Религията „Христос плюс“ (Галатяни 1:1-10)

/проповед/

Неделен учител преподавал на децата в неделното как могат да бъдат спасени. Казал им, „Ако продам всичко и го дам на църквата ще отида ли на небето?“ Децата отговорили, „Не“. „Много добре, правилно. Ако работя здраво и спазвам 10-те заповеди ще отида ли на небето?“ Децата отговорили, „Не.“ Много добре. Ако се покая от греховете си и повярвам, че Исус е умрял за моите грехове и го помоля да ме спаси, ще отида ли на небето?“ За изненада на учителя, децата пак отговорили „Не.“ „Не? Тогава как мога да отида на небето?“ Децата отговорили“ „Умри!“

Днес започваме нова поредица върху книгата Галатяни “Няма друг път“. Ние вече сме разглеждали това послание, но оттогава мина доста време. През това време Бог ни благослови с много нови хора, някои от които са нови във вярата. Моето желание е всички хора в „Нов живот“ да познават добре библейските истини на християнската вяра и на благата вест. Ние трябва да знаем как човек се спасява, за да сме сигурни, че сме в числото на спасените и за да знаем как да споделяме благата вест с другите.

И точно тук ще ни помогне посланието към Галатяните. Негов автор е ап. Павел, писано е около 50 г.сл. Хр. Писмото е кратко, може да го прочетеш за половин час. Но, както един проповедник казва, тази книга е като духовен динамит.

Когато Мартин Лутер я прочита, тя причинява такава експлозия в неговото сърце, че това довежда до Протестантската Реформация. Джон Уесли чува проповед върху коментара на Лутер върху Галатяните и това довежда до неговото новорождение и основаването на Методистката църква.

Галатяни е говорила на всички поколения от 1 век досега и дава отговор на въпросите кои сме ние и коя е спасителната вяра.

Днес много хора смятат, че има много пътища към Бога. Някои търсят Бог в спазването на правилата. Това са легалистите. Прави добро, ходи на църква по празниците, кръсти се, вземай причастие, изповядвай се на свещеника, пости ако здравето ти го позволява, давай милостиня от време на време, пали свещ за здраве, ходи на гробищата на задушница, моли се на Дева Мария и на светиите. И ако правиш всичко това, може да се надяваш, че твоите праведни дела ще натежат на Божиите везни повече от твоите грехове.

Но проблемът е, че никога не можеш да си сигурен дали си направил достатъчно. Колко молитви на ден са достатъчни? Колко свещи и от кои – от 80 ст. или от 2 лв. трябва да запалиш?

Други търсят спасението в отхвърлянето на всички правила. Прави, каквото искаш. Веднъж се живее! Ако се чувстваш добре, направи го! Това са хедонистите. Колко много хора така се поробват и пристрастяват към най-различни неща!

Пият и на сутринта се събуждат с махмурлук. Играят комар и прахосват парите си на семейството си. Спят с когото им падне и дори да не хванат някоя болест, на следващата сутрин се събуждат с угризения и с дупка в сърцето. Изпитват това, което изпита Соломон, който опита от всичко и каза с отчаяние, „Намразих живота“ (Еклисиаст 2:16-18).

Но ако легализмът, преследването на щастието чрез следване на правила, и хедонизмът – животът за удоволствие без правила, не работят, къде намираме смисъл и спасение?

Галатяни ни казва, че спасението не идва от следването или отхвърлянето на правилата, а от личните взаимоотношения с Господ Исус Христос. Както казва Той,

Йоан 14:6 „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мене.“

Няма друг път за спасение. Това е посланието на ап. Павел в Галатяните. Затова тази книга е толкова важна – тя ни помага да открием смисъла на живота. Ако искаш да знаеш как можеш да имаш мир с Бога, истинска свобода и сила за нов живот, присъедини се към това пътешествие в изучаване на Галатяните.

Днес ще разгледаме първите 10 стиха от Галатяни 1 гл.    

В началото писмото започва с поздрав.

Галатяни 1:1-2 „Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го е възкресил от мъртвите, и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви.“

Тук Павел нарича себе си „апостол“, която дума на гр. означава „човек, изпратен с делегирана власт“. Павел казва, че той не е изпратен от хора или избран на църковен събор, а неговият призив и власт идват директно от Бога.

