Готов ли си за Словото? Днес завършваме с изучаванeто на посланието към Филипяните.
Църквата във Филипи беше основана от трима отхвърлени от
обществото човека, на които свидетелства Павел. По-късно, от затвора в Рим Павел
пише писмо до църквата във Филипи. В него той насърчи вярващите да устояват във
вярата и ги призова да имат показват любов,
проницателност и праведност в живота си. Видяхме с п-р Джош, че изпитанията
в живота ни носят нови възможности за благовестието и нова перспектива.
Във 2 гл. научихме, че можем да постигнем единство като се откажем от егото и
гордостта и следваме най-висшия израз на
смирение - примера на Исус. Също, чрез примера на Тимотей и Епафродит Павел
ни показа, че ние се нуждаем от приятели,
но и самите ние да бъдем приятели на другите.
В 3 гл. п-р Тим ни призова заедно с Павел да счетем всичко
за измет заради познаването на Господ
Исус Христос. Накрая, с п-р Джонатан видяхме кои качества трябва да определят мислите на всеки вярващ. Във всичко
това Павел ни показа, че в Исус можем да имаме радост в живота си.
Днес ще завършим нашето разглеждане на писмото с темата за
задоволството. Озаглавил съм проповедта
Имаш
ли задоволство в живота си? (Филипяни 4:10-15)
Нека се помолим.
Една жена живеела със съпруга и двете си деца в много малка
къщичка. Нейните свекър и свекърва загубили дома си и тя трябвало да ги прибере
при тях. Но било непоносимо. В отчаянието си тя отишла до селския мъдрец, който
бил разрешавал много проблеми на хората и го попитала, „Какво да направя?“ Той
я попитал, „Имаш ли крава?“ „Да“ – отговорила тя. Тогава вкарай и нея в къщата
и след една седмица ела пак при мен.
Седмица по-късно тя се върнала и казала, „Сега е още
по-непоносимо.“ Той я попитал, „Имаш ли кокошки?“ „Да“, казала тя, „какво за
тях?“ Вкарай и тях вкъщи и след още една седмица ела при мен.“ „А, ти напълно си
се побъркал“, казала тя, но все пак повлияна от репутацията, която той имал, тя
направил това, което той иска от нея.
След още една седмица се върнала и казала, „Това е напълно
невъзможно. Домът ни е пълна кочина.“ „Добре“, казал мъдрецът, „изкарай навън
кокошките“. Следващата седмица тя казала, че без кокошките било много по-добре,
но все още положението било много сложно.“ „Добре“, казал мъдрецът, „сега махни
кравата. Това ще оправи нещата.“ И наистина. Без кокошките и кравата жената,
нейният съпруг, децата и двамата родители се разбирали много добре. Някои неща
са относителни. Понякога не знаем колко добре сме самите ние!
Една от най-големите причини вярващите да нямат радост в
живота си е тази, че нямат задоволство или удовлетворение. Днес задоволството е
рядка стока! Много християни се подлъгват по лъжите на света относно
удовлетворението. Сякаш никога преди хората не са притежавали толкова много
неща и въпреки това са толкова неудовлетворени.
Това не е изненадващо, защото всекидневно сме бомбардирани
с реклами, чиято цел е да ни накарат да не сме доволни с това, което имаме и да
купим продукта им. Сега, когато украинските бежанци загубиха всичко, когато
много техни сънародници загубиха живота си, сигурно оценяват по друг начин
това, което са имали преди. А ние оценяваме ли това, което имаме?
Сякаш колкото повече имаш, толкова по-недоволен си.
Най-нещастните хора на света май са най-богатите!
В ярък контраст с широкоразпространеното недоволство в
света, в края на писмото си до църквата във Филипи апостол Павел иска да предложи
една друга гледна точка към живота.
В днешния последен пасаж от посланието Павел, сякаш за да насочи
отново погледа ни към това как да живеем за Христос докато сме тук, на земята,
той повдига темата за задоволството.
