The End Justifies the Means?

Here is another question I got from my Armenian friends:

Question:

If God forgives all wrongdoings, why shouldn't we commit sins to reach our goals?

And here is my answer:

Do you want to make a name for yourself?

After the mission’s week in Armenia some students sent to us their questions about God and Christianity. Here is my answer to one of them.

Question:

I will consider myself succeeded in case  I do a cultural revolution immortalizing my name. I think it will be possible if I could find and present a new perfect figure in a way that all could understand.

Answer:

We all want to succeed. The question is how we define success. It seems that to you success is to do something for your nation and the world that will be remembered by the future generations.

Защо не съм атеист | 10 причини да съм християнин

Мислил ли си, че моралът действа като спирачка? И че смисълът е билет за някъде, а историята издава Божи почерк? По какво истината прилича на инжекция, а любовта на витамин? Чувал ли си Божия смях? Чувствал ли си Неговото вдъхновение?

Ако не си, „Защо не съм атеист” ще ти помогне. Изключи телефона, вземи си повече бисквитки и сок, настани се удобно и се потопи в удоволствието на това уникално четиво.

Taзи книга предлага много аргументи от различни области на познанието в подкрепа на вярата в Бога и християнството. Тя е едно предизвикателство към мислещите хора и чудесен помощник за тези, които търсят истината относно най-важния въпрос на битието – има ли Бог и кой е Той.

За да свалите книгата кликнете върху заглавието на постинга.

Върви, народе възродени?

"Химнът на Св.св. Кирил и Методий" е написан преди 121 години. Време, когато България гледа с надежда и вяра към 'светлите бъднини'. Тази вяра е отразена в текста на Ст. Михайловски, превърнал се в химн благодарение на вдъхновяващата музика на Панайот Пипков.

Колко различно е това време от днешното! Не че и тогава не е имало превратности в съдбата на Отечеството ни, но колко променени сме днес, след 45 години тоталитарно управление и 20 години лутане в посткомунистическата ни реалност. Оптимизмът днес е заменен с песимизъм, вярата с апатия и цинизъм, а надеждата - с отчаяние.

Ако има един урок, който би трябвало да сме научили за толкова години, той е че 'мощната просвета' без вяра в Бога няма да ни доведе до никъде. Науката се оказа не 'слънце, което във душите грей', а един от многото идоли, на които напразно се надявахме. Решихме, че можем да постигнем всичко чрез писменост, книжовност и мощна просвета. Но всичко това се оказа сапунен мехур, който се спука под тежестта на собствената ни гордост, егоизъм и индивидуализъм.

Знаят ли те какво точно празнуваме на 24 май?

Днес цинично продължаваме да говорим за тази писменост и книжовност и да се гордеем с нейните постижения, но забравяме причината, поради която те са били създадени. Каквито и да са били конюнктурните съображения от онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.

Те са знаели, че не просветата сама за себе си, а знанието за Бога и вярата в Него могат да дадат мощен импулс за развитието на нашия народ. Те са ставали и лягали с едничката мисъл да доведат Божието Слово до непросветния ни народ. Именно за тази Просвета са копняли и в крайна сметка са постигнали целта си. Библията е била преведена на български език. За съжаление, днес не разполагаме с този превод.

Поради историческите превратности, с малки изключения България е живяла твърде дълго без библейска просвета. Днес, повече от 140 г. след публикуването на първия пълен превод на Библията на новобългарски език, нашите сънародници продължават да са библейски непросветени.

Затова и резултатите са плачевни - посредствено средно образование, неконкурентно способно висше образование, немотивирани лекари, учители, икономисти, съдии и политици, масова емиграция, корупция, престъпност, незаконност и ненаказуемост. Днес народът ни върви, но изроден и отчужден от Бог, от библейските истини и от самия себе си.

За да се възроди и тръгне народът ни пак към светла бъднина, нужно е да постави Бог там, където му е мястото - в центъра. Това се е случвало в историята с много народи, може да се случи и с нас. За духовното обновление на нацията ни обаче е нужна много, много работа. И не по-малко молитва.

Кирил и Методий са знаели това и са дали всичко от себе си, за да дадат на българите и други народи възможност да се докоснат до истините на Словото и те да ги променят. Сега този призив е отново актуален. Дали ще се намерят новите Кириловци и Методиевци?

текст: Стоян Михайловски музика: Панайот Пипков

Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови! Върви към мощната просвета! В световните борби върви, /от длъжност неизменна воден - и Бог ще те благослови! /2 Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, /духовно покори страните, които завладя със меч! /2 Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - /в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... /2 Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; /за всесветовната просвета тя бе неизчерпаем вир. /2 Бе и тъжовно робско време... тогаз балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отомански властелин... Но винаги духът народен подпорка търсеше у вас, /о, мъдреци! През десет века все жив остана ваший глас! /2 О вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина. Подвижници за права вяра, сеятели на правда, мир, /апостоли високославни, звезди върху славянский мир, /2 бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нек името ви да живее във всенародната любов, /речта ви мощна нек се помни в славянството во век веков! /2

Енигмата «кръщение заради мъртвите»

1 Коринтяни 15:29

Чели ли сте този стих в Библията? Това е един от трудните за разбиране стихове и различни коментатори дават различни тълкувания. Има поне десетина мнения относно това какво точно Павел иска да каже.

За да разберем какво той би могъл да има предвид, трябва първо да видим контекста. В цялата глава Павел говори за възкресението. Причината Павел да отдели толкова място на него са лъжеучителите, които проповядвали че няма възкресение на мъртвите (ст. 12,13). Павел казва, че същността на благата вест е именно Христовото възкресение (ст.1-14). Той дава много доводи, че има възкресение – има свидетели на възкресението на Христос, също ако нямаше тогава и Христос не е възкръснал, проповядването на Павел е напразно, вярата им е напразна, Павел и другите апостоли са лъжци, всички вярващи са изгубени в греховете си, а умрелите вярващи са погинали непростени.