Също научаваме, че писмото е написано до църквите в Галатия – област в днешна централна Турция. Тези земи са се населявали от езичници, следователно църквите са били предимно „езически“, не еврейски.

Павел проповядва в Галатия по време на първото си мисионерско пътуване (47-48 г.сл.Хр.) и основава църкви там. Поучава вярващите в основите на християнската вяра и назначава водачи. След заминаването му обаче пристигат група юдейски християни, които твърдели че са изпратени от апостолите в Ерусалим. Те започват да говорят, че Павел не е „истински“ апостол и че не проповядва пълното евангелие.

По-конкретно, те казват на новоповярвалите галатяни, че те трябва да се обрежат, за да се спасят. Тоест, карали ги да правят нещо, което било практикувано от евреите в Старозаветния закон. И това объркало галатяните, а някои били силно повлияни от тези „юдаисти“.

За Павел това не беше маловажен въпрос. Той проповядваше оправдание чрез вяра без делата на закона. Павел проповядваше само Исус, юдаистите проповядваха религията „Исус плюс“. Те не отхвърляха, че Исус е Божият Син, който е умрял и възкръснал, но казваха: „Това, което Христос започна, вие трябва да довършите. Трябва да довършите недовършеното дело на Христос.“

Самата доктрина за спасение по благодат бе под заплаха. Галатяните трябваше да си отговорят как се спасяваме – чрез вяра или чрез дела? И Павел спешно седна да напише писмо, в което вложи цялото си сърце и душа, за да предупреди обръщенците в Галатия да не се подвеждат от заблудителната ерес на юдаистите.

Затова веднага след поздрава той казва:

Галатяни 1:3-5 „Благодат и мир на вас да бъде от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос, Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечестив свят, според волята на нашия Бог и Отец, на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.“

Павел казва, че благата вест е за това какво Бог е направил чрез Своя Син Исус Христос. Същността на благата вест е смъртта и възкресението на Христос. Преди 2000 години Исус дойде на земята с мисията да ни спаси от греховете и да ни избави от силата на злото. Това стана по волята на Отца и донесе слава на Отца. Чрез Христос всяко благословение става притежание на този, който повярва в Него. И галатяните рискуваха да забравят тези истини.

Обикновено в писмата си, след поздрава към своите читатели, Павел се моли и благодари за тях. В писмото до галатяните обаче такава благодарност липсва и Павел преминава направо по същество. Започва „право куме в очи“, както казваме.

Галатяни 1:6-7 „Чудя се как вие така скоро преминавате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, към друго благовестие; което не е друго благовестие, а е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат христовото благовестие.“

„Чудя се как вие така скоро преминавате“. Гръцката дума за „преминавате“ е метатитесте и означава „прехвърляне на преданост“. Употребява се за войници, които дезертират и за хора, които напускат политическите или философските си позиции.

Дезертьори има във всяка война. През втората световна война в Германия са екзекутирани 15000 дезертьори. В Съветския съюз – 158000!

Във войната на Русия срещу Украйна в първата половина на 2023 г. са били образувани 2076 наказателни дела срещу руски войници, обвинени в напускане на частите си без позволение. Твърди се, че това е два пъти повече от общия брой за 2022 г. и три пъти повече в сравнение с годината преди Русия да нахлуе в Украйна - 2021-ва. Но реалните цифри са много по-високи.

Но Павел говори не за военни дезертьори, а за напускане на фронта на истината от много вярващи в църквите в Галатия.

Павел все едно казва: „Вие сте духовни дезертьори! Как така се отвръщате от Бог, който ви призова в Христа и прегръщате друго евангелие. Вашето е извращение на евангелието, пародия на евангелието на благодатта!

Павел не можеше да понесе, че те прибавяха човешки дела и заслуги към делото на Христос.

Културата, в която живеем, ни е накарала да повярваме, че „няма нищо без пари“. Но Божията благодат ни учи, че с нищо не можем да заслужим нашето спасение.

Анонимните алкохолици имат програма от 12 стъпки за преодоляване на зависимостта си от алкохола. Знаете ли коя е първата? „Признахме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем.“ Те разбират, че изцелението започва с признанието, че сами не могат да се справят със зависимостта си.

