Как да разпознаваме култовете - проповед в "Нов живот"

/Проповед/

1. Увод. 2 Петър ни напомня колко важно е да затвърждаваме своето призвание и избиране, като изявяваме добродетелите на християнския живот и непрекъснато си припомняме пророческото и апостолското слово, внимаваме за лъжеучители и живеем с очакване на Господния ден.

Посланието на Юда също е адресирано до пръснатите църкви в Римската империя и предупреждава за опасностите, свързани с разрастването на ересите и изопаченията на вярата.

Днес, също както и по времето на Петър и Юда (брат на Исус), не е много популярно да говорим за ереси и лъжеучения. В нашия мултикултурален век властват релативизма и политическата коректност – всички и всеки има право на мнение и избор и никой няма право да упреква или критикува другите. Но нашата отговорност като християни е да бъдем пророци в едно развратно и заслепено поколение и да просвещаваме умовете и сърцата, за да познаят хората истината и да се върнат при своя Създател.

В 3 ст. на своето послание Юда казва: „Любезни, макар и да имах голямо желание да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да пиша и да ви увещая да се борите за вярата, която веднъж завинаги бе предадена на светиите.”

Юда насърчава вярващите в Христос да се борят за вярата, която веднъж за винаги е предадена на светиите. Как можем да правим това? Ние се борим за вярата, когато израстваме в познанието на Бога и когато спасяваме хората от заблудите на Сатана.

Но за да го правим, ние трябва да познаваме стратегиите на врага. Затова е важно да сме запознати с култовете. Когато познаваме техните похвати и характеристики, можем да предпазим себе си и своите братя и сестри от заблуда.

2. Що е култ? Култ в традиционния смисъл е съвкупността от външни религиозни практики и ритуали, чието неспазване означава липса на набожност. Но когато говорим за ‘култ’ обикновено имаме предвид група, която се отклонява от вярата и учението на по-голяма група и призовава към посвещение на човек, обект или нови идеи. Тук влизат широк спектър групи - от последователи на кое да е божество, които не приемат Библията до такива, които са обединени около някой харизматичен лидер, който използва Библията, за да ги контролира.

Нека видим какви видове култове съществуват.

3. Видове култове

А. Псевдо християнски култове – такива са Дъновизъм, Мормони, свидетелите на Йехова, мунистите и др.

Б. Източните култове – индуизъм, будизъм, Трансцедентна медитация, Харе Кришна, Зен, йога и др.)

В. Култове на човешкия потенциал (Нова епоха, сциентология)

Г. Окултни течения – спиритизъм, астрология, магьосничество, сатанизъм, шаманизъм и др.

4. Характеристики на култовете. (един водач-гуру; строга йерархична структура; използват методи за промиване на мозъка; представляват схема за печелене на пари и власт).

Относно тяхното учение:

А. Те претендират, че притежават специално откровение.

Б. Тези, които използват Библията я тълкуват в разрез с исторически наложилите се библейски доктрини, особено тези отнасящи се до нашето спасение.

В. Нехристиянските култове могат да съдържат частици истина, но не са боговдъхновени.

Г. Някои култове добавят други свещени книги към Библията.

- мормонизма – книга на Мормон, Доктрина и завети, Перлата с голяма стойност.

- Свидетели на Йехова – Новият световен превод на Библията.

Но Откровение 22:18 казва: „Аз заявявам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, написани в тази книга....”

Д. Всички култове прибавят към завършеното дело на Исус на кръста. В края на своя земен живот, Исус извика от кръста: „Свърши се”. Следователно, неговото дело беше успешно завършено.

От човешка гледна точка неговото служение в този момент би било оценено като провал. Но нека прочетем и Евреи 12:2: „като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.”

Исус е не само начинател, но и завършител и усъвършител на вярата ни. И сега Той седи отдясно на Бога, но ще се върне, за да съди света.

Какво добавят култовете към завършеното дело на кръста на Исус Христос?

• Култовете добавят дела на праведност към завършеното дело на спасение, извършено от Исус на кръста. Напр., Свидетели на Йехова казват, че човек може да се спаси, ако е активен в ‘благовестието’. Затова толкова активно раздават брошурки и книжки от врата на врата.

Наистина, Яков 2:17 казва: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.” Но делата са критерий за автентично спасение, не изискване за него. Ефес. 2:8,9 казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; не чрез самите вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.”

• Култовете изкривяват Писанията.