Павел казва:
Филипяни 4:10-13 „Аз много се радвам в Господа, че сега
най-после направихте да процъфти отново вашата грижа за мене; за което наистина
сте се грижили, но не сте имали благоприятна възможност. 11 Не казвам това
поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се
намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко
нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм
гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. 13 За всичко имам сила чрез
Онзи, Който ме укрепява.“
В ст. 10 Павел изразява своята благодарност за финансовата
подкрепа, която е получил от църквата във Филипи. Веднага, когато са имали
възможност, те са му изпратили помощ чрез Епафродит. В тези стихове Павел
говори за това как да имаме задоволство в живота си. Нека видим каква е тайната
на Павел за задоволството.
Стих 11 е преведен в Съвременния превод на НЗ така: „Казвам
ви тези неща не защото имам нужда от нещо, тъй като се научих да се задоволявам
с каквото имам.“
Според някои библейски коментатори, краят на този стих и
следващият 12 стих буквално означават „Научил съм тайната.“ Павел ни казва, че
е научил тайната на живота и иска да я сподели с нас. С други думи, задоволството
е състояние, на което човек се научава. То не идва в живота ни от само себе си.
Павел трябваше „да се научи да е доволен.“ (ст. 11)
Задоволството
се учи. Задоволството на Павел не дойде изневиделица, то беше
плод на дългогодишно общение с Бог, в което той от опит разбра, че може да Му
се довери, че Той ще снабдява всяка негова нужда.
Проблемът е, че ние не разбираме какво е задоволство и как
да го открием. Учили са ни, че задоволството зависи от хората, които познаваме.
От връзките, които имаме. „Само ако можех да се свържа с правилните хора!“ Но
хората почти никога не оправдават нашите очаквания.
Научени сме да мислим, че задоволството зависи от позицията,
която имаме в обществото. „Само ако можех да получа тази работа, която ще ми
позволи да имам добри доходи, да живея в луксозен апартамент, да карам хубава
кола – щях да бъда доволен.“ Но какво става, когато не получим тази работа, или
сме я имали, но я загубим?
Задоволство е да достигнеш това състояние на ума, при което
имаш мир с положението, в което се намираш и позицията ти в Христос.
През 5 век един човек на име Арсений решил да води свят
живот. Напуснал града в Египет, в който живеел и станал отшелник в пустинята.
Но винаги, когато посещавал великия град Александрия, прекарвал време в скитане
из неговите пазари. Когато го попитали защо прави това, той обяснил, че сърцето
му се радва при гледката на всички неща, от които няма нужда.
Днес една голяма верига хранителни магазини има повече от
20000 стоки. Колко от тях са абсолютно необходими?
Така че, първото нещо, което научаваме от тези стихове е,
че задоволството е състояние, което се учи. Второ, задоволството не зависи от
притежанията или обстоятелствата ти.
Филипяни 4:12 „Зная и в оскъдност да живея, зная и в
изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната
и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.“
Павел казва, че без значение в какви обстоятелства се
намираме – дали имаме пари или не, дали живеем в изобилие или в оскъдица, ние
можем да имаме задоволство, защото тайната на задоволството не се крие в това
какво притежаваме или не притежаваме.
Когато с Ваня започнахме да работим след дипломирането си с
БХСС, имахме доста скромна заплата. Но бяхме благодарни, че можем да работим на
Божията нива в университетите. Не знаехме дали движението ще има пари за
следващия месец, но имахме удовлетворение, че трудът ни е инвестиция в
Царството. Живеехме икономично, но в голямо задоволство.