Същото е и с греха. Каквото и да правим, не можем сами да се освободим от неговата мъртва хватка. Ние сме обречени, ако не признаем нашата невъзможност чрез собствени усилия да се спасим и ако не позволим на Христос да ни освободи.

Бившият търговец на роби Джон Нютън казва, „Аз не съм това, което можех да бъда; не съм това, което трябва да бъда; не съм това, което искам да бъда; не съм това, което се надявам да бъда. Но благодаря на Бога, че не съм това, което някога бях и мога да кажа заедно с великия апостол, „С Божията благодат съм това, което съм“.

Това извращение на евангелието, че ние трябва да добавим нещо към делото на Исус за нашето спасение, беше дошло в църквите в Галатия. Причината това да стане бяха неколцина, които ги „смущават“ (ст. 7). Глаголът за „смущавам“, (гр. тарасо), означава „да разтърся, да раздвижа“. Галатяните бяха хвърлени в смут от това фалшиво учение, което обръщаше с краката нагоре благовестието.

Следователно, тук виждаме, че две основни характеристики на фашивите учители се изразяват в това, че те смущават църквата и променят евангелието. И те са свързани. Когато някои подправят евангелието, те смущават църквата. „Най-големите смутители на църквата не са тези, които ѝ се присмиват и гонят, а онези отвътре, които се опитват да променят евангелието“ (Дж. Стот).

Реакцията на Павел беше учудване: Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова... И веднага след учудването идва негодуванието срещу фалшивите учители, което преминава в тежка клетва:

Галатяни 1:8-9 „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както казахме и преди, пак го казвам и сега: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.“

Гръцката дума, преведена като „проклет“, е анатема. Апостол Павел желае тези лъжеучители да бъдат постигнати от божественото проклятие и Божието осъждение. С други думи, да отидат в ада!

Възниква въпросът, това невъздържан изблик на гняв ли е? Възможно ли е Павел да е изразил нещо, което не съответства на Христовия Дух?

За да си отговорим на тези въпроси, трябва да четем внимателно текста. В него виждаме, че първо, това проклятие не е насочено само към юдаистите в Галатия, а към всички, които биха проповядвали друго благовестие, пък било то и те да са ангели! Павел е толкова ревностен към евангелието, че е готов Божието проклятие да падне даже върху него, ако той се окаже виновен в извращаването му.

Освен това, Павел повтаря това два пъти, което говори не за прибързано изказано твърдение, а за добре премерени думи.

Тези стихове звучат скандално в нашите уши, които сме свикнали да говорим за толерантност, за плурализъм в мненията. Но те идват от един човек, който пише под вдъхновението на Святия Дух. Павел изобличава идеята, че всички религии са равни и че в края на краищата всички ще отидем на едно място. 

Когато тръбата с нечиста вода в пералното вкъщи се запуши, ние повикахме водопроводчик, не онколог. Но водопроводчикът няма да може да изцели рак. Аспиринът няма да премахне тумора. Повишаването на налягането в гумите няма да оправи повредения карбуратор. Всеки проблем си иска свое разрешение. Понякога само едно лекарство ще помогне за дадена болест.

Човечеството е изправено пред подобен проблем. Хората са съкрушени, защото връзката ни с Бога е прекъсната. Всички ние сме виновни, поробени, изгубени, мъртви. Вината трябва да бъде наказана, дългът трябва да бъде изплатен, робът трябва да бъде изкупен. Някой спасител трябва да изкупи робите, близък нам трябва да изплати семейния дълг, заместник трябва да поеме вината. Няма друг начин за измъкване.

Освен че са разпространявали лъжеучение, може би тези юдаисти са обвинявали Павел в още нещо - че угодничи на човеци със своите послания. Затова той продължава:

Галатяни 1:10 „Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако угаждах още на човеци, нямаше да съм Христов слуга.“

Павел можеше да не повдигне въпроса за това лъжеучение. Или поне можеше да бъде много по-мек в изказа. Но той написа това, защото бе загрижен за вечната съдба на читателите си. Затова, с риск да загуби приятелите си, се осмели да им каже истината за юдаистите и тяхното фалшиво евангелие. Той бе загрижен повече за Божието, не за човешкото одобрение.

От какво се ръководиш ти, когато разговаряш с хората?

