да разказваш на хората за Божиите дела в твоя живот.

Какво да кажем тогава за твоите неуспехи? Нима те отнемат от Божията слава? Не! Твоите вътрешни борби и провали също могат да принасят слава на Бога. Когато преминаваш през изпитания и страдания, моли се Бог да ти дава сили да устоиш.

Когато страданието е преминало, ти ще имаш ново свидетелство за Божията сила и слава, проявени в твоя живот. Както е писано, „и Ме призови в ден на напаст; и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.“ (Псалми 50:15)

Бог каза на Мария, Ти ще станеш майка на Моя Син за Божия слава.

На Петър каза, ти ще станеш първия проповедник на евангелието – за Божия слава.

На Павел каза, ти ще станеш благовестител сред езичниците – за Божия слава.

На самарянката каза, че ще стане първата благовестителка – за Божия слава.

На Лутер каза, че ще стане първият реформатор – за Божия слава.

На слепеца каза, Ти ще се родиш сляп за Божия слава, „за да се явят в тебе Божиите дела“ (Йоан 9:3). Ако аз бях на мястото на слепеца, сигурно щях да кажа: „Господи, нямаш ли план Б? Аз мога да те прославя още повече, ако виждам!“

Спомняте ли си Лазар? Историята на Лазар е записана в Йоан 11 глава. Когато Исус научи, че Лазар е болен, не побърза да отиде до Витания, за да го изцели. Престоя отвъд Йордан още два дни. Мария и Марта не разбираха какво още чака Исус и не идва. Те мислеха, че Бог непременно трябва да им помогне. Но тяхното здраве и щастие не беше Божи приоритет.

Лазар умря и беше погребан. Защо Исус допусна такова изпитание и мъка за своите приятели? Защо Исус допуска да се случват трагедии и изпитания в живота ти?

Може би, за да те доведе до спасение. Чухме от историята на Ели как тя е дошла в църква заради трудностите, които са изпитвали със съпруга ѝ като семейство.

Може би той те превежда през изпитание, за да укрепи вярата ти. Да те накара да се убедиш, че си зависим от Него. Слепотата, безработицата, безпаричието, загубата на имущество – е за Божия слава. Дори смъртта е за Божия слава.

Исус каза на Петър:

Йоан 21:18-19: „Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва, и ще те води, където не искаш.“ И след това Йоан добавя: „А това каза, като даваше да се разбере с каква смърт Петър щеше да прослави Бога.“

Какво стана, когато Лазар излезе от гроба? Събралото се множество стана свидетел на Божията слава.

Какво ще стане, когато хората видят как се доверяваш на Бога в изпитание? Бог ще бъде прославен.

Какво ще стане, когато хората видят как Бог снабдява нуждите ти? Бог ще бъде прославен.

Бог има план за тебе. Той те е избрал, за да изяви славата си на тези около тебе! И когато го направи, невярващите сред тях ще бъдат предизвикани да се замислят, а вярващите ще бъдат укрепени във вярата си.

Бог иска ти да отразяваш като огледало Неговата слава. Бог може да използва всяко нещо да отразява Неговата слава – слънцето, някое цвете, изгрева. Може да използва дори твоето тяло.

1 Коринтяни 6:19-20: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.“

Щом твоето тяло е храм на Святия Дух, трябва да се отнасяш с уважение към него. Да прославяш Бога с него. Как прославяме Бога с телата си?

Като не злоупотребяваме с алкохол, като не употребяваме цигари и наркотици, не рисуваме гротескни татуировки по тях, като се обличаме скромно и поддържаме лична хигиена, като се предпазваме от сексуална неморалност. Пазиш ли твоя храм? Прославяш ли Бога с тялото си?

В заключение, Бог очаква от нас да го прославяме във всичко.

1 Коринтяни 10:31: „И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

Работиш ли, работи като за Божия слава. Служиш ли, служи за Божия слава. Говориш ли, говори за Божията слава. Успешен ли си, бъди успешен за Божия слава. Страдаш ли, страдай за Божията слава.

Помни, светът не се върти около теб. Твоето щастие и комфорт не са Божий приоритет. Използвай всяка възможност да сочиш към Бога и да Му принасяш слава.

Големият композитор Йохан Себастиан Бах е роден в семейство на музиканти. Наричат го петия евангелист, като по този начин го поставят редом до Матей, Марк, Лука и Йоан.

Йохан губи двамата си родители още на 10 годишна възраст. Но това не го сломява. Решава рано в живота си, че ще пише музика в прослава на Бога. На 17 години става органист в църквата. Скоро след това го правят ръководител на хвалението в църквата.