Тайната на задоволството, казва Павел, не се състои в това
да имаме много пари и притежания. По-късно Павел ще каже на своя духовен син
Тимотей:
1 Тимотей 6:6-10 „ А благочестието със задоволство е голяма
печалба; 7 защото нищо не сме донесли на света, нито можем да изнесем нещо; 8 а
като имаме прехрана и облекло, нека бъдем доволни. 9 А които ламтят за
обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти,
които потопяват човеците в разорение и погибел. 10 Защото сребролюбието е корен
на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отклониха от вярата
и пронизаха себе си с много скърби.“
Павел казва на Тимотей, че ние идваме голи на този свят и голи
си тръгваме. Следователно задоволството не се състои в притежанията, които
трупаме, а в това да живеем всеки ден с удовлетворение.
Евреи 13:5 „Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се
с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак
няма да те забравя.“
Дотук казахме, че задоволството е нещо, което се научава и
то не се състои в материалните притежания. Трето, задоволството идва с умението да ценим това, което имаме в Исус
Христос.
Филипяни 4:13 „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме
укрепява.“
На оригинален старогръцки тази фраза звучи така: „За всичкo
имам сила в Този, който ми дава сила.“ Павел
използва две различни думи, ischuo
(силен
съм) и endunamoó (давам сила, укрепвам), за да
накара читателите си да разберат, че задолството идва от разбирането, че в
сравнение с познаването на Христос всичко е бледа сянка.
Често недоволството идва от чувството, че нещо ти е отнето.
Но когато разберем какво всъщност заслужаваме и го сравним с това, което сме
получили в Исус Христос, можем наистина да бъдем удовлетворени!
Без значение в какви обстоятелства се намираше, Павел гледаше
към Господа и Той му помагаше да е удовлетворен. Павел гледаше към Господа, за
да получи сила да устоява на изкушението да е самодоволен и незаинтересован от
другите, когато времената са добри. Той гледаше към Господа, за да има сила и
когато времената бяха лоши и се изкушаваше да се самосъжалява.
Във всички обстоятелства той се беше убедил, че Божията
сила е достатъчна.
Но как на практика можем да станем хора, които имат задоволство.
Първо, научи се да правиш това което трябва, не това което
чувстваш.
Би било чудесно винаги да ни се иска да правим това, което
трябва. Понякога обаче трябва да направим нещо, защото това е правилно, или защото
трябва да се направи, а не защото ни идва отвътре да го направим. За да бъдем
истински доволни, нашето поведение трябва да се управлява от нашия ум, не от нашите
емоции.
Някой е казал, „По-лесно е правилното поведение да ти
помогне да се чувстваш по-добре, отколкото правилните чувства да доведат до по-добро
поведение.“ Мотото на Анонимните алкохолици е „Преструвай се, докато ти стане
втора природа.“
Някои от вас сигурно вече си мислят, чакай малко, пасторе,
това не е ли лицемерно? Трябва да разберете, че има разлика между лицемерието и
отговорното поведение.
Преди няколко седмици в нашата църква правихме бебешко парти
за три бебета. Представяте ли си една от тези майки, ако бебето ѝ я събуди през
нощта плачейки, да каже: „Съжалявам, не мога да стана сега да ти сменя памперса.
Не ми идва отвътре да го направя, а не искам да съм лицемер.“
Разбира се, че тя няма да го направи. Тя става, погрижва се
за детето си и дори си дава вид, че ѝ я приятно да я събудят. Говори сладко на
детето си, сменя му памперса, дундурка го докато заспи. С други думи, понякога трябва
да направим правилното нещо, няма как!
Първо, прави това, което трябва, не което чувстваш.
Второ, не се сравнявай с другите.
Забелязали ли сте, че когато се сравняваме какво
притежаваме с това, което притежават другите, oбикновено се сравняваме с някой, който има
повече, не по-малко от нас? Не се сравняваме с прокудените от дома си бежанци,
нали? Макар, че някои завиждат дори на тях за хубавите им коли и за дневните от
40 лева, които държавата им отпуска.
