Цар Освободител

/проповед/

Пациент казва на доктора: Докторе, езикът ми изтръпва, когато се допре до натрошени орехови черупки, увити в станиол. Какво ми има? Докторът: „Ти имаш твърде много свободно време.“

Свободното време се свързва със свободата. А свободата... Не знам дали има друга дума, която да съдържа такава привлекателна сила и очарование и същевременно да е предизвикала толкова бурни движения и стихийни вълнения сред нациите, колкото думата „свобода“.

В началото на 21 в. стремежът към свобода продължава да е актуален за много хора по лицето на земята. Народите в цели 56 държави все още живеят в условията на диктатура или силно накърнени политически права и граждански свободи.

Ние, българите, знаем какво значи диктатура. На 9 септември 1944 г. България е окупирана от СССР въпреки, че е обявила неутралитет, не е изпратила нито един войник на източния фронт и никой не оказва съпротива, когато частите на Трети украински фронт навлизат в страната.

Съветското нахлуване бележи началото на масово изтребване на духовния, политическия и стопанския елит на българската нация. Десетки хиляди са избити без съд и присъда. Затворите и концлагерите са изпълнени с инакомислещи и противници на режима.

Преди това имаме дълги периоди в нашата история, когато сме под турско или гръцко владичество. Само преди няколко дена празнувахме годишнина от 3 март 1878 г., когато е подписан прелиминарния Санстефански мирен договор между Русия и Турция, а няколко месеца по-късно в Берлин е подписан истинския договор между двете империи. България отново се появява на картата, макар и с орязани граници и частична независимост.

В знак на признателност, във Варна и всеки по-голям град има булевард или улица с името „Цар Освободител“. Пред парламента в София има негова статуя. Но знаете ли, че Цар Освободител не е наречен така заради нашето освобождение, а заради отмяната на крепостничеството през 1861 г.? И дали ние можем да го наречем „освободител“?

Всъщност, за нас 3 март е дата с двойнствено значение. От една страна, сме освободени от потисничеството на една империя, за да попаднем под ударите и в крайна сметка под окупацията на друга.

Много хора днес се питат има ли истинско освобождение? Кой изобщо може наистина да ни освободи? Кой може да стане наш истински Цар Освободител?

Подобно на българите, по времето на Исус евреите също са чакали своя Цар Освободител. Когато Исус идва, те го следват с надеждата, че той ще ги освободи от политическия гнет на Рим. Но той им каза, че не го познават (Йоан 8:19). Всъщност, те са се припознали. Станала е грешка.

Исус не беше просто чудодеен лечител, морален учител или политически лидер, за какъвто го бяха взели. Той беше нещо много повече. Той беше пророкуваният Месия, помазаният Цар, Божият Син, дошъл да освободи не просто Израел, а цялото човечество от едно друго робство.

Исус ни освобождава от робството на греха

Той им каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31,32)

Исус ги докосна по болното място. Те бяха честолюбиви хора, бяха горди със своята история, и макар и да не бяха политически свободни, за разлика от нас, не се считаха за роби. Затова започнаха да протестират. Ние нямаме нужда някой да ни освобождава!

Тогава Исус им рече: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, роб е на греха.“ (Йоан 8:34).

Робството на греха.

Фарисеите бяха педантични в изпълнението на ритуалната страна на Мойсеевия закон. Затова простолюдието ги смяташе за святи хора, за първи кандидати за небето. Но всъщност бяха „варосани гробници“ – бели отвън, мъртви отвътре. Те можеха да заблудят хората, но не и Бога.

Един човек попълвал молба за постъпване на работа и стигнал до въпроса: „Бил ли сте арестуван за нещо?“ Отговорил с „Не“. Следващият въпрос бил „Защо?“ Отговорил, „Никога не са ме хващали.“           

Но всички ние сме били хващани в крачка. Всички сме били хващани на местопрестъплението, в нашия грях. Дори човек да не ни е виждал, Бог вижда. И това не е всичко. Много хора мислят, че Бог е добър, ще вдигне рамене и в края на краищата всички ще отидем на небето. Но се лъжат. Бог е свят Бог и Той иска ние да живеем в святост и чистота. Бог иска да ни освободи от робството на греха.