- изваждат стихове от контекста

Мормоните вярват, че Бог е бил човек като нас, от плът и кости, защото е ‘създал човека по свой образ и подобие’ (Бит. 1:26). Това противоречи на цялостното свидетелство на Библията, че Бог е Дух, нематериален, извън времето и пространството, и че е непроменим и не подлежи на някакви закони на еволюцията, за които те говорят.

Проповедниците на просперитетното учение вземат 3 Йоан 2, „Преди всичко желая да благоуспяваш и да си здрав, както благоуспява душата ти” и го тълкуват в смисъл, че Божията върховна воля е ние да сме богати и здрави. Тук обаче Йоан пише до Гай и се моли той да благоуспява в ходенето си в истината (ст.3), любовта към братята (ст. 6) и вършенето на добри дела (ст.11). Текстът изобщо не говори за материален просперитет.

- привнасят в текста информация, която не е там – дъновизъм

"Какво трябва да се разбира под Отец? - Учението за Божествената мъдрост. Под Син? - Учението за Божествената любов. Под Дух - Учението за въздигането, еволюцията на човека...”

Това учение е чисто атеистично – Бог не е личност, а просто ‘безлична мъдрост’. Тук намирисва и на пантеизъм – Бог е в природата и природата е Бог, докато Бог в християнството е Творецът, а всичко около нас е творението. Дънов не говори за три Лица на Бога, които са единосъщни и неразделни.

Бени Хин пък казва, че и трите личности на Триединния Бог имат свои независими тела, души и духове, както и воля. По този начин, тези три тела, три души и три духа съставляват девет отделни части.

Павел обаче се моли във 2 Кор. 13:14 така: „Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.” От това разбираме, че става въпрос за 3 (а не повече) различни личности.

На друго място Исус казва: „А Застъпникът, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко...” (Йоан 14:26). Трите лица на Троицата действат в синрон, за да подготвят християните да устояват в изпитанията и да продължат мисията на Исус след като Той се възнесе.

-          подхождат избирателно към текста (цитират само тези стихове, които ‘доказват’ предварително избрана теза).

Свидетелите на Йехова критикуват доктрината за Троицата без да вземат предвид всички стихове, отнасящи се до нея.

Молитвите към светии в православието се обясняват с напътствието в Яков 5:16: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника.” Но избягват да цитират предходното изречение: „Изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете.” От него и от цялостния контекст става ясно, че Яков говори за молитвена подкрепа, която трябва да си оказваме в църква, а не да очакваме такава от вече починали вярващи.

Това е избирателно цитиране. В Библията никъде не виждаме светии да се молят на небето за вярващите. Само Христос и Св. Дух се застъпват за нас на небето (Кол. 4:2-3, 1 Сол. 5:25, 2 Сол. 3:1)

- пренебрегват пълното послание на Писанието

Пс. 82:6 казва: „Аз казах: Богове сте вие, синове на Всевишния сте всички.” Тук „богове” е със значение на ‘могъщи съдии и управители’, но Джойс Майер изважда от контекста тези думи без да се съобразява с цялостното послание на Словото и заявява: „ние сме богове!”

Кенет Копланд е вероятно най-добре известният поддръжник на учението за „малките богове”. Той твърди, че Исус му е казал: „Не се притеснявай, когато хората те обвиняват за това, че мислиш че си Бог... Те ме разпънаха за това, че съм Бог. Аз не съм твърдял, че съм Бог, а само че съм ходил с Него и че той е в мен. Алилуя! Това правиш и ти!...”

- дават неправилни определения на ключови думи.

Едгар Кейс, „бащата на холистичната медицина” например, бърка новораждане с прераждане.

- неправилно превеждат текста – Свидетели на Йехова превеждат „кръст” като „кол за мъчение”, защото не вярват, че Исус е разпнат на кръст. Пропускат да преведат думите за ‘ад’ (шеол, хадес, геена, тартар), защото не вярват в ада. Превеждат „Словото беше Бог” като „словото беше един бог”. Това няма нищо общо с правилното предаване на текста.

5. Как да свидетелстваме на култовете (1 Петър 3:15)

А. Първо, ако искаш да свидетелстваш на човек, който е попаднал в подобна група, трябва да познаваш не само Библията, но и техните доктрини. Трябва да знаеш какво ти самият вярваш относно Библията, Бог, Исус Христос (Всички култове отричат божествеността на Исус Христос.), Святия Дух, спасението, църквата, греховната човешка природа и Второто идване на Христос. Всеки християнин трябва да познава тези основни доктрини, за да може да разпознае какво е истинно и какво е лъжа в дадена религиозна система.