Но ако се самосъжаляваме и мислим, че сме бедни, обикновено
се сравняваме със семейство, което има повече. Казваме, „Защо Иванови имат две
коли, вила и четиристаен апартамент в центъра? Забравяме колко много хора
живеят с по-малко от нас.
Ако можеш да четеш, ти трябва да благодариш на Бога. В
света има 1 милиард хора, които не могат.
Ако не си влизал в опасна битка, не си лежал в затвора, не
си преживявал агонията на мъчения или не си страдал от хроничен глад, си
по-добре от 500 милиона хора в света.
Ако можеш да отидеш на всяко политическо, религиозно или
друго събрание, си по-щастлив от 3 милиарда в света.
Ако имаш храна в хладилника, дрехи на гърба си, покрив над
главата си и място за спане, ти си по-богат от 75% от хората в света.
Ако имаш пари в банката или в портфейла, то ти си сред 8%
богати хора в света.
Ние забравяме колко много хора живеят по-зле от нас и се
сравняваме с тези, които имат повече.
Един от най-сигурните начини да се чувстваш нещастен и
незадоволен е да започнеш да се сравняваш и да завиждаш на другите. И тогава
наистина ставаш нещастен!
Виждаме това и в Писанията. Лот искаше да има повече,
затова се засели в Содом. Братята на Йосиф искаха повече внимание, затова го продадоха
в робство. Когато се сравняваме ние ставаме недоволни и започваме да ламптим за
повече.
И това ни прави нещастни. Защо? Защото винаги ще има някой,
който има по-големи доходи от тебе, по-голям апартамент, по-хубава кола, по-добри
оценки в училище, изглежда по-добре от теб и т.н.!
Трябва да спреш да се сравняваш!
Първо, прави правилното нещо, не това, което чувстваш.
Второ, не се сравнявай с другите. Трето, приемай хората такива, каквито са, а
не такива, каквито ти искаш да бъдат!
След почти 30 години служение съм се убедил, че не можеш да
промениш хората. Или ги приемаш такива, каквито са, или ще бъдеш нещастен.
Същото се отнася и за църквите. Някой от вас може да има някаква идеалистична
представа за това как трябва да изглежда църквата.
Но на практика тя не може да е такава, защото няма идеални
църкви! Някой е казал, „Църквите са като хората. Те не се променят, за да бъдат
приети. Трябва да се приемат, за да могат да се променят.“
Четвърто, приемай нещата такива, каквито са, не такива,
каквито искаш да бъдат. Когато отказваме да приемаме нещата такива, каквито са,
ние не живеем в реалността, а когато не живеем в реалността, убиваме всяка
възможност да имаме задоволство.
Следователно, тайната на задоволството е, че задоволството се
учи. То не се крие в материалните притежания. И накрая, задоволството се състои
в умението да цениш това, което имаш в Исус Христос.
Джон Уесли бил на 21 години, когато отишъл да учи в
Оксфорд. Той идвал от християнско семейство, бил надарен с остър ум и добър външен
вид. Но през онези дни си падал малко сноб. Една вечер обаче се случило нещо,
което предизвикало промяна в сърцето на Уесли.
Докато говорил с един портиер, той разбрал че бедния
човечец имал само едно палто и живеел при толкова бедни условия, че дори нямал
легло. Но въпреки това той бил необичайно щастлив, изпълнен със задоволство и
благодарност към Бога. Доста лекомислено Уесли решил да се пошегува със
затрудненото положение на човека и казал саркастично, „И за какво друго си
благодарен на Бог?“
Портиерът се усмихнал и в дух на кротост отговорил с радост,
„Благодаря Му, че ми е дал живот и съществуване, сърце да Го обичам и най-вече постоянно
желание да Му служа!“ Дълбоко развълнуван, Уесли признал, че този човек знае
истинското значение на задоволството.
Най-голямото богатство в живота ни е да познаваме Христос.
Христос е нашата радост!
Молитва
___________________
10.04.2022 г.,
БПЦ "Нов живот" - Варна
