Човекът, когото Бог използва (Битие 41)

/проповед/

Искаш ли да бъдеш използван от Богa? Днес искам да говоря за това какви хора Бог може да използва за Царството.

Когато в България настъпи демокрацията, ние бяхме изпълнени с очакване. Очаквахме за няколко седмици да се променят законите, да преминем от планова към пазарна икономика и всичко да си дойде на мястото – доходите ни да се увеличат и да настигнем стандарта на запада, да можем да задоволяваме материалните си нужди, да можем да пътуваме, с една дума – да станем „бели хора“. Но реалността беше малко по-различна, нали?

Когато дойдохме при Бога и повярвахме в Исус, ние също така бяхме изпълнени с очакване. Очакване да видим какво Бог ще направи в живота ни. Ние нямахме търпение да видим как Бог ще промени живота ни, нали?

Но много често представата ни за това как Бог работи е погрешна. Ние очакваме, че след като сме се покаяли от предишните си грехове, всичко ще започне да тече по мед и масло. Бог ще работи за нас и Святият Дух едва ли не ще отваря всяка врата пред нас. Всичко ще се получава от самосебе си, без усилия от наша страна. Той ще ни изцели от нашите болести, ще оправи взаимоотношенията ни у дома, как ще ни благослови финансово...

Библията като цяло и книгата Битие, която разглеждаме вече няколко месеца, показват колко погрешен е този консуматорски начин на мислене у християните. Ние, в БПЦ „Нов живот“, искаме всеки християнин да израства в духовна зрялост и като ученик на Христос. Духовната зрялост не е нищо друго освен да се подготвиш за това Бог да те използва в поколението, в което живееш.

Затова днес искам да поговорим за това не как ние можем да използваме Бог, защото това е невъзможно! Искам да видим как можем да станем хора, които Бог може да използва. Ще направим това, като разгледаме Битие 41 гл.

Нека прочетем Битие 41:1-7;14-16.

 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката. 3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. 4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.

14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.

Какво се случи дотук в живота на Йосиф?

Вече видяхме, че Йосиф беше един от 12-те сина на Яков, роден от неговата любима жена Рахил. Предпочитанията на Яков към майката се пренасоха и към сина и това доведе до проблеми в семейството. Яков подари шарена дреха на Йосиф, за да подчертае, че той има специално място в сърцето му. Йосиф сънува сънища, в които неговите братя и родители му се покланят. Това сякаш беше последната капка, която преля чашата. Другите братя намразиха Йосиф.

Напрежението между тях достигна връхната си точка, когато Яков изпрати Йосиф да види как са братята му, които пасяха стадото в Дотан. Неговата поява ги разгневи и те го хванаха, съблякоха шарената му дреха и го хвърлиха в един ров. По-късно решиха да го продадат на търговци-исмаиляни. Как според вас се е чувствал Йосиф? Как щеше да се чувстваш ти на неговото място?

И неговите нещастия не свършиха дотук. Йосиф бе продаден като роб в дома на Петефрий и след години на вярна служба бе обвинен, че се е възползвал от позицията си и се е опитал да изнасили жената на господаря си. Накрая бе наказан за това, че бе направил правилното нещо. Остана дълго в затвора, забравен от този, на когото е помогнал. Но дори там „Господ беше с него, и Господ правеше да благоуспява във всичко, каквото вършеше.“ (39:24)

С други думи, Бог използваше Йосиф навсякъде. Как той се превърна в човек, когото Бог използваше? Как успя да се издигне като феникс над пепелта? Аз вярвам, че Йосиф беше използван от Бога поради няколко основни негови качества, които можем да открием в Битие 41.

Първо, Бог използва Йосиф, защото той познаваше Бога и живееше според Словото Му. Йосиф беше чувал от баща си Яков за завета, който Бог Яхве е сключил с него и с неговите деди Авраам и Исаак. Не само това, но той беше уверен, че сънищата които видя, му бяха дадени от Бог. Йосиф се покланяше на Бога на Израил и не правеше компромиси с вярата и убежденията си, въпреки че живееше във враждебна езическа среда. Той знаеше, че Бог има план за неговия живот и му помага във всяка ситуация. Това му помогна да не се поддаде на сексуалното изкушение и да бъде уважаван навсякъде, дори в затвора.