1 Петър 3:15: „Но почитайте в сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.

2 Тим. 2:15: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.”

Б. Важно е да владеем изкуството да задаваме въпроси. Да ги питаме: Какво вярваш относно Бога? Защо смяташ, че Исус не е Бог? (Ако не е, защо тогава в Библията има молитви в името на Исус и защо Той приема поклонение от хората?)

Мормоните казват: “Какъвто е човек сега, Бог е бил. И какъвто е Бог, човек ще бъде”. Цитирай това в разговор с мормон. Той ще се изненада, че знаеш това и ще ти позволи да вземеш инициативата. Питай го дали вярва, че Бог има тяло, пръсти, ръце и т.н. Дали е женен, дали има родители, дали се променя, дали има и други богове, дали преди да е възвишен не е имало време, когато не е бил бог? След това му кажи: “Какво ще кажеш, ако ти покажа, че Книгата на Мормон не поучава тези неща. Ще се съгласиш ли, че нещо не е наред? Ще приемеш ли това, ако ти го докажа?

А. “Само един Бог”

·         “Зеезром каза: Има ли повече от един Бог? И той отговори, не.”Aлма 11:28-29

Б. Бог не се променя

·         “Не четем ли, че Бог е същият вчера, днес и завинаги, и в него няма променливост, нито сянка на промяна?...” Mормон 9:9

Познаването на нашата и еретичните доктрини и изкуството да задаваме въпроси не са достатъчни. Нужно е още нещо.

В. Да имаме любов. Без любов към погиващите нашето свидетелство няма да е ефективно.

Когато на пътя стане катастрофа и има ранени, обикновено там се събират три групи хора, всяка с различно отношение към пострадалите. Първата група са сиирджиите. Те са любопитни да видят какво е станало, но не участват в събитието. Втората са катаджиите, чиято задача е да разследват случая, да видят кой е виновен за транспортното произшествие и да го накажат. Третата група са лекарите. Ако има пострадали, те чакат с нетърпение да дойде линейката. Медиците не се интересуват чия е била вината за катастрофата и не държат лекция за лошите навици на шофиране. Те отиват там, за да помогнат на ранените. Те превързват рани, освобождават заклещени хора и насърчават. Три групи хора – първата е безучастна, втората определя вината и третата помага на ранените. В коя група си ти?

Когато става въпрос за достигане до изгубените и наранените, ние сме в една от тези три групи. Или сме безучастни и оставяме другите да вършат работата. Или виним хората за тяхното глупаво поведение и им казваме: „Ти си си виновен, че си в тази ситуация. Ако беше ходил на църква и ако правеше това, което е редно, това нямаше да ти се случи!” Или, ще се съсредоточим върху това да помагаме на тези, които са изгубени и наранени. Надявам се, че ще сме сред тези, които показват любов и състрадание подобно на хората в последната група.

10.05.2015, 

БПЦ "Нов живот" Варна

Енигмата «кръщение заради мъртвите»

1 Коринтяни 15:29

Чели ли сте този стих в Библията? Това е един от трудните за разбиране стихове и различни коментатори дават различни тълкувания. Има поне десетина мнения относно това какво точно Павел иска да каже.

За да разберем какво той би могъл да има предвид, трябва първо да видим контекста. В цялата глава Павел говори за възкресението. Причината Павел да отдели толкова място на него са лъжеучителите, които проповядвали че няма възкресение на мъртвите (ст. 12,13). Павел казва, че същността на благата вест е именно Христовото възкресение (ст.1-14). Той дава много доводи, че има възкресение – има свидетели на възкресението на Христос, също ако нямаше тогава и Христос не е възкръснал, проповядването на Павел е напразно, вярата им е напразна, Павел и другите апостоли са лъжци, всички вярващи са изгубени в греховете си, а умрелите вярващи са погинали непростени.

След това от 20-28 ст. Павел обяснява, че Христос е първият плод от всички, които ще бъдат възкресени. И в ст. 29 той посочва друга причина, поради която възкресението е истинно. „Иначе какво ще правят  тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?” Какво иска да каже Павел? (превод на „Издателство Верен”)

Както казах, има много и най-различни обяснения. Може би най-известното е, че вярващите са се кръщавали вместо (от името на) вече починали вярващи, които поради някаква причина (настъпило бедствие или скорошна смърт) не са могли да бъдат кръстени приживе. Те смятат, че Павел цитира тази практика като аргумент против тяхната вяра. Но ако Павел видеше небиблейска практика, би ли я подминал без да го отбележи? Това е в разрез с неговите разбирания на пастир и с критичните му бележки към поведението на коринтяните в цялото писмо.

