Няма друго благовестие

/проповед на Джош Прово (САЩ)/

           

Добър ден!  Много се радвам, че пак съм във Варна при вас.  Всеки път, когато съм с вас в църквата, се чувствам като част от семейството ви.  И според Библията наистина сме части на същото семейството- семейството на Бога!  Малко съм нервен днес, защото проповядвам на Български за втори път.  Както казах в Свищов преди един месец, днес ще имаш възможност да упражниш и милостта си, и търпението си.  Търпение, защото трябва да говоря бавно.  Също така можеш да упражниш милостта си, защото ще говоря с толкова много грешки, че ще трябва да ми показваш милост.

            Развълнуван съм, че днес започваме нова поредица върху книгата на Галатяни.  Ще прекараме 11 седмици върху Галатяни.  Смятам, че тя е една от най-важните книги в цялата Библия.  Ако обичаш, намери малката книга на Галатяни.  Тя се намира в Новия завет след книгата на 2 Коринтяни.  Тя не е лесна да за намиране, но ми се струва, че е по-лесна от Авакум!  Днес ще четем Галатяни 1:1-10.

Може ли някой да прочете пасажа?

            Преди да се опитвам да ти обясня тези стихове, желая да ти дам контекста.  Мисля, че е много важно да разбереш контекста на пасажа, особено понеже днес е първата част на новата поредица.  Първо, тази книга е писана от Апостол Павел.  Павел не е един от дванайсетте последователи, но беше призован от Исус по видение да разнася благата вест из Римската империя.  Обикновено Павел пише послания до една църква или други църкви в един град.  А при Галатяни е различно.  Галатия не е град в империята, тя е област.  По време на първата си мисионерска обиколка Павел основава няколко църкви в тази област.  Тъй като тези църкви имат едни и същи проблеми, Павел им изпрати едно общо писмо.  Едно от причините, за които обичам България, е, че България е много близо дo историята на Библията.  Смятам, че Варна е на по-малко от 700 км от тези древни църкви.  Моят роден щат, Мисури, е повече от 10 000 км от там!

            Когато започваш да изучаваш една книга от Библията, трябва да се запиташ защо авторът я е написал.  Това е важен въпрос, нали?  Павел не пишеше, за да ги пита как са.  Не казва, „Как е времето в Галатия?  Видяхте ли новия спектакъл на театъра?  Беше страхотен!“  Разбира се, че не!  Павел пише на тях, защото опасна група учители ги заблуждава и отклонява от истинското благовестие.  И те са ги заблудили много бързо!  Изглежда, че Павел им е изпратил това писмо по-малко от година, след като той е заминал от тях!  Павел им даде истината.  Той замина.  Лъжеучителите долетяха като лешояди и отклониха църквата от благовестието.  Скоро Павел чу на тази тъжна новина и им изпрати това предупреждение.

            Струва ми се, че църквите в Галатия имаха огромен проблем, а може би имаме същия проблем в нашия век.  Много хора са попаднали направо в капана, че истината няма значение.  За дълго време различни религии са казали други неща за Бог, за небесата и за спасението.  А напоследък много хора казват нещо друго.  Много хора сега вярват, че няма значение какво вярваш, защото истината е различна за всеки човек.  Преди една седмица проведох служба в село Бутово, намира се на 50 км от Свищов.  Там има английска група, която изучава Библията всяка сряда.  На Разпети петък имахме служба, на която пеехме и проповядвах.  След като се свърши, един мъж се приближи до мене и заговори за Исус. Той каза, че Исус е истината в неговия живот, но други хора имат други истини.  Казах, „Нима е така?“  Той каза, „Да.  За нас Христос е истината, а за други истината е Буда или Мохамед.  Бог не се интересува в кого вярваме, стига да вярваме в нещо.“  Какво мислиш?  Истината има ли значение?

Виж какво казва Павел в 6-7 стих.  „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.“  Павел казва, че има само едно благовестие, а ако някой следва друга пътека, тази пътека извежда към гибел.  Има едно вярно благовестие, а всичко друго е лъжа.