Как реагираш ти, когато си поставен под натиск да направиш компромис с вярата си? Четеш ли Словото, за да се обновяваш в ума си и да познаваш каква е Неговата воля за тебе (Рим. 12:2)?

Римляни 12:2: И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

Божията съвършена воля е ние да обновяваме ума си чрез четене и изучаване на Божието слово. Но има още нещо. Знаем, че когато Библията е писана, тя не е била разделена на глави и стихове. Затова е добре да видим контекста, в който е писан този стих от ап. Павел. Какво научаваме от предходните стихове в Римляни 11:33-36? 

33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му! 34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" 35 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.

Там виждаме, че преди да разберем каква е съвършената Божия воля за нас, трябва да научим и да приемем четири важни истини:

•         Не се опитвай да си обясняваш Божиите пътища (ст.33)

•         Не се опитвай да промениш Божия ум (ст.34).

•         Не се опитвай да преговаряш с Бога или да го подкупваш (ст.35).

•         Не се опитвай да си присвоиш Божията слава (ст.36).

Йосиф не разбираше защо му се случват всички тези беди. Не разбираше защо животът е толкова несправедлив. Но, подобно на Йов беше решил за нищо на света да не изневерява на Своя Бог.

Макар и да не бе възможно да беше чел писанията на Павел, той виждаше в живота си, че „всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Рим. 8:28). Tой беше уверен, че Бог го е призовал да извърши Неговото дело и че страданията, които понася, не са напразни.

Дори когато помоли виночерпеца да ходатайства за него пред фараона и минаха месеци без новини, той не се отчая. Като псалмопевеца той знаеше, че „по-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек.“ (Пс. 118:8)  Но именно тогава Йосиф разбра, че трябва докрай да се довери на Бог за своето освобождение. И когато фараонът го повика, за да му разтълкува сънищата, Йосиф не поиска да бъде освободен срещу тълкуванието. Той не започна да се пазари с фараона, както може би би направил баща му Яков, ако беше на неговото място. 

Йосиф познаваше Бога, ходеше в Неговите пътища и вярваше, че Бог е с Него и Той ще го избави.

И това ни отвежда до второто качество на човека, използван от Бога.

Второ, Бог използва хора, които са смирени.

Веднага, след като фараонът повика Йосиф, му каза: „но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.“ (ст.15) и Йосиф простичко каза: „Не аз; Бог ще даде на фараон благоприятен отговор.“ (ст.16)

И след като изслуша съня на фараона, започна своето тълкуване с думите: „Бог е явил на Фараон това, което скоро ще направи.“ Винаги и във всичко Йосиф поставяше на първо място Бога. Той познаваше добре грешната човешка природа. Беше преживял ужасни удари, причинени му от най-близките му хора.

Йосиф знаеше, че „сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.“ (Еремия 17:9). Но знаеше също така, че служи на всесилния, всезнаещ, вездесъщ и свят Бог. Знаеше, че Бог трябва да расте, а той да се смалява (Йоан 3:30).

Парадоксът е, че неговото смирение му печелеше симпатии и му даваше авторитет сред хората. И колкото повече говореше, толкова повече Бог се прославяше и другите се благославяха. Успехите не го главозамайваха. У него нямаше и капчица гордост. Той знаеше, че всичко което е постигнал, се дължи на действието на Божия Дух в него.

Някой си Самюъл Морз завършил изобразително изкуство в Йейл и отишъл да се усъвършенства като художник в Англия. Когато се върнал в Америка бързо спечелил популярност като надарен художник и бил затрупан от поръчки. Но докато пътувал, до него достигнала новината, че съпругата му е починала. Това се случило в началото на 19 в. и все още нямало телефон, да не говорим за интернет. В мъката си той изоставил рисуването и започнал да разработва средства за бърза комуникация през големи разстояния. Това довело до откриването на телеграфа.

Въпреки славата си и почестите, отправени към него, Морз не се възгордял. В писмо до втората си съпруга, той писал: „Колкото повече размишлявам над това велико начинание, толкова повече чувствам собствената си незначителност и виждам Божията ръка в него - как Той възлага различни задачи на отделните хора, как Той е великият контрольор, а всички останали – Негови инструменти за почетна употреба... Оттук и нашата зависимост преди всичко от Бога, а след това един от друг.“

Той е Великият контрольор, а всички останали – Негови инструменти за почетна употреба. Йосиф знаеше, че той е само един Божи инструмент и смирено служеше на Своя Създател.