Все пак, някой може да попита, „Защо Павел е толкова суров в изказа си?“ Първо, той си служи с този език, защото тук на риск бе изложена славата на Христос. Да се твърди, че човешките дела са необходими за спасението означава, че Христовото дело е недостатъчно, което е грубо изопачаване на благовестието.

Второ, Павел пише тук не за някаква второстепенна доктрина, а основополагаща такава. Ако юдаистите бяха оставени да продължат да поучават, това щеше да доведе до погубването на много души в ада.

В заключение, трябва да кажем, че има само едно евангелие – евангелието на благодатта, което е проповядвано от апостолите и е записано в Новия завет. Има само един път за спасение, Христос. Solus Christus! Всички други учения са изопачения на евангелието. Toва е религията „Христос плюс“. Всеки, който отхвърля новозаветното евангелие, който добавя нещо към Христос, трябва сам да бъде отхвърлен, дори да е ангел от небето.

Днес има много харизматични проповедници, които привличат с ерудиция и излъчване. Когато четем и гледаме различни „християнски“ послания във фейсбук, тикток и инстаграм, дори когато гледаме проповеди по християнската телевизия, нека подлагаме всяко от тях на тази проверка. Да се питаме дали тяхното мнение е в съгласие с учението на апостолите за Божията благодат в Новия завет.

Сатана се представя за светъл ангел и дори да си във вярата от много време, можеш да бъдеш заблуден. Затова, внимавай за себе си и за новоповярвалите около тебе. Отхвърляй всеки, който проповядва евангелие различно от евангелието на благодатта.

Както някой е казал, „Външността на вестителя не утвърждава неговата вест; по-скоро естеството на вестта дава стойност на вестителя.“

Ние трябва да отстояваме истината и да изтъкваме грешките, когато на карта е заложено спасението на хората. Не ви казвам да спорите за щяло и нещяло, за доктрини, oт които не зависи спасението, като как и кога ще настъпи грабването например. Ние можем да имаме общение с вярващи от всички деноминации.

Но когато говорим за основни доктрини, които са в сърцевината на християнската вяра, не е време да си мълчим. Днес, както и в 1 век в Галатия, всеки който проповядва нещо различно от Библията е под Божието проклятие и осъждение.

Ако някой казва, че Библията е мит, че Исус не е Бог или че не е единственият път за спасение, ако някой смята, че всички пътища водят към Бога, ако някой вярва, че чрез дела може да се спаси, ако някой мисли, че няма абсолютна истина, ако се подиграва с кръста, ако отхвърля небето и се смее на ада...

Ако тези хора не се покаят и не се обърнат от злите си учения, те са под Божието осъждение.

Накрая, нека повторя: най-важното нещо са твоите взаимоотношения с Христос. Христос достатъчен ли е за теб? Или си последовател на религията „Христос +“? Смири се, обърни се от гордостта си и се поклони на Този, който те възлюби толкова, че умря за теб. Довери Му се като на твой Господ и Спасител. Амин!

__________________

12.05.2024 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Атеистичната наука презира интелекта?

"Някой представил ли е доказателство за несъществуването на Бога? Ни най-малко. Обяснила ли е квантовата космология появата на вселената или защо тя е тук? Ни най-малко. Науката обяснила ли е защо вселената е така фино настроена, че да е възможно съществуването на живота? Ни най-малко. Склонни ли са физиците и биолозите да повярват в нещо, стига то да не е религиозна мисъл? По-скоро да. Дават ли ни рационализмът и етиката разбиране относно това какво е добро, какво е правилно и какво е морално? Не съвсем. Беше ли секуларизмът положителен фактор през ужасния 20-ти век? Ни най-малко. Има ли тесногръда и потисническа ортодоксалност в науките? По-скоро да. Има ли нещо в науката или нейната философия, което да оправдава твърдението, че религиозната вяра е ирационална? Съвсем не. Е ли атеистичната наука лекомислено упражнение по интелектуално презрение? Точно в десетката.“

- Дейвид Бърлински, The Devil's Delusion: Atheism and Its Scientific Pretensions

Религията "направи си сам"

/проповед/

Чували ли сте за движението „направи си сам”. По време на комунизма, когато нямаше много предлагане по магазините, това движение процъфтяваше. Човек трябваше да си прави сам всичко – от колата до зимнината. Даже във Варна имаше улица с името „Направи си сам”. Тази самопомощ беше нужна, ако искахме да оцелеем. Но днес ще говорим за друг вид самопомощ със знак „-„.

