понеделник, май 13, 2013

Quo vadis, България?

България осъмна с нов стар парламент. Парламент на пълната подмяна. Парламент, който е точно и справедливо отражение на духовната подмяна в умовете на българите. Очевидно още не сме научили уроците от миналото.

Предстоят тежки месеци. Но дано тези изпитания направят народа ни поне малко по-разсъдлив. Когато праведните са на власт, народът ликува, а когато нечестивият началства, народът въздиша (Притчи 29:2). Никой не обича да страда, но освен че извисява, страданието умъдрява. Не питай старо, ами патило.

Рискът е да изпаднем в отчаяние и да се поддадем на провокации за насилие. Ако обаче  като народ преминем с достойнство през тази долина на мрачната сянка, митовете от миналото няма да ни преследват като призраци и няма да смущават съня на нашите деца. Затова нека тези, които днес тържествуват, не се радват преждевременно. Това може да се окаже пирова победа. 

Защото не само българите, но и Бог следи всяка тяхна стъпка. Рано или късно, всеки си плаща за делата. "Горко на тези, които създават несправедливи закони, и на тези, които издават потиснически решения, за да лишат сиромасите от правосъдие и да ограбят правдата на слабите..." (Исая 10:1-2).

Ако има някой, който реагира адекватно на резултатите от изборите, това беше автентичната десница. Лидерите на ДСБ показаха, че са готови да поемат отговорността за неуспеха, като подадоха оставка и насрочиха събрание за избор на ново ръководство. Добър знак за бъдещо консолидиране на здравите сили в дясното пространство на политическия спектър. 

Пътят е осеян с тръни и неравности, но е ясен. Дали десните ще успеят, бъдещето ще покаже. Бог да пази България!