По време на служението си във Ваймар пише по една кантата всеки месец! А за три години пише, дирижира, оркестрира и представя със своя хор и оркестър по една нова кантата наседмица!

В началото на всеки ръкопис е записвал буквите “JJ”. Toва са инициалите на латинския израз Jesu Java, който означава „Исус, помогни ми“. А на края на всеки ръкопис поставял буквите „SDG”, означаващи Soli Deo Gloria. Слава само на Бога.

Животът и делото на Бах ни напомнят, че целта на живота ни е да прославяме Бога с всичко, което правим. Въпреки всичко, което ни се случва. Когато отдаваме цялата слава на Бога, тогава Бог прославя нас. Не пропускай възможностите, които Бог ти дава, да го прославяш.

Нека се помолим.

__

БПЦ "Нов живот" Варна

29.10.2017 г.

Само благодат (Sola Gratia)

/проповед от п-р Джош Прово/

Много съм благодарен, че още веднъж имам привилегията да ви видя, преди да заминем за Америка за шест месеца.  Всеки път, когато сме тука, съм радостен от хвалението и съм впечатлен от вярата ви.  Макар и да ни е трудно да се разделим, се утешавам със знанието, че когато заживеем в Шумен, ще се виждаме доста по-често!

Днес говорим за благодатта.  Ще срещнем нея в живота на Мартин Лутер и ще я срещнем в страниците на Божието слово.  Преди да започнем, нека да се помолим.

Да ви припомня, че в момента сме в средата на петседмична поредица върху Протестантската реформация.  Преди две седмици разбрахте, че Библията е единствената ни основа, а не традициите на хората.  Миналата неделя научихте, че спасението идва само чрез вяра, а не посредством добри дела.  Аз изслушах тези две проповеди в YouTube и си припомних отново колко е велика нашата вяра и колко е достатъчна Библията.

Днес е третата част от тази поредица и ще говорим върху темата благодат.  Какво точно представлява благодатта?  Благодатта е да получиш нещо хубаво, което не заслужаваш.  Срещаме тази благодат много пъти в живота на Мартин Лутер, основателя на Протестантската реформация.

През изминалите седмици разбрахме, че Лутер става вярващ през 1513г.  През 1517г. той приковава своите 95 оплаквания, които има срещу папата, към вратата на църквата на университета.  В продължение на следващите четири години взаимоотношенията му с папата стават все по-сложни.  Лутер продължава да пише и да проповядва, че спасението идва само чрез вяра, а не чрез купуването на индулгенции.  Най-после, през 1521г., Лутер застава пред краля на тогавашната Римска империя в опит да защити вярванията си.  Въпреки че той успешно и ясно успява да се защити, той бива отлъчен от католическата църква и избягва в един замък, където живее в продължение на следващата година.

В рамките на тази една година той започва да работи върху нещото, което всъщност се превръща в най-важната задача на живота му, т.е. превеждането на Новия завет от старогръцки на тогавашния немски език.  Той завършва превода на Стария завет след още 14 години.  Благодарение на новата преса на Гутенберг все повече хора имат достъп до Библията и много хора приемат Христос.  Според мен едно от най-важните постижения на който и да говорим език е да има собствен превод на Библията.  Аз съм толкова благодарен, че в България има няколко прекрасни превода на Библията и съм благодарен, че в църкви Нов живот изучаваме Божието слово по разбираем, съвременен български език.  Благодарение на Лутер германците придобиват тази привилегия.

След още няколко години Лутер се оженва за една бивша монахиня, която се казва Катерина.  Това пренебрегва стария обичай, според който свещениците нямат право да се женят.  Лутер осъзнава, че тази забрана не е в Библията и затова решава да не я спазва.  Аз лично съм много благодарен за тази негова постъпка и за промяната, която тя довежда със себе си!  На Мартин и Катерина им се раждат 6 деца, четири от които изживяват детството си.

След сватбата си Лутер се захваща с оформяването на новото вероизповедание: лутеранство.  И тук трябва да кажем, че на Лутер не му се е искало да се използва това име.  Той предпочита по-простото име: евангелски църкви.  Днес по света има различни видове евангелски църкви, които понякога са в съгласие помежду си, но понякога не са.  В България някои евангелски църкви имат добри репутации, други -  не толкова!  Също, понеже много църкви се числят към евангелските църкви, е много трудно да се определи какво точно означава думата „евангелски“.  Всъщност това е гръцката дума за блага вест.  Евангелските църкви са тези, които вярват в благата вест от все сърце.  Понеже нашите църкви „Нов живот“ вярват и проповядват благата вест, то те с право може да се наричат „евангелски църкви“.