Продължаваме с разглеждането на Галатяни и темата „Свобода или смърт”. Видяхме, чеотхвърлянето на благовестието на благодатта води до смърт. Единствено вярата в смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни дадат сила да се справяме с трудности и конфликти. Вярата превъзхожда закона, защото законът само изявява греха, а ние можем да сме простени чрез вяра.

Всичко друго е живот на легализъм, който води до липса на радост и робство. Днес продължаваме с Галатяни 4:21-31. Нека прочетем пасажа.

Знаете ли как ескимосите убиват вълк? Първо, ескимосът натопява острието на ножа си в животинска кръв и го оставя да замръзне. След това добавя друг слой кръв, после още един, докато острието е напълно покрито със замръзнала кръв. След това ловецът забива ножа си в земята с острието нагоре. Когато вълкът бива привлечен от миризмата и открие стръвта, започва да я лиже, вкусвайки замръзналата кръв. Започва да ближе все по-бързо и по-трескаво, докато оближе кръвта и достигне до металното острие. Кръвта толкова му сеуслажда, че все по-настървено той лиже острието в арктичната нощ.

Желанието за кръв става толкова яростно, че вълкът не забелязва как острото като бръснач острие на ножа започва да се забива в неговия език, нито усеща кога точно неговатанезадоволима жажда започва да се задоволява от СОБСТВЕНАТА му топла кръв. Хищническият му апетит простокопнее за още и още, докато на сутринта той лежи мъртъв върху снега.

Макар и на нас да не ни харесва, в този апетит за кръв няма нищо неестествено. Вълкът е хищник и на него е присъщо да яде жертвите си с кръвта. Макар и това да е капан, вълкът е свободен и никой не го кара насила да лиже кръвта по ножа. Но в един момент желанието надделява и вълкът вече не е свободен. Той става роб на желанието, което Бог е вложил в него. И тук тази история с вълка повдига един въпрос за нас:

Как може едно вложено от Бога желание да създава проблеми?

Отговорът е: Това става, когато се опитваме да постигнем Божия цел с човешки план. Историята в нашия текст днес за Агар и Сара е точно за подобен проблем. Павел я използва, за да илюстрира недостатъците и последствията от опита ни да минем напряко и да избегнем Божиите обещания. Първо нека разгледаме две препятствия или недостатъци на стремежа да се опитваме да вършим Божието дело по човешки начин.

Първият проблем, който възниква, когато се опитваме да постигнем Божия цел с човешки план е, че сме склонни да използваме

1. Човешко разписание.

Битие 16:1-4

А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но тя имаше слугиня, египтянка, на име Агар, и Сарая рече на Аврам: Ето, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може да придобия чадо чрез нея. И Аврам послуша думите на Сарая. И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам за жена. И той влезе при Агар, и тя зачена.

Случвало ли ви се е да ви се струва, че Бог се бави твърде много, за да извърши нещо, което искате и за което се молите? Предполагам, че не само с мен е така!

Например, в живота на повечето от нас (не на всички обаче) Бог има план ние да се оженим, да имаме удовлетворение в любовта и секса. Лесно е да бъдем нетърпеливи и да се опитаме да съкратим пътя до удоволствието. Искаме го тук и сега! Това правят много от съвременните тинейджъри.

Така това дадено ни от Бог желание лесно се превръща в идол, който ни контролира. Това, което желаем Бог също иска за нас, но когато сме нетърпеливи да дочакаме Божието разписание, накрая получаваме нещо посредствено и си докарваме срам.

Същото може да се каже и за всеки друг човешки път към удоволствието. Ние ставаменетърпеливи. Божието време все не идва и ние се опитваме да удовлетворим вложените ни от Бога желания с наркотици, алкохол, неправилни взаимоотношения и със стотици други неща – само и само да задоволим желанието си за щастие, значимост и интимност. Опитваме се да съкратим пътя към Божието намерение и да получим това, което изглежда привлекателно, но после оставаме излъгани.