Според други ‘заради мъртвите’ показва, че именно мъртвите са мотивирали живите вярващи да се кръщават. Това може да е или заради добрия пример на някои починали вярващи, на които искаме да подражаваме и да имаме същите награди на небето като тях. Или пък, може да е заради лошия пример на починали невярващи, който би ни мотивирал да се кръстим и да живеем за Бога, за да избегнем наказанието, пред което те са изправени (1 Кор. 10:1-11). Това обяснение обаче пренебрегва факта, че водното кръщение е символ и декларация, установени от Христос. Ние не се нуждаем от допълнителна мотивация, за да се кръщаваме.

Други считат, че показателното местоимение ‘тези’ в ст. 29 показва, че Павел няма предвид вярващите, на които пише. Иначе би казал „вие”, а стихът би звучал така: „Иначе какво ще правите вие (последователите на Христос), които се кръщавате заради мървите...” Не каза и „ние”, нито пък „аз”. Следователно, той най-вероятно има предвид именно лъжеучителите от ст. 12. С други думи той пита: „Защо ще им е на тези лъжеучители, които даже не вярват във възкресението, да се кръщават за мъртвите, ако мъртвите изобщо не възкръсват?” Като че ли контекстът подкрепя такава една интерпретация.

В коментара на Гил също се посочва, че е трудно да се разбере смисъла, който Павел влага в израза „се кръщават заради мъртвите”, като добавя че възможни интерпретации са, че тук може да става въпрос за еврейско кръщение след докосване на труп за очистване (при което се изричат думите „възкресението на мъртвите”, което би било безсмислено, ако нямаше възкресение), или християнско кръщение, в буквален или преносен смисъл. Също, според някои тук може Павел да има предвид различните ритуали на евреите за подготовка на тялото на мъртвеца за погребване (вж. Деян. 9:37).

Аргументът е, че ако няма възкресение на мъртвите, тогава защо е нужна цялата тази подготовка? Защо трябва да се мие тялото? Не може ли направо да се спусне в гроба? Но Гил не може да приеме тази теза, защото няма логика този обичай да се нарича „кръщение за(ради) мъртвите” от Павел.

Той споменава още няколко хипотези – че изразът трябва да се преведе „над мъртвите”, тъй като някои християни поставяли баптистериите си на места за погребение, като с това показвали вярата си и надеждата си във възкресението на мъртвите; или че се погребвали символично върху своите мъртви дела и грехове от миналото, или че новоповярвалите и кръстените вярващи запълват мястото на умрелите в църквата (оттук ‘кръщение за мъртвите’). Той не отхвърля обаче възможността тук да става въпрос за практиката преди кръщението да се прави изповед, в която с вяра да се декларира доктрината за възкресението на мъртвите (и оттам – „възкресение заради мъртвите”).

Все пак, като най-вероятна за Гил е хипотезата, че Павел говори за кръщение не в буквален, а в преносен, фигуративен смисъл, имайки предвид нещастията, страданията и мъченичеството, през които преминават някои християни (защото тук се говори само за ‘някои’, а не за всички християни) поради вярата си във възкресението на мъртвите. Тоест, това е тяхното ‘кръщаване заради вярата им в мъртвите’. С други думи, Гил превежда стиха така: „Ако мъртвите не биваха възкресявани, какво щеше да стане с тези, които са били ‘кръстени’ или преминали през нещастия и страдания, които са издържали толкова много болка и нараняване и дори са загубили живота си в защита на тази доктрина. Колко ужасна би била тяхната грешка!”

Друго становище обръща внимание на същността на кръщението като погребване с Христос и възкръсване за нов живот, при което вярващите се съединяват с него в неговата смърт и възкресение. Духовната опитност на кръщението сочи не просто към ‘душата’, но към цялостната личност, включително тялото на вярващия. Ранните отци са заключили въз основа на този стих, че Павел пита какъв е смисълът да се кръщаваме с кръщение заради телата (изразът заради мъртвите буквално значи ‘от името на мъртвите (тела)’, ако те ще изчезнат. Дали Павел не е имал предвид именно това?