След това от 20-28 ст. Павел обяснява, че Христос е първият плод от всички, които ще бъдат възкресени. И в ст. 29 той посочва друга причина, поради която възкресението е истинно. „Иначе какво ще правят  тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?” Какво иска да каже Павел? (превод на „Издателство Верен”)

Както казах, има много и най-различни обяснения. Може би най-известното е, че вярващите са се кръщавали вместо (от името на) вече починали вярващи, които поради някаква причина (настъпило бедствие или скорошна смърт) не са могли да бъдат кръстени приживе. Те смятат, че Павел цитира тази практика като аргумент против тяхната вяра. Но ако Павел видеше небиблейска практика, би ли я подминал без да го отбележи? Това е в разрез с неговите разбирания на пастир и с критичните му бележки към поведението на коринтяните в цялото писмо.

Според други ‘заради мъртвите’ показва, че именно мъртвите са мотивирали живите вярващи да се кръщават. Това може да е или заради добрия пример на някои починали вярващи, на които искаме да подражаваме и да имаме същите награди на небето като тях. Или пък, може да е заради лошия пример на починали невярващи, който би ни мотивирал да се кръстим и да живеем за Бога, за да избегнем наказанието, пред което те са изправени (1 Кор. 10:1-11). Това обяснение обаче пренебрегва факта, че водното кръщение е символ и декларация, установени от Христос. Ние не се нуждаем от допълнителна мотивация, за да се кръщаваме.

Други считат, че показателното местоимение ‘тези’ в ст. 29 показва, че Павел няма предвид вярващите, на които пише. Иначе би казал „вие”, а стихът би звучал така: „Иначе какво ще правите вие (последователите на Христос), които се кръщавате заради мървите...” Не каза и „ние”, нито пък „аз”. Следователно, той най-вероятно има предвид именно лъжеучителите от ст. 12. С други думи той пита: „Защо ще им е на тези лъжеучители, които даже не вярват във възкресението, да се кръщават за мъртвите, ако мъртвите изобщо не възкръсват?” Като че ли контекстът подкрепя такава една интерпретация.

В коментара на Гил също се посочва, че е трудно да се разбере смисъла, който Павел влага в израза „се кръщават заради мъртвите”, като добавя че възможни интерпретации са, че тук може да става въпрос за еврейско кръщение след докосване на труп за очистване (при което се изричат думите „възкресението на мъртвите”, което би било безсмислено, ако нямаше възкресение), или християнско кръщение, в буквален или преносен смисъл. Също, според някои тук може Павел да има предвид различните ритуали на евреите за подготовка на тялото на мъртвеца за погребване (вж. Деян. 9:37).

Аргументът е, че ако няма възкресение на мъртвите, тогава защо е нужна цялата тази подготовка? Защо трябва да се мие тялото? Не може ли направо да се спусне в гроба? Но Гил не може да приеме тази теза, защото няма логика този обичай да се нарича „кръщение за(ради) мъртвите” от Павел.

Той споменава още няколко хипотези – че изразът трябва да се преведе „над мъртвите”, тъй като някои християни поставяли баптистериите си на места за погребение, като с това показвали вярата си и надеждата си във възкресението на мъртвите; или че се погребвали символично върху своите мъртви дела и грехове от миналото, или че новоповярвалите и кръстените вярващи запълват мястото на умрелите в църквата (оттук ‘кръщение за мъртвите’). Той не отхвърля обаче възможността тук да става въпрос за практиката преди кръщението да се прави изповед, в която с вяра да се декларира доктрината за възкресението на мъртвите (и оттам – „възкресение заради мъртвите”).

Все пак, като най-вероятна за Гил е хипотезата, че Павел говори за кръщение не в буквален, а в преносен, фигуративен смисъл, имайки предвид нещастията, страданията и мъченичеството, през които преминават някои християни (защото тук се говори само за ‘някои’, а не за всички християни) поради вярата си във възкресението на мъртвите. Тоест, това е тяхното ‘кръщаване заради вярата им в мъртвите’. С други думи, Гил превежда стиха така: „Ако мъртвите не биваха възкресявани, какво щеше да стане с тези, които са били ‘кръстени’ или преминали през нещастия и страдания, които са издържали толкова много болка и нараняване и дори са загубили живота си в защита на тази доктрина. Колко ужасна би била тяхната грешка!”

Друго становище обръща внимание на същността на кръщението като погребване с Христос и възкръсване за нов живот, при което вярващите се съединяват с него в неговата смърт и възкресение. Духовната опитност на кръщението сочи не просто към ‘душата’, но към цялостната личност, включително тялото на вярващия. Ранните отци са заключили въз основа на този стих, че Павел пита какъв е смисълът да се кръщаваме с кръщение заради телата (изразът заради мъртвите буквално значи ‘от името на мъртвите (тела)’, ако те ще изчезнат. Дали Павел не е имал предвид именно това?

Както виждаме, стихът е доста енигматичен и може би споровете около него няма да престанат никога. Конкретният повод да направя това проучване е въпросът, зададен от мормон към един мой познат. Той го попитал какво според него означава този стих в 1 Коринтяни.

Този въпрос разбира се, не е случаен. Първо Кор. 15:29 се използва от мормоните в подкрепа на практиката им да кръщават мъртвите. В техните „Доктрина и завети” се казва, че книгата на Мормон съдържа „пълнотата на благовестието на Исус Христос към езичниците и към евреите (Раздел 20:9), а също и че „този най-славен от всички предмет, принадлежащ на вечното благовестие е именно кръщението на мъртвите (128:17).

