Днес протестите
са почти ежедневие. Но в миналото не е било така. В средновековието тази форма
на заявяване на несъгласие с определено поведение или политики е била
непозната. Селяните са си траели, защото срещу себе си са имали могъщ враг –
местния феодал, а и Католическата църква.
Eдин от първите,
който се осмелява да протестира е Мартин Лутер. Това става в далечната 1517 г.
Той е несъгласен с редица небиблейски практики в Католическата църква. Затова
забива своите прочути 95 Тезиси на вратата на
Витенбергската църква, в които изтъква всички злоупотреби в официалната църква.
За негова
изненада, неговият протест е последван от много хора и се превръща в национално
движение. Мартин Лутер е изключен от Католическата църква и е принуден да
основе нова църква. По-късно
тя ще се нарече на негово име – Лутеранска църква. Неговите последователи пък
са наречени „протестанти“.
Днес към
Протестантството се числят много и различни деноминации. Освен Лутеранската
църква има много други: Баптистката църква (която кръщава само вярващите),
Методистката църква (с основател Джон Уесли), Презвитерианската църква
(основана от Джон Нокс), Божията църква, Петдесятната църква и много други.
Ще кажете, добре,
на Лутер му се е наложило да основе нова църква. Но защо е нужно да има толкова
много други църкви? Не е ли било възможно всички, несъгласни с католицизма, да
си останат лутерани? Не повече, отколкото е възможно да има само една верига
магазини!
Работата е там,
че хората са различни и всеки има различни предпочитания към учението или
практикуването на вярата. Тези различия довели до роене на десетки и стотици
нови деноминации в протестантството.
Разбира се,
всички те, както и католиците и православните, вярват че Исус Христос е Божият
Син, второто лице на Троицата. Всички споделят убеждението, че Той е умрял и
възкръснал, за да плати цената за нашите грехове и че всеки, който повярва в
Него, ще бъде спасен.
Но както казахме,
има и много неща, които отличават протестантите от православни и католици. Първото,
което бие на очи, е опростената архитектура и интериор на протестанските църкви.
В тях рядко ще видите статуи или икони. На сцената е поставен амвон, зад него
кръст, а пред него – столове или пейки за посетителите.
Протестантските
пастори се различават от своите католически и православни колеги и по
облеклото. Те рядко носят роба или специално богослужебно облекло. Обикновено
проповядват в костюм, а в някои по-съвременни деноминиации – по риза и дънки. В
протестантските църкви хвалението обикновено е в стила на съвременната музика,
макар че се пеят също и стари химни и песнопения.
Но зад тези
външни различия се крият много богословски различия във второстепенните
християнски доктрини. Например, протестантите отхвърлят неканоничните книги,
включени в католическата и православната Библии, не изискват безбрачие за
свещенослужителите си, не приемат, че тялото и кръвта на Христос присъстват в причастието
и че дева Мария е била без грях, приемат само две тайнства, споменати в
Библията – кръщение и Господна трапеза (причастие) и не канонизират светии.
Има още две неща,
които протестантите считат за основни и на които държат най-много. Първо, за протестантите
Библията е единственият авторитет по въпросите на вярата и нейното
практикуване. За разлика от тях, Православната църква разглежда Светото
предание като равно по авторитет с Библията. Католиците пък добавят към двете и
авторитета на папата.
Второ,
протестантите настояват, че спасението е само по благодат чрез вяра. Причината
да са убедени е самото Писание, което посочва на много места, че ние не можем
да се спасим чрез дела или каквото и да е друго нещо, a само чрез вяра в Божия
Син. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, не от самите вас; това е дар от
Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой.“ (Ефесяни 2:8,9).
Затова много
хора, включително католиците и православните ги обвиняват, че пренебрегват
нуждата от промяна у християнина и вършене на добри дела. Всъщност,
протестантите не отхвърлят вършенето на добро, напротив! Но за разлика от католиците
и православните, не го считат за условие за спасение. Според тях, а и според
Библията, делата са доказателство за автентична вяра, но не и необходимо
условие за спасение.
Че добрите дела не се подценяват от протестантите личи от невероятната трансформация, настъпила в страните в Западна
Европа и САЩ в резултат на Протестантската Реформация. В първата конституция в
света – тази на Съединените щати, за пръв път е написано, че човек има права,
които са му дадени директно от Бога, бидейки създаден по Божи образ и подобие.
За стотина години
вследствие на преобразяването на мисленето на милиони хора, в тези общества
настъпили невероятни промени: отмяна на робството и робовладелството, всеобщо
избирателно право, равни права на жените и мъжете, всеобщо образование, били
построени болници, приюти за бездомни деца, старчески домове, модерни училища и
университети, възникнали първите работнически профсъюзи, настъпили революционни
научни открития, които пък довели до невиждан технически прогрес.
 |
| Законите за движението на планетите на Кеплер послужили като основа за теорията на Исак Нютон за всеобщото привличане. |
Както виждате,
протестантите не само искрено вярват, но и работят, за да стане светът по-добро
място за живеене. И това продължава и днес. В наши дни към протестантски църкви
принадлежат 900 милиона
вярващи по цялата земя.
