Monday, March 21, 2016

Протестантство за начинаещи

Днес протестите са почти ежедневие. Но в миналото не е било така. В средновековието тази форма на заявяване на несъгласие с определено поведение или политики е била непозната. Селяните са си траели, защото срещу себе си са имали могъщ враг – местния феодал, а и Католическата църква.

Eдин от първите, който се осмелява да протестира е Мартин Лутер. Това става в далечната 1517 г. Той е несъгласен с редица небиблейски практики в Католическата църква. Затова забива своите прочути 95 Тезиси на вратата на Витенбергската църква, в които изтъква всички злоупотреби в официалната църква.

За негова изненада, неговият протест е последван от много хора и се превръща в национално движение. Мартин Лутер е изключен от Католическата църква и е принуден да основе нова църква. По-късно тя ще се нарече на негово име – Лутеранска църква. Неговите последователи пък са наречени „протестанти“.

Днес към Протестантството се числят много и различни деноминации. Освен Лутеранската църква има много други: Баптистката църква (която кръщава само вярващите), Методистката църква (с основател Джон Уесли), Презвитерианската църква (основана от Джон Нокс), Божията църква, Петдесятната църква и много други.

Ще кажете, добре, на Лутер му се е наложило да основе нова църква. Но защо е нужно да има толкова много други църкви? Не е ли било възможно всички, несъгласни с католицизма, да си останат лутерани? Не повече, отколкото е възможно да има само една верига магазини!

Работата е там, че хората са различни и всеки има различни предпочитания към учението или практикуването на вярата. Тези различия довели до роене на десетки и стотици нови деноминации в протестантството.

Разбира се, всички те, както и католиците и православните, вярват че Исус Христос е Божият Син, второто лице на Троицата. Всички споделят убеждението, че Той е умрял и възкръснал, за да плати цената за нашите грехове и че всеки, който повярва в Него, ще бъде спасен.
 
Но както казахме, има и много неща, които отличават протестантите от православни и католици. Първото, което бие на очи, е опростената архитектура и интериор на протестанските църкви. В тях рядко ще видите статуи или икони. На сцената е поставен амвон, зад него кръст, а пред него – столове или пейки за посетителите.

Протестантските пастори се различават от своите католически и православни колеги и по облеклото. Те рядко носят роба или специално богослужебно облекло. Обикновено проповядват в костюм, а в някои по-съвременни деноминиации – по риза и дънки. В протестантските църкви хвалението обикновено е в стила на съвременната музика, макар че се пеят също и стари химни и песнопения.

Но зад тези външни различия се крият много богословски различия във второстепенните християнски доктрини. Например, протестантите отхвърлят неканоничните книги, включени в католическата и православната Библии, не изискват безбрачие за свещенослужителите си, не приемат, че тялото и кръвта на Христос присъстват в причастието и че дева Мария е била без грях, приемат само две тайнства, споменати в Библията – кръщение и Господна трапеза (причастие) и не канонизират светии.

Има още две неща, които протестантите считат за основни и на които държат най-много. Първо, за протестантите Библията е единственият авторитет по въпросите на вярата и нейното практикуване. За разлика от тях, Православната църква разглежда Светото предание като равно по авторитет с Библията. Католиците пък добавят към двете и авторитета на папата.

Второ, протестантите настояват, че спасението е само по благодат чрез вяра. Причината да са убедени е самото Писание, което посочва на много места, че ние не можем да се спасим чрез дела или каквото и да е друго нещо, a само чрез вяра в Божия Син. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.“ (Ефесяни 2:8,9).

Затова много хора, включително католиците и православните ги обвиняват, че пренебрегват нуждата от промяна у християнина и вършене на добри дела. Всъщност, протестантите не отхвърлят вършенето на добро, напротив! Но за разлика от католиците и православните, не го считат за условие за спасение. Според тях, а и според Библията, делата са доказателство за автентична вяра, но не и необходимо условие за спасение.

Че добрите дела не се подценяват от протестантите личи от невероятната трансформация, настъпила в страните в Западна Европа и САЩ в резултат на Протестантската Реформация. В първата конституция в света – тази на Съединените щати, за пръв път е написано, че човек има права, които са му дадени директно от Бога, бидейки създаден по Божи образ и подобие.

За стотина години вследствие на преобразяването на мисленето на милиони хора, в тези общества настъпили невероятни промени: отмяна на робството и робовладелството, всеобщо избирателно право, равни права на жените и мъжете, всеобщо образование, били построени болници, приюти за бездомни деца, старчески домове, модерни училища и университети, възникнали първите работнически профсъюзи, настъпили революционни научни открития, които пък довели до невиждан технически прогрес.

Законите за движението на планетите на Кеплер
послужили като основа за теорията на Исак Нютон
за всеобщото привличане.
Имена като Йохан Кеплер, Робърт Бойл, Майкъл Фарадей, Джеймс Уот, Робърт Стивенсън, Макс Планк, Алберт Айнщайн и много други са възпитани в духа на протестантизма и повечето от тях са били посветени членове на местна протестантска църква.

Както виждате, протестантите не само искрено вярват, но и работят, за да стане светът по-добро място за живеене. И това продължава и днес. В наши дни към протестантски църкви принадлежат 900 милиона вярващи по цялата земя.