1 Коринтяни 15:29
Чели ли сте този стих в Библията? Това е един от трудните за разбиране стихове и различни коментатори дават различни тълкувания. Има поне
десетина мнения относно това какво точно Павел иска да каже.
За
да разберем какво той би могъл да има предвид, трябва първо да видим контекста.
В цялата глава Павел говори за възкресението. Причината Павел да отдели толкова
място на него са лъжеучителите, които проповядвали че няма възкресение на
мъртвите (ст. 12,13). Павел казва, че същността на благата вест е именно Христовото
възкресение (ст.1-14). Той дава много доводи, че има възкресение – има
свидетели на възкресението на Христос, също ако нямаше тогава и Христос не е
възкръснал, проповядването на Павел е напразно, вярата им е напразна, Павел и
другите апостоли са лъжци, всички вярващи са изгубени в греховете си, а
умрелите вярващи са погинали непростени.
След
това от 20-28 ст. Павел обяснява, че Христос е първият плод от всички, които ще
бъдат възкресени. И в ст. 29 той посочва друга причина, поради която възкресението
е истинно. „Иначе какво ще правят тези,
които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо
тогава се кръщават заради тях?” Какво иска да каже Павел? (превод на
„Издателство Верен”)
Както
казах, има много и най-различни обяснения. Може би най-известното е, че
вярващите са се кръщавали вместо (от името на) вече починали вярващи, които
поради някаква причина (настъпило бедствие или скорошна смърт) не са могли да
бъдат кръстени приживе. Те смятат, че Павел цитира тази практика като аргумент
против тяхната вяра. Но ако Павел видеше небиблейска практика, би ли я подминал
без да го отбележи? Това е в разрез с неговите разбирания на пастир и с
критичните му бележки към поведението на коринтяните в цялото писмо.
Според
други ‘заради мъртвите’ показва, че именно мъртвите са мотивирали живите
вярващи да се кръщават. Това може да е или заради добрия пример на някои
починали вярващи, на които искаме да подражаваме и да имаме същите награди на
небето като тях. Или пък, може да е заради лошия пример на починали невярващи,
който би ни мотивирал да се кръстим и да живеем за Бога, за да избегнем
наказанието, пред което те са изправени (1 Кор. 10:1-11). Това обяснение обаче
пренебрегва факта, че водното кръщение е символ и декларация, установени от
Христос. Ние не се нуждаем от допълнителна мотивация, за да се кръщаваме.
Други
считат, че показателното местоимение ‘тези’ в ст. 29 показва, че Павел няма
предвид вярващите, на които пише. Иначе би казал „вие”, а стихът би звучал
така: „Иначе какво ще правите вие (последователите на Христос), които се
кръщавате заради мървите...” Не каза и „ние”, нито пък „аз”. Следователно, той
най-вероятно има предвид именно лъжеучителите от ст. 12. С други думи той пита:
„Защо ще им е на тези лъжеучители, които даже не вярват във възкресението, да
се кръщават за мъртвите, ако мъртвите изобщо не възкръсват?” Като че ли
контекстът подкрепя такава една интерпретация.
В
коментара на Гил също се посочва, че е трудно да се разбере смисъла, който
Павел влага в израза „се кръщават заради мъртвите”, като добавя че възможни
интерпретации са, че тук може да става въпрос за еврейско кръщение след
докосване на труп за очистване (при което се изричат думите „възкресението на
мъртвите”, което би било безсмислено, ако нямаше възкресение), или християнско
кръщение, в буквален или преносен смисъл. Също, според някои тук може Павел да
има предвид различните ритуали на евреите за подготовка на тялото на мъртвеца
за погребване (вж. Деян. 9:37).
Аргументът
е, че ако няма възкресение на мъртвите, тогава защо е нужна цялата тази
подготовка? Защо трябва да се мие тялото? Не може ли направо да се спусне в
гроба? Но Гил не може да приеме тази теза, защото няма логика този обичай да се
нарича „кръщение за(ради) мъртвите” от Павел.
Той
споменава още няколко хипотези – че изразът трябва да се преведе „над
мъртвите”, тъй като някои християни поставяли баптистериите си на места за
погребение, като с това показвали вярата си и надеждата си във възкресението на
мъртвите; или че се погребвали символично върху своите мъртви дела и грехове от
миналото, или че новоповярвалите и кръстените вярващи запълват мястото на
умрелите в църквата (оттук ‘кръщение за мъртвите’). Той не отхвърля обаче възможността
тук да става въпрос за практиката преди кръщението да се прави изповед, в която
с вяра да се декларира доктрината за възкресението на мъртвите (и оттам –
„възкресение заради мъртвите”).
Все
пак, като най-вероятна за Гил е хипотезата, че Павел говори за кръщение не в
буквален, а в преносен, фигуративен смисъл, имайки предвид нещастията,
страданията и мъченичеството, през които преминават някои християни (защото тук
се говори само за ‘някои’, а не за всички християни) поради вярата си във
възкресението на мъртвите. Тоест, това е тяхното ‘кръщаване заради вярата им в
мъртвите’. С други думи, Гил превежда стиха така: „Ако мъртвите не биваха
възкресявани, какво щеше да стане с тези, които са били ‘кръстени’ или
преминали през нещастия и страдания, които са издържали толкова много болка и
нараняване и дори са загубили живота си в защита на тази доктрина. Колко ужасна
би била тяхната грешка!”