Две жени в Шанхай разговаряли на тема гордост и се запитали дали Хъдсън Тейлър, големият мисионер в Китай, някога се е изкушавал да се гордее с многото си постижения. Една от жените решила да попита съпругата на Тейлър, Мария. Мария обещала на жената, че ще попита съпруга си. Когато госпожа Тейлър попитала своя съпруг дали е бил изкушаван да се гордее, той се изненадал: „Да се гордея с какво?“ Тя отговорила: „Ами, с нещата, които си направил“. Тейлър отговорил: „Не знаех, че съм направил нещо.“

Йосиф знаеше, че всичко което е постигнал, се дължи на Бог Емануил. Затова каза на фараона, че тълкуванието не е от него, а от Бога. Той не е направил нищо. И след това разказа значението на съня: седемте угоени крави и седемте добри класове са седем плодородни години, които ще бъдат последвани от седем гладни и сушави години, символизирани от седемте мършави крави и седемте прегорели класове.

И Йосиф не се задоволи само да даде тълкуване, както в разговора с виночерпеца и хлебаря. Това ни отвежда до третото качество на човека, използван от Бога.

Трето, Бог използва хора, които имат не само знание, но и мъдрост от Бога.

Един фермер писал до Министерство на земеделието: „Здравейте, искам да Ви уведомя, че имам проблем с моите пилета. Всяка сутрин намирам две-три да лежат на земята студени и вкочанени, с краката нагоре. Можете ли да ми кажете какъв е проблемът?“ След 8 седмици получил писмо от министерството в София: „Уважаеми господине, вашите пилета са умрели.“

Както се казва, едно е да гледаш, друго е да виждаш, трето е да разбираш и четвърто е да се учиш. Но най-важното е след като си се научил, е да действаш.

За да си човек, когото Бог използва, не е достатъчно да познаваш Словото. Не е достатъчно дори да си начетен в областта, в която работиш. Нужно е да знаеш как да приложиш знанията си. Тринадесет години по-рано Йосиф не знаеше как да използва цялото знание и потенциала, които имаше. Той нямаше тълкувание за своите сънища. По-късно, когато беше в затвора, имаше тълкувание за сънищата на виночерпеца и хлебаря, но не и нещо, което да предложи на хлебаря, за да отърве въжето.

Но само 2 години по-късно той имаше просто, практично и ефективно предложение, което убеди фараона и превърна Египет в богата и мощна нация.

Йосиф беше гений. Той нямаше равен на себе си. Той се прояви не само като Божи пророк, но и като надарен администратор. Той анализира ситуацията и представи най-добрият екшън план. Това е мъдрост! И фараонът каза на Йосиф: „няма никой толкова умен и мъдър колкото си ти.“ (ст.39). Както казва Чарлз Спърджън,

„Мъдростта е правилното използване на знанието. Да знаеш не означава, че си мъдър. Мнозина знаят много, но това ги прави още по-големи глупаци. Няма по-голям глупак от знаещия глупак.“

Някои сигурно си казват, аз съм обикновен човек, как мога да постигна тази мъдрост? Това е невъзможно! Тогава аз имам новина за теб:

Яков 1:5: „Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.“ Мъдростта е дар от Бога. Ако поискаш от Бога, Той ще те благослови с мъдрост, за да Го прославяш и да използваш знанието, което имаш за Него. 

А Притчи 1:7 добавя: „Страх от Господа е начало на мъдростта.“ Йосиф имаше страх от Бога и Бог му даде знание и мъдрост, за да приложи това знание, като представи план за спасението на Египет на фараона.

Но това не стана бързо и лесно! Йосиф се издигна като феникс от пепелта и премина през всички беди и неволи в живота си. Сънищата му отпреди 13 години най-после щяха да се осъществят. И сега, когато беше на 30 г., неговият план беше приложен веднага. Фараонът го направи свой министър-председател с единодушното съгласие на своите придворни мъдреци. 

Това беше моментът, в който Йосиф разбра защо е трябвало да страда толкова много. Той беше човек, когото Бог използва, защото Йосиф познаваше Бога и беше покорен на Неговото слово, смирено ходеше пред Своя Създател и знаеше как да приложи знанието, което Бог Му беше дал.