Защо този предмет е ‘толкова славен’ за тях? Защото даже някой да не е повярвал и да не е бил кръстен в този живот, негов роднина мормон може да бъде кръстен вместо него. Тогава умрелият може да има възможност да повярва след смъртта си, да се покае и да бъде спасен. Затова мормоните хвърлят много пари и съхраняват цели планини от сведения за своите починали, за да определят кой от тях ще се нуждае от нуждата да се кръстят за него.            

Твърдението, че умрелият може да бъде спасен чрез кръщението на друг човек обаче не може да се открие в Книгата на Мормон. Тъкмо напротив, в Алма 34:34,35 се казва:

34 И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят.

35. Защото ето, ако вие отложите деня на покаянието си чак до смъртта, ето, вие ставате поданици на духа на дявола и той ви запечатва като свои; ето защо, Духът Господен се оттегля от вас и няма място у вас, и дяволът има цялата власт над вас; и това е последното състояние на нечестивия. (акцентът мой).

Библията казва, че всеки ще бъде съден според делата си, не според делата на другите (Езек. 18:20, Рим. 2:6, Фил. 2:12). Също, всеки ще бъде съден според делата си в този живот (2 Кор. 5:10, Лука 16:26, Евреи 9:27). И накрая, Библията забранява прекалените занимания с родословията по религиозни причини (1 Тим. 1:4, Тит 3:9). Дори Книгата на Мормон се съгласява с това. Нефи отказва да даде своето родословие с думите: (тези) неща ... са без ценност за чедата човешки (1 Нефи 6:6).

А 1 Нефи 2:21 казва: „И дните на чедата човешки бяха продължени според волята Божия, за да се покаят докато са в плътта.” Следователно, мормоните си противоречат, като следват тази практика.

И накрая, добре е също да споменем, че преводът на 1 Кор. 15:29 в Синодалното издание на Библията не намира потвърждение нито в оригиналния текст на гръцки, нито в най-известните преводи на Библията на английски: „Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?

Преводачите тук умело са вмъкнали два пъти израза вярвайки във възкресението, за да избегнат трудността в разбирането на текста. Този превод се доближава до едно от становищата на Гил по-горе и си остава една от многото възможни интерпретации.

В заключение, можем да кажем следното. Стихът 1 Кор. 15:29 е споменат мимоходом от Павел, само като един от многото аргументи в главата, подкрепящи истинността на възкресението. В него не се долавя нито критика, нито утвърждаване на практиката „кръщение заради мъртвите”. Контекстът сякаш подкрепя тезата, че тук апостолът говори за лъжеучителите. Тезата на Гил също не е за подценяване. Ясно е едно – не можем да използваме този стих, за да изградим доктрина за кръщаване на/заради мъртви. Това е последното нещо, което очаква от нас Павел. 

Източници:

Библия, Издателство Верен, 2001

Библия, Издание на Св. Синорд на Българската Църква, 2012

Mormonism: A Survey and Biblical Critique, http://christiananswers.net/evangelism/beliefs/mormonism-overview.html

Gospel Way, Baptism for the Dead - 1 Corinthians 15:29, http://www.gospelway.com/salvation/baptism-dead.php

Twisting 1 Corinthians 15:29 - Mormonism's Baptism for the Dead, http://www.watchman.org/lds/baptdead.htm,

Книга на Мормон, http://bg.mormonwiki.com/

1 Cor. 15:29, http://biblehub.com/1_corinthians/15-29.htm

Interlinear Bible, http://interlinearbible.org/1_corinthians/15-29.htm

Baptized For The Dead, http://www.tillhecomes.org/baptized-for-the-dead/

Дейвид Прайър, Първо послание към коринтяните, Нов човек, 2003.

New Bible Commentary, IVP, 1994.

Защо лилипутите свалят великаните

Силна статия на Евгений Дайнов за един от най-достойните мъже на България през годините на прехода. Не съм съвсем съгласен единствено със заглавието: "Елегия за Иван Костов". Елегия се пише за мъртъвци. Иван Костов не е мъртвец - нито във физически, нито в политически смисъл. Без преувеличение той е великан в страната на лилипутите. Подобно на други великани - Стефан Стамболов, Мартин Лутър Кинг, Маргрет Тачър и Лех Качински, и той не беше разбран. А други се погрижиха това неразбиране да се трансформира в омраза. Това е стратегията на духовните лилипути. Както е известно, лилипутите не търпят някой да се извисява над тях.

"Дневник"

Иван Костов. Фотограф: Юлия Лазарова

Синята десница бе окончателно погълната от водовъртежа на историята. Преди да продължим нататък, длъжни сме да спрем и отдадем дължимото на нашите герои. Трябва да го направим не заради тях, а заради нас си. Иво Беров вече подхвана този разговор. Доколкото ми позволяват силите, ще се опитам да го продължа. Няма, за разлика от Иво, да пиша за Филип Димитров. Той ми е приятел и не мога да бъда обективен. Иван Костов не ми е приятел. Има възможност да бъда по-трезв в преценките си; и затова тази елегия е за него.

"Когато в гората падне вековен дъб, но наоколо няма хора да слушат, произвежда ли се грохот? Или грохотът се появява само тогава, когато има кой да го чуе?" Въпросът е зададен в началото на 19-ти век от британския философ-емпирик Бъркли като пример за това, че можем да сме сигурни в съществуването само на онова, което виждаме и чуваме.

Миналата седмица

падна най-големият български политик - Иван Костов
Това променя всичко; но засега останалите политици се държат все едно нищо особено не се е случило. Очевидно се надяват, че ако се правят, че не чуват тътена, то и последващите го политически земетръси ще ги подминат. Няма.

... Преди точно десет години интернет прохождаше и затова все още имаше смисъл да се ползват хартиени вестници. Наех студенти да изрязват вестникарски материали и ги сортират по папки. Когато две години по-късно зарязахме тази работа поради развитието на интернет, събрахме папките за изхвърляне. Най-дебелата се оказа озаглавена "Костов яде деца". Дори на студентите бе направила впечатление всекидневната, провеждана без прекъсване, година след година, канонада по бившия министър-председател.