На земята ни има много лъжеучения.  И според мен е важно да ги разберем и да можем да различим между тях и истината.  Накратко искам да ти опиша пет вида ерес, които се намират в някои църкви днес.

Първата лъжа, която е проникнала църквата е, че спасението става чрез добри дела.  Това е точната ерес, която Павел вижда в църквите на Галатия.  По-рано казах, че имаше лъжеучители в църквите.  Тези учители преподаваха нещо, което е коварно.  Казваха, че вярващите трябва да пазят законите на Мойсей, ако искат да знаят Бога.  Сигурно са казали, „Радваме се, че уповаваш на Исус.  Обаче, ако желаеш да бъдеш действителен последовател, трябва да направиш още.“

Това е една от най-лошите грешки на Свидетели на Йехова.  Тази секта преподава, че спасението е чрез добри дела.  Когато бях тийнейджър, двама Свидетели на Йехова почукаха на вратата.  Имах два избора.  Можех да се скрия зад дивана или можех да разговорям с тях.  Избрах второто.  Говорихме повече от два часа.  На края на обсъждането аз ги попитах важен въпрос.  Попитах, „Според вас как някой да се спасява?“  Те ми оговориха, „По добри дела.  Причината, за която чукаме на вратите, е, че искаме да спечелим спасение.“  Изумен бях!  Задах им друг въпрос, „Вършите ли достатъчно добри дела?“  Рекоха, „Не знаем.  Дано да имаме достатъчно до края на живота си.“

Това е толкова тъжно, нали?  Какво казва Библията?  Спасяваме ли се чрез добри дела?  Бог изисква ли някакво количество добри дела, за да си простен?  Разбира се, че не!  Ефесяни 2:8-9 казва, „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога, не чрез дела, за да не се похвали никой!“  Приятели, истинското благовестие ни обещава, че спасението е по благодат чрез вяра.  Ако спасение дойде чрез дела, щяхме да бъдем съвсем безнадеждни.  Не можем да се сдобием със спасение, защото Бог е съвършен и ние сме грешници.  А Библията казва, че Исус е съвсем съвършен и Той умря и възкръсна, за да понесе греховете ни.  Аз не съм съвършен.  Нямам достатъчно добри дела.  Но обещанието на благовестието ни казва, че всеки човек, който вярва в Исус, е спасен.  В Галатия хората са започнали да забравят този факт.  Павел им напомня истината.  Първата ерес, в която много хора вярват е, че спасението се получава чрез добри дела.

Втората ерес, в която много хора вярват днес е, че няма значение какво вършим, докогато вярваме в Бога.  Струва ми се, че това е противоположната на първата ерес.  Първата казва, че Бог ще ти прости само ако направиш достатъчно добри дела.  Вторият казва, че ако вярваш в Бога, ти може да правиш колкото искаш грешки.  Много хора казват, „Да, вярвам в Бога.  Вярвам, че Исус умря и възкръсна.  Пазя постите.  Влизам в църквата всеки Великден.  Вярвам в Бога, но ще живея, както ми харесва.“  В Америка има много хора, които живеят така.  И мисля, че има много хора, които живеят така в в България.  Съгласен ли си?

Преди да дойдем в България, бях пастор в щата Тексъс.  Един ден реших да почукам на някои врати на къщи близо до църквата и да ги поканя на църквата.  Вървях по една улица с 8-10 къщи.  Видях от другата страна на улицата имаше една жена, която викаше към детето си.  Гласът ѝ беше висок и тя беше ядосана.  Давах си сметка, че след няколко къщи ще стигна до нея.  Бях уплашен! Докато чуках на вратите, чувах викащата жена.  Наистина тя беше жестока!  Най-после се приближих до жената и много спокойно казах, „Добър ден!  Виждам, че сте заета с детето.  Просто искам да Ви поканя да дойдете на църквата ми.“  Боях се, че щеше да вика към мене.  Но, тя се усмихна и каза, „Благодаря много!  Вече съм Християнка и съм член на добра църква.“