Както виждаме, стихът е доста енигматичен и може би споровете около него няма да престанат никога. Конкретният повод да направя това проучване е въпросът, зададен от мормон към един мой познат. Той го попитал какво според него означава този стих в 1 Коринтяни.

Този въпрос разбира се, не е случаен. Първо Кор. 15:29 се използва от мормоните в подкрепа на практиката им да кръщават мъртвите. В техните „Доктрина и завети” се казва, че книгата на Мормон съдържа „пълнотата на благовестието на Исус Христос към езичниците и към евреите (Раздел 20:9), а също и че „този най-славен от всички предмет, принадлежащ на вечното благовестие е именно кръщението на мъртвите (128:17).

Защо този предмет е ‘толкова славен’ за тях? Защото даже някой да не е повярвал и да не е бил кръстен в този живот, негов роднина мормон може да бъде кръстен вместо него. Тогава умрелият може да има възможност да повярва след смъртта си, да се покае и да бъде спасен. Затова мормоните хвърлят много пари и съхраняват цели планини от сведения за своите починали, за да определят кой от тях ще се нуждае от нуждата да се кръстят за него.            

Твърдението, че умрелият може да бъде спасен чрез кръщението на друг човек обаче не може да се открие в Книгата на Мормон. Тъкмо напротив, в Алма 34:34,35 се казва:

34 И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят.

35. Защото ето, ако вие отложите деня на покаянието си чак до смъртта, ето, вие ставате поданици на духа на дявола и той ви запечатва като свои; ето защо, Духът Господен се оттегля от вас и няма място у вас, и дяволът има цялата власт над вас; и това е последното състояние на нечестивия. (акцентът мой).

Библията казва, че всеки ще бъде съден според делата си, не според делата на другите (Езек. 18:20, Рим. 2:6, Фил. 2:12). Също, всеки ще бъде съден според делата си в този живот (2 Кор. 5:10, Лука 16:26, Евреи 9:27). И накрая, Библията забранява прекалените занимания с родословията по религиозни причини (1 Тим. 1:4, Тит 3:9). Дори Книгата на Мормон се съгласява с това. Нефи отказва да даде своето родословие с думите: (тези) неща ... са без ценност за чедата човешки (1 Нефи 6:6).

А 1 Нефи 2:21 казва: „И дните на чедата човешки бяха продължени според волята Божия, за да се покаят докато са в плътта.” Следователно, мормоните си противоречат, като следват тази практика.

И накрая, добре е също да споменем, че преводът на 1 Кор. 15:29 в Синодалното издание на Библията не намира потвърждение нито в оригиналния текст на гръцки, нито в най-известните преводи на Библията на английски: „Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?

Преводачите тук умело са вмъкнали два пъти израза вярвайки във възкресението, за да избегнат трудността в разбирането на текста. Този превод се доближава до едно от становищата на Гил по-горе и си остава една от многото възможни интерпретации.

В заключение, можем да кажем следното. Стихът 1 Кор. 15:29 е споменат мимоходом от Павел, само като един от многото аргументи в главата, подкрепящи истинността на възкресението. В него не се долавя нито критика, нито утвърждаване на практиката „кръщение заради мъртвите”. Контекстът сякаш подкрепя тезата, че тук апостолът говори за лъжеучителите. Тезата на Гил също не е за подценяване. Ясно е едно – не можем да използваме този стих, за да изградим доктрина за кръщаване на/заради мъртви. Това е последното нещо, което очаква от нас Павел. 

Източници:

Библия, Издателство Верен, 2001

Библия, Издание на Св. Синорд на Българската Църква, 2012

Mormonism: A Survey and Biblical Critique, http://christiananswers.net/evangelism/beliefs/mormonism-overview.html

Gospel Way, Baptism for the Dead - 1 Corinthians 15:29, http://www.gospelway.com/salvation/baptism-dead.php

Twisting 1 Corinthians 15:29 - Mormonism's Baptism for the Dead, http://www.watchman.org/lds/baptdead.htm,

Книга на Мормон, http://bg.mormonwiki.com/

1 Cor. 15:29, http://biblehub.com/1_corinthians/15-29.htm

Interlinear Bible, http://interlinearbible.org/1_corinthians/15-29.htm

Baptized For The Dead, http://www.tillhecomes.org/baptized-for-the-dead/

Дейвид Прайър, Първо послание към коринтяните, Нов човек, 2003.

New Bible Commentary, IVP, 1994.