Оттогава светът се промени напълно. Никой не сортира вестникарски изрезки например. В цялата тази промяна обаче продължава да има една константа: Иван Костов е виновен за всичко. През пролетта на 2009 година мислих, че дъното е стигнато с твърдението на тогавашния президент Първанов, че именно Костов е виновен за взривовете в голям военен склад. Това обаче не се оказа никакво дъно, защото в началото на 2013 година – 12 години след като напусна властта – пак Костов се оказа виновен, този път за надутите сметки на тока, изкарали хората на улицата.

Израстна цяло едно поколение, което има доста смътна представа кой е той и какво е правил. Но твърдо знае едно: трябва да бъде мразен. Тази фиксация прави така, че всички други политици от 90-те са забравени. Студентите първокурсници, когато се появят при мен, носят в главата си следното резюме на новата българска история: "Управляваше Тодор Живков, после го свалиха и дойде Иван Костов."

Допреди няколко години начинаещите студенти имаха и отчетлива черно-бяла картинка, очевидно набивана им в главите в домашна обстановка: Живков – добър, давал на народа; Костов – лош, взел всичко на народа. Днес "игрек-поколението" е по-софистицирано и знае, че Живков не е "добър". Но Костов продължава да е лошият.

Всичко се изсипва върху Костов по простата причина, че той е най-големият. А е най-големият, защото именно нему дължим, да речем, простичкия факт, че България е член на ЕС и НАТО – за разлика от Македония и Сърбия примерно, да не говорим за Русия и Беларус. След разрухата, донесена от Жан Виденов – спомнете си как вестник "Дума" публикуваше рецепти за затваряне на хляб в буркани – нямаше никакви гаранции, че България изобщо някога ще се възстанови. Само три години по-късно обаче не само се беше възстановила, но и бе призната за отговаряща на критериите от Маастрихт, т.е. годна за членство в ЕС. Костов направи това, не някой спасител, цар или месия.

Не че не си навлече неприязънта и на външния свят. Еврокомисията направо хлъцна, когато с режещ тон Костов й съобщи, че няма никакво намерение да чака десет години за влизане в съюза, както му бе намекнато в началото. Американците останаха втрещени, когато Костов не се огъна под натиска на Държавния департамент и отказа България да приеме 20 - 30 000 албански бежанци на своя територия. Руснаците никога няма да забравя, как Костовото правителство им отказа въздушен коридор към Косово, за да стоварят войски в Прищина, преди да са пристигнали западните съюзници.

Външната неприязън е разбираема. Костов от време на време ги удряше с линийка през пръстите и това на тях не им харесваше. Вътрешната,

българската омраза е неразбираема със смайващите си, космически размери
Англичаните например, които Чърчил спаси от унизителен разгром по време на войната и накрая ги направи победители – те го свалиха от власт за "благодарност", но не го намразиха. В началото на 21-ви век го обявиха за "най-великия държавник за всички времена". Българите обаче, които Костов спаси от азиатска бедност, руска подчиненост и ги докара до портите на Европа – те не само го свалиха от власт. Те го мразят, както никога никого не са мразили преди.

Иван Костов не е най-приятният човек на света. В най-невинна лична среща е способен да направи така, че после човек да реши да го отбягва толкова дълго, колкото е възможно. Той обаче не е мразен заради това; в крайна сметка повечето хора никога не са го виждали "на живо".

Мразен е, защото направи

две исторически важни неща

които изтръгнаха България от блатото на постсоциалистическото битуване, в което продължават да си бълбукат наши съседи и братовчеди като молдовци, беларуси и узбеки. Първото и най-важно – затвори социалистическата промишленост.

Рядко си спомняме, че към 1997 година по-голямата част от българите си живееха така, както бяха свикнали от 60-те години. Ходеха на работа в държавния завод, където не работиха нищо полезно, но получаваха някаква заплата. Междувременно вземаха от завода всичко, което им трябваше, за да работят и "на частно" – в сивия сектор. Заводите бяха на загуба, тъй като не произвеждаха нищо конкурентно. Загубите се покриваха от данъците, които никой не плащаше. Страната, извън София и два-три големи града, живееше на принципа "всеки лъже всеки".

Накрая обаче дойде сметката. Точно този опит за съхранение на социалистическия бит доведе до пълен фалит на държавата и необходимостта да се почне наново. Като част от това ново начало Костов затвори тези предприятия. Спря течовете в бюджета и изряза гнилото, за да се развие здравото. От гледна точка на масовата психология обаче това бе катастрофално разрушаване на привичния и уютен начин на живот, който българите особено ценяха.

Костов наистина им "взе всичко" – взе им света, който харесваха, защото в него не поемаха нито рискове, нито отговорности. И след това направи второто важно нещо. Съобщи им, че вместо да чакат някой да дойде и да им даде, е време да запретнат ръкавите и да се справят с живота. Отне им правото да потънат във вечен траур по изгубения начин на живот. Не само им отне рая, но им забрани да плачат за него.

В този момент трупаната неприязън избухна в омраза. Костов бе преопакован в чудовище, което се натъкнало на един щастлив народец и - напълно безпричинно и само заради злата си воля - му взел всичко и го пратил нещастен и гол да броди по света. Оттук бе една крачка до това Костов да е причинител на всички случващи се злини – просто защото е зъл. В пролетта на 2001 година медиите директно го обвиниха в убийството на дете на таксиметров шофьор, а таксистите блокираха парламента и искаха да го разкъсат. После се разбра, че не бил той, а била майката на детето – но тогава вече злият Костов беше виновен за други възникнали злини.

Разбира се, слизането на Костов от власт през 2001 г. си има и обективни обяснения. Докато народът наистина страдаше, докато се преподреди в новия свят на отговорността, Костови съратници станаха "необяснимо богати", по израза на неговия предшественик Филип Димитров. Появи се и типичното за нашите земи високомерие на управляващите спрямо управляваните.