Той стана министър-председател на най-силната нация в света. В това си качество Йосиф щеше да спаси не само себе си и своето семейство, но и цял Египет и съседните народи. С това той се превръща в преобраз на мисията на Божия Син Исус Христос за цялото човечество.

Йосиф беше унижен и отхвърлен от своите братя. Исус беше унижен и отхвърлен от своите сънародници.

Бащата на Йосиф го изпрати при неговите братя. Бащата на Исус го изпрати при неговите братя, израелтяните.

Йосиф беше хвърлен в рова. Исус беше погребан в гроба.

Бащата на Йосиф страда, когато видя разкъсаните му дрехи. Бащата на Исус страда, когато видя войниците да разкъсват Неговите дрехи.

Йосиф възкръсна като феникс от пепелта, за да спаси Египет. Исус възкръсна в тяло, за да спаси света.

Йосиф се върна от затвора и стана управител на Египет. Един ден Исус ще се върне от небето, за да стане управител на света.

Йосиф е не само преобраз на Христос, но и прекрасен пример за нас. Той беше човек, когото Бог използва по невероятен начин. Защото човекът, когото Бог използва, познава Бога и е покорен на Словото Му. Човекът, когото Бог използва, върви смирено пред Своя Господ и сочи към Него. Човекът, когото Бог използва, се моли и получава мъдрост от Бога.

Искаш ли Бог да те използва? Искаш ли да видиш как чрез тебе Той променя твоето семейство, църква и общност? Ако да, тогава вземи решение да си покорен на Словото, сочи към Исус и се моли за мъдрост в живота си. Защото днес България има нужда от Йосифовци!

Нека се помолим.

----

Проповед в БПЦ "Нов живот" Варна

23.04.2017 г., Томина неделя

Що е човек?

/проповед/

1. Увод. Германският философ Емануел Кант обичал да прави дълги разходки през летните вечери, за да размишлява. Веднъж, докато си седял в един парк, полицай забелязал, че той седи там от няколко часа. Полицаят се приближил до него и попитал: "Какво правите?" Кант отговорил: "Размишлявам". Полицаят попитал: "А вие кой сте?" Той отговорил, "Точно това е въпросът, върху който разсъждавам." 

Същият интригуващ въпрос: „Какво е човекът?“ задава и Пс. 8:4. „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“

На този въпрос различните хора отговарят по различни начини. Според източните религии, ние сме прашинка в безкрая, атман, който ще се слее с брахман след много прераждания.  

Една верига магазини пък е избрала за свое мото многозначителното изречение „Тук съм човек, тук пазарувам“. Внушението е, че ние сме хора само когато пазаруваме при тях.

Според еволюционистите, човек е сбор от хаотично движещи се атоми. Планктон, станал човек.

Група учени решили, че човекът вече е напреднал много в науката и не се нуждае от Бог. Избрали един от тях да отиде и да каже на Бога, че са свършили с Него. Ученият отишъл при Бога и казал: „Боже, ние решихме, че повече не се нуждаем от теб. Вече сме на етап, когато можем да клонираме хора и да вършим невероятни неща, така че защо просто не си гледаш работата и ни оставиш на мира?

Бог го изслушал внимателно и след като човекът свършил, му казал: „Много добре! Какво ще кажеш да направим следното: хайде да организираме състезание по създаването на човек.” Човекът отговорил: „Добре, чудесно!” Но Бог добавил: „Ще го направим точно както го направих в доброто старо време с Адам.”

Ученият казал: „Няма проблем” и се навел да вземе шепа пръст. Бог го погледнал и казал: „Не, не. Ти ще ползваш своя собствена пръст”.

Днес дори еволюционистите започват да се съмняват в eволюционната теория, която не може да бъде доказана вече 150 г. Неотдавна в статия в списание "Нейчър" се съобщава, че теорията за оцеляване на най-приспособимите е подложена на съмнение. Учените доказват, че биоразнообразието може да„еволюира“ там, където не се е смятало за възможно досега.Заглавието на статията е „Дарвин може и да е сбъркал“.

Научните възражения срещу еволюционизма са многобройни и твърде сериозни, за да бъдат подминати с лека ръка. Но това не е всичко.

Много хора не се замислят защо ценим човешкия живот повече от този на животните и растенията? Понякога питам еволюционисти колко според тях струва човешкия живот. И ако ми кажат, че е безценен, ги питам защо? Ако всички произлизаме, ако от амебата, тогава защо животът на човек е по-ценен от живота на една муха например?