1 Пет. 1:14-16 „Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие във всичките си постъпки; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“.“

Това ми звучи като неизпълнимо поръчение. Аз не съм свят във всичко, което правя и казвам, но бих искал да бъда. Искам да съм без грях, но преди това трябва да бъда освободен от оковите на греха.

Докато бил в Швейцария, един проповедник видял орел – чудесна птица, но окована за скала. Орелът бил окован с 6-7 метрoва верига за краката, другият край на която била прикована с железен гвоздей за канарата. Ето го царят на птиците, помислил си той, който е създаден, за да се рее в небето, прикован за земята. Това е животът на много вярващи. И аз искам да те попитам днес: позволяваш ли на работата, на грижите на света, на похотта на плътта да те приковава, за да не можеш да се издигнеш?

2 Кор. 5:21: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Праведни пред Бога.

В разговора с фарисеите, след като им каза, че са поробени от греха, Исус добави: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Наистина свободни. Само истинският Цар Освободител може да ни направи истински свободни. Само Цар Освободител Исус може да счупи нашите окови! Само Той може да ни направи свободни от греха във всичките му измерения. Включително от страха.

Исус ни освобождава от робството на страха

Двама естествоизпитатели били на сафари в джунглата, когато изведнъж кръвожаден лъв изскочил пред тях. „Спокойно“, прошепнал първият. „Помниш ли, какво четохме в онази книга за дивите животни? Aко стоиш напълно неподвижно и гледаш лъва в очите, той ще се обърне и ще избяга.“ „Разбира се,“ отговорил спътника му. „Ти си чел книгата, и аз съм чел книгата. Но дали лъвът я е чел?“

Много преди да бъде завладян от Рим, Израел беше в Египетско робство (1800 - 1446 пр.Хр.), Бог се яви на Мойсей при горящата къпина и го призова да изведе народа и да го доведе в Обещаната земя (Изх. 3). Мойсей се ужаси при мисълта, че трябва да се изправи пред фараона и започна да се оправдава: кой съм аз, че да ида при фараона, аз не мога да говоря, заеквам, те няма да ми повярват... И ако ме питат кой ме изпраща, какво да им кажа. Тогава Бог му каза: „Кажи им, че те изпраща „Аз съм, Който съм“ (Изход 3:14).

Кажи им, че Аз съм Вечният, всесилният, единственият Цар на вселената. Аз съм Царят, който ще ви освободи. Аз съм Цар Освободител. Ще освободя и теб от твоя страх.

Мойсей не се уплаши и да премине през страдания, защото знаеше, че Цар Освободител е с него. За него авторът на Евреи казва, че „предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха.“ (Евреи 11:25). И името на Мойсей беше записано сред героите на вярата в Евреи 11 гл. Къде ще бъде записано твоето име?

Рим. 8:15: „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!“

В миналото ние сме имали много герои на вярата, които са били освободени от робството на страха от Исус. Първият български мъченик за вярата, Енравота, е посечен с меч от брат си Маламир, защото разделял ханската власт,тръгвайки след вярата на ромеите.Обвиненията в разделяне на нацията не са отсега. Малко преди да умре, Енравота Боян казва: „Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт.“

Исус освобождава от всеки страх, дори от страх от смърт.

Колко далеч от тази свобода са днес много от нашите сънародници. Днес ние сме роби на страха. Ние се страхуваме от много неща. Страхуваме се за децата си, за колата си, страхуваме се от бъдещето, oт черни котки, терористи, крадци, страхуваме се от бежанците, страхуваме се от Турция, страхуваме се от Русия, страхуваме се от Запада, страхуваме се даже от себе си...