Какво се получава, когато нетърпелив готвач опържи пиле в твърде гореща фурна? То ще изглежда с кафява коричка отвън, ще изглежда много вкусно, но когато го захапете, ще е сурово и ще пусне кръв.

Следователно, човешкото разписание/нетърпение е първият недостатък на опита ни да постигнем Божия цел с човешки план. Вторият недостатък е

Човешката сила.

Ст. 23 „но този, който бе от робинята, се роди естествено, а онзи, който бе от свободната, по обещание.”

Когато Аврам се опита да мине метър и да кара по пряката, като заобиколи Божия план, той го направи със собствените си сили. Той знаеше, че не може да направи нищо, за да накара Сара да зачене, затова реши да направи това, което можеше да постигне. Преспа с робинята, тя забременя и планът сякаш проработи. Авраам стана баща.(План Б)

Работата беше там, че той не се чувстваше много удовлетворен. Защо ли? Защото това не удовлетвори копнежът, който Бог бе вложил в сърцето му. Той знаеше, че това не беше Божият план, а човешки опит да направи нещо, което изглежда като Божи план. Но то не беше направено с Божията сила, а в слабостта на човек.

Какво означава тази илюстрация, която Павел използва във връзка със своето поучение в Галатяни? Това е слабостта на закона, робството на закона. Той не носи удовлетворение.Едно е сам да се опитваш да правиш неща, друго е да оставиш Христос да се изобразява в теб чрез делото на Святия Дух и да трансформира сърцето ти и твоите желания. Робството на закона е да видиш какво Бог иска да постигнеш в живота си и да се опиташ сам да го постигнеш, като следваш система от правила.

Това е религията „направи си сам”.

За хората около теб това може да изглежда много духовно. Може да четеш жития на светии. Може да правиш панихиди и да вдигаш курбани всяка година. Може да повтаряш до припадък "За Бог да прости". Може да палиш свещ всяка седмица. Да постиш преди Великден.

Ти може дори да ходиш всяка неделя на църква, може да даваш десятък и да помагаш на бедните, може да помагаш в служения и да се включваш като доброволец. Животът ти може да изглежда привлекателен, с кафява коричка, но отвътре да си като сурово пиле, защотонямаш силата да постигнеш всичко, което Бог иска за теб.

Това е резултатът от религията „направи си сам”.

Той иска да се откажеш да се опитваш да направиш живота ти да изглежда добър. Да разбереш, че Той е платил цената и да предадеш кормилото на твоя живот в Неговите ръце. Той иска да те преобрази, като обнови твоя ум и те промени отвътре навън.

Тук говоря за скок на вярата, за промяна в парадигмата, за ново разбиране за духовност и християнство. Бог не иска да се придържаш към система от правила, а да се довериш на Този, който плати цената за всички нарушени от теб правила.

Библията показва ясно, че след като сме направили този скок на вяра и промяната настъпи вътре в нас, Бог ще ни освободи да искаме Той да извърши Своята воля по Своя начин. Следователно, аз не се освобождавам от Божия план, а съм свободен за Божия план.Започвам да искам да правя това, което прави Бога щастлив, защото разбирам че това прави и мен щастлив.

Когато се опитваме да вършим Божието дело по човешки начин ние загубваме радостта и не успяваме да постигнем Божиите цели за нашия живот, защото зависим от човешкото си разписание и човешката си сила.

Две последствия

1.     Това води до отделяне.

Ст. 29-30 Но както тогава естествено роденият гонеше родения по Дух, така е и сега. Обаче, какво казва Писанието? – „Изпъди робинята и сина й; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната.”

Веднага след като Сара и Аврам се опитаха да заобиколят Божия план, общението бе прекъснато. Агар започна да презира своята господарка, а по-късно детето от този съюз започна да презира своя по-малък брат. Аврам и Сара също не бяха щастливи. Защо? Защото те разбраха разликата между обещанието и самовнушението.

Чували ли сте за плацебо ефекта? Плацебо e всичко, което изглежда като истинско медицинско лечение, но не е. Може да е хапче, инжекция или друг вид фалшиво лечение. Понякога състоянието на пациента се подобрява следствие на самовнушението.

Когато децата ни бяха малки и се оплакваха от нещо, понякога сме им давали просто витамин и това „е действало” Този метод работи и с възрастни. Напр., някои учени смятат, че хомеопатията лекува чрез плацебо ефект.