Разбира се, че не познавам тази жена.  Може би тя е добра майка и просто е имала труден ден.  Само исках да ти поясня, че много хора вярват в Исус, но продължават да живеят както им харесва.  Те казват, „Исус не интересува дали помагам на бедните.  Исус не го е грижа дали прелюбодействам.  Исус не се интересува дали убивам някого.“  Така ли е?  Какво казва Библията?  Тя казва в Яков 2:14-19.  „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.  Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“

Трябва да знаем, че спасението е само чрез вяра.  Но, истинската вяра винаги ще има добри дела.  Не вършим добри дела, за да сме спасени.  Вършим добри дела, защото Святият Дух живее у нас.  Вършим добри дела не защото искаме да спечелим прощение, а защото обичаме Бога, който отдаде Себе Си за нас.  Вярвам, че ако някой казва, че е Християнин, но никога не действа като Християнин, вероятно няма истинска вяра.  Спасени сме чрез вяра, а истинска вяра се проявява от добри дела.

Първо, видяхме, че много хора вярват, че спасение се е достигнало чрез дела.  Второ, видяхме, че много хора вярват, че Исус не се интересува как живеем.  Третата ерес, която е проникнала в няколко църкви, е, че Исус не е единственият път към Бога.  По-рано описах един Англичанин, който има такава гледна точка.  Според него всеки човек има свой път до Бог.  За някои това е Христос.  За други е Буда, Мохамед или Кришна.  В Америка има малка група, коята се покланя на летящото чудовище от спагети (Flying Spaghetti Monster).  Да знаеш, ако уповаваш на него, няма проблем.

Мнозина вярват, че Бог е като върхът на планината.  И всеки човек е на дъното и се опитва да изкачи върха.  И около планината има хиляди пътеки и може да избереш пътека, каквато искаш.  Може би един път е по-лесен, докато друг път е по-красив.  Те вярват, че ако наистина вярваш, няма значение в кого вярваш.

Какво казва Исус?  Исус казал ли ни е, че Той е един от многото пътища към Бога?  В Йоан 14:6, Исус каза, „Аз съм Пътят и Истината, и Животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“  Приятели, Исус не е един от многото пътища.  Исус е Единственият Път!  Ако някой ти говори различно, той е лъжеучител.

Също има лъжеучители, които допълват Библията с нови учения.  Обърни вниманието на Галатяни 1:8-9.  „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети.  Както по-горе казахме, сега пак го казвам:  Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“

Считам, че най-известният пример за такава ерес са мормоните.  През 19-ти век живял един Американец, който се казал Джоузеф Смит. Смит твърдял, че е получил две златни дъсчици от един ангел, който се казвал Морони.  Морони бил сина на един ангел, който се казал Мормон.  Смит можал да преведе дъсчиците, след като надничал през дупката на шапката си.  Според мен Смит е измислил цялата тази история.  Но даже Смит наистина да е получил дъсчици от някакъв ангел, какво казва Павел?  Павел казва, „Не му вярвай!“  Това е различно благовестие!

Свидетели на Йехова претендират да използват същата Библия като нас.   Истината е, че са променили Библията, за да отговаря на ересите им.  Това е различно благовестие!  Има прочут сборник от книги, който се казва „Гностическите евангелия.“  (the Gnostic Gospels)  Този сборник включва „Евангелието на Мария,“ „Евангелието на Тома,“ „Евангелието на Юда“ и дори „Евангелието на истината“.  Всяко от тях претендира, че ни дава нова информация за Исус.  Действително те са създадени от други лъжеучители повече от 100 години, след като Исус се върна на небесата.  Те са ни дали ново благовестие!  Не им вярвай!

Ако някой учител или дори ангел ти даде ново благовестие, моля ти се, не изоставяй истината!  Тази книга е била достатъчна за почти 2,000 години.  Тя още е достатъчна за нас!