Що е човек? И колко струва един човешки живот?

Ако някой бъде отвлечен, го оценяват на 1 млн. лева. Но ако човешкото тяло бъде разградено, то не струва повече от една поничка – 2-3 лв. Защо тогава човешкият живот е неприкосновен? Защо често хора се жертват, за да спасят живота на другите?

2. Човекът като Божи образ в Библията

Проблемът на тези хора е, че не са чели Библията. Защото още преди 3500 г. Святият Дух говори чрез Moйсей, автора на Петокнижието и показа, че човек е сътворен от Бога, а не е продукт на еволюция.

Битие 1:26,27: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Бог създава цялото творение за човека и накрая създава него. Забележете, че думата „създаде“ е използвана 3 пъти при сътворението на хората – сякаш, за да подчертае уникалността на човека като венец на творението. На третия ден Бог започва да изрича благословение в края на всеки ден от завършеното си дело. Ст. 10,12,18,21 и 25 завършват по един и същ начин: „И Бог видя, че беше добро“. Но, когато стига до кулминационната точка в сътворението, човека, благословът се изменя леко, но много съществено.

В ст. 31 се казва: „Бог „видя всичко, което създаде. И ето, беше ТВЪРДЕ добро. (курсивът мой)

Не само моделът на благословение на човека е различен. Формулата на сътворение също се променя – от безличната формулировка („Да бъде светлина“, Да бъде твърд“, „Да се съберат на едно място водите...“ до личното „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“ (ст. 26).

Човешките същества са израз на личностната природа на Твореца, затова са качествено различни от животинския свят и останалата част от творението.

Както в Троицата имаше единство и разнообразие (три единосъщни Лица - Отец, Син и Дух), така и човек бе създаден като единство на мъжки и женски пол.

И накрая, забележете, че Бог създаде всичко от нищото, със слово (еx nihilo). Но с човека беше различно. Бог взе кал, изцапа си ръцете, както бихме казали ние, за да го направи. Това отне най-много време.

Ти си създаден по Божи образ и подобие. Ти не си грешка на природата, нито си оцелял като най-приспособимия. Поне аз не се смятам за такъв!

Пс. 8 се съгласява с тази констатация. Той не само задава въпроса: „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? – Но и отговаря на този въпрос: „А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му, всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби и всичко, което минава през морските пътища.“ (ст.4-8)

По този повод някой беше казал: „Еволюцията вижда човек на едно стъпало над маймуните. Писанието вижда човека като на едно стъпало под ангелите.“

Толкова важен си ти! Създаден по Божи образ и подобие. Способен да общуваш, да твориш, да обичаш, да благославяш другите и същевременно нуждаещ се от взаимоотношения на любов с ближните си (хоризонтално) и с твоя Творец (вертикално).

Някой ще попита: „Ако всички сме създадени по Божи образ, тогава защо светът е пълен със страдание, несправедливост и болка? Проблемът се нарича „първороден грях“. Историята на човечеството е изпълнена с много войни, конфликти, противоречия, предателства, изневери, поради греха, който всички ние наследяваме от нашите пра-пра дядо и пра-пра баба.

Защото в зората на историята хората се разбунтуваха срещу своя Създател и поискаха сами да определят правилата на играта. В резултат в света влезе греха. Той остави вратата широко отворена след себе си и заедно с него влезе смъртта – физическата и духовна смърт.

Но Бог, поради своята любов към човека, намисли план за спасение. Бог изпрати един човек, от който да произлезе народ, чрез който да даде своя закон на целия свят и да научи всички хора как да му се покланят. Но този народ се провали в тази мисия. Затова Бог изпрати Собствения си Син да умре, за да плати цената, да бъде осъден вместо нас на смърт. Да победи смъртта и да възстанови пътя на човек обратно към Неговия Създател.

Ние сме създадени по Божи образ, но сме забъркали голяма каша. Божият образ в нас не е заличен, но е нарушен. Кой може да ни помогне да възстановим Божия образ у себе си?

Второ Коринтяни 4:4 казва, че славният Христос е образ на Бога. А в Кол. 1:15 се казва, че Христос е образ на невидимия Бог. Следователно, ако намерим начин да наметнем или облечем този образ върху себе си, тогава ще възстановим своя Божи образ. 