Въпреки че Лутер предпочита това название, от самото начало тези църкви, за които говорихме по-рано, започват да се наричат лютерански църкви.  Има много такива църкви по света до ден днешен, включително и в България.  В нашата страна има лютерански църкви в София, Варна и Шумен.  По какво са се различавали тези църкви от тогавашните католически църкви?  Според мен най-голямата разлика е била в това, че цялата служба се е провеждала на местния език, тоест, на немски вместо на латински.

Чрез Божията благодат Мартин Лутер успява да направи много, много добри неща през своя живот.  Според мен днес светът е по-хубаво място, защото той е живял на него.  Но има и няколко неприятни неща, които трябва да споменем за него.  И въпреки тях, на мен ми се струва, че дори тези по-неприятни неща в неговия живот сочат към благодатта Господна! 

През 1539г. Княз Филип решава, че иска да се ожени за слугинята на жена си.  Той напомня ли ви някого от Библията?  Авраам прави същото, като взема за жена Агар, слугинята на Сара!  Това беше лоша идея тогава, и със сигурност е била лоша идея и за този княз.  Князът поисква благословията на Лутер.  Лутер не подкрепя този брак, но казва на княза, че ако наистина иска да се ожени отново, ще трябва да се ожени тайно.  И какво мислите прави Филип? Прави точно това, което му препоръчва Лутер. След известно време обаче владетелят решава, че иска да обнародва случилото се.  Лутер строго го предупреждава, че не може да признае какво е сторил.  Защо?  Защото тогава хората ще разберат, че Лутер е препоръчал на княза да си вземе втора жена!  Лутер казва, че князът трябва да измисли една „добра, силна лъжа“ и да се измъкне от неудобното положение.  Сериозно ли, бе?

И тук трябва да кажа, че в последните години от живота си, Лутер изпитва все повече и повече физическа болка.  Същевременно той става все по-кисел.  Не казвам, че това е било извинение, но сигурно болката му е била един от факторите, които са играли роля в по-грубия му тон.  Преди много години попаднах на един страхотен уебсайт, който е събрал и е издал много от обидните думи, казани от Мартин Лутер.  Неотдавна подбрах седем от тези, които харесвам най-много.  Ето ги…

„Мисля, че всички бесове едновременно са се вселили у теб!“ „Това, което казваш, е богохулство и поради това заслужаваш да умреш 1,000 пъти!“ „Ти си белият дявол и една лъскава Сатана!“ „Слепи къртици!“ „Ти си магарето на дявола!“ „Ти си по-глупав от парче дърво!“ И любимото ми: „Не бих мечтал да те осъдя или да те накажа, но ще кажа само, че си роден от дупето на дявола!“

Уау!  Радвам се, че той не си е мечтал да осъди някого!  Според мен най-лошата му постъпка не са горепосочените думи по адреса на папата, а как се отнася към евреите.  През 15-ти и 16-ти век евреите не са били много популярни.  90 години преди да се роди Мартин, евреите били изгонени от неговия район в Германия.  Лутер казва, че иска евреите да приемат Исус.  Но ако не искат да Го приемат, трябва да им се даде „остра милост“.  За Лутер хората трябва да изгорят синагогите, да забранят на равините да проповядват, да присвоят земите на евреите, да крадат парите им и или да ги поробят, или да ги експулсират.

Лутер се придържа към това свое вярване в продължение на много години.  Дори последната му проповед, дадена три дена преди смъртта му, е срещу евреите.  Можем да кажем, че неговите постъпки съответстват предразсъдъците на сънародниците му, но това не е извинение.  Човек, който казва, че е вярващ, трябва да обича невярващите, както Исус ги обича.  И най-вероятно неговата гледна точка относно евреите ви напомня на гледната точка на един друг мъж.  Адолф Хитлер.  За съжаление, Хитлер се възползва от сърдитите думи на Лутер, за да оправдае своето преследване на евреите в страните под властта му.

Както виждаме, живота на Мартин Лутер е бил смесица от добро и лошо, от любов и омраза.  Но аз съм убеден, че неговият живот много добре обрисува благодатта на Бога.  Големият въпрос, който стои пред нас сега, е следният: 

Какво означава „само благодат“? Според Лутер само благодат означава, че получаваме спасение не поради неща, които сме направили, а поради безвъзмездния подарък на Господа.  Според мен тази благодат е най-разпространената тема в цялата Библия.  Още повече – аз съм уверен, че срещаме Божията благодат върху всяка страница на Неговото слово- от Битие до Откровение!