Последният вид ерес, която искам да разкрия е лъжата, че Исус не е Бог.  Едно от най-хитрите инструменти на Сатана е да убеждава хората, че Исус не е Бог.  Почти всяка секта вярва, че Исус е бил просто добър човек.  Исус е бил пророк.  Исус е проповядвал добри неща.  Мормоните казват, че Исус е най-големият брат на Сатана.  Свидетели на Йехова казват, че Исус е първият ангел.  Мюсюлманините вярват, че Исус е пророк, обаче Той не е толкова важен като Мохамед.

Кой е Исус?  Само пророк ли?  Ангел ли е?  Брат ли е на Сатана?  Какво казва Библията?  В първия стих на първа глава на Евангелието на Йоан, се казва, „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.“  Наистина Исус е добър човек.  Наистина Той е пророк.  Наистина Той проповядва прекрасни неща.  Но Библията обявява, че Исус е напълно Бог.  Бог стана плът и живя между нас.  Ако някой казва нещо различно, не му вярвай!

Важно е да знаеш тези видове ерес.  Надявам се, че можеш да устоиш на лъжеучителите, когато се опитват да те заблудят.  Обаче, ако трябва да проповядвам тази проповед след десет години, вероятно ще трябва да те предупредя за други ереси.  Всяка година има нови секти и нови лъжеучители.  Какво можем да направим?  Според мен най-важното нещо, което ще ни е полезно, е да познаваш истинското благовестие като дланта на ръката си.  Тим е пояснил това така:  всеки служител на банката трябва да знае разликата между истинските пари и подправените.  За тези служители начинът да могат да познават подправените, е да познават истинските.  Те оглеждат пари.  Те изучават пари.  Те миришат пари.  Те знаят колко косми има брадичката на Стефан Стамболов!  Ако някой им даде подправени пари, те знаят, защото познават истинските! 

Така е и с благовестието.  Павел иска Галатяните да знаят истината.  Да знаят, че Исус е Божият Син.  Да знаят, че няма друго благовестие, даже ако ангел каже нещо различно.  Да знаят, че има само един път, който извежда към Бога, и че този път се казва Исус.  Да знаят, че истинските Християни се обръщат от грях и се обръщат към плода на Духа.  И да знаят, че спасението ни е дадено само по благодат и не чрез дела, за да не се похвали никой.

Имам просто предизвикателство за вас.  Познавай благовестието.  Изучавай го в ежедневното четене на Библията си.  Запомни важни стихове.  Изучавай го, като слушаш добри учители като Триф.  А ако виждаш или чуваш ерес, или бягай от нея, или й отговори с истината!

Истинската блага вест е, че всички ние сме съгрешили срещу Бога.  Библията казва в Римляни 6:23, „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“  Заслужаваме вечна смърт, защото сме се бунтували от Бога.  Но Библията казва в Йоан 3:16, „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Свой Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“  Исус ни е дал проста покана в Лука 9:23.  „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“  Някой, който решава да последва Исус е спасен.  Това е благата вест.  Ако вярваш в това, никога оставяй тази истина.  Ако имаш въпроси за тези неща, дай ми ги след службата.  Нека се молим.

БПЦ "Нов живот" Варна

08.05.2016 г.

Възкресенски поздрав от БПЦ "Нов живот"

Исус дойде при нас, за да можем ние да отидем при Отца. 
Исус стана човек, за да може ние да станем христоподобни. 
Исус бе арестуван, за да бъдем ние свободни. 
Исус бе осъден, за да може Варава и ние да бъдем амнистирани. 
Исус умря, за да можем ние да имаме живот. 
Исус бе прободен, за да можем ние да бъдем изцелени. 
Исус стана беден, за да бъдем ние богати в Него. 
Исус изпи горчивата чаша, за да можем ние да пием Живата вода. 
Исус взе нашия грях, за да облечем Неговата праведност. 
Исус каза: „Свърши се!”, за да можем ние да имаме ново начало. 

Да имаме Нов живот. 

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

БПЦ "Нов живот" Варна 

www.varna.novjivot.com

Не е ли лекът по-лош от болестта?