Днес има страхове, за които сигурно дори не сме чували: Пеладофобия – страхът от оплешивяване и от плешиви хора. Аерофобия – страх от течение. Дерматопатофобия – страх от цветнокожи. Китофобия – страх от космати хора. Пфтирофобия - страх от въшки. Левофобия – страх от предмети вляво от нас. Декстрофобия – страх от предмети вдясно от нас. Аурорафобия – страх от северните светлини. Калипрофобия – страх от неясни значения. Таласофобия – страх от сядане. Стасибасифобия – страх от ставане и ходене. Одонтофобия – страх от зъби. Графофобия – страх от публично писане. Агорафобия – страх от преминаване през големи открити пространства. Фобофобия – страх от страхуване. В един сайт са споменати 557 фобии, а сигурно има и още!

Но Исус дойде, за да ни освободи от нашите страхове. От всеки от тях! Той иска да ни осинови, за да не сме повече роби. „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение...“

Характерно за робите е, че се страхуват. Характерно за синовете е, че те са сигурни в ръцете на своя баща.

Когато нашите деца бяха малки, обичах да си играя с тях. Една от най-любимите ни игри беше да ги подхвърлям във въздуха. Хвърлях ги така, че главите им почти да докосват тавана. Умираха от удоволствие. Дори не си помисляха да се страхуват. Изобщо не им идваше наум, че мога да ги нараня. Но когато друг път опитвах да подхвърля чуждо дете, което не е свикнало, то обикновено се страхуваше. Синовете и дъщерите познават своя баща и се чувстват сигурни в Неговите ръце.

Народът е казал, „Очите на страха са големи“. Всеки проблем ни се струва като непреодолима планина. Но с Бога всичко е възможно. Всяка планина ще бъде преместена. Великанът Голиат падна пред детето Давид, защото на страната на последния беше Царят на вселената. Могъщият Египет отстъпи пред Мойсей, защото Цар Освободител беше с него. Когато Цар Исус ни осинови, Той ни освобождава от страха и ние сме способни на героични дела.

В нашата история има много примери за героизъм, проявен в борбата за свобода. Но един от най-вдъхновяващите е подвигът, проявен от опълченците при битката на връх Шипка.

През август 1877 г. между 27000-на войска на Сюлейман паша и българо-руския отряд, наброяващ само 5500 души, се разиграват епични битки. Българите са с лошо въоръжение, липсва и вода.

В първия ден защитниците отблъскват 7 атаки. На третия ден турците получават подкрепления и атакуват яростно. Към обяд всички атаки са отблъснати, но патроните са на привършване. В най-критичния момент българите започват да хвърлят труповете на повече от 1380 загинали защитници.

При вида на тази страховита гледка турците са обхванати от суеверен страх. Точно тогава пристига подкрепление. Шипка е спасена и пътят за победен ход към Одрин и Цариград е открит.

Защо българите са се били толкова самоотвержено срещу превъзхождащия ги противник? Защото са се били за свещена кауза - за своята свобода. И защото са се чувствали синове на тази дадена им от Бога земя, а не роби. Бог обича свободолюбивите и изпраща своя Дух и армия от ангели в тяхна подкрепа. Той се бие на тяхна страна. Когато Цар Освободител е с тебе, ти си способен на невероятен героизъм.

В началото започнахме с датата 3 март и казахме, че това е спорна дата в Българската история. „Освободени сме“, но не от истинския цар освободител. За него Левски казва: „Който ни освободи, той ще ни пороби.“ Но все пак, 3 март е дата, която е добре да тачим и да си спомняме.

Защото тя е свързана с едно друго събитие: подписването на Брест-Литовския мир през 1918 г., в който България е победителка. Една от най-великите победи, съдействали за този изход, е тази на ген. Иван Колев. Неговата конна дивизия участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври 1916 г. при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия заедно с бойното ѝ знаме.

Бойният път на генерал Колев завършва с превземането на Мачин и Тулча през януари 1917 г. Благодарение на тези победи Русия капитулира пред Царство България.

Вярата в Господ Исус дава сили и окрилява за победи. Защото побеждава греха и освобождава от робството на страха. Готов ли си за победи в живота си? Бог иска да те освободи от робството на греха. Той идва, за да прогони всеки страх, за да служиш всеотдайно на своята църква, своята общност и своята родина.

Освободен ли си от истинския Цар? Нека се молим. 

БПЦ "Нов живот" Варна

06.03.2016 г.