Днес, по повод атентатa на летището в Брюксел, ме попитаха: "Защо Бог позволява да страдат невинни хора? Къде е Бог, когато страдат невинни жени, деца?"
Ето моят отговор:
Ако Бог направи това, то ние вече няма да имаме свободна воля, а ще бъдем някакви машини, роботи, безличностни компютри. Всичко, дори радостта, любовта и приятелството ще бъдат програмирани. Така не се живее. Това не е живот!
Бог ни е създал по свой образ. Той е Личност и е вложил своя отпечатък в нас, хората - създал ни е личности. Бог ни обича, затова ни е създал свободни да го обичаме или не.
Любовта не може без свободата. Където има любов, има и свободна воля. А където има свободна воля, има грях, непокорство, страдание, сълзи и болка. И смърт - физическа и духовна.
Свободната ни воля може да наранява нас и нашия Създател, но тя може и да се използва за наше добро и да доставя радост на Твореца.
Защото само свободната воля позволява истинска вяра, а не насилствено наложено изкуствено поклонение.
Къде е Бог в нашето нещастие? Къде е Той в страданието на убитите и ранените на летището в Брюксел? На десетки други места, където хора избиват други хора?
Бог не е незаинтересован от нашето нещастие. Той не се дистанцира от него. Преди 2000 г. Той стана един от нас чрез въплъщението на Своя Син Исус Христос, страда с нас, понесе най-голямата болка, умря с най-жестоката смърт и възкръсна от смъртта!
Днес, ако вярваш в Неговата смърт и възкресение, ще имаш истински живот, даже и да страдаш за малко (вечността е несравнимо по-голяма).
Затова Бог е точно там, където е нашето нещастие. Той е в пламъците на горещата сграда, сред отломките на взривения площад. Той държи ръката на страдащия от рак и бди над работника с 90% изгаряния. Той е и с теб в твоето страдание.
Но ние пак питаме "Защо?" Защо се случва точно на нас!
Може би затова: защото точно там, в нашето страдание, ние ще направим най-после избора, който Бог очаква от нас.
Ще повярваме в Исус Христос като наш Господ и Спасител.
Ще познаем истината.
И ще бъдем свободни.