Кадровите грешки 

на Костов бяха на моменти смайващи, способността да се самозалъгва – впечатляваща, а комуникацията с обществото – най-малкото неефективна.

Но не тези причини обясняват защо българите свалиха Костов от власт през 2001 година. Те го наказаха, защото им "взе всичко". И го заместиха с царя, защото преведоха неговите витиевати послания на езика, който разбираха: "Вервайте ми, аз ще ви оправя, аз ще ви дам..." Опитаха се да заменят Маргарет Тачър с Тодор Живков.

Опитват се и до днес. И докато търсят кой да им "даде" срещу коленичене и послушание, ще мразят Иван Костов, който им казваше "изправете се и си вземете сами". Дори не злорадстват за неговото падение. Да не вземе да се върне...

Философът Бъркли в крайна сметка дава отговор на загадката с падащото в гората дърво. Дори да няма кой да чуе тътена, пише той, тътен има, защото отеква в ушите на Бог. Всички са си запушили ушите за грохота от падането на Костов. Но този грохот отеква в историята. И ще ги връхлети тогава, когато най-малко очакват.

Евгений Дайнов, "Дневник"

Увод към "Защо не съм атеист"

/кликни на заглавието, за да свалиш цялата книга/

За някои спорът е спорт. Тези хора чувстват, че живеят само когато спорят на най-различни теми. Тяхното мото е споря, следователно съществувам. Аз не съм от тях. Целта ми не е и да провокирам противоречия или да правя обидни изказвания.

Ако има нещо, което съм се опитал да кажа с тази книга, то е, че въпросът за съществуването на Бога и истинността на християнството в крайна сметка засяга всеки един от нас лично.

И отговорът, който всеки от нас ще даде, е изключително важен. Надявам се, че с тази книжка ще ти помогна да си отговориш на въпроса има ли Бог и ако да, как да го познаем.

Предмет на книгата са вярата и нейната антитеза, атеизмът. Думата вяра е толкова често срещана, че понякога не се замисляме какво означава. Речникът дава следната дефиниция: „убеденост в истина, ценност, личност или идея.”[i]

Но какво е атеизъм? Срещнах следното шеговито определение: „Атеизъм е убеждението, че не е съществувало нищо и нищо не се е случило на каквото и да е и след това това нищо като по чудо е експлоадирало без някаква причина, създавайки всичко, след което част от това всичко като по чудо и без причина се е организирало в самовъзпроизвеждащи се неща, които след това се превърнали в динозаври.” Звучи много логично.

Ако трябва да изходим от етимологията на думата, атеизъм идва от гръцката представка а която означава не- и гръцката дума за Бог теос. Думата не означава: не вярвам, че има Бог, или не мисля, че има Бог, а означава не-Бог, или несъществуващ Бог, Бог няма.

Това твърдение изхожда от презумцията, че познава абсолютно цялата вселена и затова с увереност може да заяви, че Бог няма. Но то съдържа вътрешно противоречие.

Все едно някой да каже: „Имам безкрайното знание, което ми дава основание да заявя, че няма някой, който да притежава безкрайно знание.”

Това ми напомня за изказването, приписвано на Юрий Гагарин, който уж казал на хората в контролния център по време на полета си в космоса: „Не виждам никакъв Бог тук.”[ii]

Всъщност, няма човек, който да не вярва в нещо. Един вярва в себе си, друг в любовта, трети във виното. In vino veritas. Атеистът пък вярва, че не вярва в Бог.

Британският философ и математик Бертранд Ръсел е осъзнал логическата несъстоятелност на атеизма, затова преминал в лагера на агностиците[iii]. А агностицизма, по думите на проф. Рави Закарайъс, е много лесно да бъде доказан. Всичко на всичко трябва да докажеш, че не знаеш нищо.

Глупаво е да кажеш: Аз знам, че не можеш да знаеш. Но има много искрени агностици, които казват: „Изследвал съм предмета и съм убеден от доказателствата, че не е възможно със сигурност да се знае, че има Бог.” Това е така нареченият мек агностицизъм. Но има и по-тежки случаи.

Един мъж се събудил сутринта и казал на съпругата си: „Мисля, че съм умрял.” Тя не му обърнала много внимание - той имал странно чувство за хумор и жената го отдала на склонността му да се шегува. Но човекът продължил да си говори така от време на време и да казва, че е умрял. Жена му решила да го заведе на лекар.

Завела го на група психиатри, които решили да му докажат емпирично, че е жив, като го накарат да признае, че само живите хора кървят. Доказвали му чрез формули, рисували таблици, графики, криви...

Накрая, след всичките доказателства той казал: „Май трябва да призная, че само живите хора кървят.” Веднага един лекар взел игла и я забил във вената му, кръвта шурнала и той казал: „Господи, предполагам, че и мъртвите хора кървят.”

Явно, в известен смисъл този човек бил наистина мъртъв. Каквото и да правили, не успели да го убедят, че е жив.

Някой беше казал: „Даже и да посочите доказателства на този, който не обича истината, той ще ги използва като допълнителен материал за погрешно интерпретиране.”

Всеки има право да вярва или не в Бога. Бог ни е направил свободни и ние, християните, трябва да сме най-ревностните защитници на тази свобода. Както казва Волтер, „не съм съгласен с мнението ти, но докато съм жив ще се боря за правото ти да го изразяваш.”

Същевременно, книгата ми е предизвикателство към мислещите хора. Като убеден християнин съм писал от позицията на библейското християнство. И макар и да приемам правото на мнение на другия, това не означава, че съм съгласен с него.

Надявам се, ти читателю, да си от тези, които обичат истината. А истината за Бога е обективна и не зависи от нашето субективно мнение и предпочитания.