/проповед/

Миналият път започнахме разглеждането на Авакум и поредицата „Силна вяра в трудни времена”. С помощта на п-р Тим Отри разбрахме, че когато преминаваме през трудности, Бог иска да сме искрени с него, да изказваме страховете си и тогава Бог действа в отговор на нашите молитви.

Днес продължаваме с разглеждането на втората част на първа глава. Нека прочетем Авакум 1:12-2:1.

Какво правиш, когато си се молил на Бог, но Той сякаш не чува:

Молил си се за работа, но вече повече от година си безбработен.

Явил си се на интервю за работа, но са намерили по-квалифициран от теб.

Молиш се за партньор в живота, но той или тя все не идва и не идва.

Предложил си на жена да се ожените, но тя е отказала.

Молил си Бог за изцеление от болест, но докторът ти казва, че операцията не е била успешна.

Искаш да влезеш в университета и да учиш определена специалност, но не си успял.

Молиш се за член на семейството, който се бори със зависимостта си оталкохол, но няма промяна.

Молиш се за повече внимание от съпруга си, но той все е зает за тебе.

Вложил си всичките си спестявания в бизнес, но за година си банкрутирал.

Това са реални ситуации, през които много от нас са преминавали. Такъв е животът. Имаш мечти, правиш планове, искрено се стремиш да вършиш Божията воля, молиш се на Господа, и когато дойде отговорът, той не е такъв, какъвто искаш. Какво правиш тогава?

Често на нас не ни харесва начина, по който Бог отговаря на молитвите ни. Същото се случва и с Авакум. Той очаква Бог да премахне веднага нечестивите управници на Юда. Изобщо не предполага, че Бог ще използва Вавилон, за да осъди цяла Юда. И двата пъти греши.

Разбира се, много хора изобщо не се молят, но това не им пречи да сегневят на Бога. Преди години направихме анкета сред студентите и ги питахме: „Ако срещнете Исус в двора на университета и имате възможност му зададате един въпрос, кой ще бъде той?” Повечето студенти отговориха: „Защо има толкова болка и страдание в света?” Нищо чудно. Ние се чудим защо Бог допуска точно на нас да ни се случват ужасни неща.

Клайв Стейпълтън Луис отбелязва, че проблемът със страданието е най-силното оръжие на атеизма срещу християнската вяра.

Защо шефът уволни точно мен?

Защо синът ми стана наркоман?

Защо точно моят съпруг се разболя от рак?

Списъкът с въпроси е безкраен, защото живеем в трудни времена. Имаме нужда от силна вяра в тези трудни времена. И тук на помощ ни идва книгата Авакум. Тя е написана около 605 г.пр.Хр., няколко години преди Юда да бъде завладяна и отведена в плен във Вавилон.Северното царство Израел отдавна не съществува. Малко по-рано Юда е преживяла духовно съживление по времето на цар Йосия, но при последващите царе запада морално и духовно, преди да бъде завладяна от Вавилон.

Книгата на Авакум се състои само от 3 глави. В тях той тръгва от страх и стига до вяра. Преминава от обърканост към хваление, от тревога към поклонение.

Миналият път видяхме как Авакум помоли Бог да накаже нечестивите в Юда за беззаконието, грабителството и насилието, а Бог му отговори, като обеща да изпрати страшните и ужасни вавилонци срещу Юда.

Днес ще разгледаме второто оплакване на Авакум. В него той зададе три въпроса на Бог. Тези три въпроса ще ни помогнат да видим как можем да се доверим на Бог, когато неговия отговор е различен от нашите очаквания.

Първият въпрос, който Авакум зададе, след като чу изненадващия отговор на Бог е „Кой си ти?”

1:12: „Не си ли Ти отвека, Господи, Боже мой, Святи мой! Ние няма да умрем! Ти, Господи, си ги определил да извършат Твоя съд над нас; и Ти, Могъщи, си ги назначил за наше наказание.”

Когато се сблъскат със страдание и трудности, много християни се отказват от вярата, защото нямат правилна теология. Имат превратна представа за това кой е Бог. Затова ние се нуждаем от една хубава доза теология, за да укрепим вярата си.