Точно това е направил Бог чрез Христос за нас. В Галатяни 3:26,27 се казва: „Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Исус Христос. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.“

Не е ли прекрасно това! Когато повярвахме в Христос, ние станахме нови създания: „Ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.“ (2 Кор. 5:17)

Как става това? „Покайте се и се кръстете в името на Исус Христос за прощение на греховете ви и ще получите дара на Святия Дух.“ (Деян. 2:38)

И след като сме се покаяли и сме повярвали, ние правим публична изповед с водно кръщение. Ние влизаме във водата с изкривения Божи образ и излизаме облечени в Исус – в образа на Бога. Обличаме Христос и затова когато погледне към нас, Бог вижда Своя съвършен образ върху нас.

Така разбираме кои сме и за какво сме създадени. Ставаме отново Божи образ и подобие.

3. Съвременно приложение на доктрината за човека създаден по Божи образ.

Що е човек? Създаден е по Божи образ. Какво означава за нас това днес?

Няколко неща. Първо, всеки човек е ценен, хората са равни и човешкият живот е неприкосновен, без значение цвета на кожата,националността, вярата, материалното състояние, възрастта издравния си статус. Без значение дали е беден или богат, дали е чистоплътен или мирише, дали е бежанец или българин, престъпник или порядъчен гражданин. Расизмът и етническата омраза не са библейска, а еволюционистка теория. Ние трябва дамразим греха, но да обичаме хората. Отнемането на човешки живот е атака срещу самия Бог, дори когато се прави с привидно благородни мотиви (евтаназия). Като църква и отделни вярващи трябва да се изправяме срещу всяка неправда, на която сме свидетели.

Второ, поради Божия образ в себе си човек притежава лично достойнство. Най-човеконенавистничестките режими са тези, които са отхвърляли Библейската доктрина за човека като създаден по Божи образ. Затова църквата трябва да заклейми всяко посегателство срещу личността – отнемането на свободата на словото, религиозната свобода, правото на частна собственост.

Днес към това трябва да прибавим трафика на хора, сексуалното робство, порнографията и др.

Трето, Божият образ в нас не ни прави богове. Човечеството не бива да навлиза в области като клониране, създаване на трети пол и сурогатно майчинство, защото това заличава, а не отразява Божия образ в нас.

Божият образ в нас трябва да ни напомня, че нашето поклонение трябва да бъде насочено само към Него. „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3). Нищо друго не би трябвало да измества Бог от първото място в живота ни, защото това би означавало да станем идолопоклонници.

Ние трябва да се изправяме и срещу псевдо научни теории като еволюционизма и да настояваме в учебната програма в училищата да се включи преподаване на креационизма на равна нога с еволюционизма. Секуларната държава означава равнопоставеност на всички религии и светогледи, не безрезервно прегръщане на една от тях (атеистизма).

В отношението към другите народи – ние трябва да мразим престъпленията на политическите клики и тоталитарните режими, а не народите, които са най-потърпевши от тях. По отношение на нашите съседи ние трябва да проявяваме смирение, търпение, любов и доколкото е възможно (на подходящото време и място) да търсим и да защитаваме историческата истина, без това да накърнява свидетелството ни.

И накрая, като създадени по Божи образ и подобие, ние трябва да изследваме Писанията, за да израстваме в познанието на Бога и да изработваме все повече христоподобен характер в нас чрез плода на Духа (Гал. 5:22-23).

Във всяка една област – личен живот, семейство, работа, приятели, свободно време, бизнес, църква - да показваме, че сме Божи образ и подобие.

Нека се помолим. 

.....
БПЦ "Нов живот" Варна
8.11.2015 г.

Защо лилипутите свалят великаните

Силна статия на Евгений Дайнов за един от най-достойните мъже на България през годините на прехода. Не съм съвсем съгласен единствено със заглавието: "Елегия за Иван Костов". Елегия се пише за мъртъвци. Иван Костов не е мъртвец - нито във физически, нито в политически смисъл. Без преувеличение той е великан в страната на лилипутите. Подобно на други великани - Стефан Стамболов, Мартин Лутър Кинг, Маргрет Тачър и Лех Качински, и той не беше разбран. А други се погрижиха това неразбиране да се трансформира в омраза. Това е стратегията на духовните лилипути. Както е известно, лилипутите не търпят някой да се извисява над тях.