Но има хора, които биха били скептични към това мое твърдение; те биха казали, че Бог наистина е пълен с благодат в Новия завет, но в Стария завет Той е твърде жесток.  Чували ли сте нещо подобно?  Не е ли Бог жесток в Стария завет?  Нека видим!  В първите глави на Библията разбираме, че Адам и Ева съгрешават срещу Господа и поради този първороден грях всичко лошо навлиза в света.  Поради тяхната постъпка те заслужават болка, страдание и смърт.  Те са голи и засрамени, и не заслужават нищо добро от Бога, срещу Когото са се разбунтували.  

Но какво прави Бог за тях?  Да, естествено, Бог ги наказва.  Но след това Бог прави две други неща за тях.  Той ги облича с кожата на убитото заради тях животно.  И Той им обещава, че един ден Някой ще дойде и ще ги освободи от последиците на греха им.  Адам и Ева на заслужаваха нищо добро, но получиха едно от най-важните обещания в Библията.

Да помислим за живота на пророк Йона.  Помните ли неговата история?  Той е онзи, който бе погълнат от голяма риба, понеже бягаше от заповедта на Господ.  Бог му бе заповядал да отиде до Ниневия, защото планираше да съсипи града, освен ако хората не се покаеха.  Проповядването на Йона трябваше да бъде за тях предупреждение за идното унищожение.  Но Йона реши да избяга.  Поради този бунт той заслужи смърт.  Но какво му даде Бог?  Една огромна риба, която го погълна и опази за три дена, след което го повърна на брега. Благодат!  

Йона пристигна в Ниневия и проповядва за яростта на Бог.  Хората силно се побояха от неговите думи и се обърнаха към Бога.  Но имаше проблем.  Йона намрази жителите на Ниневия и искаше Бог да ги убие.  И тъй като нямаше огън и жупел в небето, Йона разбра, че Бог бе простил греховете им.  Каква бе неговата реакция?  Той се ядоса!  В Йона 4:2 четем: 

„И Йона се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив“.  Като че ли Йона казва: „Боже, винаги правиш това!  Искам да убиеш моите врагове, но Ти все се смиляваш над тях!  Ето заради това не исках да дойда въобще на това място!“  Благодат!

В пустинята израелтяните направиха много глупави неща.  В една от главите в Стария завет четем, че израелтяните бяха обезсърчени, загдето Мойсей беше извън лагера за 40 дена.  Какво направиха?  Направиха си златно теле и се поклониха на него! Казаха: „Този е богът, О Израилю, който те изведе от Египетската земя.“  Глупости!  Бог бе готов да изтреби целия лагер, но вместо това реши да прояви милост спрямо тях.  Впоследствие Бог каза за Себе си: 

„Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях.“  Благодат!

Благодатта на Бог се вижда ясно на всяка страница на Библията, ако знаеш как изглежда тя.  Не само се вижда на всяка страница, но тя също се изпитва от всеки човек по света!  Една реч, изречена от Павел, хубаво описва това понятие.  Тя се намира в Деяния 17:23-28. По какъв начин виждаме Божията благодат в тези стихове?  Има някои ключови думи, които изтъкват тази благодат. 

Първо, Павел споменава „непознатия Бог“. За тях Бог не беше познат.  За дълги векове те се бяха покланяли на Този, Който не им бе разкрит.  Но сега, Той разкрива Себе си!  Ние не заслужаваме да познаваме Бог. Но въпреки това Бог ни се открива. Това е благодат!  Виждаме, че Бог „е направил света и всичко, което е в него“.  Нашият свят си има проблеми.  Нашият свят е опасен.  Има отровни змии и има природни бедствия.  Но виждали ли сте снимка на планетата Марс? Марс е една замразена безвъздушна пустиня!  Бог създаде за нас съкровище!  Също разбираме от тези стихове, че Бог няма нужда от нищо.  В това се корени благодатта, нали?  Ако Бог имаше нужда от нещо, то ние щяхме да имаме някаква сделка с Него.  Той ще се грижи за нас, докато ние правим неща за Него.  Но не е така!  Бог е Бог и не се нуждае от нищо от нас!  Не заслужаваме нищо от Него, понеже нямаме нищо, от което Той се нуждае.  Това е благодат!