Въпросът „Кой си ти?” всъщност беше риторичен. Веднага, след като го задава, Авакум сам си отговаря, като изтъква основни атрибути на Бога. Бог е:

Вечен – т.е., суверен над цялата вселена.  

Господ – това е личното заветно име „Яхве” – личностният Бог на Израел

„Боже мой” – Ти си Творецът и Управителят на този свят, аз съм твое създание

„Святи мой” – Ти си съвършен и отделен от греха.

„Могъщи” – Ти си всесилен Бог.

Първата важна истина, на която Авакум ни обръща внимание е: когато преминаваме през трудности, ние трябва да си припомним важни истини за Бога. Без тях ние ще продължаваме да поставяме под съмнение кой е Той – неговата мъдрост, вярност, сила, справедливост и благост.

Много хора „вярват в Бога”, но не в Бога на Библията. Въпросът често не е „Вярвам ли в Бога?”, а „В какъв Бог вярвам?” Всеки от нас трябва да си отговори на този въпрос. Един познат ми каза: „Вярвах в Бога, бях ревностен и ходих редовно на църква, четох си Библията всеки ден. Но се случиха разни неща в живота ми и загубих вярата си. Не мисля, че има Бог.”

В някои църкви проповядват, че ако вярваме в Бога, всичко в живота ни ще се нарежда по мед и масло. Ще бъдем здрави и богати. Това е благовестие на евтината благодат. То прилича повече на проповед на съвременните ню ейдж шамани, на позитивна изповед, но не и на християнство. Ако вярваме само когато всичко върви по мед и масло, за какво ни е вярата тогава?!

Сравнете това с думите на Павел: „бил съм повече в труд и бичувания прекомерно, в тъмници още повече, много пъти и на смърт.” Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет без един удара; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбини...” (2 Кор. 11:23,25).

Всъщност, фактът че ние страдаме означава, че има Бог. Ако ни беше все едно дали страдаме или не, тогава това би означавало, че няма Бог. Но щом страдаме, че страдаме, това показва, че копнеем по един друг свят. Свят, за който сме създадени, но свят, който сме загубили – Божието присъствие в живота ни.

Кой си ти, Господи? В кой Бог вярваш? В Бога на Библията или в лъжебога на пантеистичния тюрлюгювеч?

Много неща не разбираме. Не знаем защо Бог допуска страдание в живота ни. Точно тогава, когато сме объркани и безпомощни, Авакум ни напомня да се върнем към основните библейски истини:

Бог е добър. Бог е свят. Бог е справедлив. Бог е всезнаещ. Бог е любов. Бог е вечен. Бог не прави грешки. Библията е истинна. Исус Христос е Божият Син. Исус умря на кръста и възкръсна от смъртта. Той се възнесе на небето. Един ден ще се върне на земята. Святият Дух е третото лице на Троицата. Аз съм запечатан с Духа. Бог е винаги с мен.Всичко съдейства за мое добро и за Божия слава. Бог ще завърши делото си в мен.

Дори само като казвам тези изречения, моята вяра укрепва!

Бог е свят, Той е справедлив. Великият учен Исак Нютон си направил експеримент. Гледал продължително отражението на слънцето в огледало и в резултат загубил временно зрението си. Цели три дни стоял в тъмна стая, но все още продължавал да вижда ярко петно в съзнанието си. Проблемът е, че химичните рецептори, които управляват зрението не могат да понесат силата на директна слънчева светлина. Ние не можем да стоим в присъствието на святия Бог!

След като си припомня пред кого стои, Авакум спонтанно стига довтория си въпрос към Бога: „Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да търпиш беззаконието. Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?” (ст.13)

Когато Бог разкрива своя план да изпрати безмилостните и арогантни вавилонци за осъждение на Юда, Авакум не може да повярва.

„Ти знаеш най-добре какво заслужаваме. Ти си назначил това наказание за нас, то е за наше добро. Но защо халдейците? Не са ли те още по-нечестиви от нас? Те са жестоки варвари, за тях човешкият живот не струва нищо. Пленяват народи и ги разселват, после ги ескплоатират като роби и живеят в разкош (ст. 16). Как можеш да търпиш тяхното беззаконие и да допуснеш тези нечестивци да ни завладеят! Твоят лек е по-лош от болестта ни!”