Друго
становище обръща внимание на същността на кръщението като погребване с Христос
и възкръсване за нов живот, при което вярващите се съединяват с него в неговата
смърт и възкресение. Духовната опитност на кръщението сочи не просто към
‘душата’, но към цялостната личност, включително тялото на вярващия. Ранните
отци са заключили въз основа на този стих, че Павел пита какъв е смисълът да се
кръщаваме с кръщение заради телата (изразът заради
мъртвите буквално значи ‘от името на мъртвите (тела)’, ако те ще изчезнат.
Дали Павел не е имал предвид именно това?
Както
виждаме, стихът е доста енигматичен и може би споровете около него няма да
престанат никога. Конкретният повод да направя това проучване е въпросът,
зададен от мормон към един мой познат. Той го попитал какво според него
означава този стих в 1 Коринтяни.
Този
въпрос разбира се, не е случаен. Първо Кор. 15:29 се използва от мормоните в
подкрепа на практиката им да кръщават мъртвите. В техните „Доктрина и завети”
се казва, че книгата на Мормон съдържа „пълнотата на благовестието на Исус
Христос към езичниците и към евреите (Раздел 20:9), а също и че „този
най-славен от всички предмет, принадлежащ на вечното благовестие е именно
кръщението на мъртвите (128:17).
Защо
този предмет е ‘толкова славен’ за тях? Защото даже някой да не е повярвал и да
не е бил кръстен в този живот, негов роднина мормон може да бъде кръстен вместо
него. Тогава умрелият може да има възможност да повярва след смъртта си, да се
покае и да бъде спасен. Затова мормоните хвърлят много пари и съхраняват цели
планини от сведения за своите починали, за да определят кой от тях ще се нуждае
от нуждата да се кръстят за него.
Твърдението,
че умрелият може да бъде спасен чрез кръщението на друг човек обаче не може да
се открие в Книгата на Мормон. Тъкмо напротив, в Алма 34:34,35 се казва:
34 И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма
да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да
можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот,
същият този дух ще има власт да притежава тялото ви в онзи вечен свят.
35. Защото ето, ако вие отложите деня на покаянието си чак
до смъртта, ето, вие ставате поданици на духа на дявола и той ви запечатва като свои; ето защо, Духът Господен се оттегля от
вас и няма място у вас, и дяволът има цялата власт над вас; и това е последното
състояние на нечестивия. (акцентът мой).
Библията
казва, че всеки ще бъде съден според делата си, не според делата на другите
(Езек. 18:20, Рим. 2:6, Фил. 2:12). Също, всеки ще бъде съден според делата си
в този живот (2 Кор. 5:10, Лука 16:26, Евреи 9:27). И накрая, Библията
забранява прекалените занимания с родословията по религиозни причини (1 Тим.
1:4, Тит 3:9). Дори Книгата на Мормон се съгласява с това. Нефи отказва да даде
своето родословие с думите: (тези) неща ... са
без ценност за чедата човешки (1 Нефи 6:6).
А 1 Нефи 2:21 казва: „И дните на чедата човешки бяха
продължени според волята Божия, за да се покаят докато са в плътта.”
Следователно, мормоните си противоречат, като следват тази практика.
И
накрая, добре е също да споменем, че преводът на 1 Кор. 15:29 в Синодалното
издание на Библията не намира потвърждение нито в оригиналния текст на гръцки,
нито в най-известните преводи на Библията на английски: „Инак, какво ще сторят
ония, които се кръщават, вярвайки във
възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и
кръщават, вярвайки във възкресението
на мъртвите?
Преводачите
тук умело са вмъкнали два пъти израза вярвайки
във възкресението, за да избегнат трудността в разбирането на текста. Този
превод се доближава до едно от становищата на Гил по-горе и си остава една от
многото възможни интерпретации.
В
заключение, можем да кажем следното. Стихът 1 Кор. 15:29 е споменат мимоходом
от Павел, само като един от многото аргументи в главата, подкрепящи истинността
на възкресението. В него не се долавя нито критика, нито утвърждаване на практиката
„кръщение заради мъртвите”. Контекстът сякаш подкрепя тезата, че тук апостолът
говори за лъжеучителите. Тезата на Гил също не е за подценяване. Ясно е едно –
не можем да използваме този стих, за да изградим доктрина за кръщаване на/заради
мъртви. Това е последното нещо, което очаква от нас Павел.
Източници:
Библия,
Издателство Верен, 2001
Библия,
Издание на Св. Синорд на Българската Църква, 2012
Mormonism: A Survey and Biblical Critique, http://christiananswers.net/evangelism/beliefs/mormonism-overview.html
Gospel
Way
Twisting 1 Corinthians 15:29 - Mormonism's Baptism for the Dead, http://www.watchman.org/lds/baptdead.htm,
Книга на Мормон, http://bg.mormonwiki.com/
1 Cor. 15:29, http://biblehub.com/1_corinthians/15-29.htm
Interlinear
Bible, http://interlinearbible.org/1_corinthians/15-29.htm
Baptized For The Dead, http://www.tillhecomes.org/baptized-for-the-dead/
Дейвид Прайър, Първо послание към коринтяните, Нов човек, 2003.
New Bible Commentary, IVP, 1994.