Виждаме в същия стих, че Той ни дава живот и дихание.  Знаяхте ли, че всяко вдишване е подарък от Бог?  Ако се събудихте тази сутрин, значи сте изпитали благодатта на Бога!  Всеки човек всеки миг буквално вдишва благодатта на Бога!  Разбираме от следващия стих, че Бог непрекъснато насочва историята.  В 1984г. имало компютърен проблем в Русия.  Техният радар посочил, че Америка била изстреляла ядрена бомба към тях.  Съответно, руснаците се приготвили да изстрелят няколко бомби към въображаемия нападател.  Но един единствен офицер решил да почака, понеже имало шанс всичко да е било просто компютърна грешка.  Неговото решение спасило целия свят!  Но според Библията то не е просто съвпадение, защото Бог опазва и насочва народите.  Благодат!  В 27-ми стих ни се разкрива, че Бог е близо до всеки един от нас.  Ние не заслужаваме присъствието на Бог.  Бог има право да живее в спокойствие на небето и да ни остави да се унищожаваме едни други.  Но Той е близо до нас!  Това е благодат!   Павел затваря тази част от своята реч със заключението, че в Него живеем, движим се и съществуваме.  Всичко това е подарък от Господа!

Представете си, че един атеист идва при вас и ви казва, че ако има Бог, тогава този Бог никога не е направил нищо за него.  Той говори глупости!  Всичко, което имаме, и всичко, което сме, е подарък от нашия Създател.  Не заслужаваме нищо, но имаме толкова много!  Причината, поради която много хора не усещат благодатта на Бог, е, че те не признават своя грях и недостойнство.  Ако мисля, че съм добър, то това означава, че заслужавам това, което имам, и дори повече!  Но ако призная, че съм бунтовник, който се проваля всеки ден, осъзнавам, че Бог е твърде щедър към мен.

Аз твърдя, че всеки християнин, мюсюлманин, индус, будист, Мормон и атеист изпитва Божията благодат всеки миг всеки ден.  Всичко добро е Божията благодат.  Но това означава ли, че всеки човек ще ходи на небето?  Не!  Във всеки горепосочен пример, има условие, свързано с благодатта.  Адам и Ева трябваше да признаят греха си.  Жителите на Ниневия получиха Божията милост, след като се покаяха.  По-рано прочетохме Изход 34:6-7.  Вижте какво казва втората част на седмия стих: „но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.“  Бог опрощава греха, но само ако хората търсят прошка.  В своята реч в Деяния 17-та глава Павел казва: „А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.“  Всеки човек изпитва Божията благодат, но небето принадлежи само на тези, които се уповават на Исус Христос!

За вярващите моето единствено предизвикателство е да признаем кои сме.  Вярвам, че не можем да разберем благодатта на Бога, без да разберем греха.  Но според мен ние разбираме нашия грях по-добре тогава, когато опознаваме Христос по-добре. Тогава ние не само разбираме своето недостойнство, но и също разбираме все по-добре колко велик е нашият Бог. С времето се сблъскваме с истината, че пропастта между нас и Бог е много по-голяма, отколкото сме си мислили. Но нещо хубаво се случва, когато разберем тези две истини.  Разбираме, че изкуплението ни е по-силно, отколкото някога сме си представили!  Ето защо аз проповядвам, че сме грешници.  Не ми е приятно да говоря за това, но когато наистина разберем кои сме и когато наистина разберем кой е Бог, тогава наистина разбираме силата на кръста!

Благодатта на Бог е това: макар че не заслужаваме обич, ние сме обичани.  Макар че сме бунтовници, ние сме простени.  Макар че не заслужаваме нищо отгоре, ние сме живи и здрави.  И макар че заслужаваме вечна смърт, Бог ни е обещал вечен живот.   Тази благодат се вижда ясно в живота на Лутер, понеже Бог го използва да благослови света, въпреки че Лутер е допускал много грешки. 

И ако си тук, и никога не си се уповавал на Исус Христос, искам да знаеш, че Бог те обича.  Той те обича, но няма да те спаси, освен ако имаш вяра в Него.  Трябва да изповядаш, че си грешник и трябва да положиш вярата си в Него.  Твоята прошка беше изкупена на кръста, когато Исус умря за теб и за всички нас.  И твоят нов живот бе осигурен, когато Исус възкръсна от смъртта.  И Библията казва, че щом положиш вярата си в Него, ще получиш най-великия дар на света.  Благодатта.

----

Проповед на п-р Джош Прово в БПЦ "Нов живот" Варна

15.10.2017 г.