Monday, May 20, 2013

Увод към "Защо не съм атеист"

/кликни на заглавието, за да свалиш цялата книга/
За някои спорът е спорт. Тези хора чувстват, че живеят само когато спорят на най-различни теми. Тяхното мото е споря, следователно съществувам. Аз не съм от тях. Целта ми не е и да провокирам противоречия или да правя обидни изказвания.
Ако има нещо, което съм се опитал да кажа с тази книга, то е, че въпросът за съществуването на Бога и истинността на християнството в крайна сметка засяга всеки един от нас лично.
И отговорът, който всеки от нас ще даде, е изключително важен. Надявам се, че с тази книжка ще ти помогна да си отговориш на въпроса има ли Бог и ако да, как да го познаем.
Предмет на книгата са вярата и нейната антитеза, атеизмът. Думата вяра е толкова често срещана, че понякога не се замисляме какво означава. Речникът дава следната дефиниция: „убеденост в истина, ценност, личност или идея.”[i]
Но какво е атеизъм? Срещнах следното шеговито определение: „Атеизъм е убеждението, че не е съществувало нищо и нищо не се е случило на каквото и да е и след това това нищо като по чудо е експлоадирало без някаква причина, създавайки всичко, след което част от това всичко като по чудо и без причина се е организирало в самовъзпроизвеждащи се неща, които след това се превърнали в динозаври.” Звучи много логично.
Ако трябва да изходим от етимологията на думата, атеизъм идва от гръцката представка а която означава не- и гръцката дума за Бог теос. Думата не означава: не вярвам, че има Бог, или не мисля, че има Бог, а означава не-Бог, или несъществуващ Бог, Бог няма.
Това твърдение изхожда от презумцията, че познава абсолютно цялата вселена и затова с увереност може да заяви, че Бог няма. Но то съдържа вътрешно противоречие.
Все едно някой да каже: Имам безкрайното знание, което ми дава основание да заявя, че няма някой, който да притежава безкрайно знание.
Това ми напомня за изказването, приписвано на Юрий Гагарин, който уж казал на хората в контролния център по време на полета си в космоса: Не виждам никакъв Бог тук.[ii]
Всъщност, няма човек, който да не вярва в нещо. Един вярва в себе си, друг в любовта, трети във виното. In vino veritas. Атеистът пък вярва, че не вярва в Бог.
Британският философ и математик Бертранд Ръсел е осъзнал логическата несъстоятелност на атеизма, затова преминал в лагера на агностиците[iii]. А агностицизма, по думите на проф. Рави Закарайъс, е много лесно да бъде доказан. Всичко на всичко трябва да докажеш, че не знаеш нищо.
Глупаво е да кажеш: Аз знам, че не можеш да знаеш. Но има много искрени агностици, които казват: „Изследвал съм предмета и съм убеден от доказателствата, че не е възможно със сигурност да се знае, че има Бог.” Това е така нареченият мек агностицизъм. Но има и по-тежки случаи.
Един мъж се събудил сутринта и казал на съпругата си: „Мисля, че съм умрял.” Тя не му обърнала много внимание - той имал странно чувство за хумор и жената го отдала на склонността му да се шегува. Но човекът продължил да си говори така от време на време и да казва, че е умрял. Жена му решила да го заведе на лекар.
Завела го на група психиатри, които решили да му докажат емпирично, че е жив, като го накарат да признае, че само живите хора кървят. Доказвали му чрез формули, рисували таблици, графики, криви...
Накрая, след всичките доказателства той казал: „Май трябва да призная, че само живите хора кървят.” Веднага един лекар взел игла и я забил във вената му, кръвта шурнала и той казал: „Господи, предполагам, че и мъртвите хора кървят.”
Явно, в известен смисъл този човек бил наистина мъртъв. Каквото и да правили, не успели да го убедят, че е жив.
Някой беше казал: „Даже и да посочите доказателства на този, който не обича истината, той ще ги използва като допълнителен материал за погрешно интерпретиране.”
Всеки има право да вярва или не в Бога. Бог ни е направил свободни и ние, християните, трябва да сме най-ревностните защитници на тази свобода. Както казва Волтер, „не съм съгласен с мнението ти, но докато съм жив ще се боря за правото ти да го изразяваш.”
Същевременно, книгата ми е предизвикателство към мислещите хора. Като убеден християнин съм писал от позицията на библейското християнство. И макар и да приемам правото на мнение на другия, това не означава, че съм съгласен с него.
Надявам се, ти читателю, да си от тези, които обичат истината. А истината за Бога е обективна и не зависи от нашето субективно мнение и предпочитания.
Представените в книгата аргументи за вярата в Бога не претендират за изчерпателност. Но в тези десет глави съм се спрял на неща, които се надявам да помогнат на тези, които търсят Бога с цяло сърце.
За тях Бог казва в Словото си: „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.”[iv] Животът е пълен с неща, които носят почерка на Провидението. Дано с тези няколко примери съм успял да ти помогна да го разчетеш.
Приятно четене!
Трифон Трифонов
Варна, януари 2013 г.



[ii] Всъщност, изказването е на Хрусчов и е направено по време на пленум на ЦК на КПСС, посветен на анти религиозната кампания в страната. Хрусчов казва дословно: „Гагарин излетя в космоса, но не видя никакъв бог там”. Самият Гагарин е кръстен в Православната църква. Малко преди полета си той кръщава и по-голямата си дъщеря Елена. Вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Yuri_Gagarin
[iii] Според Меrriam Webster, aгностик е човек, който се придържа към гледището, че Бог е непознат и вероятно непознаваем. Вж. http://www.merriam-webster.com/dictionary/agnostic
[iv] Библия, Еремия 29 гл., 13 ст.