 |
| Снимка: glasove.com |
Съветвам ви преди да го направите да се замислите над няколко неща. Първо, кой е поръчителят на проучванията, които те извършват. Публична тайна е, че партиите, които разполагат със средства и свои медии, са сред най-активните поръчители. А който поръчва, плаща. Който плаща, определя правилата.
Второ, не знам колко социологически централи има в България, но се набива на очи, че само 4-5 от тях са ухажваните от властта. Данните на малки агенции от онлайн проучвания се разминават драстично с изнесените от големите агенции. Дали причината е само факта, че баба Пена от Долни Покров не знае какво е интернет? Moже би истината е някъде по средата.
Трето, след като моралът в нашата държава боледува от десетилетия насам, какво ни дава основание да се надяваме, че тази болест е подминала социолозите? Най-вероятно, както навсякъде другаде, сред тях има и порядъчни хора, и такива които срещу съответно заплащане биха подменили данните.
Четвърто, като във всяка друга област, и в тази има начини да се променят обществените нагласи без да се фалшифицират цифрите. Достатъчно е да се питат 'правилните хора'. Предполагам, че БСП с удоволствие би искала да разбере какви са нагласите на хората на село, защото там масово гласуват за тях.
И накрая, важно е как се представят тези данни. Тоест, начинът по който се интерпретират. За специалиста не е трудно да 'подскаже' деликатно как вижда дадена тенденция, коя партия има шанс да прескочи бариерата, кои са обречени и т.н.
Ще кажете, на кого тогава да вярваме? Не знам за вас, но аз съм решил да не се съобразявам с това, което излиза в пресата. Да не забравяме, че по свобода на медиите сме на 87 място в света (между Гвинея и Мадагаскар) и продължаваме да падаме надолу в класацията. За сравнение, през 2002 г. сме на 38 място!
Свободната журналистика, доколкото още съществува, е в интернет. Но винаги трябва добре да проверяваме източника и да сравняваме информацията с други източници. Не е умен този, който чете много, а който знае какво да чете.
И още две неща: едно е да формираме мнението си като безрезервно вярваме на (лъже)пророчествата на посредници, а друго - лично да се запознаем с програмите на партиите и с хората, които ги представляват. Второто изисква усилия, но е за предпочитане.
И след като сме го направили, да не забравяме кой какво (не) е свършил през последните 23 години. 'По плодовете им ще ги познаете' (Евангелие от Матей, 7 гл., 16 ст.). Това ще ни помогне да не вярваме на празни обещания, а да дадем гласа си за хора, които са готови да поемат кръста си и да реформират страната, каквото и да им струва това. И току-виж нашата 'малка' партия влязла в парламента!