Представените в книгата аргументи за вярата в Бога не претендират за изчерпателност. Но в тези десет глави съм се спрял на неща, които се надявам да помогнат на тези, които търсят Бога с цяло сърце.

За тях Бог казва в Словото си: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.”[iv] Животът е пълен с неща, които носят почерка на Провидението. Дано с тези няколко примери съм успял да ти помогна да го разчетеш.

Приятно четене!

Трифон Трифонов

Варна, януари 2013 г.

---

[i] Тhe Free Dictionary, http://www.thefreedictionary.com/faith

[ii] Всъщност, изказването е на Хрусчов и е направено по време на пленум на ЦК на КПСС, посветен на анти религиозната кампания в страната. Хрусчов казва дословно: „Гагарин излетя в космоса, но не видя никакъв бог там”. Самият Гагарин е кръстен в Православната църква. Малко преди полета си той кръщава и по-голямата си дъщеря Елена. Вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Yuri_Gagarin

[iii] Според Меrriam Webster, aгностик е човек, който се придържа към гледището, че Бог е непознат и вероятно непознаваем. Вж. http://www.merriam-webster.com/dictionary/agnostic

[iv] Библия, Еремия 29 гл., 13 ст.

Трейлър към мюзикъла „Йоан”

О, Шипка (6)!

Попадна ми този материал и реших да го публикувам в моя блог. Да ви предупредя, не е лицеприятно четиво. Но тази истинска случка показва колко далеч от Божиите стандарти за любов към ближния и уважение към човешкото достойнство сме паднали като общество. И ако някой някога реши да изпие едно кафе в това заведение, мога ли смирено да ви помоля да изберете друго? Така поне санкционират злото в страните, където все още съществува разбиране за обществен морал. 

Хора, и тя е човек!

Aвтор: К. Терзийски; Редактор: А. Андреев Дойче веле (DW)

Снимка: Дойче веле

Преди два дни седях в луксозното кафене на “Шипка” 6. В голямото, лъскаво и пълно с лъскави българи заведение на “Шипка” 6. И както си седях, видях нещо ужасно, нещо наистина гнусно – пише Калин Терзийски. И ни разказва.

Омръзнало ми е да слушам как около мен всички се оплакват, че не живеем в европейска държава, че живеем гаден живот, че животът ни е мръсен и беден, мизерен и отчайващ. Омръзнало ми е да гледам хора, които се оплакват, че не им харесва това, което Бог, съдбата, държавата, обществото и обстоятелствата са им дали. Омръзнало ми е да гледам хора, които мразят всичко покрай себе си, кълнат и псуват безобразията наоколо. Но когато пред тях се случи някакво ужасно безобразие, което могат да предотвратят или поне да реагират някак – те не го правят.
Ние, ние не го правим! Не изключвам себе си. Да, и у себе си неведнъж съм наблюдавал именно това инфантилно и глупаво поведение: да недоволствам от всичко, а в същото време да не правя нищо срещу това, което разваля живота ми. С някакво особено злорадство изтърпяваме безобразията, които правят живота ни грозен и мизерен, без да предприемаме нищо. Търпеливо понасяме всевъзможни несправедливости и грозотии, за да можем след това да се оплакваме.

София. България. Двайсет и първи век.
Преди два дни седях в огромното и луксозно кафене на “Шипка” 6. В голямото, лъскаво и пълно с лъскави българи заведение на “Шипка” 6. София. България. Двайсет и първи век. Имах среща с една майка на дете с аутизъм. За да видим с какво мога да помогна на нейната организация – родители на деца със специални потребности. И докато си чаках, в заведението влезе момиче. На около 15. Познавам такива деца. Работил съм като психиатър в най-голямата психиатрия на Балканите. Момичето беше с очевидна олигофрения. Олигофрения – запомнете това! – не е обидна дума. Това просто е остарял научен термин, който ние – злите и нетолерантните – сме натоварили със злоба и с негативни смисли. Затова ще го кажа другояче, както се казва в сегашната класификация на психичните болести: МКБ 10.

Момичето беше с умствена изостаналост. Най-вероятно нямаше кой да го гледа и то си скиташе. Или по-скоро искаше да проси. Всички сме виждали такива деца. Всички сме извръщали гнусливо очи и носове от тях. Защото те не изглеждат добре. Ние сме винаги много състрадателни към кученца и котенца, към дечица и болни – стига да не ни пречат да си пием кафето. Ето такива толерантни и състрадателни европейци сме ние! Нали сме европейска държава! Нали сме бели хора! Имаме право да си пием кафето, без да ни обезпокояват разни дебили и имбецили! Точно тия думи виждах изписани по повечето лица в кафенето.

Малкото болно момиче
И така. Момиченцето се огледа и точно в тоя миг – преди да е направило каквото и да било – дойде един барман, високо и силно момче. Хвана с доста сериозен борчески захват момичето – за врата и за гърба – и го повлече навън. Казвам – не поведе, а именно повлече! То се дръпна и започна да скимти. Не крещеше. Помислих си – как ли би реагирала на такова хващане някоя от лъскавите дами със силиконови горни устни и хиляда лева в портмонето? И така – момиченцето се развика. Изглеждаше безпомощно и ужасно. Не ужасено, а именно – ужасно. Като овца, която ще колят. Олигофрените не са красиви като мутресите… И понеже според бармана това дете явно нямаше право да издава звуци, той го сграбчи още по-здраво за врата и го повлече съвсем безмилостно. Влачеше го като куче. Всъщност – по-зле дори. С много повече злоба. Влачеше го така, както се влачи мразен и нежелан човек. Ръмжеше и го влачеше. Никой в залата не вдигна очи.

Снимка: Дойче веле

Авторът

Ние сме европейци. Ние сме толерантни. Ние сме за човешките права. Ние сме за състраданието и за всички други „споделени европейски ценности“. Но докато барманът влачеше малкото лудо момиче, никой не вдигна очи. Никой не се обади. Само две-три млади жени казаха тихо: Е, това беше излишно… Нищо повече. Никаква реакция.