Понякога ни се струва, че лекът е по-лош от болестта.

Проблемът на Авакум е, че вавилонците са не само безмилостни, но и горди. Те се покланят на идола на собствената си мощ. Това личи от ст 16: „принасят жертва на мрежата си и горят тамян на невода си”. А юдеите поне знаят, че не те, а Бог заслужава поклонение.

Ние често мрънкаме, че Бог не е справедлив към нас. Че други, къде по-грешни от нас, си живеят щастливо, а ние се мъчим. Аз реших данаправя експеримент и написах израза „Не е справедливо” в google. Излязоха 13.1 млн. резултата.

Смятаме, че Бог е несправедлив към нас. Но Божията аритметика не е като нашата аритметика. За нас Бог често действа парадоксално, нокакъв Бог щеше да е Той, ако можехме да отгатнем неговите ходове и да предвидим неговите решения?

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища – казва Господ. Както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли – от вашите помисли.” (Исая 55:8,9). Както казваме,въпрос на гледни точки J.

За Авакум и най-грешните юдеи са „по-праведни” от „нечестивите халдейци” (ст.13).  За святия Бог всички ние сме грешни. За Авакум има степени на праведност. За святия Бог нашата себеправедност е като мръсна дреха. „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” (1 Йоан 1:8)

Защо тогава гледаш злодейците? И мълчиш... (Авакум 1:13б) Твоят лек е по-лош от болестта ни!

Много невярващи днес питат: защо ако Бог е любящ и всесилен, допуска толкова много хора да страдат? Това е труден въпрос, особено ако човекът който го задава преминава през лична трагедия. Боже, защо мълчиш, когато детето ми страда от синдрома на Даун? Защо гледаш безучастно, когато съпругът ми се напива и налита да ме бие? Защо допускаш родителите ми да живеят с мизерна пенсия?

Авакум зададе три въпроса на Бог. Първият въпрос на Авакум беше риторичен въпрос за идентичността на Бога. Той сам отговори на него и беше насърчен от тези богословски истини: „Ние няма да умрем!”.

На втория въпрос „Защо ни се случва всичко това?” той не получава отговор засега. 

Идва време за третия въпрос, и той е „Докога?”

Ст. 17: „Но дали затова ще изпразва мрежата си и непрестанно ще избива безмилостно народите?”

Авакум сравнява Вавилонската армия, предвождана от Навуходоносор с рибар, който лови риба, изпразва мрежата и пак я хвърля в морето. Вавилон завладява град след град, област след област, народ след народ и нищо не може да го спре. За него хората са като рибите, а мрежата е в ръката му. Познай кого ще улови той сега? Юда!

В лицето на това покъртително зло, Авакум се чуди кога ще свърши всичко това? Няма ли някой да спре Вавилон? Завинаги ли ще продължава този терор и насилие?

Често и ние задаваме тези въпроси: Господи, докога ще се боря с толкова трудности в живота си? Ако само знаех кога ще свърши, би било по-лесно. Но ако тревогите и страданието ми нямат край, не виждам как ще живея.

Авакум зададе три въпроса на Бог:

Кой си ти, Боже? На този въпрос Авакум отговаря сам.

Как можеш да направиш това? На този въпрос не е даден отговор.

Колко дълго ще продължава всичко това? На този въпрос не е даден отговор.

Това са искрени въпроси. Авакум е честен с Бога и не се колебае да изрази своите съмнения. Не се крие зад заучена набожност.

Той отговаря на единствения въпрос, на който може да отговори и чака Бог да отговори на другите два. Той вярва в Бога, Той е уверен в своята вяра, но има сериозни въпроси, на които търси отговор.

Тогава идва решението. Какво е то?

„На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата.” (2:1) Авакум очаква Яхве да отговори скоро на неговите въпроси, затова заема позицията на стража, часови, който ще стои на поста си в очакване на Божия отговор.