Как се обяснява това? Когато имаш очакване да се излекуваш, в тялото настъпват химични процеси,които водят до облекчаване на болката. Но плацебо ефектът трае кратко и не лекува болестта. Понякога има и странични негативни ефекти върху здравето.

Същото става с нас, когато поемем по пътя, койтоотведе Аврам до палатката на Агар. Без значение дали то ще е в бивака на робство на греха или робството на закона, ние ще изпитаме неудовлетворение и отделяне.

Когато тръгнем по пътеката на греха, за да заобиколим Божия план, ние се измъчваме от вина, а вината е силен изолатор. Ние се чувстваме отделени от Бога, защото грехът ни отделя от Него. Ние се чувстваме отделени от нашите братя и сестри, защото след като сме отделени от Бога, ние сме ги наранили. Или просто защото се срамуваме.

Познавам хора, които тръгват по пътя на греха или традициите и малко по малко спират да ходят на църква. Познавам един човек, който реши, че няма нужда от Бог и сам може да сесправи с проблемите в живота си. Постепенно спря да ходи на църква. В резултат се разведе, сега живее с друга жена, няма работа, депресира се и дори започна да посяга към алкохола.

Когато сме поробени от закона, ние сме разочаровани, защото не изпитваме пълноценен живот и радостта, която Бог възнамерява да ни даде. Вместо това започваме да се съобразяваме с правила и животът ни се превръща в робия, в скучна и еднообразна работа.

Ние непрекъснато мислим дали сме спазили всички правила, които мислим че Бог изисква от нас. На всичко отгоре започваме да се сравняваме и с другите – дали сме спазили всичко, което спазват и те. Това води до разочарование от Бога и отчуждаване от нашите братя и сестри. Това еследствието на религията „направи си сам”

Павел цитира думите на Сара от историята в Битие: „Изпъди робинята и сина й; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната.” Какво иска да ни каже Павел по този начин?

Че комбинацията от благодат и дела не може да проработи. Учението на юдаизаторите бе отнело радостта на галатяните и ги бе отделило от Бога и от техните братя и сестри. Ние трябва да разберем, че само Бог може да ни спаси. Не може по метода „направи си сам”. Ние сме просяци, получили дара на благодат на Христос.

Второто последствие

Ст. 25 А Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си.”

Робството на греха прилича много на убиването на вълк от ескимоса. Желанието ни обсебва и ни убива. Това, което изглежда като упражняване на нашата свобода в края на краищата се превръща в най-жестоко заробване.

Наркоманът на улицата притежава по-малко свобода от затворника в затвора. Невярващият не е по-свободен от тях двамата.

Всеки от нас има копнежи и желания. Те сочат към живот на удовлетворение, който Бог иска да имаме. Но когато ги преследваме със собствени сили, сме неспособни да постигнем, а много често им се отдаваме до степен, която е вредна за нас.

Робството на закона не е по-добро. Макар и да ни се струва, че работим за нещо, което е Божията воля за нас, ние не го правим поради свободата си в Христос, а поради задължение. Подобно на младоженец, който трябва да се ожени за булката „по технически причини” (поради бременност), правенето на правилното нещо не е радост, а бреме.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За наша радост, ние не трябва да ставаме роби на греха или на Закона. Божията благодат се яви в личността на Исус Христос. Павел писа на Тит, че Божията благодат ни учи да казваме не на греха. Не ни налага, а ни учи. Святият Дух, който живее в нас ни помага да разберем кое е Божието най-добро за нас и да го изпълним не поради страх, а поради любов. На Божието разписание и с Божията сила.

Както казва последният стих от нашия текст, „Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната.”

Нека се помолим.

26.06.2016 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Защо не съм атеист | 10 причини да съм християнин

Мислил ли си, че моралът действа като спирачка? И че смисълът е билет за някъде, а историята издава Божи почерк? По какво истината прилича на инжекция, а любовта на витамин? Чувал ли си Божия смях? Чувствал ли си Неговото вдъхновение?

Ако не си, „Защо не съм атеист” ще ти помогне. Изключи телефона, вземи си повече бисквитки и сок, настани се удобно и се потопи в удоволствието на това уникално четиво.