Веднага позвъних на шефа на Агенция за защита на детето. Мил господин. Казах му за какво става въпрос. Той каза, че ще направи каквото може. След двайсет минути на място пристигнаха… две деца. Момче и момиче. На около двайсет и нещо. Това бяха Служителите на Агенцията. Те уплашено се опитаха да говорят с персонала. Но когато персоналът от наперени бабаити им се скара, те подвиха опашки и скромно се отказаха. И просто отбелязаха, че са си свършили работата. По чиновнически. Аз обаче не исках да се примиря и ги накарах да се обадят в полицията. От полицията поискаха трите ми имена и казаха, че ако момичето-олигофрен подаде жалба, ще ме извикат за свидетел.

Погнусата
Бях сигурен, че момичето-олигофрен нито знае да пише, нито пък е запомнило тая грозотия, която му се случи. Защото сигурно го гонеха по пет пъти на ден от разни места. Но аз помнех. Бях отровен от грозотата на този наш български живот. От грозотата на споделеното ни българско бездушие. Отидох и се развиках на бармана. Той ми каза, че ако трябва, и мен ще изхвърли. Аз го изгледах с цялото унищожително презрение на света. Бях сигурен, че мога да му счупя краката. Но исках да съм – о, Боже! – исках да съм европеец! И затова отидох при управителя. Оказа се млада жена. Казах й, че съм писател и психиатър и че не мога да позволя в центъра на София в моята уж европейска страна да се случват такива неща. Тя ми се изсмя и отвърна, че не я интересува кой съм. Но ако съм искал, съм можел да дойда и да работя в нейното заведение. Та тогава да си отварям устата.

Останах с безсилно отпуснати ръце. Обхвана ме погнуса. Обадих се на разни телевизии – и те ми се изсмяха. Тъй че да го повторя отново тук: Заведението на “Шипка” 6. От там изхвърлят с бой нашите болни деца. Българските деца имам предвид. А аз не искам да виждам никога такова отношение към дете, нито в центъра на София, нито където и да било другаде. Страх ме е, че ако поведението на тези хора, на тези бармани и управители и на всички там, ако то остане без реакция, ако остане ненаказано, тогава наглостта и чувството им за безнаказаност ще пораснат до небето.

Казах ви – обхваща ме ПОГНУСА. Най-вече от нашето безсилие. Но защо не пробваме да направим нещо? Не можем ли? Не съм сигурен.

Quo vadis, България?

България осъмна с нов стар парламент. Парламент на пълната подмяна. Парламент, който е точно и справедливо отражение на духовната подмяна в умовете на българите. Очевидно още не сме научили уроците от миналото.

Предстоят тежки месеци. Но дано тези изпитания направят народа ни поне малко по-разсъдлив. Когато праведните са на власт, народът ликува, а когато нечестивият началства, народът въздиша (Притчи 29:2). Никой не обича да страда, но освен че извисява, страданието умъдрява. Не питай старо, ами патило.

Рискът е да изпаднем в отчаяние и да се поддадем на провокации за насилие. Ако обаче  като народ преминем с достойнство през тази долина на мрачната сянка, митовете от миналото няма да ни преследват като призраци и няма да смущават съня на нашите деца. Затова нека тези, които днес тържествуват, не се радват преждевременно. Това може да се окаже пирова победа. 

Защото не само българите, но и Бог следи всяка тяхна стъпка. Рано или късно, всеки си плаща за делата. "Горко на тези, които създават несправедливи закони, и на тези, които издават потиснически решения, за да лишат сиромасите от правосъдие и да ограбят правдата на слабите..." (Исая 10:1-2).

Ако има някой, който реагира адекватно на резултатите от изборите, това беше автентичната десница. Лидерите на ДСБ показаха, че са готови да поемат отговорността за неуспеха, като подадоха оставка и насрочиха събрание за избор на ново ръководство. Добър знак за бъдещо консолидиране на здравите сили в дясното пространство на политическия спектър. 

Пътят е осеян с тръни и неравности, но е ясен. Дали десните ще успеят, бъдещето ще покаже. Бог да пази България!

Помощ, моята партия няма да влезе в парламента!

Само след 2 дни са изборите за 42-о Народно събрание. Но още хората се чудят за кого да гласуват. Вчера говорих с един познат и той ми каза: "Мисля да гласувам за една партия, защото винаги съм ги подкрепял. Но няма да го направя, защото те няма да влязат в парламента". 

Снимка: glasove.com

Сигурно много други хора мислят по този начин. Имат свой фаворит, но всеки ден ги бомбардират с извадки от 'социологически проучвания', които уверено пророкуват, че тяхната партия няма да прескочи 4 процентовата бариера. В резултат стотици хиляди ще гласуват не по убеждение, а под 'вещото ръководство' на няколко социологически агенции.

Съветвам ви преди да го направите да се замислите над няколко неща. Първо, кой е поръчителят на проучванията, които те извършват. Публична тайна е, че партиите, които разполагат със средства и свои медии, са сред най-активните поръчители. А който поръчва, плаща. Който плаща, определя правилата.

Второ, не знам колко социологически централи има в България, но се набива на очи, че само 4-5 от тях са ухажваните от властта. Данните на малки агенции от онлайн проучвания се разминават драстично с изнесените от големите агенции. Дали причината е само факта, че баба Пена от Долни Покров не знае какво е интернет? Moже би истината е някъде по средата.

Трето, след като моралът в нашата държава боледува от десетилетия насам, какво ни дава основание да се надяваме, че тази болест е подминала социолозите? Най-вероятно, както навсякъде другаде, сред тях има и порядъчни хора, и такива които срещу съответно заплащане биха подменили данните.