Ние не знаем колко дълго той е чакал. Знаем само, че накрая Бог е отговорил. Някой беше казал, „Хората казват, че Бог вече не говори на хората както е говорил в миналото. Истината е, че хората днес не слушат така, както са слушали в миналото."

В един момент ще трябва ние да престанем да говорим за проблемите си. Ние искаме да говорим, нуждаем се да говорим, да споделяме, да се оплачем на някого, да изплачем мъката си. Но ако продължаваме само да говорим, положението няма да се подобри.

Авакум беше искрен и сподели с Бог страховете си. Но той е и достатъчно мъдър, за да чака отговор от Бога.

Защото нашите най-големи проблеми не са психологически, емоционални или социални. Със сигурност не са политически. Нашите най-големи проблеми са духовни и теологически.

Можем ли да се довериш на Бог? В какъв Бог вярваш? Отиваш ли в кулата си, образно казано, и чакаш ли Неговия отговор?

Когато го направиш, отговорът ще дойде, рано или късно. Мълчанието (1:13) ще бъде заменено с говорене (2:1).

Всъщност, Бог даде своя голям отговор на човешкото страдание, като преди 2000 г. се намеси в човешката история и изпрати Своя единороден Син на земята.

„...както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари име, което е над всяко друго име; така че в името на Исус да се преклони всяко коляно от небесните, земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.” (Фил. 2:6-11)

Авакум гледаше от своята кула напред, не само към времето на избавлението на Израел, но и към това най-велико събитие в човешката история. Днес ние можем да влезем в нашата кула и да погледнем назад към кръста. Там е отговорът на всички въпроси, които Авакум зададе.

Гледаш ли към кръста? Защото кръстът е истинският отговор на нашите въпроси. Той е единствено ефективното лечение за нашата болест. Но това лечение струваше всичко на Христос.

Никой не очакваше Божият Син да се роди в плът. Но Бог го направи. Бог е Бог на парадоксите и непредсказуемите решения. Ние вярваме във велик Бог, Спасител и Изцелител!

Затова, нека не се учудваме, че не го разбираме. Божиите пътища са по-добри. Божиите мисли са по-добри. Божиите планове са по-добри.

Може би си се молил на Бог, но не харесваш отговора Му. Какво правиш тогава? Може да се опиташ да се пазариш с него или да му се ядосаш, но това няма да ти помогне. Вместо това като Авакум можеш да зададеш на Бог някои въпроси. Можеш да се върнеш към основополагащите библейски принципи и да си припомниш кой е Бог. Авакум го направи.

Най-вече, можеш да решиш да чакаш Господа с вяра и надежда, че това, което не ти е ясно сега, ще ти се изясни по-късно.

Група алпинисти започнали изкачването на висок връх. Едно от момичетата било с леща в окото. При движение на спасителното въже то ударило окото и лещата падналата. Дълго търсила по скалата или дрехата си, но не намерила нищо. След като ѝ помогнали да се изкачи, казала на приятелите си за изгубената леща. Била доста нещастна, защото без нея била като сляпа. Когато групата слязла на ниското, срещнали друга група алпинисти. Един попитал: „Някой да е губил леща?”

Само по себе си това било невероятно. Но знаете ли защо алпинистът я забелязал? Една мравка вървяла бавно по скалата, носейки ... лещата!

Бащата на момичето бил художник. Когато то разказало на баща си какво ѝ се е случило, той нарисувал мравка, която носи леща, а под нея сложил надпис: „Господи, не знам защо искаш да нося това нещо. Не става за ядене и е ужасно тежко. Но ако това е което искаш да правя, ще го направя за Теб.”

Когато преминаваме през изпитания и трудности и ни се иска да се освободим от товара, нека и ние кажем: „Господи, не знам защо искаш да нося това нещо. Не разбирам за какво ми е и е ужасно тежко. Но ако това е което искаш да правя, ще го направя за Теб.”

Нека се помолим.

10.04.2016 г.,

БПЦ "Нов живот" Варна