"Дневник"

Иван Костов. Фотограф: Юлия Лазарова

Синята десница бе окончателно погълната от водовъртежа на историята. Преди да продължим нататък, длъжни сме да спрем и отдадем дължимото на нашите герои. Трябва да го направим не заради тях, а заради нас си. Иво Беров вече подхвана този разговор. Доколкото ми позволяват силите, ще се опитам да го продължа. Няма, за разлика от Иво, да пиша за Филип Димитров. Той ми е приятел и не мога да бъда обективен. Иван Костов не ми е приятел. Има възможност да бъда по-трезв в преценките си; и затова тази елегия е за него.

"Когато в гората падне вековен дъб, но наоколо няма хора да слушат, произвежда ли се грохот? Или грохотът се появява само тогава, когато има кой да го чуе?" Въпросът е зададен в началото на 19-ти век от британския философ-емпирик Бъркли като пример за това, че можем да сме сигурни в съществуването само на онова, което виждаме и чуваме.

Миналата седмица

падна най-големият български политик - Иван Костов
Това променя всичко; но засега останалите политици се държат все едно нищо особено не се е случило. Очевидно се надяват, че ако се правят, че не чуват тътена, то и последващите го политически земетръси ще ги подминат. Няма.

... Преди точно десет години интернет прохождаше и затова все още имаше смисъл да се ползват хартиени вестници. Наех студенти да изрязват вестникарски материали и ги сортират по папки. Когато две години по-късно зарязахме тази работа поради развитието на интернет, събрахме папките за изхвърляне. Най-дебелата се оказа озаглавена "Костов яде деца". Дори на студентите бе направила впечатление всекидневната, провеждана без прекъсване, година след година, канонада по бившия министър-председател.

Оттогава светът се промени напълно. Никой не сортира вестникарски изрезки например. В цялата тази промяна обаче продължава да има една константа: Иван Костов е виновен за всичко. През пролетта на 2009 година мислих, че дъното е стигнато с твърдението на тогавашния президент Първанов, че именно Костов е виновен за взривовете в голям военен склад. Това обаче не се оказа никакво дъно, защото в началото на 2013 година – 12 години след като напусна властта – пак Костов се оказа виновен, този път за надутите сметки на тока, изкарали хората на улицата.

Израстна цяло едно поколение, което има доста смътна представа кой е той и какво е правил. Но твърдо знае едно: трябва да бъде мразен. Тази фиксация прави така, че всички други политици от 90-те са забравени. Студентите първокурсници, когато се появят при мен, носят в главата си следното резюме на новата българска история: "Управляваше Тодор Живков, после го свалиха и дойде Иван Костов."

Допреди няколко години начинаещите студенти имаха и отчетлива черно-бяла картинка, очевидно набивана им в главите в домашна обстановка: Живков – добър, давал на народа; Костов – лош, взел всичко на народа. Днес "игрек-поколението" е по-софистицирано и знае, че Живков не е "добър". Но Костов продължава да е лошият.

Всичко се изсипва върху Костов по простата причина, че той е най-големият. А е най-големият, защото именно нему дължим, да речем, простичкия факт, че България е член на ЕС и НАТО – за разлика от Македония и Сърбия примерно, да не говорим за Русия и Беларус. След разрухата, донесена от Жан Виденов – спомнете си как вестник "Дума" публикуваше рецепти за затваряне на хляб в буркани – нямаше никакви гаранции, че България изобщо някога ще се възстанови. Само три години по-късно обаче не само се беше възстановила, но и бе призната за отговаряща на критериите от Маастрихт, т.е. годна за членство в ЕС. Костов направи това, не някой спасител, цар или месия.

Не че не си навлече неприязънта и на външния свят. Еврокомисията направо хлъцна, когато с режещ тон Костов й съобщи, че няма никакво намерение да чака десет години за влизане в съюза, както му бе намекнато в началото. Американците останаха втрещени, когато Костов не се огъна под натиска на Държавния департамент и отказа България да приеме 20 - 30 000 албански бежанци на своя територия. Руснаците никога няма да забравя, как Костовото правителство им отказа въздушен коридор към Косово, за да стоварят войски в Прищина, преди да са пристигнали западните съюзници.