Четвърто, като във всяка друга област, и в тази има начини да се променят обществените нагласи без да се фалшифицират цифрите. Достатъчно е да се питат 'правилните хора'. Предполагам, че БСП с удоволствие би искала да разбере какви са нагласите на хората на село, защото там масово гласуват за тях. 

И накрая, важно е как се представят тези данни. Тоест, начинът по който се интерпретират. За специалиста не е трудно да 'подскаже' деликатно как вижда дадена тенденция, коя партия има шанс да прескочи бариерата, кои са обречени и т.н. 

Ще кажете, на кого тогава да вярваме? Не знам за вас, но аз съм решил да не се съобразявам с това, което излиза в пресата. Да не забравяме, че по свобода на медиите сме на 87 място в света (между Гвинея и Мадагаскар) и продължаваме да падаме надолу в класацията. За сравнение, през 2002 г. сме на 38 място!

Свободната журналистика, доколкото още съществува, е в интернет. Но винаги трябва добре да проверяваме източника и да сравняваме информацията с други източници. Не е умен този, който чете много, а който знае какво да чете. 

И още две неща: едно е да формираме мнението си като безрезервно вярваме на (лъже)пророчествата на посредници, а друго - лично да се запознаем с програмите на партиите и с хората, които ги представляват. Второто изисква усилия, но е за предпочитане. 

И след като сме го направили, да не забравяме кой какво (не) е свършил през последните 23 години. 'По плодовете им ще ги познаете' (Евангелие от Матей, 7 гл., 16 ст.). Това ще ни помогне да не вярваме на празни обещания, а да дадем гласа си за хора, които са готови да поемат кръста си и да реформират страната, каквото и да им струва това. И току-виж нашата 'малка' партия влязла в парламента!

Truth Pulls Down Strongholds at University

From March 25 to 28 ran the Veliko Turnovo University mission’s week. It was a very encouraging time in spite of the difficulties. In the mornings we advertised with flyers, questionnaires about religious beliefs, and picture boards, asking students which picture describes best the way they feel/religion/God to them. Each day we would invite them to the lectures given by prominent university professors from the local university, Sofia University and New BulgarianUniversity. There were from 15 to 30 new students present at those lectures and this all gave us a good publicity at the university.

Opening lecture given by Prof. Plamen Tsvetkov.

For the evenings we had rented the “Bestseller Bar”. The first evening went well, although there were just a few new students students. The talk was on the theme of relativism (Are All Religions The Same Thing?). Then, in the middle of the night I got a text message from the owner saying that we can’t hold the other three events there. 

Cafes are a great venue for bringing the Truth to student culture.

Prof. Spasova during her great talk on "The Word as a means of expressing the spirituality of a nation".

So, next day we found another venue for the evening program that was even a bit nicer. The evening again went very well although there were again just a few new comers. 

More people came the second night...

There were again some songs sung by a Christian guitar player and singer, after which our main speaker gave a short but very engaging talk on Suffering, followed by questions. But just before that we had to taste a bit of the theme as the owner told us that we can’t hold next evening program at his restaurant (we had agreed to run all the three remaining evenings there).

Niki Ivanov gave a great talk on Suffering

During the day our students continued to advertise the events. The picture boards were undoubtedly the thing that triggered the most interesting conversations.

"Which picture describes best the way you feel about God?"

The third morning lecture at uni was unique. I haven't heard another lecture at any university in Bulgaria where the words "God" and "Jesus Christ" were mentioned more often that Magdalena Legkostup's lecture. Not only did she often refer to God but she really spoke with much confidence in the eternal truths of his Word. Praise God for such lecturers!

"Are we done with marriage?" - Magdalena Legkostup's answer was a definite "No!"

The same evening I found a third place and everything seemed well until I got another phone call in the morning from the owner of the new venue. Without explaining why she told me we can’t go there. We looked for a venue again and after having seen a couple of other places I decided to take a look at restaurant even though it didn’t seem very promising from outside. But as I got in there the manager showed me another room which they had decorated recently and which was perfect for our meetings! The rent was only 30 leva (15 euro), and besides that, all the restaurant staff were wonderful!

"Is there life after Life?", an engaging talk by Plamen Sivov

I think that this was the answer to our persistent prayers. Because of the many changes of the venue, every day we had to update the info on the flyers. This left less hours for advertisement and made us all even more tired. But we kept on praying for God to remove the strongholds in the minds of people and let many hear the message of the good news.

"How about coming tonight?"

The last couple of evenings there was a breakthrough in the attendance. From a few people in the first couple of days the non-Christians suddenly grew in number. There were almost 20 people in the third evening (Is There Life After Life?) and more than 25 the last one (Grill A Christian).

Todor Velchev gave a very profound lecture on the past, present and future of Bulgaria and the Bulgarians.

One more thing we did helped us have more attendance. After the first couple of days I noticed that the local students, although they told their friends about the mission, were mainly with us meeting with new students whom they didn’t know. So, I told them that maybe we should change the strategy. I suggested that in the last couple of days the flyering could be done mainly by the students from other places while local students should go to meet with their non-Christian colleagues and roommates and try to bring them to the venue. Thus one of the student leaders brought 4 of her colleagues!

Some students wrote their questions to God. 

At the Grill a Christian at first there were some antagonistic questions there but then we had a 5-min. break and some of the new students left. This changed the atmosphere a great deal. This enabled me to answer the questions with greater liberty. Those who stayed till the end didn’t leave until 10:30 pm!

I was 'grilled' by some tough questions.

The cold weather (rain and snow) added to the difficulties but all our students (almost 10 from the local group and 10 from other BHSS groups) stayed in the cold and made the most of every minute. Their commitment was impressive even to the non-Christians and led to great conversations.

Last evening there were a lot more people in the hall.

The Veliko Turnovo group organised an outing on Saturday with those of the non-Christians who were interested. We are praying for the group to be faithful in doing the follow-up.