Taзи книга предлага много аргументи от различни области на познанието в подкрепа на вярата в Бога и християнството. Тя е едно предизвикателство към мислещите хора и чудесен помощник за тези, които търсят истината относно най-важния въпрос на битието – има ли Бог и кой е Той.

За да свалите книгата кликнете върху заглавието на постинга.

ХРИСТИЯНСТВО > РЕЛИГИЯ

Защо мразя религията, но обичам Исус
Опитах се да преведа в рими текста на клипа. Понеже кадрите в клипа се сменят доста бързо и не остава много време за четене, копирам целия текст по-долу. Преводът не е съвършен, така че ако някой има по-добри предложения за някои от римите, да пише! Ето и текста:

Как ще реагираш ако ти кажа, че Исус дойде религията да премахне?
Ако ти кажа, че ако гласуваш за републиканците Той едва ли ще ахне?
Защото да си републиканец не означава да си християнин.
Както и да наричаш другите слепци не те прави зрящ мирянин.
Ако религията си я биваше, защо началото на толкова войни е дала?
Защо строи огромни църкви, но на бедните не иска и да знае хала?
Защо на майките разведени отнема тя надеждата, че Бог ги люби,
когато в Стария завет Той прелюбодейци нарича религиозните люде?
Религията говори за благодат, но друго практикува.
Както с Йоан Кръстител, така днес Божиите люде критикува.
Проблемите не могат да решат, под килима ги зафитичват.
Но всъщност все едно ковчега със цветя накичват.
Без до същността да стига, религията избира поведение
измежду дългия списък от задължения.
Спретнат и приятен външен вид религията се опитва да налага.
Иронията е, че и мумиите разкрасяват, а трупът отвътре се разлага.

Никого не съдя, само не се прави на нещо, което не си, за да не сгазиш лука.
Горко ти, ако знаят, че си християнин само от малък линк във facebook-а.
По същата логика щом тениска на „Лейкърс” съм нахлузил,
Туй значи ли че в NBA съм се контузил?
И аз съм участвал във този спектакъл; на църква ходех редовно,
но никой не знаеше, че всъщност гледах си порно.
В неделя ни лук ял, ни лук мирисал – ходех на църква,
Държах се като че ли съм създаден за секс и да смъркам.
Така сложил маската, живеех своята младост
Но сега познавам Исус и се хваля в слабост.
Ако благодатта вода е, то църквата е океан.
Не е музей за хорица добри, а болница за сломени души.
Да крия провалите и греха си вече не трябва.
Не от мен, а от него зависи моята правда.
Защото когато враг Божий бях, а не Негов фен
Каза Бог, «Искам го» и погледна към мен.
Това е много различно от религиозния човек, когото Бог нарича будала.
Не виждаш ли, че Той е много по-добър от простото следване на правила.
Нека изясня, обичам църквата, обичам Библията и вярвам в греховете,
Но въпросът ми е, ако Исус дойдеше в църквата, щяхте ли да го пуснете между редовете?
Че е лаком и пияница упрекваха го люде религиозни,
За праведни представяха се, но той не гледаше на тях сериозно.
Сега, да си дойдем на думата, едно е важно да знае и детето,
че разликата между религията и Исус е от земята до небето.
Едното е от хората, другото – от Божието царство.
Едното е болест, другото – лекарство.
Защото религията казва «Прави!», а за Исус «Направено» е вече.
Религията 'роб' нарича ме, със 'сине' към мен Исус се обръща, човече.
Религията слага ти окови, строшава ти Исус хомота.
Религията кара ни да ослепеем, Исус донася взор в живота.
Затуй религията и Исус са два отделни свята.
При религията човекът търси Бога, а при християнството – обратно.
Тъй че, даром спасение и прошка получавам.
Не поради моите дела, но щото на Христос се покорявам.
Венеца трънен сложи и капки кръв избиха по челото.
Той взе туй що заслужавах, благодат е неговото мото.
«Прости им, Отче, не знаят какво правят», на кръста викаше.
Защото докато убиваха го, за теб Той мислеше.
За греховете ти плати и в гроба ги зарови.
Пред кръста коленича и те моля да повториш.
Знай, че религията мразя, всъщност тя ме отвращава.
Защото щом Исус извика «Свърши се», Той и го направи.