Външната неприязън е разбираема. Костов от време на време ги удряше с линийка през пръстите и това на тях не им харесваше. Вътрешната,

българската омраза е неразбираема със смайващите си, космически размери
Англичаните например, които Чърчил спаси от унизителен разгром по време на войната и накрая ги направи победители – те го свалиха от власт за "благодарност", но не го намразиха. В началото на 21-ви век го обявиха за "най-великия държавник за всички времена". Българите обаче, които Костов спаси от азиатска бедност, руска подчиненост и ги докара до портите на Европа – те не само го свалиха от власт. Те го мразят, както никога никого не са мразили преди.

Иван Костов не е най-приятният човек на света. В най-невинна лична среща е способен да направи така, че после човек да реши да го отбягва толкова дълго, колкото е възможно. Той обаче не е мразен заради това; в крайна сметка повечето хора никога не са го виждали "на живо".

Мразен е, защото направи

две исторически важни неща

които изтръгнаха България от блатото на постсоциалистическото битуване, в което продължават да си бълбукат наши съседи и братовчеди като молдовци, беларуси и узбеки. Първото и най-важно – затвори социалистическата промишленост.

Рядко си спомняме, че към 1997 година по-голямата част от българите си живееха така, както бяха свикнали от 60-те години. Ходеха на работа в държавния завод, където не работиха нищо полезно, но получаваха някаква заплата. Междувременно вземаха от завода всичко, което им трябваше, за да работят и "на частно" – в сивия сектор. Заводите бяха на загуба, тъй като не произвеждаха нищо конкурентно. Загубите се покриваха от данъците, които никой не плащаше. Страната, извън София и два-три големи града, живееше на принципа "всеки лъже всеки".

Накрая обаче дойде сметката. Точно този опит за съхранение на социалистическия бит доведе до пълен фалит на държавата и необходимостта да се почне наново. Като част от това ново начало Костов затвори тези предприятия. Спря течовете в бюджета и изряза гнилото, за да се развие здравото. От гледна точка на масовата психология обаче това бе катастрофално разрушаване на привичния и уютен начин на живот, който българите особено ценяха.

Костов наистина им "взе всичко" – взе им света, който харесваха, защото в него не поемаха нито рискове, нито отговорности. И след това направи второто важно нещо. Съобщи им, че вместо да чакат някой да дойде и да им даде, е време да запретнат ръкавите и да се справят с живота. Отне им правото да потънат във вечен траур по изгубения начин на живот. Не само им отне рая, но им забрани да плачат за него.

В този момент трупаната неприязън избухна в омраза. Костов бе преопакован в чудовище, което се натъкнало на един щастлив народец и - напълно безпричинно и само заради злата си воля - му взел всичко и го пратил нещастен и гол да броди по света. Оттук бе една крачка до това Костов да е причинител на всички случващи се злини – просто защото е зъл. В пролетта на 2001 година медиите директно го обвиниха в убийството на дете на таксиметров шофьор, а таксистите блокираха парламента и искаха да го разкъсат. После се разбра, че не бил той, а била майката на детето – но тогава вече злият Костов беше виновен за други възникнали злини.

Разбира се, слизането на Костов от власт през 2001 г. си има и обективни обяснения. Докато народът наистина страдаше, докато се преподреди в новия свят на отговорността, Костови съратници станаха "необяснимо богати", по израза на неговия предшественик Филип Димитров. Появи се и типичното за нашите земи високомерие на управляващите спрямо управляваните.

Кадровите грешки 

на Костов бяха на моменти смайващи, способността да се самозалъгва – впечатляваща, а комуникацията с обществото – най-малкото неефективна.

Но не тези причини обясняват защо българите свалиха Костов от власт през 2001 година. Те го наказаха, защото им "взе всичко". И го заместиха с царя, защото преведоха неговите витиевати послания на езика, който разбираха: "Вервайте ми, аз ще ви оправя, аз ще ви дам..." Опитаха се да заменят Маргарет Тачър с Тодор Живков.

Опитват се и до днес. И докато търсят кой да им "даде" срещу коленичене и послушание, ще мразят Иван Костов, който им казваше "изправете се и си вземете сами". Дори не злорадстват за неговото падение. Да не вземе да се върне...

Философът Бъркли в крайна сметка дава отговор на загадката с падащото в гората дърво. Дори да няма кой да чуе тътена, пише той, тътен има, защото отеква в ушите на Бог. Всички са си запушили ушите за грохота от падането на Костов. Но този грохот отеква в историята. И ще ги връхлети тогава, когато най-малко очакват.

Евгений Дайнов, "Дневник"